“Нормалните хора в България трябва да спрат да си мълчат срамежливо в ъгъла, мислейки си, че са сами“, написа преди ден един приятел в Twitter. И така отговори на въпроса на въпросите от последните дни – Какво всъщност се случва покрай всички тези протести в София и Варна? Ето какво – нормалните хора, разбраха, че не са сами. Затова енергията не изветрява и протестите продължават. Въпреки че засега спорните промени в Закона за горите са прибрани обратно в чекмеджето, протести ще има още. Защото енергията за тези протести няма нищо общо с горите. Те са само повод. Този път хората усетиха, че нещо зависи от тях и този път искат пълна победа, без компромиси и без договорки. Демокрацията проработи, т.е. котката започна да лови мишки – и сред политиците, и сред медиите, и сред големия бизнес. И те вече са принудени да се държат различно, макар и да се надяват от утре пак да я карат по старому.

Това не е обаче задължително лоша новина за управляващите от ГЕРБ, нито пък е задължително добра новина за опозицията. Новината е еднакво лоша за всички, които са се оплели в предизборни и следизборни договорки с олигарси. Вие от опозицията, изобщо не се радвайте, ама изобщо! Ако искате да управлявате по същия начин, имате повод за сериозно притеснение. Номерът вече няма да върви. И не си мислете, че това са само няколко хиляди млади „объркани глави“, както написа една популярна социоложка. Това са и всички тези хора, които искаха същото преди 20 години, но останаха сами и се прибраха вкъщи. Които настояваха играта да е честна, а приятелите им ги подиграваха „Не ти ли омръзна с тая политика“. Тези хора все още ги има, просто не ги виждахме. Макар и малцинство, те също бяха на Орлов мост – 40-50 годишни мъже и жени, които бяха опиянени от откритието, че тяхната битка все още не е изгубена. А те си мислеха, че е безвъзвратно изгубена.

Преди дни кметицата на район „Южен“ в Пловдив подаде оставка, защото по време на маневра със служебния си автомобил е бутнала две момичета. Слава Богу, случаят е от категорията, която хората наричат „Малкия дявол“. Не познавам тази жена и дано не съм прав в следващото изречение. Ако я нямаше обаче енергията на протестите от последните седмици, ако управляващите не се бяха уплашили, тази жена щеше да продължава да настоява, че нищо не е станало, че е жертва на „политически инсинуации“ и че няма за какво да подава оставка. Енергията на хората събуди страха на управляващите, а този страх ги кара да реагират нормално. И кметицата подаде оставка.

Гражданският натиск не променя само политиците. Ръководството на bTV със сигурност знае това. Цеко Минев също. Самодоволството и на едните, и на другите изобщо изключваше варианта да се обясняват пред хората за нещо. Ние сме големи, вие сте малки, ще правим каквото си искаме – така беше. Видяхте, че и това се променя. Никога преди най-голямата медиа в страната не беше казвала в прав текст „Сбъркахме“, въпреки че със сигурност много пъти и тя, и другите медии са бъркали. Никога преди някой от едрите бизнесмени, които хората наричат олигарси, не беше почувствал нуждата да застане пред журналисти и да отговаря на въпроси. И това се случи.

Тези няколко хиляди души, които вече често се събират на Орлов мост, показаха, че в България все още има граждани и не всички са тръгнали към летището. Популярният анекдот за двата изхода от кризата – Терминал 1 и Терминал 2, вече е допълнен: има три изхода от кризата: Терминал 1, Терминал 2 и Орлов мост. И за да стане както е там, накъдето летят самолетите, гражданите трябва да напомнят всекидневно на силните на деня, че ги има. Управляващите трябва изпитват страх, че нещо ще им се случи, ако нарушат правилата. Започнаха да изпитват страх.

Тези малки победи опияняват. И разбира се това носи риска недоволните граждани да се заблудят, че нормалността се постига толкова лесно. А нормалността живее там, където нормални хора всекидневно искат правилата да се спазват. Засега го искат. Проблемът на управляващите е, че те не осъзнаха как се случи това. И все още не разбират, че това не е протест срещу тях. Не е политически по техните разбирания, не е против една партия и в полза на друга партия. Той е много по-политически – против тъмнината и в полза на прозрачната демокрация. Точно това продължава да дава енергия на младите и не толкова млади протестиращи – първите за първи път научиха, а вторите си припомниха, че когато хората са заедно, няма по-силна власт от тях. Усещането е приятно. Струва си да отделяш за него по един час от летните вечери.

публикувано в Труд

снимка: БГНЕС

тази събота в Детски отдел на Столична библиотека започва уникален маратон по творческо писане за деца децата ще се срещнат с един невероятен творец - Марин Бодаков подробностите са тук, а ние с Томи сме там. ще се радвам да се видим :)

Новите сингли тази седмица са на The Soul Session, Colman Brothers, Deep Street Soul и Bev Lee Harling. Слушаме и новия албум на Ojos De Brujo - Al Lindrum Presents Ojos De Brujo Reworked (2012, UrbanWorld), както и парчета от компилацията Label Love Vol. 4 (2012, Label Love). Спомняме си и за големия Bill Withers, роден на 4 юли преди 74 години. В края, както всяка първа събота от месеца, се потапяме в поредното (16-о) издание на месечните подкасти Trip-Hop Laboratory с главни лаборанти Bradata и Virus Inethic. Плейлистът в този епизод е дело на софийския диджей и продуцент Shoto.

Група във Фейсбук "Национален протест срещу безобразията в България" е качила на стената си следното съобщение: По последни изчисления от страна на икономисти, които помолихме, след като въведоха новата цена на тока и след последното увеличение на цената на горивата, съотношението доходи, разходи за сметки е точно толкова, колкото е на снимката. Или, казано с други думи: Ако днес изкараш един лев, от него след като си платиш сметките, ще ти остават точно 0.20 стотини приблизително. И това без да са смятани данъците, които плащаме веднъж годишно.

Вечер, дъжд. Английски джентълмен седи до камината, протегнал крака към огъня. Отваря се вратата и влиза друг джентълмен. Без да каже нито дума, новодошлият влиза в спалнята на съпругата. Първият джентълмен продължава спокойно да ровичка дървата в камината с ръжена. След половин час вторият излиза от спалнята и казва: - Сър, съпругата ви днес бе необичайно хладна към мен. Първият джентълмен продължава да рови из дървата в камината и също толкова спокойно отбелязва: - Е, тя и приживе не беше особено страстна. Усмихни се, България, и се забавлявай страстно, защото никога не знаеш какво те чака утре. Руски учени прогнозират апокалипсис през следващите 20 години. Очакват ни непоносими горещини, потопи и опасни аномалии, които ще стават все по-чести и по-продължителни. Като чули за наближаващия край на календара, няколко семейства решили да си направят купон в бар. В пика на забавлението се чул мъжки глас: - Моля, нека всеки женен мъж застане до човека, който е придал смисъл на живота...

С такива членове партията на Куневата Пръмовица едва ли ще стигне далеч. То бива бива простотия, но това минава всяка граница! Източник: 24 часа Проф. Велислав Минеков от Съюза на художниците ще изпрати жалба до Европейската комисия заради използването на европейски пари за музейно строителство в България, съобщиха от пресцентъра на „България на гражданите". „За [...]

От НАСА са съобщили за старта на нова ракета носител с инструмент за изследване на изменението на магнитеполета на Слънцето . Ракетата е изстреляна от стартова площадка от базата 'Белите Пясъци' в Ню Мексико.

Регионална библиотека "Христо Смирненски" Плевен обяви детски конкурс, посветен на 105 години от рождението на шведската писателка Астрид Линдгрен, съобщава местният вестник Посредник. Състезанието е под мотото "Мечти, усмивки и вълшебства" и е за деца на възраст между 7 и 14 години.

За да се включат в надпреварата за наградите, малчуганите трябва да представят до 15 октомври 2012 г. до три творби на български и/или английски език върху произведения на Астрид Линдгрен. Кандидатите могат да развихрят въображението си в четири категории - стихотворение, разказ, приказка и рисунка.

Творбите за конкурса с обозначени на тях три имена, възраст, училище, адрес и e-mail за контакт, ще се приемат в Детския отдел и Отдела за изучаване на чужди езици на библиотеката или на e-mail адреси do.library.pl@abv.bg и fldpl@abv.bg.

Към "Къща на село 7"

 

Част 8: Лятото, компотите, зелените листа

 

Тук някъде, в разгара на най-жежкото лято, ни идва идея от типа: „Абе-как-не-ни-хрумна-по-рано-много-сме-зле”. А именно - да поставим из двора няколко варела, които да се пълнят с дъждовна вода, а от тях да излизат маркучи за капково напояване. Ако не толкова сложно, то поне да използваме изобилната дъждовна вода за поливане.

Гледката от втория ни етаж

Отиваме пак, ох, след седмица. Децата измислят нова мода - в колата пеят в перфектен двуглас и дума по дума песничките от филма "Принцът на Египет". Ама гръмогласно и, в същото време, правилно. Знаят ги наизуст до степен да се уговарят така: Айде сега втората, после петата, а накрая "С големите не си играй". Пеят почти през целия път. За моя изненада, харесва ми дори повече от Мейдън:) 

Та, отиваме отново едва след седмица не за друго, а за да помогнем на баща ми с плодовете. Той е там още от четвъртък и, както обикновено, не знаем какво ще заварим. Очакването ни беше, че ще се работи на няколко фронта, от там нататък – загадка! Разбира се, за това не се излъгваме: кипи работа вътре и вън. Един майстор е започнал стаята, която използваме за всекидневна, като е събрал всички мебели в средата, измазал е стените и е ... зарязал всичко. Друг майстор е започнал страхотна офанзива под стария сайвант, чак не можем да познаем мястото. Всичко е разчистено, дори са махнати няколко по-ниски, не носещи греди и пода е нареден с красиви каменни плочи, които заварваме на етап циментиране. Идеята е там да има голяма маса и пейки, да сме на хладно през жежките летни обеди и на топло през хладните есенни вечери.  Иначе ето на каква снимка попаднах тези дни:

"Масата в новия сайвант, която е направена от корито за вино".

Снимка: Стефан Тамбуев

Снимката е от яката история за германски рокер, направил си чудна къща в с. Дъскот, Великотърновско, вижте я тук. Не е зле, а, съвсем не е зле. Та, някой да има да ни услужи с такава маса?

 

Нашето положение със сайванта засега е  до тук.

Шегуваме се, че ако сложим стойки за колони, направо можем да отворим нова селска механа! Ами да!

Иначе нещата не се различават особено от предното идване. Започваме да ставаме консервни машини. Ами че то хич не било толкова трудно! Баща ми и Жоро берат плодовете, аз ги мия, почиствам и разпределям, затваряме бурканите, варим на огъня и готово, какво толкова ми се оплакват?!:)

Този път обаче имаме една неподозирана екстра – соковарка! Любезно дадена ни от съседка в града, тя е достолепен уред, изглеждащ екзотично (да не кажа психарско), но е супер ефективен. Какво? Да, руски е, разбира се. Най-отдолу е съдът с вода, по средата са плодовете в нещо като метална цедка, отгоре е капака. Слага се на котлона и се вари час-два. Като се покаже сиропчето в маркучето, значи е готово. По тази схема за ден и половина правим доста бутилчици сироп от кайсии и сливи, разпределяме за родата и хайде в колата. А има още толкова плодове, които се чудим как да оползотворим! Да не говорим, че ябълките и крушите тепърва ще зреят – майчице!... Ще трябва да се берат още орехи, лешници... Всъщност, какво стана с възторжените помагачи, м?

...Мм?

"Стоктън е пословичната история за това какво се случва, ако не направиш драматични фискални промени, за да реагираш на по-голямата икономическа обстановка", казва Крис Хоуни от Националната лига на градовете, базирана във Вашингтон, окръг Колумбия. През 90-те години на миналия век цените на недвижимото имущество нарастваха и данъчните приходи се увеличаваха. Когато през 2007 и 2008 г. пазарът замръзна, Стоктън беше изложен на безмилостния икономически срив. Приходите се изпариха, а когато безработицата надхвърли 20%, нивото на активираните ипотеки стана едно от най-високите в страната.

Съветът за човешки права на ООН: Еритреа и Беларус трябва да прекратят нарушенията

Тони Филипов, д-р

Понеделник, 2 юли

„Стандарт” съобщава, че депутатите от следващото НС ще заседават в нова ултрамодерна зала в бившия Партиен дом. По красота била равна само на Райхстага и Валонския парламент в Брюксел. Покривът щял да е от специално стъкло, което да „предпазва депутатите от жега и шум и ще им разкрива небесна гледка, докато спорят и гласуват”.

И тогава от Космоса, освен Пентагона и Великата китайска стена, ще се вижда и Искра Фидосова… 

Така ще изглежда новата заседателна зала на парламента.

Шегувам се. Идеята е чудесна, стига да не се получи дисонанс, ако в цялата тази красота се насади Тетка Цачева… Не си представям Тетка във Валонския парламент… И не само нея.

Министър Цветанов обяснява, че над задържания по операция „Цигарджиите” фамозен митничар Фози имало чадър: „От всичко, което сме имали като възможност, за да проследим професионалното развитие на това лице и това, което е оказано като въздействие за неговото оставяне на тази позиция, действително е имало политическа протекция и защита на това лице. И то дори от определен депутат, който е от Кюстендилския регион.”

Мая Манолова, кой друг… Отделно административно лице, близко до Станишев, било в отношения с Фози. Но това те не са го имали като възможност да го проследят, а Цецо го прочел „в медийните форуми”.

