В откриващата се на 5 февруари 2015 г. в 18 ч. изложба “Обичаният Вазов” в галерия “Средец” на Министерството на културата са включени над 30 творби, дело на големи български майстори, подарени на Иван Вазов за двата му юбилея през 1895 и 1920 г., които отбелязват незаменимото му присъствие на българската литературна и обществена сцена
С изложбата “Обичаният Вазов” в галерия “Средец” на Министерството на културата се поставя началото на юбилейните чествания в национален мащаб по повод 165 години от рождението на Патриарха на българската национална литература Иван Вазов.
Организатори на изложбата, посветена на 165 години от рождението на народния поет, са Министерство на културата /МК/, Национален литературен музей, Къща музей „Иван Вазов” и галерия „Средец” на МК.
Официалното откриване на изложбата “Обичаният Вазов” в престижната галерия “Средец” на Министерството на културата на бул. „Ал. Стамболийски” № 17 с участието на министър Вежди Рашидов е от 18:00 часа в четвъртък, 5 февруари 2015 г.
В експозицията “Обичаният Вазов” са включени над 30 творби, дело на именити български майстори, подарени на Вазов за двата му юбилея през 1895 и 1920 година, които отбелязват незаменимото му присъствие на българската литературна и обществена сцена. В изложбата има две платна на Мърквичка - картината “Македонка”, подарък от дружество “Чех”, както и портретът “Старец”, личен дар от художника. Дело на Иван Мърквичка е и оригиналната илюстрация към поемата “В царството на самодивите” в Поздравителния адрес на „Славянска беседа”, връчен на Вазов за първия му юбилей. Тук е и първият портрет на Вазов, рисуван от Антон Митов през същата 1895 година. Две картини –“Портрет на проф. Иван Д. Шишманов” и “Цветя”, са подарени на писателя от Елисавета Консулова през 1919 и 1920 г. Художничката е и Вазова снаха, женена за Борис Вазов, най-малкият брат на поета. В изложбата са включени и барелеф на писателя от прочутия скулптор Андрей Николов, както и портрети от Петър Морозов, Жеко Спиридонов, Георги Черкезов. Тук е и последният портрет на Вазов, рисуван от натура през 1916 г. от Георги Евстатиев, има и уникални шаржове на Александър Добринов и Иван Славов от 1920 г. “Морски пейзаж” от Евгения Шатц, “Ученик” от Георги Канели, “Курубаглар” от Петър Морозов и “Край морето” от Райко Алексиев са сред знаковите творби, които също ще бъдат показани на изложбата. Интерес представляват и Поздравителните адреси до писателя, повечето от тях - истински шедьоври на декоративното изкуство, дело на художниците Харалампи Тачев, Антон Митов, Димитър Занков и Сава Злъчков. В изложбата “Обичаният Вазов” са включени и няколко уникални предмета, които по своя характер много се доближават до творби на изкуството – на първо място това е поръчаната специално във Виена сребърна лира със сребърен венец и позлатена панделка, върху чиито листенца са изписани имената на Вазовите творби, сребърната мастилница с богинята на победата, подарена на Вазов в Пловдив за първия юбилей и менюто на „Юнион палас”, изработено от Стефан Баджов за втория юбилей.
„През тази година се навършват 165 години от рождението на обичания Вазов, поел и пренесъл с изумително, изправено, балканджийско достойнство кръста на непомерната народна любов. Отрупван с невидими или ярки знаци на признанието, почитан всекидневно и лично, честван всенародно в два големи юбилея, Вазов, саможив и притаен в самотността си, запазва достолепната си скромност. Днес във фонда на най-стария български литературен музей, негов дом в продължение на двадесет и шест години, се пазят уникалните дарове, с които българите засвидетелстват благодарността си към своя поет и писател, упованието си в неговото Слово. Вазов не е колекционер, но творбите, събрани в изложбата, обаче са колекция, но не обикновена и грижливо пазена във фондовете на Къща музей “Иван Вазов”, а колекция на народната любов и признателност”, пише за предстоящата изложба в галерия „Средец” поетесата Мирела Иванова, която е и автор и сценарист на два документални филма за Патриарха на българската национална литература Иван Вазов: „И мойте песни все ще се четат“ и „Великите българи: Вазов“. Мирела Иванова е и главен уредник на Къща музей „Иван Вазов“ в София.
В своя дълъг, прелюбопитен и знаков спомен за посещението на Иван Вазов в Бургас през 1920 г. писателят и общественик Петко Росен разказва и следното: “Водейки го под мишница, слязохме долу. Обсипаха го с цветя – порой. Тръгнахме към хотела. В миг учениците от горните класове го грабнаха и понесоха… Счухме само: “На морския бряг, на морския бряг”, “Бре стига, бре оставете го, ще го изтървете”. Кой чува! Море от младеж и над вълните на това море се носи като свещена скиния бледен и занемял дядо Вазов.
