Проф. Божидар Димитров е директор на Националния исторически музей. Роден е на 3 декември 1945 г. в Созопол. Завършил е история и археология в СУ “Св. Климент Охридски”. Специализира палеография в Париж и Ватикана. Автор е на множество монографии, студии и статии в областта на Българското Средновековие, османския период и новата история. Автор е на книгите “Християнството в българските земи. Български манастири”, “Седемте древни цивилизации в България”, “10-те лъжи на македонизма” и много други. Твърди, че венецът на неговата кариера ще бъде възстановяването на Голямата базилика в Плиска.
- Г-н Димитров, доколкото знам, сте приятели с Вселенския патриарх Вартоломей. Написахте книга за него, посетихте го наскоро в резиденцията му, а той дойде в София и поиска да върнем на Гърция икони и църковна утвар, част от които са в Националния исторически музей (НИМ) - както се казва, каква я мислехме, каква стана?
- Правителството не е мислило въобще върху подобна ситуация. Съответните институции като НИМ - също. Не ние сме канили патриарх Вартоломей, а председателят на БАН - г-н Стефан Воденичаров, който го удостои с доктор хонорис кауза. И патриархът трябваше да дойде и да си получи отличието с всичките съпътстващи го салтанати. Това е трета подобна титла за него в наше учреждение. Първо стана доктор хонорис кауза на бургаския Свободен университет по време на моето министерстване, след това - на УНИБИТ, а сега на БАН. Някои го свързват с обявяването на кандидатура на г-н Воденичаров за президент. Ако е така, получи се много лошо.
- Президентът Плевнелиев награди патриарха с орден “Стара планина” - това беше ли планирано?
- Съгласно неписаните протоколи той не можеше да дойде в България, без да получи покана от българския патриарх Неофит. И той го покани. А когато дойде такъв висок гост, той обезателно се закичва със “Стара планина”. Впрочем Вселенският патриарх има известна заслуга за преодоляване на разкола в Българската православна църква. Освен това малцина знаят, че той призна българския характер на делото на св.св. Кирил и Методий и заслугата ни за разпространението на християнството в Източна Европа чрез новата азбука, която нарича старобългарска, а не славянска. Описал съм това в книгата “Патриарх Вартоломей и България”, която току-що излезе от печат.
- Добре, явно е така, но настроението към него сега не е добро - народът ни в такива случаи веднага припомня присъщото ни чуждопоклонничество...
- Не, не бих казал така. Това е сестринска църква. Не може да се отрече, това е част от историята. Не е вярно и че е обидил нашия патриарх, както обявиха набедени богослови от по-младото поколение. Д-р Иван Желев много ясно обясни, че обръщението е било “блажено ваше светейшество”, тоест използва титлата на патриарха, но слага отпред едно “блажено”, което го повишава, така да се каже. Няма обида, канонът е спазен. Единственото лошо нещо, което стана по време на тази визита, е това, бих го нарекъл влизане като слон в стъкларски магазин... Това искане ли, молба ли - не знам, да върнем на два манастира в Северна Гърция исторически и културни ценности, които наши войски са спасили през 1917 г. в разгара на Първата световна война. Водим се приятели с патриарх Вартоломей, учили сме заедно във Ватикана, но гледах и не вярвах на очите си - беше нелепо това изказване.
- Само това ли ви подразни в думите му?
- Подразни ме и терминът, използван от него - че ценностите са заграбени и отнесени. А те са спасени! Ясно е на всеки историк, който познава обстановката в този край през 1917 г. В писмата, които моят предшественик на този пост Богдан Филов е разменил с командващия армията, позовавайки се на наблюденията от двете балкански войни, казва, че в разгара на бойните действия са били унищожени или разграбени хиляди ценности. И тъй като се е опасявал от подобно нещо - двата манастира край Серес и Драма са били при фронтовата зона - Филов издейства група учени, обединени в разузнавателен отряд и облечени в униформи, да приберат тези неща в София. Манастирът “Св. Йоан Предтеча” край Серес е опожарен, но за щастие ние вече сме прибрали ценностите.
- В т.нар. секретен фонд?
- Той по-късно е наречен така. Всичко е станало официално посред бял ден, но клауза 126 от Ньойския договор е поискала да ги върнем. Ние връщаме част от тях на манастира “Св. Йоан Предтеча”, който бива възстановен. Останалите ценности не са искани. Клауза 126 е репарационна, което означава, че има срок на действие. Ако не свикат арбитражен съд в рамките на определен период, ценностите стават наши. Нито Гърция, нито Сърбо-хърватско-словенското кралство - така се е наричала Югославия след войната, не са го направили и оттам нататък те стават наша законна, държавна собственост.
