Здравейте, Искам да споделя какво се случи с мен в изборлния ден (около 13 ч.). Живея (постоянен и настоящ адрес) от години в софийския квартал Мусагеница (8 СОУ, 38 секция). Внаги съм гласувала на местни избори и не съм имала никакъв проблем. До този път, когато незнайно как и защо попаднах в т.нар. забранителни списъци. С аргумента, че в компютрите на МВР имам постоянен адрес в чужбина бях лишена от правото си на глас. Живяла съм в Гърция до 2004 г., но не виждам какво отношение има това към т.нар уседналост и съответно към правото ми да учствам в изборите. Разбрах, че далеч не съм единственият такъв случай и все пак реших да споделя с вас, защото смятам случилото се на тези избори за скандално и недопустимо. Ако МВР вече ще определя кой може и кой не може да гласува, май съм сбъркала държавата. Написах оплакване до ОИК, но като гледам как са затънали там, не очаквам да има някаква реакция. Ако желаете да се свържете с мен за допълнителна информация, оставам на разположение. Поздрави, Б. П.

От май 2008 и аз и съпруга ми имаме временно жителство в София, Община Витоша, тъй като си купихме жилище и съпругът ми работи тук. Дъщеря ни е студентка и си стана постоянен жител на София през юли 2008. Гласували сме на последните избори за народни представители и извънредните за кмет на града през 2009 година в София. Тъй като няма никаква промяна в адресната ни регистрация, не сме си сменяли личната карта, не сме напускали страната и т.п., не проверих в Общината в законния срок фигурираме ли в избирателните списъци, а и те не са разлепяни предварително в района. В деня за размисъл по новините чух къде може да се провери онлайн мястото на секцията, в която трябва да гласуваме. Изненадата ми беше огромна, когато разбрах, че аз и съпруга ми трябва да гласуваме за кмет и общински съветници на Ловеч (по постоянния си адрес). Дъщеря ми като постоянен жител на столицата фигурираше в софийските списъци. Смятам това за грубо нарушение на принципа на уседналостта, тъй като заявявам най-категорично, че от 2008 година живеем непрекъснато в София, нямаме никакви претенции и изисквания към управлението на Ловеч, който сме посетили за тези три години само три пъти. Така бяхме лишени от конституционното си право на глас, въпреки че през 20-годишния период на демокрация в България винаги сме гласували и участвали в изборите като членове на секционни комисии или застъпници. Причината за това е че при изготвянето на списъците са подадени стари или неактуализирани данни от МВР. Ще си позволя да изкажа препоръките си за изменение на Изборния кодекс. Срамота е в първото десетилетие на 21 век МВР да не може да актуализира данните си за адресна регистрация с години (в нашия случай три и половина) при условие, че разполога с огромни и технически и финансови средства в сравнение с началото на демокрацията. Срамота е, че едни и същи проблеми със списъците се повторят от избори на избори и вместо да бъдат решавани, към тях се прибавят нови. Срамота е, че гражданите не могат в деня на избора да поправят явна грешка и да отстоят едно от основните си граждански права и общинските служители с лека ръка да ти отговорят "Ми това е положението, нищо не можем да направим. Подайте жалба до ОИК". Жалба ще подадем, но изборите минават без нас. Не вярвам, че това е частен случай, след като само в нашето семейство сме двама лишени от това право.

На 23.10 към 16.30 отидох в секция 19 към 47 СОУ Г.Данов за да упражня правото си на глас както за местни, така и за изборите за президент. Бе ми отказано гласуването за местни органи за управление, т.к. съм бил в забранителен списък. Притежавам л.к., издадена през януари 2010 г., също и задграничен паспорт, издаден през м. септември 2010 г., участвал съм и в преброяването, където също съм попълнил настоящия си адрес тук , в България. От СИК ми дадоха телефон на ЦИК, където потвърдиха , че не мога да упражня правото си на глас, т.к. се водя на настоящ адрес в Швейцария. Наистина ъм бил на работа в Швейцария, но съм се върнал преди 2 г. приблизително. Интересното е,че съпругата ми , която беше през цялото време с мен в чужбина, не беше в забранителните списъци. Възможно ли е да ми препоръчате към коя институция да се обърна, за да бъде поправена грашката с настояшия ми адрес - служба Есграон или може би полицията? Всеизвестно е, че данни , веднъж влезли в електронната система макар и пограшни, се поправят много трудно и тази грешка ще продължава години наред и занапред, вероятно и до следващите избори - за тези е ясно, че няма да е възможно главуване, още повече, че в София вече е избран кмет. Благодаря предварително.

Здравейте, Кадрите които видях по телевизията с ХАОСА по изборния процес много приличаха на тези, които видях и в нашата избирателна секция. Това което обаче не се видя, а при нас беше факт, е следното: 1. Тъмната стаичка беше ЕДНА - за разлика от миналите избори, където бяха ДВЕ! При това положение не е ненормално да има ХАОС. 2. В т.н. изборна комисия цареше истински ХАОС (може би точно поради т.1) - едната част се извиняваше на хората, а другата бездействаше, тъй като нямаше работа, докато хората чакаха за ЕДНАТА ТЪМНА СТАИЧКА. Мисля, че ако имаше ВТОРА ТАКАВА - не би имало никакъв проблем.

Тунизийските избори, първи такива от 1956 година, се отличават не само с голямо участие на обществото, но и с добра кампания в подкрепа на изборите. В известен смисъл, именно заради кампанията има и над 85% изборна активност. Един клип, заснет със скрити камери, насърчаващ тунизийците да отида и дадат гласа си. Накратко: гласувайте, за да …

Continue reading »

Решихме да обединим опита, знанията и стремежите си. Опит изграждан в продължение на години, с крахове и успехи. Знания, събрани от хора по целия свят и най-вече от собствена практика. Стремежът да предадем тези знания на други, да ги накараме да обикнат естествената храна и да я уважат, така както ние го правим.

Заедно със Слънце Луна създаваме работилницата, за да можем да те докоснем до това, което правим от сърце – да приготвяме вкусна и здравословна храна.

(...)
Read the rest of Работилница по сладкарство (357 words)

---

© joanapetrova for Кулинарно, 2011. | Permalink | 8 comments | Add to del.icio.us
Post tags: кулинария, курс, работилница, сладкарство. веган, сурови десерти

Feed enhanced by Better Feed from Ozh

Решихме да обединим опита, знанията и стремежите си. Опит изграждан в продължение на години, с крахове и успехи. Знания, събрани от хора по целия свят и най-вече от собствена практика. Стремежът да предадем тези знания на други, да ги накараме да обикнат естествената храна и да я уважат, така както ние го правим.

Заедно със Слънце Луна създаваме работилницата, за да можем да те докоснем до това, което правим от сърце – да приготвяме вкусна и здравословна храна.

Стартираме първия курс на тема сладкарство. Но това не е конвенционално сладкарство. Нарекох го алтернативно, защото няма да те уча да приготвяш пандишпан или шоколадов мус. В работилницата ще разбереш как да си приготвиш сурови десерти с налични продукти. Ще си изпечем пълнозърнеста плодова пита с пудинг от тапиока и поширани круши във вино от арония. Ще си замесим и разточим какаова паста на ръка и ще я гарнираме с любимия ми крем Англез и плодове. Ще ти демонстрирам как да си приготвиш италиански меренг и ще ти разкажа къде и как да го прилагаш. С него ще приготвя дребни сладки с кокос и какаови зърна. Ще те запозная с прясно смлените на каменна мелница пълнозърнести брашна на Слънце Луна и ще ти дам идеи как да си приготвяш десерти с тях. И още – ще си говорим за кафявата захар, алтернативните подсладители, естествените и супер храните.

За мен десертът е наслада, която може да бъде вместена в рационалното ни хранене и диета. За мен няма невъзможни неща. От опита си до момента разбрах, че е нужно само да познаваш основните методи, оттам нататък може само да развихриш въображението си. Точно това ще правя аз в работилницата – ще ти покажа как и ще провокирам въображението ти.

Курсът е за всички, които обичат да се забавляват докато готвят, които искат да научат повече за веган, суровото и алтернативно сладкарство. За тези, които искат да се научат да си приготвят добра храна у дома.

Ще се радвам да се видим на 5 ноември (събота) в работилницата на ул. Вежен 12А, кв. Лозенец. Курсът продължава от 9 до 17 часа с включен вегетариански обяд от ресторанта на Слънце Луна и кафе паузи със сладкиши приготвени от мен. Подготвили сме и подаръци.

Записването за курса става в магазин Инке Тинке на ул. Юрий Венелин 1. Цената на курса е 180 лв.

За повече информация може да попиташ консултантите в ресторанта (ул. Гладстон 18Б) и магазина (ул. Юрий Венелин 1) на Слънце Луна, или пиши в коментарите.

Работилница по сладкарство от Йоана Петрова - Кулинарно - в кухнята с Йоана
За още публикации, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.

От 10 години работя на Флаш и платформата е железна, всеки който е тръгнал да я погребва, жестоко се е объркал. Технологията е по-развита от всякога, а проникването е по-високо от това на JS.

Кандидат-убийците бяха доста: SVG, Silverlight, Java, JS… сега хайпа е HTML5. Макромедия винаги са били авангарда на уеба. Без тях нямаше да видиш видео и да чуеш музика. Чатове, хардуерно 3d, сложни игри, шрифтове.. платформата има преднината на създателя, върви 2-3 години пред конкуренцията, която дори не е намира начини бързо да се стандартизира.

Първото голямо притеснение за флаш сайтовете беше неиндексацията в Гугъл, проблем, който беше на дневен ред близо 6 месеца. След това бяха семкаджийските битки на Стойв Джобс с Адоби – това ми се струва буквално надживяно и очаквам флаш поддръжка или някакви хакове в iOS.

Флаш остава лесният начин да се правят малки статични сайтове. Вдигат се бързо и изглеждат еднакво на всички кретенски браузъри по света. Платформата е и единствения разумен избор за мултимедийно съдържание. Няма друг начин да синхронизираш аудио и анимация, без да изпишеш тонове JS за едното нищо. Ако си бог на скриптовете, можеш да ползваш подобен код във флаш средата и да постигнеш същите резултати, в по-малко килобайти.

Флаш не е алтернатива на HTML, a негово допълнение. Ако не бързаш да анатемосваш това или онова, можеш да свършиш повече работа, а ако познаваш историята на уеба, можеш да имаш лек респект към хората, които са го създали.

