Френски бомбардировки в Мали Ако забелязвате за войната в Мали почти нищо не се знае. Няма ги фоторепортажите от Либия, всичко е под пълна медийна цензура  има защо и все пак от това любителско видео можете да си представите какво се случва. В момента там се намират над 4000 френски войника. Ако прибавим към тях [...]

Като еректорален феномен Бойко Борисов беше обявен за почти съвършен. Но вече е почти свършен.

Февруарската, т.е. „антимонархическата” революция в България, избухна срещу неговия нарцистичен автократизъм. Може и да ни сполети октомврийска, т.е. болшевишка революция, ако той реши да брани короната си на всяка цена.

Болшинството българи далеч не са на улицата, но и болшевиките не са имали проблем с бройката, за да постигнат диктатура на малцинството си над гигантското мнозинство пасивни сънародници. Има ли такава опасност това да се повтори в съвременния български контекст?

Не, разбира се. Не и в екстремната форма, възникнала в началото на онзи 20-ти век в онази изостанала Русия. И все пак…

Големи терзания дълбаят душите на много български умове с класическия въпрос „Какво да се прави” ( зададен под формата на класическия роман, писан в руската тюрма в Петропавловската крепост от Николай Чернишевски в края на 19-ти век).

Отговорът не е лесен. Живо е мнозинството българи, участвали в най-големите протести в новата ни история през онази размирна 1997-ма година, но те са като парализирани пред телевизорите. Само смяната на поколенията ли е причината, поради която именити участници в протестната вълна през онази от 1997-ма година не се забелязват днес да сърфират на гребена на надигналото се цунами в морето от несправедливост?

Въпросът е драматично риторичен. Защото е ясно, че малцина българи с разпознаваемо на улицата име, са готови да го подчинят на анонимността на протестите, разтърсващи няколко градове днес. С риск да бъда обвинен в някаква носталгична „революционна романтика” , нека да откроя някои разлики.

През януари 1997-ма, когато имаше ясна политическа цел да бъде свалено правителството на БСП, хиляди граждани демонстрираха упорито ден след ден в София. Мизерията беше много по-голяма от сегашната. Магазините за хранителни стоки бяха като музеи на социализма- с празни рафтове. Но ( ако не се брои екстремният 10-ти януари и обсадата на парламента) седмица след седмица стотици хиляди българи дефилираха по улиците на същите тези големи градове на България без нито веднъж да бъде счупен нито един прозорец, нито една витрина, нито една глава.
България даде пример през 1997-ма (при липсата на традиция) за култура на протестирането в рамките на демократично поносими рамки, които все пак станаха менгеме за изстискване на желания от народа краен резултат. Сега имаме пример, имаме собствената си традиция.

Как така се случва обаче, че тази култура на протестирането е занижена в днешно време, когато във (вече европейска) България наблюдаваме всекинощно кървища, уличен вандализъм и в резултат на това имаме опасения от разрастване на всякакъв екстремизъм ?

Не претендирам за обяснение „в десетката”, но ми се струва, че берем плодовете на дървото Борисов. Арогантността на управлението му доведе до класическия рикошет на бухалката, синтезиран в поговорката: ”каквото повикало, такова се обадило”.

След такова „лидерство” доста хора с усет за лично достойнство не желаят да се смесват с онези, която си избраха бухалката за регулировчик насред държавното кръстовище. Тя им отвръща подобаващо с онова, на което той ги научи: бий удряй, мачкай, за да постигнеш целта си.

Апропо,нека кажа нещо еретично, пък нека бъда заклеймен: по-добре е да има партийни знамена на протестите, за да е обособено ясно кой къде да застане в общата кауза „срещу монополите”. Диктатурата на анонимността отблъсква личностите, които не разпознават себе си като част от протести, провокирани от маскирани, зомбирани или амфетамирани биткаджии с вдигнати средни пръсти „срещу системата”.

Разбирам и подкрепям жаждата за „нови физиономии”, но как да ги нацелува човек по бузките, когато са маскирани и не знаеш какво паве таят и за теб в пазвата си. А когато се стигна до демаскиране се оказа, че насреща ( и с претенция да е начело) имаме някаква Пеловска, протеже на паникьосаната власт.

Срещу личността на Борисов безличността на протеста е битка с предизвестен (без)край. Трябва да си направим изводите от поредното настъпване на мотиката. Той ще си замине, но само в лично качество. Ето защо трябва да бъде разбит самият мит за”добрия цар”, следовник на охранявания от него генерален секретар или монархо-господар.

Share on Facebook

КОНКУРС НА БХК ЗА ПРАВОЗАЩИТНО СТУДЕНТСКО ЕСЕ

Историята на Лиляна Паница прилича на тази на песента Лили Марлен. Две истории за две жени в мъжко време, които ни научиха и на нещо друго – никога хората не могат да се намразят толкова много, че да не успеят да запеят заедно и да си помогнат. Колкото и да сме различни винаги ще има [...]

Минах за малко. Видях, че в авангарда на протеста има група от не повече от двайсетина ултраси с черни качулки, които целенасочено атакуваха полицията. Повечето хора около тях скандираха “Без агресия” и се опитваха да им попречат да вършат провокациите си. Полицията от своя страна в един момент започна да бие наред без да различава ултрас с дърво в ръка и гражданин, който се опитва да го спре.

Мисля си, че е много по-лесно агресивните качулки с дървета в ръце да бъдат изолирани от полицията преди да извършат провокациите, така протестът да бъде прочистен и да продължи нормално. Тогава обаче заглавията няма да са “Протестиращи атакуваха полицията”. Така си мисля. Въпросът е онзи, който дава заповеди на полицията, какво си мисли. Помислете и вие:

Няма българско правителство, което да не е обслужвало интересите на монополи, групировки и всевъзможни други паразити. Като не става въпрос само за депутати, министри, премиери и зам. министри. Съществува орда от шефове на комисии, фондове, дирекции и керемидки. Всички до един се грижат неуморно за това, ние – българските данъкоплатци да ставаме по-бедни, а те, техните началници и чорбаджиите, да стават по-богати.Тези две групи червеи са се погрижили за безопасността си. Назначили са си послушни, зависими, корумпирани полицаи, следователи, прокурори и съдии.

Вицепремиерът, опората на правителството, финансовата гордост на българската нация и той на своя ред си замина*. Според мнозина той си отиде във връзка с протестите – тези хора смятат, че г-н Борисов го пожертва, за да изпусне парата (пàрата, а не парàта; парàта г-н Борисов последна ще я изпусне) и да отклони гнева и недоволството от себе си. Имаше също и по-проникновени наблюдатели, според които причината за позорното изритване била, че г-н Дянков изтръскал до последно резерва, за да плати субсидии на селските стопани, поради което не останали пари за пенсии и за други такива нервни плащания. За съжаление, и двете хипотези не са верни. За щастие, истината изглежда ще се окаже много по-сочна и много по-смешна.

Да ви кажа ли защо хвръкна главата на финансовия корифей? Добре, не ме умолявайте – ще ви кажа. Когато на днешната пресконференция попитаха г-н Борисов (между другото, тази пресконференция беше абсолютният рекорд на медийния му провал – да изкара някакви фалшиви протестиращи, които журналистите разбиха на десетата минута, след което да наругае медиите и да избяга от тях – това едва ли и самият ТОЙ скоро ще успее да надмине), та когато го попитиха защо е изхвърлил Дянков, при положение че той не е направил нищо различно от онова, което правѝ и за което беше хвален в продължение на три години и нищо по-различно от онова, за което г-н Борисов беше казал, че падне ли Дянков, пада и правителството, премиерът обясни, че Дянков имал две функции: на финансов министър и на вицепремиер. С първото се справял добре, но с второто – не. Така обясни премиерът отстраняването на вицепремиера. Дрън-дрън! Мълвата говори друго…

Аз имам слабостта да се срещам с всякакви хора, доста от които са завидно осведомени по определени въпроси. Та, ето какво се е случило според неколцина от тях, за да се стигне до драмата с оставката на Дянков:

Международният валутен фонд взима решение да увеличи капитала си. Следователно всички държави-акционери, сред които е татковината ни, трябва да направят съответните контрибуции, които в нашия случай възлизат на около 160 милиона. Симеон Дянков, силно притеснен и безпаричен в резултат от тригодишното „вещо” управление на г-н Борисов, се чуди как да изклинчи. Тупка топката, тупка я, докато накрая не получава писмо от самия комисар по икономика и финанси Оли Рен. Писмото настоява България да си плати дължимото, вероятно с твърде възпитан тон, но за зла участ писмото сварва г-н Дянков в неподходяща психическа кондиция. На нашия финансист №1 му причернява пред очите и той отговаря на еврокомисаря със сурово писмо, чийто смисъл, в общи линии, е г-н Оли да си гледа работата и че България ще плати на куково лято. Отговорът на г-н Дянков предизвиква у комисаря Рен озадачено повдигане на вежди и онзи решава да влезе в контакт с колегата си комисар Кристалина Георгиева (нали знаете, че „Кристалина” е псевдоним, но това е тема на друг разговор). Оли Рен я пита с възпитан, но настоятелен тон какво става и тя бърза да запознае със случая г-н Борисов. Г-н Борисов започва да се вайка и да се  тюхка в продължение на няколко минути, дори може би и половин час, след което властно повелява да се изготви писмо лично от негово име в дух, че България ще си плати чинно всичко, което се очаква от нея. Изготвянето на писмото се възлага на финансовото министерство воглаве с г-н Дянков. Министерството дисциплинирано и съвестно връща на премиера в най-кратък срок искания текст. Както си му е редът, текстът е на английски език. Понеже г-н Борисов е зает с много по-важни държавни дела от това да умее да чете и пише на английски език, той посяга да парафира писмото на юнашка вяра, когато някакъв инстинкт на индиански вожд възпира ръката му. Взима мъдрото държавническо решение да съгласува текста първо с Кристалина, преди да го изпрати на Оли Рен. Изпраща ѝ го и тя половин час по-късно му се обажда с разтреперан глас. Обажда му се, за да му каже, че второто писмо, вместо да замаже гафа на първото и да изрази от името на министър-председателя намерението на държавата да си плати вноската като акционер в МВФ, съдържа още по-тежки попръжни и още по-категорично послание в смисъл Оли Рен да си гледа работата и че ще види пари от България през крив макарон. Като се опитва да си представи какво щеше да стане, ако беше подписал на вяра мистериозния английски текст, на г-н Борисов му причернява, той забива могъщ шут в мършавия задник на световния финансист и слага на негово място кроткия философ и бивш габровски кмет, незаслужено нашумял със спорния си талант да усвоява еврофондове.