После разказва как в ГЕРБ имали случай, когато един от листата в Раковски се забъркал с наркотици, но от ОД “Пловдив” веднага го „реализирали”. И го изключили от ГЕРБ. „Защото, вика Цецо, по никакъв начин партията не може да бъде част от подобни лица…”

Наистина, по никакъв. Едно лице може да е част от партията, но партията не може да е част от лицето. Ако лицето не е Борисов, де… Тогава партията може да е част от лицето, даже много малка част. Но пък някои политически несторианци*, ако мога така да се изразя, смятат, че лицето има повече от едно лице и, ако е така, става още по-трудно да се каже от кое му лице е част ГЕРБ. Щото се оказа, че зад оня доносник с агентурно име „СИМО”, който забъркваше премиера с амфетки и мръсни пари, всъщност се криело ЦРУ…

Но стига политика. Да си гледаме здравето, дето се вика. Учени от Пенсилвания открили, че шамфъстъкът бори стреса. 40 г на ден намалявали кръвното налягане и сърдечния пулс в трудни ситуации.

Допълнителни изследвания на учени от СУ обаче уточниха, че антистрес ефектът на шамфъстъка се дължи по-скоро на съпровождащото го уиски. А предвид на жегата, проф. Донка Байлова съветва в „Новинар” да се добавя и вода, защото алкохолът  „отнема водата от клетките”. И така стигаме до универсалната рецепта за борба с бича на нашето съвремие – стреса: 40 г шамфъстък, 200 г „Чивъс Регал” (по възможност около прокурорска възраст) и вода колкото поеме.

Дано СЕМ да не се заядат, че правим реклама на „Чивас”, но хората си я заслужиха. Поканиха ни много интелигентно да почерпят. Другите те канят направо на купон, а тук организираха специална дискусия за свободата на словото и покрай словото… Беше доста приятно. Само едно ми направи лошо впечатление – че и другите участници в дискусията искаха да говорят. Но така е то на масови дискусии…

Вторник, 3 юли

„Новинар” цитира изследване на институт „Отворено общество”, според което се били увеличили българите, които не възразявали да живеят и работят с цигани. „40% били готови да делят бюро с ром”.

Ние циганин на бюро не сме виждал. То и циганин да работи отдавна не сме виждал. Знаем, че е възможно, щото преди сме виждал. Трудно ще се намерят партньори за 40% от българите. А колкото до живеенето с тях, то се е увеличило сред млади хора, без житейски опит, които си представят това живеене както ние едно време си представяхме мирното съвместно съществуване между социализъма и империализъма. Което, както знаете, нито беше мирно, нито беше възможно…

В неделя в Лихтенщайн се проведе референдум. Питаха населението дали принцът да запази правото си на законодателно вето –  когато пожелае да може да връща законите, както нашият Плевнелиев. 18 720 души  го подкрепили. Те в Лихтенщайн са всичко 36 000 жители. И затова на националния празник Успение Богородично ги канят всички на банкет. И ние, като станем толкова, и нас ще ни канят на банкет за 3-ти март. Е, които доживеем, де. И ще ни питат по важните обществени въпроси. И вероятно ще забогатеем като лихтенщайнците. Да, така мисля. Логиката е проста. Сега сме малко над 7 млн. и средната заплата е 750 лв. Като станем 3.5 млн., средната заплата ще нарасне двойно, после още веднъж и като останем 200-300 хил., ще получаваме по 100 000 евро годишно.

Специално за референдумите обаче не сме единодушен. Монката Паси викаше, че референдумът бил “най-добрият начин един народ да се самонакаже”. И си е така. Щото изборите са си един вид референдум, а народът си избра Бойко…

При референдумите е като при социологическите изследвания. Важно е как ще се зададе въпросът. Ето, чета в „Сега”, че Мира Радева провела изследване във връзка със Закона за горите и питала респондентите: „Какъв искаш да бъдеш – богат или “зелен”. Което дори не е сугестивен въпрос, а направо отговор. Все едно, дето викаше един колега, да те питат  „малка водка с приятели или голям бой в полицията”?

Според Медиапул изследването било възложено на Мира от PR агенцията  на Елена Вълчева, която била личен медиен съветник на Цветелина Бориславова, която в някои среди наричат не без основание Пампорова.

Но какво да се прави, и в социологията, както и в медиите, вече се напълни със сотаджийки*. То даже други не останаха…

Между другото, по „Дарик” колегата Кирил Вълчев разпитваше Кунева защо е избързала с учредяването на партията си. „Сега, вика, съмненията са, че сте се уплашила от предсрочни избори?” И Кунева си признава: „Да, непредсказуемостта на българския политически живот е факт…”

Ама то не са точно съмнения, щото ни донесоха, че Борисов сондирал някои посланици в този смисъл. Към момента ситуацията е такава, че, ако се постави въпросът така: „Вие богати ли искате да сте, или червени?”, народът пак ще го избере. А изкара ли два мандата, хората ще свикнат и ще го изберат и за трети, и за четвърти?! Хасково, Варна и т.н. показват, че трудното е до втория път, после става навик.

През третия му мандат му се пада да председателства ЕС. Ама то дотогава може да сме останали само ние и мамалигите…

„Труд” съобщава, че МС щял да купува 102 хил. бутилки за вино и ракия за избата в „Евксиноград”. „Там, пишат колегите, се произвеждат и други земеделски продукти за нуждите на държавната вихрушка.”

Според нас вихрушка и върхушка могат да се използват като синоними само в един случай – когато върхушката се държи като вихрушка. В смисъл на движение в кръг и пълен хаос. В конкретния случай синонимната употреба е допустима.

Сряда, 4 юли

„Монитор”: „Всички депутати на ГЕРБ ще започнат скоро да кръстосват надлъж и шир страната, за да прокламират досущ като апостоли приоритетите на партията за следващ мандат.”

Е, няма как да е досущ. Апостолите са тръгнали след разпъването на Христос. А тия тръгват при жив пророк. Но все едно, тръгват. Щели да се срещнат с жителите и на най-затънтените кътчета в България. С една дума, пак ще има „слизане сред народа”. Една власт, като усети дебелия край, и почва да слиза сред народа. Кой ли не слиза?! Когато заслизаха жълтите, ние, ако помните, поискахме сред нас да слезе Гергана Грънчарова, или Теодора Дренска, ако е възможно. Но сега нямаме предпочитания. Който се случи…

Пък пророкът дал пространно интервю на Малария Велева.  „Страхувате ли се за живота си?”, хваща Малария бика направо за…  “Преди, да. Сега вече не. Лошото е да те утрепят млад. Сега вече… Ще кръстят Академията на МВР със сигурност на моето име или някоя улица в Банкя”.

Нали сте чували оня действителен случай за една снаха, дето й дошло до гуша свекървата да й дудне как да я нагизди, когато умре, та накрая й рекла малко неделикатно: „Ти умри, мамо, па другото лесно”. Та и с кръщаването така… Може да му кръстят академията на МВР, пък могат и направо БАН да му кръстят… Такъв енциклопедист досега не сме имали. Но преди това ще трябва да мине през кръста, метафорично казано… В същност, той е толкова суетен, че и това може да направи. Ако не го направи преди това от популизъм. Навремето, когато умрял Талейран, противниците му рекли: „Интересно какво ли цели с това? Но в нашия случай няма да има съмнения.

Боян Расате разправя пред „Жълт труд”: „За хомосексуалистите трябва да има химическа кастрация. Иначе след тях по „Витошка” ще тръгнат дендрофилите* с чушка и праз в задника, макар да предпочитат да си завират оная работа в хралупата на катеричката, а после ще дойдат и зоофилите с прасетата и козите. Затова още сега да поставим на колене обратните. Имаме отговорност към бъдещето на децата си.”

Изказване, което е коренно противоположно на позицията, изразената от повечето западни посланици у нас. И главно на думите на Н. Пр. Уорлик: „България е толерантна страна и вече е време в политиката да има и хомосексуалисти.”

Според нас, ако бъдат допуснати в политиката, те много скоро ще я превземат цялата. Не казвам, че това непременно е лошо. Някои, например Джон Кенеди Тул, смятат, че, ако те вземат властта, няма да има войни и всички важни проблеми на човечеството ще се решават в мъжката тоалетна…

Чета изказването на Н. Пр. Уорлик и без да искам се сещам за „11 000 камшика” на Гийом Аполинер. Може би не трябваше да я споменавам… Щото в нея без усилие ще намерите „цялата палитра на сексуалната клиника”, всички перверзии, познати на науката и дори още няколко… Там има един момент… Не знам как да го разкажа по-безобидно… Няма как… Главният герой наблюдава сцена, в която ген. Кокодрьов оправя сина си… И не просто го оправя, а го и поучава: „Сергей, чувстваш ли добре инструмента, който не само те е създал, но се е и нагърбил със задачата да направи от теб всестранно развита личност? Спомни си, че в същност, Содом е един цивизаторски символ…”

Между нас казано, не ви съветвам да четете тая книга на Аполинер, ако и да го водят един от най-видните френски интелектуалци на XX в. По-ужасна порнография не съм чел. Батай, с неговото „Слънце в ануса”, е направо пионерче пред него.

Митингът на Атака и ВМРО пред МС се обедини около мнението, че ГЕРБ ще ги бие ток на следващите избори. Бяха издигнати и други неприлични лозунги:„Бойко, ти си милиардер, ние –не!”,  „Държавата гние, проблемът сте вие”, “Не министерски кресла, а електрически стол” и т.н. Сн. „24 часа”.

Та тия дни само за тоя цивилизаторски символ си мисля. Гледам, че и премиерът си затрая, не взе отношение. Май работата върви към цивилизоване… Еми щом от Москва, пардон, от Вашингтон са казали, ще се цивилизоваме…

Четвъртък, 5 юли

 „Вдигаме поне пет моста над Дунав”, съобщава „Стандарт” като новина добрите пожелания на министър Дончев. „Срамота е, рекъл Дончев, да говорим за два или три моста, трябват ни минимум пет.”

Пет, пет, най-малко пет, но по-добре десет! Мостовете са хубаво нещо. Така сме запомнили от Иво Андрич: „От всичко, което човек в стремежа си към живот издига и строи, най-доброто и най-ценното в моите представи са мостовете. Те са по-значителни от къщите и по-свещени от храмовете, защото са по-достъпни. Принадлежащи на всички и към всеки еднакви, полезни, построени винаги обмислено, там където се кръстосват най-много човешки нужди, те са по-трайни от другите постройки и не служат за нищо, което е потайно и зло.“

По негово време, разбира се, не е имало европейски фондове, които да се крадат и съвсем естествено в мостовете е нямало нищо потайно…

Пък областният на Русе Стефко Бурджиев пледира за втори мост при Русе. Стефко вика: „Може да се окаже например, че вместо мост финансово по-изгодно е да се изгради тунел под Дунав – защо не?”

Да, защо не?! Ако е било по-изгодно на Навуходоносор II (634-562 пр.н.е.) да построи тунел широк 6 м. и висок 6 м. под Ефрат, който се използвал векове, що да не е и на нас?! В древна Гърция пък по заръка на тиранина Поликрат дипломиран инженер Евпалин построил един километър тунел, по който да се докарва вода за Самос. Между другото, в тоя тунел се е крил Питагор, когато нещо се скарал с Поликрат и оня джелатин искал да го скъсява откъде главата…

Та не виждам що ние, 2500 г. след Евпалин да не можем да направим едно тунелче под Дунава. Комшиите ще пуснат през 2015 г.  жп тунел „Мармарай” под Босфора, дълъг 1.4 км. Той трябваше да е готов още през 2009 г., но и там, както и на АМ „Струма”, се появиха най-различни археологии, та се забави работата… Ама на „Струма” не се забави.

„Новинар”: „Едва 3309 лева са похарчили за командировки в страната министрите.”

Под тая дописка читател написал: „А колко харчи Бойко на ден с въртолета дето не се спря да режи лентички под път и над път. 1 км. ремонтиран път и хоп лента. Подпорна стена и хоп лента. Герберска измама е това.”

Ей, това е страшна идея, бе! Веднъж на пътя, веднъж под пътя… Това значи два пъти повече лентички! Тая идея е дори по-добра от нашата да ги реже надълго.

Някои футболни анализатори смятат, че високата футболна класа на премиера се дължи на това, че той дълго е играл в отбора на милицията, а този отбор е свикнал винаги да бие.

Но за вертолета и ние си го помислихме оня ден, когато отиде да играе футбол в Бургас. Верно, не беше напразно, вкара два гола, а Бербатов не можа да се разпише. Те головете бяха от дузпи, но какво от това, някои и дузпи не могат да вкарват. Видяхте как изпаднаха англичаните, щото Ашли Коул не можа да вкара дузпа. За Робен да не говорим, на него направо му забраниха да бие дузпи. Както и да е. За вертолета не било верно. Един познат от пресцентъра на МС ми каза, че премиерът пътувал с влака, за собствена сметка. Сигурно, иначе тия 3309 лв. щеше да ги е издухал още над Сливен…

Министър Цветанов: „Всички участници в заловената хакерска група са изключително високо интелектуални личности, познават добре информационните технологии.”

Цитираме тези думи не за друго, а за да ви обърнем внимание как са се изпразнили от съдържание понятията „интелектуално”, „интелектуалец”, „личност”, щом могат да се приложат и към разбойници, които точат хорските кредитни карти. Другото е да си помислим, че в ГЕРБ наричат интелектуалец всеки, който може да работи на компютър.

Петък, 6 юли

Ясер Арафат май е бил отровен с полоний-210, става ясно от разследване на „Ал Джазира”, базирано на изследване на института по радиофизика в Лозана.