Amazon ще обновят подхода си към е-книгите с нов формат, който ще поддържа HTML5 и CSS3. Kindle Format 8 (KF8) ще предостави по-разнообразно четиво за потребителите на новия таблет/е-четец хибрид, Kindle Fire, който ще излезе на пазара на време за празничния сезон. KF8 ще замени сегашния Mobi 7. Това обновление би трябвало да помогне на е-книгите на Kindle да приличат повече на истински книги. Съобщението на компанията твърди, че обновлението „ще добави над 150 възможности за форматиране включващи фиксирани оформления, вложени таблици, странични ленти и мащабируеми векторни графики." Всичко това ще означава повече гъвкавост и по-добре изглеждащи книги, особено за тези, който не се задоволяват само с обикновени думи върху страници. Като аз начало, тази промяна би подобрила дигиталните версии на детските и готварските книги, както и комиксите. Един недостатък ще е, че KF8 няма да е съвместим с по старите Kindle устройства. Amazon твърдят, че „Kindle Fire е първото Kindle устройство, което ще поддържа KF8 — в следващите месеци ще представим KF8 към новото поколение четци, както и безплатните приложения за четене“. Явно това ще бъде още една характеристика, която ще чуем в за новите устройства, обявени миналия месец от Kindle. Amazon споделят, че скоро ще обновят инструментите за издателствата, за да ги улеснят в създаването на е-книги в новия формат. Издателствата ще могат да конвертират съществуващи формати като HTML, XHTML и EPUB в KF8 файлове, който ще могат да се четат на новите устройства, докато същевременно запазват голяма част от оригиналното си форматиране.

Отива бабичка да гласува, но си забравила очилата. До тъмната стаичка стои "наблюдаващ" и бабата му казва: - Сине, помогни ми да си попълня бюлетината. Той й помогнал. - А за кого гласувах? - попитала старицата. - Бабо - строго я скастрил наблюдаващият, - у нас изборите са тайни! Усмихни се, България, и у нас изборите са тайни, честни и демократични. Не се купуват гласове, няма манипулации, организацията е перфектна. А това, че близо две денонощия хората от избирателните секции не можаха да приключат работа и висяха пред зала "Универсиада" заедно с чувалите с бюлетини, си е съвсем в реда на нещата. Това, че изборните протоколи са сбъркани, също е съвсем нормално. Че хората припадаха и умираха от студ - също - все пак демокрацията изисква жертви.

Едно от най-интересните и събуждащи любопитството и на медиите, и на аудиторията, решения, които предприемат Google при пускането на своя Chromebook, бе свързано с изплащането му. Както знаете, ноутбукът е ориентиран към бизнес клиентите, както и към институциите, свързани с образованието. Закупуването на Chromebook върви ръка за ръка със специален тарифен план, чийто срок е три години. Изплащането, което Google избра за своя Chromebook бе с цел да улесни бизнес класата, като намали големите разходи на отделните клиенти при закупуването на повече копия за фирми или на училища и университети за запълване на компютърните зали. Очевидно обаче тарифният план за изплащането на Chromebook, който Google подбра за своите потребители, не се хареса особено на голяма брой от институциите. Те се оплакаха пред журналистите още през първите месеци след дебюта на ноутбука, че този модел не се вписва добре в тяхното бюджетно планиране. Това принуди интернет гиганти да преразгледа наново вариантите за разпространението и закупуването на техния Chromebook. Явно решението вече е взето и лидерите сред търсачките е готов да предложи друг способ за придобиването на ноутбука. Бизнес класата вече не е задължена да се съгласява с тригодишния тарифен план за изплащането на ноутбука Chromebook от Google. Напротив, от сега нататък потребители ще имат възможността да се сдобият с устройството веднага. За да не бъдат затруднени клиентите в закупуването на голям брой копия от ноутбука, когато става въпрос за обзавеждане на офиси или учебни заведения, Google решиха да намалят цената на Chromebook. В името на осъществяването на тази идея интернет гигантите предлагат друг тарифен план. Ноутбукът ще може да се закупи веднага, като в първата година от неговото придобиване, бизнес клиентите и училищата ще получат безплатен достъп до всички налични услуги. След изтичането на първата година те обаче ще трябва да заплащат абонаментна такса от 13 долара за достъп до услугите и поддръжка. Новият тарифен план автоматически смъква цената на Chromebook и реално той вече се продава с 200 долара по-малко.

Делчо Делчев е роден в Хасково. Завършва архитектура в България. Във времената на криза предпочита да бъде част от екипа на Сдружение “Трансформатори” - пренася креативността от офисната работа на полето на градските трансформации и провокации. Като докторант в Института за Изследване на Изкуствата - БАН проучва възможността панелните комплекси да имат зелено и красиво бъдеще. Успява да отделя време и на мисията “опазване на културното наследство”.

______________________________________________________________________

Горичка: За какво ще ни разкажете на Миксер?

На МИКСЕР ще се опитам да предам своя опит с доброволчеството - от страната на организация като “Трансформатори”, която ползва креативната му сила, но и като участник в международни доброволчески лагери. Ще представя завършилата първа фаза на проекта “ТаблоID - нов живот за таблото в Панчарево” и ще търся човешка, материална и финансова подкрепа за него.

Горичка: Кой е най-яркият ти доброволчески спомен?

Два летни месеца от тази година, прекарани сред природа, близо до столицата с невероятни хора, преследвайки почти загубена кауза да превърнем мръсно и запустяло място в ГРАДСКА СРЕДА. Само няколко месеца самият аз бях на доброволчески кампус в Гирокастра, Албания, където с голяма балканска дружина работихме по реставрацията на 2 сгради, паметници на културата.

Горичка: Каква доброволческа инициатива би искал да видиш в България?

Би ми се искало да има повече доброволчески инициативи, които да подобряват микроклимата и градската среда в старческите домове. Радват ме импулсивни доброволия в поддръжката и разкрасяването на междублоковите пространства в крайните квартали. Доброволческите организации трябва да хвърлят много усилия в популяризирането на този вид труд и изграждането на позитивният му образ. Особено сред подрастващите, учениците, гимназистите…

Горичка: В кое доброволческо събитие не трябва да изпускаме да се включим в скоро време?

Не трябва да се пропуска доброволческо събитие, което отговаря в голяма степен на вашите потребности и умения. Надявам се това, предложението, което екипът на Сдружение “Трансформатори” ви е миксирал, да ви допадне и да подкрепите инициативата!

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Миксер 3 е на 25 октомври, вторник в +ТОВА. Запазате вашето място ТУК

Steve Ballmer е мултимилиардер, който е и главен изпълнителен директор на Microsoft. Преди дни той определи Android като доста сложна за ползване система, която не е удобна за употреба от обикновения потребител. Това, обаче, не му попречи да договори още една сделка за изплащане на лицензионни права с тайванския концерн uCompal/u. За разлика от uApple/u, които искат патентованите от тях услуги да не бъдат копирани, Microsoft нямат нищо против, поне засега. В конкретния случай uCompal/u e компания с годишен оборот от 28 милиарда долара, която произвежда таблети и смартфони за марки като uLenovo/u. И така една "законна" част от тази печалба ще отива в Redmond. Това значи, че пипалата на Microsoft вече обвиват 55% от индустрията, произвеждаща устройства, работещи с Android и вече може да се каже, че печелят от две мобилни платформи, без дори да влагат в едната. Но това, разбира се, е добра новина за нас, обикновените потребители, защото няма да спре развитието на Android. Най-много да извади още няколко банкноти от джоба ни...

За любители и почитатели на тези двамата едновременно – автора на песента Том Уейтс и изпълнителя й Джон Кеш (който я включи в първия си от серията албуми с Рик Рубин American Recordings през 1994 г.) Записът от онова далечно време е аматьорски и калпав, но пък е автентичен…

 

 

Down There By The Train There’s a place I know where the train goes slow. Where the sinner can be washed in the blood of the lamb. There’s a river by the trestle down by Sinner’s Grove. Down where the willow and the dogwood grow. You can hear the whistle, you can hear the bell, From the halls of heaven to the gates of hell. And there’s room for the forsaken if you’re there on time. You’ll be washed of all your sins and all of your crimes, If you’re down there by the train, Down there by the train, Down there by the train, Down there by the train, Down there where the train goes slow. There’s a golden moon that shines up through the mist. And I know that your name can be on that list. There’s no eye for an eye, there’s no tooth for a tooth. I saw Judas Iscariot carrying John Wilkes Booth. He was down there by the train, Down there by the train, Down there by the train, Down there by the train, He was down there where the train goes slow. If you’ve lost all your hope, if you’ve lost all your faith, I know you can be cared for and I know you can be safe. And all the shamefuls and all of the whores, And even the soldier who pierced the side of the Lord, Is down there by the train, Down there by the train, Down there by the train, Down there by the train, Down there where the train goes slow. Well, I’ve never asked forgiveness and I’ve never said a prayer Never given of myself, never truly cared. I’ve left the ones who loved me and I’m still raising Cain. I’ve taken the low road and if you’ve done the same, Meet me down there by the train, Down there by the train, Down there by the train, Down there by the train, Down there where the train goes slow. Meet me down there by the train, Down there by the train, Down there by the train, Down there by the train, Down there where the train goes slow.

Долу край трена Познавам едно място, където тренът кара бавно. Където грешникът може да бъде умит в кръвта на агнеца. Долу край Дъбравата на грешниците лъкатуши река. Там долу, където растат върби и дрянът цъфти. Вслушай се и чуй свирката, чуй камбанен звън, Те се носят от небесните чертози до портата на ада. Ще има място за всеки закъсал, стига само да стигнеш навреме. Ще бъдеш умит от всичките си грехове и всичките си престъпления, Ако се намериш навреме долу край трена. Долу край трена, Долу край трена, Долу край трена, Там долу, където тренът кара бавно. Златен месец пронизва с лъчите си мъглата. Сигурен съм, че и твоето име може да е в онзи списък. Няма да има око за око, няма да има зъб за зъб. Видях Юда Искариот да носи Джон Уилкис Буут. И той беше там долу край трена, Долу край трена, Долу край трена, Долу край трена, И той беше там долу, където тренът кара бавно. Ако си загубил всичката си надежда, ако си загубил цялата си вяра, Знам, че има кой да се погрижи за теб, знам, къде ще бъдеш на сигурно място. И всички нечестивци, и всички курви, И даже войникът, който прободе с копието ребрата на Господ, всички те са там долу край трена, Долу край трена, Долу край трена, Долу край трена, Там долу, където тренът кара бавно. Вярно е, че никога не съм молил за прошка, никога не съм чел молитва. Никога не съм бил щедър, никога не съм се грижил за никого. Изоставих онези, които ме обичаха и все още следвам примера на Каин. Поел съм по кривия път и ако и ти си на същото дередже, Ела ме срещни там долу край трена, Долу край трена, Долу край трена, Долу край трена, Там долу, където тренът кара бавно. Срещни ме там долу край трена, Долу край трена, Долу край трена, Долу край трена, Там долу, където тренът кара бавно.

