Атанас Чобанов и Асен Йорданов Снимка: Andy Greenberg

Откъс от книгата на Анди Грийнбърг „Машината, която убива тайни: как „уикилийкърите", „шифропънкарите", „хактивистите" целят да освободят информацията на света.

от Andy Greenberg in Slate Magazine Събота, 06 Октомври 2012 13:59

Подражателят на Уикилийкс, който работеше

Това е първата от три статии, адаптирани към книгата на Анди Грийнбърг „Машината, която убива тайни: как „уикилийкърите", „шифропънкарите", „хактивистите" целят да освободят информацията на света, издатeство Dutton.

Атанас Чобанов не прилича особено на Джулиън Асанж. Ниският българин има обръсната глава, уши на елф и постоянна няколкодневна прошарена брада. Когато се срещаме пред оживения фонтан „Сен Мишел" в Париж през лятото на 2011 г., той носи тениска, популяризираща Биволъ, независимият сайт за новини, на който той е съосновател, с логото на българския бивол, както и със слогъна на кирилица: „С рогата напред!

Но когато сядаме в едно кафе пред Сорбоната, той се усмихва дяволито по същата причина, както и като Асанж: освен, че работи всекидневно за Биволъ, Чобанов е съосновател на Болканлийкс, най-близкото нещо, което Източна Европа има с Уикилийкс. И Болканлийкс напредва.

"Току-що получихме две нови разкрития", казва той с българо-френски акцент. „И са добри."

През месеците, довели до нашата среща, бавното разкриване от Уикилийкс на четвърт милион секретни грами на Държавния департамент от целия свят, беше предизвикало внезапен прилив от подражатели. Поставих си за цел да разбера кои от тях можеха действително да възпроизведат и да систематизират точно работата на Уикилийкс сред тълпата от имитатори: BaltiLeaks, BritiLeaks, BrusselsLeaks, Corporate Leaks, CrowdLeaks, EnviroLeaks, FrenchLeaks, GlobaLeaks, Indoleaks, IrishLeaks, IsraeliLeaks, Jumbo Leaks, KHLeaks, LeakyMails, Localeaks, MapleLeaks, MurdochLeaks, Office Leaks, Porn WikiLeaks, PinoyLeaks, PirateLeaks, QuebecLeaks, RuLeaks, ScienceLeaks, TradeLeaks и UniLeaks.

Основните медийни платформи като Wall Street Journal, Al Jazeera и Шведското радио бяха основали свои собствени пробни портали за течове. Хакери от Анонимните пуснаха в действие HackerLeaks. Сцената на разкритията стана толкова препълнена, че два природно насочени сайта, GreenLeaks.com и GreenLeaks.org, започнаха да се заплашват легално един друг за правата върху името.

Известният блогър Грег Мичъл от списание The Nation отбеляза, че само едно нещо е липсвало в това зараждащо се лийкинг движение: течовете.

Приблизително всички подражаващи сайтове публикуваха малко или нищо. Дори собствената анонимна система за информация на Уикилийкс беше затворена след недоволството на няколко от инженерите на сайтовете. Така новозародилото се течение остави себе си на сухо. С едно изключение.

През декември 2010 г. в онлайн пространството се появи сайтът Болканлийкс със слоганa: "Балканите не пазят тайни вече." Когато проверих сайта, видях, че използва добре тествания софтуер за анонимност Tor, рядък знак сред новата маса от подражатели за прецизна защита. Но от друга страна сайтът наподобяваше на всички други неясни и празни подражатели на Уикилийкс от Брюксел до Джакарта.

По-късно същия месец Болканлийкс публикува документ, в който е отбелязано, че е бил подаден към сървъра. Той представлява меморандум от Министерство на енергетиката в България, описващо създаването на атомна електроцентрала като взаимен проект на Русия и България, без ясно доказателство за корупция. Това едва ли е най-пикантното световно разкритие.

Само няколко дни по-късно друг документ се появи в сайта отново получен през Tor. Той представляваше писмо от един прокурор до друг, включително и списък от 30 български имена, от които всички на обвинители и съдии по най-високите етажи на държавните съдилища, които освен това били и масони. "Не е незаконно [да бъдеш масон]", отбелязва Болканлийкс на български, заедно с документа. "Но дали тяхната клетва да защитават обществения интерес има предимство пред клетвата им към „братството"? Вероятно председателят на Комисията по етика Цони Цонев, който е член на Масонската ложа, има отговор на този въпрос."

Приносът на България към движението на разкритията набираше скорост.

Следващото разкритие се появи скоро след това и то беше нещо огромно: 100 страници документи. Те представяха пълен препис на подслушвания часове по часове случай на подкупничество срещу бившия български министър на отбраната, съдия и бивш главен секретар на Министерството на финансите. Те съдържаха открити разисквания за това колко много всяко ниво на правораздаването изисква подкупи за различни неща, толкова много стотици български левове за това престъпление, толкова много хиляди за този дoговор. "Това е първата публикация на пълните текстове на тези записи, които са истинско упътване към методологията на подкупничеството," пишат представителите на Болканлийкс.

Сайтът имаше своята първа сензационна новина и независимата българска струя от разкрития продължи да извира. Няколко месеца по-късно сайтът публикува гръцка криминална жалба срещу български прокурор на високо равнище. А след това написани и потулени показания на свидетел, казващи, че върху него е бил оказван натиск от прокурор, за да смени мнението си по отношение на случая със софийски недвижими имоти. След това списък на агентурни имена и идентификационни номера на 37 бивши неразкрити членове на Държавна сигурност, българската тайна полиция от времето на комунистическия режим. Болканлийкс се утвърди: независимият символ на успеха в общността на разкритията.

Това, което ме доведе до кафене пред Сорбоната, е срещата с тази по-дребна, славянска версия на Джулиан Асанж. От двете разкрития, които Чобанов бе получил точно преди срещата ни в Париж, едното е разочароващо банално: бюджетът за българските национални железници, показващ, че те са дълбоко задлъжнели.

Другата е значително по-интересна. Тя представлява пълен запис на съдебния процес на Ангел Дончев, български прокурор, който наскоро бе признат за виновен в изнудване на друг обвинител, заплашвайки го с корупционно разследване и внезапна проверка от вдъхващата страхопочитание служба Антимафиа, по-известна като „баретите".

"Много интересна работа," казва Чобанов, поклащайки глава и смеейки се.

Как успя Болканлийкс, докато останалите, наподобяващи Уикилийкс се провалиха? От една страна, вероятно, заради завидната репутация на Чобанов в България, както и тази на неговия партньор в страната Асен Йорданов. Двамата Болканлийкъри са видимо неподкупни репортери в страна, където повечето са едновременно „уплашени и продажни", както Чобанов се изразява. България гние близо до дъното в списъка на „Репортери без граница" за свободата на словото в европейските страни, и има дългогодишна традиция на насилие срещу журналисти, като се започне от изстреляния от чадър рицин, който отравя българския дисидент Георги Марков през 1978 г., и се стигне до фаталния изстрел на фокусирания върху мафията репортер Боби Цанков през 2010 г.

Но Чобанов отдава успеха на разлседващия сайт на неговото строго приддържане към безусловна анонимност - същото безлико онлайн whistleblowing, използвано от Уикилийкс с цел да вдъхне кураж на лийкърите. Никакви пратки не се получават чрез е-майл, Фейсбук съобщения или чрез чат; те се получават единствено през сървър системата Tor, която изисква лийкърите да пуснат софтуера за анонимност, за да бъдат прехвърлени документите. "Тor не е лесен за ползване," казва Чобанов. "Ние написахме подробно обяснение за това как да се инсталира, как да се установи връзка и т.н. Но това е нещо педагогическо. Ние трябва да учим хората как да използват анонимноста, да ги накараме да я използват."

Той допуска, че липсата на гъвкавост на системата е отказвала някои лийкъри. "В края на краищата, ние избрахме по-малко практичност и повече анонимност. И това проработи. Предоставиха ни документи. Дългосрочно това е заслужено доверие. Ние вдъхнахме доверие, защото не издаваме източниците си. Защото не знаем дори кои са те."

Как да разкриеш тайна в България

Това е втората от три статии, адаптирани към книгата на Анди Грийнбърг „Машината, която убива тайни: как „уикилийкърите", „шифропънкарите", „хактивистите" целят да освободят информацията на света, от издателство Dutton out now from Dutton.

Когато Асен Йорданов приключва своето занимание като пастир и става разследващ журналист, една от неговите ранни репортерски сензации е свързана с промъкването в нелегална цигарена фабрика, намираща се на север (Фабриката в Крайморие всъщност е на юг от Бургас, б.ред) от неговия роден град Бургас през 1995 г. Репортажът на Йорданов довежда до затварянето на фабриката и до двугодишно полицейско разследване, но без арести. Той обаче получава първата си смъртна заплаха -писмо, което го предупреждава да „си запази гроб в гробищата." Така той се запознава за първи път с най-влиятелния мъж в България.

"Един от замесените мъже във фабриката, която аз разкрих в материала си, беше Бойко Борисов," споделя Йорданов, когато се срещаме в едно слънчево кафене в българския черноморски курорт Варвара. Йорданов е широкоплещест мъж с черна тениска, с необръсната от половин седмица брада, който сваля своите слънчеви очила марка „Oakley", за да ми покаже сериозното изражение зад тях. „Днес той е министър-председател на България. А преди 16 години аз показах, че е престъпник."

През 1995 г. обвиненията на Йорданов срещу Борисов не издържат. През 2011 г. с помощта на модела на Уикилийкс за анонимно публикуване на документи, той ще направи друг удар.

Йорданов и неговият по-малък партньор и компютърен специалист Атанас Чобанов се срещат през 2008 г., когато Чобанов, българин, живеещ в чужбина, работещ с „Репортери без граница", интервюира Йорданов за нападението с нож, което почти уби Йорданов пред дома му в източния български град Бургас.