Това обяснява някои неща. Спомням си как ни побърка през 2004 г. Пет пъти му слагахме снимката на първа страница и пет пъти се оказва, че е още жив. И тогава на Буш явно му писна, та реши въпроса: “Господи, дай мир на душата му!” При което и да не беше умрял, вече беше длъжен…

Гардовете по магазините в Търново луднали от крадци на дребно, съобщава „Монитор”. „Най-чести, пишат колегите, били случаите на старци разбойници, които задигали колбаси и консерви… Един от крадците втрещил охранителите, като измъкнал от гащите си две подкови суджук.”

Пенсиите все там крият. Лани имаше един случай във Враца. Един бай Йордан беше пъхнал щафета шпек. Но на охранителите им се сторило малко неестествено на  пенсията гащите да са издути като на 20-годишно трудоваче. Обаче един кравай в гащите на пенсията не би трябвало да се различава много от естественото състояние… И едва ли са щели да го хванат, ако не се е полакомил за два. Вероятно се е опитвал да симулира херния… Ей, пенсиите, в супера важи девиза на тотото: по малко, но редовно. И като ще криете в гащите, поне се ориентирайте към по-достоверни работи – кренвирш, карначе, ловджийска наденичка… Така де, престанете с тия сухи колбаси, които и на зъбите ви не подхождат!

Между другото, ново проучване на английски учени показва, че ако намалим консумацията на храна с 40%, ще удължим живота си с 20 г. Учените пробвали на плъхове. Намалили им дажбата с 40% и те живели с 30% повече. Значи щом при редукция на храната с 40% се удължава живота с 20 г., то при редукция от 80% сигурно ще се удължи с 40 г. И освен това при режим 20% дори и сегашните пенсии ще стигат и няма да се налага да се мишкува по щандовете.

Организирана престъпна група подготвя поредния си удар на щанда за сухи мезета в голям столичен супер.

Но лично ние не сме убеден, че хората, пък и пенсиите, крадат от бедност само. Едно заглавие в „Новинар” идва да покаже, че работата не е толкова проста: „Българите кътат бели пари за черни дни”. То по-черни надали, ама дето се вика, не се знае знае ли се… Ако верно ни чака още един мандат…  От БНБ съобщават, че през май влоговете се увеличили с 301 млн. лв. и достигнали 33.39 млрд. „Българите, пишат колегите, предпочитат да пестят, отколкото да харчат парите си и тази тенденция се задълбочава през последната година.” Което означава, че ще продължава да се намира салам в гащите. Щото откраднатото си е направо спестено. Чудя се само как не ги е страх. Но, дето вика Ерих Кестнер на едно място, „пестеливостта ражда герои”.

А това с втория мандат става все по-реално. Врачката на Берлускони Теодора вика: „Кармата на България е Борисов пак да е министър-председател.” Колкото и да не познава една врачка, все се случва поне веднъж да налучка. И се притеснявам да не е точно тоя път.

…….

* Несторианци – привърженици на схващането, че Христос е имал две лица.

** Сотаджийка – курва на повикване.

*** Дендрофилия – сексуално влечение към дървета, от което страдат около 0.3% от населението на Земята. Не е ясно как се практикува самата любов, вероятно в дупките на кълвачите. А може и в хралупите на катеричките, както допуска Расате. Дендрофилите се познават по това, че когато им се случи с жена, първо я удрят няколко пъти силно по онова място, та ако има вътре оси, да избягат…

To be continued next път

Министърът на транспорта Ивайло Московски вчера каза, че през последните три десетилетия от БДЖ комай предимно и най-вече се е крадяло. Преди има-няма три месеца, по време на протестите в тази държавна структура, пък ни попариха, че оттам губят по около 2 млн. лв. годишно от източено гориво. Крадели предимно машинистите на товарните композиции и това най-често ставало в Свиленград, Дупница, на гара Илиянци и на гара Волуяк. Ето защо ръководителят на тази подхранвана с бюджетни пари структура вчера със сериозен вид предложи да се ограничи достъпът на железничарите до горивото (!?). Никой не се сеща как ще се случи това, но пък колко от нас отбират от тази работа. То е все едно да забранят и на шофьорите от градския транспорт да престанат да точат горивото от возилата, та да не мрем от студ през зимата. Безнадеждно е, че всичката тази порочност даже хипотетично няма как да се преодолее за един мандат. И не само защото веднага ще скочат разни партии, синдикати и прочее...

Среща-разговор между създателите на уеб сайта Politikat.net Асен Генов и Константин Павлов-Комитата с министър-председателят Бойко Борисов в сградата на Министерски съвет. Интервюто с Борисов е по повод “Бойкометър”-а на неговите обещания от началото на мандата.

Кейнс и контекстът 1

Bulgaria: 950m reasons to be smiling

Конференция 15 години валутен борд: „Парична и макронадзорна политика" – реч на Иван Искров

Cyprus requests external financial assistance from the EU and the IMF [analysis; pdf]

Turkey’s GDP: better than expected but heading south on eurozone crisis

In Greece, a Bold Plan to Solve the Debt Crisis

Latest on Greece and the euro area crisis

 

E-stonia, the hidden tech giant| New Europe neurope.eu/article/e-ston…

— Edward Lucas (@edwardlucas) July 6, 2012

 

OMG, election bonus?!? – Extra payments to Parliament employees to be blocked ekathimerini.com/4dcgi/_w_artic…

— Георги Ангелов (@joroangelov) July 5, 2012

 

Fiat 5 biggest Italian plants produced 650k cars using 22000 workers; 1 plant in Poland – 600k cars with 6100 workers marginalrevolution.com/marginalrevolu…

— Георги Ангелов (@joroangelov) July 7, 2012

 

Speech by Jörg Asmussen (in Greece): Can we restore confidence in Europe?ecb.int/press/key/date…

— Георги Ангелов (@joroangelov) July 6, 2012

 

Is devaluation a panacea for flagging economies? Not necessarily says @MargRev marginalrevolution.com/marginalrevolu…

— Alen Mattich (@AlenMattich) July 4, 2012

 

Блогът за икономика 2012

Коре Янсон е посланик в София от 2007 г. Той е завършил история и литература в Копенхаген, бил е преподавател в Кралската датска военновъздушна академия, от 1979 година работи във външното министерство на Дания. Бил е първи секретар на датското представителство в ЕК в Брюксел. - Ваше превъзходителство, консенсусът е датски специалитет. Успя ли Дания да държи 27-те членки заедно по време на своето председателство и да се консултира с всички? - По време на своето председателство на Европейския съюз Дания пое много сериозно своята отговорност за изграждане на мостове и за честно посредничество. Вслушахме се във всички мнения и внимателно разглеждахме всички аргументи. На базата на този подход ние успяхме да постигнем редица споразумения както в самия Съвет на Европа, така и между него и Европейския парламент. - Дания не е приела европейската валутна единица еврото. Чувства ли се вашата държава игнорирана при вземането на решения в съюза заедно с останалите девет страни, които...

От доста време ми се ще да чуя някой да казва нещо, от което да укрепне поне малко вярата ми в Доброто. Много рядко може да се чуе такова нещо напоследък. И в общественото пространство, и в съвсем частното говорене. Това, което сега звучи най-силно - като основен мотив – и в общественото и в частното говорене – е едно злобно и егоистично недоволство. Много рядко някой отваря уста, за да каже на Всички нещо, което да ги подсети, че са Хора. Не обида, а апел; не вечното Ужас, ужас – а очовечаващо изречение! И ето – тия дни чух нещо подобно. Прочетох го. Кметът на София, Йорданка Фандъкова, каза: Никой няма право да удря дете! Каквото и да е направило детето – никой няма право да удря дете! Искам да стисна ръката на тая жена! Бих я и прегърнал, но това сигурно ще се приеме от вечно вкиснатите, злонамерени хора, щъкащи като черни сенки, като черни станции из България – или като подмазвачество, или като повод за сексскандал! Понякога ми се повръща от тая интригантска...

Виктория е на 21 години и учи "Журнлистика" в Софийския университет. Споделя, че е пристрастена към книгите от 7 клас и трудно преживява без тях и до днес. Обича да пътува, а голяма й страст е спорта и в частност волейбола. Нейни материали може да четете в спортния сайт sportsun.org и в блога fustarak.blogspot.com.

Днес обаче си говорим за книги и ето какво ни разказа тя за своите читателски навици:

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
„Похапвам” от историите, които се разкриват пред мен, метафорично казано. А истината е, че ако попадна на добра книга, се случва да забравя за закуска, вечеря и т.н.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Не мога да кажа, че съществува любима напитка, която да ме придружава из дебрите на книжния свят... и все пак: чаша топло мляко с какао винаги се вписва добре в цялата обстановка.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Винаги имам лист и химикал, преписвайки нещата, които по някакъв начин ме докосват. След това въпросните се пренасят (с моя помощ, хаха) в една „тетрадка за цитати”. Но да отбелязвам нещо по самата книга - абсурд. Имам чувството, че наранявам живо същество.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Всеки път си казвам, че ще си взема книгоразделител, но не знам защо – не ми се получава.  Затова се самозалъгвам, че запомням страницата, а после търся точно къде съм била, прелитайки напред-назад, имайки представа къде се намирам в действието.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Определено художествена. Достатъчно нехудожествени неща се случват в ежедневието, затова предпочитам чрез книгите да се потапям в един по-различен и по-добър свят.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Истината е, че зависи от книгата. Случи ли се книгата да ме завладее, много трудно се откъсвам от нея - глава след глава, времето минава бързо.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?
Случвало ми се е точно веднъж. Опитах няколко пъти да дочета въпросното „произведение”, но не намерих сили. А по принцип съм голям инат и дори и да не ми хареса книгата, не се предавам докрай.

Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?
В повечето случаи - не. Прекалено нетърпелива съм, за да имам спокойствието да спра, да потърся значението и да се върна към книгата. Ако се случи да има непозната дума (което е рядкост все пак), опитвам се да вникна в общия смисъл.

Какво четеш в момента?
„Паула” – Исабел Алиенде.

Коя е последната книга, която си купи?
Биографията на Фреди Меркюри - Лора Джаксън (очаквайте ревю на книгата през тази седмица в Аз чета б.р.).

От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Винаги само по една книга. Зареждам се от библиотеката с няколко, но никога не ги започвам едновременно.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Място - не. Имам способността да се изолирам и на най-шумните места, така че това не ми прави впечатление. Обожавам обаче да чета в късните следобеди на летнте дни.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Самостоятелни издания.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
„Любов по време на холера” – Габриел Гарсия Маркес. Дава различен поглед върху любовта - поглед, несъответстващ с днешните кратки, еднодневни „влюбвания”.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Ако трябва да съм честна, обожавам „подредения хаос”, така че да няма точна систематизация. Въпросният хаос ми помага да контактувам по-добре с книгите.

Странен антипод на своя ментор Борисов е кметът на столицата Йорданка Фандъкова: не е агресивна, държи на каишка егото си и дори изтърпя стоически миналата седмица да й се карат по правителствения канал ТВ 7. И ето че като негово тайно оръжие, което не засече дори в нощта на изборите по време на унизителната тирада на Борисов за нейната незначителност без неговата значимост, тя му помага в труден момент. Вади го от положението да бъде припознат като угодник на мразения от природозащитниците и враг на природата собственик на „Витоша ски” Цеко Минев.

Ясно е, че тя не би се опълчила срещу толкова могъщ приятел на властта без съответния знак „отгоре”, но все пак е факт: тя обеща днес, че Симеоновският и Драгалевският лифт в природния парк Витоша ще бъдат пуснати до края на юли, най-късно началото на август.

„Едновременно с работата на съоръженията, получих уверение, „Витоша ски” поеха ангажимент, че ще поискат от Държавния технически надзор и проверка със съответните предписания, ако се наложат, за да може да се отстранят, така че – да сме сигурни, че през месец август лифтовете ще бъдат пуснати и те няма да представляват риск за хората“, обясни тя, цитирана от БЛИЦ.

Лифтинг на физиономията на властта чрез един лифт!

Това е оригинален принос в терапията на една боледуваща власт чрез подаването на патерица на един препънат, оплетен в зависимости екип.

Щом протестите имат такъв ефект върху лифтинга на тази физиономия, очаквайте нови протести.

