Отказва да прави прогнози, но е обнадежден
Намиране честните мощи на св. мчци в Евгения (Задушница) Във време на гоненията християните с опасност за живота си отнасяли телата на мъчениците и благоговейно ги погребвали в скрити места. По-късно чудесни изцерения указвали местата, където били погребани останките на светите Божи служители. Така се случило и в град Евгения: тук били намерени
Джоко Росич е роден на 29 февруари, 1932 в Крупан, Югославия. Майка му е българка, а баща му - сърбин. През 1951 година емигрира в България по политически причини. Завършва икономика и школа по радиожурналистика, след което работи 17 години като журналист в БНР. Снима се в български, унгарски и сръбски филми.
Валери Божинов започва титуляр в първия официален мач на “Левски” за 2014 г. и ще води “сините” към победата и търсеното частично отмъщение за отмъкнатата титла миналото лято. “Божинов има опит и желание да играе. Той ще започне от началото. Теоретично не е готов за 90 минути, но ако се наложи, ще успее да изкара толкова на терена”, заяви
Конфликтът за бъдещето на Украйна ескалира до деня с най-много жертви от началото на протестите, пише британският вестник “Гардиън”. Загинаха десетки, ранените са стотици, а точният им брой не може да бъде установен, отбелязва изданието, като цитира противоречащи си източници от опозицията и официалните власти. Според опозицията само вчера са загинали 70 души, официалните данни говорят за 67 убити и 562 ранени за последните 72 часа.
Протестиращите пометоха хиляди полицаи от силите за борба с безредиците, установявайки контрол над центъра на Киев. Опората на властта на президента Виктор Янукович беше заплашена, а хиляди жители на Киев търпеливо строяха барикади в дъжда и студа. Полицията разположи снайперисти и използва бойни патрони, отбелязва “Гардиън”.
Москва окуражи Янукович да смаже размириците и заплаши да спре жизнено важната финансова помощ, ако не го направи, посочва британският ежедневник. В същото време ЕС обяви ограничени санкции срещу високопоставени украински представители. Трима европейски външни министри прекараха близо пет часа в разговор с президента, търсейки компромис, който ще включва ключовите искания на опозицията. Има признаци за напредък, отбелязаха те след срещата с президента.
Въпреки усилените преговори между Москва и Запада обаче няма много признаци, за уталожване на напрежението, след като силите за сигурност стреляха по протестиращите, пише в. “Ню Йорк Таймс”. Има признаци, че президентът Виктор Янукович е по-склонен на компромис, но предвид недоверието и враждебността и от двете страни (украинските власти и опозиция), възможността за споразумение остава далечна - особено в момента, когато много от противниците му заявяват, че няма да се спрат пред нищо освен оставката му.
Янукович загуби най-малко десетина политически съюзници, включително кмета на Киев, който напусна управляващата Партия на регионите в знак на протест срещу кръвопролитията, подчертава американското издание. Гледката на надупчените от куршуми тела шокира страната и света, а широкото използване на огнестрелни оръжия и от двете страни е ново и зловещо предзнаменование за протестното движение.
Единственото ясно е, че протестиращите са си върнали и дори разширили територията си в центъра на Киев, въпреки атаката на полицейските части. По-рано вчера имаше слухове, че Янукович се готви да обяви извънредно положение. Не е ясно обаче дали има правомощията да го направи, отбелязва “Ню Йорк таймс”. Ако обаче не повика на помощ армията, изглежда че президентът няма да може да възстанови контрола си над републиката.За протестиращите обявяването на извънредно положение ще означава “начало на война”, цитира изданието.
Сблъсъците в Украйна не са конфликт между Изтока и Запада, предупреждава влиятелното американско списание “Форбс”. Повечето статии говорят за протестите като проевропейски - нещо, което те не са, подчертава авторът Грег Сател. Да, страната е разделена - но тези разделения не са в основата на кризата. Повечето протестиращи не искат нито да се отделят от Русия, нито незабавно присъединяване към ЕС - което би отнело поне десетилетие.