Ето това, дами и господа, е причината да изхвърчи Симеон Дянков. Това е тя според мълвата, която стигна до мен. Бива ли да живеем в такава държава?! Бива ли доброволно да даваме властта на такива хора?! Това е хем смешно, хем обидно! Мисля си, че при това положение не бива да се учудваме и не бива да се сърдим на мненията по наш адрес, които се ширят в други държави и в други общества. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

_________________

* И аз на своя ред ще си замина,
трева и мен ще расне над прахът.

(И. Вазов, „Моите песни”, „Под гърма на победите” 1913)

Tweet

Четири бронирани машини - "пустинни котки" на Военна полиция охраняваха паметника "Васил Левски" по време на церемонията, в която участваха президентът Росен Плевнелиев и председателят на Народното събрание Цецка Цачева. Протестите срещу властта в столицата и страната, които започнаха преди 10 дни заради високи сметки за ток и парно, продължават и тази вечер.

Днес от Canonical обявиха пускането и на версия на Linux операционната система Ubuntu за таблети с размер на екрана от 6 до 20 инча. 

Както вече съобщихме Canonical планира пускането на Ubuntu за смартфони, както и смартфони от неназовани производители през Октомври тази година. А за разработчици версията на Ubuntu за смартфони ще може да се изтегли още този четвъртък от секцията за  разработчици в сайта на Canonical. Тя ще може да се инсталира на Galaxy Nexus и Nexus 4.

Ето че и версията за разработчици на Ubuntu за таблети ще може да се инсталира и на таблетите Nexus 7 и Nexus 10.

Пълна информация за обявената от Canonical операционна система Ubuntu за таблети може да бъде намерена на сайта на Canonical.

Желаещите да пробват версията на Ubuntu за таблети могат да я изтеглят от секцията за разработчици на сайта на Canonical. 

http://www.youtube.com/watch?v=h384z7Ph0gU

Снимка: Canonical

 

Честните евреи последваха дългът си пред историята и заминаха за тяхната Родина Израел (Алия עלייה ), а бившите агенти на ДС останаха в България и оглавиха Шалом… Стефан Краев 617 души подрепиха тази страница посветена на една българска героиня – Лиляна Паница. Някой от тях са и част от онези близо двеста души в Израел [...]

На специално събитие днес, организирано от Тайванската компания HTC в Лондон и Ню Йорк бе представен дългоочакваният смартфон HTC One, който беше с кодовото име М7.

Външният вид на HTC One е точно както го бяхме видели в изтеклата информация в мрежата с алумиев корпус, който се слива с дисплея. HTC One е с 4.7-инчов Gorilla Glass дисплей с резолюция от 1920 х 1080 пиксела, Full HD 1080p Super LCD 3, гъстотата на пикселите е 468ppi. Той е много тънък, само 9,3 мм. Смартфона е с размер 137.4 x 68.2 x 9.3mm и тежи само 143 грама.

HTC One идва с UltraPixel камера с 4 милиона “ултра пиксели” f/2.0, позволяваща Full HD 1080p видео и според компанията позволява пропускането на над 300 процента повече светлина. Добавена е и новата специална функция за снимане HTC Zoe.

Той е с четириядрен процесор на 1.7 Ghz и чипсет Qualcomm Snapdragon 600 има 2GB RAM и 32 GB вградена памет.

Телефонът е с операционна система Android JellyBean 4.1.2, която ще бъде ъпдейтната до 4.2.2, както и с коренно променена визия на потребителския интерфейс Sense. Началният екран до някъде напомня на този от Windows Phone и със сигурност ще предложи изцяло ново изживяване на потребителите.

Промяна има и при бутоните сега те са само два, Home и Back като задържането на бутона Home стартира Google Now, докато при задържане на бутона Back се появява мениджъра на отворени приложения подобно на Windows Phone.

 

На премиерата на HTC One бяха представени и новите технологии HTC BlinkFeed™ , HTC Zoe™ , HTC BoomSound™ и HTC Sense TV™ които правят смартфона изключително полезен и желан.

Батерията е с 2300 мАч. Смартфона позволява добавянето на NFC чип. Ето и пулна информация за техническите характеристики на HTC One

Според компанията HTC One ще бъде на пазара още в началото на март и ще се предлага от 185 мобилни оператора в над 80 страни и региони. За България се съобщават мобилните оператори Globul и Vivacom.

Ето и официалното видео:

http://www.youtube.com/watch?v=N9A8NnBbW_A

Снимка: HTC

За да има по-малко бедни

Мъж, известен с многото си любовни похождения както сред жените, така и сред своя пол, умира и спира пред райските врати. Свети Петър го пресреща и както е редът, провежда малка анкета: - Кажи сега, вярна ли е тази слава, която ти се носи? - Ами вярна е... - А как успяваше при жените? - Ами как, заговорим се и от приказка на приказка, стигнем дотам. - Добре, ами при мъжете? - Ами, че пак така, заговорим се и от приказка на приказка... - Хайде, хайде, минавай, че много се заприказвахме! - изкомандвал светията. Усмихни се, България! Винаги сме оценявали тънкото естетическо чувство на гейовете и оказва се напълно основателно. Най-скъпата торта в света за 37 млн. евро е поръчана за гей сватба и е украсена с 2000 диаманта. Влюбената двойка очевидно е заложила на старата максима, че най-добрият приятел на жените са диамантите. Нищо, че в случая полът по-скоро е вътрешно усещане. Да не говорим, че във времена на криза такъв подход към сватбата е и практичен, и лесен. Вместо...

За повишението на цената на тока, която доведе до масовите протести в страната в последните дни, е допринесъл и проектът „Белене”. Това стана ясно от думите на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) Теменужка Петкова. Лошите управленски решения и сделките, сключени в нарушение на Закона за обществените поръчки по проекта „Белене” допринасят за повишението на цената на тока, която сега всички ние плащаме, обясни Петкова. Шефът на АДФИ уточни, че през последната година и половина е била извършена много сериозна проверка на документацията по проекта за АЕЦ „Белене” и са били констатирани едни от най-тежките нарушения на законодателството в областта на обществените поръчки. По думите на Петкова става въпрос за най-голямата по стойност непроведена процедура която агенцията е установявала – 200 млн. лв. по договор, сключен между НЕК и „Атомстройекспорт”. Непровеждането на процедура означава, че нямаме яснота и гаранция, че това е реалната цена, обясни още...

Твърдението ми, че в България е еретично, направо забранено да се споменава завета на Левски „Тоз, който ни освободи, той ще ни и пороби”, се потвърди днес за пореден път днес в деня на обесването на Апостола.

В един от най-четените информационни сайтове н интернет се промъкна за кратко следното ( направо невероятно!) заглавие:

„Левски: Тоз, който ни освободи, той ще да ни и пороби
dnes.dir.bg

България отбелязва 140 г. от обесването на Васил Левски. В последните си мигове той се изповядва пред архиерейския наместник на София отец Тодор Митов с думите: “Каквото съм правил, в полза народу е”…

Направо не беше за вярване, че най-после от една българска медийна трибуна се престрашиха да цитират забранения завет на националния ни герой, над който тегне омертата на русофилството, доминиращо навсякъде в България и в днешно време. И се оказа, че дългата ръка на петата колона веднага е реагирала. Само часове по-късно същият материал се появи със сменено заглавие:

„Васил Левски: Народната работа стои над всичко
Днес в цялата страна се провеждат тържествени церемонии в памет на Апостола на свободата
БГНЕС

България отбелязва 140 г. от обесването на Васил Левски. В последните си мигове той се изповядва пред архиерейския наместник на София отец Тодор Митов с думите: “Каквото съм правил, в полза народу е”. ..”

„Честито” на всепобеждаващото русолюбие, което тегне над българското родолюбие.

„Честито” и на „свободното слово” в несвободната ни Родина!

Share on Facebook

През последните няколко дни всички станахме свидетели на масово народно недоволство и определено има защо. Хората писнаха от прекомерно надутите сметки за ток и парно. Безочливото оправдание на топлофикациите и електроразпределителните дружества, че зимата, която била най-студената от десет години насам, е причина за непосилните фактури, обаче не хвана дикиш дори пред малките деца. Още повече че това съвсем не беше най-студената зима. В разгара на гражданския гняв се оказа, че топлинните счетоводители, благодарение на които осъмнахме с астрономически задължения, са открили друг хитър начин да се обогатяват за наша сметка. Недоволстващите от отчетеното потребители, пожелали ново засичане на прогнозните си дялове топлоенергия, са били оскубани с по 2,60 лв. за заявление за услугата. При това напълно незаконно, тъй като според гневни потребители да кандидатстват за извънредно отчитане на прогнозен дял могат единствено абонати, които не са ползвали жилището си поне 3 месеца....