Share on Facebook

ПЕТИЦИЯ: Как една оцеляла жертва на изнасилване може да промени Афганистан

Първа гей сватба на конгресмен в САЩ

Конфликт между охранител и възпитаник на дома "Асен Златаров"

Ужасяваща екзекуция на афганистанка за прелюбодеяние

Кабинетът в Букурещ се меси грубо в работата на съда

Който критикува, не е медия *

Резолюция на ООН за свободата в Интернет Правата онлайн са толкова важни, колкото и правата офлай

На протестно шествие националисти поискаха да се разправят сами с ромите престъпници

Пожарът на Витоша и реакцията на властта — гасиха ли пожара протестиращите от #ОрловМост и как управляващите посрещнаха доброволците? По тази тема разговаряха вчера в първото предаване на "Гневни млади хора с Асен" Алексанъдр Дунчев, Антоанета Цонева и Константин Павлов-Комитата. Предлагаме ви акценти от разговора по темата, а пълният запис на предаването може да гледате тук. Александър Дунчев: Пожарът в Бистришко бранище на Витоша няма как да е естествен и случаен пожар. Нашето мнение категорично е, че пожарът е умишлен. По наше мнение няма как пожарът да е случаен. Районът е много непристъпен, дори и по мнението на пожарникарите, и там няма как случайни хора да минат. И пожарникарите, и доброволците са категорични, че им трябват 1-2 часа, за да успеят да изминат 200-300 метра в тази местност, в която има висока растителност и паднали трупи. От публикувани снимки в Интернет се вижда, че огнището на пожара е на около 400-500 метра над пътеката. Звучи невероятно някой случайно да е бродил точно там 2-3 часа, за да е случайно. Ние като кръстосвахме резервата ни е тряббвало понякога по цял ден, за да отидем и да се върнем. Още повече, че едно такова случайно бродене в резервата е с риск за живота. Да се опиташ да преминеш през тези паднали стебла и да има опасност да се подхлъзнеш и да паднеш върху стърчащи клони – това да го направи случаен турист е абсурд. Служителите и началниците на пожарната служба бяха изключително изненадани от големия наплив на доброволци, желаещи да участват в гасенето на пожара. Това бе причината за всичките недоразумение и липса на координация. Ако попитате пожарникарите, които работят на терен, дали имат нужда от помощта на доброволците, всичките ще ви кажат – да. Дори онзи ден някои от тях ми споделиха: „Не можем да разберем нашето началство. Ние тук имаме голяма нужда от хора, които да ни помагат.” На този тежък терен, в тази тежка битка, човешките сили стигат за два часа. Само прехода е толкова време и ако няма кой след теб да поеме борбата, пожарникарите губят надежда и вяра в силите си, че ще могат да се справят. Антоанета Цонева: Хората защитаваха Витоша както протестирайки на Орлов мост, така и отивайки да даряват своя доброволен труд за спасяването на планината. Гражданите, които бяха разгневени от поведението на властите, от начина по който се правят правилата, имаха възможност буквално в същото време да дадат своя принос за това планината да бъде запазена. Това за мен е едно от най-знаковите неща. Ако има нещо хубаво в този пожар, то това е, че българите, активните млади българи показаха, че са разчупени всякакви досега наслагвани клишета – за безразличието, за липсата на ангажимент към обществените дела, за тяхното неразбиране за това кога трябва да участват и как трябва ад променят. Тези клишета вече са невалидни. Има разгневени, възмутени млади хора, които могат да се намесят и да структурират гражданския дневен ред такъв, какъвто на тях той им изглежда. В България има подменен дневен ред. Сега, през Орлов мост, през пожара на Витоша, той започва бавно да се възстановява, защото е разбит монопола върху дневния ред. Монопола на традиционните медии и монопола на институциите, които да казват кое е важно. Константин Павлов: В първия ден на пожара, на мен ми направи впечатление, проследявайки хронологията, че са минали повече от 4 часа от момента на подаване на сигнала и излята първата кофа с вода от хеликоптерите. Не познавам процедурите, по които работи пожарната, но на мен ми се струва, че това е прекалено голям луфт. За мен реакцията трябваше да бъде по-бърза. Това беше пожар, който се случи пред очите на цяла София. Тази прозрачност показа на повърхността проблеми в действията на властите. Надявам се те да си вземат поука и да интегрират доброволците в действията си. Видя се, че е крайно време да се действа със съвременни технически средства – за свръзка, за гасене, транспортни средства. Антоанета Цонева: Силно впечатление ми направи разлика на един от доброволците – Андрей Ралев. Те са виждали много ясно колко неефективни са били действията на хеликоптерите. Ралев разказа, че е извадил собствения си GPS, за да съобщи координатите на място, където е трябвало веднага да се донесе вода, защото се оказало, че пожарникарите не са имали GPS. Гражданското общество и институциите са на два писти, които не се срещат, на различни скорости са. Този пожар, обаче, неминуемо ги срещна заради волята на доброволците, а не заради волята на институциите. На управляващите щеше да им е по-лесно да отговорят на въпроса: „Къде бяхте вие, когато Витоша гореше?”. Тази фраза кънтеше в главите на всеки, който се е запътил към пожара. Хората искаха да има отговор. Примерът с GPS-а на това момче и свързването на институциите с волята на доброволците, е безпрецедентна. Това ясно показва какво може да се случи, когато гражданите искат своя дневен ред, своята планина. Александър Дунчев: Очаква се да се възстановят някакви планове за строителство около хижа „Физкултурник” именно в района на пожара. Имало е такива планове – това е по-вероятната причина и има връзка с пожара в резервата „Бистришко бранище”. Антоанета Цонева: Разговорът за истината е най-важното нещо, за което има смисъл да се борим. Доста е странно държавните институции да нямат екипировка и оборудване – маски, резачки, офф-роуд машини и т.н. Александър Дунчев: Ако институциите бяха толкова прозрачни, колкото доброволците, и да имат една открита система за комуникация, а не да твръдят, че нямат нужда от гражданите, нещата щяха да бъдат далеч по-лесни. Жалко е България да получава европари за стопанисане и опазване на природа и за изграждане на инфраструктура, а да не сме използвали част от тези пари, за да се купи техника, с която да се охраняват от пожари и други бедствия тези природни ресурси и инфраструктура. * * * В предаването през Facebook се включи и Петър Кърджилов от Гражданската група „За Витоша”, който категорично заяви от първо лице, че пожарникарите не са имали GPS-и. Кърджилов написа още, че е видял с очите си как на 3-ти юли, вторник, пожарникарите са извикали по радиостанцията хеликоптер, който да спусне помпа. * * * Антоанета Цонева: България е може би единствената европейска страна, която няма закон за доброволчеството. Има една наредба, която е свързана с доброволческите дейности при бедствия и аварии. Тя бе обнародвана на 3-ти юли, когато Витоша вече гореше. Такъв закон е много важен, за да може ресурса на дороволците да бъде оползотворен. За да може КПД-то на това взаимодействие да бъде максимално високо, необходимо е институциите да направят редица стъпки. По света доброволците получават застраховка за дейността, която вършат, има договори с тях, техните разходи, които те правят, трябва ад бъдат компенсирани от институциите, времето, което те влагат в доброволческа дейност се счита за стаж и т.н. Държавите, кодето има силно доброволчество, тези отношения между институциите и доброволците са уредени и е върховна ценносто някой да е доброволец за своята общност. Сега на ход са институциите. Видя се, че когато доброволците бъдат призовани, че когато те имат усещането, това е важно, те реагират адекватно. Александър Дунчев: Може би властите не приеха помощта, която бе предложена от Русия, Израел и Македония, за да не стане ясно, че нямаме нищо и че сме неподготвени. Почти всички залесени от нашите деди иглолистни гори са изключително възпламенили – те горят много лесно. Блъгария трябва да спешно да инвестира в хеликоптери – те са по-добри аз нашите условия. Нашите гори са предимно концентрирани в планини. Почти нямаме равнинни гори, където да може да се работи със самолети. Затова аз смятам, че трябва ад се инвестира в хеликоптери, а не в самолети. * * * Кого обслужва пропагандно пожара? * * * Антоанета Цонева: Ако някой е искал да използва този пожар, за да насочи общественото внимание в друга посока, за да настрои групи срещу групи, за да обезсмисли каузата на протестиращите, то той се провалил от комуникационна и пропагандна гледна точка. Доброволците, участвайки в гасенето на пожара, успяха да покажат своя ангажимент за спасяване на планината. Те имаха на практика две възможности – след блокирането на кръстовището и след това да докажат, че имат кауза, че не са безразлични и имат отговора на въпроса: „Къде бяхте вие, когато Витоша гореше!”. Ако е имало пропагандна цел, някакъв зъл гений, някакъв Гьобелс, който е измислил такъв зловещ сценарий, аз не искам да вярвам, че е ака, този сценарий е провален. Лошото е, че, ако има сценарий, ако има преднамереност, то огромен финансов, административен и човешки ресурс бе използван – огромна цена е платена.

Лятната читалня на открито "Библиотека в парка" е новият любим начин на майките в Пловдив да накарат децата си да се влюбят в книгите. Идеята на Мария Петрова от Местния център за работа с доброволци към Детски отдел на РНБ "Иван Вазов" се осъществява за няколко часа всяка сряда до края на юли - между 10 и 12 ч. - в Цар Симеоновата градина до Пеещите фонтани под Тепетата.

"Два часа не са достатъчни, за да се насладиш на една превъзходна книга, нито - да я обсъдиш с приятел, но можеш да започнеш при нас, а после да я откриеш в Детски отдел и да й отдадеш цялото си време и мисли.", разказва Петрова. През първата седмица на инициативата са се включили над 60 деца, които са преминали от активни карти за игра, през шарените списания, за да стигнат до книжките. Като партньори са се включили и три издателства - "Фют", "Просвета" и "Clever book".

Няколко от децата са се опитали да направят минитеатър, но се оказало, че нямат достатъчно публика, защото всички четяли избраните от тях книжки. "Имахме си дори и илюстратори, които сякаш се бяха наговорили да рисуват принцеси или разлистващи книга в парка деца", обяснява Мария.

Оганизаторите очакват през следващите седмици включващите се в библиотеката в парка да несят още от любимите си детски книги, защото събраните по време на кампанията "Стара книжка - нов читател" се оказали недостатъчни. 
"Ние сме подготвили весели подаръчета за всеки, който се реши по-дълго да остане с нас: разделители за книги, смешни маски, хартиени куклички", разкриват още от Местния център за работа с доброволци към Детски отдел на РНБ "Иван Вазов" Пловдив.

"Библиотека в парка - да се срещнем в Градската градина" е на 11, 18 и 25 юли от 10 до 12 ч. в Цар Симеоновата градина в Пловдив

Никога не бих си въобразил дори вероятността да обсъждам себе си като някаква единица мярка по голямата, водещата дори тема за България, каквато е мизерната ситуация в българските медии. Но бях посочен лично от премиера Борисов като първостепенна самостоятелна „величина” в това отношение и щом толкова велик човек смята, че мога да (не) съм такава, значи мога да проявя моментната слабост да се взема насериозно.

Борисов най-напред се опита да ме приласкае, обаждайки ми се лично по телефона да ми съобщи преди всички изключително важната новина за спирането на проекта АЕЦ „Белене” със заявката (от благодарност за признанието) да спра да „му ям кокалите”. Но понеже отказах да се откажа от глозгането им, отново ме посочи лично и приоритетно- този път с обвинението, че не може да съм „лидер на демократичните журналисти”( без да съм имал сам такава претенция).

Ето че опитите на Борисов, който не се отказва да овладее, омае, очарова и последната крепост на медийната свобода, каквато е мрежата интернет, продължават, но с други блогъри и дейци на този фронт. Заинатил се е премиерът да покори тази крепост и за целта разпространява мислите си чрез един сайт, в който казва едни лъжливи истини. Защото е истина, че в медийния сектор се разпореждат мафиоти, но е лъжа, че те са само онези, които се осмеляват да му противоречат.

Ето какво споделя с нас Бойко Борисов чрез сайта wwww.politikat.net ( обобщението на е на Медиапул).
Министър-председателят сравни ситуацията, която е заварил в България, с тази, която е заварил Виктор Орбан в Унгария. „По тази причина колегата написа закон за печата и Брюксел след това го размаза“, обяснява Борисов, който дава разяснения за начина на санкции на ЕС: „тук ти режат половин милион, после и от структурните фондове малко“.
С неприкрито одобрение към действията на Орбан, които бяха осъдени от повечето европейски държави, Борисов разяснява, че за да не се случи и с нас това, което се случва с Унгария, вместо да предлага той закон за печата е поръчал такъв на фондациите „Конрад Аднауер“ и „Ханс Зайдел“.
„Помолил съм „Конрад Аденауер“ и „Ханс Зайдел“, най-големите фондации, да се обединят и да направят те закон за печата. Ние да нямаме ние участие, и всичко това да го разтълкуват. Тогава аз мога от името на партията да поема ангажимент парламентарната група да го прокара“, заяви Борисов.
Пред Politikat.net той обяснява, че е „много лесно да си платиш и да си наемеш журналисти, дори в чужбина да си наемеш платени публикации“.
„Има телевизии, които работят анти-Герб. Има вестници, които от първия до последния ред само това пишат, половината са откровени лъжи. Всеки ден в национален ефир има предавания, които ме осмиват и мен, и президента“, заявява премиерът.
„Проблемът със свободата на медиите не е, че правителството им влияе, а че собствениците им влияят в зависимост от своя интерес“, продължава той.
„В момента, в който казах, че искам да отстраним посредниците на газ една медия ме размаза постоянно – от първа страница, до карикатурата на последната. И това, защото искам да спася цената на газа“, твърди Борисов.
Министър-председателят обяснява и какво е имал предвид с твърдението си от предходната седмица, че има журналисти, които служат на мафията.
„Мафията може да е енергийна, криминална, земеделска. Зависи от сектора. И ако четете в различните вестници или телевизии, чиито собственици имат ангажимент към това нещо в едните или не се отразява нищо, или се развива като огромен балон. Иначе мафията може да е фармацевтична или пък финансова“, твърди премиерът.
Той не споменава как възнамерява да се справи с различните видове мафия, нито пък защо медиите на една група го поддържат енергично и безпрекословно в битката си срещу друга.
Обяснява обаче за гражданското общество.“ С ченгеджийски хватки се опитват да покажат, че има гражданско общество, което ни се е противопоставило на нас. А е точно обратното, ние сме се вслушвали във всяко искане“, твърди Борисов, давайки примери как спрял АКТА, шистовия газ и стигайки до промените в НК заради осакатеното куче Мима.
От думите на премиера стана ясно, че той продължава да защитава тезата си от 2006 година, че „лошото на демократичните хора е, че са недисциплинирани“.
„Ето – затварянето на“ Орлов мост“. Това са едни от най-демократичните хора. Техният глас се чу, когато направиха шествие до президентството, когато се срещнаха с нас. Трябваше ли полицията да ги дърпа по „Орлов мост“, да ни показват по света, при положение, че чукат на отворена врата“, обясни Борисов по повод протестите срещу облекчения режим за застрояването на планините, от които ГЕРБ се отказа по негово нареждане.
Министър-председателят коментира и други свои обещания и изказвания във втората част на интервюто за Politikat.net, която ще бъде публикувана във вторник. Инициативата за дискусия дойде в резултат на питане от страна на ГЕРБ до авторите на проекта как подбират и класифицират обещанията на премиера и по какъв начин са стигнали до извода, че изпълнени са само 11% от тях.”