Йорданов вярва, че нападателите са били свързани с историята за корупционните сделки с недвижими имоти, за които пише. Но той няма никакво намерение да падне по гръб. Вместо това пожелава Чобанов да му помогне да стигне по-далеч, да основат техен собствен уебсайт за разследваща журналистика. Наричат го Биволъ, българската дума за любимото животно на Йорданов, а именно биволът. И въпреки че започва с почти нулев бюджет, рядката независима българска медия прави пробив веднага. Българският външен министър Румяна Желева е на път да бъде одобрена за представител на Европейската комисия. Йорданов и Чобанов помагат в изобличаването на финансовите връзки, които тя не успява да скрие, показвайки, че тя продължава да притежава собствена консултантска компания дълго време след като е потвърдила, че няма интереси към нея. Материалът допринася към разследването, което е пуснато в чужда медия и което накрая предизвиква нейното оттегляне не само от нейния пост в ЕС, но също така от министерския и пост.

Но Чобанов е наясно със заплахата срещу традиционното изнасяне на скандални разкрития: През септември 2008 г. журналистът Огнян Стефанов е спрян една нощ пред софийски ресторант и брутално бит с чукове и метални пръти, оставен да умре със счупени ръце и крака и жестоко сътресение, което той едва преживява. В този случай атаката има нов обрат: Жертвата не успява да запази анонимност. Стефанов води тайно блога „Опасните новини", който 10 дни по-рано публикува материал, базиран върху разследване, което показва, че висши чиновници от новата разузнавателна агенция ДАНС са въвлечени в контрабанден кръг. ДАНС, което всъщност е „Държавна агенция национална сигурност", е основана същата година с очаквания, че ще се бори с организираната престъпност. Някакси тя идентифицира Стефанов.

В правителественото разследване, което последва побоя върху Стефанов и чрез още анонимни разкрития до пресата, ДАНС е уличена в масово подслушване на журналисти и правителствени служители. (До 2010 г. българското правителство прави около 15 000 подслушвания годишно, приблизително 200 пъти повече на глава от населението отколкото в САЩ) Масовото наблюдение и заплашителните тактики на комунистическата Държавна сигурност са живи и процъфтяващи.

Чобанов знае, че Биволъ се нуждае от нови начини, с които да защити себе си и източниците си. Така че той просто пише „анонимни документи" в Гугъл. Скоро той започва да открива многобройните дарове за журналистите предоставени от шифропънковете: криптиращата е-майли програма PGP, криптиращата съобщения система Off-the-record, софтуера за анонимност Tor. И Уикилийкс.

Българинът, който проявява силен инетерес към технологиите, веднага е запленен от техническите методи и отявлената смелост на сайта. Той започва да следи отблизо разкритията в него и дори пробва да прехвърли непроверен документ, който негов източник му е изпратил с надеждата, че тази мистериозна група може би ще провери достоверността на документа и ще го публикува за глобалната аудитория. Документът, писан на български, никога не се появява в сайта.

Малко след започването на Кейбългейт Чобанов започва да осъзнава абсолютната сила на модела на Уикилийкс - не само, за да защити журналистиката, но потенциално да я усъвършенства. В скайп разговор с няколко други журналисти и технолози, които работят от време на време с Биволъ, те предлагат идеята за сайт за разкрития, който би публикувал документи, фокусирани на местно ниво, които Уикилийкс не би пускал, „спринцовка" с течове, насочена срещу Балканите и техните съседи, вместо „маркуч", насочен като цяло към света: Болканлийкс. За няколко дни те регистрират URL адреса и инсталират криптографски протокол SSL и скрита услуга Tor в центъра за данни OVH във френския град Рубе, същият, който приютява за кратко публикациите на Уикилийкс, преди те да мигрират към Швеция.

За щастие на Чобанов и Йорданов документите веднага започват да текат в анонимния информационен портал на Болканлийкс, от споразумението за атомна електроцентрала до записите за съдебно подкупничество: неопровержимо доказателство от първоизточник, получено чрез криптографска анонимност.

Но българите, както Асанж, не просто целят да докажат, че силата на криптографията и анонимността пробива през институционалната секретност. Както всички добри журналисти, те са по следите на най-големите възможни истории и ги надушват, скрити надълбоко във все още непубликуваното множество от грами на Уикилийкс, находка от документи, които, както Брадли Манинг предрича в своите изтекли в мрежата съобщения, засягат всяка страна в света.

През февруари 2011 г., близо три месеца след началото на Кейбългейт, само 5,000 от четвърт милиона грами са действително разкрити. Уикилийкс няма достатъчно хора, които да изчетат безкрайните записки и да редактират имената на изложените на опасност източници и затова пускат съобщение в Туитър, с което търсят повече медийни организации, които да участват в проекта. Чобанов изпраща писмо-молба до Уикилийкс да дадат на Биволъ 978 грами от посолството в София. Никакъв отговор.

Една пусната грама събужда надежди, но и безпокои Чобанов и Йорданов: тя е свързана с брифинг от 2005 г. от тогавашния американски посланик в България Джеймс Пардю за състоянието на организираната престъпност в страната и нейните необикновени тайни връзки с правителството. Но след редакциите на записките от партньорите на Уикилийкс в „Guardian", няма никакви особени имена на българи. „Guardian" използва грамата, за да направи материал за руското влияние в света на българската мафия, но не успява да подкрепи никое от твърденията срещу самите българи. Затова вестникът просто отрязва огромни части от текста, предимно от раздела, озаглавен „Кой кой е в българската организирана престъпност." От оригиналната грама от 5,226 думи само 1,406 са останали.

За късмет на Чобанов и Йорданов, ръководството на Уикилийкс, отговарящо за грамите, започва само да пуска разкрития. Един от някогашните партньори, журналист на свободна практика и отричащ Холокоста Израел Шамир, получава част от нередактираните грами, които използва, за да пише материали за московското списание "Russian Reporter". Чобанов му изпраща емайл през февруари, в който пита за съдържанието на българската грама. За негова изненада Шамир му отговаря скоро с пълния текст. Няколко дни след материала на "Guardian" за България, норвежкият вестник „Aftenposten" съобщава, че той също е получил необяснимо достъп до пълния комплект от грами. Затова Чобанов пише до „Aftenposten", питайки редакторите на вестника да проверят текста, който Шамир му е изпратил. Те му отговарят, потвърждавайки, че часта от мега разкритието е истинска.

Неподправената грама е енциклопедия на българската организирана престъпност със статия за всяка голяма групировка: банди с имена като Мултигруп, Интергруп, ТИМ, Съюз на бившите барети, и Amigos. Тя каталогизира тяхното участие във всички разновидности на престъпността от данъчна измама до контрабанда, от изнудване до сексуално робство. Тя проследява движението на парите до всяка голяма политическа партия и издава правителствени служители, които действат открито с групировки или са осъществили промяната от мафиот към политик. Грамата назовава имена на градове като Свиленград и Велинград, които са изцяло управлявани едновременно от свързаната с правителството мафия.

Биволъ публикува материал, базиран върху доклада, озаглавен просто „Българската организирана престъпност, Без цензура. Други български вестници взимат материала. Един от тях, вестник „Капитал", го озаглавява „Черно и бяло", грамата потвърждава в кратки срокове цялата корупция, за която се подозира с години. Както обикновено никой не е подведен под отговорност за може би най-силното доказателство за абсолютната симбиоза на правителството с престъпниците.

Най-важната реакция за Биволъ идва от самия Уикилийкс. Групата публикува нередактираната версия на грамата на своя сайт вместо версията на грамата, която е изведена от „Guardian", и обвинява вестника в профила си в Туитър в „сготвяне на грами."

Чобанов пише отново на Уикилийкс, предлагайки групата да даде всички български грами на Биволъ вместо на „Guardian". Този път екипът на Уикилийкс пише обратно с молба за време, за да разгледа обстановката в Биволъ и да научи повече за Чобанов и Йорданов.

Три седмици по-късно те получават отговор: покана за среща с Джулиън Асанж в Елингъм хол в Обединеното кралство.

Ако Удуърд и Бернщайн бяха българи

Това е третата от три статии от Анди Грийнбърг, адаптирани в книгата му „Машината, която убива тайни: как „уикилийкърите", „шифропънкарите", „хактивистите" цялат да освободят информацията на света, издателство Dutton.

Когато Чобанов и Йорданов отпътуват за срещата с Джулиън Асанж, техните първи часове в Англия започват зле. Йорданов оставя лаптопа си в самолета и прекарва часове, опитвайки се да си го вземе от въздушната авиокомпания. Двамата българи се губят по пътя от Лондон до Норфолк след като GPS на Чобанов спира да работи. И по един от заобиколните пътища Чобанов забравя да кара отляво и предизвиква малък сблъсък с идваща насреща кола.

Когато накрая стигнат в Елингъм, те заварват основателя на Уикилийкс, облечен в сив костюм и в мрачно настроение. Той изглежда замислен, както си спомнят Чобанов и Йорданов, за своята правна съдба и нарастващата блокада на финансовата индустрия, спираща даренията към Уикилийкс. Асанж е също притеснен, че двойката, както измамният партньор Израел Шамир, може да преразпредели грамите и е подготвил договор, който да ги държи отговорни за заличаването на имена от тайните източници на Държавния департамент, преди публикуването на грамите. Договорът също ги задължава да работят с нередактираните файлове на компютър, който няма връзка към Интернет.

Но австралийският основател на Уикилийкс похвалва също Болканлийкс, заявиха пред мен Йорданов и Чобанов. Той казва, че е разгледал защитата на сайта и е одобрил неговата обикновена строгост. И изглежда, че харесва домашната ракия, която му подарява Йорданов. „Още преди да отворим втората бутилка, аз знаех, че ще ни даде документите," казва Йорданов ухилено. Те правят уговорката файловете от българското посолство (американското посолство в София б.ред.) да бъдат предадени тайно и се прибират у дома.

Когато получават достъп до пълните документи в Бургас месец по-късно, откриват богатството от скандали, на които се надявали. Една грама показва, че българските служители в Съединените американски щати са натрупали глоби за паркиране, възлизащи на повече от 400,000 долара, толкова много, че Щатите са заплашили да удържат приблизително половин милион долара помощи, докато те не бъдат изплатени. Друга грама показва всички български банки, замесени в пране на пари и корупционни заеми. И те стигат до най-голямата от всички награди, грама, която е свързана със същия проблем, с който Йорданов се бори 16 години по-рано: Бойко Борисов, българският министър-председател.

Това са записки, направени през 2006 г. от американския посланик в София Джон Байърли върху темата за Борисов, предричайки неговия ход към министър-председателския пост и озаглавен „Най-популярния политик на България: Големи надежди, сенчести връзки."