От няколко дни България се бунтува. Във всеки по-голям град в страната хората излязоха на улицата и показаха, че отчуждението и апатията не са завладели тотално народа. Този път българинът надмогна мързела и егоизма си и се обедини в името на една кауза - да покаже на монополистите, че времената на "преклонената главица" вече са отминали. Надали има дори и един-единствен човек, който да не се радва на т.нар. пробуждане на народа. Но както при всяко нещо в живота и тук има две лица - красивото лице на протеста: хилядите мирни граждани на всякаква възраст - от пенсионери до малки деца, накичени с български знамена; полицаи, които посрещат протестиращите със свалени щитове и каски, дори и с усмивки и в замяна на това получават цветя. Този цивилизован начин на протест е най-силното доказателство за едно узряло и силно гражданско общество. Но, от друга страна, видяхме и неминуемото грозно лице на протеста. От една страна, е неизбежният опит на някои политически партии буквално да...

Даниел Стоев е роден на 10 декември 1989 г. във Варна, но през цялото време е живял в Добрич. От 5 години е в София, където следва „Финанси, счетоводство и контрол” в УНСС. В момента е студент втора година специалност „Философия” в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. От три месеца е член на Студентския съвет на университета. - Г-н Стоев, обяснете ни причините, поради които от Студентския съвет обявиха, че ще стачкуват на 27 февруари? - Въпросът е принципен. Когато става въпрос за държавно образование, концепцията трябва да е ясна. Предполага се, че на родителите, като граждани, им се събират данъци, които отиват и за университетите. Освен това ние сме социална държава и образованието трябва да бъде достъпно. Много често увеличението на таксите се оправдава с подобряване качеството на преподаване. Студентът тогава е склонен да се смили. Аз обаче не виждам защо държавата извади от приоритетите си сектор „Образование”. - Наистина ли смятате, че качеството на...

Имало едно време... Вероятно така ще започват след години разказите за двамата герои на днешната рубрика. Колкото различни като играчи, толкова еднотипни като характери. Те са част от един изчезващ вид сред футболистите. Те се кълнат във вярност на клуба на сърцето си, прекланят се пред феновете му, твърдят, че са готови да дадат всичко от себе си и да се отрекат от всички земни богатства в негово име. И за разлика от много други играчи го доказаха с делата си през годините. Франческо Тоти и Стивън Джерард. Няма да получите техни визитки в този текст, защото и двамата нямат нужда от представяне. А и ако се замислим, да им се направи визитка е на практика невъзможно. Защо ли? Защото кога точно са родени, значение няма – те са от онзи тип вечни играчи, без които имаме чувството, че футболът ще се разпадне. Колко отличия са печелили – безброй са, но те губят стойност пред безграничната любов на привържениците и неоспоримото уважение на съперниците, които вървят ръка за ръка. В...

Ескалиращите протести водят до сериозен спад в подкрепата за Бойко Борисов и ГЕРБ. По този начин се отваря път към властта за БСП. В момента на това някак си не се обръща достатъчно внимание – гневът на протестиращите е концентриран към днешните управляващи, а безобразията на предшествениците им са сякаш забравени. Какво обаче се забравя? [...]

Днес президентът на  Microsoft International – Жан-Филип Кортуа – се срещна с български студенти в Софийския Университет. Темата на събитието беше “Възможностите за образование и предприемачество на Microsoft YouthSpark“.

Сред официалните гости бяха още посланичката на САЩ у нас – Н.Пр. Марси Рийс, както и изпълнителният директор на Microsoft България – г-н Георги Ранделов. Домакин бе ректорът на Алма Матер – проф. дин. Иван Илчев, който приветства гостите за добре дошли и освен предизвикателствата пред младите хора, изтъкна отличията на студентите, както и челната 1-ва позиция на университета в Рейтинговата система за висшите училища в България.

Главна тема на дискусията беше предизвикателството пред младите в намирането на работа и възможностите за развитие, чрез насърчаване на предприемачеството и образованието. Основната цел на програмата Microsoft Youthspark е справянето с младежката безработица (хора до 29 г.), която е в пъти по-голяма от тази при по-възрастните. Компанията е планирала в рамките на три години по един или друг начин да бъдат интегрирани 300 милиона младежи от целия свят. Онлайн платформата предлага най-различни възможности за обучения, стажове, конкурси за проекти и други дейности, подкрепящи професионалното развитие на студентите. Подробно описание на различните програми може да намерите тук.  

 По време на срещата г-н Кортуа и г-н Ранделов връчиха и грант на стойност 49 200 щатски долара на д-р Ралица Ганева, която представлява Сдружението на възпитаниците на Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ – FEBA Alumni. Финансирането се осъществява по програмата YouthSpark за проекта на FEBA Alumni – “Кариера в ИТ” (CareerIT), който цели да усъвършенства уменията на 13 000 ученици от селски и отдалечени райони в България.

Студентите имаха възможността да получат информация и от колегата им Кирил Русев, който е спечелил образователен проект, разработен на базата на компютърни игри, чрез които децата усвояват по-лесно нови знания от различни области. Той, както и всички гости на събитието, отбелязаха, че за постигане на целите си младите трябва да вярват в способностите си и да направят всичко по силите си за реализиране на плановете си. А на хора с желание и идеи Microsoft подава ръка.

Microsoft подпомага българското образование в дългосрочен план и през последните 10 години компанията е инвестирала повече от 2 млн. щатски долара чрез програмата си „Партньори в познанието“ и други съпътстващи инициативи.

Медийни партньори на програмата YouthSpark в България са SocialEvo.net, Капитал Кариери, investor.bg, teenproblem.net, както и jobs.bg. 

 

 

Просто вече ставате нахални!

С тази реплика към журналистите приключи днес режисираният опит на премиера Борисов да изобрази автентично общуване с медиите и да внуши само онова, което на него му се иска по отношение на протестите и исканията да подаде оставка. Кой обаче точно проявява нахалство пред цяла България, ще разберете, ако прочетете този текст докрай.
Обещанията за намаляване цената на тока с 8 процента ( ако „ДКЕВР се съгласи”!) от 1 март и отнемането на лиценза на ЧЕЗ ( „в рамките на деня”) бяха предвидените новини, с които Борисов се надяваше да засити медийното любопитство. Но режисурата на сценария, замислен като приспивен за бунтовете, беше на нивото на примитивизма, с който се характеризира цялото управление на ГЕРБ.
Т.н. пресконференция беше изградена върху искания от 7 точки на протестиращи, на които Борисов смяташе, че може да отговори достатъчно успокояващо. Увисна обаче като основен въпрос неписаната точка № 8: кой е писал въпросното писмо и доколко то е представително за исканията на протестиращите. И точно тук се сгромоляса пропагандната конструкция, построена върху подвижните пясъци на лесни за разриване зависимости на острието, което от щаба на премиера си въобразяват, че хитро са измъкнали за контаатака в лицето на самообявилата се за лидер на протестите в София Даниела Пеловска.
Госпожата получи думата лично от Борисов да …го похвали. Не можа да се нарадва, как това било първото правителство, което приема протестиращи, размахвайки бележчица от деловодството на Министерския съвет, която доказвала колко бързо в рамките на едно денонощие е реагирал с покана към нея ( и към още една демонстрантка, вкарана в схемата за повече легитимност) е реагирал с решение на проблемите министър-председателят. Пеловска намери за нужно два пъти да вземе думата с тази възторжена благодарност, с което направо пресоли манджата, сготвена от некадърните сценаристи на Борисов.
В паниката си да сглобят някаква омекотяваща страстите тактика съветниците му пак го насадиха в кадровото тресавище, както с много други госпожи, които Борисов вярва, че омайва с неустоимия си чар на строг, но справедлив властник. Пеловска я чака съдбата на опозоряването от „докосването на мускулите” на Бойко- досущ, както това вече се случи на плеяда от подобни пеперуди, като външния министър Румяна Желева, съдита Венета Марковска и току-що прогонената от току-що поверения й от Борисов пост на върха на ДКЕВР Юлиана Иванова.

Преиграването на Пеловска, която мигом беше разконспирирана от журналистите като бивш член на Националния съвет на СДС, не просто направи лоша услуга на сценаристите, но и настърви журналистите, които разплетоха още малко гербаджийската й връзка с констатацията, че синът й е юрисконсулт в Столична община, а дъщеря й е заместник-кмет на един от районите в София. Това няма как да е станало без участието на ГЕРБ, която на последните избори превзе тези общини почти без остатък по силата на закона, който им позволи да превърнат изборната си победа по точки в почти пълна доминация в града. Пеловска не отрече, а повиши тон ( след като вече веднъж се скара на журналистите да не смеят да мислят, че протестите са срещу правителството, а били срещу цялата политическа система през всички години), че се гордее с децата си.
Но да надникнем в „злополучната” за легендираната като непозната на Борисов Даниела Пеловска, „лидерка” на протестите в София. Това е годината, когато тя напуска с гръм и трясък СДС и пише благодарствено писмо до главния секретар на МВР Бойко Борисов, публикувано във в. „Добруджанска трибуна”. Пак през тази година Пеловска влиза в предизборните листи на „Новото време”. Как мислите, дали приближеният днес на Борисов телевизионен водещ и тогавашен лидер на „Новото време” Емил Кошлуков „случайно” не я познава?
Е, ако не е Кошлуков, друг „бард” на Борисов май е най-новото и „увлечение” в по-ново време. Вижте как в три различни коментара по три различни повода Пеловска брани по форумите в интернет ( придружено с нейна снимчица- няма грешка) лидера на РЗС Яне Янев.
Daniela Pelovska • •
Някой от вас дали е прочел интервюто?Не прочетох един коментар,свързан с написаното,което предполагам никой няма да отрече,че е истина!Преди време,когато Яне подчертавам,за първи път заговори за ислямистите в България.пак пишехте несериозни коментарии.Когато видях озлобелите погледи на онези с брадите и на забулените жени в съда в Пазарджик,разбрах какво назрява в България!Чудя се дотолкова ли сте зависими от политическите си пристрастия,че загърбвате най-големият грабеж на България!

