Image: Sofia Bulgaria 46 by Rafael Gomez-http://micamara.es/ on Flickr

Група активисти поискахме от Централната избирателна комисия (ЦИК)

да отвори изходния код на софтуера

с чиято помощ ще брои гласовете на насрочените за 12 май 2013 парламентарни избори у нас.

За целта изпратихме следното отворено писмо:

Уважаеми госпожи и господа,

Вчера, 24 март 2013г., Централната избирателна комисия не взе решение по препоръката на Институт за развитие на публичната среда, свързана с кода на софтуера за обработка на изборните резултати, наричан по-долу за краткост “код”, “изходен код”.

Препоръката беше следната:

“След като бъде определен преброителят на изборните резултати, Централната избирателна комисия (ЦИК) да публикува на сайта си кода, за да се прекратят тиражираните в публичното пространство съмнения за някаква възможност за манипулации при определяне на резултатите от преброителя.”

ЦИК направи това с аргументи, лишени от всякаква логика: “Така всеки ще може да бърка в кода и да манипулира резултатите” или, че трябвало да се предостави и “платформата Oracle”, за да се публикува изходният код.

Оценяваме факта, че някои от изразилите това мнение членове на ЦИК направиха уговорката, че не са програмисти, защото иначе твърдението би било некомпетентно.

Считаме за необходимо да заявим следното:

След като вече е известен изпълнителят на поръчката за извършване на преброяването на резултатите от предсрочните парламентарни избори на 12 май 2013, ние, долуподписаните,

Настояваме пред Централната избирателна комисия да преразгледа предложението и да публикува изходния код и стойностите на конфигурационните параметри, заедно с окончателния софтуер, който да бъде подписан с електронен подпис.

Настояваме това да се случи с цел да бъдат разсеяни всички съмнения за възможни манипулации при определяне на крайните резултати.

Считаме, че прозрачността на механизма, по който се изчисляват и определят резултатите от изборите в България е от значение за цялото общество, а не е в интерес само на една правителствена или неправителствена организация.

Подобен акт на публикуване на кода, по който се изчисляват тези резултати, ще приближи държавната и изборната администрация до стандартите за отворени данни и прозрачно управление, основен стълб на съвременната демокрация.

Такова действие на ЦИК по никакъв начин няма да застраши и компрометира сигурността на резултатите, защото именно такъв вид публична проверка ще гарантира надеждността на софтуера. Твърденията за възможно “вписване на данни от всеки в деня на изборите” са несъстоятелни. Подобно твърдение е равносилно на твърдението, че всеки може да промени данни примерно в системите за онлайн банкиране или друг подобен софтуер, при който сигурността е императив.

Публикуването на кода означава, че всеки ще може да компилира идентично копие на изчислителния софтуер върху свой компютър, с което да направи паралелна проверка на изборните резултати, спазвайки авторските права на създателите.

Това действие по никакъв начин няма да се отрази на копието на софтуера, с който ЦИК ще изчисли официалните резултати. Ако копията са идентични и данните са въведени правилно, то би трябвало и финалните резултати да съвпаднат, което гарантира коректността на направените изчисления.

С уважение:

Богомил Шопов – Бого, активист за прозрачно управление

Екатерина Маркова, активист за граждански контрол и гласуване по Интернет

Константин Момчев – IT специалист

Асен Генов, Фондация “Четиринадесети януари”

Константин Павлов, Фондация “Четиринадесети януари”

Християн Кочев – IT специалист

Делян Петров Делчев – IT специалист

Антоанета Цонева, Институт за развитие на публичната среда

Емил А. Георгиев, юрист, “Електронна Граница България“

Атанас Чобанов – журналист от сайта “Бивол”

Бойчо Бойчев, Сдружение “Линукс за българи”

Мирчо Мирев, Сдружение “Линукс за българи”

Вася Атанасова, IT специалист

Емилия Драганова

Емил Алчев

Вестник Капитал също отрази нашата постъпка.

Image: Sofia Bulgaria 46 by Rafael Gomez-http://micamara.es/ on Flickr

Група активисти поискахме от Централната избирателна комисия (ЦИК)

да отвори изходния код на софтуера

с чиято помощ ще брои гласовете на насрочените за 12 май 2013 парламентарни избори у нас.

За целта изпратихме следното отворено писмо:

Уважаеми госпожи и господа,

Вчера, 24 март 2013г., Централната избирателна комисия не взе решение по препоръката на Институт за развитие на публичната среда, свързана с кода на софтуера за обработка на изборните резултати, наричан по-долу за краткост “код”, “изходен код”.

Препоръката беше следната:

“След като бъде определен преброителят на изборните резултати, Централната избирателна комисия (ЦИК) да публикува на сайта си кода, за да се прекратят тиражираните в публичното пространство съмнения за някаква възможност за манипулации при определяне на резултатите от преброителя.”

ЦИК направи това с аргументи, лишени от всякаква логика: “Така всеки ще може да бърка в кода и да манипулира резултатите” или, че трябвало да се предостави и “платформата Oracle”, за да се публикува изходният код.

Оценяваме факта, че някои от изразилите това мнение членове на ЦИК направиха уговорката, че не са програмисти, защото иначе твърдението би било некомпетентно.

Считаме за необходимо да заявим следното:

След като вече е известен изпълнителят на поръчката за извършване на преброяването на резултатите от предсрочните парламентарни избори на 12 май 2013, ние, долуподписаните,

Настояваме пред Централната избирателна комисия да преразгледа предложението и да публикува изходния код и стойностите на конфигурационните параметри, заедно с окончателния софтуер, който да бъде подписан с електронен подпис.

Настояваме това да се случи с цел да бъдат разсеяни всички съмнения за възможни манипулации при определяне на крайните резултати.

Считаме, че прозрачността на механизма, по който се изчисляват и определят резултатите от изборите в България е от значение за цялото общество, а не е в интерес само на една правителствена или неправителствена организация.

Подобен акт на публикуване на кода, по който се изчисляват тези резултати, ще приближи държавната и изборната администрация до стандартите за отворени данни и прозрачно управление, основен стълб на съвременната демокрация.

Такова действие на ЦИК по никакъв начин няма да застраши и компрометира сигурността на резултатите, защото именно такъв вид публична проверка ще гарантира надеждността на софтуера. Твърденията за възможно “вписване на данни от всеки в деня на изборите” са несъстоятелни. Подобно твърдение е равносилно на твърдението, че всеки може да промени данни примерно в системите за онлайн банкиране или друг подобен софтуер, при който сигурността е императив.

Публикуването на кода означава, че всеки ще може да компилира идентично копие на изчислителния софтуер върху свой компютър, с което да направи паралелна проверка на изборните резултати, спазвайки авторските права на създателите.

Това действие по никакъв начин няма да се отрази на копието на софтуера, с който ЦИК ще изчисли официалните резултати. Ако копията са идентични и данните са въведени правилно, то би трябвало и финалните резултати да съвпаднат, което гарантира коректността на направените изчисления.

С уважение:

Богомил Шопов – Бого, активист за прозрачно управление

Екатерина Маркова, активист за граждански контрол и гласуване по Интернет

Константин Момчев – IT специалист

Асен Генов, Фондация “Четиринадесети януари”

Константин Павлов, Фондация “Четиринадесети януари”

Християн Кочев – IT специалист

Делян Петров Делчев – IT специалист

Антоанета Цонева, Институт за развитие на публичната среда

Емил А. Георгиев, юрист, “Електронна Граница България“

Атанас Чобанов – журналист от сайта “Бивол”

Бойчо Бойчев, Сдружение “Линукс за българи”

Мирчо Мирев, Сдружение “Линукс за българи”

Вася Атанасова, IT специалист

Емилия Драганова

Емил Алчев

Вестник Капитал също отрази нашата постъпка.

Мтел обявиха официално добрата новина, че BlackBerry Z10 ще е достъпен в България. Само няколко месеца след световния дебют на BlackBerry Z10 смартфонът влиза и в магазините на Мтел. Феновете на канадската марка могат да очакват Z10 от Мтел на 5 април 2013 година.

BlackBerry Z10 се различава изцяло от своите предшественици както визуално, така и като характеристики. Смартфонът е първият модел на компанията, който работи с новата операционна система BlackBerry 10 OS. Той разполага с двуядрен 1.5 GHz процесор, с изцяло сензорен 4.2-инчов дисплей, 16GB памет за съхранение на данни и плъзгащ интерфейс, наречен Flow, за лесно управление само с палеца на ръката. За удобството на потребителите се грижи и изключително бързата и интуитивна клавиатура, която запомня грешките при писане, за да ги коригира.

Сред основните предимства на смартфона е възможността за баланс между работата и личния живот. За целта Z10 съчетава в себе си работен и домашен профил. Така притежателите му могат да въвеждат индивидуални настройки на всеки от профилите и да превключват на един от тях според нуждите си.