Written by: Tom Waits and Kathleen Waits-Brennan

© за превода на български: Милен Радев

---

Из едно интервю:

Terry Gross (2002): … Johnny Cash… recorded your song “Down There By The Train”.
TW: Yeah right that killed me! That was, that was, that was wild. I was like “That’s it, I’m all done now. Johnny Cash did a song… all done, thanks very much.” That was really flattering you know. Lovely he did it too.
TG: Oh yeah. Do you know how he knew the song or why he decided to record it?
TW: Well a lot of people sent in tunes when he was doing this record with Rick Rubin. And eh different people that eh… you know, different songwriters sending in tunes and then he just picked them. I didn’t know if he was doing it or not. I figured, well I hadn’t done it. I don’t know why I hadn’t done it, I don’t remember. And so eh… I didn’t really know until the record came out. I said: “Wow that’s great!” When someone is doing a tune, especially someone that you have been listening to since you were a kid, it’s a bit of a validation…
TG: Oh yeah…
TW: … and it’s meaningful.
TG: Johnny Cash is pretty validating when it comes to that. (laughs)
TW: Yeah alright!…
TG: So did you meet Johnny Cash?
TW: No, I have not met Johnny Cash. I look forward to that day down the road. I would love to meet him.(Source: “Fresh Air interview with Tom Waits”, Fresh Air with Terry Gross, produced in Philadelphia by WHYY. Radio show as archived on Fresh Air website. May 21, 2002)

За любители и почитатели на тези двамата едновременно – автора на песента Том Уейтс и изпълнителя й Джон Кеш (който я включи в първия си от серията албуми с Рик Рубин American Recordings през 1994 г.) Записът от онова далечно време е аматьорски и калпав, но пък е автентичен.

Down There by the Train There’s a place I know where the train goes slow. Where the sinner can be washed in the blood of the lamb. There’s a river by the trestle down by Sinner’s Grove. Down where the willow and the dogwood grow. You can hear the whistle, you can hear the bell, From the halls of heaven to the gates of hell. And there’s room for the forsaken if you’re there on time. You’ll be washed of all your sins and all of your crimes, If you’re down there by the train, Down there by the train, Down there by the train, Down there by the train, Down there where the train goes slow. There’s a golden moon that shines up through the mist. And I know that your name can be on that list. There’s no eye for an eye, there’s no tooth for a tooth. I saw Judas Iscariot carrying John Wilkes Booth. He was down there by the train, Down there by the train, Down there by the train, Down there by the train, He was down there where the train goes slow. If you’ve lost all your hope, if you’ve lost all your faith, I know you can be cared for and I know you can be safe. And all the shamefuls and all of the whores, And even the soldier who pierced the side of the Lord, Is down there by the train, Down there by the train, Down there by the train, Down there by the train, Down there where the train goes slow. Well, I’ve never asked forgiveness and I’ve never said a prayer Never given of myself, never truly cared. I’ve left the ones who loved me and I’m still raising Cain. I’ve taken the low road and if you’ve done the same, Meet me down there by the train, Down there by the train, Down there by the train, Down there by the train, Down there where the train goes slow. Meet me down there by the train, Down there by the train, Down there by the train, Down there by the train, Down there where the train goes slow.

Долу край трена Познавам едно място, където тренът кара бавно. Където грешникът може да бъде умит в кръвта на агнеца. Долу край Дъбравата на грешниците лъкатуши река. Там долу, където растат върби и дрянът цъфти. Вслушай се и чуй свирката, чуй камбанен звън, Те се носят от небесните чертози до портата на ада. Ще има място за всеки закъсал, стига само да стигнеш навреме. Ще бъдеш умит от всичките си грехове и всичките си престъпления, Ако се намериш навреме долу край трена. Долу край трена, Долу край трена, Долу край трена, Там долу, където тренът кара бавно. Златен месец пронизва с лъчите си мъглата. Сигурен съм, че и твоето име може да е в онзи списък. Няма да има око за око, няма да има зъб за зъб. Видях Юда Искариот да носи Джон Уилкис Буут. И той беше там долу край трена, Долу край трена, Долу край трена, Долу край трена, И той беше там долу, където тренът кара бавно. Ако си загубил всичката си надежда, ако си загубил цялата си вяра, Знам, че има кой да се погрижи за теб, знам, къде ще бъдеш на сигурно място. И всички нечестивци, и всички курви, И даже войникът, който прободе с копието ребрата на Господ, всички те са там долу край трена, Долу край трена, Долу край трена, Долу край трена, Там долу, където тренът кара бавно. Вярно е, че никога не съм молил за прошка, никога не съм чел молитва. Никога не съм бил щедър, никога не съм се грижил за никого. Изоставих онези, които ме обичаха и все още следвам примера на Каин. Поел съм по кривия път и ако и ти си на същото дередже, Ела ме срещни там долу край трена, Долу край трена, Долу край трена, Долу край трена, Там долу, където тренът кара бавно. Срещни ме там долу край трена, Долу край трена, Долу край трена, Долу край трена, Там долу, където тренът кара бавно.

Written by: Tom Waits and Kathleen Waits-Brennan

---

Из едно интервю:

Terry Gross (2002): … Johnny Cash… recorded your song “Down There By The Train”.
TW: Yeah right that killed me! That was, that was, that was wild. I was like “That’s it, I’m all done now. Johnny Cash did a song… all done, thanks very much.” That was really flattering you know. Lovely he did it too.
TG: Oh yeah. Do you know how he knew the song or why he decided to record it?
TW: Well a lot of people sent in tunes when he was doing this record with Rick Rubin. And eh different people that eh… you know, different songwriters sending in tunes and then he just picked them. I didn’t know if he was doing it or not. I figured, well I hadn’t done it. I don’t know why I hadn’t done it, I don’t remember. And so eh… I didn’t really know until the record came out. I said: “Wow that’s great!” When someone is doing a tune, especially someone that you have been listening to since you were a kid, it’s a bit of a validation…
TG: Oh yeah…
TW: … and it’s meaningful.
TG: Johnny Cash is pretty validating when it comes to that. (laughs)
TW: Yeah alright!…
TG: So did you meet Johnny Cash?
TW: No, I have not met Johnny Cash. I look forward to that day down the road. I would love to meet him.

(Source: “Fresh Air interview with Tom Waits”, Fresh Air with Terry Gross, produced in Philadelphia by WHYY. Radio show as archived on Fresh Air website. May 21, 2002)

Макар нито веднъж да не съм призовавал никого да гласува за Меглена Кунева, а само посочих какво я откроява от останалите реални претенденти за президентския пост, чрез упреците срещу мен по този повод открих още един български феномен: костовисти ме обявиха за „грешник”, изживявайки се явно като повече костовисти от самия Костов. А ето какво [...]

Миксер 3 започва след по-малко от 24 часа и ние бързаме да ви издадем малко информация, затова какви идеи за доброволческа работа ще ви предложим. Това е въведението, а на щандовете утре вечер може да научите повече и да зададете въпросите си. Очакваме ви!
__________________________________________________________________________________

Сдружение “Фрий София Тур” организира безплатната пешеходна обиколка на София - Free Sofia Tour. Повече от 7600 души от над 95 държави са разгледали столицата с обиколката, която стартира два пъти на ден всеки ден. Основните цели на сдружението са да превърне България в популярна дестинация за туризъм, култура и образование, да създаде условия за между културен обмен, да преобрази София в един туристически град и да насърчи публичния и частния сектор да работят за постигането на тези цели. В момента “Фрий София Тур” организира и участва като партньор в редица инициативи - благотворителен тур за подкрепа на дом за деца, Европейската седмица на мобилността, Софийска архитектурна седмица и други. Организацията се нуждае от доброволци за поддържане и разширяване на своята дейност, като предлага на кандидатите възможността да участват в изключително динамични и интересни проекти, които ще допринесат неимоверно за тяхното лично и професионално развитие.

__________________________________________________________________________________

Основана през 1956 година от седем жени, които са научили за успешното кърмене, докато са кърмили собствените си бебета, Ла Лече Лига е организация, чиято единствена цел е да помага на кърмещите майки. Тя е за жени, които искат да знаят повече за това, как да кърмят и имат нужда от помощ за някои особени предизвикателства. Освен това те могат да се срещнат с други кърмещи майки и да споделят ценен опит.

Всеки може да стане член – активен член или подкрепящ такъв – и така да подпомогне Ла Лече Лига. Организацията се издържа изцяло от членски внос и дарения. Активни членове най-често са бъдещи и настоящи майки, които посещават срещите и участват в дейностите на организацията, а подкрепящи – баби, сестри и приятелки (не е нужно да кърмят или да имат бебе!) За по-напредналите в знанието си за кърменето, пък е възможността да се присъединят към Ла Лече Лига като лидери. __________________________________________________________________________________

Reach out e международна, доброволна организация от млади хора, която има за цел безусловното, радикално и дългосрочно подобряване  условията на живот на децата лишени от родителска грижа в България. За постигане на целта e създадена широка международна мрежа от съмишленици  -  изявени професионалисти от банковият и академичният сектор на Великобритания, САЩ, Германия,  Норвегия, както и връзки с организации като Friends of Bulgaria, Bulgarian City Club и BACT.

Reach Out подкрепя всички идеи, които обслужват  децата, лишени от семейство,  от любов, от детство,  oт образование.  Децата,  лишени от равни шансове, без вина лишени от  бъдеще. Организацията търси доброволци, които да вземат инициатива и да помогнат с различните аспекти от работата на Reach Out. Изоставените деца се нуждаят най-много от контакт с хора и внимание и това е едно от най-ценните дарения, което може да направите. __________________________________________________________________________________

Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) е водещият авторитет в областта на опазването и информацията за птиците в България, както и за опазването на значимите за птиците места и местообитания. БДЗП е първата в най-ново време и най-голямата неправителствена организация (НПО) за опазване на биологичното разнообразие. Мисията на Дружеството е да работи за опазване на дивите птици, важните за тях места и местообитания, както и за биоразнообразието като цяло, като по този начин допринася за устойчивото ползване на природните ресурси и благосъстоянието на хората. Членството в БЗДП е доброволно, повечето от дейностите се извършват на доброволни начала, но с висок професионализъм. Помощта и работата на доброволци при полевите дейности на БДЗП са в основата на множеството успехи в природозащитата на Дружеството.