Украинската криза е по-близка до събитията в Сирия и проблемите на Северна Корея, пише сп. “Форбс”. Президентът Янукович и обкръжението му не са мотивирани от политически причини, а от собствените си интереси. Те искат да правят това, което решат, независимо дали то включва затваряне на опозиционни лидери или разграбване на страната и изнасяне на средствата на Запад.
Геополитическите мотиви са налице - украинските протестиращи са “най-лошият кошмар на Владимир Путин”, а ЕС би предпочел просперираща Украйна до източната си граница пред страна, управлявана от корупцията. Но хората излизат на Майдана, за да кажат “стига” на правителство, което работи срещу тях, а не в тяхна полза. На тях им е дотегнало да бъдат жертва на алчността на едно малко малцинство.
Западът може и трябва да повлияе на ситуацията със санкции. Едно е сигурно - въпреки ...
Франс прес
Шест седмици преди парламентарните избори в Унгария на Виктор Орбан, лицата на опозиционните лидери се виждат на всички улични ъгли… в незавидното положение на задържани от полицията заподозрени.
Афишите показват социалиста Атила Мещерхази и съюзниците му, двамата бивши правителствени ръководители Ференц Дюрчани и Гордон Байнаи, застанали един до друг на снимка за съдебна идентификация.
На фотомонтажа всеки от тримата държи пред себе си табелка с името си. Те гледат с объркан поглед, а бледото осветление довършва впечатлението за снимка в полицейски участък. Един клоун, застанал сред тримата, е единственото цветно петно в сцената.
Афишите са окачени от седмици, въпреки че предизборната кампания за изборите на 6 април официално стартира миналата неделя. Виктор Орбан, сегашният премиер, води с 50 процента подкрепа сред имащите намерение да гласуват, срещу 33 на сто за левоцентристите.
Консервативният ръководител предизвиква спорове откакто дойде на власт през 2010 година. Европейският съюз, САЩ и много неправителствени организации го обвиняват за флирта му с крайната десница и посегателствата му срещу независимостта на Конституционния съд, на Централната банка, на съдебната система и на медиите.
Но Орбан и неговата партия ФИДЕС нямат, поне официално, нищо общо с афиша с клоуна, който е дело на Форума за гражданско единство (ФГЕ), приятелска неправителствена организация. Плакатите впрочем няма да бъдат включени в сметките на кампанията на ФИДЕС.
Творението на ФГЕ се вижда навсякъде в Будапеща, от светещите табла и външните стени на трамваите, до рекламните колони. А по пътя, свързващ столицата с Лорев, на 60 км на юг, АФП преброи 81 предизборни плаката: 33 за ФИДЕС, 34 за ФГЕ и само 14 за общата опозиционна листа.
Изправена пред подобна съкрушителна сила, левоцентристката коалиция не успява да приеме хвърлената ръкавица. На първо място тя плаща за факта, че късно постигна обединение, чак през януари. Виктор Сигетвари от партията на Гордон Байнаи обвинява “близки до властта олигарси”, че държат “от 55 до 60 процента” от местата за афиши.
Но както разкрива политологът Петер Креко от института “Политически капитал”, “никой не може да попречи на опозицията да води кампания по-активно” в пощенските кутии или в социалните мрежи.
По телевизията обаче е друга работа. Държавните медии като цяло са настроени благоприятно към правителството, а парламентът гласува през април 2013 г. закон забраняващ на частните медии да продават рекламното си време на политическите партии.
За да избегнат сериозни загуби, частните телевизии предпочитат да останат извън кампанията, което законът им позволява. Логиката на тази стъпка се разкрива напълно, когато разберем, че техните зрители, особено на Ер Те Ел Клуб и ТВ2, са далеч повече от тези на държавната телевизия.
Следователно остават афишите, чийто ефект е труден за оценяване. Според политолога Чаба Тот от независимия център “Републикон”, доминирането на ФИДЕС в тази област “подсилва имиджа й на непобедимост”, но плакатите не би трябвало “да променят коренно волята на избирателите”.
