Активисти искат процес за заподозрян нацист

HRW: Справедливо наказание за убийството на Наталия Естемирова

Представете си, че сте на власт. Имате влияние, имате пари, нямате лично време, нямате връзка с реалността. Стандартна картина. Но дори и тогава не преставате да бъдете човек. Понякога. Обградени сте от сервилни медии, които на моменти изненадват дори и вас със степента си на сервилност. Това е откъс от интервю с кмета на София Йорданка Фандъкова за радио „Фокус“. Обърнете внимание на въпроса на водещата, който завършва с „приемете нашето голямо благодаря“. Т.е. няма въпрос дори. Обърнете внимание и на реакцията на кметицата, очевидно й става неудобно от чак такова навеждане.

„Йорданка Фандъкова: ..В същото време – правим 6 детски площадки в парковете за около 160 хиляди лева, тези средства са от бюджета на столична община, от собствените приходи, т.е. от приходите на софиянци. Използваме всяка възможност за европейски средства, за да можем с парите от данъците на хората да подобряваме средата в квартала, да изграждаме детски градини и всъщност това е и големия шанс, който имаме сега с европейските проекти.

Водещ: Ако столичани трябва за нещо да ви благодарят на първо място, то е именно защото вие спряхте застрояването на кварталните пространства. Беше станало нетърпимо, беше станало едно голямо безобразие, това хаотично застрояване спря, така че приемете нашето голямо благодаря.

Йорданка Фандъкова: Аз ви благодаря, действително с много големи усилия се случва това, защото знаете, че много често има стари спорове, има реституции и всеки спор е сам за себе си. Много хубаво е, че успяхме да си върнем градинката при Руската църква, защото това е знаково за подхода, който имаме, а сега и в момента се прави реконструкция на тази градинка, както казваме с моите колеги, тъй като вече си е наша, можем да я направим красива, с нова трева и нови цветя, за да става града ни по цветен и да си остава по-зелен, защото той е достатъчно зелен, остава да опазим тази зеленина.“

P.S. От утре „Министерството на истината“ да задължи всеки журналистически въпрос не само да завършва с „приемете нашето благодаря“, но и да е последван от поднасяне на венци и цветя.

цялото интервю – тук

Само преди броени дни, бидейки в Германия, президентът Росен Плевнелиев пожела публично да бъде погребан призракът на ДС чрез неговото демитологизиране в специален музей. Това е идея, която със сигурност са харесали германците и особено домакинът, президентът Йоахим Гаук, специалист по темата за ритуалното заклеймяване на ЩАЗИ.
Днес президентът Плевнелиев също се хареса на местна публика с жест за локална консумация: в Созопол той целуна мощи на покойник, които по мнението на стоящия до него бивш агент на ДС и негов бивш колега от правителството на ГЕРБ Божидар Димитров принадлежат на християнския светец Йоан Кръстител.
На всекиго по нещо? С Гаук срещу ЩАЗИ – еквивалента на ДС, но и в Созопол с Божидар Димитров и неговите „откривателства“ на мощ(н)и средновековни светци, вампири и русалки?
Отговорът на този въпрос дава Александър Андреев от „Дойче веле“:

“Защо Плевнелиев се кланя пред „нещото“ в Созопол?
Една новина от България попадна днес в редакционния ни блог: „В Созопол Плевнелиев ще се поклони пред мощите на Св. Йоан Кръстител“. Александър Андреев се чуди на президента.
Че през лятото политиците неочаквано откриват какви ли не интересни неща, обекти и събития тъкмо край Черно море – това си го знаем и дори вече не му се гневим толкова. Но че държавният глава отива да се кланя пред така наречените „мощи на Св. Йоан Кръстител“ в Созопол – ето, тази новина ни хвърля в недоумение и покруса.
Жалко за Плевнелиев!
Росен Плевнелиев прави впечатление на достатъчно интелигентен и модерен човек, за да допуснем, че безрезервно приема плиткоумните легенди за произхода на откритите в Созопол кокали. Президентът може да бъде оправдан единствено, ако с визитата и поклона си пред предполагаемите „мощи“ се опитва да повиши туристическата атрактивност на българското Черноморие и да привлече допълнителни туристи, най-вече сред христолюбивите православни руснаци. Но дори да е така, Плевнелиев несъмнено ще предизвика изумено повдигане на вежди у публиката и партньорите си на Запад. Защото въпросните „мощи“ многократно дадоха повод за иронични бележки с дребен шрифт из европейските медии, закъсали за теми през летните жеги. А научният авантюризъм на неколцина български археолози, които предпочитат да забавляват масовата публика вместо да обсъждат находките си със своите скептични чуждестранни колеги, едва ли заслужава легитимация от страна на държавния глава.

Първите мъже и жени в държавата много обичат да се черкуват по християнски
А уж сме светска страна
И последно. България исторически се е развила като християнска страна – и това е чудесно. Но съвременна България се дефинира като светска страна. Тоест – държавата би трябвало да практикува известен религиозен неутралитет. Вместо това – първите мъже и жени в държавата много обичат да се черкуват по християнски. Не им отстъпват обаче и (опозиционните в момента) политици от ДПС, които влизат по чорапи в джамиите си. Поклонението на президента Росен Плевнелиев пред „нещото“ в созополската черква също се вписва в тази предмодерна политическа публичност. И това е жалко.
Вярно, можем да кажем, че откъм православна контаминация Гърция е още по-зле. Но мигар това е утешение?”

Share on Facebook

Уважаеми сънародници, Тази седмица в четвъртък предстои да отпътувам за София, поради изтичане на срока, през който заемах консулската си длъжност. В посолството на 01.08.2012 г. ще пристигне моят заместник г-н Христо Лазаров, които ще поеме функциите на консул към посолството във Вашингтон.

ОТВОРЕНО ПИСМО: Уволняването на съдия Мирослава Тодорова е тревожен прецедент и представлява упражняване на произволна репресия

Мъж отива на море сам, без жена си. Освободен от брачните окови, той смело се хвърля в нощния живот и бързо се завръща към ергенските си навици. След една седмица жена му получава телеграма: "Продай уредбата и ми прати 300 лева. " Другата седмица пак: "Продай видеото и ми прати 300 лева". След още една седмица: "Продай телевизора и ми прати 300 лева". На следващата година жена му отишла на море сама. След една седмица получил телеграма: "Пращам ти 500 лева, купи видео" След още една седмица: "Пращам ти 800 лева, купи телевизор, но от по-качествените, а не като този, който едва продадох миналото лято." Усмихни се, България! Престъпният контингент по морето се е активизирал и не е лошо всеки да наглежда по-зорко имуществото си. А тенденциите в търговията с телевизори си остават много интересни - освен сезонния фактор понякога се намесват и други, още по-неочаквани: Изгряваща фолк звезда среща музикален критик: - Знаете ли, че след като пуснах новия си клип, продажбата на...

Според безплатния онлайн речник, дефиницията на “Его” включва разбирането за себе си като нещо различно от останалите и от света.

Според Фройд, Егото съществува както съзнателно, така и подсъзнателно, служейки за посредник между изискванията на самоличността, суперегото и действителността.

Dictionary.com тълкува егото като “аз” или “себе си” на всеки човек, който мисли, чувства и действа така, сякаш е отделен от останалите, дистанцирайки се дори от собствените мисли.

Уикипедия представя егото като идентичност или неорганозираната част от структурата на личността, която съдържа базовите инстинкти.

Будисткото схващане за его е чувството за отделно Аз, подхранвано от омразата, незнанието и алчността.

Екхард Толе ни предупреждава, че егото не е враг, с който трябва да се борим. Ако го превърнем в проблем, само ще го усилим. Егото е просто една илюзия, от която трябва да се освободим.

Аз бих го нарекъл навик, трениран с хилядолетия, през цялата човешка история, възпитаван в еволюцията на всеки от нас поотделно, още от ден нула, което прави егото по-силен навик дори от тютюнопушенето, алкохола и хероина, вети заедно. Тоест, хич не е лесен за преодоляване този навик. И не става за един ден. А и както вече знаем: с бутане просто не става.

Единственият път извън егото е насочването на съзнанието навътре към него, с цел да си обясним крехкостта на тази фундаментална заблуда.

И колосалните последици от нея.

Вредите от това да играеш соло, против законите на Общото и Цялото, защитавайки илюзията за някаква идентичност, са видими във физическия свят. Медиците ги наричат тумор, а будистите – сън. Военните ги наричат “стратегия”.

Събуждането е възможно само извън егото, което значи, че няма да започнем да се ценим по-малко или да омаловажаваме себе си. Напротив, ще оценим себе си като най-великото произведение на изкуството, могъщо и значимо колкото цялото, което го е създало и което представлява, но в същото време толкова специално и красиво, именно защото е единствено, уникално и неповторимо.

Но ще спрем да се олицетворяваме с хора, предмети и, въобще, с форми, които ни карат да мислим, че сме нещо отделно от цялото.

Тук е важно да направим уточнение, че егото притежава не само индивидуални, но и колективни черти.

Колективни прояви на его са: нациите, религиите, расите, дори полът. Всичко, за което казваш “Аз съм”: българин, християнин, мъж, жена…

Колективното его е не по-слабо от индивидуалното, даже е по-разрушително.

Ако индивидуалното его се бори предимно за своето оцеляване, то колективното его често напада и убива, за да се защити.

Като използва цели армии, инквизиции, тайни служби и, дори, атмони бомби за целта.

Припомнете си сега всички войни, изтезания, противоречия, конфликти, обиди, мъки, болки, унижения и страдания, хвърлени само в името на тези четири от изброените по-горе колективни форми на егото. И ги умножете по няколко милиона, защото колективните форми на егото са дори повече.

Цената на егото е жестока. Неизмерима е дори във финансово отношение.

На този свят има 300 държави, т.е 300 прояви на колективното его само по линия “нациоална принадлежност”.

Всяка от тях има бюджет за война, за правителство, за администрация, за представителни разходи, за привилегии, за затвори, за оръжия, за насилие и терор над личността (индивидуална или обща), която застрашава нейната собствена идентичност.

Ами религиите?

Ами битката за власт между половете?

Някъде сред безкрайните математически числа е сумата, която човечеството е платило, за да подтиска половината от населението си с хилядолетия, при това – онази половина, която го ражда!

Цената на егото е немислимо жестока!

В бизнеса тя също е чудовищна.

За да спечеля един процент пазарен дял, някой друг трябва да намали пазарния си дял с един процент.

За да изкарам един долар на борсата, някой друг трябва да го загуби.

Моята компания срещу твоята.

Триста държави, във всяка от които има регистрирани по няколко стотин хиляди компании. Средно.

Всяка от тези компании харчи пари за данъци и такси, за заплати, за счетоводство и правни услуги, за маркетинг и реклама, т.е: за поддържането на своята идентичност.

И всяка компания се конкурира с останалите. С всички осанали. На глобалния и на местния пазар.

Всеки човек се конкурира с останалите, с всички останали, във всички сфери на своя живот.

Цялата му енергия, свободното му време и сто процента от ресурсите му отиват за състезаването на една илюзия с илюзите на други хора. Така животът ни се превръща в борба, а целта на борбата е ОЦЕЛЯВАНЕТО.

Не просперитета, забележете, а оцеляването!

Индивидуалният просперитет е невъзможен без просперитета на цялото.

Гражданите на богатите държави също са богати.

Цял живот са ни учили, че трябва да се конкурираме и да се борим, да се налагаме и да привличаме повече ресурси, да сме по-добри, по-бързи и по-хитри от останалите. Да сме най-добрите. Целта на това упражнение е да има повече за нас и по-малко за тях.