За допълнителната сигурност на информацията се грижи приложението BlackBerry Protect, което ще защити наличнитe данни на телефона, в случай че той бъде изгубен.

Blackberry Z10 разполага с две камери – задна 8-мегапикселова и предна 2-мегапикселова, която е подходяща за видео разговори в познатата програма за бърз обмен на съобщения BlackBerry Messenger.

BlackBerry Z10 ще се предлага с новите Мтел смарт тарифи.

Снимки: BlackBerry

Книгите са емоция. Те ни карат да се смеем на глас или неудържимо да се усмихваме загадъчно зад кориците, дори да сме в градския транспорт и място пълно с много хора. Нерядко можем да се влюбим сред думите им, а понякога дори тайно да плачем.
Именно със селекция от книги, които винаги могат да ни разчувстват и провокират сълзи, сайтът Flavorwire се противопоставя на твърдението, че съвремените книги, са значително по-малко емоционални от тези, издавани в миналото. Ние от своя страна допълнихме класацията, за да я направим по-позната и близка до нашите географски ширини.

"За мишките и хората" - Джон Стайнбек
Роман, който се чете като къс разказ. За сметка на това историята те държи за гърлото и някак съвсем нежно те оставя безсилно завладян след последната страница.
Роман, който трудно се забравя и винаги може да ни даде повод за размисъл върху отношението ни към различните от нас, за стереотипите и присъдите, които даваме ежедневно.

"Вината в нашите звезди" – Джон Грийн
Джон Грийн като правило избира най-болезнените места, където да задълбае.
В своето ревю за книгата Габи Кожухарова пише: "Вината в нашите звезди" е малка книжка с голямо сърце; много увлекателна и остроумна. Чете се на един дъх, въпреки че е пълна с „гранати" – съдби, които всеки момент ще бъдат взривени от смъртта. В нея темите са все от „онези сериозните" – неподбиращата болест, неизбежната скръб, смехотворната и безполезна утеха... През моите очи обаче нищо не можа да понижи духа или да отнеме чувството за хумор на романа. Мисля, че на читателите е спестен драматизмът, които подобни истории предполагат. Искреността е достатъчна.
Джон Грийн е написал „Вината в нашите звезди" смъртоносно, но в същото време не ѝ е дал властта да ни сломи.
Прочетете и цялото ревю на Габи тук.

"Крадецът на книги" – Маркъс Зюсак
Когато разказвачът е Смъртта, а действието се развива в нацистка Германия, можем да очакваме сълзи. Но "Крадецът на книги" е много, много повече.
В своето ревю Мила Ташева пише: Финалът е покъртителен. Дори сега, седмица по-късно, ми е трудно да мисля за него, без да почувствам онова стягане в гърлото, което предвещава потоци от слъзи. Повярвайте ми, не е случайно, че романът е носител на наградата на Publisher's Weekly за най-добра юношеска книга (2006), награда на Асоциацията на американските библиотекари (2007), Наградата на писателите от британската общност (2006) и още много. „Крадецът на книги" е от онези детски книги, които всеки възрастен трябва да прочете. За да си върне поне малко от добрината и вярата в хората, които губим, когато порасваме.
Прочете и цялото ревю на Мила тук.

"Отива една жена при лекаря" – Рей Клуун
Винаги когато говоря за тази книга започвам с уговорката, че със сигурност ще се плаче на нея. Защото днес няма човек, който да не е чувал история за "Отива един човек при лекаря... и разбира, че има рак". Вероятно сълзите по тази книга са много, защото неизказаното по темата е много, а има какво да си кажем.
Историята е като шамар за събуждане за живота, като шамар за всички заблуди и цялата наивност на света, който сами си градим. Ракът е като шамар за нас и хората, които ни заобикалят. Той идва неканен, настанява се удобно в тялото, близо до сърцето и остава докато не се превърне в край не на един, а на няколко живота.
Прочетете цялото ревю на книгата тук. Не пропускайте да се включите и в социалната кампания на ИК Жанет 45 и рекламна агенция Реформа, като вземете безплатно копие от книгата чрез специалното фейсбук приложение и след това предадете книгата на друг, за да говорим повече и да знаем повече за тази безмилостна болест.

"Никога не ме оставяй" – Кадзуо Ишигуро
По презумпция антиутопиите са тъжни, макар в повечето случаи тяхната тъга да е скрита зад маската на страха. Затова и рядко плачем на тях.
"Никога не ме оставяй" обаче е различна антиутопия, ако въобще можем да я впишем в този жанр, защото говори с човешкия глас на приятелството и любовта в един свят, където си създаден от "от изметта на обществото - наркомани, просяци и проститутки" и нямаш право на своята лична надежда за щастие. И единственото нещо, което остава е да живееш за деня.
В своето ревю за книгата Мила Ташева пише: "Никога не ме оставяй" е тъжна и леко гадна история със сериозни (като теми, не като количество) антиутопични моменти. Макар в самата книга уж да не са засегнати тези теми, наистина буди разсъждения за стойността на човешкия живот.
Прочете цялото ревю тук. (За съжаление книгата няма тираж от няколко години и се намира много трудно на български)

"Портокаловото момиче" – Юстайн Годер
Това е една от книгите, за които сме писали повече от едно ревюта в сайта и сякаш може да съберем още много. Една история за това, колко малко виждаме и от хората и от света, за това колко много обичаме, за това колко важно е да мечтаеш и да имаш своя приказка. Една история за сина, опознал бащата с думи, защото споменът е заличен от времето. Едно писмо, което е много повече от разказ, много повече от приказка... то е завещание за смелост, за щастие, за живот.
Нежна и лека, тази книга хем те усмихва, хем ти дава онази емоция на ръба между моментното щастие и изтръпващата тъга в разминаването на времето, живота, мечтите и всеки миг на радост.
Прочетете двете ревютата на книгата от Алекс и Павлина.

"Пътят на промените" – Ричард Йейтс
В какво се превръщат мечтите или всичко, което остава скрито, зад привидната идиличност на едно крайно обикновено американско семейство от 50-те, всъщност е дълбока и многопластова история за конформизма и бавното плавно убийство на щастието, любовта и мечтите... Книгата на Ричард Йейтс е истинска американска класика от средата на ХХ век, която има силата да разровичка изключително дълбоко в емоциите на читателя, като същевременно не подценява по никакъв начин неговия интелект.

"Часът на чудовището" - Патрик Нес
Книга, която трудно може да влезе в рамки. И все пак това е книга, която няма да ви остави безразлични. Тя е съвършена в своята тъжна и мрачна премяна, съшита от думи и от прекрасните черно-бели илюстрации на Джим Кей.
В своето ревю за книгата Габи Кожухарова пише: Това е книга за живота, за най-мрачните му и мъчителни моменти – тогава, когато губим всичко, когато сме слаби, когато маските ни пречат най- много и когато трябва да бъдем болезнено откровени със себе си, ако не искаме завинаги да останем в мрака. Чудовищата от легендите се превръщат в съюзници срещу чудовищата от реалността. Битката обаче трябва да водим сами, защото никой друг не би могъл да изрече собствените ни истини вместо нас.
Прочете цялото ревю на книгата тук.

"Стая" - Ема Донахю
Макар за "Стая" да не се разшумя достатъчно у нас, книгата беше широко дискутирана в чужбина. Всеки посегнал към нея обаче със сигурност ще продължи да мисли за нея, дори и след последната страница.
В своето ревю за книгата Митко Аврамов пише: Истински затрогваща история за едно момче и силната връзка с неговата майка. Силна връзка, която поне донякъде успява да ги съхрани от кошмара, на който са подложени. История за изумителния начин, по който Джак се сблъсква със света и го опознава по свой уникален начин. Читателят с лекота става съпричастен и до самия край стиска палци всичко да се оправи.
Прочетете цялото ревю на Митко Аврамов за стая тук.

"Братята с лъвски сърца" - Астрид Линдгрен
Странно е, но в тази класация много от книгите се определят като детски.
Краят й също е с детска книга, безспорно една от най-хубавите за всички времена.
"Братята с лъвски сърца" вероятно е първата, книга, която е разплакала от мъка много деца по света и в същия момент точно тази книга е станала тяхна любима, вечно обичана и ценна. Тя е събрала на едно място обичта към живота и обичта към любимите хора в невероятна комбинация с болезнената жестокост на болестта и очарованието на детското въображение. Книга, която вероятно трябва да препрочитаме по-често, дори когато порастнем.

Ако можеше да добавиш една книга към класацията, коя би била тя? Напиши ни като коментар

Писмо до Централната избирателна комисия по предложение на ИРПС, разгледано на заседание, проведено на 24 март 2013

Уважаеми госпожи и господа, 

Вчера, 24 март 2013г., Централната избирателна комисия не взе решение по препоръката на Институт за развитие на публичната среда, свързана с кода на софтуера за обработка на изборните резултати, наричан по-долу за краткост “код”, “изходен код”. 