Понеже Боорисов ме атакува лично за нечистото ми минало, което „забеляза” едва след като се убеди окончателно, че не може да ме корумпира с едно телефонно признание за моята значимост, се чувствам призован да му отговоря лично за „ченгеджийските номера” с една реплика: самият той, който се опитва да се хареса като „народен човек” на стотиците хиляди подобни нему двойкаджии, бягали от училище, за да ритат топка, не само лично е бил под пагон при комунизма, но и си избра доста ченгета, горди с миналото си, да са му приятели и съратници по управление. Това е „ченгеджийска хватка”- да риташ в слабините онзи, които не ти се подчинява и да галиш по същото място готовите да се подложат на ласките ти.

Лупингите на неговата лупа обаче не свършват с това- от едната страна той гледа през лупата с цел увеличение на чуждите грехове, но я обръща от другата, когато иска да минимизира собствените си огледални безобразия. Тъкмо това се случва с неговата атака срещу съществуването на мафия в медиите. Обърнете внимание на областите,в които той, освен в медиите, посочва наличие на мафия и ще се убедите, че неговите указания, дума по дума, са били преследвани от собствената му мафиотско-пропагандна машина, която изпълнява от месеци поръчката да се бори с точно определени врагове именно във фармацевтиката, в производството на зърно, финансите и „криминалната”(интересно, останалите мафии не са ли престъпни, т.е. криминални също?!).

Жалките напъни на неговите пропагандатори да представят като свое журналистическо разследване шумните кампании с милиционерски названия „зърнарите”, „фармацевтичния октопод” и т.н, на практика са изобличени от обобщението на премиера, който практически прави резюме на всичко, представяно досега като „независим” медиен напън на обслужващия го скъпо платен с парите на покровителствания от него клон на финансова-медийната мафия.

Но най-големият автогол в откровенията на премиера Борисов е в очевидното му неразбиране на самопризнанието, което прави със самото формулиране на проблема „мафия”. Защото по условие тази дума означава срастване на властта с престъпността. Което е факт и явно Борисов, без да си дава сметка за това, сам се изобличава като човекът на върха на тази власт.Да не говорим, че той разполага с цялата безпардонна държавна машина, за да се разправи с когото си пожелае- но само ако пожелае. Вместо това се жалва, че нещо му пречи? Кое ли онова „нещо”, което е по-силно от него в държавата? Да не би да е някаква вътрешна съпротива срещу „нещо”, което е толкова вътрешно очевидно, че се вижда чак от чужбина?

Ще завърша по начина, по който започнах: не ми е известно някой да е написал повече критични статии за жалката тенденция към пропадане на свободата на словото в България от моя милост през последните 4-5 години. За този мой грях съм удостоен с доста единодушното презрение, изразяващо се бойкот на името ми дори, от страна на същите тези медии, които критикувам, както при организирането на разните форуми, на които беззъбо се говори за състоянието на медийната свобода.

В същото време използвам всеки възможен (друг) форум да питам: как така с влизането на България в ЕС започна необратимата ( на този етап) тенденция към спад на медийните стандарти в страната? Питах лично и публично външния министър Николай Младенов след речта му по случай Деня на Европа в криптата на „Александър Невски” в София. Питах отново абсолютно същото и на международния балкански форум в хотел „Шератон” на 8 юни. И в двата случая не получих отговор, а посланици на западни държави иронично дойдоха да ме поздравят в кулоарите, че все пак се е намерил „някой” ( който е си е никой тук), да пита по същество, макар да не му отговарят.

От години твърдя, че за овладяването на медиите се води война. Тя бе спечелена от Георги Първанов в зенита на неговата (сенчеста- защото по конституция няма такива правомощия) власт. Новият Първанов обаче е Борисов- той също няма право да се меси в медиите, но неистово се бори да покаже, че не му пука от поведението му на слон с хартиен магазин, пълен с угоднически крехки телевизори. Ето че сега се опитва да се намъкне и в интернет.

Чувствам се този път наистина „поласкан”, че Борисов започна да говори за мафия в медиите. Не ми се свиди, че ме „преписва”. Същото пиша от години в такива количества, че сигурно съм омръзнал на мнозина ( но пък в същото време мисля, че голяма част от тези вече близо 10 милиона посещения в блога се дължат в голяма степен на алтернативната ми гледна точка за медиите).

Нещо повече, с поставянето на акцента върху битката за медиите Борисов най-после призна основната ми теза: че контролът върху информацията и нейното интерпретиране е приоритет за управлението на България. Така беше преди Борисов, така е и сега. Приемствеността, която не е партийна, се вижда от факта, че Борисов наследи наготово от тройната коалиция далаверата с изкупуването на медии и журналисти с държавни пари, депозирани по волята на властта в една единствена банка. А как се нарича тази приемственост, която не е партийна, ако не е срастване на престъпността с държавата на принципите на мафията?

Плячката от обоза на победения на изборите враг премина вкупом на негова страна и той й се наслаждава разюздано- няма по-голям кеф за него да се възползва от ласките на държанките, които са държали слабините на предишния вожд. В глутницата е така- алфа кучето получава кучките заедно с властта и я демонстрира като ги уважава редовно и демонстративно с мъжественото си внимание.Алфа кучето ужасно се ядосва, когато някой много лае срещу него, вместо да му се подложи. Да си прогонен от неговата глутница обаче е въпрос на чест.

Сега, когато Борисов започна псува на „нихната мафия”, действително имам усещането за признание, че съм напипал тази слабост на силния човек.

Благодаря за вниманието.

Share on Facebook

Вчера Бойко Борисов заяви в интервю за Politikat, че не познава Михаил Михов, известен още като Мишо Бирата.

“Аз примерно си спомням много добре как казах няколко нецензурни думи, които ги нямаше в записа. Помня го като ден-днешен. Това беше свързано с това, че президентът (Георги Първанов – бел.ред.) ми се обади и каза, че митничарите правят безобразия. И с няколко леки пипания, разговорът придобива съвсем друг характер. Но помня една голяма ругатня по линия на президента, която я нямаше в записа. Защото, от това става ясно, че той ми се е обадил и всъщност… аз този Мишо Бирата не го познавам. Точно обратното, той дава на БСП масите, столовете по бирфестите на Бузлуджа. Това всички го знаят. Той (Михаил Михов – Мишо Бирата – бел.ред.) си беше приятел ан Първанов, на Румен Петков. Вътре няма още няколко реплики, които вече не си спомням. Но по-важният факт е, че няма нито едно последвало обстоятелство – неизвършена проверка или прикрито, или каквото и да било. Проверката си е направена, протоколирана. Няма никакво последствие, освен за мен – шамарът, публично, който получих, заради това, че съм се намесил в нещо, което нямаше как да не реагирам като президента ми се обади. Не е правилно, не е трябвало да го правя, но Първанов ме помоли и аз съм си такъв – всеки човек си има своите грешки – аз реагирах и се обадих на Танов, прекрасно знаеки, че телефонът на Танов е под контрол.”

Биволъ потърси и откри две събития, на които Бойко Борисов и Михаил Михов са присъствали заедно.

Дарик Радио 17 февруари 2009 г.

В София вече пристигнаха президентът на ФИБА Европа Джордж Василакопулос и генералният секретар на европейската централа Нар Занолин. Двамата, заедно с президента на БФБаскетбол Михаил Михов ще се срещнат на кафе с председателя на ДАМС г-жа Весела Лечева, а в 18,30 часа тримата ще гостуват на кмета на София г-н Бойко Борисов.

Sportal.bg 28 септември 2010

Министър-председателят Бойко Борисов и президентът на БФБаскетбол Михаил Михов днес откриха  официално помощната зала на новия спортен комплекс в столицата - спортната зала на комплекс "4-и километър". По време на събитието шефът на баскетцентралата връчи на премиера екип с номер 13.

Вижте видеото, в което Бойко Борисов дружески разговаря с напълно непознатия за него Михаил Михов, който му подарява тениска.

В същото интервю Борисов прави самопризнание, че е наредил на Ваньо Танов да прекрати митническа проверка във фабриката "Леденика" и, че е знаел, че телефонът на Танов се подслушва.

Биволъ припомня, че разговорите, станали известни като скандала "Мишо Бирата", са се провели на 12-ти март, петък или 13-ти март събота 2010 г.. Към момента  "Леденика ММ" е с отнет лиценз.

От публичните изяви на зам.-шефът на митниците Антоний Странджев става ясно, че в деня на разговорите във фабриката се е бутилирала произведена преди отнемането на лиценза бира под надзора на митнически служители, които са запечатали инсталацията в 18ч.

Към 20.30 ч. обаче се получава сигнал, че във фабриката е запалено осветлението и се произвежда нова бира. Странджев предупреждава Ваньо Танов и изпраща мобилна митническа група на проверка.

В 21.35 Борисов се обажда на Танов и му нарежда да прекрати проверката, защото е поел ангажимент да не закача Мишо Бирата. Танов от своя страна обещава да държи материалите на своето бюро докато се върне от командировка.

В 21.57 Танов звъни на Странджев, преразказва му почти дословно думите на Борисов и му нарежда да извади проверяващите и да държи при него протоколите от проверката докато Танов се върне в сряда от пътуване в Македония, след което ще умуват какво да правят с тях. Автентичността на този разговор е потвърдена и от Странджев и от Танов.

Както казва и самият Борисов в интервюто, проверката все пак се е състояла и е документирана, въпреки нареждането му да бъде спряна. Това нареждане, за което признава Борисов, само по себе си е закононарушение. След такова самопризнание прокуратурата би трябвало да се самосезира.

Не се знае обаче какво точно пише в протоколите, за които говори и премиерът. Преди няколко месеца Ваньо Танов отказа да ги предостави на Биволъ след запитване по ЗДОИ. Срещу отказа на Агенция Митници е заведено дело пред Административния съд.

Темата с фотосесията на списание “12″ предизвика голям отзвук, особено в международните сайтове и медии.

Тъй като има доста неизвестни за мен по отношение на самата фотосесия и историята й, изпратих писмо до редакцията им, с надеждата да ми отговорят и да дадат малко контекст. Някои от въпросите са базирани на дискусията им със сайта Jezebel, които може да прочетете (хронологично) тук и тук.

Ето го самото писмо, за да стане ясно какво точно съм ги питала и на какво са ми отговорили (ако отреагират изобщо).

Здравейте,

Да се представя накратко, аз съм 23 годишна студентка по Медии, журналистика и културология в университета UWE, Великобитания.
Списвам блог под името “Кутията за всичко“, където мисля да пусна текст по темата относно списанието и една ваша фотосесия, която ми направи силно впечатление. Фотосесията се казва ”Жертви на красотата” и имам няколко въпроса, в контекста на последвалата международна реакция.

1. Каква е историята на самата фотосесия?

2. Казвате, че фотосесията е социално ангажирана с темата за физическо насилие над жени, може ли да ми разкажете малко повече? Прегледах блога ви/сайта ви в детайл, но не можах да намеря информация да имате някаква дейности или участия с личности и/или организации занимаващи се с насилие над жени (или мъже). Разбира се, това, че не съм успяла да намеря не означава, че няма, затова ще ми разкажете ли още?

3. Защо “жертви на красотата” като заглавие? По принцип физическото насилие се извършва не защото дадени хора покриват или не покриват стандартите за красота на нашето общество?

4. Критиките към вас са, че използвате насилие над жени като фетиш, нещо, което се използва и се случва прекалено често в модните списания и фотосесии на запад, какво е мнението ви по тази тема? (не само за вас, а глобално в модната индустрия)

5.  Пишете на Jezebel, че ами ако снимките бяха част от кампания, то тогава биха били възприети различно… има ли такава опция и контекст? Работите ли по кампания по темата? Ако да, ще ми разкажете ли малко повече?

6. След критиката към вас от страна на Jezebel, вие ги обвинихте в сексизъм, че ако на снимките е имало мъже жертва на насилие, те нямало да обърнат внимание. Защо всъщност във фотосесията няма включени мъже жертви на насилие?

7. Снимките са изключително детайлно графично представяне на жени, жертви на побой и включително на един модел, която изглежда мъртва, защото е с прерязано гърло, какви са причините за изборите на точно такива следи от насилие?

8. Жените изглеждат пасивни и почти незаинтересовани на снимките, липса на каквато и да е агресия или реакция спрямо събитието, на което очевдидно са били жертви, защо?

9. Снимките представят насилие от случайни хора над тях (било то мъже или жени) или на близки?

Благодаря предварително за отделеното време.

Ако някои от въпросите са ви неудобни или предпочитате да не отговаряте, моля отбележете го или ако искате да добавите още нещо към темата, което аз съм пропуснала да спомена.

Самите въпроси мисля да ги публикувам в блога, където ако или когато получа отговор от вас, ще публикувам и тях, без редакции, изменения или съкращения.

Поздрави,

Енея Вородецки

Filed under: звук и цвят, култура уж, фотографска лента Tagged: домашно насилие, маркетинг, медии, мода, насилие, насилие над жени, насилие над мъже, сексуално и физическо насилие, списание 12, фотосесия

Темата с фотосесията на списание “12″ предизвика голям отзвук, особено в международните сайтове и медии.