Цял живот са ни учили да се държим като ракови клетки!

Това, според хората, които са ни обучавали в несъзнателност, се нарича “успех”.

Не им се сърдете.

Те също са несъзнателни.

Тях също са ги обучавали несъзнателни хора.

Водени само от добри намерения, между другото…

И така – вече няколко хилядолетия.

Цената на егото е чудовищна.

Превръщайки го в проблем, ние ще трябва да заживеем с един чудовищен проблем.

Ето защо, духовните учители препоръчват да не се страхуваме от егото и, най-вече, да не се борим с него.

Животът е чудо, шанс, наслаждение за сетивата, той е всичко друго, но не и борба.

Няма нужда да се борим с егото. Няма смисъл ДА ПРАВИМ каквото и да било.

Достатъчно е само да осъзнаем неговата ирационална природа.

Един от начините това да стане е чрез осъзнаване цената на егото.

Я си представете свят, в който живеят седем милиарда осъзнати хора.

Това значи седем милиарда души, които мислят как да направят, как да дадат най-доброто от себе си, но не за тях самите, а за някой друг. Ще заживеете в свят, в който седем милиарда души се опитват по всякакъв начин да ви помагат и да ви бутат напред.

Сега живеете в свят, в който седем милирда души се опитват по всякакъв начин: да изкарат повече пари от вас, да заемат вашето работно място, да си легнат с вашата половинка, да изпратят детето ви на фронта, да имат по-голяма кола от вас, да проникнат във вашия дом и да ви отмъкнат плазмата…

Цената на егото е жестока.

Мислете честичко върху този въпрос.

Тихомир Димитров

Всички знаете за групата на Анонимните, които нашумяха през последните години с хакерски прояви в защита на свободата в интернет. Думата ми обаче е за една друга банда анонимници, която и тази година бе сложена на сергията пред зажаднелите за екзотика български отбори. По традиция с първите летни дни и наближаването на подготовката за новия шампионат пред канцелариите на родните клубове се извиват километрични опашки от знайни и незнайни, лицензирани и нелегални мениджъри. Опитват се да пробутат своите футболни ментета точно както съмнителните субекти, които обикалят гари и пазари с черни кожени палта, като се опитват да ви продадат ароматизиран спирт в шишенце от парфюм или верижка от казанче за сребърен ланец. По същата схема се опитаха да ни убедят, че на райския карибски остров Кюрасао, някъде, където свършват златистите пясъци на безкрайните плажове, между кокосовите палми, имало футболни игрища. Един от 120-те хиляди души население на острова дори имаше честта да облече...

Христо Иванов е Програмен директор на Българския институт за правни инициативи (БИПИ) и проект „Инициатива за прозрачни съдебни назначения”(http://www.Judicialprofiles.bg). Преди да се включи в създаването на БИПИ през 2007 г. Христо практикува като независим консултант по проекти в областта на съдебната реформа и върховенството на закона. Между 1998г. и 2002 г. работи като юрист в българския офис на Инициативата за Централна и Източна Европа на Американската асоциация на юристите. Завършил е право в СУ „св. Климент Охридски” и има различни специализации. През 2010 – 2011г.г. е Hubert Humphrey Fellow във Washington College of Law/ American University и специализира във Федералния съдебен център и Сената на САЩ. * * * Мирела Веселинова е главен редактор на сп. Правен свят (http://legalworld.bg) * * * Росен Босев е журналист във в. Капитал (http://capital.bg) от 2005 г. Пише за проблемите на съдебната система и правоохранителните органи. Интересува се от пенетенциарната политика, преследването на престъпленията от омраза, нарушаването на човешките права. Негови текстове са публикувани във френския вестник Courrier international и португалския Expresso. Три пъти е получавал наградата на „Програма достъп до информация“ за използването на Закона за достъп до обществена информация. Специализирал е разследваща журналистика в Белгия и Съединените американски щати. * * * Антоанета Цонева, ръководител на Института за развитие на публичната среда, който е сред най-активните наблюдатели на изборния процес. Сдружението на Тони се занимава с културата на гражданското участие в процеса на вземане на решения; разработване и прилагане на механизми за отчетност на публичните институции и контрол върху дейността им; въвеждане на иновационни практики и модели в дейността на публичната администрация. През 2011 г. Институтът подава жалба до Административен съд София – град срещу Централната избирателна комисия заради отказа й да предостави достъп до нейни стенограми и протоколи от заседания. Антоанета Цонева е била и омбудсман на София.

Извънреден епизод 3 на "Гневни млади хора" с водещ Христо Иванов на тема: "Мониторинговия доклад: пет за четири или докъде стигна реформата" на живо утре, 18 юли, сряда, от 17.00 часа. Гости на Христо:

• Мирела Веселинова, главен редактор на сп. Правен свят
• Антоанета Цонева, Институт за развитие на публичната среда
• Росен Босев, разследващ журналист, в. Капитал

Повече за гостите на Христо Иванов четете тук. Докладът по механизма за сътрудничество и оценка, чието публикуване се очаква утре дава пет-годишна оценка за напредъка на България. Той съдържа важни изменения в технологията на своето изработване, които издават интересни нюански в отношенията между Управляващите в София и ЕК. Неговото публикуване се случва на фона на смяна по върховете на съдебната система, т.е. на едната от трите държавни власти и то онази, която има най-голямо значение като коректив на останалите. В момента текът процедурите за избор на нов ВСС, а скоро ще се избира и нов главен прокурор. Случва се на фона и на безпрецедентни съдийски протести и призиви за оставка на ВСС. Ще предложим бързо разшифроване на Доклада на Европейската комисия и по специално:

• каква е оценката за напредъка на България в реформите за изтеклия пет годишен доклад
• какви са спецификите на този доклад и какво означава това за Европейското доверие към България
• как оценява ЕК текущите събития и специално опитите за разправа със ССБ
• какви реформи са необходими и какво правим със ВСС
• по специално ще се занимаем със състоянието на прокуратурата и МВР в контекста на предстоящия избор за нов главен прокурор.

В работата ми по последните няколко корици всяко заглавие със своята типография не само отговаря на същината на книгита, а вече е неразделна част от графиката. Заглавието е 75% от корицата, както Манол от Жанет-45 обича често да казва. Когато обаче имаме унисон с другите графични символи, тогава вече имаме цялостно възприятие, а не сбор от добри фрагменти.

"Нека големият свят се върти" на Колъм Маккан е един такъв пример. Тук нямаме съвършенство на отделните елементи, но за сметка на това присъства силна цялостност и неразделност на илюстрирана идея и типография. Няма да се спирам на това как точно съм подбрал отделните елементи, читателите много лесно ще разберат. Ще вметна само, че така се запалих и след прочитането й веднага гледах Man on Wire, чиято история е лайтмотив на ключовия разказ в книгата.

Иска ми се да акцентирам на серията уъркшопи с Кирил Златков по калиграфия, които Нагледна миналата година организира, и влиянието им върху типографията, което те оставиха у мен. Събрахме се едва 7-8 пъти за по два часа. Не станахме калиграфи, не усвоихме някаква сложна и съвършена техника. Въпреки това Киро с личния си пример, по-един много лек начин успя да възпита в нас отношението към буквата и съответно шрифта. Пишехме и бришехме с най-различни разнообразни инструменти: от дюлгерски молив, до през паче перо, подострен бамбук и стигнем до класическата перодръжка. По този начин много лесно може да стигнеш до същината на писмото.

И в резултат се появиха първо "Непорочните самоубийства", след това "Мирис", "Хлебарката" и сега "Нека големият свят се върти", който се оказва завършващото звено в един нов цикъл от корици. Тук заглавието е част от плетеницата въжета, по които главното действащо лице (Кориган) се опитва да върви и да пази баланса между светското и духовното. Трудният баланс също като при въжеиграча от централния разказ:

… накрая всичко се свежда до въжето. Той и жицата.
Шейсет и пет метра преодоляно разстояние. Кулите бяха
проектирани да се залюляват с почти метър по време на буря.
Един силен порив или внезапна промяна в температурата и
въжето можеше да се изпъне и да подскочи. Това беше едно
от малкото неща, които щяха да останат в ръцете на шанса.
Пристъпил ли е веднъж по въжето, или ще трябва да избег-
не подскачането, или да полети надолу. Едно поклащане на
сградите можеше да скъса жицата на две. Разръфаният край
на въжето би могло, летейки, да обезглави човек с хирурги-
чески разрез.

П.С. Да не забравя накрая, но в никакъв случай на последно място – благодарности за безценната помощ, която винаги получавам от Ъгъл за съвети, свързани с шрифта, и на Пенка за самите графики.

Присъствието на стотици мигранти, предимно роми от Румъния и България, които продължават да живеят в незаконни биваци в Осло, предизвиква все по-голямо недоволство сред гражданите в норвежката столица, съобщи норвежкият информационен уебсайт "Нюз ин инглиш", цитиран от БТА.

Едва ни свърта в офиса, а парещото слънце все по-примамливо ни подканва да се цопнем в някой гьол. Изтощени от работа и битови грижи, трескаво правим планове за почивка на морето или в планината. И през ум дори не ни минава, че заделените пари може и да не отидат за дълго плануваната ваканция, а за… лечение на последствията от внезапна трудова злополука. Именно малко преди отпускарския месец август Националният осигурителен институт изнесе статистика за нещастните случаи на работното място през последните 6 месеца. Равносметката - инцидентите са нараснали със 104 в сравнение със същия период на миналата година, а за капак има и 35 смъртни случая. Расте най-вече броят на произшествията при отиване и връщане от работа, като с това общият брой на злополуките става 1475. Вярно, ако бъде доказано, че злополуката наистина е трудова, осигурителният орган изплаща 90 на сто от брутното трудово възнаграждение. Колко от вас обаче могат с ръка на сърцето да кажат, че работодателят им ги...

Доставчикът ми на интернет/телевизия/телефон (стационарен и мобилен) - френската компания FREE - пуска редовно различни услуги, безплатни при това, от които съм прилично доволен. Така например сега е възможно клиентите (и не само) да предлагат всякакви уеб радиостанции за включване към букета на доставчика, след което въпросните радиостанции могат да се слушат директно през телевизора.  Вчера

Н. Пр. Ставрос Амвросиу е роден на 9 април 1953 г. Завършил е право в Атинския университет, както и в Юнивърсити колидж, Лондон. Работил е като адвокат. През 1983 г. става аташе в МВнР на Кипър. По-късно заема редица управленски постове в министерството. През 1992-1996 г. е временно управляващ посолството на Република Кипър в София, през 2000 г. е временно управляващ посолството в Белград. В периода 2004-2007 г. е посланик в Прага, а от 01.09.2009 г. е посланик в София. Говори гръцки, английски и френски. Женен, с една дъщеря. - Г-н посланик, мотото на първото кипърско председателство е „Една по-добра Европа”. Каква ще е тя, тъй като за много европейци е трудно да си представят как ще изглежда един по-политически и фискално интегриран съюз? - На основата на тези ценности Кипърското председателство ще работи „За една по-добра Европа”, за по-ефективен и солидарен Европейски съюз, който допринася за постоянния растеж, за социално сближаване и създаване на работни места чрез...

Държа да го отбележа, защото явно има нужда да се каже.
Ако не можете да дефинирате нещо в макс 5 изречения… най-вероятно не разбирате за какво говорите.

Или да цитирам Айнщайн:

If you can’t explain it simply, you don’t understand it well enough.

Поради естеството на интересите ми, често се случва да се впусна в дискусии… добре де, спорове с хора, които често защитават тези, които са… емоционални. Например темата за равноправието на гей хората роди прелюбопитната ситуация в един блог, където първо ми изредиха куп основания срещу гей браковете – “искат специални правва, унищожаване на морала, против природата е” бяха топ трите, които ми направиха впечатление.