Препоръката беше следната:

“След като бъде определен преброителят на изборните резултати, Централната избирателна комисия (ЦИК) да публикува на сайта си кода, за да се прекратят тиражираните в публичното пространство съмнения за някаква възможност за манипулации при определяне на резултатите от преброителя.”

ЦИК направи това с аргументи, лишени от всякаква логика: “Така всеки ще може да бърка в кода и да манипулира резултатите” или, че трябвало да се предостави и “платформата Oracle”, за да се публикува изходният код. 

Оценяваме факта, че някои от изразилите това мнение членове на ЦИК направиха уговорката, че не са програмисти, защото иначе твърдението би било некомпетентно.

Считаме за необходимо да заявим следното:

След като вече е известен изпълнителят на поръчката за извършване на преброяването на резултатите от предсрочните парламентарни избори на 12 май 2013, ние, долуподписаните,

Настояваме пред Централната избирателна комисия да преразгледа предложението и да публикува изходния код и стойностите на конфигурационните параметри, заедно с окончателния софтуер, който да бъде подписан с електронен подпис. 

Настояваме това да се случи с цел да бъдат разсеяни всички съмнения за възможни манипулации при определяне на крайните резултати.

Считаме, че прозрачността на механизма, по който се изчисляват и определят резултатите от изборите в България е от значение за цялото общество, а не е в интерес само на една правителствена или неправителствена организация.

Подобен акт на публикуване на кода, по който се изчисляват тези резултати, ще приближи държавната и изборната администрация до стандартите за отворени данни и прозрачно управление, основен стълб на съвременната демокрация.

Такова действие на ЦИК по никакъв начин няма да застраши и компрометира сигурността на резултатите, защото именно такъв вид публична проверка ще гарантира надеждността на софтуера. Твърденията за възможно “вписване на данни от всеки в деня на изборите” са несъстоятелни. Подобно твърдение е равносилно на твърдението, че всеки може да промени данни примерно в системите за онлайн банкиране или друг подобен софтуер, при който сигурността е императив.

Публикуването на кода означава, че всеки ще може да компилира идентично копие на изчислителния софтуер върху свой компютър, с което да направи паралелна проверка на изборните резултати, спазвайки авторските права на създателите.

Това действие по никакъв начин няма да се отрази на копието на софтуера, с който ЦИК ще изчисли официалните резултати. Ако копията са идентични и данните са въведени правилно, то би трябвало и финалните резултати да съвпаднат, което гарантира коректността на направените изчисления.

С уважение:

Богомил Шопов – Бого, активист за прозрачно управление

Екатерина Маркова, активист за граждански контрол и гласуване по Интернет

Константин Момчев – IT специалист

Асен Генов, Фондация “Четиринадесети януари”

Константин Павлов, Фондация “Четиринадесети януари”

Християн Кочев – IT специалист

Делян Петров Делчев – IT специалист

Антоанета Цонева, Институт за развитие на публичната среда

Емил А. Георгиев, юрист, “Електронна Граница България“

Атанас Чобанов – журналист от сайта “Бивол”

Бойчо Бойчев, Сдружение “Линукс за българи”

Мирчо Мирев, Сдружение “Линукс за българи”

Вася Атанасова, IT специалист

Емилия Драганова

Емил Алчев

No related posts.

Днешната "следреволюцонна" действителност е точна визитка на обществото. Имаме баби, роми и младежи, закарани с автобуси и радващи се на Стоичков. Край тях са продажни студентски лидери. Имаме дейци от палатковите лагери, осребряващи дните си на протест. Тук е Александър Томов, който се сети да направи сдружение менте. Компания му правят политинженери, които провидяха във Стоичков, отъркал се в Димитър Луджев, Надежда Михайлова и Бойко Борисов, лице на промяната. Имаме хора, цял ден блъскащи клавиатурата из форумите. Имаме други, превити от работа, искащи промяна, но нямащи време да я търсят. Налице са четвърти - обезверени. Пети - апатични. Шести - умни, седми - глупави. Това сме. Преобладаващо наивни, емоционални. И най-главното - без граждански опит. Всеки се озърта и намира извън себе си виновниците за пародийно завършилата революция. Но нали ние я направихме, как да бъде различна?

66 политически партии са отправили заявления за регистрация за предстоящите парламентарни избори в Централната избирателна комисия. До този момент са регистрирани четири от тях - ГЕРБ, БДС Радикали, „Нова алтернатива” и НДСВ.

Сали и Айше излезли да се разходят и седнали в една кръчма. Сали нямал пари и затова помолил Айше: - Айше, ако черпиш една мастика, довечера ша ти праим много хубаво. - Готово бе, Сали - рекла Айше и му взела една мастика. Изпил мастиката Сали, но му се приискало още една и пак се примолил: - Айше, ако черпиш още една мастика, довечера ша ти праим много, ама много хубаво. - Няма проблем бе, Сали - рекла Айше и поръчала втора мастика. Изпил и тая мастика Сали, но искал още. - Айше, ако черпиш още една мастика, довечера ша та праим да умиргаш. - Тъй та искам бе, Сали - рекла Айше и поръчала третата мастика. Тръгнали да си ходят, прибрали се и легнали. Обаче мастиките ударили Сали и той задрямал. Айше чакала, чакала и го сръгала. - Айде бе, Сали! Нали щеше да ма праиш да умиргам? - Живей ма, Айше, живей - и ти душа влачиш! - рекъл Сали и се обърнал на другата страна. Усмихни се, България! Швейцарски учени установиха, че редовният секс е ключ към здраве и дълголетие....

Сутрин е, а в устата ти има такъв вкус сякаш през нея е преминало цяло стадо препотени бизони. Бързаш към чешмата и завърташ кранчето, но от него не потича нищо. Тогава се усещаш, че вчера са ти спрели водата, защото вместо да платиш сметките си, си решил да си купиш две кила свинско филе. Това не е грозен виц, а тъжната реалност според един французин, натоварен с управлението на водните ресурси в столицата. Многоуважаемият директор на дружеството „Софийска вода” Етиен Пети вчера обяви, че месечните сметки на столичани стрували колкото две кила свинско филе. Нямало поводи за оплакване, тъй като фактурите към другите традиционни кожодери – „Топлофикация” и мобилните оператори, излизали с десетки пъти по-дебело за окъсания джоб на редовия софиянец. Господинът явно живее в някакво друго измерение, защото напоследък за обикновения пенсионер е доста трудно дори да сънува свинско филе, камо ли пък да си го купи. Не е лъжа и че точно възрастните хора са най-редовните платци, и никога...

Ченгето Иван Лулеов от село Баня няма да бъде запомнено като герой. Грешката му беше, че остана жив, а не се остави да бъде транжиран от брадвата на сравнително млад циганин, но вече дърт рецидивист. Още когато му я бяха извадили, трябваше да изкара пълнителя, да изхвърли служебния си пистолет и да чака каквото брадва покаже. Тогава щяхме да разполагаме с готов план – на жена му щяхме да дадем нещо възпоменателно за храбрата му служба, сирачетата му щяхме да включим в групата на деца на загинали полицаи и всяка Коледа да им оставяме „висящи” SMS-и на кратък номер. Ченгето Иван Лулеов обаче не остави, а произведе сираци. Трябвало е да избира между живота на баща им и своя собствен и той най-егоистично предпочел да се спре на себе си. А ние най-егоистично ще го оставим да се оправя сам - пръста си за него ще мръднем само колкото да напишем „Браво” в някой форум. Оставете ни нас, цивилните неблагодарници, които си умираме да ругаем ченгетата, че нищо не правят, когато се краде...

Калин Каменов е роден през 1980 г. във Враца. Магистър е по право от Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград. В Агенцията за закрила на детето работи от 2009 г., а от началото на 2012 г е и неин председател. - Г-н Каменов, призовахте за по-сериозни санкции за извършителите на престъпления срещу деца. Какви според вас трябва да бъдат те? - Често пъти, когато се касае за сексуално насилие над дете, на насилниците се налагат условни присъди или се разминават с пробация. В самия Наказателен кодекс има такива предпоставки. Идеята е да се вдигне долната граница за такъв тип престъпления, за да няма възможност за пробация или условна присъда. - Т.е. въобще да отпаднат? - Да, минималната граница всъщност да бъде ефективна присъда от 3 или 6 месеца. В момента изпадаме в много абсурдна ситуация. Например извършител на сексуално престъпление срещу малолетно момиче на 12 години, живял на съпружески начала с нея, бива осъден условно и продължава да живее с...

Модерният ЕС до голяма степен се основава на идеята за “обединена Европа”, разработена от националсоциалистическите бюрократи в периода 1939-44 година. Както и днес, нацистите тогава са считали оста Берлин-Париж за гръбнак на новия съюз. През 1944 г. от сътрудниците на екипа   Розенберг – Дайц е измислен терминът “евросоциализъм” и още тогава визията е била за [...]