__________________________________________________________________________________

„Трансформатори” е сдружение, което се занимава с проблемите на градската среда, архитектурата и дизайна. Основна цел на сдружението е да налага конкурсното начало на различни нива. Приоритет е взаимодействието с държавни институции, неправителствени организации, но и партньорство по проекти с представителства на фирми и търговски организации. Сдружението се стреми да налага добри практики като реализира съвместни инициативи за подобряване на образователния процес със специализираните учебни заведения в областта на строителството и архитектурата.  Зад трансформатори се крият 16 млади архитекти и студенти, които вече 2 години, стъпка по стъпка, разкрасяват мястото, на което живеят. Не малка част от работата по проектите е подпомогната от доброволен труд - така че може и вие да се включите!

__________________________________________________________________________________

Неделният ден бе изключително интересен - в Нова Зеландия се игра финалът на световното първенство по ръгби. Както се очакваше, новозеландците станаха световни шампиони, а единствената изненада бе неочакваната съпротива на французите, чийто отбор се озова на финала почти случайно. Но както обикновено, французите винаги правят всичко, за да оборят прогнозите и в крайна сметка се получи интересен

През последната година интернет пространството бе залято от слухове и спекулативни новини, че Apple възнамеряват в близкото бъдеще да влязат в бизнеса на телевизията, телевизионните приемници и производството на телевизори изобщо. Твърде вероятно е всички тези слухове да са имали известна доза истина. Доказателство за това е един от многобройните завети и съвети към колегите си от Apple, които оставя Стив Джобс броени седмици преди трагичната си смърт. Свидетелство за думите, оставени от IT иконата като завещание за служителите и работниците си, откриваме в написаната за него от Walter Isaacson биографична книга. Както знаете биографичната книга, посветена на съоснователя на Apple – Стив Джобс – дебютира на световния пазар днес, на 24 октомври 2011 година. Малко преди да се появи на бял свят обаче, редица извадки от труда на Walter Isaacson бяха дискутирани и анализирани в медиите. Според една от тези извадки Стив Джобс, е оставил като завет след смъртта си молба, отправена към скъпата му компания Apple. IT легендата е искал силно усъвършенстването и модернизирането на телевизионните приемници. Същевременно Стив Джобс е искал самите Apple да се заемат първи с тази задача и с това да направят още една крачка напред в конкурентната борба на технологичната индустрия. По-конкретно, това което е искал Стив Джобс да стори с телевизорите е онова, което всъщност през всичките тези години компанията му е вършела за подобряването на преносимите и настолните компютри, таблетите и мобилните телефони. Съоснователят на Apple е обмислял да направи телевизионните приемни „по-просто и елегантни”. Главната идея на Стив Джобс била да опрости самия интерфейс на телевизорите, с което да се постигне и по-лесно използване от потребителите. IT специалистът е разсъждавал върху концепция, на базата на която телевизионните приемници стават от една страна по-модерни, полезни и функционални и от друга – са така създадени, че допълнителни предаватели, устройства и аксесоари (като DVD-та, кабели, цифрови предаватели и така нататък) да не са необходими.

Малко след опустошителните земетресения, от 7.2 и 5.1 по скалата на Рихтер, в Турция, от Google пуснаха специална услуга, наречена "Person Finder". Тя трябва да помогне на жертвите на бедствието да открият любимите им хора. Първоначално, програмата е била замислена след друго земетресение - това в Хаити, през 2010-а година. По-рано тази година, за съжаление, търсачката отново трябваше да заработи - този път заради огромните вълни цунами, заляли Япония. Идеята за работата на програмата в Турция си остава все така проста: потребителите въвеждат информация за хората, които търсят, или добавят информация за хора, които все още не са въведени в системата. Разбира се, всички въведени данни остават на разположение за търсене и разглеждане от други хора. Всеки, който има някаква информация, или познава човек, който има такава, може да открие програмата в линка отдолу. Надяваме се загиналите и пострадалите да са по-малко от очакваното и скоро да няма подобни бедствия в такива големи размери! Person Finder за Турция

С призива „Освободи интернет” група интернет-ентусиасти се обръщат към всички организации, компании и граждани да отворят WiFi връзките си за свободен достъп на 29 октомври 2011 г. – рождения ден на интернет. Инициативата цели чрез отварянето на достъпа до интернет през съществуващите WiFi мрежи в населените места в България да се отбележи 42-рата годишнина от създаването на най-значимия комуникационен канал в света и България да бъде превърната в най-голямата Free WiFi зона в Европа. Най-голямото предимство на интернет, е че той може да бъде достъпен за всички, смятат организаторите на инициативата. Само две минути ще са достатъчни на гражданите и компаниите, за да отключат модемите си за достъп до WiFi мрежата на 29 октомври. Всички организации, подкрепящи инициативата, могат да оставят свободен канал за достъп до интернет и след тази дата, така че България да се превърне в мястото с най-лесен достъп до глобалната мрежа. Така ще дадем възможност на всеки желаещ да стане част от света, благодарение на скъсените времеви и пространствени разстояния, които интернет ни предоставя, казват организаторите. Инициативата се ползва със специалната подкрепа на Атлантическия клуб и Паневропейски съюз – България. Техните председатели Соломон и Гергана Паси превърнаха свободния достъп до мрежата в своя кауза, като изпратиха открито писмо до Европейската комисия през юни 2011 г. за достъп до интернет на територията на Европа. Според тях достъпът до мрежата трябва да се разглежда като най-новата, пета свобода на ЕС заедно със свободното движение на хора, стоки, капитали и услуги. Всички компании, организации и граждани, които желаят да се включат в инициативата могат да се регистрират на www.osvobodiinternet.com до 28 октомври 2011. „Освободи интернет“ е инициатива на група ентусиасти от Публисис МАРК Груп - DigitalTribe, за които работата, забавлението и присъствието в интернет е не само необходимост, но и начин на живот. Вярваме, че достъпът до интернет (на обществени места, но и не само) трябва да бъде свободен за всеки, защото в контекста на 21 век правото да ползваш интернет се утвърждава като неизменно човешко право, казват те.

„Мафия, мафия”, „Не сме кучета” – крещят изтормозени членове на секционните избирателни комисии в зала "Универсиада". Десетки часове те чакат да предадат чувалите с бюлетините си в Общинската избирателна комисия, някои зарязват с псувни бюлетините и секретните протоколи на тротоарите и си тръгват. Организацията на изборите е мега калпава – не е ясно новият Изборен кодекс ли не е наред или ГЕРБ не са в състояние да го изпълняват. Факт е обаче, че тази година ЦИК излезе с над 1200 решения, което със сигурност означава, че нещо в прехваления закон е сбъркано. Заради хаоса при предаване на бюлетините, купуването на гласове и манипулациите международните наблюдатели изразиха опасенията си за честността на изборите и обвързаха изборните нарушения с приемането ни в Шенген. Очевидно и победителите от ГЕРБ се опасяват от същото, защото в неделя, след като кацна от Брюксел директно в Банкя, за да гласува, премиерът Борисов побърза да съобщи, че е договорил приемането ни в Шенген през юни...

Доц. Татяна Буруджиева е политолог и социолог. Завършила е Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирала е политически комуникации и политически мениджмънт във Франция и Белгия. Преподава в Софийския университет и в Нов български университет. - Г-жо Буруджиева, след вота всички политически лидери коментираха със самочувствие, че са доволни от себе си и са победители. Кой загуби и кой спечели в тази надпревара? - Не всички са победители, разбира се, но на местен вот всеки чете и интерпретира резултатите от своя камбанария и в своя изгода. Като добавим и президентските избори, то различните партии застават там, където им е най-удобно. Според мен ГЕРБ са несъмнени победители в местния вот. Те са партията с най-много общински съветници. Това е резултат от партийния вот. И след тези избори управляващата партия продължава да е с най-силни позиции и да е най-голямата формация в държавата. Техен единствен сериозен опонент е БСП, която постигна наистина сериозни резултати...

Преди играех футбол. Представяте ли си? Писател, който играе футбол! Аз не си представям. Но когато играех футбол, естествено, аз не бях писател, а малко момче, гимназист, после – студент по медицина – пъргав като котка и с дробове като локомотив. Или просто сега ми се струва така – всеки застаряващ човек си представя себе си като млад много силен и много здрав. Но както и да е – аз играех футбол и то много и някои казваха – доста добре. Познавам футбола – това искам да кажа. Никога не съм бил запалянко и именно затова познавам футбола – защото просто го играех, а не се палех по гледането му. И защото познавам футбола, знам как може да се случи така, че да се съберат добри футболисти, теренът да е добър, времето да е добро, всички условия да ги има и пак да не се получи никакъв мач. Случвало се е неведнъж. В България това се случва непрекъснато. Страната е чудесна, слънцето и грее ярко, планините и блестят, морето шумоли – тихо и гостоприемно, а хората и са едни от най-умните...

Създателят на графикатурата акад. проф. Иван Газдов отбеляза своята артистична 120-годишнина на 17 октомври с откриването на изложбата „Човешка КОмедия” в галерия „Академия”. Цифрата е сбор от неговите 65 години, възрастта на авторския плакат – 32 г., и на графикатурата – 23 г., която до днес наброява повече от 300 произведения и е популярна по цял свят. Иван Газдов създава и развива школата на авторския плакат в НХА в катедра "Плакат и визуални комуникации", а в периода 1999 – 2003 г. е ректор на НХА. Потърсихме Иван Газдов, за да ни разкаже повече за юбилейната си изложба, за силата на изкуството да преминава през времето и за ролята на плаката в съвременната градска култура. - Г-н Газдов, какви са акцентите в изложбата "Човешка КОмедия"? - Изложбата е разделена в пет отделни части. Избрал съм работи, които са показателни за определени периоди. Голяма част от плакатите, които са авторски, не са правени по поръчка, но забелязах и нещо друго за тези, които са правени преди...

„Данас Бугарской су били избори. Сви су гласаче – гласали, сви су кандидати – избрани“*
беше коментарът на сръбската редакция на Гласът на Америка преди мноооого години, когато Тодор Живков нямаше още изгледи да стане част от CV-то на Бойко Борисов, а той от топката скачаше към акордеона.