След като поисках да ми се дадат поне няколко примера за специалните права (и не, правото да не те уволнят, заради това с кого предпочиташ да формираш връзки НЕ Е специално право, защото хетеросексуалните ВЕЧЕ го имаме), да ми се обясни какво се има предвид под придодно, при положение, че хомосексуалността я има както от зората на времето в човешкия вид, така и в животинското царство и да ми се обясни как аджеба правото на брак ще унищожи морала… или поне да ми се дефинира морал… крайният ефект беше забавен.

Естествено, нямаше примери за допълнителни права, не стана ясно и как точно гей хората ще унищожат морала… защото излече, че човекът не може да дефинира морал в под ПЕТ СТРАНИЦИ.
След което обяви, че блогът му не е форум и тресна кепениците на дискусията. И реално аз излезнах гаднярката, задето го карам да ми защитава тезата си. О, да, излезнах и теносгръда, защото не мога да приема друга позиция освен моята… нищо, че реално позицията му не подлежи на защита. Независимо, че аз не съм длъжна да уважавам позиция, просто на база на това, че тя съществува.

Извинете, но просто е смешно. Ако не можеш да си защитиш тезата рационално… и по-основно, ако твоята теза не е построена на рационални аргументи, на неща, които си мислил и си изяснил сам по себе си, които можеш да защитиш, има огромен шанс просто да не знаеш за какво говориш и идеите ти да са не просто на емоционална основа, а на погрешна основа. Което е далеч по-опасно, защото първото плюс второто води до фанатизъм.

Един от най-трудните ми уроци по време на порастването ми беше осъзнаването, че рационалността няма нищо общо с възрастта. Беше ми трудно да водя сериозни дискусии с по-възрастни от мен хора, заради автоматичното омаловажаване на позицията ми с “някой ти го е налял в главата” и “малка си, не разбираш”, независимо, че изводите и позициите ми са били неща, които аз съм стигала сама с мислене.

Човекът, за който говоря в първата част на текста реално много ми е симпатичен. Харесвам текстовете му, абонирана съм към фийда му, смея се на коментарите му често, защото е забавен, човекът уж е и на акъл и на възраст. И въпреки това… му куца рационалността. И не е само за него.

Сякаш има теми, в които се приема за напълно ОК да се говори без някакви реални аргументи или без дори разбиране на темата. И нещо по-лошо – ако искаш и настояваш някой да си защити позицията, ако се опитваш да докажеш, че тезата, която защитава всъщност е погрешна, а доводите му, реално са оборени и неверни, защото знаеш и виждаш, че тези идеи вредят и са буквално опасни за живота на хората, които засягат, то ти си проблемен, ти се заяждащият се, ти си създаващия ситуация. Което е… изумително, поне за мен.

Има хора, мъже и жени, които могат да ти извадят душата с памук. Има хора, които могат да ти кажат и докажат, че грешиш по толкова елегантен начин, че на егото ти му няма нищо и не се чувстваш зле или предизвикан или крив. Евалата на тези хора, наистина, но те са единици. Безумно е да се приемат критики само от хора, само в ситуации, които не те карат да се чувстваш зле, затова че някой противоречи на идеите ти. И аз ама никак не съм от тях. Не мога да дундуркам крехки егота или да мисля хиляда пъти как да преструктурирам изказването си, за да не ми се засегне някой, че съм несъгласна с него и аргументите му. И сериозно, ако споря с вас и не съм съгласна с вас и аргументите ви, не означава, че съм против вас, а против АРГУМЕНТИТЕ ви.

Така че… повече запознаване с дефинициите, повече рационална мисъл и повечко мислене КАК нашите идеи, представи и вярвания засягат хората, за които се отнасят тези вярвания и идеи… и по-малко сърдене, когато някой иска да си защитиш тезата с аргументи, доводи и доказателства.
Иначе просто си махни опцията да те коментират, защото просто няма смисъл.  Разбираемо е да не позволяваш на тролове да те тормозят и да не искаш да си среда на промотиране на език на омразата от един или друг вид, но да отхвърляш и всяка критика, защото не можеш да си защитиш тезата е проблем.

П.П. Естествено, че не винаги спазвам собствените си съвети, въпросът е, че правя всичко възможно.

Filed under: бръмчащи мисли Tagged: аргументи, рационална мисъл, спорове

Държа да го отбележа, защото явно има нужда да се каже.
Ако не можете да дефинирате нещо в макс 5 изречения… най-вероятно не разбирате за какво говорите.

Или да цитирам Айнщайн:

If you can’t explain it simply, you don’t understand it well enough.

Поради естеството на интересите ми, често се случва да се впусна в дискусии… добре де, спорове с хора, които често защитават тези, които са… емоционални. Например темата за равноправието на гей хората роди прелюбопитната ситуация в един блог, където първо ми изредиха куп основания срещу гей браковете – “искат специални правва, унищожаване на морала, против природата е” бяха топ трите, които ми направиха впечатление.

След като поисках да ми се дадат поне няколко примера за специалните права (и не, правото да не те уволнят, заради това с кого предпочиташ да формираш връзки НЕ Е специално право, защото хетеросексуалните ВЕЧЕ го имаме), да ми се обясни какво се има предвид под придодно, при положение, че хомосексуалността я има както от зората на времето в човешкия вид, така и в животинското царство и да ми се обясни как аджеба правото на брак ще унищожи морала… или поне да ми се дефинира морал… крайният ефект беше забавен.

Естествено, нямаше примери за допълнителни права, не стана ясно и как точно гей хората ще унищожат морала… защото излече, че човекът не може да дефинира морал в под ПЕТ СТРАНИЦИ.
След което обяви, че блогът му не е форум и тресна кепениците на дискусията. И реално аз излезнах гаднярката, задето го карам да ми защитава тезата си. О, да, излезнах и теносгръда, защото не мога да приема друга позиция освен моята… нищо, че реално позицията му не подлежи на защита. Независимо, че аз не съм длъжна да уважавам позиция, просто на база на това, че тя съществува.

Извинете, но просто е смешно. Ако не можеш да си защитиш тезата рационално… и по-основно, ако твоята теза не е построена на рационални аргументи, на неща, които си мислил и си изяснил сам по себе си, които можеш да защитиш, има огромен шанс просто да не знаеш за какво говориш и идеите ти да са не просто на емоционална основа, а на погрешна основа. Което е далеч по-опасно, защото първото плюс второто води до фанатизъм.

Един от най-трудните ми уроци по време на порастването ми беше осъзнаването, че рационалността няма нищо общо с възрастта. Беше ми трудно да водя сериозни дискусии с по-възрастни от мен хора, заради автоматичното омаловажаване на позицията ми с “някой ти го е налял в главата” и “малка си, не разбираш”, независимо, че изводите и позициите ми са били неща, които аз съм стигала сама с мислене.

Човекът, за който говоря в първата част на текста реално много ми е симпатичен. Харесвам текстовете му, абонирана съм към фийда му, смея се на коментарите му често, защото е забавен, човекът уж е и на акъл и на възраст. И въпреки това… му куца рационалността. И не е само за него.

Сякаш има теми, в които се приема за напълно ОК да се говори без някакви реални аргументи или без дори разбиране на темата. И нещо по-лошо – ако искаш и настояваш някой да си защити позицията, ако се опитваш да докажеш, че тезата, която защитава всъщност е погрешна, а доводите му, реално са оборени и неверни, защото знаеш и виждаш, че тези идеи вредят и са буквално опасни за живота на хората, които засягат, то ти си проблемен, ти се заяждащият се, ти си създаващия ситуация. Което е… изумително, поне за мен.

Има хора, мъже и жени, които могат да ти извадят душата с памук. Има хора, които могат да ти кажат и докажат, че грешиш по толкова елегантен начин, че на егото ти му няма нищо и не се чувстваш зле или предизвикан или крив. Евалата на тези хора, наистина, но те са единици. Безумно е да се приемат критики само от хора, само в ситуации, които не те карат да се чувстваш зле, затова че някой противоречи на идеите ти. И аз ама никак не съм от тях. Не мога да дундуркам крехки егота или да мисля хиляда пъти как да преструктурирам изказването си, за да не ми се засегне някой, че съм несъгласна с него и аргументите му. И сериозно, ако споря с вас и не съм съгласна с вас и аргументите ви, не означава, че съм против вас, а против АРГУМЕНТИТЕ ви.

Така че… повече запознаване с дефинициите, повече рационална мисъл и повечко мислене КАК нашите идеи, представи и вярвания засягат хората, за които се отнасят тези вярвания и идеи… и по-малко сърдене, когато някой иска да си защитиш тезата с аргументи, доводи и доказателства.
Иначе просто си махни опцията да те коментират, защото просто няма смисъл.  Разбираемо е да не позволяваш на тролове да те тормозят и да не искаш да си среда на промотиране на език на омразата от един или друг вид, но да отхвърляш и всяка критика, защото не можеш да си защитиш тезата е проблем.

П.П. Естествено, че не винаги спазвам собствените си съвети, въпросът е, че правя всичко възможно.

Filed under: бръмчащи мисли Tagged: аргументи, рационална мисъл, спорове

Според НСИ за първите четири месеца на годината най-голям растеж на вноса се отчита при групата "машини, оборудване и превозни средства", почти 25%. Същото показват и данните на БНБ за приноса в растежа на вноса – инвестиционните стоки допринасят за 6 процентни пункта от растежа на вноса, като остатъкът до 10 се дължи на енергийните ресурси. Т.е. 60% от растежа на вноса се дължи на инвестиционни стоки. Добър знак, особено ако е устойчив.

Източник: НСИ

Източник: БНБ

Основен принос за увеличението на вноса (CIF) за януари – април 2012 г. на годишна база имат групите резервни части и оборудване (увеличение с 306.2 млн.евро, 105.9%) и суров петрол и природен газ (увеличение с 262.1 млн. евро, 21.7%). Намалява вносът на групите руди (намаление с 68.9 млн. евро, 14.3%) и чугун, желязо и стомана (с 32.5 млн. евро, 10.8%).

Блогът за икономика 2012

The post Инвестиционен внос appeared first on Блогът за икономика.

Маргарита Илиева: Възобновяваме кампанията ВСС да се разпусне

Докладът на ЕК: Има политически натиск над съда, реформите не са необратими

Медии в Русия ще може да бъдат обявявани за шпиони

D Young е в студиото със страхотна селекция от диско и буги класики. Говорим си за периода, в който беше поставена основата продуцентите да направят следващата крачка: към хаус музиката. Говорим си и за съвместната диско вечер, която D Young и моя милост ще представим във варненския плажен клуб Cubo на 24 юли. Life is good!

Сякаш на инат на летните романчета, с които надлъгваш времето, предвидими от заглавието до точката в края, пред теб от нищото се появява "Марма, Мариам". Почти изцяло бяла корица, никакви анотации на гърба, никаква помпозност, без гланцирани страници.

Е, къде е уловката? Кое те кара да притаиш дъх едва след първите няколко реда? Ами тя просто е по-различна. Защото разказва обикновено една вечна история. Или по-скоро ти я припомня, но на твоя език, така че да я приближи до теб и ти да я почувстваш с раними сетива. А историята, ами тя, както самата Теодора Димова се опитва да ни внуши в романа си, е история, която все някога те настига и рядко те оставя безразличен, защото не се страхува да разтърси вътрешния ти свят или пък да те попита за... теб самия и за посоката, в която през глава си се втурнал.