Основната причина за тежките последствия е в захарта и изкуствените подсладители.

Така, започваме директно с шамарите. Ужасяващите цифри, които ще последват не са резултат от войни, бедствия или епидемии. Не са резултат дори от войната по пътищата. Те са свързани с наглед безобидната консумация на подсладени напитки. Или онова явление, наречено на български “едно безалкохолно” (което притежава и особена лингвистична значимост като случай на преминаване на прилагателно към функцията на съществително, но това е друга история).

Ясно е, че никой не смята безалкохолното за източник на вечна младост или дори здравословна храна. И все пак резултатите от скорошно изследване на Американската асоциация за сърдечносъдови заболявания са меко казано стряскащи. 180 000 смъртни случаи годишно по света се свързват с консумирането на така нареченото безалкохолно. И по-точно – 133 000 вследствие на диабет, 6 000 – вследствие на рак и 44 000 – вследствие на сърдечни заболявания.

И за да си направите сметката, Световната здравна организация препоръчва не повече от 10% от дневните калории да са от захар, което означава не повече от 50 грама (12 чаени лъжици). Американската асоциация за сърдечносъдови заболявания пък сваля препоръката до 6 чаени лъжици за жените и 9 за мъжете.

А за да се ориентирате колко точно е това, използвайте тази прекрасна визуализация, направена от ученици.

—
повече на HUFFINGTON POST

СЪВЕТ # 6: Спестовните планове 529 са страхотен начин да спестявате за образование и те също дават възможност за страхотни данъчни облекчения. Големите предимства на 529 са в това, че можете да спестявате над $200,000 за всяко дете (което може да дойде от всякакви различни страни - дядовци, баби, кръстници и други роднини) - и след като искате да изтеглите парите, използвайки ги за образование, няма да плащате данъци на печалбата или сумата, внесена през времето, докато сте събирали.

Пламен Асенов

27. 03. 13, радио Пловдив

Целия текст слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=26

Добре, че не знаем колко малко знаем за една от най-впечатляващите, най-влиятелните, най-активните, най-спорните, но и най-безспорните, най-съмнителните, но и най-категоричните, най-самотните, но и най-публичните, най-екзотичните, но и най-великите фигури не само на ХХ век, а и изобщо в човешката история. Говоря, естествено, за британския политик сър Уинстън Ленърд Спенсър-Чърчил. Но говоря също и за човека от Европа, човекът на Европа, сър Уинстън Ленърд Спенсър-Чърчил.

Кралските шотландски драгуни

Това са кралските шотландски драгуни. Днес музиката им церемониално звучи над замъка на Единбург. Но преди близо сто години, по време на Първата световна война, от януари до май 1916-та, на Западния фронт тези кървави гайди озвучиха цели 36 атаки срещу германските позиции, предприети от 6-ти шотландски мускетарски батальон, командван от подполковник Уинстън Чърчил. Тогава той е на 42, възраст, в която животът и кариерата на мнозина достигат своя връх. Но макар дотогава Чърчил да е видял и преживял неща, достатъчни поне за три живота, изкачването на високите върхове тепърва му предстои. Защото той никога не се отказва. И в една своя знаменита реч призова всички нас да правим същото – никога да не се отказваме.

Никога не се отказвайте, реч

Превод: Никога не се отказвайте! Никога, никога, никога! От нищо – велико или дребно, голямо или малко, никога не се отказвайте, освен в името на честта и здравия разум.

Никога не се отказвайте, песен

„Това ще остане в историята. Сигурен съм, защото аз лично ще го впиша там” – казва с прочутата си скромност Уинстън Чърчил, човекът, който спечели и загуби безброй битки, но победи в най-важната война – онази за спасението на света и демокрацията. Човекът, който през дългия си живот изпуши около 60 хиляди пури, изпи несметно количество уиски, джин, бренди, вино и други питиета и изяде невъобразимо количество от любимото си свинско печено. Човекът, който спечели Нобелова награда за литература, а не за мир, въпреки че и двете му прилягат еднакво добре. Същият човек, който намери за голямо превъзходство факта, че още на младини е направил куп грешки, от които се е поучил. И който цял живот едва се сдържаше да не произнася афоризми. „Това ще остане в историята…..” Сякаш го казва за себе си. И май наистина за себе си го казва.

Песен, Йерусалим

Текстът на химна „Йерусалим”, според който в Британия е съграден новият Йерусалим, е написан от Уйлям Блейк през 1804-та, 70 години преди в тази наистина благословена земя да се роди малкият Уинстън Ленърд Спенсър-Чърчил. Това се случва два месеца преди стандартния природен срок в Бленъм палас, родовото имение на херцозите Марлборо. През 1704 година прародителят му Джон, първи херцог Марлборо, заедно с принц Евгений Савойски, разбиват французите при немското село Бленхайм по време на тъй наречената „война за испанското наследство”. Джон получава титлата си и през 1722 година завършва импозантния бароков дворец Бленъм в провинция Оксфордшър.

Бащата на малкия Уинстън, лорд Рандалф Чърчил, е известен политик, майка му е дъщеря на американски милионер, а самият той, въпреки говорния си дефект, е буйно и непокорно момче, което сменя училищата като носни кърпи и постоянно получава наказания. Като дете Чърчил няма почти никакъв контакт с родителите си. Може би точно това пък го амбицира цял живот да търси неуморно любовта на всички останали. И да изпада в тежки депресии, когато всеобщата любов му липсва. Много тежки…..изключително тежки депресии, имам предвид. Неслучайно през 2006-та, за да привлече внимание към проблемите на хората с умствени заболявания, една британска благотворителна организация използва точно образа на депресивния Чърчил и провокативно издигна в Норич негова бронзова статуя в усмирителна риза. Друг е въпросът, че това не се прие добре в британското общество, което, в допитване на ВВС, тъкмо бе определило Чърчил за най-великия британец на всички времена, въпреки че си има хора като Шекспир и Нютон.

Друго психическо поражение от детството на Чърчил е неговият страх, че ще умре млад. Баща му издъхва едва 45-годишен и Уинстън отрано се заразява с този страх, който му влияе непрекъснато, независимо, че доживява до 90. И независимо, че на 75-тата си годишнина съвсем сериозно и предизвикателно се шегува с това, като казва: „Аз съм готов да се срещна със своя Създател. Дали Създателят е готов за великото изпитание да се срещне с мен, това е друг въпрос”. Явно, че в онзи момент Създателят наистина не е готов, защото оставя Чърчил да поживее на този свят още почти 16 години, време, през което той пък успява да свърши още доста от важните си земни дела.

Пияният моряк, ирландска песен

Тази ирландска весела песничка се казва „Пияният моряк” и е добра илюстрация за част както от житейските навици, така и от житейския път на Уинстън Чърчил. За пиенето му се носят легенди. Още се спори дали е започвал от сутринта или просто никога не е свършвал. Но да не коментираме това, ще се плъзнем в грешна посока. В същото време Чърчил има много общо и с морските работи – Първата световна война например го заварва на поста Първи Лорд на Адмиралтейството. Но, всъщност, преди да стигнем до там, трябва да се върнем и поне само да изброим бойните полета, по които младият Уинстън се бие, радва се на победи или плаче от загуби, полета, от които пише в британската преса своите вдъхновени, истински, разтърсващи обществото статии, както и част от своите книги.

19-годишен, Чърчил завършва военното училище Хароу и е приет във военната академия в Сандхърст. Постъпва в кавалерията, защото за нея не се иска математика, както за пехотата. След две години е назначен при хусарите, а покрай военната кариера се развива и кариерата му на военен кореспондент. Първо е назначен в Куба като наблюдател на втората война за независимост. Именно там Чърчил придобива два от знаменитите си навици – страстното пушене на пури и страстната следобедна дрямка. После заминава за Индия, където преживява невероятни приключения и може би там измисля афоризма, че „нищо в живота не е толкова ободряващо, колкото да стрелят по теб и да не улучат”.  След Индия той заминава за Судан, където през 1898 година участва в битката при Омдурман, последната британска кавалерийска атака в англо-суданската война.

Филм „Младият Уилсън”, Атаката на британската кавалерия при Омдурман

Този звук от атаката на британската кавалерия при Омдурман, разбира се, не е на живо, а от филма „Младият Уинстън”. Година по-късно Чърчил е пак в добрата стара Англия, написал и издал двутомна книга за суданските си приключения и, макар едва на 25, вече в запаса. Но след пет месеца избухва Втората бурска война и той заминава като кореспондент в Южна Африка. По пътя е пленен, изпратен в лагер и заради бягството, което организира, се превръща в британски национален герой. Още повече, вместо да лежи на лаврите си, младият Уинстън, назначен отново в леката кавалерия, е сред първите британци, които превземат столицата Претория.