Проектобюджетът и докладът към него са публикувани на сайта на Министерството на финансите.

2. Бюджетният дефицит ще бъде намален до 1.35% от БВП (което е много важна стъпка в правилната посока), но няма да бъде премахнат. По-амбициозни цели в тази посока само ще помогнат.

3. Заложено е силно увеличение на държавния дълг – до над 15.3 милиарда лева в края на 2012 при под 11 милиарда в момента. Това не е добра насока на развитие.

4. Залага се значително намаление на фискалния резерв, до 3 милиарда лева в края на 2012 година. В среда на растяща несигурност, е добре да има повече резерви, а не по-малко.

5. Намаляват се с 1.5% средствата за МВР, което може би слага някакво начало на реформи. Обаче, голяма част от намалението е в капиталовите разходи (а не в персонала), а капиталовите разходи и в момента заемат твърде минимален дял и са недостатъчни.

6. Неаргументирани са предложенията за поредно увеличение на минималната работна заплата (имаше едно само преди седмици). Вече две години наблюдаваме как постоянното товарене на пазара на труда с нови и нови тежести води до негативен ефект – твърде дълго продължаваща загуба на работни места.

Блогът за икономика 2011

Една дръглива бяла коза изтопурка в изборния ден през селските улички на Ново Железаре, белязана с номер 22 от едната страна и БСП - в междуребрието на другата... Е, не е бялата лястовица. Победителят в президентските избори на първия тур може и да не е победител на втория. Ако се случи, Ахмед Доган би трябвало да си подаде оставката. Ако ли не, ще ни докаже отново, че за 22 години никой не прави политически сметки в тази държава без Доган в сметката... Ако се случи, Росен Плевнелиев би трябвало да се гордее - лично той, че ще е първият президент, избран без гласовете на ДПС, и първият президент - непрофесионален политик. Ако ли не, ще е първата му кариерна загуба, но ще е достойна - и ще си върне предишния живот на успешен бизнесмен. Поне ще се отърве от фалша на заучените реплики, 5 години закрепостяване в сянката на Борисов - в противен случай тежка "еманципация", придружена с конфликти. Малцинството избра - и в това малцинство са купените десетки, а вероятно и...

Забелязахте ли (анти)новината в изборната нощ? За нея ще стане дума после. А сега помислете малко за истинската политическа новина, независимо дали ще я припознаете за добра или не… Е, добре, новините бяха поне две и на мнозина няма да се харесат заради самия приносител на новината, когото биха убили. Такъв беше случаят със злополучния [...]

Днес на кръстовището на Витошка и Патриарха ме спря и заговори възпитан младеж – служител на Zepter, компания известна като производител на висококачествени домакински съдове.

 

- Добър ден, желаете ли да учствате в анкетата, която провеждаме?

- За какво става дума?

- Ами за това колко често на ден мислите за своето здраве…

- Хмм, ами не знам… не много често…

- А от колко члена се състои Вашето домакинство?

- От … – му отвръщам и започвам да се чудя къде ще му излезе краят.

- И колко често готвите вкъщи?

- Не много често. Защо ме питате всичко това? -

- Почти сме готови – забърза се той – само да ми кажете от какви заболявания боледуват членове на вашето домакинство – и започна да изрежда – диабет, високо кръвно, сърдечно-съдови заболявания?

- ?!? – мисля че гримасата ми беше недвусмислена.

- Ами това е само за анкетата – каза сконфузено и додаде – Последен въпрос: име и телефон за връзка?

- Е, това вече е прекалено – не се сдържах аз. – Защо да споделям всички тези лични данни с Вас или с работодателя Ви?

- Ами може да спечелите награда и…, за да можем да Ви уведомим…

- Благодаря, нямам интерес. -  му казах вече не съвсем дружелюбно и си продължих по пътя.

След това си мислих колко ли души днес е интервюирал и колко ли от тях наивно-добродушно са си казали всичко, което ги е попитал. Но още по-интересният въпрос е за какво изобщо са им на Zepter тези информации? По-какъв ли начин могат да им бъдат полезни?

Все едно – искам да ви предупредя да не споделяте лекомислено лични информации и данни. И да не се чувствате неудобно от това, че защитавайки личната си сфера сте “отсвирили” поредния анкетьор.

Колкото повече такива реакции на интервюирани достигат до Zepter, толкова по-скоро освен за тенджери и тигани ще се замислят и за защита на лични данни.

No related posts.

Ако ви попитам какви традиции знаете за вече доста популярния и у нас Хелоуин, вероятно повечето ще ми разкажат за карнавални костюми, събиране на бонбони и сладкиши и правене на номера. Може би някои ще ми разкажат и за тиквените фенери, за забавни игри с ябълки и т.н.

Аз обаче, точно днес, седмица преди в цял свят да бъде отбелязан празникът на Вси Светии, ще ви разкажа за една бъдеща традиция, чието начало ще се случи само след седмица, а всички хора по света имат възможността да бъдат част от нея, независимо дали са католици или не, деца или възрастни, празнуват Хелоуин или не.

Името на тази “сташна” кампания е All Hallow's Read, а идеята е много проста - подари страшна книга за Хелоуин.

Подари я на тези, които обичаш, на тези, които харесват страшни книги, на тези които никак не четат, на тези, които не харесваш, ама никак, на тези, които искаш да зарадваш, да уплашиш, да очароваш, на всички, които искаш да дадеш огромния подарък на любовта към книгата.

Инициатор на тази кампания е не кой да е, а самият Нийл Геймън, един от най-актуалните и четени съвременни фентъзи автори, които винаги са участвали активно в различни кампании за поощряване на четенето.

В специално създадения сайт на инициативата Геймън лично приканва всички да се включат и да превърнат подаряването на страшни книги в истинка част от духа на Хелоуин (виж видеото по-долу). На сайта могат да се намерят интересни предложения за тематични книги, разделени по възрастови групи, които да помогнат при избора ви. Сайтът предлага още подходящи плакати, разделители за книги и картички, които могат да се принтират и да бъдат очарователно допълнение към страшната книга, която ще подарите.

Кампанията се развива усилено в twitter, където всеки може да сподели мнението си за нея, каква книга ще подари и какво още му е хрумнало за своеобразното трансформиране на лакомство срещу трик в книга срещу трик с хаштаг #allhallowsread.

Подобна кампания преди време инициира лично и писателят Георги Господинов, като призова хората да подарят книга за Коледа, а Алекс от екипа на “Аз чета” я трансформира в идеята да подариш книга на любимата си библиотека за своя рожден ден.

Независимо на кого и кога и по какъв повод подарявате книги, това е важно, защото книгите са важни и могат да променят много – и лично и нелично, за цялото общество. Жестът наистина си заслужава, затова не се колебайте, не се и чудете, все има някоя страшна книга в библиотеката.

Ние в “Аз чета” страшно много харесахме идеята и наистина се надяваме този Хелоуин да бъде много по-книжен, много по-четящ и много по-интересен. За да ви улесним максимално в избора на български заглавия за подаряване, както и да влезете съвсем в настроението на “най-страшния ден от годината” през цялата седмица до самия ден на Хелоуин ще имаме тематични публикации, ревюта и много книжни изненади, защото предстои “Седмицата на страшните книги”.

18 – 30 годишни избиратели 42.2% – Росен Плевнелиев, 21% – Меглена Кунева 15.5% – Ивайло Калфин 31- 60 годишни избиратели 43.5% – Росен Плевнелиев 24.2% – Ивайло Калфин 16.4% – Меглена Кунева над 61-годишни избиратели 45.4% – Ивайло Калфин 33.6% – Росен Плевнелиев 7.3% – Меглена Кунева висшисти 41.6% – Росен Плевнелиев 25.6% – [...]

Ние им го казвахме, те ни се смееха: Ще ги помете ли гневът на излъганите стари бойци? Идва времето да им потърсим сметка защо ни предадоха на комунистите и ДПС Извън времето е само бунището на историята Вдясно пак замириса на мърша. Доказателствата за топлите връзки на Костов с ДС продължават да излизат на бял [...]

Слабост в стандарта за криптиране на данни XML може да бъде използвана за осигуряване на достъп до поверителна информация, твърдят изследователи. XML стандартът се използва за защита на данни в продукти на компании като IBM, Microsoft и Red Hat. Изследователите Юрай Соморовски и Тибор Йегер от Университета Рур в Бохум, Германия откриха начин, по който могат да бъдат декриптирани данни, защитени чрез DES (Data encryption standard) или AES (Advanced encryption standart) в CBS режим. Те планират да представят по-подробно откритието си на конференция на ACM на тема сигурност в комуникациите и компютрите по-късно тази година. Според Йорг Швенк, преподавател по електротехника и информационни технологии в Университета Рур, всички алгоритми на XML стандарта могат да бъдат засегнати от тази атака, която се състои в изпращане на модифицирани криптирани текстове към сървърите и анализиране на грешките за слабости в криптирането. „Всички алгоритми са уязвими на тази атака, тъй като използват CBS режим. Следователно всички версии на XML стандарта са уязвими”, казва Швенк. Юрай Соморовки и Тибор Йегер са уведомили за проблема някои от членовете на World Wide Web Consortium - организацията, която въведе XML стандарта. Атаката е била тествана успешно срещу приложения, използващи XML криптиране - продукти на компании, които са отговорили на писмата на изследователите. „Microsoft знае за проучване, което засяга надеждността на определени аспекти от XML стандарта. Ще анализираме внимателно продуктите си, за да видим кои от тях използват тези аспекти”, заяви говорител на софтуерния гигант. Соморовски и Йегер твърдят, че няма просто решение на проблема и стандартът следва да бъде променен. Въпреки това те ще се опитат да излязат с някакви контрамерки в техни бъдещи доклади по въпроса.

Миналата седмица (на 17.10.2011 г.) изпълнителният директор на АЕЦ „Козлодуй” (Ал. Ник.) уволни дисциплинарно дългогодишен служител в повереното му предприятие, по подозрение, повтарям – по подозрение и без никакви дока...

кримска легенда

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

кримска легенда

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

До 9.30 днес са обработени 67 % от протоколите в ОИК Пловдив и към момента се приемат протоколи в ОИК. Снощи е имало членове на СИК, които са попълвали оригиналните протоколи/ беловите на място в ОИК, като подписите на членовете на СИК са били взети предварително.