Какво става с една обикновена жена, българка, когато изгуби всичко в няколко мига, тежащи като вечност? Кое й дава сили да се добере до брега на непредполагаем нов живот и започне подредбата на своя свят от нищото с истини, с които едва сега се сблъсква? Oтговорите на тези въпроси получаваме от "Марма, Мариам", но те единствно обримчват същината на романа, като му придават една особена есеистичност, едно по-близко, по-човешко усещане за библейския разказ, който тази жена започва да разказва на хората, открила го случайно за замата себе си. Хората се приближават и слушат историята, която тя съпреживява, едни си тръгват, понякога се появяват нови, но Марма е там, вечна и непреходна като историята, която разказва.

Незаменимо в романа е съвременното тълкувание, което обаче в никакъв случай не е скандално или противоречащо с канона. Не това е идеята. То просто е осезателно и чувствено, пречупено през твоя поглед и този на времето, в което съществуваш. Разказът прелива сякаш от дълбините на сърцето на една обикновена жена, сбито и нежно предадено, то носи усещане за трансформация от краха към вярата. Наместо високопарни фрази той мълчи там, където човешкото се изчерпва, на границата на божественото. И се разгръща най-силно във неясните визии, страховете и съмненията на героите, за да им вдъхне частица човешко.

Такива книги трудно можеш да подминеш, но и дори да го сториш, те ще те настигнат и ще те впечатлят с невероятна художествена игра със словото, тъй крехко в един миг и опасно дълбоко в следващия.

Често, когато говорим за брандинг, всъщност имаме предвид основно визуалното представяне на марката с лого, може би разпознаваем шрифт, слоган и още нещо. Рядко обаче обръщаме представите и мислим как потребителите могат да възприемат бранда през всички сетива. А визуалното представяне далеч не оставя трайно впечатление у всички – просто хората са устроени различно. Нека да видим какви възможности имаме за представяне на марката през призмата на всички сетива.

Разни хора, разни сетива

Причината, поради която въобще има смисъл да говорим на тази тема, е че хората възприемат света различно. Традиционното се среща делене на аудио-стимули, визуални стимули и кинестетични стимули (не се безпокойте, няма да пиша за НЛП) – хората обикновено възприемат по-добре един от тези видове. Затова е добре да им дадем различни стимули, чрез които могат да възприемат нашата марка – по този начин ще оставим по-силно впечатление не само в ума на визуално възприемащите.

Марката през различни сетива

Ето и няколко идеи, които не изчерпват темата, а сочат в правилната посока. Истината е, че начините за представяне на марката зависят изцяло от нея – някои марки (напр. слушалки BOSE) са аудио-насочени по своята същност, други пък (домашни потреби) могат да бъдат много по-кинестетични. И все пак, когато представяте марката, мислете за следното:

• Визия: няма как да не започнем от нея. Това са цветове, форми, фонове, лога. Тук обаче влизат и всички други елементи като униформите на персонала, облеклото на мениджърите, вида на магазините. Черното поло на Стив Джобс е не по-малка визуална икона от отхапаната ябълка. Тук влизат и официалните говорители на марката, анимирани герои или звезди, подкрепящи бранда – дълго време, например, дамските часовници на Omega се асоциират с елегантната Никол Кидман.
• Звук: как звучи вашата марка? Ако имате запазен джингъл, то отговорът е лесен. Но аудио-образа на марката се определя и от звука в магазина ви (Billa или Contrabanda?), както и от звука в офиса ви (рок или джаз?) Всеки избор предава различен имидж, затова обърнете внимание на детайлите. В аудио-стимулите влиза и жаргонът, който използвате – дали звучите професионално или неформално трябва да зависи от същността на бранда. Гласът ви (дори ако е коментар във Facebook) ви отличава от всички останали.
• Аромат, вкус, допир: някои сетива се достигат по-трудно, но не и невъзможно. Първото нещо, което забелязах в опаковката на един подарък, беше приятният допир на картона от кутията – като типичен представител на кинестетичния тип потребители. Явно производителите се бяха приготвили точно за хора като мен. Окомплектовката ви може да каже много за продукта и показва дали той е луксозен, casual, hipster… Аромата и вкуса са лесни за използване в някои сфери (физически магазини, бързооборотни стоки), но можете да използвате същите техники и в офиса си – защото имиджът, който предавате на клиенти и партньори е не по-малко важен.

Как да създаваме сетивност?

Най-интересният трик, който марките прилагат, е да събуждат различните сетива само с един тип стимули. Виждате снимка на чаша с уиски, в която има две перфектни ледчета и можете да усетите както аромата на питието, така и студения допир на стъклото в ръката ви и звъна на поклащащия се лед. Този ефект може да се постигне (ако сте късметлии и човекът отсреща има силно въображение) с обикновено “превеждане” на визуалния стимул в удобна за получателя сензорна модулация, което се случва от самосебе си. Но в общия случай комуникаторът е този, който трябва да извика стимули от различни сетива в ума на аудиторията. Затова е добре винаги да имате наум всички сетива, с които може да бъде възприет вашият продукт. Помислете внимателно и изведете толкова, колкото можете. След това дори в писмен текст можете да извикате ярки сетивни асоциации – вземете предвид готовия вече малък чеклист с петте основни сетива и се опитайте да дадете представа за всяко едно от тях в контекста на марката.

Разбира се, има и доста други елементи, които да се споменат тук – познавате марките си по-добре от мен, така че дерзайте и ме допълнете в коментарите!

___
снимка:  joaoloureiro

Още по темата:

1. Марката Обама
2. От любов към марката
3. Да живее Flickr!!!

  Продължаваме мотоциклетното пътешествие на Александър от щата Монтана към Аляска. Бяхме първо в Британска Колумбия, дълго продължихме през нея, навлязохме в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век, влязохме в Досън (Доусън), а за последно се занимавахме с мъжки удоволствия там. Днес ще отворим границата и ще влезем в самата Аляска   Приятно четене:

Към Аляска с мотор

девети ден

Градът с кокошото име

Настъпи сутринта когато трябваше да се сбогуваме с Доусън… Утрото започна както обикновено, с доста бавене. Сервитьорката от първата вечер/комшийката на къмпинга ме пита дали си тръгваме и аз и казах „Да” . След като ме видя поне още 3-4 пъти и стана почти обед тя ме упрекна „Нарочно ли се бавиш?”   Колегата се заприказва с още един съсед от къмпинга – той беше златотърсач и беше интересно да 1уем как живеят. По едно време той посочи гризли, от другата страна на оградата. Както и да е,

тръгнахме към Аляска

– днес беше денят когато най-накрая границата е отворена. Пътят ни водеше през „Top of the World Highway” (http://en.wikipedia.org/wiki/Top_of_the_World_Highway) – черен път който продължава около 80 мили до Аляска. Преди да караме по този път, ние трябваше да преминем Yukon. Фериботът е безплатен и върви цял ден. НИе просто трябваше да го чакаме да дойде до нашата страна на реката:

    Изчакахме ферибота, дори срещнахме земляк от Монтана, който теглеше DR 250 зад караваната си. Вижда се до мен в тази снимка:

    Отново на суха земя, погледнахме Dawson за последен път. Дните ни тук бяха невероятни:

 

 

    Беше доста удивително да се пътува по този път, наоколо бяха само вятъра и тундрата. Ще позволя на снимките да говорят сами:

   

    По пътя си спомням че минахме каравана където видяхме момче и момиче на плажни столове. Помислих си че си почиват и продължихме. По едно време видяхме руга каравана където сменяха гума. Спрях и попитах дали се нуждаят от помощ. Те отвърнаха: „Ние ще се оправим, ама тези хора по-назад бяха спукали гума и чакаха за помощ” . Ей значи, трабваше да спра... Както и да е стигнахме до границата. Този пропуск е на Poker Creek, Alaska. Население – 2 :) Дано съседите се разбират:

      Аз минах бързо през пропуска. Митничарят се заговори с колегата, като разбра че отиваме до Ancorage, предложи да ни каже места които може да посетим. Колегата го отряза и му каза: „Нямаме намерение да се задържамe там” . Митничарят ни пусна да продължим.

Най-сетне в Аляска!!!

   

   

    След като Аляска ни посрещна, ние продължихме. Целта беше да спрем в

Chicken,

малко селище с 6 постоянни жители. Гледката продължи да вдъхва чувство за абсолютно спокойствие и самота, макар че на 2-3 пъти имаше автобуси с туроператори... И бабите искат да видят Аляска :)

   

     

   

    Започнаха да се появяват дървета – явно не сме толкова нависоко вече:

   

Стигнахме и до Chicken:

[caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="град Чикън"][/caption]     Това селище има доста интересна история. Миньорите които са живели тук преди време, в края на 1800-те, са искали да кръстят това селище Ptarmigan (яребица), но не знаели как се пише. Така и не стигнали до съгласие за правописа, и избрали по-лесното – Пиле :) [geo_mashup_map zoom="10"] [geo_mashup_location_info] Ако увеличите до максимум мащаба на картата, ще видите, че градчето Чикън с 6 жители има собствено летище :) – бел.Ст. Страницата, където може да се прочете още нещо: http://www.chickenalaska.com/index.html Както и да е, ние искахме да ядем. Оказа се, че скоро имало пожар и кухнята не работи... Офф добре, ще заредим, ще погледаме сувенири, и спрем за по бира. Някои от забележителностите:

   

   

Накрая се залостихме в бара:

    Който беше интересно „декориран”: [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Декорацията"][/caption]    

    След няколко бири аз подкокоросах колегата да усети аромата по женското бельо: [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="маниаци ;)"][/caption]     Е, и аз да не остана назад, ммм: [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="... и той ;)"][/caption]     Някои по-нормални снимки: [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="нормална снимка в бар"][/caption]     Даниела, която работеше на бара, беше доста приятна събеседница: [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Даниела"][/caption]     След като си поговорихме, отидохме до кухнята да потърсим нещо за ядене:

Нищо, освен някакви сладки:

Потеглихме оттук, съдържателката се оказа че си живее в Лас Вегас и идва тук през летния сезон да продава дрънкулки. Наслушах се за Лас Вегас, и потеглихме. След време стигнахме до

Ток,

където би трябвало да има страхотен ресторант (Fast Eddy's), а и ние бяхме гладни:

     

        Оказа се нищо повече от посредствена пицерия, но както и да е, след хапване тръгнаме да търсим място за палатките. Колегата отново отказваше да спре където и да е, от опасяване да не правим нещо което не трябва. Намерихме къмпинг и се установихме. Това е добре, но открихме, че

комарите от цяла Аляска се бяха установили тук преди нас:

 

    [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Комари"][/caption]       Това беше колегата, ка не му събуха гащите, не знам... [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Комари"][/caption]     Но не успяха да се доберат в палатката, останаха отвън: [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="ПВО в действие ;)"][/caption]     Данни от този ден:

  Очаквайте продължението Автор: Александър Петков Снимки: авторът   Други разкази, свързани с АЛЯСКА – на картата:

В епохата преди появата на вестниците тълкувателите на актуалните събития пред простолюдието са били жреците или в нашия случай от 9-ти век насам-поповете. В днешно време тази роля играят медиите. И е направо забавно, макар и по тъжен повод, да се види, как овластените да правят официална пропаганда сричат като дяволи евангелието от Брюксел, в което ни четат конско за резултата от магарешкия инат на управляващите да казват на черното бяло – включително на Красьо Черния кадровик в правосъдието, онзи със самочувствието на „приятел“ на всяка власт.