Тъй като има доста неизвестни за мен по отношение на самата фотосесия и историята й, изпратих писмо до редакцията им, с надеждата да ми отговорят и да дадат малко контекст. Някои от въпросите са базирани на дискусията им със сайта Jezebel, които може да прочетете (хронологично) тук и тук.

Ето го самото писмо, за да стане ясно какво точно съм ги питала и на какво са ми отговорили (ако отреагират изобщо).

Здравейте,

Да се представя накратко, аз съм 23 годишна студентка по Медии, журналистика и културология в университета UWE, Великобитания.
Списвам блог под името “Кутията за всичко“, където мисля да пусна текст по темата относно списанието и една ваша фотосесия, която ми направи силно впечатление. Фотосесията се казва ”Жертви на красотата” и имам няколко въпроса, в контекста на последвалата международна реакция.

1. Каква е историята на самата фотосесия?

2. Казвате, че фотосесията е социално ангажирана с темата за физическо насилие над жени, може ли да ми разкажете малко повече? Прегледах блога ви/сайта ви в детайл, но не можах да намеря информация да имате някаква дейности или участия с личности и/или организации занимаващи се с насилие над жени (или мъже). Разбира се, това, че не съм успяла да намеря не означава, че няма, затова ще ми разкажете ли още?

3. Защо “жертви на красотата” като заглавие? По принцип физическото насилие се извършва не защото дадени хора покриват или не покриват стандартите за красота на нашето общество?

4. Критиките към вас са, че използвате насилие над жени като фетиш, нещо, което се използва и се случва прекалено често в модните списания и фотосесии на запад, какво е мнението ви по тази тема? (не само за вас, а глобално в модната индустрия)

5.  Пишете на Jezebel, че ами ако снимките бяха част от кампания, то тогава биха били възприети различно… има ли такава опция и контекст? Работите ли по кампания по темата? Ако да, ще ми разкажете ли малко повече?

6. След критиката към вас от страна на Jezebel, вие ги обвинихте в сексизъм, че ако на снимките е имало мъже жертва на насилие, те нямало да обърнат внимание. Защо всъщност във фотосесията няма включени мъже жертви на насилие?

7. Снимките са изключително детайлно графично представяне на жени, жертви на побой и включително на един модел, която изглежда мъртва, защото е с прерязано гърло, какви са причините за изборите на точно такива следи от насилие?

8. Жените изглеждат пасивни и почти незаинтересовани на снимките, липса на каквато и да е агресия или реакция спрямо събитието, на което очевдидно са били жертви, защо?

9. Снимките представят насилие от случайни хора над тях (било то мъже или жени) или на близки?

Благодаря предварително за отделеното време.

Ако някои от въпросите са ви неудобни или предпочитате да не отговаряте, моля отбележете го или ако искате да добавите още нещо към темата, което аз съм пропуснала да спомена.

Самите въпроси мисля да ги публикувам в блога, където ако или когато получа отговор от вас, ще публикувам и тях, без редакции, изменения или съкращения.

Поздрави,

Енея Вородецки

Filed under: звук и цвят, култура уж, фотографска лента Tagged: домашно насилие, маркетинг, медии, мода, насилие, насилие над жени, насилие над мъже, сексуално и физическо насилие, списание 12, фотосесия

Годишен доклад

на Подкомисията  за парламентарен контрол и наблюдение по чл. 34б от Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС) и чл. 261б от Закона за електронните съобщения (ЗЕС)

върху  процедурите по разрешаването, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства

за периода от 20.04.2011 г. до 20.04.2012 г.

 Пълен текст на доклада

Специалните разузнавателни средства (СРС) отдавна вече не са изключителен способ за събиране на информация, който се използва, когато са изчерпани всички други способи и средства на оперативно-издирвателната дейност и разследването.

Напротив – разследващите вече го използват като конвенционален способ за събиране на информация, улеснени  от това, че действащото законодателство не осигурява необходимия баланс между нуждите на обществото от защита на лични права и свободи и борбата с престъпността.

Също толкова формален и занижен е контролът върху предоставянето на достъп до трафични данни по Закона за електронните съобщения (ЗЕС), разрешението за което се дава от председателя на районния съд по седалище на органа, който е поискал достъпа.

Асен и Комитата с гледната точка на министър-председателя по темата, видео

Продукти за 4 порции:
4 праскови
4 кайсии
4 кръгчета лайм
16-20 кубчета лед
4 листа мента

Приготвяне:
Плодовете се измиват, обелват и почистват от костилките. Режат се на дребно и се слагат в купа. Разбиват се на пюре с пасатаор. Разпределят се в 4 чаши на столче. Кубчетата лед се увиват във фолио. Строшават се на дребно. Фрешовете се поръсват обилно с ледени кристали. Гарнират се с кръгче лайм и листенце мента. Консумират се в момента.

Вили продължава със съветите за пътуване до Неапол. Започнахме с Информация и съвети за Неапол, а днес ще обиколим някои важни забележителности. Приятно четене:    

Виж Неапол и… се влюби

продължение

Какво да видим в Неапол

А сега да видим какво да видим ;)

Бонджорно на всички и отново бенвенути а Наполи!  :) А, моменто!

Първо кратък инструктаж.

Ами, налага се. Защото сме в Наполи. То, нали, на кой каквото му е писано, но все пак, каквото зависи от нас, нека да го правим. Трябва да кажа, че освен онова, което бях чела преди, за много реалната опасност да те оберат в Наполи практически навсякъде и по всяко време на денонощието, май и повечето от местните ми познати напълно сериозно винаги ме предупреждават да внимавам. Дори един напълно непознат сервитьор на о. Капри, с който се разговорихме, докато пийна едно кафе, преди да ми махне "чао!" от вратата, загрижено рече: "Ей, сериозно, тук е раят, но отсреща* е Наполи - там внимавай много, дръж си здраво чантата и си пази фотоапарата!" И наистина внимавах. Не знам дали твърденията са леко пресилени или просто съм имала късмет до момента, или пък е вярно, че ако човек спазва препоръките и небесата го закрилят, но засега съм още цяла и всичко си ми е намясто... пу-пу! ;)

Та, в Неапол:

• == Никога не носете чантата си небрежно преметната през рамо или просто да си я мандахерцате в ръка, защото за секунда може да останете без нея. Защо?

Защото из града голяма част от народа се движи с мотопедчета и скутери, не се спазват абсолютно никакви правила и знаци, а освен това и едва ли не всички карат така, сякаш се целят точно в теб. От което следва, че ако не се вземеш в ръце, ще си ходиш перманентно с изкаран акъл ;) Та, може, както някой си кара моторетката, минавайки край теб, просто да ти дръпне чантата и да офейка, преди да си казал "А!" Значи, чантата ви да е с дълга и здрава каишка и е добре да я носите така, че каишката да минава по диагонал през гърба, а самата чанта да е отпред пред корема, затворена, и едната ви ръка да има грижата често да стои отгоре й. В навалица това е абсолютно задължително.

• == Ако фотоапаратът ви е от онези, които висят на ремък на врата - ако сте с яке, когато не снимате, по-добре го пъхвайте под якето.

Преди да снимате, хвърлете едно око наоколо си що за хора има край вас. Ако времето е горещо и сте без връхна дреха, не разчитайте на това, че фотоапарата е пред гърдите ви, придържайте го и с ръка. Защо ли? Защото бандюгите, ми казаха, си имали техника за светкавично измъкване на тези скъпи фотоапарати, ей така, както си висят на вратовете на туристите. Та по този повод и аз, когато последния път самосиндикално си скиторех из Наполи, голяма част от последните ми снимки ги наснимах със старата "сапунерка", а "артилерията" си го носех в чантата (на корема пред мен). С него направих само някои панорамни снимки от терасите на хълма. Е, когато си бях с охрана**, Самсунг-чето заслужено си почиваше ;)

• == Не се спирайте, ако на улицата ви спре някой и се опитва да ви продаде "изгодно" нещо. Докато ви омайва, някой друг незабелязано може да ви свие нещо от чантата или някой джоб.
• == Не обръщайте внимание на просяците - по същата причина.
• == Избягвайте да стоите или вървите на/по края на тротоара - не забравяйте ония с мотопедите и миниколичките!
• == Не си дръжте всички пари, документи и кредитни/дебитни карти на едно място.
• == Всички правила за охраната на багажа ви в градския транспорт в София, важат и за Наполи.

Градски транспорт в Неапол - автобуси, тролейбуси, трамваи, метро, фуникуляри:

еднократен билет  - 1,20 евро, важи 90 мин. за цял ден - 3,60 евро, важи до 24ч. на същия ден за цял ден в събота, неделя или празник - 3,00 евро, важи до 24ч. на същия ден Билетите се купуват от магазинчетата с надпис "Табачи" или от будките за вестници, някои барчета, метрото. Важат за всякакъв транспорт из града, без Сити-тур автобусите, корабчетата и такситата. На целодневния билет пише, че трябва да се попълни името и датата на раждане, а при проверка да се показва и документ за самоличност. Обаче, когато мина веднъж контрола през автобуса, изобщо не погледна писала ли съм нещо или не. Нищо не бях писала. А него го интересуваше само датата на маркирането. Качването в автобусите става по правило от предната врата. Шофьорите не продават билети, но ако нямаш билет не те свалят от автобуса. Само че, ако те нацели контрола - проблема си е твой.

Хотели в Неапол

Има много и с всякакви звезди. И определено са по-евтини от хотелите в Рим, Венеция, Милано и Флоренция, хем при същото качество. Около и в района на пиаца Гарибалди са най-много и най-евтини мисля, а в booking.com, примерно, изборът е богат. Доколкото ми е известно има и няколко прилични хостела в града. Един от местните ми познати спомена веднъж, че има и неаполитански сайт за обзаведени апартаменти под наем за от 1-2 нощувки до един месец, и било доста удобно за компания от няколко човека, примерно, или за семейство с деца. Нямам лични впечатления, обаче.

Какво да видим в Неапол?

Може би сте чували крилатия руски израз "По вкус и по цвет товарищи нет.", т.е. един харесва едно, друг - друго. Затова аз ще изброя някои известни и не чак толкова, посещавани от любопитните и любознателни хора места, евентуално ще кажа и по няколко думи, и ще им сложа личната си оценка по шестобалната система. А за няколко от тях, където не успях да стигна досега, едно рамо ще удари ангелчето Анджело със своята оценка, става ли? ;) И така, туристическите фирми показват на групите си най-често само:

** Пиаца Плебишито, т.е. Площада на народа = 4

Той е доста голям и, може да се каже, е официалния площад на Наполи. Датира от 19 век. Тогавашният крал заповядал да го направят непосредствено до двореца и сам той го нарекъл така. А идеята му била продиктувана май от чиста проба мързел. Защото кралят просто щял да изслушва мненията и оплакванията на поданиците си, без да излиза от къщи си, само като се паркира на прозореца на кабинета си. Е, не е ли това като доказателство на поговорката "Накарай мързеливия да прави нещо, та да те научи на акъл"? ;)

** Църквата Сан Франческо ди Паола = 4

Хубаво се белее край площада тя, но най-забележителното нещо в нея е високият, мисля, 52-3 метра купол. Вътре силно ми напомня на Пантеона в Рим. [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Сан Франческо ди Паола в единия край на Пиаца Плебишито"][/caption]

** Театър Сан Карло = 3-4 /за външен вид/

Това е най-старият все още действащ оперен театър в Европа. Създаден е по времето на крал Карло VII през 18 век. Отвътре, обаче, аз не знам как е, понеже все още не съм влизала, но Анджи каза "Оо, е молто белло! Е гранде... Си, бюютифуль, су-пер!" [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Театър Сан Карло - вид откъм Пиаца Плебишито"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="604" caption="Театър Сан Карло отвътре (снимка от интернет; неизвестен автор)"][/caption]  

** Палацо Реале, т.е. Кралският дворец = 4,5

Тези, които не са влизали в други дворци,  сигурно ще го харесат. Но аз съм виждала и доста по-"дворцовски" :) Така че, ако очаквате да прилича на някой френски или английски дворец, вероятно ще бъдете поразочаровани. [geo_mashup_map zoom="10"] [geo_mashup_location_info] Иначе, той е единият от четирите дворци на кралете Бурбони, управлявали някога Наполи. Другите са: дворецът в Казерта (за него, евентуално, мисля специално да разкажа/покажа в друг пост), дворецът на хълма Каподимонте и, може би най-невзрачният - в Портичи (малко градче, точно в подножието на Везувий) - днес в него се помещава един от факултетите на Неаполския университет. Вход - 4 евро. [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Кралският дворец - вид откъм Виа Сан Карло"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Кралският дворец - главното стълбище"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Кралският дворец - тронната зала"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Кралският дворец - част от двореца, гледка от джардини -те ;) (т.е. от градината отзад в двора)"][/caption]  