Грамата започва, описвайки Борисов като „замесен в сериозна престъпна дейност" и поддържащ близки връзки с Лукойл и Руското посолство. После тя разказва цялата история на живота на Борисов, започвайки с неговата младост като „квартален здравеняк" в банда в покрайнините на София, как той е основал частна охранителна фирма, която е „превърнал в една от най-силните в страната във време, когато „частната охрана" е наподобявала изнудване и силови тактики", както разказва грамата. Според слуховете, когато е бил генерален секретар, той е плащал кеш за позитивни печатни дописки и е заплашвал журналисти, които са го критикували. След това грамата стига до друга част, озаглавена "Мръсотията".

«Обвинения в минали години са свързвали Борисов със скандали за източване на гориво, нелегални сделки, включващи Лукойл и голям трафик на метаамфетамини. За Борисов се твърди, че е използвал предишната си позиция като генерален секретар, за да урежда покритие за престъпни сделки и жената, с която съжителства, Цветелина Бориславова, управлява голяма българска банка, която е била обвинена в пране на пари за организирани престъпни групи, също и за нелегалните сделки на Борисов. Смята се, че Борисов има близки социални и бизнес отношения с влиятелни мафиотски фигури, включително Младен Михалев (Маджо) и е бивш бизнес партньор на [организирана престъпност] фигурата Румен Николов (Пашата).»

"Ние трябва да продължаваме да го тласкаме в правилната посока", заключва грамата."Но никога не забравяме с кого се захващаме."

Ако един документ може някога да се нарече българският Уотъргейт, то това е този. И двамата журналисти от новинарския сайт, за който никой никога не бе чувал, бяха готови да го публикуват.

През декември 2010 г., тъкмо когато първите серии на грамите на Уикилийкс на Държавния департамент се разпространяваха из Интернет, аз говорих с Евгени Морозов, беларуски учен и писател с известно песимистично отношение към способността на Интернет да демократизира световните политики. Вместо това той вярва, че дигиталните инструменти само затягат правителствения контрол върху гражданите.

Питам го за Уикилийкс и дали той може да бъде изключение от правилото. Той не смята така. „Информацията може да излага на показ правителствата, но ти трябва да погледнеш природата на правителствата, също така и на информацията, за да определиш този смущаващ фактор," отговаря той.

В Русия или в Китай, уточнява той, корупцията е вече открита тайна. „Просто отидете и снимайте вилите им и летните къщи, които купуват с държавните си заплати," казва той. „Вече е публично, но разкритието само по себе си в тези държави не води до демократична промяна."

И какво става с Болканлийкс, българският сайт, който в това време започва току-що да предава някои пикантни доклади? България е предмет на обсъждане, знае Морозов много добре. Той е учил няколко години в Американския университет в Благоевград.

"Не знам каква информация можете да публикувате, за да засрамите Балканите. Някаква много престъпна трябва да е." казва той. "Това е среда, която е толкова изпълнена с цинизъм срещу политиците, че за мен е трудно да си представя какъв вид информация трябва да бъде разкрита."

През май 2011 г. Болканлийкс подлага този цинизъм на тест. Той публикува думите на американския посланик, които няколко пъти окачествяват българския министър-председател като престъпник. Новината е отразена в блоговете и е публикувана в няколко вестника.

И след това, както предрича Морозов, почти нищо не се случва.

Давайки мощно заден ход, американското посолство в София пуска изявление в подкрепа на Борисов. „Въпреки че не можем да коментираме съдържанието на изнесени класифицирани материали, които са с неясен източник, ние искаме да подчертаем, че Америка и България споделят отлични взаимоотношения и нашето изключително двустранно сътрудничество говори само по себе си." Самият Борисов казва ядосано на репортер, който го попита за връзките му с Лукойл, „Аз не чета Уикилийкс" и „няма да коментирам жълта преса."

Скоро обичайната политика се задейства. Опозиционната партия иска разследване на обвиненията. Партията на Борисов подчертава, че пускането на този доклад е задкулисен ход, целящ да окаже влияние върху местните избори. Главният прокурор на България Борис Велчев отказва да разследва случая. "Ако си позволим да почнем разследване по обикновени твърдения, можете ли да си представите в каква държава ще се превърнем?" - пита той риторично.

Изглежда, че Борисов се измъква почти без драскотина.

Няколко месеца по-късно след този минискандал питам Чобанов дали е доволен от резултатите от разкриванията. „Да, доста съм доволен от тяхното влияние," отговаря той без колебание. Няколко съдии са били изтласкани по различни начини заради докладите на Болканлийкс за подкупничеството и масонската ложа, което той счита за вътрешно разчистване. И след публикацията на грамата за министър-председателя, Борисов не е канен да се срещне с нито един от европейските лидери на четири очи, казва той - те не искат да бъдат видени, стискайки ръце с „бабаит, облечен в Армани", както американският посланик го описва веднъж секретно в дописка.

Бившият министър на отбраната и двама други служители, изложени по-рано в Болканлийск в записите от подслушванията са с обвинения за подкупничество и тяхното съдебно преследване продължава. Други като прокурора, изнудван от Ангел Дончев, и други, които са оказвали влияние върху свидетел, за да промени показанията си в случая с недвижими имоти, не са обвинени в престъпления.

В по-широк обхват разкритията може също така да са допринесли за решението на Холандия и Финландия да наложат вето върху достъпа на България до Шенгенската зона, базирано върху притеснения относно организираната престъпност - ясен знак от българските съседи, че те трябва да изчистят своето мафиотско петно.

Не се ли е надявал Чобанов, че грамата за Борисов ще доведе до това отхвърляне? Любезният българин моли за търпение. Той казва, че пълното влияние на доклада не е ясно все още. „Това е бавен процес. С Досиетата на Пентагона не се случи нищо първоначално. Но в края на краищата имаше Уотъргейт," казва той. „Първо те го игнорират, борят се с него, след това го приемат като очевидност."

Парафразирам поговорката, изказанаот Махатма Ганди: „Първо си пренебрегнат, после осмиван, сетне бит, и накрая побеждаваш."

"Не," отговорил Чобанов без да ме поглежда. „Понякога губиш.

През последния ми ден във Варвара, Чобанов и Йорданов, и група приятели, ме поканиха да плаваме в Черно море в малка лодка с надпис на кирилица върху едната и страна „Моби Дик". Спуснахме котва в плитък залив с изолиран плаж в далечината, населен само от една палатка и пиратски флаг, забит в пясъка.

Той посочва в далечината комплекс от незавършени четириетажни сгради върху стръмната скала зад плажа, модерни строежи с диагонално разположени етажи, които са надвесени над морето с кръгла, оголена бетонна кула в центъра.

Йорданов обяснява, че материалът, който е написал за вестник „Политика" показващ, че това са незаконни постройка, е част от поредица от разследвания, които накрая довели до нападението срещу него от група главорези в Бургас. Новината води до правителствена заповед за спиране на строежа, който гледаме. Ако не е бил материалът, казва той, плажът отдолу е щял да бъде превърнат в частна собственост.

"Гордея се, че моите разследвания могат да спасят този плаж," казва Йорданов. „Гордея се с работата си."

След разкритието на Йорданов, масивният бетонен скелет от апартаменти е подложен на разруха. На никого не е позволено да го построи, но също така и никой не се е погрижил да премахне тези останки (Комплексът «Златна Перла» беше премахнат през лятото на 2012 г. книгата описва събития от 2011 г. б.ред) . Вместо това той стои като огромен бетонен Акрополис, паметник на една страна, притисната между нейния импулс да се развива и корупцията, от която не може да избяга. Докато се качваме обратно в „Моби Дик" и пътуваме към Варвара, новопостроените руини надвисват към нас от лицето на скалата и се губят в далечината.

Moby Dick at Varvara bay, Photo: Andy Greenberg

есеното забавление е глямо покрай пъстрите листа - апликациите стават лесно, а въображението само се развихря, само дайте на децата сами да подберат материалите си, да разполагат с лепило и време и ще сътворят чудеса на снимката - лице на принцеса от Стефи

Zonazine е селекция от четири филма, знакови за съвременното испанско кино, които Институт Сервантес представя на ...

http://en.wikipedia.org/wiki/Haplogroup

Писмо на Посланика на Германия до главните редактори на в. Монитор  

Уважаема госпожо Бахарова, уважаеми господин Варчев,

интервюто ми, поместеното във вашия вестник на 23.10.2012 г.  предизвика у мен известно учудване и голяма загриженост. Имам впечатлението, че някои от споделените от мен мисли са били целенасочено съкратени, за да се избегне критичен сблъсък с темата за свободата на медиите в България. По този начин интервюто представя на читателите изопачена представа за актуалната ми оценка за политическото положение в страната.
Миналия четвъртък вашата кореспондентка г-жа Тодорова ми постави въпроса  в кои области България се развива положително  и къде са необходими още подобрения. Когато в отговора си засегнах проблематичните структури в българския медиен пейзаж и споменах, че тези проблеми дори са се задълбочили след присъединяването на България към Европейския съюз, госпожа Тодорова ми зададе  допълнителен въпрос как да се разбира това. Отвърнах, че концентрацията на собственост от медийни фирми в ръцете на няколко човека е много проблематично.

Трябва да има прозрачност в отношенията на собственост. Трябва да е ясно  какви икономически интереси стоят зад една медия. Много журналисти сами биха цензурирали леко своите статии, за да удовлетворят интересите на собствениците. Голям проблем е и скритата реклама и платените статии. Скритата реклама е един от пунктовете, който е категорично забранен в германското медийно право.
Имам разбиране, че поради ограниченото място някои въпроси от интервюто е трябвало да отпаднат. Версията, в която в края на краищата интервюто бе поместено, не бе обаче съгласувана в тази форма  и представлява смислово изопачаване, което не мога да приема.
Госпожа Тодорова предварително ни съобщи, че някои въпроси от областта на културата и образованието не могат да се публикуват поради липса на място. С това се съгласихме. В одобрената от нас предварителна версия обаче споменатите по-горе и считани от нас за важни въпроси все още се съдържаха. В отпечатаното интервю липсва не само описания по-горе допълнителен въпрос на госпожа Тодорова, а също и споменатата само в половин изречение критика към медийния ландшафт във въпроса за положителните и негативните политически развития в България. Това несъгласувано съкращение събужда подозрението, че редакцията нарочно е заличила тази тематика от интервюто.
Като гражданин на Европейския съюз и с това член на ценностна общност, която категорично се застъпва и ангажира за свобода на медиите, не мога да толерирам опити за подтискане на критика.