На кого да вярва човек в битката за умовете и сърцата на предполагаемо лековерния български потребител на пропаганда? Изданията на подгонените напоследък финансови и фармацевтични „октоподи“ изпълняват заръката (вече) да се държат опозиционно. Това им е било е наредено директно наскоро от собствениците им- извинявам се, че издавам тази тяхна редакционна „тайна“, но те знаят, че е истина и нямат основание да ми се сърдят. Просто съобщавам, онова, което на тях не им е позволено да си признаят, но е известно на премиера Борисов от мига на инструктажа на шефовете на съответните вестници, на които им е внушено на специално събрание да спрат да хвалят ( макар и с половин уста) управляващите. Именно след тази случка Борисов изригна срещу журналистите, които обслужвали мафията, разочарован от верните си хора, като шефката на „Труд“ Светлана Джамджиева, която превърна рождения му ден в апотеоз като за първа страница на поверения й всекидневник.

Съответно в „Труд“ се появи изпреварваща информация, с претенция за уникалност, в която предричат черни облаци откъм Брюксел на базата на чернова на очаквания негативен доклад по адрес на България. Прогнозата, разбира се, е вярна. Но аз избирам да коментирам още по-меродавни източници, сред които любим ми е сайтът на герберокрацията, близнака на ТВ 7, наречен „западняшки“ Bnews. От него човек научава най-съкровените мисли на началниците Цветанов и Борисов, обработени като за „баламурници“. Четеш, превеждаш си като от в. „Работническо дело“ с обратен знак и получаваш самородната истина, отсята като прашинки злато в ситото на пропагандата. Както и в другите сайтове, напазарувани вече от „медийния октопод“ на властта ( да употребя веднъж и аз техния милиционерски език по адрес на „врага“), акцентът във войната за прокарване на правилната пропагандна линия е поставен върху „успеха“ да бъдем отделени от Румъния- иначе казано, внушението е, че отчаяното посещение на Бойко Борисов в Брюксел с настояване да бъдем посочени в доклада като по-малки нещастници от румънците е дало плодове.

Ето какво ни нашепва днес електронният глас на официалната пропаганда в ранни зори, още преди да се завърти телевизионната машина на официалната пропаганда:

“вторник, 17 юли 2012 г. 08:01 ч.
Чернова на доклада
ЕК ни разделя с Румъния, но ни оставя под лупа
BNews.bg

Европейската комисия иска в 5-годишния си наблюдателен доклад на съдебната система и вътрешния ред на България мониторингът да продължи още поне година, стана ясно от чернова, цитирана от Българската национална телевизия.
Европейската комисия критикува България за редица слабости в съдебната система и борбата с корупцията и мафията, но планира смекчаване на мониторинговия механизъм.
Това става ясно от черновата на обзорния 5-годишен доклад на ЕК, който ще бъде представен официално в Брюксел в сряда.
ЕК, макар да оставя в сила Механизма за сътрудничество и оценка, разрежда (! -бел. авт.) проверките. Така следващият мониторингов доклад по него ще бъде чак (!-бел. авт.) в края на 2013 година. По този начин
Европейската комисия за първи път разделя България от Румъния.
Букурещ ще бъде подложен на допълнителен мониторинг още в края на тази година. Причината е в опасенията, че Румъния излага на риск демократични принципи, разделянето на властите и върховенството на закона.
Интензивността на борбата срещу организираната престъпност се е увеличила след 2010 г.,
когато полицията е поела по-активна роля. Отчитат се убедителните резултати в справянето с проблема в досъдебното и съдебното произвоство.
Според независими наблюдатели организираната престъпност е фундаментално предизвикателство за държавата и обществото, се казва в черновата на доклада във връзка с многото нерешени и забавени случаи.
В доклада се отблелязва също и съществуването на специалицираните ведомства в полицията,
следствието и съда за борба с организираната престъпност, но се намеква, че те още не са доказали ефективността си, тъй като законодателството не им позволява да разглеждат делата по приоритет.
В крайна сметка докладът заявява още, че въпреки усилията на България от 2010 г. насам за подобряване на институционалната и законовата рамка за борба с организираната престъпност, резултатите са ограничени, като само няколко знакови случая са завършили с присъди. В тази част на документа се посочва и изчезването на братя Галеви след получаването на осъдителната им присъда от ВКС.
Черновата на доклада сочи, че има случаи, когато назначаването на съдии от парламента и ВСС е било непрозрачно
и помрачено от обвинения в политическо влияние. Обръща се внимание на уволнението на съдия Мирослава Тодорова, като се посочва, че то е пример за непоследователност в дисциплинарната юриспруденция.
Припомняме, че в четвъртък съдия Тодорова бе освободена от длъжността си, като според ВСС тя многократно е нарушила правилата и е създала рецедив в практиката на ВСС. Премиерът Борисов пък определи уволнението ѝ като нарочна провокация непосредствени преди публикуването на доклада на ЕК.
България така или иначе няма как да е доволна от заключението на Европейската комисия.”

Навремето срещу тежък шамар от Запад щеше да бъде отговорено с войнствена реторика във в. „Работническо дело“, но новото поколение пропагандатори на правителствената правда е изкласило в занаята на йезуитския прочит на евангелието. Не се конфронтира напълно и там, където би трябвало да напишат истината за убийствения шамар на сегашното управление, кебапчийските котета на банкерската журналистика мъркат за посочени „някои слабости“ в борбата с престъпността в България. Целта им е смекчат ефекта от удара по престижа на началниците, знаейки, че не могат напълно да го представят за голям успех ( както правят в много други случаи). Обобщаващото изречение на редакционната статия на „Работнически news” е просто „шедьовър“ на този измъчен компромис:

„България така или иначе няма как да е доволна от заключението на Европейската комисия“

Така е и няма как да е иначе. Само че не става дума за България, а предимно за виновниците да не бъде отменено наблюдението над София от страна на Брюксел, които са не просто недоволни, а са в ужас- Цветанов го демонстрира с агресивно поведение, а Борисов се крие. Защото за мнозина в България критичният поглед на съюзниците върху авторитарното управление на България е последната надежда за някакъв коректив на безпардонното ни управление при положение, че нищо подобно не може да се очаква от българските медии с реално влияние върху баба Гицка.

А като става дума за медии и реално влияние : нали си спомняте раболепното изявление на Бойко Борисов, който каза, че слуша ( прозвуча като „козирувам“), когато говори канцлера Меркел? Ето ви една медия със съвсем реално влияние, каквато е германската агенция ДПА. Вчера тя използва за първи път езика на българските критици от разни блогове в интернет и нарече Бойко Борисов „бивш охранител със заплашителна осанка“, който обещава ( забележете- обещава година преди края на мандата с неизпълнените обещания) да пребори корупцията. Всеки грамотен потребител на информация от световни по своето значение и статут информационни агенции, каквато е ДПА, знае, че този вид определения за един политик, излизащ извън рамките на обичайния консервативен агенционен изказ, е израз на висша степен на презрение. Или на прозрение?

На Запад явно прозряха. Остана и тук да прогледнем, макар че опитите да ни избодат очите, изписвайки веждите на герберокрацията, продължават с пълна сила.

Share on Facebook

Днес Цветан Цветанов ще представи отчет за работата на Министерството на вътрешните работи (МВР) за последните три години. Домакин на събитието ще е заместник-председателя на Народното събрание Анастас Анастасов, а докладът ще бъде представен на депутатите от парламентарната комисия по вътрешна сигурност. Темата на презентацията на Цветанов е  "МВР 2009-2012 г. -равносметката".

Според мен ще е добре равносметката да се обогати с припомняне на обещанията в тази сфера, с които ГЕРБ спечели изборите. И тъй като се съмнявам, че Цветанов ще направи това сравнение, ще му помогна да равносметне. Ето какво ни обещаха  преди 3 години в управленската си програма "Новият десен договор за България" (с червено посочвам резултатите):


В заключение:

Чак мен ме е срам като ги припомням тия работи. Не гласувах за ГЕРБ (защото съм твърд привърженик на ДСБ), но им пожвярвах. Даже цяла година им вярвах. Ако бях на мястото на Цветанов, щях да да си подам оставката и да се скрия в миша дупка. Но това човешко недоразумение, освен  мозък няма грам чест и достойноство. Ако Бойко Борисов ги има (не е доказано), тутакси трябва да разкара Цецкото и да го скрие някъде да не го гледат хората, белким ги излъже, че Той - Светиня Му сиреч, няма нищо общо с лъжите и един Цветанов е виновен.

Обаче както се казваше в един неприличен виц - А дано, ама надали...

P.S. Докато пишех тоя пост, Цветанов се отчете. Майко мила! Знаех, че ще лъже, но че ще е толкова тъп не предполагах. Сам се набута в сравнението: "„100% от предизборната програма на ГЕРБ в сектор „Сигурност" е изпълнена", отчете той."

Тоя верно ще закопае ГЕРБ, много яко работи в тая посока ;-)

Продукти за 4 порции:
500мл сладолед
1ч.ч. Маскарпоне
1с.л. желатин
1 резен пъпеш

Приготвяне:
Сладоледът се слага в купа и се оставя да се разтопи. Желатинът се разтваря на водна баня. Маскарпонето се смесва със сладоледения крем. Добавя се разтворения желатин. Наново се обърква, за да се усвои добре желатина. Кората на резена пъпеш се отделя. Плодовата част се реже на малки кубчета. Пъпешовите кубчета се слагат в купата с разтопения сладолед. Сместа се слага в пластмасова кутия. Оставя се да се замрази във фризер или хладилна камера. При готовност се реже на парчета. Парчетата се поливат с разтопен шоколад.

Започвам с отговора: поне малко. Както ще разберете след минути, нашият случай не е такъв.

Тази сутрин министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов представя пред парламентарната вътрешна комисия „реформата в МВР и постигнатите през последните три години резултати“. Това в кавичките е истински цицат от официалното съобщение на сайта на Народното събрание. Обикновено политиците работят с екип от хора. В тези екипи задължително има някой, който да отговаря за комуникациите. Не за телефоните, а за комуникирането на посланията. Негова/нейна задача е да прецени кога политикът да говори, какво да говори, пред кого да го говори, кога да мълчи, кога да се скрие. Организирането на такова представяне точно сега буквално е нахендряне на Цветанов и то в момент, когато и без това си е нахендрен.

Само си представете поредицата – Цветанов срещу всички по случая „Мирослава Тодорова“, Брюксел срещу Цветанов по случая „Доклада“, а самият Цветанов целият в бяло се хвали на фона на PowerPoint-а в парламента. Nice, а? И също толкова умно.