• December 30, 2012 at 11:14pm
Daniela Pelovska • •
Само едно въпросче Ради.Кое точно от това което казва Яне не е вярно!Това е проблема на по голямата част от българите,някой им боде очите с фактология и те вместо да се вслушат се подават на манипулации за човека,който изнася фактите!И такива измекяри като Куневица се промъкват по терлички!Бием се после по главата,но не си даваме сметка,че сами си ги правим герои!Какво е направила Кунева за България,докато заемаше европейския пост?Това искам да чуя аз пък и всички!
•
• November 26, 2012 at 12:57am
Daniela Pelovska • Водещ коментатор
Колко от българите смятат,че има някакъв смисъл от този референдум?Инвеститор ли се появи ,пари в държавата ли има в излишък?Няма по безумно начинание от този референдум!Янев е безкрайно прав и ако това с което се е заел успее,ще е едно добро за българите дело!

Със същото, че и с по-голямо настървение, Пеловска брани кандидатурата на президента Петър Стоянов за конституционен съдия, издигната от и провалена скандално от патерицата на ГЕРБ, каквато играе в публичното пространство остатъчната СДС с лидер Емил Кабаиванов. И за де не бъде сбъркана на чия страна е, пустоства люто несъгласните сини дейци, солидаризирайки се с разбивачите на Синята коалиция.

И тази бизнесдама, собственик на хотел „София пласт” в Кранево край Варна ( приютявала видни лидери на софийската организация на СДС, наричани от техни бивши колеги „хората с парите” зад Кабаиванов), е „независимото лице” на протестите в София? Дали е чак толкова нуждаеща се и пострадала от високите сметки за ток? Във всеки случай хотелчето й с 95 стаи и 10 апартамента си го бива, щом е предпочитано за летуване от видния деец на КГБ Евгений Примаков, когото определям в книгата си „Течна дружба” като дългогодишен неофициален руски генерал-губернатор на България.

Явно е, че Пеловска е „дадена на заем” на Борисов от същите хора, които се опитват да му услужат ту със съдията Марковска, ту направо с президента Стоянов- толкова е „огладнял” откъм кадри Борисов! За самата Пеловска въпросът може да е личен, щом желае съдбата на Марковска, но в случая с Борисов става дума за опит за измама на цял един народ, въобразявайки се, че още веднъж може да го надхитри.

Наказателният кодекс на протестиращите ще го санкционира.

Share on Facebook

Представители на протестиращите в общонационалните протести в България категорично се разграничиха от обявената от премиера Борисов за техен представител Даниела Пеловска. Тя участва в пресконференцията на премиера днес и обяви подкрепа за правителството му.

Българският премиер заяви, че ще предложи на ДКЕВР от 1 март токът да поевтинее с 8%. „Според нашите разчети това може да стане”. Освен това Борисов заяви, че „в рамките на днешния ден на лицензът на ЧЕЗ ще бъде отнет”. На извънреден брифинг днес в Министерски съвет той каза още: "Няма да съм аз този, който ще национализира ЕРП-тата в България. Ние няма да национализираме. Който иска – да дойде и да национализира". Борисов обяви още, че и трите ЕРП-та са били глобени днес.

Онова, което се случва в България, е тежко изпитание - частни интереси противодействат на националните. Онова, което се случва спрямо страната, заплашва да доведе до изключително тежка национална криза. На България е нужна важна промяна - безпринципната гъвкавост да бъде заменена от здрав смисъл. Защото е факт, режимът на партиите не разреши, не разрешава, няма и да разреши огромните проблеми, с които се сблъскваме.

От 2008 г. Калина Томова живее в Чикаго, САЩ. Като кореспондент на в. “България Сега“, публикува репортажи от събития на българската общност, както и лично творчество. Съосновавател е на Литературен клуб “Българско слово“ в Чикаго (2009 г.), чрез който ежемесечно се организират срещи на литературни творци и ценители на писаното слово. През април 2010 г. е учреден Съюз на българските писатели в САЩ и по света, на който г-жа Томова е секретар и член на Управителния съвет. Участва в организирането на литературни вечери по повод представяне на автори от Чикаго, САЩ, и България. Включва се в инициативата на Съюза за съставяне и издаване на първия по рода си сборник с творби на автори, живеещи в чужбина – Алманаха „Българско слово и багри от САЩ и света“, издаден от ДАБЧ през лятото на 2012 г.

Стратегическото управление е генериращ фактор на организационния успех, особено когато се съчетава с иновационно мислене и предприемачески действия. Това е добре известно на всички в сферата на бизнеса, но как стоят нещата в областта на изкуствата? Отговор на този въпрос дава книгата на доц. д-р Лидия Върбанова ”Стратегическо управление в изкуствата”, издадена на английски от международно академично издателство Routledge, Taylor & Francis Group.

Изследването разглежда базисни и специфични проблеми на стратегическото управление в сферата изкуството в съчетание с иновационния подход и културното предприемачество. Представянето му у нас е на 20 февруари (сряда) 2013 година от 11.00 ч. в конферентната зала на втория етаж в сградата на КНСБ на пл. Македония №1, проведе под формата на творческа дискусия с модератор д-р Десислава Стойчева, преподавател по Арт мениджмънт в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”.

Доц. д-р Лидия Върбанова е преподавател в Департамента по Мениджмънт в университета Конкордия в Монреал, Канада, международен консултант по мениджмънт и изследовател по въпросите на стратегическото управление на творчески организации и разработването на проекти в културния сектор.

Ето какво прелюбопитно четиво се намира на интернет страницата на АЕЦ „Козлодуй” ЕАД, подстраница: Нови мощности Започна оценка на въздействието върху околната среда от изграждането на нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ...

Погледнете тази снимка от първата страница на вестник “24 часа”. Най-отпред се мъдри рекламата на “Риск инженеринг АД” с мажоритарен собственик Богомил Манчев, известен червен енергиен бос и личен приятел на Румен Овчаров. Фирмата е разследвана за злоупотреби за десетки милиони евро при строителството на АЕЦ Белене. Риск инженеринг  е бил подизпълнител на Атомекспортстрой преди прекратяването на [...]

Цветя от помпони – използвали сме прежди и доста криви клони-корени (само такива имаше в градината:)… но пък...

Искрено се забавлявам със ситуацията около Burger King и урока по кризисна комуникация, който компанията даде. Вчера профилът им в Twitter беше кахнат (за което по-късно поеха вина Anonymous) – акаунтът беше ребрандиран изцяло с визии на McDonald’s. Интересно е не толкова случилото се, колкото реакцията на компанията (или нейната тотална липса).

Първо, ето как изглеждаше Twitter профилът на Burger King някъде към обяд щатско време вчера:

Когато акаунтът ти лъсне с брандинг на най-големия ти конкурент, определено имаш доста неща за вършене. За да изчезнат туитовете на хакерите от типа ”Somebody needs to tell @Burgerking that ‘whopper123′ isn’t a secure password.”, е важно да се свържеш с Twitter. Но също толкова важно е да комуникираш с аудиторията. За пример – няколко часа по-късно McDonald’s вече бяха пуснали официална позиция в Twitter, изказвайки солидарност с конкурентите си:

We empathize with our @burgerking counterparts. Rest assured, we had nothing to do with the hacking.

— McDonald’s (@McDonalds) February 18, 2013

Какво направиха Burger King? Замълчаха си. По същото време на Facebook страницата им, докато хора питаха дали наистина паролата е била ‘whopper123′ и дали наистина веригата е купена от McDonald’s, те пуснаха оферта за кафе. На сайта им и до този момент няма официална позиция за случилото се. Официално мнение се появи в Chicago Tribune чак привечер по американско време (изглежда, самото цитирано мнение е от по-ранен час). То обаче звучи крайно сухо и адвокатско, без реално отношение към потребителите: ”We apologize to our fans and followers who have been receiving erroneous tweets about other members of our industry and additional inappropriate topics.” И толкова. Когато акаунтът най-накрая бе върнат на компанията късно вечерта, първото съобщение в Twitter беше крайно недостатъчно: Interesting day here at BURGER KING®, but we’re back! Welcome to our new followers. Hope you all stick around!

Наистина, важно в кризисната комуникация е да не реагираш твърде рано и да не говориш глупости без подготовка. Но липсата на всякаква комуникация, особено в социалните медии, където нещата се случват бързо, е недопустима. А цялата ситуация можеше да бъде позитивна – все пак от 77 000 последователите на акаунта сега са над 111 000, а Burger King получи стотици споменавания онлайн. Съмнявам се обаче, че екипът на веригата ще може да се възползва от случващото се, щом до този момент не предприема мерки.

The post Случаят Burger King: кога да реагираш по време на криза? appeared first on Васи ли?!.

Борисов се опитва да изиграе коронния си номер като оседлае събитията в своя полза, но този път без солови акции, пращайки няколко все още верни свои протежета да внушават пред телевизионните камери, че и от ГЕРБ били съгласни с недоволството на хората ( но само срещу „монополите”).