Обратно в Лондон, той издава две книги, изнася серия лекции във Великобритания и САЩ, с които печели доста пари, кандидатира се за депутат от консерваторите в Олдъм и печели място в Парламента, което на практика не напуска през следващите повече от 6 десетилетия. В годините до Първата световна война Чърчил за първи път сменя политическата си боя, като през 1906 се кандидатира от либералите. Няколко пъти е министър в техни правителства, изиграва решителна роля за закони, които носят важни социални промени и дори намира време да се ожени за прелестната Клементин Хозиър. С нея имат пет деца и остават дълбоко свързани до края, въпреки известната нейна забежка на средна възраст.

Кралската флота, песен

От 1911 година до началото на голямата европейска война Уинстън Чърчил е Първи Лорд на Адмиралтейството, провежда реформи, създава флотските въздушни сили, учи се да лети, работи за създаването на първия британски танков корпус. През 1915 година, в кампанията при Галиполи обаче идва и неговият първи огромен провал, заради който подава оставка и се оттегля от правителството.

С това животът му не свършва. Нито намалява страстта му към обществена и човешка активност. Нито идва край на вълнуващите му приключения, напротив – само на 40 години, животът на великия човек и политик Уинстън Чърчил едва започва.

Информация от Генералното консулство на Р. България в Чикаго

"За секунда погледът му заблужда, но после се избистри, мъдър и чист, и двамата, двамата се разбрахме без думи, и той ме притисна до себе си, докато над нас Йенсениус пееше, най-дебелият сред ангелите, "Прекракна е земята", и така ние си върнахме целостта, конец по конец, коледната вечер на 65-а."

За „Бийтълс" се пише трудно. За любимите книги се пише трудно. Още повече за любимите книги, които си открил случайно. За които въобще не си мислил, че ще станат любими. Коментарът ти никога не излиза точно така, както искаш. Може би защото осъзнаваш голямата разлика между стила на ревюто си и езика на автора, от когото се възхищаваш. Или може би защото ти липсва способността да пресъздадеш точните нюанси на онова, което те е впечатлило. И не заради бездарност, а просто защото има някои книги, които ти открадват всички изтъркани представи и ти дават свежест в замяна. И ти прекрачваш линията между писател и читател и се превръщаш в герой.

В книжарницата ме грабна заглавието, естествено. Като фанатична почитателка на Бийтълс не можах да се сдържа да я взема в ръце и поне да погаля гърба й. В началото доволно се заблуждавах, че ще е биография, но в последствие се оказа, че не е. Ларш Собю Кристенсен не ми говореше нищо. Странно как имена, които не си чувал до вчера, могат да променят малкия ти подреден свят.

"Бийтълс" е посветена – макар и много фино – на 60-те години, на революцията и на последствията й – или на липсата на такива. Самата корица е като за онази епоха – жълта, крещяша, весела, цветна, бунтарска, психеделична. А ролята на самата група всъщност е задочна – те са идолите на четирите момчета от Осло, които са истинските главни герои на книгата. Себ, Гюнар, Ола и Ким, разказвачътq живеят в норвежката столица и слушат the fab four. Всяка глава носи името на песен, а всеки етап на живота им е неминуемо акомпаниран от тяхна плоча.

Всъщност, "Бийтълс" не блести с нищо особено откъм случки. Четири момчета растат, играят футбол, мечтаят да свирят като Бийтълс, влюбват се, бият се, отчайват се, стават възрастни с разбити юношески мечти. В Норвегия. Бийтълс е от онези прости романи, пълен с безглаголни романи, който започвате почти насила и към който постепенно се пристрастявате. От онези, в които примитивната история крие далеч по-силни импликации. Животът на главните герои изглежда низ от моменти, които неизбежно присъстват в живота не всеки. Това са онези моменти, когато осъзнаваш, че каквото и да правиш, независимо дали е вярно или грешно, дали е плачещо или смеещо се, съдбата ти вечно ще зависи от случайността, от наниз на случки, които не зависят от теб. Моменти на безвремие, когато отчаянието на съществуването те сграбчва. Когато всяко бъдеще е шанс и болка. Когато всяка дума, подарена на друг, е дразнеща, когато търсиш своята собствена цялост и не я намираш. В известен смисъл книгата ми се стори бунт срещу екзистенцията, срещу самото тук и сега. Зад простите изречения, зад незабележителните тийнейджърски случки е закодиран онзи крещящ въпрос за осмислянето на света, на пътищата, на изборите.

Споменавайки бунт, друга основна тема на романа е революцията. Независимо срещу какво. Протестите срещу войната във Виетнам, бунтовете в Париж, отхвърлянето на членството на Норвегия в ЕС – важно е отрицанието на конвенциите. И политиката е засегната по този начин – бегло, сякаш между другото. Ким се сблъсква с нея косвено – чрез брата на Себ – Стиг, чрез приятелката на чичо му в Париж. Запознава се и със смъртта. С неизбежността й. С преодоляването й. Въобще, преминава през живота пълнокръвно, истински, но сякаш и между другото, резервирано, объркано... обречено.

Пуснете си песните на Бийтълс и отворете налудничавата корица. Може да се усмихнете няколко пъти. Защото "Бийтълс" е от книгите, които просто трябва да почувстваш, да докоснеш с пръсти мастилото, да го вдишаш, да го вплетеш до многоцветни отрязъци на време в собствената си същност. well, is there anybody going to listen to that story? all about the book that came to stay...

Прочетете още и ревюто на "Джон Ленън. Писма"

Ревюто е публикувано 17.09.2008 г. в блога "Аз чета".

"За секунда погледът му заблужда, но после се избистри, мъдър и чист, и двамата, двамата се разбрахме без думи, и той ме притисна до себе си, докато над нас Йенсениус пееше, най-дебелият сред ангелите, "Прекракна е земята", и така ние си върнахме целостта, конец по конец, коледната вечер на 65-а."

За „Бийтълс" се пише трудно. За любимите книги се пише трудно. Още повече за любимите книги, които си открил случайно. За които въобще не си мислил, че ще станат любими. Коментарът ти никога не излиза точно така, както искаш. Може би защото осъзнаваш голямата разлика между стила на ревюто си и езика на автора, от когото се възхищаваш. Или може би защото ти липсва способността да пресъздадеш точните нюанси на онова, което те е впечатлило. И не заради бездарност, а просто защото има някои книги, които ти открадват всички изтъркани представи и ти дават свежест в замяна. И ти прекрачваш линията между писател и читател и се превръщаш в герой.

В книжарницата ме грабна заглавието, естествено. Като фанатична почитателка на Бийтълс не можах да се сдържа да я взема в ръце и поне да погаля гърба й. В началото доволно се заблуждавах, че ще е биография, но в последствие се оказа, че не е. Ларш Собю Кристенсен не ми говореше нищо. Странно как имена, които не си чувал до вчера, могат да променят малкия ти подреден свят.

"Бийтълс" е посветена – макар и много фино – на 60-те години, на революцията и на последствията й – или на липсата на такива. Самата корица е като за онази епоха – жълта, крещяша, весела, цветна, бунтарска, психеделична. А ролята на самата група всъщност е задочна – те са идолите на четирите момчета от Осло, които са истинските главни герои на книгата. Себ, Гюнар, Ола и Ким, разказвачътq живеят в норвежката столица и слушат the fab four. Всяка глава носи името на песен, а всеки етап на живота им е неминуемо акомпаниран от тяхна плоча.

Всъщност, "Бийтълс" не блести с нищо особено откъм случки. Четири момчета растат, играят футбол, мечтаят да свирят като Бийтълс, влюбват се, бият се, отчайват се, стават възрастни с разбити юношески мечти. В Норвегия. Бийтълс е от онези прости романи, пълен с безглаголни романи, който започвате почти насила и към който постепенно се пристрастявате. От онези, в които примитивната история крие далеч по-силни импликации. Животът на главните герои изглежда низ от моменти, които неизбежно присъстват в живота не всеки. Това са онези моменти, когато осъзнаваш, че каквото и да правиш, независимо дали е вярно или грешно, дали е плачещо или смеещо се, съдбата ти вечно ще зависи от случайността, от наниз на случки, които не зависят от теб. Моменти на безвремие, когато отчаянието на съществуването те сграбчва. Когато всяко бъдеще е шанс и болка. Когато всяка дума, подарена на друг, е дразнеща, когато търсиш своята собствена цялост и не я намираш. В известен смисъл книгата ми се стори бунт срещу екзистенцията, срещу самото тук и сега. Зад простите изречения, зад незабележителните тийнейджърски случки е закодиран онзи крещящ въпрос за осмислянето на света, на пътищата, на изборите.

Споменавайки бунт, друга основна тема на романа е революцията. Независимо срещу какво. Протестите срещу войната във Виетнам, бунтовете в Париж, отхвърлянето на членството на Норвегия в ЕС – важно е отрицанието на конвенциите. И политиката е засегната по този начин – бегло, сякаш между другото. Ким се сблъсква с нея косвено – чрез брата на Себ – Стиг, чрез приятелката на чичо му в Париж. Запознава се и със смъртта. С неизбежността й. С преодоляването й. Въобще, преминава през живота пълнокръвно, истински, но сякаш и между другото, резервирано, объркано... обречено.