Тук споделям мисълта на Джордж Оруел: „Ако изобщо свободата означава нещо, то тя означава правото да кажеш на хората нещо,
което те не искат да чуят.“
C оглед на случилото се известно време не мога да давам интервюта на вашия вестник.

С уважение,
п.
Матиас Хьопфнер

Официалното съобщение на сайта на посолството.

Сайтът за споделяне на файлове RapidShare отмени рестрикциите по отношение на скоростта на сваляне за потребителите, които ползват услугите им безплатно. Ограниченията на даунлоуд скоростта бяха въведени след затварянето на Megaupload и се предполагаше, че те ще държат далеч от RapidShare пирати...

53 срещу 47. Това ще е съотношението между дяловете в проценти на Bertelsmann и Pearson в новия издателски конгломерат между Penguin и Random House, след като в понеделник компаниите майки обявиха сливането на двата си книжни бизнеса. Само няколко дни след като Financial Times съобщи, че ръководеният от Рупърт Мърдок медиен гигант News Corp. е приготвил $1.6 млрд за Penguin с възможност за евентуално сливане с HarperCollins, спекулациите вече са прекратени.

От дадените изявление на изпълнителния директор на Bertelsmann Томас Рабе и Марджъри Скардино, изпълнителен директор на Pearson, стана ясно, че сделката ще бъде приключена официално през втората половина на 2013 година, след като бъдат получени всички нужни разрешения от антимонополните органи. Регулаторни пречки обаче не се очакват, тъй като новосформираната компания няма да премине ключовия пазарен дял от 30%.

Според официалното съобщение настоящият изпълнителен директор на Penguin Джон Макинсън ще бъде Председател на Борда на директорите на новата компания, а изпълнителен директор - Маркус Доле, който сега заема тази позиция в Random House. Bertelsmann ще номинира петима членове за Борда на директорите на Penguin Random House, а Pearson - четирима.

"Всички ние, които работим в издателския бизнес, всеки ден изпитваме спиращото дъха темпо на промяна в нашата индустрия. Партньорството, което обявяваме, ще позиционира Penguin Random House в челото на тази промяна”, убеден е Джон Макинсън. “Достъпът ни до инвестиционни ресурси ще ни позволи да поемаме рискове с нови автори, да защитаваме своята редакторска и творческа независимост, да публикуваме възможно най-широкообхватната колекция от книги на планетата и да правим всичко това с огромно внимание към качеството, което винаги е характеризирало работата на нашите две наистина велики компании", допълва той.

Какво обаче означава тази сделка за издаването по света? Сливането ще даде като резултат най-голямото издателство в света с пазарен дял над 25%, обръща внимание New York Times. В портфолиото на новата компания ще бъдат включени както съвременни бестселъри като поредицата “50 нюанса” и романите на Джон Гришам, така и класици като Джордж Оруел и Джак Керуак.

Анализатори сочат, че сделката може да бъде последвана от още сливания сред лидерите в издателския бизнес. “В ерата на Amazon девизът на издателите е все повече “Сливай се или умри”, коментира редакторът във Forbes Джеф Берковици. Според него със сделката новите съсобственици Pearson и Bertelsmann се надяват да постигнат мащаба, който ще им помогне да устоят на постоянно понижаващите се цени на книгите, които налагат Amazon.

"Вече виждаме първите признаци на консолидация на пазара, след като френската група Lagardere купи британските издатели Orion и Octopus, но е много вероятно тези процеси да се ускорят, тъй като в момента издателите имат нужда от цялата покупателна сила, до която могат да се доберат", каза пред ВВС медийният наблюдател Териса Уайс. “Amazon вече са толкова големи, че останалите просто нямат избор”.

под това толкова невълнуващо заглавие решавам да споделя няколко поста от други блогове, впечатлили ме днес: 1000км Balkan Charity Challegne – един необикновен дуатлон спортно събитие, което клуб Бегач съ-организира - дуатлон (бягане и колоезедене) от Букурещ до София и обратно, 10-19 ноември подробностите са тук И въпросите са ни към цяла нация завинаги… Жоро ...

Повалените дървета и наводненията бяха само част от нещата, които посрещнаха днес сутринта жителите на Източното крайбрежие на САЩ. Тамошните медии докладваха, че ураганът Санди е прекъснал голяма част от мобилните, безжични и стационарни телефонни услуги в района. Най-зле е било положението в щатит...

През последните месеци една от главните задачи за ръководството на Twitter бе адаптирането на услугата към всички съществуващи платформи, били те Мрежата, iOS, Android, OS X, BlackBerry и дори Windows Phone 7. Затова е странно, че от стартирането си досега социалната мрежа никога не е съществувала п...

Google въведоха няколко леки промени в дизайна на имейл услугата си Gmail. Едно от обновленията е изскачащо поле за писане на съобщение. Това поле напомня до голяма степен полетата за пращане и получаване на съобщения в чата. Вече можем да пишем едновременно няколко имейла и да минимизираме полето а...

Слънчева, уникална и ангелогласна ДЕСИ ДОБРЕВА ще направи 5-тото си турне в САЩ и ще изнесе 13 концерта в 10 щата! В това турне посветено на Деня на народните будители, Деси ще представи новият си албум, съдържащ едни от най-хубавите български песни! В концертите си ще представи освен български фолклор, също така песни от различни жанрове и на няколко езика като английски, руски и др.

Prezi - стартиралата едва преди три години компания предлагаща на потребителите на сайта си безплатното използване на облачно базиран софтуер за създаване на презентации, тези дни отбеляза своят 15-милионен потребител. Представител на компанията съобщи и новин...

Разговаряйки с много българи – както от страната, така и от Франция, Германия, Италия, Испания, САЩ, включително използвайки възможностите на социалните мрежи, си зададохме въпроса дали правилно сме били разбрани. Дадохме си сметка, че дебатът не е достатъчно публичен. Може би българите от България не се чувстват засегнати и смятат, че това е проблем само на българите от чужбина. Т.е. – след като са напуснали, да се оправят. Но това де факто не е така – това е проблем на цялата нация, на нашата държава. Първо, защото се обезлюдяваме; второ, защото не спазваме равноправието и гражданските права; и трето, защото тези българи, които заминават, не са някаква вражеска емиграция, не са предатели.

Share on Facebook

Миналата седмица ви разказахме за френски проектозакон, който предвижда Google да плаща на местните издатели всеки път щом използва тяхно медийно съдържание в търсачката си. Напомняме, че Google се обявиха против този закон в официално писмо до финансовото министерство в страната. Въпросът обаче е д...

От миналия петък - 26 октомври - до момента, в който пишем този материал, новата операционна система на Microsoft - Windows 8 - е била изтеглена над 4 милиона пъти. Това е завидна цифра, макар че когато я сравним с амбициозната прогноза на Стив Балмър от септември, нещата изглеждат далеч по-скромно....

Наскоро стана известно , че компанията SpaceX разработва осбен двигател за нова тежка ракета , която ще бъде по голяма от Falcon 9, но и ще превъзхожда ракетаат на НАСА SLS,

Спомняте ли си, че имаше един Уорлик, който си позволяваше да се меси във вътрешните ни работи? Например откровено лъжеше, че в България има проблеми с правосъдието и че се нуждаем от някаква си диверсификация в доставките на суровини при положение , че сме братски обгрижвани по трасето на „течната дружба” от братушките ни. Явно искаше да ни откъсне от тях и не случайно биваше наричан „клоун” от моя съмишленик Румен Петков, според когото мястото на американския посланик е на гей парада.

Оказа се, че и Марси Рийс, която смени Уорлик, е същата стока. В първото си слово на публично място тук откакто пое поста посланик на САЩ тя ни се намеси днес с препоръка да си разнообразяваме източниците на природен газ. А пита ли ни дали искаме и дали не ни е хубаво да сме си добре с братушките, и да не се караме за нищо с тях в непрекъснатия процес на преговори ( авторът на тези възмутени редове лично бе уведомен по телефона от Бойко Борисов на 28 март тази година, че премиерът ни не иска да дразни Путин с някава публична позиция за паметника на съветската армия в София заради преговорите за газа с Русия).

Марси Рийс трябва да знае, от мен да го чуе хубаво, че на българските патриоти им е важно преди всичко да има работа за българите. Приоритетни са ни работните места на преговарящите. Какво да правят горките хора ако преговорите секнат- на улицата ли да отидат като някакви жалки журналисти, които много дрънкат и си получават заслуженото!?

От Уорлик и подобните му глашатаи на гнилата западна разпасаност се възмущаваше също толкова справедливо и (уж) сдържаният ни президент Първанов, който не криеше и възмущението си от посегателства, като филма на Би Би Си ( не онзи, в които заловиха Батето да кълве на подкуп а) за някакви си ужаси в българския дом за изоставени деца в Могилино. Съответно държавният ни глава достойно защити правото ни да си държим децата в каквито си искаме мъки и каза, че филмът не е правен с любов към България ( после отиде да гушка същите недъгави дечица пред обектива на любимия си в. „24 часа” и др. подобни, но това е друга истерия).

Ето че злостните нападки на тези западняци продължават обаче. Днес германският посланик Матиас Хьопфнер си позволява да се меси в най-съкровената ни тайна, като бърка в ранимата душа на българската деликатна цензура.

Германецът ни придиря за това, че ние българите сме му цензурирали думи, които не са ласкави по отношение на медийната ни действителност. И взел, че написал на сайта на посолството писмо с претенцията, че в. „Монитор” не отразил правилно мисълта му в интервю, в което критикува концентрацията на медии в едни и същи (отрудени) български ръце.

А когато германският ВАЦ концентираше и „концентрираше” тук не протестираше, нали! Хем същите началници, като Венелина Гочева, ровеха тогава в неудобни текстове ( извинявайте, но авторът на тези редове, проявявайки глупостта да пише за в. „24 часа”, биваше посичан от зорката й защита на Зорка и Георги Първанови от моите посегателства). Айде холан!