Линията на ГЕРБ прозира от паническите действия на управляващите в условията на разширяване на посланието на протестиращите с искания за смяна на властта. Близо 4 години Борисов работеше в полза на олевяването, а сега се чуди как да го спре, виждайки, че дори и парламентарно представената левица е стресната от радикализацията на нацията, която не припознава БСП като своя платформа. Премиерът опита да запуши пробойната с главата на Дянков, за която левите отдавна крещяха, че и за чеп не става, но корабът му продължава да потъва.

Напънът на амбициозния Борисов е не просто да укроти високото напрежение, тръгнало от високите сметки за ток, но ако може и да направлява енергията на гнева чрез медийните си  трафопостове, където инвестициите на Борисов и компания са също така монополни и пагубни за плурализма в конкуренцията на мненията, както в останалите области на обществения живот, предизвикали протестната вълна.

Само че се вижда, че гербаджийската пропаганда не оправдава огромните вложения в нея. Тя направо стига до куриози в своята яловост.

В неделната вечер на 17-ти февруари, когато държавата пламна от най-яростните общонационални протестни действия от 1997-ма година насам и България се появи на челно място в световния новинарски поток, гербаджийската телевизия „Европа” „пропусна” да забележи събитията. Водещата им новина в 22 часа вечерта беше какво бил казал министър Делян Добрев. На второ място беше класирана похвала към рейтинговата (все още) кметица от ГЕРБ в София Йорданка Фандъкова с отчитане на положителните резултати от наложените в столицата промени в правилата за паркиране- подразбира се, че това е станало ВЪПРЕКИ протестите. А на трето място се появи световно неизвестният Емил Кабаиванов от изгербеното СДС да дава мнение …за каквото и да било. С което „закри” зрителския интерес извън приятелския кръг на роднините на „новинарите”.

Още по-жалка беше картинката в понеделнишките вестници, печатани с гербаджийско индиго. „Най-оригинален” беше „Монитор”, който откровено се подигра с пренебрегването на протестната вълна, произвеждайки като водещо заглавие някаква далавера с правене на брачни халки от някакви автомобилни части.

Но най-ярко се вижда паниката в най-високо платената пропагандна играчка на управляващите, в която се разпорежда скъпият Бареков, представящ себе си до неотдавна като „народен трибун”. От самочувствието му да организира шумни сборища по площадите на градове и градчета в позата на арбитър, обвинител, „глас на народа” и телевизионен прокурор, не е останало нищо освен опънатата му физиономия, разпознаваема о протестиращите като една от мишените на гнева. За последно миналата седмица му гостува за поредния публичен инструктаж вътрешният министър Цветан Цветанов. Но това беше не просто миналата седмица, а направо минала епоха за ТВ 7, която позорно подви опашка по наистина горещата тема, изпаднала от съботно неделните предавания. Сега и делничната т.н. Гореща точка на телевизията, излъчвана наперено от студиото в луксозния хотел срещу Народното събрание, изстина като надеждите на Борисов за втори мандат.

Днешното сутрешно предаване на ТВ 7, в което се изгавриха с довчерашния вицепремиер Симеон Дянков, беше показателно за тази готовност хиените да разкъсват поднесената им жертва. Така разкъсваха остатъците от министъра Трайчо Трайков, определен „приживе” от Борисов като негов любимец. Хвърлиха на поругание на гладната публика и несменяемия от толкова години шеф на ДКЕВР Ангел Семерджиев и като по-дребна риба направо го метнаха в тигана на прокуратурата.

Сега от ТВ 7 стигнаха дотам да използват известната драма между Симеон Дянков и баща му, изчоплен от снимачен екип в едно разградско село. Уязвеният разведен родител сподели компромата, че Симеон дори не бил кърмен от майка си, която не искала да си развали бюста. Същата била комунистка, а нейният втори съпруг пък направо преподавал история на КПСС. Това беше посланието на дядото, което идваше да рече от екрана на протестиращите: видяхте ли какво некърмено изчадие, закърмено с комунизъм, се е промъкнало на върха на управляваната от светеца Бойко държава!

Защо не се сетиха за заснемат и излъчат същата грозна картинка на мнението на биологичния баща на Дянков за него само преди дни, докато финансисът беше на власт и символизираше стабилността на Борисовото всевластие?

Където и да се крие Бойко Борисов, вероятно е гледал любимата си пропаганда, която направо му е одрала кожата, защото той е нейният бащица. И ще му я одере. Него го чака същото. Защото е създал по свой образ и подобие безпардонни Бойковчета и те ще му прегризат гърлото при първа възможност в името на своето лично оцеляване. Ще бъдем свидетели на неговата гол(г)ота в цялата й грозота, защото тъкмо онези, които най-много го славеха с „осанна”, ще бъдат първите да призоват „разпни го”. В момента само репетират върху други политически трупове.

Share on Facebook

Продукти:
1 шоколадов пудинг
500мл прясно мляко
250г Маскарпоне
4с.л. захар на кристали
2с.л. пудра захар
1к.ч. домашно сладко от малини
1к.ч. смлени  орехи
1с.л. краве масло

Приготвне:
От млякото се отлива в половин чаена чаша. Останалата част се налива в тенджера. Добавят се 4 супени лъжици захар. Съдът се поставя на включен котлон. Пудингът и отделеното мляко се смесват в касерола. Млякото в тенджерата се разбърква докато се разтвори напълно зайхарта. Добавя се нишестената кашица. Кремът се бърка, докато сгъсти. След това съдът се оттегля. Към горещия пудинг се добавя краве масло. Обърква се да се получи еднородна смес. Маскарпонето се разбива с пудрата захар. Смесва се с шоколадовия крем. Взема се къдрава форма за кекс. На дъното се редят бишкоти. Отгоре се нанася слой сладко смесено със смлени орехи. Най- отгоре се разпределя кремът. Десертът се охлажда. После се слага в хладилник да стегне. Преди поднасяне се изважда от формата. Реже се на парчета.

Сигурна съм, че всеки читател има поне по една такава. „Тиха“ книга. Прекрасна, неповторима, завладяваща и абсолютно разтърсваща книга, четенето на която по някакъв начин те е променило. И за която никой друг освен теб не е чувал… Добре де, почти никой. Книга, която е далеч от светлината на прожекторите, книга, която незаслужено пренебрегват в книжарницата.

Може би попадам на такива книги малко по-често, отколкото средностатистическия читател. Tака, случайно, попаднах на „Страсти по госпожица Пондероза“ и „Vita brevis“ през 2011, а през 2012 – на „Добавено лято“ и „Безкрайното саргасово море“.

Това са „тихи“ книги – такива, които не предизвикват лелките да запрятат поли, търчейки към близката книжарница или сергия, заради които не се вихрят люти спорове из фейсбук и форумите и не шестват из всеки възможен сутрешен блок или телевизионно предаване с претенции за културна и/или лайфстайл насоченост.

Не, това са книги, които тихичко, от читател на читател, си проправят път към… нещо. Към някого. Може би дори към теб. Това са книги, които тихичко ти нашепват въпросите, които не си смеел да изречеш на глас, а не ти крещят в лицето готови отговори. Те рядко се задържат у дома, в библиотеката – прехвълям ги от приятел на приятел, понякога те самите ги прехвърлят помежду си или на свои приятели. Без обяснения. Нищо не е по-обвързващо от дадена без думи книга. Нищо не засвидетелства привързаност повече от даването на книга.

Това си мислех вчера, когато дочитах последните редове на „Прекрасните творения небесни“ на Динау Менгесту.

Така се случи, че в петък следобед, когато си тръгвах от офиса, нямах какво да чета. А пътуването от работа до нас е дълго – не се оплаквам, даже ми харесва. Това е време само за мен, когато нямам възможност да правя нищо друго, освен да чета книга и да слушам музика. Някои хора нямат и това. Реших да прочета тази. Изобщо не знам защо, но понякога така се случва с книгите. Те сами те намират. 

Започнах я почти случайно, заради изречението „Когато вуйчо ми Берхане ме питаше защо съм решил да отворя магазин в беден, черен квартал [...], така и не му признах, че единственото, което искам от живота сега, е да си седя кротко и да прекарвам в четене възможно най-голяма част от деня.“ И нямах никаква идея, че тази книга ще ме държи в прегръдките си целия уикенд. Толкова е хубава, а дори не мога да кажа защо. Знам, само че не исках да свършва, че докато я четях се чувствах безкрайно спокойна. Радвам се, че има такива книги, ако и да ми трябват години да ги открия.

Нямам какво повече да кажа за „Прекрасните творения небесни“, затова и реших да не пиша ревю – не ми стигат думите. Но ще се опитам да ви убедя да я прочетете. Още не съм сигурна как. Но ще се опитам.

Днес Красимир ще ни води до Испания – и понеже е решил да я обиколи с влак, то и ние няма да седим на едно място. Ще обиколим няколко града – другия път ще има още.