Пуснете си песните на Бийтълс и отворете налудничавата корица. Може да се усмихнете няколко пъти. Защото "Бийтълс" е от книгите, които просто трябва да почувстваш, да докоснеш с пръсти мастилото, да го вдишаш, да го вплетеш до многоцветни отрязъци на време в собствената си същност. well, is there anybody going to listen to that story? all about the book that came to stay...

Прочетете още и ревюто на "Джон Ленън. Писма"

Ревюто е публикувано 17.09.2008 г. в блога "Аз чета".

FCC, федералният регулатор за комуникации в САЩ, провежда анализ,  за да се прецени необходима ли е ревизия на правилата за собственост върху медиите. Стремежът е към

• защита от медийна  консолидация,
• насърчаване на разнообразието на медийната собственост,
• повече местни новини за всички общности и
• насърчаване на икономическия растеж.

Доколкото развитието на технологиите увеличава възможностите за достъп до новини, има идея за либерализиране на някои правила.

В съобщение на председателя се отбелязва,  че  не всички американци  могат да се възползват от високоскоростен интернет, поради което ревизията в правилата за медийна собственост може да има  различен ефект  за тези, които имат, и за тези, които нямат такъв достъп.

FCC  стига до извода, че  идеята за либерализиране се нуждае от допълнителен анализ и  отлага решението си  до получаване на резултатите от нова оценка на въздействието.

Защо в САЩ  има толкова детайлна регламентация,  както и защо толкова внимателно и на основата на толкова задълбочени анализи се определя регулацията на медийната собственост: въпроси за размисъл.

В България  конкурентният регулатор  пише така:

приема, че целената от концентрацията модернизация при предоставянето на електронни съобщителни услуги, привличането на значителни инвестиции и по-доброто задоволяване на интересите на потребителите в своята цялост имат превес над отрицателното въздействие върху конкуренцията, поради което същата следва да бъде разрешена.

А медийният плурализъм е при  неикономическите ефекти, с които регулаторът не се занимава.

FCC, федералният регулатор за комуникации в САЩ, провежда анализ,  за да се прецени необходима ли е ревизия на правилата за собственост върху медиите. Стремежът е към

• защита от медийна  консолидация,
• насърчаване на разнообразието на медийната собственост,
• повече местни новини за всички общности и
• насърчаване на икономическия растеж.

Доколкото развитието на технологиите увеличава възможностите за достъп до новини, има идея за либерализиране на някои правила.

В съобщение на председателя се отбелязва,  че  не всички американци  могат да се възползват от високоскоростен интернет, поради което ревизията в правилата за медийна собственост може да има  различен ефект  за тези, които имат, и за тези, които нямат такъв достъп.

FCC  стига до извода, че  идеята за либерализиране се нуждае от допълнителен анализ и  отлага решението си  до получаване на резултатите от нова оценка на въздействието.

Защо в САЩ  има толкова детайлна регламентация,  както и защо толкова внимателно и на основата на толкова задълбочени анализи се определя регулацията на медийната собственост: въпроси за размисъл.

В България  конкурентният регулатор  пише така:

приема, че целената от концентрацията модернизация при предоставянето на електронни съобщителни услуги, привличането на значителни инвестиции и по-доброто задоволяване на интересите на потребителите в своята цялост имат превес над отрицателното въздействие върху конкуренцията, поради което същата следва да бъде разрешена.

А медийният плурализъм е при  неикономическите ефекти, с които регулаторът не се занимава.

Германия: Проверките срещу наши НПО-та в Русия може да навредят на отношенията

Дебат за вината при изнасилванията се разпалва в Египет

Осмата книга от популярната детска поредица “Дневникът на един дръндьо” (Diary of a Wimpy Kid) ще бъде издадена през есента на 2013, съобщи сайтът "Детски книги". Това са анонсирали лично издателите на поредицата Abrams Books по време на Панаира на детската книга в Болония, който се провежда тази седмица от 25. до 28. март.

Книгата е едно от най-очакваните детски заглавия през годината, затова и издателите планират книгата да излезе едновременно във Великобритания, Австралия, Германия, Гърция, Япония, Корея и Норвегия веднага след публикуването на романа в САЩ през ноември.

"Никога, дори и в най-смелите си мечти, не съм мислел че историите за Грег Хефли ще забавляват толкова много деца по света," коментира авторът и илюстратор на поредицата Джеф Кини.

Прочетете ревютата на четирите книги за дръндьото Грег, издадени на български:

"Дневникът на един дръндьо"

"Дневникът на един дръндьо: Родрик командори"

"Дневникът на един дръндьо: Чашата преля"

"Дневникът на един дръндьо: ГОРЕЩНИЦИ"

Вижте и трейлъра на втория филм от поредицата за Грег Хефли:

Дървета с много пролетно настроение (напук на последните мартенски капризи), направено от огънато клонче от най-близкия храст, кафява...

Продукти:
500г коприва
1 връзка пресен лук
щипка сол
1ч.ч. течна сметана
1с.л. брашно
1ч.ч. твърдо сирене
1ч.л. джоджен
2- 3с.л. олио

Приготвяне:
Копривата се мие листо по листо. Стръковете лук се почистват, измиват и режат на ситно. Копривата се накъсва на дребно. Взема се дълбок тиган с по- широко дъно. Налива се мазнината и съдът се поставя на включен котлон. Когато загрее, се намаля степента на котлона. Добавят се копривата и лукът. Запържват се за 2- 3 минутки. Следва добавянето на течната сметана и 1ч.ч. вода. Бърка се непрекъснато с дървена шпатула. Брашното се размива с вода. Налива се в тигана на тънка струйка. Пробърква се докато сгъсти. Накрая се поръсва сиренето, щипка сол и джоджен. Котлонът се изключва. Сосчето се оставя да къкри.

Голямо рязане пада в момента, включително и онагледено чрез видео, в което осъден бизнесмен си реже пръста- нещо като повторение в по-малко кървава вариант на онова ужасяващо зрелище с рязане на главата на жив човек, осигурено от руските служби в с пропагандна цел срещу чеченските им противници, услужливо показано без замъгляване и редакция в централните новини на БНТ преди 15 години.

Пак по онова време корпорацията Мултигруп, налапала поне половин България, обяви, че било време „гущерът да си отреже опашката”. Прословутата статия с това заглавие, публикувана в партийния орган „Дума”, беше подписана от корпоративния бос Илия Павлов, но, като стана ясно доста по-късно, е била написана всъщност от младия Георги Кадиев. Той въплъщава новото поколение партийни функционери с няколкото си качества: на журналист от в. „24 часа” (по онова време), а след това и успешен бизнесмен в енергетиката и напорист политик от БСП, лансиран от енергийното лоби на червените за високи постове в партията и администрацията.

Припомням статията от „Дума”, за да си дойдем на думата, че периодично у нас, след корупционно преяждане с власт и пари, започва едно ритуално рязане на нещо за пред публиката. Съвпадението с рязането на малкия пръст на едни малък човек от бизнеса може да е случайно, но няма как да е импровизация неочакваното на пръв поглед отрязване на един от най-приближените до премиера Борисов министри, като Мирослав Найденов.

Получава се като на пленум на ЦК на БКП едно време, когато партийният змей си режеше по някой член, за да нахрани хорското мърморене с люспене на високо ниво, пазейки по този начин от инфекции висшето ръководство. Процедурата беше напълно в духа на средновековното схващане за лечение чрез кръвопускане. Както се казваше в онзи виц, пленумите на ЦК били като сборище на канибали, на което един от тях цопва в казана, за да хапнат останалите.

От липсата на реакция от страна на отрязания Мирослав Найденов, даден на прокуратурата по обвинения с повече от три години давност, не личи той да изпитва истинска болка. Ако ти, читателю, получиш нож в гърба и си още жив, и в състояние да се бориш, няма ли поне да извикаш от гняв? В смисъл- ако си сигурен, че това е именно нож в гърба, а не лечебна инжекция за премахване на главоболието?

Работата прилича малко на онзи сюжет, в който същият този министър беше буквално подсечен през краката от Бойко Борисов пред журналистите при едно правителствено посещение в Южна Корея, където премиерът-каратист показа по дебелашки начин склонността си да рита по кокалчетата подчинените си за развлечение на зяпачите. Голям майтап беше, а Миро (както свойски го наричаше в студиото си набеденият за телевизионен гуру на властта Николай Бареков преди да си отреже опашката на хамелеон и да се възправи от екрана като пръв побратим на протестиращите), търпеше и се усмихваше. Сега, както изглежда, само търпи…

От публиката също се иска търпение, но и вяра, че ГЕРБ са безпощадни в самокритиката. Ще видим до какво ще доведе това предизборно рязане на живо месо с изтекъл срок на управленска годност от организма на абдикиралата власт и дали няма да се окаже, че всъщност отстраняват един мазол, причиняващ временно неудобство в ботушите Цветанов и Борисов по време на похода им към властта. Един вид педикюр за разкрасяване краката, които избягаха от отговорността за управлението, което обаче смятат, че им се полага пак.