Като казах „холан”, се сетих и за Холандия, където направо цензурираха правото ни да сме в Шенген, за което правилно и напълно патриотично българските медии практически не написаха нищо при поредното отлагане на нашето приемане в техния клуб на държави с граници, признати за сигурни.

И вижте, моля ви се, какво е написал германският посланик. Обърнете внимание само кого цитира:

„Като гражданин на Европейския съюз и с това член на ценностна общност, която категорично се застъпва и ангажира за свобода на медиите, не мога да толерирам опити за потискане на критика. Тук споделям мисълта на Джордж Оруел: “Ако изобщо свободата означава нещо, то тя означава правото да кажеш на хората нещо, което те не искат да чуят.”

Схванахте ли? Германският посланик се позовава на бившия комунист Оруел. А би трябвало да се поучи от истинския антикомунист Бойко Борисов. В присъствието на държавния секретар по вътрешна сигурност на САЩ Джанет Наполитано и американския посланик Марси Рийс, която при встъпването си в длъжност в началото на месеца определи за свой основен приоритет спазването на свободата на словото у нас, наред със съдебната реформа, борбата с корупцията и енергийната диверсификация, нашият премиер, който винаги говори истината и само истината, заяви следното на 10.10. 2012 г. ( ето това е достоен цитат – да си го запише германският посланик):

„Самият факт, че всеки може да дойде в сградата на Министерския съвет (МС) и да зададе какъвто иска въпрос на г-жа Наполитано, показва не само, че демокрацията е в пълен разцвет, не само, че правата на човека са гарантирани отвсякъде… и колкото и да се опитвате, и да се стараете, поради определени поръчки, да ни изкарате недемократични или непублични, няма как да успеете по простата причина, че щом Вие сте тук и никой не режисира това, което ще питате… е повече от показателно”.

След това разни провокатори, напълно в духа на западните глашатаи на лъжи за България, написаха следното за констатацията на Бойко Борисов:

„Констатацията му стана факт в същия ден, когато британският в. “Гардиън” цитира изследване, според което България се нарежда на второ място в ЕС по нарушени права на защита. Само преди седмица пък немският посланик Матиас Хьопфнер изрази безпокойството си, че страната ни се намира на последно място по свобода на словото в Европа в ранглистата на “Репортери без граници”. През май пък американската неправителствена организация “Фрийдъм хаус” нареди България на 78-о място в света по този показател след страни като Бенин, Гвиана, Намибия и Източен Тимор.
Министър-председателят бе провокиран да анализира за пореден път отношението на правителството към основните конституционни принципи от въпрос, зададен към Наполитано, с който тя бе помолена да посъветва управляващите как да се справят с постоянния проблем с неспазването на човешките права от страна на властта.
Свободата у нас – гарантирана по-добре от някои страни в ЕС

“Има държави, и то в Европейския съюз, където предварително си задават въпросите – един, два или три, и се пита… В България можете да кажете, да говорите, да напишете, да питате, каквото искате! Това е висша степен на демокрация и свобода на медиите и хората”, продължи мисълта си премиерът.( Медиапул)

И накрая, ако някой не е разбрал, нека да дам за контраст пример за достойно дипломатично и дипломатическо поведение спрямо нас. Примерът (не е) пред очите ни.

Да сте виждали и чували руският посланик Юрий Исаков да се възмущава от някакви недъзи на демокрацията в България? Нима ги няма, след като онзи ден Кремъл се ангажира с позицията, че американската изборна система ( и демокрация) е направо боклук, спрямо руската?

Сигурно и руският посланик може да изчопли нещичко срещу нас, но ни обича и мълчи. На чист съветски език и дума не обелва. Снощи го гледах във филм на БНТ, посветен на величието на съветско-руската ядрена енергетика, как си трае достолепно на фона на подписването на разни договори с България. Няма нужда да се обажда изобщо защото на руската дипломация няма как да не й харесва (не)ставащото на европейското дъно- колкото по-зле и по-бедна е България, толкова по-лесна е за пазаруване с руски петродолари. А и в килията на обесения ( руски народ) за въже не се говори…

Share on Facebook

German ambassador to Bulgaria Matthias Höpfner has issued an open letter to major Bulgarian daily Monitor, strongly objecting the paper's toning down an interview of his. According to the dipomat, the newspaper had cut remarks of his critical of media freedom in Bulgaria in the interview, which came out October 23.

В цирка. Конферансието обявява: - А сега, атлет вдига 200 кг с една ръка! От публиката се чува глас: - Измамници, мошеници! Друг номер: - А сега, невиждано, жена върти 50 обръча едновременно! Пак: - Измамници, мошеници! Конферансието: - И сега, за пръв път, невиждано, нечувано, само днес, човек скача от купола на цирка без осигурително въже и без мрежа на арената! Същият глас от публиката: - Къде ме водите, измамници, мошеници?! Усмихни се, България! В нета отдавна се продават всякакви чудесии, но находчиви аферисти надминаха всички, като предложиха машина за привличане на пари. Дори и такива "удари" обаче не могат да взривят колегиалните отношения в сектора: Шеф на фирма се кара на секретарката си: - Как си могла да се обърнеш в писмото към този шарлатанин, мошеник, лъжец и бандит с думите "Скъпи приятелю"? Препиши го отново! - А какво обръщение да сложа, шефе? - Пиши: "Драги колега!"

Тази нощ Apple съобщи за мащабни размествания във висшето ръководство на компанията. Концерна напускат Скот Форстал (Scott Forstall) и Джон Брауът (John Browett). Първият оглавяваше направлението, отговарящо за разработката на iOS, а вторият - за направлението по продажбите. Форстал ще изпълнява фун...

ЕСПЧ: Малолетно момиче, което е било изнасилено, не е получило бърз достъп до аборт в Полша

Лятото отмина и остана само споменът от вкусната шопска салата, която похапвахме в компанията на чашка ракия всяка вечер. Отмина сезонът на сладките и узрели домати от село и вече трябва да се задоволим с пластмасовите вносни боклуци от хипермаркета. Всеизвестно е, че страната ни разполага с неоценимо богатство. Плодородната ни почва ражда почти всичко и по отношение на качеството на земеделската ни продукция сме на челните места не само в Европейския съюз, но и в света. За съжаление обаче все повече хора напускат селата в търсене на по-лесно препитание в града и плодородните ни земи пустеят, давайки живот на бурени и храсталаци вместо на вкусен зарзават. Българинът забрави за къщата на село и се завря в бетонните панели на градовете с мечтата да работи зад бюро, вместо да се трепе по цял ден в градината. Това, от което ние бягаме, обаче привлича като магнит чужденците с нюх към агрономството. Не случайно голяма част от земеделската ни продукция се изнася, а ние се задоволяваме...

Германският посланик Матиас Хьопфнер изпрати безпрецедентно остро писмо до главните редактори на вестник "Монитор", който е част от медийната империя на Ирен Кръстева и Делян Пеевски.

В писмото той изразява възмущение,че "някои от споделените от мен мисли са били целенасочено съкратени, за да се избегне критичен сблъсък с темата за свободата на медиите в България."

"По този начин интервюто представя на читателите изопачена представа за актуалната ми оценка за политическото положение в страната." - пише още посланикът.

Медиите на Кръстева и Пеевски са известни с това, че се отнасят безкритично към властите и атакуват с клеветнически публикации критиците на управлението. Това важеше и при предишното правителство на Сергей Станишев, важи и в момента при правителството на Бойко Борисов.

Вестниците и телевизиите, влизащи в "Нова българска медийна група" са придобити със заеми от Корпоративна търговска банка, където са депозирани над 70% от парите на държавните предприятия.

КТБ е квалифицирана в секретен дипломатически доклад на посланик Байърли от 2006 г. като "гнила ябълка", заедно с още 7 банки, които според американците са уличени в пране на пари на организираната престъпност и раздаване на необезпечени кредити на свързани лица.

Паралелна реалност: Управляващите не виждат проблем със свободата на словото

Новината за писмото на германския посланик е една от най-коментираните в социалните мрежи днес.

"С огромен интерес ще изгледам довечера новините, особено националните, за да видя дали и как ще бъде коментирано писмото на посланика на Германия до Монитор, в което той казва, че "се изопачава позицията му за актуалната политическа обстановка в България и, че няма да дава интревюта за вестника известно време"... писа блогърът Асен Генов във Facebook.

Факт е, че критиките за свободата на словото в България рядко намират място в дневния ред на националните телевизии. Според управляващите тези критики, формулирани и на най-високо европейско ниво от еврокомисар Нели Круз, не са обосновани.

"Аз не зная кой и кога е поставил България на, както казвате вие, „едно от последните места по медийна свобода". Това, което виждам през последните 20 години в българското медийно пространство, е пълна свобода, която гарантира на всеки журналист възможността дори да наругае абсолютно безнаказано всеки - от президента до редовия гражданин... В този смисъл аз мисля, че свободата на медиите в България е защитена и това може да се види много лесно по телевизиите и вестниците." - твърди например евродепутатът от ГЕРБ Емил Георгиев, член на Комисията по култура, образование и медии в Европейския парламент, в отговор на журналистически въпрос на в. Банкеръ.

Публикуваме пълния текст на писмото, което се намира и на сайта на посолството на Федерална република Германия в София.

Дo

Вестник "МОНИТОР"

госпожа Петя Бахарова и господин Тодор Варчев

Отговорни редактори

Бул. Цариградско шосе 113 А

1784 София

Уважаема госпожо Бахарова, уважаеми господин Варчев,

интервюто ми, поместеното във Вашия вестник на 23.10.2012 г., предизвика у мен известно учудване и голяма загриженост. Имам впечатлението, че някои от споделените от мен мисли са били целенасочено съкратени, за да се избегне критичен сблъсък с темата за свободата на медиите в България. По този начин интервюто представя на читателите изопачена представа за актуалната ми оценка за политическото положение в страната.