*** За изборите ***  Цветозар Томов:  Дайте ми възможност да отговоря на въпроса на човека, защото отдавна е въпроса и няма да е прилично да не отговоря, доста време мина. Въпроса е интересен освен това - Мислите ли, че протестиращите разбират, че устойчива промяна става само с гласуване, защото хроничните протести радикализират обществото. Мисля, че е въпрос, който заслужава дискусия. Аз ще си кажа мнението, но ако искате всички да го обсъдим. Да, аз съм съгласен, че устойчива промяна става само с гласуване. В крайна сметка, политическата (...) не може да замести изборите, не може да замести този маниер на лигитимиране на властовите отношения, който характеризира либералната демокрация. Но мисля, че без радикализация на обществото, ние не можем да стигнем до справедливо гласуване в България. Така че, това е първата стъпка, която трябва да извървим, това е моето мнение.  Антоанета Цонева:  Какво означава справедливо гласуване? Какво влагаш в това?  Цветозар Томов:  Машината за фалшификация и манипулация да не може да функционира, да се счупи. Защото, ние двата с теб (Антоанета Цонева), много добре знаем, че тя става все по-здрава, и все по-добре функционираща от избори на избори. Тази машина може да се счупи чрез радикализация на обществото. да не може да функционира.  Христо Иванов:  Аз не знам какво означава политическа радикализация и не съм сигурен, защо трябва да говорим за протестите, като форма на политическа радикализация. За мен, този тип протести, по конкретни въпроси, които вълнуват някакви групи от населението, са една абсолютно нормална, ежедневна част от една демокрация. Те са кулминация на някакви...  Цветозар Томов:  Добре де, ти сам го каза, кулминация. Това е радикална форма в едни демократични правила.  Христо Иванов:  По същия начин, изборите са кулминация на много други политически процеси, защото, когато хората обясняват проблема какъв им е с изборите в България, те не говорят за подмяна на резултатите, и аз савият понякога оставам с впечатлението, че се преувеличава значението на подмяната на резултата. Хората, това което казват е, че няма за кого да гласуваш. За да имаш за кого да гласуваш, за да получиш ти един спектър от възможности, в който ти наистина да можеш да направиш избор, ти трябва да работиш за това между изборите, за това, да не търпиш да ти наливат талаш по медиите, да задаваш въпроси, да протестираш и т.н. Едва тогава, става оная среда, в която е невъзможно до изборите да стига все същите стари мутри.  Полина Паунова:  Веднага, веднага аз се опитвам да се включа с нещо друго. Самата Тони го каза преди една минута. Когато беше необходимо да се обясни протеста на съдиите, го обясни ти (Христо Иванов) и Силвия Валикова по националното радио. Тоест, не може през медиите да не ти се налива талаш, тъй като другите медии теб те филтрират като талаш.  Ти за тях си талаш. Според мен трябва да има някаква точка на счупване и аз мисля, че всички за това говорим, и тогава ефекта на гласуването, той трябва да се отприщи. Тоест, той трябва да бъде предварително стимулиран, и тогава това нещо трябва да се случи. Защото, днес, не знам дали сте чели, на теб (Цветозар Томов), предполагам, че ще ти бъде интересно, информационни агенции, днес в Белоградчик се провеждат избори и имаше един покъртителен репортаж... Има две неща, на които искам да обърна внимание, вече вота е толкова обезценен, че се купува глас с презервативи и вино, което само по себе си е феномен.  Цветозар Томов:  Цената на глас във Видин падна на 2 лева...  Полина Паунова:  И другото нещо, което е, бившият кмет и настоящия кмет отиват да агитират, по едно и също време явно се засичат в циганската махала, където те двамата се сбиват, ромите ги разтървават и им казват, айде стига с тея цигански номера, на 22-ри носете парите. Всъщност, това безкрайно добре илюстрира изборния процес у нас. Затова трябва да се стигне до критична точка на счупване, за да може той да бъде променен и въобще нагласата на гласуващия да бъде променена.  Антоанета Цонева:  Аз, обаче, изповядвам едно разбиране, в посока на това, което казва Христо. В изборите трябва да имаш усещането за състезание, трябва да си имаш отбор, и твоя отбор винаги е отбора на добрите, ти гласуваш за него, бориш се с другия отбор, в крайна сметка, това е мирното предаване на властта. Обаче, винаги има противостоене. Българските избиратели от много дълго време насам, просто нямат усещане, че избират нещо или някой. И това е защото, самата система избор не е създадена по този начин да ги лиши от това усещане.  Полина Паунова:  Има и дефицит на личонсти също.  Антоанета Цонева:  Гордеем се с резултати, ама колко сме били активни, ама постигнали сме не знам какво. Нищо не сме постигнали. Това не е достатъчно висока избирателна активност, за да си избрал легитимно власт. А защо не отиват хората, според мен, може да е някаква моя... 60% достатъчно ли е за теб? (към Цветозар Томов), за мен не е.  Цветозар Томов:  Първо, не е 60%, защото избирателните списъци са фалшиви. Първо, в много страни с нормално функционираща демокрация не е по-висока. Проблема е, кои гласуват активно и кой са пасивни. Пасивни са младите, образованите и мислещите хора.  Антоанета Цонева:  Защото нямат усещане за смисъл.  Цветозар Томов:  Точно така. Какво трябва да се направи - ами главното, което трябва да се направи е електронното гласуване, само на българите в чужбина да гласуват. Най-добрата част от българския народ живее навън. Говоря за парламентарни избори, разбира се. Защото те ще имат информиран вот. Защото практиките ...  те ще продължават, докато има търпимост към тях. Какво искаме от изборния процес, когато шефа на МВР ръководи предизборния щаб на управляващата партия, ние сме седнали да говорим за честни избори. Антоанета Цонева:  Е, вече няма да може да го ръководи. Цветозар Томов:  Това, което ти (Антоанета Цонева)казваш, докъде може са стигне цинизма в изборния процес. И второ, наистина партиите в България приличат на зле опаковани продукти от един и същи тип. На теб не ти предлагат в политическия супермаркет различни стоки, те ти предлагат различно опаковани гнили домати. Трябва да избереш домат, ако не ти се яде домат, не влизаш в магазина. Иначе гледаш, кой е по-малко гнил или обикновенно взимаш нови, щото викаш, той е докаран днес, сигурно не е изгнил, колкото вчерашния. Утре взимаш следващия, съжалявам за метафората. Значи, България се управлява от пилитечски картел, който не може да демократизира страната. Това политическо поколение трябва да си отиде, за да може да се отпуши някаква нормална, някаква по-цивилизована конкуренция. Или партиите трябва да се самоучистят, сегашните партии, или трябва да загинат, едно от двете да стане. Иначе не виждам как ще се оправим. Полина Паунова:  Това е проблема, който исках аз да засегна. Дефицита на личности е 70% от проблема на изборите, останалите 30% са технологията. Когато ти нямаш желание, никой от тези хора да не те представлява, ти не отиваш да гласуваш за тях, нали така. Въпроса от Комитата е, дали Закона за печата може да има позитивен ефект или отсега да излизаме да протестираме.  Цветозар Томов:  От сега, ако ме питаш.  Полина Паунова:  Аз също смятам, че от сега, защото този закон, който аз видях, по който Конрад Аденауер правят... Да, но това е тяхна инициатива и тази инициатива няма нищо общо с поръчка от Бойко Борисов. Та Конрад Аденауер, наистина са превели един закон, той е немски, на една от бундес републиките и е доста смислен. Той урежда техническата част на печатните издания. Тоест, в карето какво да пише, гарантира равно разпространение на всички, което тук не се случва, поради това, че разпространителските фирми са концентрирани в едни ръце, урежда прозрачността на издателите, промяната във състава на притежатилете на вестника, но това нещо в България, нашата мила тема, не може да действа,  тъй като те се държат от подставени лица, примерно разпространителските фирми в България, те всички са подставени лица, повечето от тях, на някой друг. Такъв Закон за печата, ок, но той може много да се изврати, защото забележете, има един текст, според който вътрешният министър може да уволнява главен редактор на вестник, ако той няма..., ако е установено, че той има двойно гражданство, тоест, немско и друго такова. Идеята е, че този закон ще се адаптира към България и ако се запази какъвто и да е текст свързат с вътрешния министър, просто тогава няма да има смисъл да протестираме. Ние ще седнем и ще пишем оди за ГЕРБ. Затова, аз не смятам, че би могъл да има позитивен ефект Закона за печата. Не, защото този модел не е добър, а защото нашата действителност е извратена и 100% ще го изврати, . аз се подписвам под това, че този закон ще бъде, ако има такъв, с множество девиации в него.  Антоанета Цонева:  Христо, последна дума.  Христо Иванов:  Аз мисля, че Орлов мост е, така ,е една стъпка към това, да има по-компетентни граждани, които активно знаят по-добре как да регулират средата около себе си, да и въздействат. За мен, медиите са толкова добри, колкото са добри тепните читатели и колкото всъщност искат да четат съдържание и факти, а не да се забавляват. Институциите са толкова добри, колкото са техните клиенти, които знаят как да ги заставят да си вършат работата. Изборите са толкова качествени, като предлагане на политически материал, колкото хората са взискателни към това, което им се предлага активно. И когато го няма, просто го правят самите те. Седенето и чакането някой да ти направи едно удобно интерфейсче за гласуване няма да промени много нещата, залъгваме се, според мен. Има дълга емолюция, която трябва да извървим, голяма част от възможностите за съкращаване на тази дистанция са в училището. Изпускаме училищата и това, че се вкарва Бойко Борисов в учебниците е най-малкото. Ние, като една общност от хора, които искаме на въздействаме на средата, страшно трябва да се фокусираме върху училищата.  Антоанета Цонева:  Благодаря ви и на тримата. Завършвам второто издание на Гневни Млади Хора, надявам се другата неделя да си намерите водещ, той да намери други трима участници, а може и водещия да е сред хората, които се намират тук. Всъщност, аз забравих да кажа, че такъв е формата, тук никой не е водещ, това е просто разговор, така че, Асен беше предния път, той вече замина на море, надявам се и аз същото да направя, така че, ако на някой от вас му се ще да направи следващото предаване е добре дошъл. Благодаря на всички. Извинявам се, ако не съм успяла добре да проследя, какво се случва в чата, пак казвам, това е заради моята липса на тренираност, да внимавам в толкова много неща. Това беше от мен и от тримата участници.