Във всеки случай, наличието на клоун на плаката на ФГЕ обърква Далма Риго, млада счетоводителка в Сигетбече (на 50 км южно от Будапеща): “Разбирам, че снимката иска да ги представи за престъпници. Но наистина не разбирам какво прави там клоунът.”
Г-жа Риго не смята да гласува за ФИДЕС, за разлика от Габор Кондороши, строителен предприемач в Лорев. “Не съм фанатичен поддръжник на Орбан и плакатите не ме вълнуват”, обобщава той. “Но за мен и моята фирма нещата се промениха към по-добро. Мисля, че страната е на прав път”.
БТА
Аслъ Кандемир
Ройтерс
С безупречна фризура и усмивка, готова за камерите, спокойствието на Мустафа Саръгюл леко се нарушава, докато автобусът от предизборната му кампания завива към стените на стария град на Истанбул.
Месец преди изборите, които може да префасонират политическия пейзаж на Турция, кандидатът на основната опозиционна партия за кмет на най-големия турски град влиза в битката за бастиона на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на премиера Реджеп Тайип Ердоган, която е с ислямистки корени.
Залогът е много по-голям от самите местни избори и светската Народнорепубликанска партия (НРП) на Саръгюл се надява за пробив на места като консервативния квартал Фатих в историческия център на Истанбул.
Не сме печелили във Фатих през последните 20 години, каза Огуз Каан Салъджъ, председател на НРП в Истанбул и един от организаторите на кампанията на Саръгюл.
Местните избори на 30 март ще бъдат първият конкретен тест за популярността на Ердоган, след като уличните протести обхванаха Истанбул и други големи градове миналото лято, и корупционния скандал миналия месец, който доведе до оставките на трима министри и разкри вражда с влиятелен ислямски проповедник. Проблемите му се увеличиха и със спада на турската лира.
Истанбул ще бъде основният индикатор за това дали разтърсващите събития са навредили на Ердоган - най-влиятелният турски лидер след Мустафа Кемал Ататюрк, основал съвременната република от пепелта на Османската империя преди едва 90 години, и ако е така, доколко.
Доброто представяне на ПСР в Истанбул, столицата Анкара и Измир на егейския бряг - бастион на НРП, може да окуражи Ердоган да се кандидатира за президент пет месеца по-късно. ПСР има за цел да събере 40 процента от гласовете на местните избори, ниво сходно с това на последните избори през 2009 г.
Евентуално поражение обаче може да го накара да промени правилата на ПСР и вместо това да се насочи към четвърти мандат като премиер. Ердоган може да обяви, че това е необходимо, за да бъде запазена партията, която той е основал - коалиция на консервативно религиозни, дясноцентристки и националистически елементи, обвинявани преди време, че заплашват светския ред на Турция.
Враждата на Ердоган с базирания в САЩ мюсюлмански проповедник Фетхуллах Гюлен, за който той смята, че стои зад разследването за корупция, разклатило правителството му, навреди на репутацията и на двамата, но ПСР все пак ще спечели изборите, ако се състоят този уикенд, сочат проучвания.
Битката за Истанбул - столица на четири империи през вековете и икономическият и културен център на съвременна Турция - не е загубена за Ердоган, който е бил кмет на града и държи свои офиси в някогашните османски дворци по бреговете на Босфора.
Обръщайки се към тълпите от поддръжници на ПСР недалеч от квартал Фатих, където пристигна Саръгюл, Ердоган говори за превземането от мюсюлманите османци на града през 15-и век - тогава наречен Константинопол и управляван от християните, в реч, обагрена с религиозна жар.
Истанбул не е само град, това е световна перла, майката на всички градове. Това е град, който създава цивилизации, каза той, наметнат с бял шал на ПСР.
Получихме наследството от военен поход, което остава през вековете. Тези, които не разбират завоюването и завоевателя, не могат да служат на Истанбул, каза той и последваха възторжени аплодисменти.
Партията на справедливостта и развитието (ПСР) трансформира Турция през изминалото десетилетие, слагайки край на период на нестабилни коалиционни правителства през 90-те години, обуздавайки армия, свалила четири правителства през втората половина на 20-и век. Тя спечели все по-голям дял от гласовете на три последователни избори.