Приятно четене:

Красивата Испания

 Севиля, Валядолид, Кордоба, Бургос и Сан Илдефонсо

  Това лято изведнъж се заговори, че ще ни отнемат безплатните международни железопътни билети и екскурзията която планирах през септември се оказа с по-ранна дата – края на юни. Жената тръгна да лекува дископатията, а аз се отправих към Испания на гости на моя приятел Станимир.Основното ми седалище и отправна точка беше Валядолид,а основният превоз влаковете. Пътеписът ми /допълнен с над 1 000 снимки/започва от мечтата на болшинството туристи в Испания

Севиля

Идеята ми беше след пристигането на гарата да поема по една голяма улица, да мина покрай останките от римски храм намиращ се на площада в квартал La Alameda и след известно време да продължа из романтичните малки улички на историческия център на Севиля-Barrio Santa Cruz. Наистина приятна гледка е старият град -  уличките се оказаха много къси,криволичещи и тесни,но пък отвсякъде са надвиснали цветя, а дворовете са само цветя и екзотични растения. Накрая се отплеснах от маршрута си и се повъртях известно време като лудия пумпал,но в края на краищата се озовах по план пред

Кметствотo –

впечатляваща сграда построена през 16-ти век и приятна градинка в непосредствена близост.Кратка почивка и една скрежина ми подействаха много ободряващо в 42-ва градусовата жега.На един огромен площад са събрани доста забележителности .Внушителната катедрала „Света Богородица“, която е сред най големите готически катедрали в света / предполага се трета/ има дълга история. След възвръщането на града от християните в 11-ти век е започнало изграждането на днешната катедрала,като работата е продължила 5 века. Преди това там е имало джамия и при строителството са използвани някои от елементите и. Минарето на старата мавританска джамия днес е камбанария на катедралата,допълнена с голяма бронзова статуя направена от християните. По времето когато „Giralda“ е била построена,това е била най- високата сграда в света.Сега заедно с огромната бронзова статуя на върха е висока 97.5 метра.

 

В непосредствена близост е

царският дорец „Reales Alcazares“,

който в типичния си мавритански стил е заобиколен от високи стени. Този велик арабски дворец е строен през различни епохи. Вероятно е започнат още в далечната 884г., но по-голямата му част е построена след християнското завладяване на града през 1248г. от крал Педро.Срещу двореца се намира една ренесансова сграда „Archivo de Indias“, която през 1875г. става архив на всички документи свързани с откриването на Америка и в момента изпълнява същата функция. Срещу „Giralda“ се намира бароковия архиепископски дворец „Palasio Arzobispal“ датиращ от 16-ти-17-ти век. Време е вече да се настаня в хостела, който бях резервирал, а душът ми дойде супер. Малко приятно стайче за четирима без прозорец, но пък за сметка на това с климатик. Но кой ще ти стои вътре.И злизам навън и тръгвам на север край река Гуадалкивир. Подминавам „TeatroSevilla“, следва  „Torre del Orо“ - осмоъгълна мавританска кула,която е била част от стените на града покрай река Гуадалкивир.Служела е за седалище на морската администрация. Сега се използва като музей на корабоплаването.Следва известната арена за борба с бикове в Севиля –„ Plaza de Toros de la Real Maestranza“. За съжаление всеки ден посещенията са до 13.30 часа, но това е само началото на екскурзита –ще има и други...Отсреща е моста „Тriana“, свързващ стария град с едноименния квартал. Построен е 1845-1852г. от двама френски архитекти.Красив е, а палмите покрай него и другите екзотични растения му дават допълнителен блясък.Пошляях се из квартал „Triana“  и отново във великолепния стар град с чудесната си архитектура.Последва нов душ в хостела и вече съм на път за парка „Мария Луиза“. Това е нещо впечатляващо. Просто ме плени. Мисля, че тук не са нужни думи,а най-вече снимки. През 1929г. в града се е провело иберо – американско изложение и във връзка с него са били построени много интересни сгради, като най – забележителните са на архитекта Ханибал Гонзалес – „Plaza de Espana Pabellon“ , „Pabellon Real“ ,както и много други по-малки сгради в латиноамерикански стил.

 

На връщане минах покрай

двореца „Palasio de San Tellmo“ –

красива барокова сграда построена 17-ти-18-ти век и замъка  „Costurero de la Reyna“, но там се бяха струпали протестиращи-явно имаше стачка.Хостелът ми е в идеален център и вече съм пред него и следва нов душ,вечеря и почивка.Вече след 00.00 часа е време за нощна разходка и снимки из стария град – пълно е с туристи.Не,че не липсват и просяци,но все пак са хора на изкуството – свирят на различни инструменти.Хареса ми един румънец с акордеон,с когото размених няколко прказки по Балкански и разбира се получи едно евро за репертоара си.Мисля си, че и нощните снимки станаха добри.Време е за сън.А на сутринта по-удачният вариант между разходка или такси до гарата се оказа второто поради липса на време. Още снимки за Севиля може да видите с кликване  на http://www.facebook.com/media/set/?set=a.457151367673291.106578.100001352950520&type=1&l=e20f98f9a8

Кордоба

Времепътуването между Севиля и Кордоба е около 40 минути и то не с високоскоростен влак. От гарата поемам в посока стария град. В североизточната част на града минавам покрай римски руини в близост до кулата „Torre de la Malmuerta”. Следва

двореца на Виана – „Palacio de Viana”.

Казват, че имала впечатляващите 14 двора и красиви градини. Старият град по мое мнение беше най – красивият в цялата ми екскурзия.        Кордоба винаги е бил важен културен и интелектуален център. Паметниците, които напомнят за най – важните синове на Кордоба са римският философ Сенека, арабският философ Авероес и еврейският философ Маймонид. Може да се видят и няколко синагоги, а къщите с техните дворчета с екзотична растителност и малките тесни улички са неописуеми.

Голямата джамия на Кордоба и катедралата

разположена на 23 000 кв. м. е третата по големина джамия в света и една от най – красивите и оригинални сгради в света. Намира се в историческия център на града и показва смесица от различни архитектурни стилове. Тя е построена в продължение на девет века. Изграждането и започва през 785г. в т. нар. Califal стил, който съчетава римски, готически, византийски, сирийски и персийски елементи. Този стил доминира във всички архитектурни паметници на маврите в Испания, след което идва Mudejar – стил на маврите живеещи в Испания. Халиф Аbderraman 1 – ви започва изграждането на този храм върху руините на стара вестготска църква. Последното най – важно разширяване е направено през 987г. от халифа Almanzor – удвояване на оригиналния размер на джамията и добавяне на колони от син и червен мрамор. Когато през 1236г. християните се възвръщат на власт в Кордоба осветяват джамията да бъде християнска катедрала. През 13 – ти век са направени и първите промени, а през 1523г. католическата църква и крал Чарлз 5 – ти против волята на администрацията на града изграждат християнска катедрала във вътрешността на оригиналната джамия.

 

 Около джамията „Мескита” се намира

архиепископския дорец –

в интериора му има останки от дворец от епохата на готите, върху които е построен двореца на арабския халиф Alcazar Califal. След като е бил изоставен от него, той става резиденция на царете на Taifas. Римският мост над река Гуадалкивир се състои от 16 дъги. В централната му част е добавен паметник на Сан Рафаел, който е бил покровител на града в 17 – ти век. В южния край на моста „Puente Romano” се намира арабското укрепление „Torre de Calahora”, което първоначално се е състояло от две кули свързани с дъга, а през 14 – ти век е добавена трета кула. Покрай реката има останки от мавритански мелници за вода за градините на „Alcazar Califal”. Дворецът на християнските крале „Alcazar de los Cristianos” е построен през 1328г. от Алфонсо 11 – ти. Първоначално в ъглите е имало четири кули, три от които могат да се видят и днес. Четвъртата е била разрушена през 19 – ти век. На връщане поспрях за почивка до кметството на централното площадче, но идеята не се оказа много уместна и затова по – надолу влязох в един МОЛ който беше климатизиран. Изборът ми беше перфектен, а и трябваше да се купят някакви подаръчета и сувенири. Алеята която бях си избрал за обратния път до гарата се оказа върхът на сладоледа за днешната екскурзия. Някава невероятна градина. Ако трябва да я сравня например с тези в Париж – градините Тюлейри, Люксемургските градини или градините във Версайския дворец веднага без да се замислям ще кажа че тази градска градина на Кордоба е по – добра.

 

Вече съм на гарата – оттам високоскоростният влак AVE който се движи с 250 км. За кратко време ще ме достави в Мадрид, а оттам още един малък преход до Валядолид и в задушевна атмосфера ще направим анлиз на изминлия ден. Още снимки за Кордоба може да видите с кликване на http://www. facebook. com/media/set/?set=a. 457166947671733. 106582. 100001352950520&type=1&l=756fe713b9  

     Бургос

Бургос е град в северозападна Испания и административен център на провинция Бургос в автономна област Кастилия и Леон, с население приблизително 180 000 души. Има археологически данни, че районът е бил населен още 4 500г. преди н. е. През 884г. крал Алфонсо 3 – ти в опит да възпре атаките на маврите основава тук крепост. По късно през 1308г. при образуването на кралство Кастилия Бургос е избран за столица и остава такава до освобождаването на Толедо през 1085г. Та слизам си аз на гарата и насреща огромна зона, в която се строи много, а като вперя поглед напред не се вижда нищо което да наподобява на център. Попитах момче и момиче, които разхождаха куче дали е далече и след отговор за около половин час се отказах да търся превоз и поех бавно, бавно – и без това беше доста рано. И така след един час и двадесет минути вместо загрявка се получи лека прегрявка, но след пауза за кафе закрачих с бодра стъпка из града. Бургос притежава най – много църковни паметници от който и да е било друг испански град, като най – бележитата сграда е катедралата „Санта Мария”. Тя е посветена на Дева Мария и е известна с уникалната си архитектура. Счита се за трета по големина след катедралите на Севиля и Толедо. Тя е готическа катедрала, чийто строеж е започнал през 1221г. и е издигната на мястото на по – ранна римска базилика. Високият олтар е осветен 1260г. и е повлиян от френското присъствие на архитекти, а след пауза от близо 200г. строителството е продължило вече под влиянието на немски архитекти. Окончателно е завършена през 1567г. Казват че вътрешността на катедралата е дори по – впечатляваща от фасадата и, но за мое голямо съжаление беше в ремонт и нямаше посещения. Разгледах я на официалния и сайт и бях много впечатлен от множеството картини, гоблени, дърворезби, съкровищница и гробници. През 1919г. тук са погребани Rodrigo Diaz de Vivar известен с прякора El Cid и неговата съпругаDona Jimena. Във вътрешността и кръстообразно са разположени 15 параклиса. Северният вход известен като „Puerta del Sarmental” се счита за най – добрия пример на готическа скулптора за своето време. На фасадата е образът на Понтократор заобиколен от апостолите. През 1984г. катедралата е включена в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.