** Кастело Нуово = 4

Той е един от символите на Наполи и е типичен средновековен замък-крепост, пуснат в действие през 1279г. ...Оo, я чуйте малко сега ;) Преди това столица на кралство Наполи бил Палермо, е-хе, чак в Сицилия, а кралската резиденция тук се разполагала в Кастело Капуано, от който днес е останала само Порта Капуано, която споменах и показах в предния пост. Та, когато Карло I Анжуйски преместил столицата тук, искал къщата му да е на брега на морето и, нали си имал френска кръв във вените, ами дощяло му се да е и по френска мода. Дошли съответно една свита французки архитекти, огледали терена - па така, па онака, помъдрили малко, стиснали си ръцете с негово величество, и след няколко години: Кралю честити, воала! - екстра замък, като от френска вълшебна приказка :) Да, ама не било писано човекът да си поживее там, щото сицилианците в това време му подпукали една война и потрябвало да върви да се бие с тях. И така, пат-кют, та чак до 1285г., когато завалията взел, че умрял и на трона се възкачил синът му Карло II. Той заживял в Кастел Нуово и веднага района наоколо се превърнал в център на града Наполи. Естествено, през вековете замъкът бил разширяван, украсяван, посещаван от видни светски и религиозни гости, спретвали си разни събития вътре. Бил също и обграждан и атакуван от нашественици, а към края на 1500-те години кралство Наполи било присъединено към Испания. Замъкът изгубил блясъка си (тц-тц-тц!), заигравайки ролята на обикновена, но важна все още (ее, пак добре!) морска крепост, в която отсядали испанските крале, когато минавали насам да нагледат тая част на господарството си... Последната по-съществена реставрация била направена през 19 век. А през 20-те години на миналия век Общинската управа на Наполи решава замъкът да бъде признат за исторически паметник. Разчистили неугледните постройки наоколо, оправили пиацата, подредили кое-що вътре... Днес в Кастел Нуово се помещава Общинския музей на Наполи, който не е кой знае какво, а една-две от залите му са пригодени за временни изложби и културни събития. Вярно, изглежда внушително, но за мен най-интересното нещо от Кастел Нуово е историята. По-добре не си губете времето вътре, освен, ако го имате много :) Вход - 5 евро. [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Кастел Нуово - вид откъм Моло Беверело (пътническото пристанище)"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Кастел Нуово - вид откъм Виа Актон"][/caption]  

** Галерия Умберто I = 6

Всъщност това е един търговски център от време "оно", със скъпи бутици, кафенета, ресторант и офиси. Тя е "сестричката" на Галерия Виторио Емануеле в Милано, която също е много красива. Но за тази се смята, че е по-елегантна и по-естетична от миланската. Тези галерии са били построени, за да стимулират търговията, а също и като символ на прераждането и засилващото се индустриализиране на градовете. Те са, така да се каже, като архитектурен резултат от индустриалната революция в Англия през 19 век, тъй като за техен модел отчасти е бил използван образа на британския Оксфордски музей. Галерия Умберто е открита през 1890г. по време на управлението на крал Умберто I и е наречена на негово име. Идеята била да се съборят най-горките сгради в района на двореца и театър Сан Карло, и новата постройка да се съчетае с околните "палацо". Аз, разбира се, съм лаик, но мисля, че са успели идеално. Галерия Умберто I е една от забележителностите на Наполи, из които моя милост с удоволствие се размотава всеки път :) Харесвам я заради впечатляващата елегантна смес от метал, стъкло, зидария, мрамор и мозайка, и сложния и красив пъзел от ренесансови и барокови елементи. Изобщо, интересна архитектура. Вход - свободен. [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Галерия Умберто I - фасадата откъм Виа Сан Карло, точно срещу театър Сан Карло"][/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Галерия Умберто I"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Галерия Умберто I"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Галерия Умберто I - мозайки по пода (Стрелец)"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Галерия Умберто I - мозайки по пода (Водолей)"][/caption]   Да уточня: всички изброени до тук забележителности са буквално скупчени на едно място, в нещо като неправилен трапец с периметър около 1,5 км. Е, това беше за загрявка ;) Следва продължение. автор и снимки Вили * - Капри и Наполи са точно в краищата на мисления диагонал през Неаполитанския залив ** - негова чест Анджело ;)     Други разкази свързани с Другата Италия – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ :)      

Да си призная честно, имам известни предубеждения към събитията за дигитален маркетинг. Винаги си мисля, че ще ми кажат нещо, което вече знам и че ще разтягат локуми, подходящи за начинаещи, но не и за хора, на които са им минали 7-8 Facebook страници през ръцете. За мое най-голямо удоволствие K2Web беше събитие, в което и знаещите научиха повече, а и незнаещите чуха много ценни неща, без да се стига до неразбираема “висока наука”.

Тъй като е най-лесно, ще започна по хронология. Неизвиненото ми отсъствие е само едно, от първата лекция, насочена към кариерите в ИТ. Тъй като и да се мъча, явно няма да избягам от технологиите, реших да си я спестя. Оттам нататък следваше:

Ален Попович за социалните медии

Ален от Social Me говори за поведението на марките в социалните медии. Масовостта довежда до разводняване на посланието, отсече той и препоръча да присъстваме само в тези канали, където можем да допринесем със стойност за нашата аудитория и където се намират нашите потенциални потребители. Когато експериментирате, експериментирайте персонално, а не през акаунта на марката – така ще си спестите негативни резултати и ще видите какво работи наистина.

Ален бе лошият вестоносец, който го каза директно: марките все още не знаят как да се държат в социалните медии. Според него само 30% от потребителите получават отговор на въпросите си във Facebook. Най-добрият начин да получите обратна връзка от потребителите си не е да ги попитате какво харесвате, а какво можете да подобрите – хората обичат да хейтят, а вие можете лесно да канализирате хейта да действа в полза на компанията.

Разбира се, когато говорим за социални медии, няма как да пропуснем Open Graph. “Open Graph е нещо ново… Не, не е ново, но никой не го използва.” И това е вярно Най-големият плюс за използването на технологията е, че с нея марката може да води диалог и се превръща в социален обект. Другото са технически подробности.

 Ключови съвети:

• Колкото и гениална идея за промоция да имате, първо прочетете правилата на Facebook.
• В социалните мрежи не съдържанието е цар, а анализът.
• Не казвайте на хейтърите, че не са прави и не им казвайте какво да правят.
• Хората обичат да чуват неща, които сте формулирали със сърцето си.
• Хората вярват на лица, а не на лога.

Огнян Младенов за SEO, панди и пингвини

Oggin се хвърли в една доста проблемна тема, а именно как Panda и Penguin ъпдейтите промениха завинаги света на SEO. Накратко, пандата наказва дублираното съдържание и фермите за съдържание, а пингвинът си отваря очите за разнородни сигнали за спам.

Най-важното при Panda е да следите за дублирано съдържание. Традиционно, Google фаворизира сайта, където съдържанието е излязло първо, затова внимавайте за копиране на чужд текст или за дублиране на страници в сайта ви. Това се случва най-често, ако имате различен път до определена страница.

При Penguin трябва да следите за филтриране по няколко критерия, всеки от които е знак за спам съдържание. Първо, внимавайте да не получавате твърде много линкове с дълъг и еднакъв anchor text (текстът, върху който е сложен хиперлинкът) – този тип линкове не трябва да надвишава 60%. Филтрират се и имена на домейни, съставено от ключови думи – за български сайтове особено засегнати са т.нар. IDN домейни (тези на кирилица). Следващият сигнал са твърде много връзки от нерелевантни източници, както и бързото им натрупване – според Google ако имате повече от 20% такива линкове, значи не ви е чиста работата. За релевантни към момента се смятат линковете от новинарски сайтове и от блогове, но Оги даде да се разбере, че в бъдеще може и да не е така.

Ключови съвети:

• За anchor text най-често използвайте името на марката и ключова дума, но никога само ключова дума.
• Създайте връзка с тематични блогове.
• За linkbuilding можете да разчитате на guest blogging – тогава ще говорите по собствената си тема и съдържанието ще е релевантно.
• Не спамете с коментари – пишете дълги, смислени коментари, които допринасят за дискусията.
• Google вече ще награждава само качествено, експертно съдържание – пишете такова.

Станислав Димитров за ерата на Google

Първият ден приключи с представяне на новите решения на Google. Повечето елементи не ми бяха нови, но ми беше доста полезно да прегледаме заедно със Стан от Hop Online новите функции и social reporting модула на Analytics. Някои неща пък си бяха откровена новина. Например, ако имате качествено съдържание на сайта и използвате embed-нато видео (особено с iframe), то в SERPs ще се явява резултат към вашия сайт, а не само към YouTube. Страхотно!

Доста интересна ми беше темата за Google Places (които скоро ще станат изцяло Google+ Local). Знаете ли, че 30% от резултатите при търсене в Google са локални? И това ако не е мотивация да се регистрирате! Регистрацията става само с валиден стационарен телефон, след което можете да допълвате съдържание за мястото. За оптимален резултат ви трябват име на мястото, адрес, телефон, работно време, кратко представяне, 10 снимки с резолюция 1024х800, до 5 видеа от YouTube.

За да видите кои са горещите теми в момента, е добре да обърнете внимание на Google Insights for Search. Тук можете да видите резултати по ключови думи за различни групи потребители. Можем например да научим интересни неща за тенденциите в търсенето, които помагат за насочване на CPC реклама, както и за създаване на съдържание. Виждам например, че през последният месец много силно се е засилил интересът към Андреа и Азис

Последният полезен инструмент на Google е GoMo (съкратено от Go Mobile). Услугата ви позволява да тествате съвместимостта на сайта си с мобилен телефон и да изградите мобилна версия за него, безплатно. Тествайте, особено ако разчитате на повече мобилни потребители!

Награди

Първият ден завърши с награди. Много награди Ще се огранича с личен поздрав за Бисер, Евгени и Борката. Както и за екипа на Ozone.bg – не взехме награда, но бяхме Топ 3 в цели две категории и това ме кара само да си мечтая какво ще стане догодина Обзор на останалата част от събитието ще прочетете по-късно.

Още по темата:

1. K2Web: събитие, което не е като другите
2. Молба за работа с много ентусиазъм
3. По едно за всеки ден

Както много други в Китай, и служителите на Държавна сигурност напоследък започват да говорят, че са притеснени от тамошната ситуация и че чувстват нужда да се оттеглят от Китайската комунистическа партия.

Ракета носител Ариана-5, която стартира от космодрума Кури във Френска Гвиана, успешно изведе на орбита новият европейски метео спътни от семейството Meteosat.

Малкият Никола от доста време ми е любимец. Дори и да ми е криво, неговите щуротии успяват да ме развеселят истински, а шантавите истории, в които съвсем случайно се забърква, ще впечатлят всеки малък разбойник.

„Междучасията на малкия Никола“ прибавя още весели истории в репертоара на момченцето  и неговите щури приятелчета Алсест, Йод, Клотер, Мексан, Жофроа и дори Анян (зубър и нагаждач). Ако не знаете как се прави вестник или колко е часът и защо часовници не трябва да се подаряват на малките палавници; ако се чудите как цял клас шантави деца посещават музей и къде е розовата ваза в хола… това е точната книга за вас. Не пропускайте да се посмеете от сърце и с глас на забавните недоразумения, които само възрастните могат да забъркат (правилно прочетохте – ВЪЗРАСТНИТЕ!).

Футболистите от Евро 2012 пък трябва да минат на няколко урока в запустелия двор. Защо? Защото нито Роналдо, нито Петър Чех, Швайнщайгер или дори Дел Боске знаят какво е то футболът. Виж, професионалисти като бащата на Никола и бащите на приятелчетата му, са добре запознати с тънкостите на играта и дори липсата на топка не ще ги спре – консервната кутия също върши прекрасна работа. Кой отбор ще победи в оспорвания турнир  „Наш`те срещу ваш`те“, ще разберете в „Междучасията на малкия Никола“!

Какво ви гарантирам? Че ще се спукате от смях! Ако пък ви се приискат още лудории, не пропускайте и останалите книжки от поредицата: „Ваканциите на малкия Никола“, „Малкият Никола тръгва пак на училище“, „Щуротиите на малкия Никола“, „Малкият Никола и приятелчетата“ и „Малкият Никола“.

Нещата в енергетиката отдавна не вървят и Националната електрическа компания (НЕК), въпреки смяната на началници, в момента е с огромни дългове, коментира президентът на КТ "Подкрепа" д-р Константин Тренчев. Ако една електрическа компания е в дългове, значи нещо е дълбоко сбъркано. На тия хора и един влак с хероин да им дадеш, пак ще излязат на загуба, каза Тренчев в неделя пред БНР.

Руско американска група физици е оценила нивото на йонизиращо излъчване в различни слоеве марсианска почва и е показал а, че марсохода MSL "Любопитство" трябва да се изпрати към кратери не постари от 10 млн години. Своите изводи учените са представили на конфереция а също така са публикувани в списание Geophysical Research Letters.

Спонсорирани от НАСА изследователи от университета в щ Айова са разработили методика за търсене на скрити магнитни портали близо до Земята. Космически апарати биха могли да намерят тези 'шлюзове' свързващи нашата планета и Слънцето.

Имате нужда от плаж, море и много, много слънце. Единствените материали, който си купихме допълнително от магазинчето в...

acebook планира да пусне нова мобилна рекламна стратегия, която таргетира потребители, на база на това кои приложения са инсталирани на телефоните им, според доклад на Wall Street Journal.

В съответствие с решение на Държавната (руска) комисия на космодрума Байконур на 7 юли е извозена ракетата носител 'Протон-М' с ускорител 'Бриз-М' и телекомуникационния спътник 'Сирус-5'

Напоследък локалната оптимизация на сайтове става все по-привлекателна за собствениците на уеб сайтове, като причините за това са основно няколко. Google наскоро обявиха, че комбинират основния алгоритъм за търсене с алгоритъма за локално търсене. С други думи, да правиш локална оптимизация е по-лесно на практика, защото правейки основна оптимизация на сайта, локалната такава също се подобрява.

Другата предпоставка е наситеността на пазара, която се усеща и в България в някои ниши. По-добре е да си първи в селото, отколкото последен в града. Или, с други думи, е по-разумно да положиш известни усилия, за да си гарантираш по-малък, но някакъв трафик, отколкото да хвърлиш неимоверни усилия в трудна ниша и да не получиш нищо.

Изброявайки основните характеристики на „местната” оптимизация, сега ще бъдат представени основните промени, вътрешни и външни, нужни на сайта, за гео-стратегическата му цел.