На практика цялата електорална карта - освен егейския бряг, населения главно с кюрди Югоизточен Анадол и малък район в европейския континент западно от Истанбул - е под влиянието на ПСР. Усещането за умора обаче се ...
Франс прес
“Гласът на народа се чу за първи път и политиците се уплашиха. Трябва да отидем докрай.” Сеад Кешко изля гнева си пред стотици жители на Сараево, дошли да участват в “граждански пленум”. Откакто на 7 февруари насилие беляза демонстрациите срещу бедността и управляващите в Босна, когато правителствени сгради в няколко града бяха запалени, гражданите в цялата страна се организират всекидневно на “пленуми” - форуми, на които формулират исканията си към властите.
Става дума за съвсем нова ситуация в бившата югославска република, открила демокрацията малко преди войната от 1992 95 г., в която загинаха 100 000 души. В Босна, една от най-бедните страни в Европа, безработицата обхваща 44 процента от населението от 3,8 милиона души. Корупцията разяжда обществото и стандартът на живот се влоши още повече през последните години заради икономическата криза и непрестанните политически свади.
Както всички оратори, които взимат думата за две минути, за да изразят недоволството си или да направят предложение, Денис Механович е мотивиран от лично страдание. “Искаме да се спазва кодексът на труда. Работя в частния сектор, където хората са превърнати в роби”, казва младият мъж, облечен в червено яке. Множеството бурно го приветства.
Сцената се разиграва в концертна зала. Всеки ден към 17 часа към нея прииждат няколкостотин души, след като са демонстрирали в продължение на няколко часа в центъра на града. “Гражданите, които навеждат глави пред тези бандити на власт, не заслужават да имат държава”, пише на плакат. Местният актьор Младен Йеличич, наричан Троко, призова за единство на местните общности в етнически разделената страна между мюсюлмани, сърби - православни християни и хървати - католици. “Има толкова много неща, които ни обединяват”, казва Троко.
“Да накараме тези, които са на власт, да си вършат работата.” След насилието на 7 февруари демонстрациите, на които се събират по няколко стотин души, продължават, но само в градовете, където мюсюлманите са преобладаващо население, по примера на Сараево. Тези “граждански пленуми” се обявяват специално за ограничаване на заплатите на висшите ръководители в администрацията и за назначаването им по професионални критерии. Формулираните от “пленумите” искания редовно се предават на властите, които уверяват, че ги взимат под внимание.
“Дойде времето гражданите да говорят, а политиците да млъкнат и да слушат”, заяви Златко Лагумджия, един от лидерите в управляващата коалиция. В северозападния град Тузла, под натиска на местния “пленум” подалите оставка ръководители от регионалната администрация се отказаха от правото си да продължат да взимат заплати в продължение на година след края на мандата си. В тази страна, където изразяването на недоволство се случва рядко, тези “граждански пленуми” са изненада.
“Много е трудно да се предвиди ще имат ли тези форуми успех, защото за първи път има такъв вид гражданска организация в Босна”, казва анализаторът Сречко Латал. Той обаче твърди, че “много тежката икономическа и социална ситуация” позволява да се предвиди, че протестите е ще продължат, ако посланието не бъде чуто. Еврокомисарят по разширяването Щефан Фюле, който посети във вторник Сараево, се срещна с организаторите на тези “пленуми” и ги поздрави за ангажирането им. “Приканвам босненските политици да не игнорират гласа на гражданите … те трябва да бъдат чути”, каза той.
Нидзара Ахметашевич, една от организаторите на форума в Сараево, си е поставила за цел “да накара тези, които са на власт, да си свършат работата”. Хората се редуват един след друг пред микрофона. Безработни, студенти, пенсионери. “Идвам от предприятие от обществения транспорт, едно гнездо на мафиоти, които не ни плащат социалните осигуровки от седем години”, казва Ася Кулуглия. “Вдовица съм на военен, който бе убит по време на войната, майка на дете, което също бе убито. Не ...