Искрено завидях на всичките тези идеи на Ива от Страната отвъд дъгата.От самите снимки се вижда, че и самият процес е бил много забавен…. особено с отпечатъците на детските крачета:) Разгледайте ги и със сигурност ще намерите подходяща идея и за вашето дете.

1.Костюмче на призрак За него са ни нужни: 50см ( двойна ширина) бял хастар, малко бял и малко черен филц и 70см тънка черна панделка или шнур.  Ако решите да направите костюма на по-голямо дете ще ви е нужен 70см или дори 1м плат….прочети цялата статия

2.Хелоуинска украса – Призрачета от отпечатани детски крачета Нужните материали са: две деца, ( може и едно когато няма как) боя за ръчички цвят бял, два черни дебели картона, и цяла купчина черни тънки листа( за тях ще добавя че сме ги събрали от магазин LIDL защото точно тези симпатични листа ползват да слагат между отделните стръкове домати…прочети цялата статия

3. Забавление с тикви Както миналата седмица нямахме тикви, трябваше да си ги направим. Тази седмица имаме се чудим какво да направим с тях. Имам предвид не да ги сготвим, от това по лесно няма… един тиквеник, вкусна варена тиква, а защо не супа от тиква… но това е забавление за майки  :)…прочети цялата статия

4.Тикви от плат и празни ролки от тоалетна хартия Имам две работливи деца, дано стигнат да се измисли решението. Имаме и идея да облечем цяло руло тоалетна хартия в плат. Оказа, че имаме само едно единствено руло.Woow, голям гаф… живеем на цели 7,5 км. от най-близкия магазин… Тоалетната хартия влиза в списъка за покупки на понеделник….прочети цялата статия

5.Направете си пола от паяжина Необходимите материали са: 3 метра старо перде – това е ширината на полата. Дължината зависи от височината на вашето дете, в моя случай е 70см…прочети цялата статия

6.Дърво с прилепи Докато събираме ябълки, попаднах на едни много интересни клони, целите в жълт и сив лишей. Веднага ги харесах, и ги донесох у дома…прочети цялата статия

Премиерското гласуване днес, по местоживеене в гр. Банкя, ме накара си задам някои по-интересни въпроси за мястото ни на световната и европейска сцена и излизайки за малко от дискурса относно неговата личност, да поразсъждавам върху тях.

Както медиите вече съобщиха, Премиерът Борисов бе официално освободен от Европейския съвет. Самият той уточни, че вече е разговарял по въпроса с Председателя му ван Ромпой и че е сигурен, че колегите му, т.е другите министри – председатели, ще го разберат.

Разбира се, разбираме и ние – Министър-Председателят е твърдо решен да спази изборното законодателство и минути преди приключването на изборния ден, около 18:50 – 18:55, да гласува по местоживеене в гр. Банкя.

Обяснявайки това, премиерът е говорил и по още две важни теми – приемането ни към Шенгенските споразумения и уточняването на бъдещото всеобщо финансиране на Европейския съюз – и двете, включени като точки за разглеждане в Европейския съвет, в който поради вътрешните си задължения, премиерът няма как да участва пълноценно.

Трябва да си призная, че четейки тази информация малко се ядосах на нашия премиер. Защо? Защото ми се стори, че проявява известна неразумност (вероятно породена от всеизвестните импулсивност и първосигналност на характера му).

Риторично, ако темите, предмет на разискване на Европейския съвет, бяха така важни за него, а и за нас, то толкова бе необходимо да се скъса от бързане, да напусне съвета и другите европейски ръководители в 15:30, само и само, за да може да гласува по местоживеене в гр. Банкя? Едва ли – всеизвестно е, че на тези избори Премиерът спокойно можеше да гласува и в секция в чужбина, по местопребиваване – в конкретния случай гр. Брюксел (мисля, никой нямаше да го заподозре и обвини в изборен туризъм).

Разбира се, като причина за тази премиерска неразумност, веднага ще изплюва всеизвестната му любов му към камерите и към тълпите от обожатели, пред които той да демонстрира хапливото си тънко чувство за хумор (и от които без съмнение е лишен в Брюксел). Този дискурс на размисъл обаче е прекалено очевиден; всички добре знаем, че за нашия премиер най-важно е това, лично да ни обясни, от първа ръка, как стоят нещата в действителност и да ни увери в пълния си контрол над събитията.

Това е видно и от този най-нов медиен материал произведен от г-н Борисов;

- той ни казва, че Знае за страна в Европа, която има вътрешни проблеми и заявява, че проявява разбиране към нея, и така ни подсказва причините, поради които няма да влезем и сега в Шенген. Коя е тази страна и какви са тези вътрешни проблеми обаче, премиерът изрично не казва; така ни оставя свобода на интерпретациите и ако човек се заслуша в думите на холандския външен министър, например, той би могъл да си помисли, че тази страна е България;

- Министър – председателят обаче ни успокоява – тази страна не е България; напротив, ние сме сред отличниците в съюза – с най-малък външен дълг и най-малък дефицит;

- това обаче не трябва да ни радва, а да ни направи внимателни към опасностите създадени от това ни завидно положение; Премиерът се възмущава искрено от една възможна неправда – ние отличниците да плащаме повече от недисциплинираните „слаби ученици". (Тук се замислих, че може би е добре, че премиерът ще напусне Европейския съвет така рано, иначе, с неговата харизматична убедителност, като нищо е внушил на германския си колега подобно, твърдо разбиране за нещата, което би изправило дори отличници като нас пред заплахата от сериозен колапс; а и друго, дали нямаше да е по-добре, при подобна опасност, премиерът, по един макиавелиански начин, и въпреки прекрасното ни състояние, да твърди, че ние сме двойкаджии и така да спечелим допълнително от предстоящото раздаване е европейските карти).

Да, факт е! Премиерът Борисов обича да разяснява нещата така както ги разбира – просто и ясно.

Иска ми се обаче, ние (останалите) да успеем да отвърнем взор от темата за нашия премиер и неговото разбиране за света и да погледнем на случката през плоскостта на въпросите „Какво е мястото ни в Европейския съюз?" и „Къде мислим, че се намираме в него?"

Мислейки в тази перспектива, ранното напускане на заседанието от страна на премиера ни подсказва, че едва ли разглеждаме себе си като дейни участници във вълнуващия спор – дали ще съфинансираме с 5% европейските проекти или с 20%; очевидно приемаме, че решението по никакъв начин не зависи от нас. Премиерът се връща да гласува в Банкя, тъй като той, като наш най – виден представител, добре е осъзнал, че и да се прибере в от Брюксел в 12:00 по обяд и да се прибере в 3:00 през нощта, – все тая – ще играем по правилата, които ни спуснат (Тук разбира се, много може да се поговори за този дълбок нашенски инстинкт: да играе по чуждите правила по специфично български начин и дали това не ни съхранява като общност). И все пак, ако към някой можем да проявим истинско разбиране за неучастие в Европейския съвет, то това не е г-н Борисов, а г-н Саркози, чиято красива съпруга роди преди два дена, но пък той дори не помисля да отсъства от заседанието, очевидно присъствието му там е от значение.

Същите размишления с пълна сила важат и за така нареченото ни „влизане в Шенген"; има една същностна разлика между двата проблема обаче, която намирам, за добре да бъде посочена: Докато съфинансирането на Евросъюза е проблем общ за на всяка държава – членка, то влизането ни в Шенген е реален проблем най-вече за нас. Тук премиерското оправданието, че някаква друга страна си има някакви свои вътрешни проблеми, в действителност е от твърде малко значение за тази страна, която и да е тя; в Шенген в крайна сметка не влизаме ние; и трябва с ръка на сърцето да си призная, че аз като българин, наистина не добре запознат с вътрешните работи на Нидерландия и Финландия – възможните кандидати, за проявеното от премиера дипломатично мълчание – все пак, наивно си мечтая за техните вътрешни проблеми, сравнявайки ги с нашите.

Видно е, в Европейския съвет, мястото ни е такова, че дори не можем да поставяне на сериозно обсъждане един проблем, който ни вълнува; както обикновено, все отлагаме това обсъждане за следващия път, вярвайки че тогава най-сетне ще дойде реда за честното и справедливо му разглеждане от „великите сили", които задават дневения ред.

Тук смятам да кажа, че при цялата си воля за воля за власт, виждам в премиера ни тази всеобща простосърдечна селска наивност, характерна за нас българите още от времето на създаването на държавата ни в края на ХІХв., поне що се отнася до международно положение и участието ни в него. Какво ме кара да мисля така? Интуитивното ми убеждение, че и пра-прадядо ми, при освобождението на България през 1878 е вярвал, че съществуват, някъде там, едни Велики сили, които притежават достътъчно мъдрост и след известно умуваме, сами ще достигнат до възможно най-правилното заключение да ни дадат всичко, което справедливостта ни кара да вярваме, че ни се полага по право; и разбира се, когато реалностите се нашамаросат очакванията ни и аз и моя пра-прадядо решаваме, че Великите сили са гадняри, мислещи единствено за собствената си изгода и собствените си вътрешни проблеми, напълно незаинтересовани от съдбата на простия народ – нас, българите. Като представител на нацията ни, премиерът просто не може да избяга дълбоките вкоренявания, които са и присъщи и на мен и на пра-прадядо ми.

130 години самостоятелно съществуване на международната сцена, види се, не ни научиха, че „Велики сили" сами по себе си несъществуват; те стават такива едва, когато не намерим път да дискутираме проблемите, които ни касаят общо и да взимаме решенията по тях заедно.

Робската ни народо-психика обаче също е добре предъвкван факт; постоянното му повтаряне обаче, не води до нищо повече от приемането на действителността, такава каквато не ни харесва (тук не искам да поемам по пътя на разсъжденията, че това често избива в маниакално усещане за минало величие и свързания с него великобългарски шовинизъм). Подобно обсъждане не отговаря на далеч по-важния въпрос „Как да се лишим от тази психика!?"

Колкото и парадоксално да звучи, за мен, единствения възможен път е чрез игра; необходимо е да играем роля на такива, каквито не сме (честността и откровеността, никога не са били добри съветници в международната политика, както казваше стария Макиавели); правилата на Европейския съюз, а и на демокрацията като цяло, ни позволяват да играем подобна роля. Там разбира се всички знаят, че от нас, представени от премиера Борисов, нищо не зависи; но по силата на приетите неписани правила на дипломатичността, етикета и учтивостта, никой не може да ни го каже подобно нещо право в очите; в немислимия, за нормалното човешко съзнание, пазарлък, който по същество представлява европейската политика, някак се е наложило естественото очакване ние българите, добре осъзнавайки факта на собствената си незначителност, сами да се съгласим, че е това е така и да реагираме, чрез неучастие в пазарлъка (и тук трябва да кажа, че вазирането на премиерът от участие в съвет, с оправданието, че ще трябва да гласува в гр. Банкя, ми ме ядоса именно, защото виждам в него това негласното самостоятелно признае на тази наша незначителност и изпълнение на очакваната от нас роля).