Миналия четвъртък Вашата кореспондентка г-жа Тодорова ми постави въпроса, в кои области България се развива положително, и къде са необходими още подобрения. Когато в отговора си засегнах проблематичните структури в българския медиен пейзаж и споменах, че тези проблеми дори са се задълбочили след присъединяването на България към Европейския съюз, госпожа Тодорова ми зададе допълнителен въпрос. Как да се разбира това. Отвърнах, че концентрацията на собственост от медийни фирми в ръцете на няколко човека е много проблематично. Трябва да има прозрачност в отношенията на собственост. Трябва да е ясно, какви икономически интереси стоят зад една медия. Много журналисти сами биха цензурирали леко своите статии, за да удовлетворят интересите на собствениците. Голям проблем е и скритата реклама и платените статии. Скритата реклама е един от пунктовете, който е категирично забранен в германското медийно право.

Имам разбиране, че поради ограниченото място някои въпроси от интервюто е трябвало да отпаднат. Версията, в която в края на краищата интервюто бе поместено, не бе обаче съгласувана в тази форма, и представлява смислово изопачаване, което не мога да приема.

Госпожа Тодорова предварително ни съобщи, че някои въпроси от областта на културата и образованието не могат да се публикуват поради липса на място. С това се съгласихме. В одобрената от нас предварителна версия обаче споменатите по-горе и считани от нас за важни въпроси все още се съдържаха. В отпечатаното интервю липсва не само описания по-горе допълнителен въпрос на госпожа Тодорова, а също и споменатата само в половин изречение критика към медийния ландшафт във въпроса за положителните и негативните политически развития в България. Това несъгласувано съкращение събужда подозрението, че редакцията нарочно е заличила тази тематика от интервюто.

Като гражданин на Европейския съюз и с това член на ценностна общност, която категорично се застъпва и ангажира за свобода на медиите, не мога да толерирам опити за подтискане на критика. Тук споделям мисълта на Джордж Оруел: „Ако изобщо свободата означава нещо, то тя означава правото да кажеш на хората нещо, което те не искат да чуят."

Моля за Вашето разбиране, че с оглед на случилото се известно време не мога да давам интервюта на Вашия вестник.

С уважение,

п. Матиас Хьопфнер

Нежеланите деца

Tрудно е да пишеш за "Виeнски апартамент", без да мечтаеш, без да плачеш и най-вече – без да си завит с дебело октомврийско одеяло. Невъзможно е да разказваш за книгата, без да завиждаш на Радостина Ангелова за умението ú да рисува най-красивите приказки с пожелателен, но не и гарантирано хубав край.

Времето и цветовете, които ми правеха компания докато четях, изграждаха стари дувари, зад които често си представях, че се намира бъдещият ми дом. Когато се разделих с последната страница, започнах да се обличам с няколко ката дрехи, за да продължа да пътувам въпреки сезона. Наложи се да призная пред себе си, че трудно понасям раздялата с първия прочит на книги като тази.

И сега, докато се опитвам да разкажа за нея с думи, различни от "Прочети я!", затварям очи, стискам ги дори, и отново възпроизвеждам в съзнанието си знахарките и техните предсказания, детските сънища, приспивните лунни приказки и легендите, предавани от старите баби. Протягам ръце и се опитвам да докосна вечерите, които смучат ментови бонбони. Чувам подрънкващите антикварни ключове и историите на хора, които отдавна не пътуват и на такива, които се опитват да проектират детски стаи.

В името на сюжетната фактология - главната героиня не е виенчанка, но не е и виенски турист. Снегът на австрийската столица хрупа под новите ú ботуши, а близо до апартамента, в който се е настанила временно и между чиито стени търси решения и отговори, е открила кифлички с мак. От любимите ú. Не ú се налага да ги избира между други видове. Единственият въпросът е с кого да ги сподели. Докато върви към отговора му, се учи да си бъде самодостатъчна. И за да бъде  приказката пълна, в нея, разбира се, има и мъж. Или както се казва – ако в първо действие имаме наемател на апартамент, във второ на сцената трябва да се появи и хазяинът. Но нека читателите не се подвеждат – не следва нищо банално, напротив – „Виенски апартамент” е удивителна, която напомня, че винаги можем да си стегнем куфарите. Дори и след най-хубавия сън.

А дали докато пътуваме не е възможно да се разминем и никога повече да не се прегърнем със сродната си душа? И дали по пътя търсим половинката си или по-скоро се надяваме да попаднем на двойника си и да се огледаме в неговите очи? Дебютният роман на Радостина Ангелова не дава универсални отговори. Но ни кара да се замислим, че когато хората се губят, то е най-често, защото вместо да палят светлини, допускат паяжини.

За себе си зная, че всеки път, когато съм на път, се движа към своя дом. Или поне се надявам да е така. Докато стигна, ще продължавам да колекционирам топли книги за бъдещата си библиотека. Густав Климт и неговата целувка, макар и на корица, вече имат резервирано място.

Представянето на романа "Виенски апартамент" е тази вечер (30 октомври) от 19.00 ч. в Унгарския Културен Институт (ул. "Аксаков" 16).
Повече подробности за събитието може да прочетете в Читалнята.

Чудили ли сте се как да акцентирате върху дадена кампания във Facebook?

В търсене на по-атрактивен начин за популяризиране на своята кампания във Facebook много от агенциите, предлагащи изграждането на кампании в социалните мрежи, откриват методи да направят съдържанието на страниците по-лесно забележимо.

Наблюдавайки статистиките в Socialbakers за резултатите на някои от най-успешните и бързо развиващи се страници, решихме да анализираме ключовите елементи на всяка Facebook кампания и да намерим начин да я направим още по-успешна. Безспорно всяка кампания се нуждае от атрактивно послание, отличен механизъм и страхотни награди. Но как да направите така, че тя да се откроява сред всички статични картинки на табове във Facebook страниците?

Тайната се крие именно в „статичен“. Почти всички изображения на табове във Facebook са статични и начинът, по който един таб се откроява от останалите в заглавната страница, е посредством по-атрактивно и по-контрастно изображение.

Разбира се, това вече е минало, тъй като освен статични изображения във Facebook се появиха и табове с динамични такива. Използвайки атрактивна анимация, много от кампаниите станаха по-лесно разпознаваеми и привличат вниманието на по-голяма част от аудиторията на социалната мрежа. Съпоставяйки две изключително успешни рекламни кампании, едната от която с анимиран таб, наблюдаваме, че тази с анимация е 45% по-бързо разпространена сред аудиторията, отколкото тази със статично изображение. Това ни кара да заключим, че анимираните картинки на табове и приложения са един изключителен начин, чрез който да акцентирате върху активните си промоции и да направите съдържанието на страницата още по-забележимо. Създаването им е лесно и достъпно, а резултатите са ненадминати.

Ще се радваме да ни споделите своите коментари за това как подобен похват би променил обратната връзка от потребителите на вашата страница. Ако искате да разберете повече за анимираните табове, можете да ни намерите на www.facebook.com/ilyancom.

Подобни статии:

1. Чекиранията във foursquare вече с място върху картата на Facebook
2. Nissan и TBWA с пример за онлайн кампания

Канадската космическа агенция подготвя собствен роувър за изследване на Марс, който трябва да бъде изпратен с новата система на NASA, предназначена за полети в дълбокия космос. Става въпрос за системата Space Launch System (SLS), която трябва да е готова за употреба до 2020 година. Американците фоку...

В мрежата изтекоха изображения, за които се твърди, че показват оригиналните кутии, в които ще се продава новият пакет с инструменти Office 2013 на Microsoft. Първото, което се набива на очи е, че дизайнът на кутиите е изчистен и в тон с новия интерфейс в операционната система Windows 8. Едно от...

Информационният гигант Google най-сетне успя да си осигури достъп до каталога с песни на Warner Music Group, след като сключи сделка с компанията. Това означава, че всички музикални изпълнения, които управлява развлекателната фирма ще бъдат достъпни чрез Google Play, съобщи Engadget. Нови изп...

Стоян Цветанов е изпълнителен директор на "Топлофикация-София". Той е роден на 22.11.1972 г. Завършил е магистратури по икономика и по хуманитарни науки, има специализация по журналистика. Той е експерт с над 10-годишен опит в областта на топло- и електроенергетиката. До 2006 г. е заемал различни длъжности в Дирекция „Икономическа политика” на Министерството на икономиката и енергетиката. От 2007 г. до 22 декември 2010 г. е бил зам.-изпълнителен директор по финансово-икономическа и търговска дейност на “Топлофикация София” ЕАД. - Г-н Цветанов, готова ли е „Топлофиакция – София” за новия отоплителен сезон? - От 1 октомври имаме пълна готовност да започнем отоплителния сезон, но към момента няма необходимите условия за това. Следим внимателно прогнозите на метеоролозите от НИМХ-БАН, и имаме готовност да реагираме незабавно, ако нормативните условия бъдат изпълнени - три последователни дни със средноденонощна температура под +12 градуса и прогноза за трайно захлаждане. В...

В онлайн и офлайн пространството често се натъкваме на редица творчески изпълнения и на социални реклами, апелиращи към нас да променим обществените си нагласи и да отворим съзнанието си за конкретни въпроси, засягащи общността като цяло. Рядко обаче можем да видим обществени реклами, които се фокусират върху ефективността, но същевременно с това показват иновативност и перфектно изпълнена творческа идея.

Новата социална кампания, насърчаваща шофьорите в Австралия да не превишават скоростта и да не стават жертви на транспортни произшествия, представя нещо изключително различно. За нея разказват Business Insider.

Рекламата е дело на художничката Ема Хак, която стана известна с работата си върху музикалния видео клип на Goyte – “Somebody that I used to know”. Тя успя да създаде оптична илюзия на деформиран от катастрофа лек автомобил, използвайки за целта 17 съблечени и много гъвкави участници.

Резултатът е изненадващо убедителен, но същевременно стряскащ, с дълбок социален ефект, което е и целта на рекламната кампания. По изумителен начин Хак е успяла да пресъздаде всеки един детайл върху голите тела, като гуми, регистрационен номер, фарове и странични огледала. 

Работата по оформянето и оцветяването на скулптурата е отнело на Хак 18 часа. Можете да изгледате целия процес по създаване на инсталацията тук:

http://www.youtube.com/watch?v=BYKVS_PHZvA

Снимки: MAC

Подобни статии:

1. Как една телевизия става социална
2. Най-големите онлайн канали за реклама

Огледайте се, всяка фен страница на бранд или компания се добра до разковничето за присъединяване на все повече и повече последователи. Споделянето на снимки във Facebook пространството се оказа простичък, но печеливш ход в борбата за потребителско внимание. Грабващите погледа картинки са отлична стръв и попадат в списъка с най-споделяните неща в социалната мрежа.