ДПА
Петнайсетият състав на Лок Сабха - долната камара на индийския парламент, приключва 5-годишния си мандат в края на тази седмица с редица рекорди, повечето от тях с негативен характер.
547-местната камара, формирана след изборите през 2009 г., е регистрирала най-малко работни часове и е приела най-малко закони. Тя за първи път стана свидетел как депутат пръска лютив спрей с цел да попречи на дебатите.
15-ата Лок Сабха, приключваща работа в петък, има в състава си най-голям брой депутати, срещу които има заведени криминални дела - 162-ма срещу 128 в предишния парламент, твърди базираната в Делхи Асоциация за демократични реформи.
Предавания на живо от пленарната зала през последните две седмици показаха как депутатите крещят на председателя на парламента и един срещу друг, дърпат документи от ръцете на служители и размахват плакати пред подиума на председателя.
“Колеги депутати, моля ви, дръжте се прилично, за да не излагате демокрацията на опасност. Надявам се да се държите така, че хората да не губят вяра в демокрацията”, писа в Туитър един от лидерите ветерани на партията Индийски национален конгрес Дигвиджая Сингх преди десетина дни. Той припомни, че този парламент е поставил рекорд за пропилени часове поради обструкции на дебатите.
Това деструктивно поведение достигна върха си на 13 февруари, когато група депутати - противници на законопроекта за разделяне на южния щат Андхра Прадеш, пръскаха лютив спрей, изтръгваха микрофони и блъскаха свои колеги, подкрепящи създаването на новия щат Телангана.
Така 15-ата Лок Сабха ще влезе в рекордните статистики, и то по абсолютно негативни причини, писа в Туитър Омар Абдулах - главен министър на щата Джаму и Кашмир, след този инцидент. Тогава 4-ма законодатели бяха хоспитализирани, а 16 бяха изгонени от залата.
Безредици в залата през последните 5 г. предизвикаха редица въпроси - от схеми за финансови измами, свързани с федералното правителство, до създаването на новия щат и нашумели случаи на изнасилвания.
Лок Сабха е пропиляла 38 на сто от отреденото за дебати време за периода 2009-2014 година. Преди пленарни заседания имаше между 120 и 140 дни годишно, а сега те са между 60 и 70 дни”, отбелязва Шрея Сингх от организацията “Законодателни проучвания” в Делхи. “Нещо повече, този парламент е прокарал само 173 закона. За сравнение, всички предишни правителства с пълен 5-годишен парламентарен мандат са прокарвали средно по 317 закона”, добавя той.
Според политически анализатори обаче тези парламентарни “засечки” може да се дължат и на това как работи системата, а не толкова на неуправляеми политици. Някои виждат в тях легитимна форма на изразяване и следва да се изработят процедурни правила, за да не се стига до чести засечки.
Дневният ред на парламента се определя от правителството. Това означава, че то може да отложи или да прекрати една сесия, ако бъде изправено пред неудобни теми. Ако предизвикването на процедурен хаос се превръща в инструмент за постигане на определени цели, то депутатите ще трябва да обмислят как да го използват ефективно”, смята депутатът Н. К. Сингх от Горната камара - Раджая Сабха.
Политическият анализатор М. Р. Мадхаван пък предлага парламентът да въведе ново процедурно правило, според което дадена тема да влиза за дебат само ако това поискат определен брой депутати - например 20.
За обикновените индийци, които гледат на живо по телевизията хаотичните сцени, парламентът им изглежда просто неспособен да функционира.
“Съжалявам, че парламентът вече не е онова, което беше. Депутатите са като синдикални лидери и идват тук само за да искат това-онова”, казва Ришан Кейшин, 94-годишен член на Раджая Сабха, цитиран от вестник “Индиан експрес”.
БТА
Франс прес
Три години след раждането на прореформаторското движение “20 февруари” в разгара на Арабската пролет протестите му в Мароко са редки, а някои от фигурите му блуждаят между горчивината, но също и гордостта, че са допринесли начинът на мислене на обществото да еволюира.