(Само)отрязан е напълно от публичността като с нож обаче самият Бойко Борисов. Очевидно се надява да отреже лошия спомен, че е бил на власт и да се яви в избран от него момент, за да ни спасява от онова, което причини на държавата в онзи отрязък от време, с който толкова се гордееше, режейки лентички в позата на „строител на нова България”. Защото Борисов бутна България по стълбите и зае изчаквателна позиция над гърчовете й. След което насъска пропагандата си срещу линейката на президента. А когато в болницата на служебния кабинет позакърпят пациента, ще се направи на кавалер, готов след изборите да изведе България под ръка от реанимацията.

Share on Facebook

В Официален вестник – покана по програма MEDIA2007  за представяне на предложения  за

а) видео по заявка

б) цифрова доставка на основно съдържание – игрални филми, телевизионни филми и сериали, късометражни филми.

Срок 24 юни т.г.

В Официален вестник – покана по програма MEDIA2007  за представяне на предложения  за

а) видео по заявка

б) цифрова доставка на основно съдържание – игрални филми, телевизионни филми и сериали, късометражни филми.

Срок 24 юни т.г.

LG Electronics обяви пускането на ъпгрейд до операционната система Android 4.1.2 Jelly Bean (JB) за Optimus L9 в България. Последната версия на платформата на Google Android 4.1.2 Jelly Bean дава възможност за по-добро изживяване на потребителите при работа със смартфона.

  „За да осигурим най-добро потребителско изживяване, предоставяме ъпгрейд, който позволява на притежателите на смартфони да инсталират последната операционна система на Android Jelly Bean.”,

каза Кенет Жи, регионален продуктов мениджър за мобилните комуникации в LG Electronics Magyar Kft.

 Посредством ъпгрейда до JB потребителите ще могат да се насладят на по-гладка работа с Android смартфоните си и по-удобен интерфейс. Версията може да бъде свалена от уебсайта на компанията LG Electronics. 

В България мафията и държавата са едно и също нещо, твърди писателят Илия Троянов. Определени хора превърнаха България в примитивна плутокрация и отнеха на народа всичко, включително надеждите му, казва още той.

  Лесно цвете за оцветяване с  бои. Имате нужда от 4 празни ролки от тоалетна хартия. Първо прегънете...

Данъците от укритите активи на руския бизнес могат съществено да подобрят финансовото положение на много държави За две десетилетия Русия е изгубила почти 800 млрд. долара от неплатени данъци, пише в. “Независимая газета”. Изданието помества данни от проучване по поръчка на международната организация “Такс джъстис нетуърк” (Мрежа за данъчно правосъдие, TaxJustice.net), която се бори срещу укриването на данъци. Става дума за средствата, държани от богаташи в недекларирани офшорни сметки. В световен мащаб те може би достигат 32 трилиона долара, сочи експертният анализ, цитиран от Би Би Си. Според вестника проучването общо взето не прави ...

В дните, в които Google обявиха края на Google Reader, Feedly, Flipboard и компания сякаш се събудиха. А Flipboard 2.0 наистина впечатлява. Приложението, което превърна прелистването на списания в приятно занимание за iPhone, iPad и Android устройства създаде нова мания – превърна ни в куратори на съдържание и издатели, ако щете.

Ето така изглежда първото ми списание. Можете да се абонирате за него, ако потърсите “Ivan Ralchev” във Flipboard. А списанието се казва “Amazingly B/W”.

Какво е новото във Flipboard 2.0

Вече можем не само да се абонираме за онлайн издания под формата на Flipboard списания, но и да създаваме такива. Всяка форма на съдържание, на която попаднем във Flipboard покрай профилите си в социалните мрежи или абонаментите си, има едно бутонче “+”. Натискайки го, можем да го добавим към своеобразно списание, което след това можем да споделим, като направим публично. Приятно е, че може да се добавя текст към всяка качена снимка или статия. Отделно можем да изберем и кое да е представителното изображение на корицата.

Другата екстра е, че списания можем да правим не само от приложението, засега само за iPhone, iPad и Android, но и от браузъра на компютъра и мобилното си устройство. Вижте как можете да добавите т.нар. “Flip It Bookmarklet”. Хитрото е, че ако използвате Safari под Mac и на своя iPhone с iCloud този bookmarklet отива на всичките ви устройства. Същото се отнася и за Chrome с включена синхронизация. Създаването на Flipboard списания се превръща в детска и изключително забавна игра.

Flipboard са активирали възможността и за коментиране под Flipboard съдържанието. Можем дори да споменем друг потребител на Flipboard.

Вижте представящото видео на Flipboard 2.0 и прочетете повече за новостите в техния блог.

http://www.youtube.com/watch?v=I9dv5QVs2_c

И ако още нямате Flipboard на мобилното си устройство, бързо поправете грешката – iPhone/iPad и Android.

Рубриката „Социална сряда“ е гордо спонсорирана от фирма Social Me, предлагаща практични и работещи решения за фирмите, които искат да популяризират дейността си онлайн, да привлекат бързо голям брой потребители към страниците си и да спечелят вниманието на по-голяма част от аудиторията чрез една от най-големите социални мрежи в света – Facebook.

Днес в рубриката “Социална сряда” ще ви разкрием няколко интересни факта около най-популярната социална мрежа в света, а именно Facebook. Надяваме се информацията, която прочетете, да ви бъде интересна и най-вече приятна. Също така можете да я използвате като повод да покажете знанията си относно социалните мрежи. Информацията се базира на проучване от 2012 г. на BusinessVibes, водеща компания в сферата на синхронизацията между B2B и социалните мрежи.

1. До 2015 20% от разходите за американската дисплей реклама ще отиват директно в хазната на Facebook.
    
2. Пазарът на игри във Facebook ще достигне $2.79 милиарда през 2013, което е с около 50% повече в сравнение с 2010.
    
3. Facebook ще има 150 милиона потребители в САЩ до 2014.
    
4. 51% от приходите на Facebook от реклама са дошли от американския пазар през 2012.
    
5. 95% от онлайн потребителите в САЩ имат профили във Facebook, докато този процент в Twitter е едва 62%.
    
6. През 2013 60% от компаниите в класацията Fortune 500 ще ангажират своите потребители чрез фирмени профили във Facebook.
    
7. 79% от американците харесват фен страниците на брандове, за да получават отстъпки в бъдеще.
    

8. Потребителите на Facebook качват над 250 милиона снимки на платформата всеки ден. Виновникът за това е Шон Паркър, който е инициирал идеята за споделяне на снимки пред създателя на социалната мрежа Марк Зукърбърг.

Надяваме се да сме ви позабавлявали с тези факти, а също така да сме допринесли за вашето компетентно мнение пред клиентите ви следващия път, когато ги убеждавате да включат Facebook в своите кампании. За повече информация относно случващото се с Facebook потребителите в България можете да научите на сайта на Socialbakers.

Снимка: Facebook

Социалните мрежи се превърнаха в неделима част от живота ни. Доста от свободното си време прекарваме във Facebook, Twitter, Google+. Време е обаче да обърнем малко повече внимание и на професионалното си развитие и тук от най-голяма помощ е LinkedIn. Професионалната социална мрежа LinkedIn набира все по-голяма популярност. През януари тази година официално надмина 200 милиона регистрирани потребители, подробности можете да видите тук.

Ако не сте си направили профил, време е, а ако вече имате такъв, поддържайте го. Ето и няколко причини за това, добре формулирани от socialmediatoday.

Създаване на контакти

LinkedIn позволява да се свържете с други професионалисти във вашата област и така ще бъдете  винаги информирани за случващото се. Обмяната на опит ще подобри ефективността на вашата работа. Бъдете креативни, задавайте въпроси и се информирайте за всичко, което ви интересува. Може неочаквано да намерите контакт, който да ускори вашата кариера. 

Онлайн резюме

Вашият LinkedIn профил е онлайн автобиография. Може да ви помогне за създаването на нови приятелства и партньорства, а защо не и да ви намери нова работа. Помага ви да споделите с другите професионалните си опит и постижения. Ако сте собственик на бизнес, това е идеалната стъпка към намирането на нови клиенти. Затова е важно профилът ви да съдържа нужната информация и да бъде поддържан и обновяван редовно.

Обяви за работа

Искате да смените работното си място, да се изкачите по-нагоре в стълбицата? LinkedIn препоръчва работни места, които съответстват на вашия профил. Показва обявите за работа в мрежата ви. Освен това можете чрез имейл да получавате известия за препоръчани работни места. Така ще ви бъде много по-лесно да намерите най-подходящото.