 

Бургос напълно е запазил стария център на града, където има много паметници на важни личности от испанската средновековна история като на националния герой El Cid, който е роден тук. Освен катедралата специална забележителност е

арката на Света Богородица,

която е построена рез 14 – ти век при Карл 5 – ти и се явява входна врата на града. Колкото пъти обикалях и стигах до нея се спирах да и се полюбувам още и още.

 

Друга забележителност е

двореца „La Casa del Cordon”,

който е бил резиденция на царете на Кастилия. Много ми хареса начина по който са отбелязани забележителностите – когато си пред някоя от тях следва стрелка и упътване за следващата и можеш да си обикаляш спокойно и без карта. Така беше и в Толедо. Бургос е богат на древни църкви и метоси. Малки, но забележителни са църквите „San Gil”, „San Lesmes”... и следват една след друга. Успях да си напазарувам много хубави сувенири и след приятната разходка из тихия и спретнат град Бургос не допуснах грешката от сутринта и си хванах автобус до гарата. Още снимки за Бургос може да видите с кликване на http://www. facebook. com/media/set/?set=a. 457195734335521. 106587. 100001352950520&type=1&l=84709ae827  

 

Валядолид

Валядолид е градът на моето гостуване и ето че вече тази сутрин трябваше по моите планове да го разгледам през деня сам. Чак вечерта щяхме да се съберем. Сутринта пихме кафе и всички заминаха на работа. Обиколката ми започна по протежение на булевард Зория –още в началото се открои

арената за борба с бикове –”Plaza de Toros”.

 

Сега когато пиша тези редове мога да кажа, че на местата където бях това е най – добре изглеждащата арена и веднага реших, че трябва да я видя и отвътре. Отдаваше се чудесна възможност за това, тъй като налепените афиши наоколо оповестяваха, че тази вечер е начало на празника на немската бира – Октобер фест, така си го водят хората независимо че сега е месец юни. По пътя имаше големи табели които указваха паркингите и със зелена лампичка и надпис свободно, което значи че има места за паркиране, а ако евентуално е запълнен светва червена лампичка и шофиращите го подминават и продължават към следващият, който би им свършил работа. Страхотна организация – сташно много ми хареса. Паркингите са подземни и обикновенно се намират под големите площади. Нека да спомена няколко думи за града.

Валядолид е град в северозападна Испания,

център на едноименната провинция и столица на автономна област Кастилия и Леон и е с население около 340 000 души. През 1469г. кралица Изабела 1 – ва Кастилска и крал Фердинанд Арганоски са сключили брак във Валядолид и тогава той става резиденция на кралете на Кастилия и остава столица на Кралство Испания до 1561г. , когато роденият тук Филип 2 – ри премества столицата в Мадрид. Между 1601 – 1606г. Валядолид отново е столица на Кралството при Филип 3 – ти. Та по – надолу по булевард Зория следваше градският парк „Campo Grande” – едно чудесно място за отмора с много зелинина, водни басейни и птици.

 

  Встрани от него се откроявяха като сгради музея на военната академия и църквата „San Juan de Letran”. По – надолу „Plaza Espana” беше превърната в един пазар, както ми го бяха описали предварително, а на връщане след обяд всички маси подобни на тези примерно от женския пазар в София или където и да било в България бяха изчезнали – изнасят ги с техника, нещо което не видях, почиства се и става нещо преобразено – един чист и красив площад. В старата част на Валядолид са запазени много къщи на аристократи и религиозни сгради. Църквата Свети Михаил „San Muguel” е построена в периода 1500 – 1515г. и има необикновенна кула. Фасадата на църквата Свети Павел „SanPablo” се откроява с готическите си статуи и украса.

Църквата Света Мария Антична „Santa Мaria Antigua”

има необичайна кула във форма на пирамида датираща от 12 – ти век. Катедралата на Валядолид „Дева Мария Успение Богродично” е просто великолепна, но за съжаление в момента е посттроена на 40 – 45%. Тя е замислена и поръчана от крал Филип 2 – ри и не е завършена поради финансови проблеми. В околните улици е дворецът на Лос Пиментал, наблизо е „Royal Palase”, както и този на банкера Фабио Нели – сграда построена през 1576г. Театърът – „Teatro Lopes de Vega” e построен в класически стил през 1861г. Други забележителни сгради са Университета – барокова сграда, както и библиотеката представляваща един от първите примери на Испанския ренесанс. В сърцето на стария град се намира главният площад построен през 16 – ти век. Там са статуята на граф Ансуреас – основател и пръв лорд на Валядолид, кметството и часовниковата кула. Тази седмица имаше тенис турнир и на площада беше построен тенис корт и магазинчета за тенис екипировка, които след приключването му щяха да изчезнат. Във Валядолид се намира къщата – музей на Мигел де Сервантес, където той е живял със семейството си в периода 1603 – 1606г. Там е поставил финалните щрихи на своя шедьовър „Дон Кихот”. Тук е и къщата – музей на Христофор Колумб. Там той прекарва последните дни от живота си. В нея са запазени различни артефакти и документи свързани с откриването на Америка. За мое съжаление нямах възможността да разгледам нито една от двете. Станимир се прибра, а Нели е вечер на работа и отидохме по мъжки с него на Октобер фестр който се провежда както казах на аренета за провеждане на корида. Сега там няма такива мероприятия, а само подобни на тазвечерното. На мен ми беше по интересно да разгледам съоръжението отвътре. Отидохме по – раничко докато беше светло за да направим по – добри снимки. Много ми хареса. Е разбира се и организираният празник на немската бира беше перфектен. Скарите димят, вурстчета най – различни, ребъца и разни други лакомства. Целият персонал е облечен в Баварски облекла – от готвача до сервитьора. Съставът беше много добър – баварски и тиролски песни се лееха цяла вечер, а не само бира. Направо си беше цял концерт. Литър бира струваше 8 евро – което един испанец коментира, че не е никак малко, но спрямо същия този праник в Германия цената е по висока – 9. 50 евро. Е разбира се че нещо колкото и да е хубаво и то си има край... Още снимки за Валядолид може да видите с кликване на http://www. facebook. com/media/set/?set=a. 457212854333809. 106592. 100001352950520&type=1&l=29fcb542ea

Сан Илдефонсо

В събота екскурзията беше с кола, а не с влак. Моят приятел Станимир с Нели и аз шофьор. Интресно ми беше да повъртя малко из Испания. Отправната точка беше малкото градче Сан Илдефонсо, намиращо се на няколко километра от Сеговия и на 80 километра северно от Мадрид. Комплексът се състои от бароков дворец, разположен сред обширни градини във френски стил, построен по времето на испанския крал Филип 5 – ти . [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]     Поради своето разположение в северната част на Сиера де Гвадарама, мястото на което днес е построен дворецът „Ла Гранха” в продължение на стотици години е любима местност за ловуване на кастилските крале. Тук през 15 – ти век Енрике 4 – ти построява малка ловна хижа и малък параклис посветен на Сан Илдефонсо. Изабела 1 – ва Кастилска дарява хижата и параклиса на манастира в Сеговия, който построява до тях „La Granja” / в превод ферма/. През 1719г. крал Филип 5 – ти купува „Ла Гранха” от монасите, след като разположеният в близост кралски дворец във Валсен изгаря до основи. През 1721г. Филип 5 – ти започва строежа на новия дворец и оформянето на градините по модел на парка на Версай”, построен от дядо му Луи 14 – ти. Пред входа на двореца са оформени градини, обкръжени от гориста местност, в която са разположени още скрити градини, което представлява парка на двореца. Също като френския „Версай” и „Ла Гранха” е замислена като място за почивка на краля, но бързо се превръща в център за кралско управление. Съсредоточаването на дворцовия живот в „Ла Гранха” дава тласък на икономическото развитие на разположения в негова близост град Сан Илдефонсо. В него се настаняват много чиновници и аристократи, които желаят да са по – близо до любимия на краля дворец. За нуждите на двора „Ла Гранха” са построени казарми, катедрална църква и дори фабрика за стъкло. Градините на „Ла Гранха” заемащи площ от 1 500 акра са едни от най – добрите образци на градинско оформление през 18 – ти век.

 

Декораторите на градините използват естествения наклон като елемент от изгледа на градините и като източник на сила изтласкваща водатаот 26 – те скулптурни фонтана които са разположени в парка на двореца. Относно „Баните на Диана” – център, в който се фокусират главните оси на няколко градини, Филип 5 – ти с неохота възкликва „Струваха ми три милиона, а ме развеселяват само три минути”. Скулптурните композиции навсякъде из парка са дело на известни френски майстори от 18 – ти век. Те представляват мотиви от класическата гръцка митология – фигури на божества алегории и сцени от гръцки митове. Излети са от олово за да се избегне корозията и са боядисани с имитираща бронзова боя.