Ето защо с лансирането на добри изображения с един куршум успешно поваляте два заека. Първо, текущите потребители на страницата ви остават доволни от съдържанието ѝ. Второ, същите се активизират да споделят по-често с приятелите си в социалната мрежа споменатите картинки и така достигате до вниманието и на нови потенциални фенове.

Би било твърде лесно, ако нямаше дребна уловка. Ако всички споделят оригинални снимки, как ще успеете да се откроите в тълпата и да вдигнете потребителския си рейтинг? Необходимо е единствено да направите снимките си максимално привлекателни, дори уникални. Конкуренцията разглезва аудиторията и само наистина завладяващите изображения успяват да заковат вниманието на потребителя. Нека обърнем внимание на 3 инструмента, които значително ще ви улеснят в създаването на добра картинка, която изпъква.

Добрият стар Instagram

Е, добре, може и да не е толкова стар, но пък е доказано ефективен. Мобилното приложение успява да създаде страхотни шедьоври с помощта на малко ефекти, филтри и рамки. Спестете си авантюрата със сложните обработващи програми. Instragram е всичко, от което имате нужда, за да направите страхотна снимка и да я споделите мигновено.

Програмки за добавяне на текст

Възползвайте се от множеството безплатни програми за добавяне на текст в интернет. Разгърнете потенциала на изображението, като добавите към него няколко думи. Интересен цитат, поговорка или закачливо послание стигат, за да променят лика му напълно. Безспорно снимките с  текст са сред най-популярните и споделяните във Facebook. Възползвайте се смело от фактите.

Приложения за филтриране

Ако ви се прище да пипнете снимката си с филтър, който не откривате в Instagram, не се паникьосвайте и не се мъчете излишно с Photoshop. Потърсете в Chrome Web Store и огледайте за добро приложение за корекции на снимки. Pixlr-O-Matic дава добри резултати, напомня на Instagram като функии и може да го ползвате на настолния си компютър. След като качите изображението, добавете ефекти и след това запишете творението си.

Изобилие от обработващи приложения съществува и за почитателите на iPad. MobileMonet например ви превръща в художник и трансформира снимката ви в картина, сякаш нарисувана с маслени бои.

Възползвайте се от тези три лесни за употреба джаджи и скоро ще отбележите резултати в посока по-добър имидж и присъствие в пределите на социалната мрежа.

Подобни статии:

1. Снимките от чекиранията във foursquare намериха място във Facebook
2. Facebook добавя два Instagram филтъра към Facebook за мобилни телефони

Представен бе най-бързият компютър в света, който ще се помещава в Oak Ridge Leadership Computing Facility. Неговото предназначение ще бъде изцяло да помага в областта на науката. Системата е задвижвана от Nvidia GPU, а това прави устройството едно от двете най-бързи в света. Компютърът ще носи името Titan и ще може да извършва 20 000 трилиона изчисления в секунда. Това е изключително постижение в сферата на научните изследвания.

Titan, който ще оперира в лабораторията Oak Ridge National, има за цел да спомага за научни открития и доказване на теории в сферата на физиката и химията. Едни от най-интересните задачи за Titan ще са обвързани с откриване на нови материали, които са по-издръжливи, еластични и прочие от тези, които познаваме. Също така компютърът ще се заеме с нелеката задача да предсказва с голяма точност климатичните условия, а също така да открие методи за тяхното променяне. Друга област на изследване за Titan ще бъде обогатяване на съществуващи горива и създаване на нови такива.

Подобни устройства могат както да служат за добри каузи, така и да се окажат опасни за нашата планета. От една страна е добре да можем да предсказваме и манипулираме климатичните условия, но от друга страна това може да се окаже опасно. Все пак науката ще се опита да използва Titan за мисии в името на медицината, достигането ни до нови планети и други задължителни за нашето бъдеще. Ще ни бъде интересно да споделите вашата гледна точка за това дали подобни машини помагат или вредят на нашата планета.

Снимка: Oak Ridge Lab

Подобни статии:

1. Вижте най-големия QR код в света
2. Представяме ви DownTweet

Рекламните клипове, които Apple пуска за своите нови продукти са много характерни и се отличават от всичко останало. В тях се съдържат послания с почти религиозен патос, а това дава повод на много шегаджии да правят пародийни клипове. Малко след излизането на таблета iPad mini се появиха и първи...

Първите имена на кредитни милионери – агенти на ДС, ще излязат преди Нова година. 10 на сто от забогателите от банкови заеми са били сътрудници на Държавна сигурност, каза пред ТВ7 Екатерина Бончева, член на Комисията по досиетата. Списъкът с имената ще излиза на порции.

Проливни дъждове се изсипват върху огромна територия между Северна Каролина и канадската провинция Онтарио, засегнати са дори и региони на САЩ, намиращи се навътре в сушата. Например, жителите на Чикаго в най-скоро време ще могат да наблюдават огромни вълни в езерото Мичиган, на чийто бряг е разположен града.

Вече повече от десет години космическата сонда Odyssey е изкуствен спътник на Марс и не спира да изпраща ценна информация до Земята. Машината на NASA беше отговорна за ретранслирането на 95% от информационните потоци, подавани от роувърите Spirit и Opportunity, а сега се грижи за комуникацията с...

В сряда в София пристига комисарят по разширяването Фюле и наред с другите теми при разговорите, или може би преди всичко друго, ние ще го запознаем с вижданията на България относно европейската интеграция на Балканите. Спорно е доколко нашето общество е запознато с официалните становища на управляващите по въпроса, но може би разработваната концепция за нашата политика на Балканите вече е в стадий на обсъждане в заинтересованите институции и „червените линии” са уточнени. Нормално е българите да се интересуват най-вече от ситуацията в Македония и каква ще е нашата позиция сега, когато ЕК предложи за четвърти път на Съвета да одобри започването на преговори за членство на малката ни съседка в ЕС. Различното е, че ЕК е готова за подходяща преговорна рамка предвид спора за името на Македония с Гърция, и това да стане още в началото на преговорния процес. И тъй като тази най-близка до сърцето и душата на всеки наш гражданин страна напоследък създава доста тревоги с недалновидната си...

Срещу мен върви някаква не особено чиста и на пръв поглед не дотам ментално здрава девойка. На видима възраст ми се струва, че най-вероятно не надхвърля 15 г. Говори нещо, но не я чувам, защото в ушите ми гърми гласът на Крис Корнел, който изпълнява "Last Remaining Light" на Audioslave. Свалям слушалките, за да чуя какво казва, а тя ме пита: - Бате, ще работим ли? В първия момент мозъкът ми отказва да възприеме същината на въпроса й. В следващия, като че инстинктивно процеждам: - Изчезни!, клатейки невярващо глава. Мястото, на което се случва това, е Централна гара в София. След нея ми се струва, че и последната, едва мъждукаща светлинка, надежда е угаснала. Цепи ме неистово глава, поради което ми се струва, че навън ръмят карфици, а не ситни пръски дъжд. Едва не съм си изпуснал полета, но след прекачване в Мюнхен ето ме вече на Gare de Lyon-Part-Dieu. С мен върви колега, който не говори английски, но пък е зареден с желание да разглежда Лион до изнемога. Предусещам що за...

Защо държавата избира къде да родим?

bTV: България на съд заради раждането у дома

Новото настолно четиво на диктаторите

Преди време, с колегата Трад решихме да положим в писмен вариант основните принципи на диктатурата, както и да нахвърляме някои идеи за това как е най-добре да се постъпи, за да се остане на власт и жив максимално дълго. За щастие, човешката история ни предлага множество примери, от които можем да се поучим. Като се започне от древна Сиракуза, където тиранията е била нещо като lifestyle за малцина избрани, мине се през Рим и се стигне до съвременните модели за подражание, разпростели своите образи от Карибите до Жълто море.

В рамките на следващите месеци, очаквайте поредица от публикации, даващи основните принципи на диктатурата и налагането на едноличната власт над големи маси хора в едно съвременно общество от Третия свят. Надеждата ни е, че след около 3-4 месеца вече ще получаваме поздравителни картички от Дамаск (или където тогава се крие Асад), Пхенян, Хявана и Каракас…. Въобще, ако нещата се подредят правилно, може да очаквате едно завършено четиво, каквото човечеството не е познавало до сега! ТРЕПЕРЕТЕ!

Георги Цанков - снимка личен сайт

Фирмата "Фантастика 95 - Георги Цанков", която e доставила храни за бедни на завишени цени и боб с червеи е на общинския съветник от община Родопи Георги Цанков, който отскоро е шеф на местната структура на "България на гражданите".

Доставките на кафе Инка по 19,43 лв и захар по 1,92 лв бяха описани в разследване на сайта Offnews.bg. Проверка в търговската мрежа показва, че кафе Инка може да се намери по 9 лв. за килограм, а захарта от борсата е по 0,73 лв за килограм.

Вчера гръмна и друг скандал с доставките на храни за 308 хиляди бедни по европейска програма "Благотворителност", управлявана от Държавен фонд “Земеделие” (ДФЗ). Българската агенция по безопасност на храните откри в Плевен и Добрич 50 тона развален зрял фасул с "видими мъртви паразити". Поръчката за доставка на фасул също е спечелена от "Фантастика 95 - Георги Цанков". Договорът на стойност 5927200 лв. е от 12.07.2012 за „Доставка на фасул зрял - I-во качество до складовете на Български червен кръст за разпределение на лица в неравностойно положение”

Само преди няколко дни Цанков беше избран на разширено заседание на Националния съвет на Движение България на гражданите за общински ръководител на структурата в Община Родопи.

От пресофиса на движението уточниха за Биволъ, че са научили за доставките на кафе и захар на завишени цени след като Цанков е бил избран. Движението ще изчака проверката на компетентните органи преди да вземе становище, но иска казусът да бъде разрешен възможно най-бързо, "за да не останат никакви съмнения относно представителите на "Движение България на гражданите", както по места, а така също и на ръководно ниво".

Биволъ опита безуспешно да се свърже с Цанков на телефона за контакт предоставен в неговия сайта·и чрез профила му във Facebook, който обаче не е активен от създаването му.

Кой е Георги Цанков?