 

Вътрешни промени по сайта

1. Добавете вашия пълен бизнес адрес на страницата за контакти. Като улеснявате вашите посетители да намерят адреса, не само си създавате авторитет, но и позволявате на търсещите машини по-лесно да откриват това съдържание. Добавянето на вашия телефонен номер е също предимство.

2. Наситеността на нормалните ключови думи може и да е между 2% и 4%, но географските думи са далеч по-редки в нормалния почерк. При добавяне на географски имена като име на град наситеността не трябва да превишава около 1% от общия обем на текста. 

3. Въпреки че Google не обръщат голямо внимание на гео таговете, те могат да бъдат плюс за други търсачки като Bing. Все пак алтернатива при Google е да се ограничите до дадена държава от Webmaster Tools -> Site -> Configuration -> Settings. 

 

Външна стратегия на сайта

1. Добавете сайта си в Google Places.

2. Добавете сайта си в качествени (!) каталози за сайтове, които предлагат разделение на географски принцип. Например ако искате да таргетирате Пловдив, потърсете в Google „Пловдив каталог“ или „Пловдив сайтове“. Добра стартова точка са Start.bg, Dir.bg и Yes.bg. Отделно можете да намерите добри нишови каталози като уеб дизайн Пловдив, които излизат на челните позиции при търсене.

3. Извличайте максималното, когато посещавате местни събития. Можете да събирате линкове от каталози за събития, онлайн календари, колеги блогъри, а и също така от високостойностни портали, например от местни вестници и списания, стига да сте хитри и настоятелни, като плюс биха били добри умения за писане на прессъобщения. В SeoMoz има обширна статия по темата.

 

Като заключение локалната оптимизация става все по-използвана глобално и все повече чуждестранни компании се насочват към нея. Добрата новина е, че вече не е нужна смяна на SEO стратегията, а само малки „добавки“, за да се възползвате от възможностите на географското разпределение.

Източник на снимката: TheVividSolutions

Подобни статии:

1. Основни принципи на онлайн маркетинга
2. 6 основни SEO грешки, от които да пазите сайта си

Един македонски българин беше най-неочаквано предсрочно пуснат от затвора, за да бъде застрелян на улицата при битов скандал. Тайните служби със съдействието на полицията успяха да убият неговия шурей, също българин по душа и дух. Но авторът на тази книга успя да им се измъкне и вече живее вкъщи, в България.

Очаквайте записките по българските страдания с днешна дата, описани от Здравко Здравески в документалната му книга „Аз, българинът от Македония".

Това е ужасна, разбиваща, отвратителна история, която не просто разтърсва, стряска и буди заспалата ни национална съвест, но размества, сгромолясва, продънва и разцепва с тектоническа сила всички пластове на съзнанието ни, всичките ни живи представи, за това, що е съвременна цивилизованост, що е това да бъдеш българин в най-братската страна на България, наречена Република Македония.

Това е адско четиво, проклет апокалипсис, епопея на садизма, режещо със строшено стъкло нервите ни, една по една, една по една, една по една, което е истинско изпитание и нечовешко изтезание дори за читателите със здрава, тренирана психика.

Първата част на тази книгата е разказ за ужасяващата одисея на автора, наш сънародник, роден в Прилеп, обречен на българската си кауза, безкомпромисен борец за правата и свободите на тамошното българско население.

Това е личен, автентичен разказ по дневниковите записки на Здравко, водени, докато е бил в затвора. Затова той не може да се разкаже или преразкаже, а и не бива, той трябва бъде прочетен и препрочетен от всеки буден българин. И от всеки потомък на нашите деди, бежанци от Вардарска и Егейска Македония. И от всеки загрижен за човечеството граждани на общия ни дом, наречен Европейски съюз. Защото става дума за средновековните порядки в държава, кандидат за Атлантическия алианс, желаеща да бъде равноправен член европейското ни семейство.

Оказва се, че в тази страната, днес можеш да живееш безпроблемно, ако си циганин, влах, турчин, сърбин, античен македонец и дори албанец, но не и ако си българин, ако се чувстваш българин, ако искаш да те зачитат като българин, това е проблем, това е невъзможно.

Житейската история на този наш сънародник от Прилеп не е просто ужасяваща с побоищата, инквизициите, униженията, гаврите, издевателствата над него и над многодетното му българско семейството, най-ужасяващото е, че всичко това се случва не в мрачното минало на сръбския комунизъм, а сега, днес, в този час, в тази минута, досами границата ни, която би трябвало да изчезне още утре, когато нашата съседка ще си изтрие върху изтривалката иначе чистите си чевли и ще прекрачи прага на демократичните порядки... По-ужасяващото от ужасите в тази книга е фактът, че днес не граничим с Република Македония, а с най-новата Северна Корея на Балканите и в Европа.

Спирам дотук. Книгата е под печат, след 15 юли ще бъде в ръцете на всички, които могат да издържат в шепите си две шепи жив огън, две шепи жива кръв, две шепи детски сълзи. Щях да река, по навик, приятно четене, но се сепнах на време: този филм на ужасите се гледа сред убийствена тишина, в която единствено се чува глухото скърцане на зъбите.

Здравко Здравески е роден на 26.01.1964 г. в Прилеп, Р Македония. Родителите му Нада и Стефан Здравески са с българско самосъзнание, баща му работи в бургаската полиция до 1944 г. Здравко осъзнава истината за българския си произход още преди да е завършил средното си образование и активно е включва в нелегалните групи на ВМРО, която по това време е забранена. Въпреки това той организира поредица от акции срещу комунистическия режим, апелира Македония да стане независима държава и да се обедини с България, заради което няколко пъти е арестуван и зверски пребиван в полицията.

От 1990 до 1995 г. е изпратен от ВМРО в Холандия, за да сформира патриотични клубове сред емигрантите от Македония. По-късно тези клубове се превръщат в Задгранични комитети на ВМРО.

През 1993 г. в Карлсруе, Германия, се провежда юбилейна конференция по случай 100 годишнината на ВМРО, където пред 4000 делегати Здравески произнася слово, в което предлага върху бъдещото македонското знаме да бъде поставен българския лъв, а след края на сърбокомунизма в Македония, в страната да се проведе референдум за обединението й с Р България. На същата конференция е избран за зам. председател на всички Задгранични комитети в Европа.

След 1995 г. той продължава борбата за човешките права и свободи на българското население в Македония, за което отново редовно е арестуван и инквизиран. Преследван е както заради пеене на български патриотични песни на публични места, така и заради пропагандиране на българщината си. Държавна сигурност го обявява за антидържавен елемент и му забранява да напуска страната.

През 1998 г., по време на правителството на ВМРО-ДПНМЕ, постъпва на работа в МВР. Здравко е един от основателите на паравоенната формация „Лъвове", която през 2000 г. се трансформира в легална бойна единица към Македонската полиция и той е назначен за командир на бойна част, а по-късно и за комендант на десантен взвод. Взима активно участие във войната срещу албанските терористи в Македония и като командир, и като военен инструктор.

Той е единственият офицер, който си позволява да забие върху покрива на бетеера си българския трибагреник.

След 2003 г., когато пада правителството на ВМРО-ДПНМЕ, отново е преследван, арестуван и пребиван в мазетата на полицията, семейството му отново е подложено на заплахи и репресии. След скалъпено обвинение и монтиран съдебен процес го вкарват в затвора, но не като политически затворник, а заради измама, основаваща се на свидетели, които дори не го познават.

Заради българското си самосъзнание в затвора редовно е вкарван в изолатора, а там е пребиван до пълно безсъзнание.

Най-неочаквано на 26.07.2010 г. го пускат от затвора, за да бъде убит извън него – по това време в Македония продължават уличните разстрели на бившите барети от спецчастите „Лъвове", всички със самоопределение на българи. Междувременно е подновена наложената му забрана да пътува до 2020 г. в чужбина, а международният му паспорт му е отнет незаконно и завинаги изчезва от архивата на съда.

След като по заповед на ДС полицията организира убийството на неговия шурей, брата на жена му, настоящ полицай, но също бивш „лъв", Здравко решава да спаси поне децата си и да потърси убежище в България.

С помощта на приятели, успява да си извади паспорт и да премине македонската граница, заедно с жена си и трите си деца, а там остава единствената му дъщеря с детето си .

Оттогава до днес Здравко живее в България, но още чака да получи българско си гражданство.

Amazon усилено подготвя пускането на наследника на успешния 7-инчов таблет, но този път в условията на силна конкуренция от Google и Apple.

Още пет услуги ще бъдат изведени от строя - някои от тях ще бъдат заменени от по-нови версии, други просто ще приключат виртуалния си път

“100 маркетинг приказки” е резултат на дълга екипна работа между Димитър Николов, Поли Козарова, Стефан Русев, Тихомир Петров и Тихомир Димитров. Поредната, но в същото време единствената безплатна книга за традиционен и дигитален маркетинг с толкова обстойна информация, приложима на родния пазар, написана от български автори. Ето какво споделя Стефан Русев за проекта.

Здравей, Стефан, би ли се представил с няколко думи на читателите на SocialEvo?

На кратко казано опитвам се да съм три в едно. Маркетинг мениджър на студио за интериорен дизайн INDESIGN, маркетинг консултант и блогър. Искрено се надявам да се справям добре и с трите неща и да съм и невероятно добра комбинация.

Защо реши да се заемеш със създаването на “100 български маркетинг приказки”?

В България има много книги на чужди автори, специалисти по маркетинг, но на български такива почти няма. Има много добри родни примери за книги за интернет маркетинг, за ПР, за социалните мрежи, но основно посветени на маркетинга мисля, че са много малко.

Замислих се какво би станало, ако се обединим и направим една книга от разкази за маркетинга (които ние разказваме), които са от нашите блогове. Решихме, че ще се получи свежа, интересна и лесна за възприемане книга. Хората, които биха я прочели, ще научат полезни идеи за маркетинга и ще се вдъхновят. Искахме да избягаме от тона на съществуващите книги, т.е. да не поучаваме от позицията на много знаещи, бляскаво успели, негрешящи и даващи решения за изкачване на ВЪРХА В МАРКЕТНИГА, а просто да споделяме мисли, идеи и разсъждения, но които са реални и свързани изцяло с БГ действителността и какво може да направи един маркетолог в България. Различното при нас е, че са готини и автентични идеи, които могат да вдъхновят как да използваме маркетинга, също и да покажат какъв е неговият смисъл. Книгите за маркетинг са дебели и с труден за разбиране, с много термини език, за да се покаже колко неразбираем за обикновените хора е маркетингът, а ние искахме да го покажем от хубавата, интересна и забавна страна, без префърцунени глупости, а реално какво е, как и защо да го използваме.

Как се реализира подобен проект и какво ти коства?

Трудно и отнема доста време. Основната причина е, че всеки от нас (авторите) има друго основно занимание и работехме по книгата в свободното си време. В повечето случаи това беше до късно вечерта, а понякога и до рано сутрин.

Най-важното, за да се реализира една подобна идея, е страхотният екип. Интересното при нас беше, че и петимата не живеем в един град, дори не в една държава. Тишо Петров е в Дания, Митко Димитров в Холандия, Поли в София, Тишо Димитров в Добрич, а аз във Варна. Това разстояние също оказа влияние, но когато има желание, нещата макар и по-бавно се случват.

Тази идея се превърна в реалност благодарение на страхотния ни екип и макар често да се превръщахме във върколаци (както се изрази Поли), които не спят през нощта, искам да благодаря на всички за усилията, които положихме.

Абе, с приятели лесно се работи. Е, бира се пие още по-лесно, но първо е работата, за да ни е сладка после бирата.

Подобни статии:

1. По-различната част от проекта „100 маркетинг приказки“
2. Електронните книги заменят учебниците в училище

Продуктите на Apple вече няма да се причисляват към категорията зелени продукти. Компанията се е отказала от EPEAT (Electronic Product Environmental Assessment Tool) сертифицираните продукти. EPEAT дава правото на даден продукт да се води невреден към природата. Оказва се, че новият Retina Display на MacBook Pro и някои други продукти няма как да се рециклират и това е причината Apple да напуснат престижната категория от продукти, които са съставени от материали, щадящи околната среда.

„Apple са уведомили EPEAT, че се оттеглят от нашите регистри и няма повече да регистрират продукти в категории, даващи им зелено предимство.„, това се казва в официално изявление на EPEAT.

„EPEAT няма намерението да продължава да бъде просто етикет, даващ предимство на даден бранд и продукт, а вече оттук нататък ще говорим за институция, даваща предимство на продукти, които наистина допринасят за опазването на околната среда. Силно се надяваме, че Apple ще се завърнат най-скоро време при нас и ще продължат добрите си практики.„

За съжалени продуктите на Apple се произвеждат от материали, които са неизползваеми за рециклиране след края на техния живот. Когато говорим за батерията и някои от дисплеите на техните продукти, става ясно, че критериите, които са необходими да бъдат покрити, са доста далеч. Все пак EPEAT определят стандарти, които самият президент на САЩ, Барак Обама, е подписал и одобрил. Това на практика прави оттеглянето на Apple доста сериозно.

Снимка: DeviantArt

Подобни статии:

1. Колко големи са Apple наистина?
2. Apple плати $60 милиона за името „iPad“ в Китай

През нощта от петък срещу събота, се срути стената на Неберджаевското водохранилище.  Близо шест метрова вълна заля град Кримск. Унищожени са повече от 1000 къщи, до сто и петдесет души са загинали. Вероятно броят на жертвите ще се увеличи. Централните медийни канали се опитаха да прикрият причината за катастрофата оправдавайки я с … някои тежки [...]