Всъщност смятам, че трябва да правим точно обратното: да си даваме вид, че напълно неразбираме всякакви намеци за нашето безгласие по въпросите касаещи ни като членове на Европейския съюз и стъпвайки на „учтивите" писмени правила, на които той се гради, да надаваме гласа, който ни е даден от учтивост. Самата тя изисква той да бъде чут и обсъден.

Така погледнато, смятам, далеч по-добре щеше да бъде, ако г-н Борисов бе дал гласа си в гр. Брюксел, а не в гр. Банкя.

Бях сред първите, които получиха копие от “Властта на хората” на Пламен Русев, но съвсем наскоро успях да й обърна необходимото внимание. И веднага осъзнах, че съм направила сериозна грешка и е трябвало да я прочета веднага: защото книгата се чете бързо и леко, а в нея има интересни изводи и добре структурирани обобщения за поведението на марките в социалните медии.

Правя това ревю с една уговорка: съзнавам, че не съм типичният читател, нито пък се вписвам напълно в таргет аудиторията на тази книга. Затова ще опиша с какво тя може да е полезна на читателите и на кого я препоръчвам най-силно. Според мен книгата е създадена с оглед нуждите на (маркетинг или не) мениджърите, които имат желание да знаят повече за социалните медии, профила на аудиторията в тях, подходящия стил на поведение и възможностите, които те предоставят в комуникационен план. Твърде амбициозно и на практика невъзможно е да напишеш книга, която ще е еднакво полезна както на начинаещи, така и на общностни мениджъри с няколко години онлайн-опит. С оглед на общите познания на маркетинг-бранша у нас мисля, че решението книгата да покрива и по-основни елементи, е логично и ще помогне за създаването на обща култура на поведение в социалните медии сред марките.

Независимо дали до този момент сте използвали социалните мрежи само за връзка с приятели или вече сте започнали да използвате онлайн средата за изграждане на връзка с потребителите, “Властта на хората” може да ви помогне. Разделението на главите приблизително се припокрива и с “нивото на напредналост” на читателя, а структурата позволява достатъчно свобода да прескачате, четете по диагонал или минавате първо през най-интересните за вас неща. В този смисъл книгата е много по-хипертекстова от повечето издания по темата. Дизайнът е страхотен и на добра цена получавате пълноцветно висококачествено издание.

Първата глава запознава най-общо с въведение в социалните медии и дава отговор на доста интересни въпроси. Информацията за българската Facebook-среда и изследванията за мотивацията на потребителите онлайн са полезни както за напълно начинаещи, така и за тези, които вече сериозно се занимават с комуникация в социалните медии. За да придобиете представа за книгата, можете да изтеглите първата глава безплатно.

Втората част е запазена за общата теория за изграждане на идентичност и как традиционните принципи се променят в дигиталната среда. Тук Пламен отделя внимание на всички компоненти на идентичността, включително и така важният стил на говорене на марката или компанията. Всички основни точки са илюстрирани с примери, като много от тях идват от България – нещо, което отличава “Властта на хората” от всички други книги за социални медии, които можете да си купите.

Трета глава се фокусира върху най-важният аспект от участието ви в социалните медии: създаването на стратегия. Тук е отделено внимание на задаването на цели и избирането на индикатори за измерване, а са дадени и много съвети за развитието на здрава връзка с потребителите, спечелване на тяхното внимание и стимулиране на ангажираността. Въпреки че книгата е издадена няколко месеца преди кардиналните промени на Facebook, повечето елементи звучат не по-малко актуално.

В края на книгата под обединението на четвъртата глава ще намерите един добър справочник с инструменти за работа в социалните медии, индикатори за измерване и множество полезни в ежедневната работа елементи под формата на синтезирани списъци. Като голям фен на K. D. Paine бях особено доволна да открия нейни съвети за измерване тук.

Ако, като мен, всеки ден се занимавате с присъствието на не една и две марки в социалните медии, книгата на Пламен Русев ще ви бъде от полза най-вече с третата си глава. Ако тепърва прохождате в света на дигиталните комуникации, прочетете всичко от кора до кора и ще сте добре подготвени за старта в изграждането на онлайн идентичност за вашата марка. Със сигурност ще намерите нещо полезно. Но не се доверявайте само на мен – вижте и ревютата на Бисер, Ицо и Алекс.

Още по темата:

1. Властта на портмонето
2. Социални медии и управление на времето
3. За книжките и хората

Продукти:
1ч.ч. брашно
1ч.ч. настърган кашкавал
1ч.ч. свинска мас

Приготвяне:
Свинската мас е добре да е мека, със стайна температура. Слага се в купа. Към нея се добавят кашкавалените стърготини и пресятото брашно. Омесва се тесто. Разточва се на кора. Реже се на ивици. Соленките се подреждат в тава. Пекат се в слабо сгорещена фурна. Когато порозовеят са готови. Подреждат се в кристална купа. Консумират се изстинали. Покриват се със стреч фолио, за да се запазят меки на следващиа ден.

От 4.00 до 5.30 званя на ЦИК и ОИК, представители на местна и централна власт - никой не вдига телефон. Накрая звънях в 112. Поводът беше безумията е хаосът по приемане и предаване на изборните материали. Журналистите ги изолираха. Хаосът продължава и в момента. Репортаж на БНТ по темата за хаоса: http://www.youtube.com/watch?v=HmrV7uSbYiU

Казвам се Мария Трайкова и съм жител на град София,Община "Оборище". До момента на гласуването не знаех, че имало отделни списъци за президентския вот и местния вот. Вчера ми предстоеше да гласувам в 37 избирателна секция. Отидох да гласувам около 18:30 часа. Упражних правото си на глас, след което бях открита в списъка за президентския вот, но в списъка за местния вот името ми липсваше. Откриха ме в забранителен списък, на основание, че през последните 4 месеца не съм живяка на посочения от мен адрес. Това не отговаря на истината. Живея на постоянния си адрес в Община "Оборище" в последните 10 години, а за последно съм била в Испания за 4 дни през месец октомври, 2010 година. През цялата 2011 година не съм напускала страната нито за един ден, по никакъв повод. Вчера в избирателната секция ме посъветваха да се обърна по случая в ГРАОН на община "Оборище", град София, за изясняване на случая, като ме предупредиха, че независимо от резултата от моето посещение там, аз съм лишена от избирателни права за местна власт и на балотажа.

В Стара Загора избиратели бяха включени в т.н. "забранителни" списъци за избор на местна власт, въпреки, че в предишни избори са гласували и не са напускали страната, даже и за екскурзия. На резонните им въпроси - БЕЗ ОТГОВОР!!!

Продължаваме с обиколката на неизвестната Италия. Янита ще ни води до Сан Стефано, но не онзи, а този, в Италия :) Приятно четене:  

Пътуване до Порто Санто Стефано, регион Тоскана, Италия

Пътуването по панорамния път (Via Рanoramica), който обикаля целият полуостров Монте Арджентарио, е не само удоволствие. Това е приключение. Пътят следва очертанията на брега и има достатъчно места за краткотрайна почивка, от които могат да се направят панорамни снимки. Този път отвежда до другата перла в короната на полуострова- красивият крайморски град Порто Санто Стефано.

По този път и ние петимата, обичайните заподозрени: Мира, Оги, Грета, Санти и аз стигнахме до

Порто Санто Стефано

С приближаването ни към живописно разположеният по сръмните склонове град, често попадахме в задръствания, поради интензивният трафик. Предлагам на вниманието ви едно видео ( след 4:31 мин.), защото понякога снимките се оказват недостатъчни в способността си да разказват без думи. Градът, видян от околовръстния панорамен път (клик!) Порто Санто Стефано е разположен в северната част на полуострова Монте Арджентарио и с право се счита за красив и привлекателен морски курорт в италианския регион Тоскана, провинция Гросето. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]     В разгара на лятото тук животът кипи не само заради крайбрежната ивица и привлекателните плажове Фениля и Джанела, а и заради нощният живот. И двете страни на крайбрежната улица (или Lungomare- крайбрежна алея, съществуваща в този си вид от 1983 година) са окупирани от магазини, ресторанти, кафенета; има дори рибен пазар. И сякаш всичките хора на света точно в тази адска августовска жега се бяха изсипали тук.

В града има две пристанища: Порто Векио и Порто дел Вале, от които се предлагат различни фериботни екскурзионни маршрути, най- предпочитани от които са до съседните италиански острови Джильо и Джанутри. След екстремното ни пътуване с ферибот до остров Елба обаче, изобщо не исках да чувам никакви предложения за пътешествия по море.

Всъщност, погледнат от морето, градът е още по красив, разпилян във всякакви цветове по скалистите склонове и стръмнини. Вижте го. Градът, панорама от морето (клик!) Градът е основан от рибари, които се заселват в района около 15 век и често е бил обект на пиратски набези. Едно столетие по- късно Порто Санто Стефано става важен стратегически център на полуострова. В средата на 16 век започва интензивното строителство на мощната отбранителна пристанищна структура -

Испанският форт,

който се вижда от повечето места в града.  

През 1557 година фортът е окончателно изграден, в последствие са издигнати и двете кули Lividonia и dell'Argentiera. Поради задръстванията по улиците и безобразното паркиране, имах усещането, че пътувахме с часове, докато се изкачим до този форт. Така и не разбрахме, защо достъпът до внушителната постройка не беше разрешен, но пък от височината му се откриваше широка панорама към целия залив.

  Подобно на всички други градове в района, Порто Санто Стефано се присъединява към Великото херцогство Тоскана през първата половина на 19 век. По време на Втората световна война, за съжаление по- голямата част от града е унищожена от бомбардировките. След войната за реконструкцията на населеното място се ползва стар камък, това е причината градът да не изглеждал като нов, или поне според обясненията на хората, с които мълчаливо и само привидно се съгласявах.  

Забележителен архитектурен обект в града е

църквата La Chiesa Santo Stefano

Тя е построена през 17-ти век, реконструирана е през 1741 година, но по време на войната е разрушена. Възстановяват сградата наред с всичко в града. В църквата се намира статуята на Свети Стефан, забележителна със своята изработка, дело е на гръцки скулптор.