LinkedIn групи

Присъединяване към групите, които са ви интересни. Това е един чудесен начин за комуникация с хора от вашата област, професионалисти, с които да обмените опит. Да не забравяме, че групите са и изключително полезен източник на информация. Можете да търсите групи според интересите си и дори в региона си.

Снимки: agbeat,  shutterstock

Лъвче, а?

Да, също като теб, Александра. Много харесвам тази зодия и противно на разпространените мнения, че представителите ѝ са високомерни, не смятам, че е така. Лъвовете определено обичат властта, но обикновено не го показват явно и постигат целите си елегантно и далновидно.

Накратко, 140 символа.

На 20 години съм. За себе си бих казала, че съм амбициозна, състрадателна и доста чувствителна. В момента съм втори курс в СУ „Св.Климент Охридски”, специалност “Връзки с обществеността”. Обичам промените и развитието и винаги се стремя към тях. Писането на авторски текстове винаги ми е доставяло удоволствие. В училище интересът ми бе разпален от литературата и есетата, които са поле за самоизява. Преди да стана стажант-автор в SocialEvo, дълго пишех материали на модна тематика в  Spisanie.to, Roklite.info и StyleZone.bg, но честно казано се изчерпах откъм женски съвети. Обичам да съм затрупана със задачи  – тогава съм най-продуктивна и усещам, че съм полезна. Чувствам се най-добре, когато хората около мен са усмихнати и спокойни, и затова често се съобразявам с предпочитанията им. В свободното си време харесвам разходките, дългите приятелски разговори, хубавата музика, някоя книжка, нощните клубове с готина компания  и малко спорт.

Кое те доведе в мега готиния отбор на SocialEvo?

Аз съм най-новата стажантка и все още се адаптирам към екипа, но няма как да не отбележа отзивчивостта, добронамереността и приятелското отношение на всички. Подобно колегиално отношение не съм срещала никъде до този момент! Кандидатствах за стаж в SocialEvo, за да разнообразя полето за изява и да получа ценни познания и умения от приятни хора.

Ако можеше да избираш, за какво би направила приложение? Аз, например, бих измайсторила нещо, с което котката ми да ме оставя да спя 15 мин. повече сутрин, вместо да ме тормози. В тоя ред на мисли.

Моята котка ме оставя да поспя и може би точно затова се успивам най-редовно, така че според мен твоята ти прави услуга. Ако зависи от мен, бих направила приложение, с което можеш да се телепортираш от точка А до точка Б – няма по-досадно нещо от пътуването в града. Друго, което бих сътворила, е такова, с което да можеш да връщаш времето назад или дори да го спираш. Мисля, че такива приложения ще са добро дело за целия свят!

Кога за първи път хвана мобилен телефон?

Във втори клас, но беше на баща ми, имах собствен в 4-5 клас, огромна тухла Ericsson с антенка. Носех си го на врата си и тежеше ужасно много, но му се радвах. Освен всички екстри като SMS-и и композиране на мелодии, той беше чудесно средство за самозащита. Какво повече му трябва на едно малко момиченце?

Ами компютърна мишка?

Бях на 7-8. Беше истинско чудо и ми се струваше, че никога няма да мога да се оправя с такова нещо, но уви. Все още се уча на разни трикове, а боравенето с по-сложните програми си остава мистерия!

Първите три дежурни действия при всяко включване на компютъра ти са…

Всъщност той почти винаги е включен, но разбира се, че проверката на Facebook, e-mail, пускане на музика.

Освен Facebook, от коя платформа очакваш малко повече и си я check-ваш редовно през телефона?

Нова съм в Google+, LinkedIn и Twitter и тепърва откривам възможностите, които предлагат. Най-много държа на e-mail-а си и го проверявам често. Старомодно е, сякаш си проверяваш пощенската кутия, но има нещо романтично в това.

Защо PR, а не журналистика?

Държах много да уча “Връзки с обществеността”, защото първоначалното ми желание беше да се занимавам главно с организиране на благотворителни кампании. Не съм се отказала от този стремеж, но осъзнах, че имам още доста да уча, за да добия компетенциите, които се изискват за една успешна PR дейност. 

Еволюция на джаджите ти, проследена хронологично? Например, на мен в 1-ви клас ми купиха тамагочи.

Еволюцията при мен започна с игра с тетрис на батерии и телевизионна игра, на която обичах да разцъквам Super Mario. След тези чудеса на 90-те години дойде ред на моя първи мобилен телефон Ericsson A1018s с монофонични мелодии. След това имах такъв с полифонични, такъв с камера и mp3. Първият компютър, който имах, делях с по-голямата си сестра. Беше изключително трудно да седна пред него, тъй като съм по-малка. През летните ваканции често стоях до 2-3 през нощта, за да мога на воля да си играя на PC-то. След някоя друга година се сдобих със собствен настолен компютър, а след известно време и с лаптоп. Трябва да призная, че не съм вманиачена в новите технологии и макар да съзнавам полезността на таблетите, смарфоните и разните джаджи, започващи с “i”, не разполагам с такива.

Кажи нещо забавно, така се вдига awesomeness level-ът още повече.

За финал ще си позволя да цитирам един виц, който в някои моменти се отнася и за мен, тъй като не съм много на “ти” с новите технологии:

Из записките на потребител:

”Вчера си купих компютър. Цял ден си играх на Windows. Не можах да победя нито веднъж.”

Визитка:

Всички я наричат Хани. Кръстена е на героиня от книга и може би оттам произхожда влечението й към писането. Учи „Връзки с обществеността” в СУ „Климент Охридски” и сферата на медиите определено е областта, в която иска да се реализира.

Nexus 5 ще има по-малък дисплей от своя предшественик – ще бъде с диагонал от 4.5 инча и ще поддържа HD резолюция. Това споделят Phone Arena, позовавайки се на анонимен източник. В този случай плътността ще достигне до 326ppi, a самият екран ще заеме 88% от лицевата част на телефона, което ще предостави повече място на потребителите. Компанията също така ще включи четириядрен 1.5GHz Snapdragon 600 процесор на Qualcomm в Nexus 5, а основният фокус в него ще е качеството на камерата. Именно заради това предстоящото устройство ще предложи 9-мегапикселов CCD сензор, който разполага с редица предимства пред традиционнните CMOS модели в съвременните смартфони на пазара.

Google също така ще включат и по-мощна 2800mAh батерия в Nexus 5, за да гарантират по-дълго време за работа с едно зареждане, а едва ли е изненадващо, че устройството отново няма да има microSD слот. Все още не знаем със сигурност кой хардуерен партньор ще произведе Nexus 5, но можем да очакваме това да е един от първите смартфони, които ще оперират с Android 5.0 OS. Unwired View правят догадка, че компанията производител вероятно ще е HTC, но да видим.

Снимки : UnwiredView

На всеки от нас му се е налагало да прави презентация с Powerpoint. Ако не да прави, то поне да гледа. Най-големият проблем идва, когато трябва да сменяме слайдовете. Не можеш спокойно да се съсредоточиш върху аудиторията и това, което имаш да им кажеш и обясниш. Да не говорим, че не всеки от присъстващите може да види всичко случващо се.

Ето че решение на проблема вече има. Presefy е революционен начин да контролирате презентацията си с помощта на своя смартфон! Това е уникално, защото тя работи с всички хардуери и не изисква никакви инсталации или допълнителни устройства. Превръща вашия смартфон в универсален инструмент за представяне, без усилия, навсякъде и по всяко време.

Трябва само да създадете профил в Presefy, след което да качите презентацията от компютъра си и това е. После можете да контролирате всичко от телефона си, твърдят TechCrunch. И тъй като всичко това е в мрежата, презентацията може да бъде гледана от толкова хора, колкото пожелаете, дори те да не присъстват в залата. А тези, които стоят по-назад, няма да се нуждаят от бинокъл. Единственият проблем е, че връзката трябва да е добра. Пробвайте Presefy.

http://www.youtube.com/watch?v=-5-Sc9qVgqA

Снимки: Vimeo, TechCrunch

Ползването на анимирани gif изображения в Google+ не е нещо ново. Тази възможност е налична още от самото начало. Новото от днес е възможността да се ползва анимирано gif изображение като профилна снимка.

Ето и поста на Matt Steiner от Google, който пръв съобщи за тази възможност. 

Това става лесно, просто качвате анимирано gif изображение за профилна снимка и всички, които отворят вашия профил в Google+, ще видят вашата анимирана снимка както през браузъра на компютъра си, така и на мобилните устройства като смартфон и таблет.

Google+ са ограничили видимостта на анимираната gif профилна снимка, така че анимацията да не се вижда в новинарския поток, а само като снимка на профила. Само си представете какво би се случило, ако всяка профилна снимка до пост в Google+ мърда… Възползвайте се от тази възможност и споделете впечатления.

А трудно ли се създават анимирани gif? Можете да разберете, като потърсите в Google “How to create a gif“.

Снимка: Google+