*** Защо се скараха социолозите *** Цветозар Томов: Социолог стана мръсна дума в България, има някакъв обществен консенсус, че всички социолози сме мошеници. Христо Иванов: Добре дошли в отбора при юристите. Антоанета Цонева: Доре дошли в отбора на НПО-тата. Всъщност няма гилдия, която да не е нарочена. Цветозар Томов: Има социолози мошеници, но има и мошеници, които се правят на социолози. Има, обаче и обективен проблем и той е свързан с медийното представяне на социологически данни. Не само в предизборна ситуация, но и между изборите, публикуването на резултатите от социологически изследвания придобива формата на ПР, на политическа реклама. Антоанета Цонева: Защо се стигна до там? Защо тази технология се използва по този пропаганден начин? Цветозар Томов: Защото такъв е интереса на клиентелата, на тези, които поръчват социологическите проучвания... Антоанета Цонева: А какъв е интегритета на изпълнителите? Цветозар Томов: Аз се отказах от Нова година изобщо да представям социологически данни и коментирам социологически изследвания. Защото, както и да говориш, ще те поставят в контекст, в който ти ще бъдеш манипулатор. Ето, аказвам го натурално. До тази година съм изпитвал тиха гордост, сега не изпитвам никаква гордост, даже ме е леко срам, че винаги съм казвал това, което мисля. Първо, в ситуация на интервю по телевизията, изобщо не можеш да разкриеш сложността на проблема, който разкриват данните. Трябва да говориш повърхностно – това е първият проблем. Вторият проблем, че дори и ти самият никога да не искаш да манипулираш, теб ще те канят тогава и само тогава, когато твоето мнение ще може да предизвика манипулативен ефект, изгоден за медията. Медията подбира социолозите, когато ги кани. Изведнъж си дадох сметка, че аз също съм бил манипулатор, че мен bTV ме кани, примерно, в определени ситуации, в които и е изгодно да чуе моето мнение, моята интерпертация. Защото аз, общо взето, говоря публично, знае се какво мисля, знае се какви са ми възгледите по някои ключови политически въпроси. Дали ще го правиш като слуга или ще го правиш като човек, който си въобразява, че е независим, няма значение. Защото селекцията я правят медиите. Според мен проблемът е свързан с това да ес въведат някакви общи правила между медии и социологически агенции за представяне на социологически данни. Може би е добре, поне в предизборни ситуации, данни изобщо да не се коментират, а само да се публикуват, заедно с методическа рамка на изследването, което да даде възможност за обективна и независима проверка за това дали изследването е коректно проведено. Антоанета Цонева: Аз искам да те върна към едно твое твърдение от преди време. Ти беше казал, че над 30% са отказите за участие в анкети и демоскопски изследвания и че това е критичният процент... Цветозар Томов: Не, те прехвърлят 50%. Антоанета Цонева: ...над който вече се изкривява резултата? Цветозар Томов: Възниква неоценима по размер систематична грешка. Христо Иванов: Неоценима ли? Цветозар Томов: Систематичната грешка няма как да се оцени, оценява се случайната грешка. Антоанета Цонева: Това при откази над 30%, така ли? Цветозар Томов: Да, защото... Хипотезата, при която отказите няма да влияят върху измерването е тази отказите да се дължат на случаен фактор. Ако хората отказват по причини, които са случайни – един бърза, друг му се ходи до тоалетна, трети не е в настроение, четвърти – еди какво си. Но, ако приемем тази хипотеза, че хората по принцип добронамерено се отнасят към участие в такива изследвания, но по различни причини този или онзи отказват, тогава отказите няма да повлияят на качеството на информацията. Когато, обаче, отказите се дължат на неслучайни фактори, примерно, отношение към управляващите или отношение към опозицията, или отношение към самата социология и самата институция, провеждаща изследването, тогава мнението на хората, имащи такова отношение, което ги кара да отказват да участват в изследването, няма да бъде представено в резултатите на самото изследване. Това може да доведе до много тежки деформации на резултатите, обикновено изгодни за тези, които са на власт. Направете едно изследване в Беларус на рейтинга на Лукашенко (Президента на страната – бел.ред.) – под 97% няма да падне. Виктор Орбан в Унгария (министър-председателят на страната – бел.ред.) ще качи над 70%. Нашия (Бойко Борисов – бел.ред.) е на 40%. Полина Паунова: Все още. Цветозар Томов: Все още. Но, колкото повече се засилва напрежението в общестото, демоскопските методи все по-неточно да ги измерват, имено защото хората, които са противници на режима, систематично отказват да участват в изследвания. Точно поради тази причина ще смятат социолозите за слуги на властта, не без основание. Защото само социолози-слуги в момента говорят публично, с малки изключения. Боряна Димитрова не е такъв социолог-слуга. Антоанета Цонева: Цветозар каза, че всъщност медиите, традиционните медии използват социологическите изследвания, за да могат да обслужат максимално добре своите патрони и канят такива социолози, които могат да свършат тази работа. Полина Паунова: Те социолозите сами се канят. Антоанета Цонева: Цветозар каза, че медиите избират с кого да разговарят така, щото трябва да се изпълни определена... Полина Паунова: Това също е така. Аз съм била в медия, която си има щатни социолози и когато има някаква „задача” за изпълнение, определения репортер звъни на 5 имена, които в общи линии са най-публично достъпните имена, именно заради това, че повечето медии използват техните услуги. Нали разбираш – въртим се в затворен кръг. Аз съм репортера Х, трябва да говоря със социолога Y, защото социолога Y ще ми направи дописката така, щото Бойко Борисов, или Сергей Станишев, или който и да е на власт, да е доволен. Това не е явление от сега, сега просто е много засилено. Антоанета Цонева: Ти беше в петък на обсъждането в правна комисия на Парламента, когато основен акцент в законопроекта на Яне Янев беше именно това да се направи така, че социологическите изследвания, които се използват в предизборната кампания, ясно да бъде индикирано кой ги е поръчал, кой ги е платил и т.н. Тогава той силно се раздразни от моята позиция, че ако оставим нещата само така, то няма да решим този проблем. Полина Паунова: Аз нямам нищо против това да се случи, но при едно условие. Това е толкова безсмислено и неработещо, тъй като, ако партия ГЕРБ или партия БСП реши да си поръча изследване, тя ще каже, че Тони с Института за развитие на публичната среда е направила изследването и тези данни... Тук въпросът е по-скоро следния – нека това (предложението на Яне Янев – бел.ред.) да бъде прието, за да се види колко е неработещо, но и да се приеме това да се обявява методологията. Т.е. всяко едно изследване да върви с каква представителна извадка работят, въобще всичко нужно за едно социологическо изследване бъде обявено, то тогава вече останалите хора, като Цветозар например, могат да ни насочат нас, които не сме специалисти, да ни покажат къде е бъга в самото изследване и ще има някаква критичност. Антоанета Цонева: Като се дискутираше това в парламентарната комисия, ти остана ли с впечатление, че това е идеята – методологическата рамка да се публикува, че това ще бъде възприето? Полина Паунова: Ако помниш, Искра Фидосова си записа абсолютно акуратно това за „методологическата рамка”, но ако там не й се обадят по червената слушалка (Искра Фидосова има свързана червена слушалка към своя мобилен апарат, която използва за говорене като в доброто старо време – бел.ред.), каквото и да си запише – няма значение.

Включването на управлението на ГЕРБ и Бойко Борисов в учебника по история е нарушение на Конституцията и е пар екселанс опит за политическа пропаганда в училищата по време на предизборна кампания, - заяви Цветозар Томов в Епизод 2 на “Гневни млади хора”. Томов бе категоричен, че ако имах дете в ХІ-ти клас, със сигурност ще го спре от училище. "Историята е някакъв опит да осмислим миналото си. Доста е трудно да се каже, че историята може да бъде възприемана като наука в този смисъл на научна рационалност, който имамема от Галилей насам. Затова проблемът с пренаписване на историите сам по себе си е един много сложен проблем. Проблемът с пренаписването на историята и с политическите вмешателства не е от вчера, не е от тази власт, не е от предишните. Този проблем съществува и то несамо в България. Тук, обаче се случи нещо безпрецедентно. Трябва да има известна дистанция, при която да възникнат някакви общестевни консенсуси относно дадена поредица от исторически събития, за да можем да кажем, че вече имаме историческа интерпретация на тези събития", - аргументира се Цветозар Томов. По думите му, да приемеш за история актуалното тригодишно управление на действащ кабинет е абсурд, който не се е случвал никъде в света, дори и в Северна Корея. Това да решиш, че обществените представи, позволяващи интерпретация на това историческо управление, са дълбоко устойчиви и че можеш да го включиш в учебник, вече  е пълно безумие, - допълни той. "На всичкото отгоре, ПР планът на управляващите е абсолютно ясен – догодина има парламентарни избори. Те ще се състоят юли или август. Урокът за ГЕРБ, за великото управление на ГЕРБ, вероятно ще е последния урок в учебника за ХІ-ти клас и ще се преподава някъде май или юни месец. Тъй като изборите са в средата на годината, около половината от тези 60 хиляди деца ще навършат пълнолетие преди изборите. Те ще бъдат принудени в началото на предизборната кампания или в нейния разгар, да зубрят глупости, написани в този учебник, да бъдат изпитвани върху тях и да се борят за реализация на своите лични планове, преповтаряйки тези глупости. Каквато и история да е написана на действащия кабинет в учебника, е низ от глупости, низ от политически интерпретации", - заяви още социологът Томов. Това безобразие трябва да бъде спряно, още повече, че то противоречи на българската Конституция, смята Томов. "Писал съм, че книги не бива да се горят. Но един такъв учебник не е книга, а боклук, който искат да вкарат в главите на децата ни. Не, не съм да се горят тиражите на този учебник. Аз съм за това МОМН да няма нахалството да задължи учениците да четат този учебник, да няма нахалството да го включи в образователните програми. Ако искат могат да го пуснат по книжарниците, за да им гледаме сеира – който иска доброволно да си го прочете", - каза още Цветозар Томов. Той смята още, че не трябва да има български ученик, който да бъде изпитван върху съдържанието на урока за ГЕРБ в този учебник и да се приеме, че е политическо престъпление учител да изпитва някой ученик върху това какво е правил Бойко Борисов през последните три години. Водещата - Антоанета Цонева цитира пасажи от бъдещия учебник: "Важен елемент в политическата структура е учредяването на 3 декември 2006 година на партия ГЕРБ (Граждани за европейско развитие на България), регистрирана няколко месеца по-рано като гражданско сдружение.” Това е единия цитат, а другия цитат, който със сигурност ще фигурира, това е, че „Резултатът на ГЕРБ на последните избори е 39.7%, определен като внушителна победа”. Според Цонева, след като в момента, година преди изборите пак сме в ситуация, при която се прекрояват правилата, по които ще се правят изборите, не защото тези с „внушителната победа” искат това, а точно защото те не искат това. "Прекрояването на правилата се наложи заради това, че българите не са доволни от начина, по който протесоха последните избори, но това за тези с „внушителната победа” не беше достатъчно, за да минат на вариант ревизия. Просто големите шамари, които изядохме от ОССЕ, от международни организации, от ЕК наложиха за това да говорим за ревизия на правилата", - заяви тя. Според Цветозар Томов обаче, ГЕРБ може да спечели внушителна победа и на следващите, и на по-следващите избори и това е съвършено несъществено – дали ще я нарекат внушителна или не. "По-добре беше да припомнят, че на 3 декември 2006 г., когато ГЕРБ се учреди, едно от първите политически обещания, които даде, че 800 лв. ще бъде необлагаемият минимум на доходите на българите", - категоричен е той.

За много от нас, потребителите, интерфейсните промени, които въведоха Office 2007 и Office 2010, бяха трудни за свикване. Съответно един ъпгрейд на софтуера не би си заслужавал, ако би влошил производителността ни в офиса или вкъщи. Настъпи моментът, в който осъвременяването на Офис пакета ни става наистина наложащо, ако искаме да сме по-бързи и по-добри в това, което правим!

Вчера в Сан Франсиско (22 часа българско време), главният изпълнителен директор на Microsoft – Стив Балмър представи дългоочаквания нов Office пакет с голямо вълнение и подчертавайки голямата еволюционна стъпка на продукта. Но разбира се, че всеки бизнесмен ще рекалмира продукта си, казах си аз и побързах да сваля и инсталирам така наречената Customer Preview (разбирайте бета) версия на Office. Аз предпочитам да го наричам просто новия Office, макар че и Office 2013, дори и Office 365 би било удачно.

Изненадите започват още със самото сваляне. Звучи не за вярване, но се оказва, че новите Офис приложения могат да се използват още със самото изтегляне и по време на инсталация! Да, точно така – и аз не вярвах на надписа „You can use office now – but please stay online as we make some finishing touches.“, затова се престраших да отворя Word 2013, докато компютърът ми бе изтеглил още само някакви си мегабайти на фона на общо 2,5-3GB-вата инсталация (аз инсталирах x64 версията, 32 битовата навярно е по-малко).

Подобни статии:

1. Microsoft Office Mobile за Nokia Belle!
2. Facebook Timeline вече и за вашия iPhone

Данните на комисията за борба с трафика на хора показват, че най-често българите са подмамени с фалшиви оферти за работа в Италия, Испания, Гърция и Германия. Напоследък все повече стават и случаите на трудова експлоатация в Чехия, Полша и Швеция. Най-често злоупотреби се случват в селското стопанство, строителството и при наемането на работа като домашни помощници. Обикновено жертвите са принудени да живеят при мизерни условия. В повечето случаи се оказва, че вместо 8 трябва да работят по 12-14 часа на ден, а заплащането в най-добрия случай е наполовина от предварително договореното.

Сигурна съм, че през последните няколко дни всички сте виждали тази картинка - в 9gag, facebook, форуми и където още си губите времето в интернт. Затова я публикуваме и в Аз чета... Шегувам се, разбира се.

Библиотеката, която виждате, се намира на плажа Бонди в Сидни, Австралия и е разположена още през 2010 година каточаст от кампания, с която мебелният гигант ИКЕА празнува 30-тия рожден ден на един от най-популярните си артикули: етажерката Billy.