Целият град е обхванат от една същинска подлуда. Защо, откъде тази френезия – всичко това? Не от това ли, че в нашите покрусени души се мярна обликът на нашата гордост, на нашето национално величие? Не беше ли това едно: е т о н и, все пак нещо, щом имаме такива великани. И всеки виждаше, чувствуваше, че дядо Вазов бди над всекиго в душата и над всички като библейски великан, когото, за да постигнеш, трябва подлуден подем на духа…”
В “подлуден подем на духа” българите обичат, четат, тачат, боготворят Вазов приживе, превръщат го в мит и легенда приживе, спират влаковите композиции, с които пътува, за да го приветстват, наричат синовете си на имената на героите от исторически му драми, маршируват с неговите песни до дома му и там в благодарствен екстаз скандират “Ура!” с надеждата, че той ще се появи на някой от прозорците и ще ги благослови…
Посетителите на изложбата “Обичаният Вазов” в галерия “Средец” на Министерство на културата ще имат честта да видят следните творби и експонати:
1. Иван Мърквичка. Старец, 1895 г.
Дар от художника за първия юбилей на Иван Вазов през 1895 г.
2. Андрей Николов. Барелеф на Иван Вазов, 1920 г.
Дар от художника за втория юбилей на Иван Вазов.
3. Харалампи Илиев. Витоша, 1919 г.
Дар от художника за втория юбилей на Иван Вазов през 1920 г.
4. Дечко Мандов. Мрачен ден, 1919 г.
Дар от художника за втория юбилей на Иван Вазов през 1920 г.
5. Елисавета Консулова – Вазова. Цветя, 1920 г.
Дар от художничката за втория юбилей на Иван Вазов през 1920 г.
6. Елисавета Консулова – Вазова. Портрет на проф. Иван Шишманов, 1919 г.
7. Антон Митов. Портрет на Иван Вазов.
8. Петър Урумов. Край реката, 1920 г.
Дар от художника за втория юбилей на Иван Вазов през 1920 г.
9. Евгения Шатц. Морски пейзаж, 1895 г.
Дар от художничката за първия юбилей на Иван Вазов през 1895 г.
10. Александър Добринов. Шарж на Иван Вазов.
Дар от художника с посвещение за втория юбилей на Иван Вазов през 1920 г.
11. Петър Морозов. Курубаглар, 1920 г.
Дар от художника за втория юбилей на Иван Вазов през 1920 г.
12.Сава Злъчков. Поздравителен адрес от Музикалния професионален съюз, 1920 г.
13. Указ № 73 на НВ Борис ІІІ и решението на Народното събрание за провъзгласяването на Иван Вазов за народен поет и народното дарение за втория юбилей през 1920 г.
14. Сребърна лира с венец и позлатена панделка. Дар на Иван Вазов от Юбилейния комитет за първия юбилей на поета през 1895 г.
15. Сребърна мастилница.
Дар от пловдивските почитатели за първия юбилей на Иван Вазов през 1895 г.
16. Райко Алексиев. Морски пейзаж. 1919 г. Дар от художника за втория юбилей на Иван Вазов през 1920 г.
17. Антон Митов. Поздравителен адрес от Народния театър, 1920 г.
18. Димитър Андреев – Андрю. Дар от пловдивския художник за втория юбилей на Иван Вазов през 1920 г. с посвещение
19. Иван Мърквичка. Македонка.
20. Скица на Иван Вазов от Константин Величков
21. Петър Морозов. Иван Вазов, 1920 г.
22. Георги Евстатиев. Иван Вазов, 1920 г.
23. Иван Славов. Шарж на Иван Вазов, 1920 г.
24. Георги Канели, Ученик, 1895 г.
25. Георги Черкезов. Иван Вазов, 1920 г.
26. Жеко Спиридонов. Иван Вазов, 1920 г.
27. Иван Мърквичка. Поздравителен адрес от юбилейния комитет за честване на първия юбилей на Иван Вазов през 1895 г. с илюстрация към поемата “В царството на самодивите”
28. Антон Митов. Поздравителен адрес от Народния театър за втория юбилей на Иван Вазов през 1920 г.
29. Димитър Занков. Поздравителен адрес от Съюза на българските писатели за втория юбилей на Иван Вазов през 1920 г.
30. Стефан Баджов. Менюто на Юнион палас по случай втория юбилей на Иван Вазов през 1920 г.
31. Орден „Св.Св. Кирил и Методий”, с лента и звезда, с който Иван Вазов е удостоен за втория си юбилей през 1920 г.
32. Златен часовник с монограм.
Дар от Стоян Омарчевски, министър на просвещението, за втория юбилей на Иван Вазов през 1920 г.
33. Страхил Мачев. Поздравителен адрес от театър “Ренесанс”, 1920 г.
34. Стефан Баджов. Поздравителен адрес от преподавателския съвет на Художественото-индустриално училище, 1920 г.
35. Харалампи К. Тачев. Поздравителен адрес от „Славянска беседа”, 1920 г.
Цецка Цачева по повод Международния ден в памет на жертвите на Холокоста: "Живеейки на кръстопът, ние сме се научили, ние знаем да общуваме макар и различни". Във връзка с паметния ден председателят на парламента направи изявление в пленарната зала.
В Народното събрание беше отбелязан Международният ден в памет на жертвите на Холокоста. „Взаимното разбиране и уважение беше ключът към спасяването на българските евреи. Това взаимно разбиране е ключът и към бъдещето ни”, заяви председателят на Народното събрание Цецка Цачева при откриването на изложба „Силата на гражданското общество: Съдбата на евреите в България”. Тя отбеляза, че при едно от най-важните събития в историята на нашия ХХ век – спасяването на българските евреи, Народ, Църква – и дори Властта – действат заедно и заедно успяват да спрат човеконенавистническата машина на унищожението.
- Г-н Данев, как се отразява сложната геополитическа обстановка на българския бизнес?