  Сред най-важните събития, които се провеждат в Порто Санто Стефано е

"Palio marinaro" - годишна гребна регата за 4000 м.

(с лодки, известна като "Guzzi"), която се провежда всяка година през месец август. Стартът на регатата е през 1937 година, след това за 4 години регатата е прекратена (от 1940 до 1944 година), заради Втората световна война. През 1950 година, когато разрушеното от бомбандировки пристанище е изградено отново, емблематичната за града регата е отново факт.

За съжаление в Порто Санто Стефано не останахме за дълго време. Това е и причината да не успея да разгледам целия град с присъщото за мен любопитство. Хаотичното лутане по улиците на града в търсене на свободно за паркиране място беше изнервящо. Случваше се така, че изоставяхме автомобилите си подобно на другите хора, в нарушение на всякакви закони. Снимахме почти в движение и бързо притичвахме обратно, преди полицаите да са нагиздили със скоби колите или да са ги отнесли в незнайна посока. Не ни глобиха, това беше най- важното.  

  Освен поради летният активен сезон, градът се оказа пренаселен и защото в деня на нашето пристигане отбелязваше своят празник. Улиците бяха украсени с пъстроцветни знамена, част от които и задължителните в синьо и бяло с емблемата на града. И когато най- после успяхме спокойно да се отдадем на т.нар „passeggiata”- безцелна разходка, наблюдавахме как местните жители забързано и с еуфория се суетяха около организирането на нощната празнична фиеста. От всички посоки гърмеше италианска музика, шумни разговори, глъч и смях.  

В Порто Санто Стефано приключи и нашето скитане из Монте Арджентарио. Предстоеше ни дълъг преход през полуострова, а после от Орбетело, през Монталто ди Кастро до Тускания. Красотата на морето, гледано от стръмните улици на града, с абсолютна власт ни лишаваше от воля. Нощта приближаваше, полегати слънчеви лъчи плъзнаха по покривите и хвърлиха във водата златисти отражения. Птиците се сгушиха в зелените прегръдки на дърветата. Притъмняващото небе приличаше на синкава ивица между протегнатите им към него клони. Действителността изтъня. Безвремие. Притихнах и гледах с широко отворени очи живописната приказка, с която градът ни изпращаше. Да, всеки, който е бил там с щастлива неотменност ще сънува прошепнатото- винаги.  

За финал на моя разказ за Порто Санто Стефано предоставям още едно видео, снимано от моторетка- любимото превозно средство на италианците в градски условия. Това е една кратка видео- разходка по улиците на града. Градът и улиците (видео)   Автор: Янита Николова   Снимки: авторът       Други разкази свързани с Тоскана – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. Пътуване до Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия
2. Пътуване до Питилиано, регион Тоскана, Италия
3. Пътуване до Орбетело и Нарни, Италия
4. Пътуване до Mонтефиасконе и Таркуиния, регион Лацио, Италия
5. Пътуване до Каподимонте, регион Лацио, Италия
6. Пътуване до Сатурния, регион Лацио, Италия
7. Пътуване до Капраника и Сутри, регион Лацио, Италия
8. Пътуване до Баньореджо (регион Лацио, Италия)
9. Пътуване до Орвието, регион Умбрия, Италия
10. Пътуване до остров Елба в Тиренско море (Италия)
11. Цветовете на Тоскана
12. Когато мечтите се сбъдват (2): Тоскана

Винаги рискуваш да умреш по

средата на житейската си история.

 

Дами и господа, Чък Паланюк отново е тук. И ще попилее душите ви.

Няма, няма друг автор, който с толкова садистично удоволствие да изкарва на показ най-лошото от  хората. И толкова открито да ни оставя сами да се осъдим.

„Оцелелият“ подлъгва. Подобно на „Невидими изчадия“ сюжетът е фрагментиран, накъсан и се навързва почти накрая. Но после всичко е толкова кристално ясно, че и да искаш да наденеш розовите очила на консуматорско-позитивното мислене, няма как да избягаш от уродливите форми на една добре гримирана илюзия.

Всичко започва от края. Един мъж, един самолет и един пистолет. Пилотът скача с парашут над океана и нашият герой остава сам с черната кутия на полет 2039. Отвличане без нито един заложник, що за терористичен акт е това? Тероризъм над самия себе си. Безпристрастното устройство, скрито някъде в самолета, записва всяка дума. Последната изповед на героя няма да изтрие срама или да поправи кармата. Тя просто ще навърже историята.

И така, какво имаме?

Имаме Тендър Брансън. Какво знаем за Тендър Брансън? Знаем, че има рибка. Че това е рибка „е номер шестстотин четирийсет и едно в един живот на постоянно съжителство със златни рибки“ . Знаем, че той знае как да почисти всяко петно в къщата, да лъсне всеки прибор, да прикрие остатъците от плач и шамари. Знаем още, че веднъж седмично се среща със социална асистентка. Подвеждащо, нали? Не, Тендър Брансън не е реформиран престъпник, току-що излязъл от затвора сериен убиец.

Той е оцелял. Засега. Един от малцината последователи на загадъчна, крайно дясно, крайно фундаментална религиозна секта – „Църквата на Кирдиш“ , в чиито патриархални редици единствено първородният син има право на име, живот и възпроизводство. Останалите момчета и момичета на многолюдните семейства се пръскат по света с една цел – да мисионерстват (и да изпращат заплатите си на старейшините на църквата)... Без право на име, всички момчета се казват Тендър, а всички момичета Биди. Те не говорят помежду си и нямат никаква идея как да функционират в „нормалния“ свят. Имат едно право, едно задължение – да се самоубият, когато получат сигнал за това. Понеже нямат право да слушат радио или да гледат телевизия, може и да минат години, докато разберат, че моментът е дошъл. Но тогава трябва да го направят. Изборът как е техен – може би единственият избор, който им е оставен.

Мислите, че Тендър Брансън е една изтерзана душа, един клет нещастник? Помислете пак. Това е човек, който обръща гръб на всичко, в което е вярвал, и го съзнава напълно. Мислите, че проявява здрав разум? Но не знаете за съобщенията, които е налепил по улични телефони, в барове, на места където се скитат истински изгубените души. „Дайте на живота втори шанс. Обадете ми се.“... заблудени, нещастни, пияни и отчаяни мъже и жени, които звънят на телефона на Тендър Брансън и искат да чуят, че има кой да ги обича, че има смисъл да живеят...“Хората не искат животът им да потръгне. Никой не иска проблемите му да секнат. Драмите им. Лудостите им. Да разплетат конците на историите им. Да разчистят кашите им. Защото какво ще им остане? Само голямото страшно неизвестно.“ Тендър Брансън не е спасител. Той е поредният нефункциониращ експеримент на американското правителство, което харчи държавни пари в опит да му уреди нормален живот и позволява на една разочарована от живота „социална асистентка“ да експериментира с психологическите си теории върху него. Секс? Сексът за него не съществува. Освен в някаква много извратена форма, освен като загадъчен намек за влечение към некрофилията... Докато не се появява Фертилити Холис, едно съвсем живо и много побъркано момиче, което Тендър среща в гробището, докато краде изкуствени цветя, които после ще оформи в красива, мъртва градина за претенциозната къща на празните си, богати работодатели, които нямат време да погледнат и да различат мъртвото цвете от истинско.

До момента, в който той не остава последният Оцелял. Единственият жив кирдиш на планетата Земя. И американската машина за пари се завърта. „Хората искат да подредят всичко на едно място. Трябва им уеднаквена полева теория, която съчетава блясък и святост, мода и духовност. Хората искат да примирят необходимостта да са добри и да изглеждат добре.“ Появява се Агента с неговите договори и екипи, с неговите писатели и сценаристи, с треньорите, гримьорите, с прожекторите и стадионите, с жадните за спасение тълпи... Евтино спасение, лесно спасение, спасение в светлината на прожекторите. „Ако никой не забелязва, животът ти се равнява на огромна нула. Нищо. Празнота. Мними или не, осъзнаваш точно тези големи истини. Разбираш, че недоверието към бъдещето ти пречи да загърбиш миналото. Неспособни сме да загърбим идеята си кои сме.“

Целият ни живот е такъв – книгите на Паланюк сякаш са мозайка и снадени една с друга създават ужасяваща, апокалиптична картина на едно общество, проядено отвътре, самоизяждащо се в сляп консуматорски глад („Боен клуб“), давещо се в собствените си клишета за красота и успех („Невидими изчадия“), оглушало от постоянния фонов шум („Приспивна песен“). „Оцелелият“ не е просто книга за липсата на духовност, нито за екстремните извращения, до които може да доведе религията. Тази книга е за смъртта. За самотата. И по странен начин - за живота. Паланюк никога не разваля книгите си със сладникави финали, фанфарен звън и „And they lived happily ever after“ в Дисни-стил. Когато разказът на Тендър достигне до самото начало, ще настъпи краят. И само черната кутия ще остане, за да свидетелства пред обвинението в измяна на американската мечта. След края на книгата, който е начало, душата ми остана разпиляна.

„Всички сме нещастни заедно“.

Прочетете още и ревюто на "Невидими изчадия"

Вижте и отзива на Христо Блажев за "Оцелелият"

Ракетата носител 'СЪюз-СТ-Б'изведе на орбита два космически апарата за европейската спътникова система Galileo - 'Тиис' и 'Наталия' .

Началото на програмата е поставено през 1996 г. с международната тогава инициатива „Европейски награди Хенри Форд за опазване на природното и културно наследство”, осъществявана с подкрепата на ЮНЕСКО и Съвета на Европа. От 2001 г. програмата се провежда под патронажа на Ford Motor Company, а от 2005 г. досега продължава съществуването си изцяло при финансирането и организация от Мото-Пфое ЕООД.

По-рано този месец стартира нейното 14-ото поредно издание. До 18 ноември 2011 г. Мото-Пфое приема неограничен брой проекти – индивидуални или колективни – които допринасят за екологичното равновесие у нас, за съхранението на ценностите в културната ни съкровищница и обогатяването на социалния живот в страната. Важно условие за кандидатстване по програмата е проектът да е в процес на реализация към момента на подаване на документите. Не се допускат такива в идейна фаза, както и вече приключили инициативи. Могат да се включат още детски и младежки проекти, чиито автори са на възраст до 18 години и се осъществяват под ръководството на пълнолетни лица