След няколко месеца медийно затъмнение отново се заговори за “20-Ф”, както го наричат, с наближаването на рождения му ден. На 13 февруари бе попречено на рапъра от движението Муад Белгуад с прякор Злопаметния да представи своя нов албум пред пресата в Казабланка.
“Властите възпрепятстват артистите с гражданска позиция да се изразяват”, заяви рапърът, който излезе от затвора през март 2013 г., където прекара една година за оскърбление (на полицията) заради видеоклип, в който са показани марокански полицаи.
В новия си албум, озаглавен “Нищо”, мароканският изпълнител се връща към неотдавнашните политически събития в своята страна и твърди, че “нищо” не се е променило. “Що се отнася до властта, нищо не се е променило”, каза той пред АФП в звукозаписното студио.
“Все още го има лобизмът, който контролира всичко, нямаме независимо правосъдие, нито свободна преса, още има корупция”, каза младият човек. Според него “единствената промяна е, че гражданите днес обсъждат нови теми”.
Хазма Мафуд, журналист, който бе сред координаторите на “20-Ф” в Казабланка, споделя идеята, че въпреки всичко, нещо е еволюирало вътре в обществото. “Макар че не е достатъчно, движението накара властта да измени конституцията”, отбелязва той.
В отговор на протестите в цялата страна с десетки хиляди демонстранти през март 2011 г. бе предложена конституционна реформа от крал Мохамед Шести и приета през лятото на 2011 г. с огромно мнозинство.
Тази реформа, замислена да засили правомощията на правителството, най-вече затвърди редица прогресивни социални промени, включително по въпроса за равенството между мъжете и жените, и оттогава на тях се уповава гражданското общество. Още по-важно е, че “Ф-20″ научи хората да излизат на улицата и да говорят открито”, смята Мафуд.
Този млад журналист изтъква като доказателство протестите, последвали кралската амнистия, дадена погрешка на испански педофил през лятото на 2013 година. Самият той е бил сред хората от движението, изпратили сигнала, който за няколко дни накара властта да анулира решението си. “Винаги го има това съзнание, което бди и във всеки момент можем да видим зараждането на движение”, смята той. В понеделник едва четиридесетина души откликнаха на призив на движението за протест, посочва фотограф на АФП.
Признак за умора? Разединение в общество, което смята исканията си за задоволени?
Бившата председателка на Мароканската асоциация за човешки права Кадиджа Риади смята, че идването на власт на ислямистите от Партията за справедливост и развитие в началото на 2012 г. е допринесло да се подлее вода на протестиращите. “Идването на нова партия, която никога не е била на власт, породи у мароканците може би известна надежда, че ще бъдат изпълнени техните искания” докрай, обяснява тя.
На няколко пъти ръководителят на правителството Абделилах Бенкиран изрази задоволство от факта, че “20 февруари” не организира митинги, което е доказателство за текущите реформи. “Малко стана трудно да излезеш ей така на улицата с всички тези полицейски разпоредби”, възразява Хамза Мафуд.
Според няколко неправителствени организации няколко десетки активисти на “20 февруари” са зад решетките. Властите опровергават твърдението, че става дума за политически затворници.
През първите две години от създаването си “Ф-20″ не успя да се свърже с по-социални движения като това на безработните висшисти. Малко по малко то започна да се задъхва, след като в протестите се включиха ислямисти от “Справедливост и милосърдие”, популярно движение, което е забранено, но толерирано от властите.
“Ако можехме да върнем времето назад, мисля, че щяхме да избегнем редица грешки”, признава Кодс Лафнатса, активистка от Рабат. “Но щяхме отново да излезем по същия начин ...
Джоко Росич така и не успя да се справи с мъката от загубата на любимата Лиляна през миналото лято. Коравият мъж със забележително дрезгав глас ни напусна тази вечер точно в 21,30 часа след тежка битк...
Рейтинговата агенция "Стандард енд Пуърс" намали кредитния рейтинг на Националната електрическа компания от "ВВ-" на "B+" с негативна прогноза, предаде БНР.
2004 - 2018 Gramophon.com