Всъщност дори да е имало някакви съмнения, през 1964-та между Кралство Гърция и НРБ е подписан договор, който ликвидира всички имуществени и финансови претенции между двете държави от началото на Първата световна война насам. Отделно от това, през 1976-а като млад разузнавач ми поръчаха да вляза в тайни преговори с представители на гръцкото разузнаване в Париж, за да уредим въпроса. Защото секретният характер - кой знае защо - е бил запазен. И споразумението беше ние да ги разсекретим, да ги направим достъпни за учени от цял свят, а гърците да не ни създават неприятности. Свалям шапка на гръцката държава, стриктно спазва това споразумение, което не знам от кого беше подписано - никога по официален държавен начин не са искали да им ги върнем. Гръцката държава знае, че няма международни правни аргументи, с които да го направи, и не влошава отношенията си. Искат ги частни патриотични организации, митрополити, а сега и Вартоломей, което искрено ме изуми.
- В такива ситуации се търси втори план - какво се крие зад тези думи според вас?
- Всички хора правят грешки. Дори големи политици. Г-жа Меркел, която прекрасно управлява, аз съм й фен, но взе, че покани всички бежанци в страната си. Резултатът е, че сега хиляди германци скандират по улиците “Меркел - в Сибир”, “Путин - в Берлин”. Това е положението. Всеки прави грешки... Другото, което ме подразни в думите на Вартоломей, е, че нарече манастира в Драма “Икосифиница”, а прекрасно знае, че той носи българското име “Козиница” - има го на всички надписи по въпросните свещени съдове. “Икосифиница” означава “20 палми” - там не палми, ами нищо няма, планина и студ, но гърците са го измислили, за да ликвидират българското име на манастира. Когато си Вселенски патриарх, не можеш да проявяваш пристрастие към държавата, от чийто народ произлизаш.
- А на нас защо ни трябваше да му издигаме паметник?
- Не сме му издигали паметник. Това е частно дело на братя Диневи за благодарност, че им даде мощи на св. Власий и за голямата църква, построена в техния град Свети Влас. Бюст е, не е паметник. Не е беда.
- Какво ще се случи оттук нататък?
- Нищо. Случаят ще се забрави.
- Бяхте преди месец при него на остров Халки - какво се договорихте за българските икони от манастира на остров “Св. Иван”?
- Да, вашата колежка Диана Петрова написа в “Труд”, че “Божидар Димитров, като ходи там, да не събира подхвърлени му мощи, а да направи опис на изнесените неща от манастира “Св. Иван Предтеча” и да ги поиска”. Направил съм го! И дори вече съм ги заснел и е поръчано копие на чудотворната “черна” Богородица.
- Да, но копие, а не оригинал...
- Не може по друг начин. Ако не са били изнесени, щяха да са унищожени от турците. През 1629 г. казаци пирати са се установили в манастира и са използвали успешно оградата и сградата му за отбранителна линия. Били са деблокирани на осмия ден, а турците най-добросъвестно молят монасите да се изнесат от манастира, защото ще го разрушат. Предлагат им да идат в запустял манастир на остров Халки в Мраморно море. Те пренесли ценностите, затова са оцелели. Така е в съвременния свят - дори големите световни музеи до 70-80% са препълнени с паметници от други държави. Затова е прието кое където е - там остава, независимо как е попаднало. Освен ако не е изнесено след 1974 г., когато започва да действа специална международна конвенция.
- Имам усещането, че конфликтът ще се задълбочи на наша почва – отец Дионисий заяви, че въпросните предмети не трябва да бъдат в НИМ...
- Нашата църква отдавна има искане да й се върнат всички църкви паметници на културата, включително Боянската. Повече обаче се чуват исканията на мюсюлманското вероизповедание, защото дразнят патриотичните чувства на българите, но абсолютно същите има и християнското вероизповедание.
- Имат ли право?
- Мисля, че не, защото не отчитат две много важни неща. Първо, освен религиозни предмети, те са и културно-исторически и художествени паметници. В огромни периоди от историята, включително до 19 век, всички видове изкуство се реализират чрез църквата. Ако тези неща бъдат предадени на църквата, тогава би трябвало да опразнят всички музеи по света. Освен това, Дионисий послъга, като каза, че църквата ще ги опази – за Бога, църквите бяха буквално съблечени, толкова икони и църковна утвар бяха откраднати през първите години на прехода.
- В момента е актуален и друг проблем, свързан с историческата ни памет - как ще коментирате реставрацията на столичното Ларго?
- За първи път мненията ни с проф. Николай Овчаров съвпадат. Ларгото е изпълнено по проекта на, бог да го прости, арх. Васил Китов - един от най-големите експерти в тази област. Планът му е актуализиран от арх. Юлий Фърков, който също е сред най-добрите. И е изпълнен много добре. Против се обявяват един малограмотен безделник Манол Глишев, който е завършил история, но не е работил нито ден, и някаква пъпчива дама в посттийнейджърска възраст, която никой от специалистите не е чувал. Така го напишете! За мен обаче това са поставени лица на една друга група хора, които не смеят да излязат с имената си, но тласкат младите да протестират - вероятно с някакви обещания.
