В стремежа си да отхвърли критиките, че приетият от сегашния парламент Изборен кодекс е лека вариация на кодекса "Фидосова", Мая Манолова от БСП открои "77 нови момента" в него и изрази надежда президентът да не налага вето. Докато управляващите са заети с подбора на новия състав на Централната избирателна комисия (ЦИК), какъвто бе водещият им мотив да правят чисто нов закон, Манолова настоя да не се изпада в "излишно детайлизиране" кое е новото в него. По-важна от количествените измерители е посоката на промените. "Най-важната цел - постигане на честни избори, е реализирана”, заяви зам.-председателката на парламента, която оглавяваше комисията за подготовка на закона. Манолова изброи част от новите "моменти" - бюлетините ще имат номера; ще се печатат по реда на наредбата за издаване на ценни книжа в печатници на БНБ и под контрола на финансовото министерство и ЦИК; наблюдателите ще бъдат във всички фази на изборния процес; ще има пълна прозрачност в работата на изборната администрация; ще могат да се обжалват всички решения на изборните комисии; опозицията ще има задължително свои представители в ръководствата на всички изборни комисии; ще бъде осигурена обективна и справедлива медийна кампания. Манолова изтъкна, че едно от най-големите завоевания в новия кодекс е интегрална бюлетина с преференциален вот, макар че законовият текст, който регламентира възможността избирателите да посочат своето предпочитание (преференция) в партийните листи, на практика я обезсмисля. Тя коментира, че над 50% от българските граждани са пожелали нов регламент за предстоящия евровот. Затова беше приет новият кодекс, който е изпратен на президента и очакваме неговото решение, допълни Мая Манолова. "Не мога да кажа какво ще бъде решението на Росен Плевнелиев, не мога да гадая, но се надявам той да не върне закона за допълнително разглеждане“, коментира тя. Манолова призова гражданските организации да побързат с предложенията си за членове на ЦИК, защото явно сроковете по номинирането им ще са кратки. Тя отново пое ангажимент от името на БСП да предложи за членове на ЦИК кандидати, номинирани от неправителствени организации. Нейни колеги от парламентарната група обаче коментираха пред Mediapool, че "няма как" критични към управлението организации да се надяват техни кандидати да влязат в ЦИК от квотата на Коалиция за България. "Нима Емилия Друмева или Александър Петров, който е съветник на Станишев по изборните въпроси, и е вписан като такъв регистъра на парламента, ще отстъпят местата си на хора, предложени от НПО-та, които цяло лято протестират и искат оставката на правителството? Това е смешно“, обясни депутат от БСП. По неофициална информация левицата е избрала именно бившия конституционен съдия Емилия Друмева за председател на новата ЦИК. Тя все още обаче не е потвърдила окончателно приема ли поста. Друмева бе председател на обществения съвет към МС за подготовката на предсрочните избори през май мг., организирани от служебния кабинет на Марин Райков. След това Друмева оглавяваше обществените съвети към двете граждански комисии за изработване на новия изборен закон. Александър Петров пък е математик и бивш член на ЦИК, близък до председателя на левицата Сергей Станишев. Медарова и Троянов нямат право да са в ЦИК С приемането на новия Изборен кодекс възникна и пореден правен казус. След обнародването на новия закон в сила влизат съпътстващите промени в Закона за съдебната власт, които забраняват на съдиите да бъдат част от Централната избирателна комисия. От БСП смятат, че по тази причина председателят на ЦИК Красимира Медарова и говорителят на комисията Бисер Троянов, които са магистрати, трябва моментално да напуснат комисията. Ако обаче президентът реши да наложи вето и парламентът не го отхвърли веднага, депутатите разиграват хипотеза, според която има възможност европейските избори да се проведат по стария кодекс. В случай, че развоят на събитията е такъв, ЦИК ще остане без председател и говорител, или решенията на комисията могат лесно да бъдат оспорени