 

    Оригиналните водопроводи снабдяващи фонтаните с вода функционират безпроблемно дори и в наши дни. Най – високата точка на парка представлява естествен резорвоар на вода, осигуряващ налягане на цялата водоснабдителна система в парка. Днес само няколко от фонтаните са активни. Всичките 26 фонтана на „Ла Гранха” се пускат само два пъти в годината в дните та Сан Фернандо и Сан Луис. Късметът беше с нас и бяхме уцелили единият ден, в който работеха всички фонтани. Натоварихме се на колата и се отправихме към Сеговия. Още снимки за Сан Илдефонсо може да видите с кликване на http://www. facebook. com/media/set/?set=a. 457647740956987. 106628. 100001352950520&type=1&l=b23650aeb4 Автор: Красимир Гетов Снимки: автор   Други разкази, свързани с Другата Испания – на картата: КЛИКАЙТЕ НА ЗААЛВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ :)

 

Андрей Ковачев даде пример с Република Македония, където „тоталитарните ретроградни практики и идеология все още спъват напредъка към обединена Европа. Македонизмът, антиквизацията и подмяната на историята, започнати от комунистите, продължават и до днес и насаждат разделение не само от двете страни на границата, но и в самата Република Македония с албанския етнос".

Преди 4 години няколко млади мъже се събираха често в едно бистро в центъра на София. Не бяха познати за широката публика. Не бяха част от лицата на набралата вече мощ политическа партия ГЕРБ. Буквално преди изборите бяха представени като „Икономическия екип“. Всеки от тях беше нагърбен със задачата да обяснява на публиката какво конкретно ще направи ГЕРБ по ресори – финанси, икономика, регионално развитие. За публиката оставаше задачата да свикне още преди изборите с лицата на бъдещите министри.

Основната разлика между тези млади мъже и останалите лица на ГЕРБ беше очевидна – те изглеждаха западно, говореха прагматично и нямаха нищо общо с МВР. По-късно разбрахме, че има и още една разлика – те не се изкушиха да говорят популистки, за разлика от другите. 4 години по-късно в правителството останаха само другите.

Симеон Дянков, Трайчо Трайков и Росен Плевнелиев бяха модерната, прозападна и по-симпатична за бизнеса част от правителството. По неизвестни на публиката причини първите двама вече не са министри, а третият беше номиниран за президент, също по неизвестни за публиката причини.

Минути след като пресслужбата на Министерския съвет съобщи, че премиерът Бойко Борисов предлага министърът по еврофондовете Томислав Дончев да смени Дянков, в медиите се появи един много показателен детайл. Служителите в пресцентъра на финансовото министерство търсели Дянков по телефона, който е в САЩ, за да му съобщят новината.

На единия му е съобщено на задната седалка на лимузината, че ще бъде кандидат-президент, на втория му е съобщено в самолета от Катар, че ще бъде уволнен, на третия изобщо не му е съобщено. Като прибавим и натрапчивите ценностни различия между тримата бивши и любимците на премиера Цветан Цветанов, Мирослав Найденов и Лиляна Павлова, основният въпрос е какво изобщо правеха тези хора в един отбор с Бойко Борисов?

Ето възможен отговор: тези хора бяха в правителството да вършат някаква работа и да са винаги подръка, когато трябва да се принесе жертва пред недоволните избиратели. Отстраняването на Дянков няма нито да намали сметките за ток, нищо ще подобри позициите на правителството. Но в ситуация на обсада това решение изглежда най-логично, макар и непремислено – тълпата мрази Дянков, днес й даваме Дянков. А утре?

Симеон Дянков се справи с работата си на финансов министър и се провали с работата си на вицепремиер, който надзирава икономиката, образованието и здравеопазването. Превърналата се вече в мантра „финансова стабилност“ е безспорно важна и Дянков успя да удържи това, което удържаха и предшествениците му Пламен Орешарски, Милен Велчев и Муравей Радев. Той дойде обаче със заявка за много повече – за подобряване на средата за бизнес, за реформа в здравеопазването, за модернизиране на образованието. Троен провал.

Колкото и добър финансист да е бил, въпреки че и това се оспорва, Симеон Дянков заемаше политически пост. А той не се държеше като политик. Успяваше да създаде конфликти, там където не е необходимо и да толерира практики, срещу които трябваше да бъде решителен, дори и с цената на конфликт. Примери: излишен скандал с учените и страх да промени практиката почти всички държавни пари се държат в една банка.

Разбира се не е коректно отговорността за всичко това да се стоварва само върху Дянков. Има министър-председател, има и друг вицепремиер. Ако са му пречили да осъществи реформи, кога го е разбрал? Ако е било навреме, защо е останал в правителството? Ако не го е разбрал изобщо…

Въпросите са важни, но те няма да ни помогнат да разберем защо точно сега Бойко Борисов отстрани Симеон Дянков. Разсъжденията в тази посока предполагат наличието на някаква политическа логика и дългосрочен план. Такъв анализ не може да пропусне и изказването на премиера от 22 октомври 2010 г., че „освобождаването на един или друг министър не е проблем. Освобождаването на един финансов министър обаче е все едно пада цялото правителство“.

Днес няма смисъл да се радваме, че отново сме открили противоречие между едно или друго изказване на Борисов. Точно в този случай няма разминаване – правителството наистина е паднало. Отделен е въпросът дали това се е случило след смяната на Дянков или няколко дни преди това.

Дойче Веле

снимка: Деси Кулелиева, “24 часа”

В деня на виното и влюбените, 14 февруари, SocialEvo бе на гости на една от най-големите банки, играещи на финансовия пазар в България – UniCredit Bulbank.

Посрещна ни Георги Грънчаров – един от експертите по социални комуникации.  Изненадите започнаха още в асансьора със закачливо табло, на което всеки може да остави посланието си. Неголяма стаичка със сплотен екип от седем души. И тази красива гледка на леко облачната София. А на масичката куп шоколадови бонбони и от онези позабравени гумени червеи, които си купувахме от лавката в училище. Противно на схващането за банковия служител тук хората се смеят на глас. Шегуват се, тичат презглава и скачат от задача в задача, като всеки успява да отдели по няколко минути, за да ни разкаже какво се случва зад бюрото му.

Виртуалното присъствие на такава корпорация с над 4000 служители само в пределите на България е не просто препоръчително, а задължително. Основните канали предоставят възможност за бърз филтър на актуалната информация и все по-удобната и избирана от клиентите онлайн комуникация.

Контактът с неконвенционалните медии е ежедневен. Тънкостите при съобщаването на новина, детайлите, маниерът на споделяне на информация, ограничаването на рекламните съобщения. Тези фактори определят не само нагласите на клиентите и публиката, но и трептенето на сърцето на банката – нейните служители. А крайната цел – прозрачност и качествена информираност.

Организацията на събития е друга част от ежедневната програма на PR отдела. Разделени на вътрешни и външни, събитията са направлявани от Диляна Стоянова – мениджър „Спонсорства и събития“. Разговори по уреждане на кетъринг, перфектна локация, свежа концепция и милион дребни детайли – това е рецептата за едно успешно събитие. А то е благоприятна среда както за забавление, така и за ефективен нетуъркинг.

И тук, както при всяка голяма организация, съществува политика на благотворителността. Бранд мениджъра Людмил Каравасилев ни разказа повече за инициативата, даваща шанс на млади таланти да представят творчеството и концепциите си пред широката публика, преди да са влезли в други частни галерии.

От изключително приятното ни гостуване в PR отдела на банката най-силно впечатление ми направи една думичка, която активно присъства в речника на всеки един от специалистите – комуникация. Тя, ефективно подкрепена с екипна работа и постоянен личен стремеж към самоусъвършенстване, дава резултатите, заради които всеки един от служителите се прибира доволен вкъщи, а клиентите спят спокойно, защото знаят, че парите им са в сигурни ръце.

Twitter се ражда като идея да направи възможно лесното изпращане на едно и също кратко съобщение (SMS) до група от хора. Днес Twitter не е просто начин да изпращаш съобщения, а пълноценно средство за комуникация и източник на информация, при това в реално време. Интересно е обаче какво е поведението на потребителите на тази социална мрежа с мобилно потекло. Twitter публикуваха резултатите от изследване, проведено съвместно с Compete. Негов обект са Twitter-джиите във Великобритания – цели 10 милиона на брой.

Оказва се, че 80% от тях са в Twitter от мобилно устройство. Със смартфон в ръка вече не е нужно да изпращаш кратко съобщение – можеш да използваш безплатните услуги на социалната мрежа, за да достигнеш до всичките си приятели в нея навсякъде и по всяко време.
 За всеки четвърти Twitter е полезен инструмент и по време на пазаруването – дали помага при избора на продукти, или спасява от скуката е тема на друг разговор.

Всеки трети не забравя за социалната мрежа и по време на социални контакти. Признавам, че и на мен ми се е случвало, но е леко неуважително към другата страна. Освен ако не е належащо, разбира се – например някой е задал важен въпрос на корпоративния акаунт. Всъщност 67% от мобилните потребители на Twitter във Великобритания следват корпоративни профили в социалната мрежа. 50% дори разчитат на Twitter за директна връзка с компанията, когато имат въпрос или нужда от съдействие.

Но вижте инфографиката с резултатите от проучването. Можете да си я свалите цялата тук.

Инфографика: Twitter

В събота Станишев заяви, че битката на БСП с ГЕРБ била като битката на Чърчил с Хитлер. От което излиза, че Станишев вижда самия си себе си като Чърчил. При това той не е единственият, който прибягва до такива крайности. Коментар на Татяна Ваксберг: Колкото повече наближава краят на мандата на ГЕРБ, толкова по-пресилени стават [...]

Не вярвам да съм чак толкова тъп, но наистина не мога да си обясня що дирят пак Иван Костов и Надежда Михайлова в кохортата на Станишев, Сидеров и Местан!? Падането на Борисов сега би означавало само едно – връщане на комунистите на власт. Подчертавам “комунистите”, защото предизборната програма на БСП, одобрена вчера, няма нищо общо [...]