Посетителите могат да си вземат книга, заменяйки я с някоя от личната си библиотека, или да оставят парично дарение, с което подпомагат Australian Literacy and Numeracy Foundation.

Яко, а? Спестява мъкненето на книги до плажа...

Ето още две страхотни снимки:

След 5 години реформи в правосъдието и вътрешните работи на България и Румъния ЕС още не може да им се довери. Той ще продължи наблюдението над двете си най-нови членки, макар и с известни разлики в неговата процедура. Това личи от черновите на докладите за действието на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), с който Еврокомисията (ЕК) следи споменатите области. Те покриват времето от приемането на България и Румъния в ЕС досега и трябва да бъдат публикувани в сряда. Докато България продължава да влачи стари слабости като недореформирана съдебна система, безнаказана корупция ...

Слуховете за новите устройства на двата технологични гиганта, които упорито циркулират през последните седмици, се потвърждават и от източниците на New York Times.

Компанията разкри, че проблема е в собствения им сайт

В понеделник 16 юли 2012 година в 5 часа след обяд с полет от Истанбул пристигна новия консул в Чикаго госпожа Веселина Цветкова. На летище O’Hare тя беше приветствана от българите, работещи на Терминал 5 с пожелания да бъде продължена плодотворната мисия на предшественичката й екс консул Лила Георгиева. Веселина Цветкова беше топло посрещната и от екип на Генералното консулство на Република България в Чикаго. Госпожа Цветкова е нежна млада дама с миловидна физиономия. Родена е в Украйна. Завършила е Международни отношения в Софийски университет. Има над шест години опит като служител ...

Често проявявам нездрав интерес по отношение на новите технологии. NFC (Near-field communication) е най-горещото нещо, което ме вълнува напоследък. Технологията има толкова много приложения, че нямам търпение да стане по-популярна. Всъщност единият от начините да направиш нещо популярно е да го връчиш на хората и да им покажеш предимствата му. Нещо, което Sony правят по отношение на NFC (готина статия, Ники!). Turkcell също са се заели сериозно с тази задача. Между другото, те са новатори и ще се радвам, ако дойдат и внесат малко ентусиазъм в България.

Та, Turkcell предлагат свой мобилен телефон, разработен специално от ZTE, който идва с NFC чип. Телефонът върви заедно с магнитен стикер – от онези, които се залепят за хладилниците, но с екстра NFC. И когато телефонът се доближи до NFC стикера, се зарежда приложение за пазаруване. С него клиентите на Turkcell могат да си поръчат храна, вода и други неща от партньорите в програмата. През приложението се избира адресът за доставка, както и методът за плащане.

И въпреки че засега NFC плащанията няма да огреят метрото в Лондон за Олимпийските игри, защото били с една идея по-бавни, отколкото безконтактните Oyster карти, нищо чудно при нас да проработи.

NFC!

Подобни статии:

1. QR пазаруване по спирките
2. NFC, мобилни плащания и геолокация

Вече си готов със своя блог пост? Тази инфо графика представлява списък с 12 неща, които трябва да направиш сега, ако искаш твоя пост да стигне до повече хора.

Накратко най-важното:

1. Ключови думи

Селектирай най-подходящите ключови думи и фрази. Можеш да използваш за помощ безплатния инструмент на Google Adwords за ключови думи, за да ти помогне. Виж какво се търси и прецени кои ключови думи и фрази да ползваш.

2. RSS хранилките

Използвай ги добре. Извлечи максимума от тях.

3. Кратък URL

Не пропускай тази стъпка.

4. Поствай статията в социалните мрежи няколко пъти в различни дни … по различно време. Разнообразявай и самото съобщение при шерване.

5. Не забравяй добрата стара стратегия за публикуване на линк към статията в други сайтове, форуми и прочие. Поискай и мнението на другите хора за статията. Така ще увеличиш посещенията неминуемо.

6. Използвай сайтове като StumbleUpon, Reddit и Digg. Ключът към успех в тези общности е да даваш повече, отколкото получаваш.

7. Коментирай в други блогове!

8.  Помагай на хора в Twitter.

9. Много хитър ход е да добавиш линк към актуалния си блог пост, когато изпращаш мейл. Признавам си, че дори аз не ползвах този подход, но вече започвам. Аз лично поставях линк към основната страница, но когато линкът всеки път е различен и актуален, посещаемостта ще е много по-висока. Сигурен съм, че ще има ефект.

10. Прати директен линк към новия пост на свои клиенти, които биха имали интерес да го прочетат.

11. Добави поста към следващия „newsletter“, който пускаш.

12. Помоли други блогъри да споделят линка към твоя пост. Помни, че никой не е успял сам. Не е срамно да поискаш помощ. Разбира се, не пропускай да върнеш жеста!

Подобни статии:

1. 6 основни неща, които трябва да знаете за препоръките в Linkedin!
2. 6 основни SEO грешки, от които да пазите сайта си

Ползвали ли сте Google+ Hangouts? Програмата, която ви позволява да провеждате видеоконференции с до 10 приятели във Google+.  Ако не сте, силно ви препоръчвам да я пробвате. От скоро в Google+ Hangouts e въведена нова възможност за контролиране кои участници са видими от останалите във видео конференцията с помоща на нов бутон, наречен Cameraman button.

С въвеждането на Cameraman button от Google целят улесняване на потребителите и то най-вече професионалистите, които искат да контролират кой участва в дискусията. Бутонът дава възможност да бъде представен нов участник, преди той да се появяви в Google+ Hangout сесията или да бъде премахнат някой, след като е свършил да говори.
С това приложение се работи лесно и можете да въведете до 10 човека в Google+ Hangout сесията. Активирането или премахването става като натиснете малката иконка на камера под видео фийда.

От опциите можете и да изберете по подразбиране всички нови гости да бъдат скрити при присъединяване, докато не ги разрешите с Cameraman бутона.

Това е едно малко допълнение към възможностите на Google Hangouts, което дава възможност за по-добро управление на видео коннферентните разговори.

Откакто беше пуснат Google+ Hangouts през месец май, набира все повече почитатели, които ползват услугата, за да провеждат онлайн видео дискусия от най-различни интересни места. Ето и два примера, записани като клипчета в YouTube - първият е с екип от алпинисти от планината Еверест, а другият е дискусия върху здравната реформа в САЩ, проведена на живо онлайн от The New York Times.

Everest climbers live from Base Camp

http://www.youtube.com/watch?v=MyuMX-nvQbU

The New York Times Healthcare Reform discussion

http://www.youtube.com/watch?v=fH2W5YOduUI

Ползвали ли сте Google+ Hangouts? Споделете вашите впетчатления. Харесва ли ви?

Подобни статии:

1. Google+ Hangouts: Погледни ме в очите и се усмихни
2. Гледайте YouTube в Google+ Hangouts

Данните за месец юни от Compete показват, че Google + e с ръст от 41,3%, което прави 31,9 млн. уникални постетители на сайта. Това е огромен ръст от посетители и трафик към Google+.
От началото на годината Google+ е привлякъл 14,2 милиона посетители, спрямо 17,6 милиона през декември, за да достигне 31,9 милиона посетители през юни 2012.

 

За същия период Facebook е загубил 13 милиона посетители, като посещенията са паднали от 171,6 млн. на 158,6 млн.

Статистиката на Compete показв,а че за първи път Google+ е  с повече посещения от LinkedIn, който има 24,6 млн. посетители за месец юни. Това е спад на посетителите на LinkedIn с 6,5 % през юни спрямо май месец.

Ето и данните за социалните мрежи за месец юни, публикувани от Compete. В % са обозначени разликите спрямо месец май.

• Facebook 158,6 (+1,0%)
• YouTube 153,8 (+0,75%)
• Twitter 42,6 (+0,9%)
• Google+ 31,9 (+43,1%)
• Linkedin 24,6 (-6,5%)
• MySpace 21,9 (-8,0%)
• Tumblr 21,6 (+0,1%)
• Pinterest 19,4 (+0,4%)

Трябва да се има предвид, че данните от Compete са само за САЩ и само за десктоп компютри. Ако е вярно, че данните на Google+ за САЩ представляват 30% от всички по света, то би означавало, че Google+ вече се посещава месечно от над 100 милиона посетители, ползващи десктоп компютри.

По време на конференцията I/O през месец юни Вик Гундотра  каза, че мобилният трафик на Google+ е по-голям от трафика, идващ от десктоп компютри. Той съобщи тогава, че Google+ има 250 милиона акунта, 150 милиона активни посетители месечно и 75 активни посетители дневно. Статистическите данни за месец юни, публикувани от Compete като че ли потвърждават обявените данни от Google.

Данни, съобщени от  Experian Hitwise,  също потвърждават растежа на Google+ през месец юни.
Според тях Google+ има 0,85% от посещенията, идващи от социалните мрежи в САЩ през месец юни, в сравнение с май, когато те са 0,63%.

Трябва да се обърне внимание, че Compete измерва уникални посетители, докато Experian Hitwise измерва уникални посещения. Данните от Experian Hitwise също са само за САЩ и само за десктоп компютри.

 

Снимка: Compete

Подобни статии:

1. С колко Google победи Facebook през 2011 г.
2. Instagram впечатлява – 78% ръст в посещенията на instagr.am

Една от най-нашумелите в последно време компании за смартфони, RIM, ще понесе пореден удар върху разклатеното си състояние. Стана ясно, че RIM ще трябва да заплати сумата от $147.2 милиона за нарушение на патенти, които принадлежат на компания, наречена Mformation. Проблемът е възникнал, когато е било установено, че устройствата, произведени от RIM, използват технология на Mformation, което е в разрез с патентните ограничения.

Съдът в Сан Франциско е наложил голямата глоба на RIM, като е сметнал, че иновацията е използвана неправомерно в 18.4 милиона комплекта, а реалната цена е $8 долара. Така, след изчисленията се получава, че компанията ще заплати обезщетение от $147.2 милиона на Mformation. Подобна глоба ще усложни изключително много финансовото положение на RIM, тъй като знаем, че те определено не се намират в цветущо състояние. Очакваме дори да се появят отново слухове за това кой ще се опита да придобие смартфон гиганта.

„Mformation произвежда иновативни решения от далечната 1990-та година. Нашите продукти се използват от голям брой производители на мобилни устройства и мобилни оператори, за да бъде улеснена работата, но също така и да се подобри преживяването от потребителя,“ споделят от Mformation.

На по-късен етап става ясно, че патентите, които са били нарушени от RIM, засягат технология, позволяваща синхронизация и наблюдение на информацията от разстояние.

Снимка: RIM

Подобни статии:

1. Google застрашени от глоба, възлизаща на $22.5 милиона
2. Google купува още патенти от IBM

Райчо Радев, директор на спортното училище в Перник, който на 21 юни обяви гладна стачка против политическите уволнения в образованието продължава да гладува. „В момента има акция за моето политическо уволнение, то започна през февруари. Началникът на инспектората, който управлява община Перник в образованието, ми предложи да се откажа от длъжността директор, независимо, че имам защитен 1-ви клас квалификация. Имам противоречия с началниците. Имало е винаги назначения по политически причини, но имам усещането, че по време на управлението на ГЕРБ тези назначения станаха много и сякаш се връща чл. 1-ви ...

По старото поколение знае какво беше вестник Правда. Официозът на комунистическата партия на СССР, колеше и бесеше в медийното пространство на бившия Варшавски договор. Вестникът все още съществува, но се е преоблякъл в нови дрехи, въпреки че идеологически не е мръднал и сантиметър напред. В рекламите на новото лице на комунизма можете да видите Ленин [...]