Аз не вземам участие във възстановяването на Ларгото, но смятам, че колегите са спазили всички международни и български правила за реставрация. А т.нар. протестиращи говорят с няколко заучени фрази като “погребва се автентиката”, което нищо не значи. “Автентиката” е 20-30 см над земята - ако оставим само това, бързо ще се покрие с трева, кал и жаби. Прави се надзиждане с камъни и тухли, същи по размери като римските. Видях и хоросана. Оригиналният е с натрошени тухли, взирах се да видя - има, всичко е спазено.
- Дайте примери как се прави по света?
- Италианците в момента реставрират Колизеума - цялостно. С бетон! Нещо, което много възмущава нашите протестиращи, но те не знаят, че бетонът е измислен от римляните още през І век. Сега гърците възстановят не само Партенона, но и останалите 7 храма - с мрамор, който с времето ще потъмнее. Турция възстановява 29 метра стена на Константинопол... Да отидат и да ги видят! Само след три години цветът на новите тухли ще потъмнее, както стана с Царевец - киселинността на дъждовете през последните 50 години се е увеличила 300 пъти.
Както се знае, Венецианската харта не забранява, а казва, че рестарврацията трябва да спре там, където започва хипотезата – тоест там, където не знаем как е изглеждало. Но в следващото изречение пише, че ако технологични или естечитески причини налагат, да се реставрира до горе, като се обозначи старото от новото. Ние го правим с една оловна черта, както се прави по целия свят.
Миналата седмица тук бяха испанци от ЮНЕСКО, питам ги как възстановяват старините си, а те мислят, че съм привърженик на другата теория, и почват да ми обясняват “ами ние сме страна с четири годишни сезона и това е технологичната причина да възстановяваме догоре”. Същото е и при нас – температурни разлики от 40-градусова жега през лятото до минус 30 градуса студ през зимата. Ако зидът не е направен догоре, влиза вода, замръзва, разпъва и пропуква. В България имаме ужасяващ термин “ререставрация”. Ние го измислихме, реставрираме вече реставрираното. Срамота! През 10 години да даваш пари за един и същи обект, да му подмазваш фугите, за да не събира вода! Това смятам да не допусна в Голямата базилика – като дадем веднъж, да е поне за 200 години.
- Както се казва, дойдохме си на думата – какво се случва в Плиска?
- През пролетта ни отпуснаха пари, голяма част от тях вече отидоха. Стриктно спазвахме всички закони и закончета, извършихме първо 100% разкопки, миналата седмица археологът ми предаде ключовете на обекта. През това време проведохме обществена поръчка за 207 хил. лева, толкова останаха след разкопките. Спечели консорциум от три фирми в Търговище. Купихме камъка, намерихме най-точния, предварително го посъстарихме – няма да чакаме киселинните дъждове. Проектът от 70-те години на арх. Теофил Теофилов е актуализиран от арх. Юлий Фърков, мина през НИНКН, одобрен е от Министерството на културата, от пожарната, от РДНСК... И в понеделник започнахме реставрационни работи.
- Кога да очакваме финала?
- Не мога да кажа. Парите ще свършат към средата на декември. Имаме и дарения, но не са големи, защото крупният български бизнес не се отзова. За разлика от стотици българи както у нас, така и от Македония, Русия, Словакия, Германия, Швейцария Великобритания, Исландия – чрез моето предаване по сметката се събраха към 100 хил. лева. Чакаме и новия бюджет.
- В сряда сутринта отец Дионисий каза, че българите сме загубили душите си – така ли е според вас?
- Не мисля, че сме си изгубили душите. Отец Дионисий е духовен човек, живее в друг свят и от негова гледна точка сигурно е така – мислим повече за светското, тоест за семействата си, за децата, за обществените дела, не толкова за църквата. А аз ще кажа, че българинът живее с християнските ценности. Знае какво е грях и кое не е. И ако прави от време на време грях, то е защото такава е човешката природа или от недоимъка си. Но да кажеш, че сме си изгубили душите, бих го нарекъл християнски фундаментализъм. Не сме си изгубили душите. Българинът реагира за справедлива кауза, а това е част от християнските ценности.
- Скоро ще навършите 70 г. – мнозина искат да се пенсионирате...
- Какво е основанието им?
- Не ви харесват.
- Какво не ми харесват – лошо работя ли?! Това е пак тази група, за която говоря – тези, които не успяха да съберат дори 2500 подписа. Когато ми посочат, че съм нанесъл вреда на музея, на културно-исторически ценности, да, ще напусна. Но те не сочат. Казват “трябва да се пенсионира”. Законът позволява, но казано честно, стоя тук, първо, за да завърша голямото ми дело, за което ми трябва може би година – Голямата базилика, това е венецът на моята дейност.
Другото е, голямата ми мечта да преместя НИМ в центъра на София. С известна нескромност, само аз мога да го направя. Видях, че двата пъти, когато отсъствах от музея за по година и половина-две, трудно се управлява такава голяма институция, ако човек няма обществена популярност. Заварвах музея, потънал в дългове. НИМ няма привилегирован бюджет, а за да намериш допълнителни пари за поддържането му, трябва да си популярен и оценяван положително от много хора. Както се оказа, много повече са хората, които искат да остана.