Бизнесменът Георги Цанков няколко пъти е обявяван за най-големият бенефициент по средства от европрограми на Държавен фонд "Земеделие" - пише в личната му страница.

Цанков има участие в няколко фирми и редовно печели обществени поръчки за доставки на големи количества храни за държавни учреждения: затвори, детски градини и др. показа проверка на Биволъ в сайта на Агенцията за обществени поръчки. Сред клиентите му е и Народното събрание, за което Цанков е доставял напитки през 2010-11 г.

Фирмата ФАНТАСТИКА 95 - ГЕОРГИ ЦАНКОВ съществува от 1995 г., като първоначално е имала предмет на дейност търговия на дребно с текстил.

Освен това Цанков е бивш гребец, дългогодишен национален състезател по кану-каяк. "За себе си казва, че не е светец, има своите грехове, но няма нищо в живота си, от което да се срамува" - пише още в неговия сайт.

В една от фирмите си М ЕНД ДЖИ ТРЕЙД КЪМПАНИ, Цанков е съдружник с пловдивския бизнесмен  Малин Марчев, чийто мерцедес беше взривен миналото лято.

И в САЩ, където лакомията на ядреното лоби е традиционно ненаситна, се забелязва тенденция към спад на ентусиазма за добиване на ток от „мирния атом”, което е свързано и с истинската енергийна революция там, довела до четирикратно поевтиняване на цената на природния газ след бума в добива на газ от шисти. Косвено признание за безсилието на човека да се опълчи на природните стихии, способни да причинят ядрена катастрофа, е изключването на ядрени централи по източното крайбрежие на САЩ под напора на урагана Санди.

Все по-разтревожени са дори французите в своята прекрасна родина, превърната в най-гъсто населената с ядрени мощности развита демокрация в света. За германците, японците, австрийците, гърците, които отдавна или напоследък се изказаха срещу атомното безумие на своя територия, да не говорим ( пак).

Само в България обаче не стихна ядреният възторг, отглас от скандиранията „КПСС-БКП”!

Както при стихията Санди, където уникално се срещнаха и се обединиха от противоположни посоки мощни въздушни течения, така и у нас топлите чувства на управляващите към ядрената енергетика се сляха с горещата любов на опозицията в канализирания въздух под налягане, какъвто се очертава да бъде референдумът под мотото „Много или адски много да обичаме ядрената енергетика”. Във фалшивия спор за точните думички се откроява „адски”, но това не е позволено да се коментира.

Не чувам, не виждам и не мога да прочета нито едно мнение на политик, овластен другар или другарка, които дори за миг да допуснат, че това „завоевание на социализма” под формата на съветския проект АЕЦ „Козлодуй” трябва да бъде разглеждано като бомба със затихващи функции, на която трябва да бъде търсена алтернатива в България.Тук с пълна сила се разгаря благородното социалистическо състезание за повече и по-скъпа пропаганда за евтиния вчерашен ток-нищо, че утре може да ни струва не просто скъпо, но , не дай Боже, всичко!

Уж с намерение да бъдем просветени в навечерието на референудма БНТ излъчи снощи ярка като чернобилски взрив реклама на руската ядрена енергетика. Под формата на опонент на руските претенции към България, но само по финансовата страна на въпроса, дефилира министърът на енергетиката Делян Добрев. Некоронованият крал на ядреното лоби в България Румен Овчаров бащински се усмихваше миролюбиво в интервюто, уверен в превъзходството си като акула в свои води. Нямаше нужда да си рекламира стоката, защото чука на отворена врата.

Камерата на държавната телевизия се разходи в предприятие в Подолск край Москва сред триумфиращите със самодоволството си руски производители на оборудване за България и нито за миг не отрази и лъч на съмнение в мрачната „необходимост” от него за нашата страна. Изводът беше еднозначен: България си е поръчала тази каша и трябва да си я сърба- поредна илюстрация на цинизма в стил „ бутни баба си по стълбите и я питай после защо тича”.

Отвореният финал на филмчето допуска единствено международен съд да реши евентуално препирнята колко точно скъпо трябва да ни струва да се отървем от тази зависимост. Но частично…Защото като цяло няма мърдане…

Има критици на самата необходимост България да продължава да задълбава в тунела на концептуалната си безизходица по енергийната си стратегия чрез превъзнасяне на евтината ( в конкретна епоха и контекст) ядрена енергия, която се оказа адски скъпа за Япония, съветска Украйна и доста милиони невинни техни съседи. Но да се даде думата на българските критици ( не само и не непременно от екологични позиции) да прошепнат пред значима аудитория мнението си тук е точно толкова забранено, колкото в Саудитска Арабия да се организира световен конгрес на производителите на уиски, украсено с модно дефиле на оскъдни бански костюми, представяни от арабски девойки в пряко предаване на местната телевизия.

Свобода на словото???

Тук ни е наложена свобода на прославата на единствено правоверната линия на партиите във възхвала на единия Атом и неговите многобройни пророци. Позволено е само да се говори, пише и разсъждава единствено в крак с тази линия.

Другаде земетресенията предизвикат цунами ( от обществени дискусии и реакции), тук предупрежденията за очакван голям трус в клокочещата Вранча, публикувани в един румънски вестник онзи ден, не повдигнаха нито един въпрос в публичното пространство, в което гражданското ни общество прилича на заглушен реактор- не произвежда енергия, а само напомня с бетонното си мълчание, че го е имало някога.

Пак питам, както в книгата „Ядреналин”: трябва ли на козлодуйския бряг да има „бум”, за да бъде зададен-поне зададен!- пред българите истинският въпрос: какви алтернативи са ни нужни на доказаните чрез стрес тестовете в Чернобил и Фукушима ялови претенции на човечеството, за да бъде усмирена ядрената лакомия.

Share on Facebook

Продукти:
400г бутертесто
400г тиква
2 дюли
1к.ч. кристална захар
1ч.ч. смлени орехи
1ч.л. канела
1/2ч.л. индийско орехче
щипка джинджифил на прах
1к.ч. ванилова пудра захар

Приготвяне:
Тиквата и дюлите се измиват, почистват и рендосват. Плодовите стърготини се слагат в купа. Добавят се орехите, кристална захар и подправките. Съставките се объркват. Бутертестото се разстила на кухненски плот. Разточва се. Реже се на квадрати с големина 10*10см. В средата на всеки квадрат се слага 1с.л. от плънката. Сгъва се на триъгълник. По краищата се притиска, за да не излиза плънката. Пекат се на умерена фурна 20- 30 минути. Още топли се поръсват с ванилова пудра захар.

Продължаваме с поредицата на Теди за Оман, оманците и живота в Салала. Началото беше тук, после разсъждавахме какво прави една страна интересна, както и за нещата на Арабския, които (не)са харесвани от авторката, четохме по-пдробно за тамяна, минахме през Уади Дирбат, а за последно бяхме в Дахариз. Днес ще идем до Мирбат – при ... акулите :) Приятно четене:

Салала, Оман

До Мирбат и обратно

Джибджат

Оманците нямат никакво отношение към туризма на страната –

ковертируемата валута на Оман- оборски тор,

друг плаж– без пясък във вълните!

Къщите в Мирбат

Слизаме ние на рибния пазар,

Миризмата която е блъскаща в началото, вече е нормална.. свиква се.

Ненавиждам поставянето на определен тип книги под общ знаменател – тенденция, която се засили след появата на масови и „хитови” автори като Дан Браун, Дж. К. Роулинг и Стефани Майър. От известно време трилърите с исторически препратки се оказаха плод на „успеха на „Шифърът на Леонардо””, всяка магическа история се превърна в „новия „Хари Потър”, а книгите, в които се споменава думичката „вампир”, по презумпция са задължително четиво зафеновете на поредицата „Здрач”.

Въпреки неодобрението ми към този вид евтин маркетинг, признавам, че когато взех в ръце „Планът Дева Мария” на Мехмет Джорал, не можах да се въздържа и да не направя асоциация с Дан Браун. От анотацията на задната корица ми се стори, че в книгата ще има полъх от въпросния автор, само че с повече историческа достоверност и дори конспиративни подправки. В центъра на историята стои неоткритият гроб на Дева Мария – находка, която би могла да промени из основи модерния религиозен и културен свят и да направи откривателите си много, много богати.

Най-различни персонажи, сред които отдаденина идеята археолози, къртици на световни холдинги, агенти на тайните организациина няколко страни и религиозни фанатици от Ватикана, се събират в Бюлбюл планина и лицемерно сформират екип, чиято цел е търсенето на мощите на Девата. Всеки един от участниците в експедицията, разбира се, има своя собствена идея за това какви дивиденти ще извлече от разкопките.

В последствие заинтересовани от изхода на търсенето се оказват и личности от най-високите нива на властта – политическата, икономическата и религиозната. Започват да се плетат мрежи от интриги и да се планират ловки манипулации, осигуряващи облагодетелстването на една или друга организация. Оказва се, че и в археологията няма нищо свято…

Макар в „Планът Дева Мария” да са разгърнати множество интересни археологически теории, романът така и не успя да ме заинтригува. Всичко – от разкопките, през политическите манипулации до убийствата на ключови герои – ме остави напълно равнодушна. Мехмет Джорал не успя да направи в моите очи симпатичен или интригуващ нито един от персонажите си, за жалост същото чувство ми остана и по отношение на „загадката” – издирването на гроба на Дева Мария. На историята определено ѝ липсват напрежение и енигма, които смятам, че са задължителни заподобен тип романи, за да ги спасят от суховатост и просто изреждане на факти исъбития.

Бих препоръчала „Планът на Дева Мария” само на заклети фенове на жанра, но не и на някой, който тепърва ще навлиза в дебрите му. Липсата на динамика би могла да убие ентусиазма на представителите на втората група.

Чтобы написать о гуннов не трудно, но это сложно, учитывая предрассудки и противоречия, которые как патина наслаивались на этот интересный исторический феномен. Исследования о судьбе гуннских народов и их преемников после 469 г., есть плодотворная тема для дальнейшего раскрытия контуров еще более темной картины о событиях в Европе в IV и V в.в., без которых мы не сможем уточнить полноту епох VI и VII веков, в том числе прошлое протоболгаров Аспаруха , который в 680 г. создал Болгарское государство в Мезии и Добруджи, за счет територии Византий.