Какво прави един работодател, когато неговите служители възнегодуват открито и се вдигнат на бунт срещу работните условия, които той им предлага? Повечето от вас може би ще предположат, че въпросният работодател променя въпросните условия, нали? Е, не и ако сте член на ръководството на Foxconn. ...

Съветникът на Президента на Руската федерация Игор Шегольов заяви днес, че страната има желание да приеме международната конвенция против кибервойните. Той заяви обаче, че Русия може да преразгледа настоящата си политика по въпроса и по примера на други държави да привлече хакери на работа в дър...

под това толкова невълнуващо заглавие решавам да споделя няколко поста от други блогове, впечатлили ме днес: не можете да си го купите, Светла Енчева музиката на Wozzeck и Чугра (!!!) "Какво може човек да направи за една група, ако тя (или за това, което е останало от нея) не ще пари? Да ...

Jazzman Records - лейбълът, който всички обичат. На 26 ноември ще представи пред света зашеметяваща колекция от песни, която хвърля светлина върху една малко подценявана област от американската музика – афро-кубинските и латино влиянията върху ритъм енд блус и джаз музиката от средата на 20 век. Jukebox Mambo излиза година след Jukebox Jam – друга компилация от същия лейбъл с интересен винтидж саунд. В основата и на двете издания е DJ Liam Large, който този път заравя ръцете си още по-надълбоко в прашните винили, за да извади наистина забележителни ритъм енд блус находки, изградени около афро-кубински, латино и карибски ритми. 

Много интересни са и форматите, в които излиза тази компилация. Тя ще може да се купи под формата на двойна плоча, както и на шест 10-инчови плочи, свързани в едно под формата на книга (този вариант съдържа и 4 допълнителни парчета). С две думи - да не се пропуска (тук думите май са четири). Както и да е, чуйте за какво всъщност става дума:



Ако слушате предаването 45 оборота в минута на 24 ноември, ще се потопите в атмосферата на Jukebox Mambo с няколко от песните, включени в компилацията.

Искрено ваш:
Добо Мързов

Откакто се възкачва на престола през 1999 година, крал Абдула не може да намери правилната комбинация от министри, депутати и вътрешните настроения, за да проработи политическата система на Йордания. Това описва в дипломатическа грама посланикът на САЩ Стивън Бикрофт. Много малко се е променило оттогава.

По времето, когато посланикът пише бележките си, крал Абдула току-що е отстранил и заменил премиера на фона на смело говорене за реформи и в подготовка за нови избори за парламент – нещо, което в Йордания се случва с тревожна закономерност.

Три години и четири премиера по-късно, историята почти се повтаря. Йордания има ново правителство и изборите са след по-малко от два месеца. Разликата този път е, че има безредици по улиците и голяма част от страната е в ръцете (образно казано) на строгите икономии за справяне с финансовия колапс.

Премиерът Самир ал Рифай, пише посланикът в друга грама, “има малък личен опит в правителството, но произхожда от семейство с многобройни правителствени връзки и има препоръки по въпросите около бизнеса и финансите.”

“В краткосрочен план, Рифай вероятно ще се разглежда като неопитен и, че е бил назначен за премиер, заради връзката му с краля”, пише още в грамата.

Три седмици по-късно, той пише:

“Назначаването на Самир ал Рифай беше посрещнато от негативни реакции от контакти на посолството и местни медии. Способността му да води новия кабинет е обсъждана от йорданския политически и бизнес елит, йорданските блогъри и местната преса.”

Не след дълго крал Абдула стига до същия извод и само след осем седмици на пост, Рифай е уволнен.

В светлината на вълненията от тази седмица, трябва да се потърсят някои документи чрез Wikileaks, свързани с Йордания. След назначаването на Самир ал Рифай в края на 2009 година, 2010 г. е трябвало да бъде “критична година за избирателна реформа”.

По-малко от седмица преди Рифай да бъде внезапно отстранен, министърът на политическото развитие, Муса Маайта, бодро заявява на американския представител, че правителството е предприело “стратегически диалог” за разработване на избирателния закон, за решаване на системата за гласуване и квота за жени депутати.

“Министърът описва това, което той нарича “формула за реформа”, като начин възползващите се от статуквото да не изгубят повече, отколкото могат да си позволят да загубят.”

Тогава, както и сега, избирателната система в Йордания – в противовес на политическия ислям и в полза на привържениците на краля – е причина за много дебати и спорове. Посланик Бикрофт обяснява:

“[...]Един човек – един глас” в контекста на Йордания се отнася до спорна разпоредба, съгласно която всеки гласоподавател дава гласа си в  гласуването за един кандидат в рамките на една област, която избира няколко депутата от по-дълъг списък с кандидати. Много анализатори твърдят, че тази система увеличава семейното и родово влияние относно:

• натиск върху избирателите да дадат един глас за някого, когото познават лично, от които могат да се изискват услуги или облагодетелстване
• подкопаване на развитието на политическата партия, чрез насърчаване на кандидати за местни кампании около създаване на лична репутация, отколкото заявена политическа платформа
• разреждане на гражданите с право на глас, позволявайки им да гласуват за малък процент от общия брой хора, които представят своята област [...]“

“Прогнозирайки шансовете си за победа при сегашната система, Ал Джаабари заключи, че подкрепата от семействата с произход от Хеброн, откъдето е фамилията му, може да допринесе за победата. Той посочи, че йорданците от палестински произход са склонни да гласуват за регионални обединения, които често играят решаваща роля в състезанието за места, които традиционно се заемат от йорданци с палестински произход.

[...]Откровеният коментар на Ал Джаабари показва, че регионалното може да играе подобна роля като при палестинците, в племенните райони на изток. [...]“

Вторият кандидат е Насър ал-Кайси, бивш депутат, чиято избирателна кампания ясно разчита повече на пари, отколкото на връзки:

“Ал Кайси е от малко и не толкова влиятелно семейство от сравнително богатият район на Мадаба и спечели мястото си с интензивна, дисциплинирана и организирана кампания, изградена около контактите му в медицинската му практика. Въпреки, че семейството му се състои само от около 300 члена, той печели в гъсто населена област с повече от 11 000 гласа.

[...]Кампанията му през 2007 година изисква мобилизирането на хиляди платени доброволци, както и наемането на над 600 превозни средства, подчертавайки колко скъпа може да е една кампания. [...]

[...]При липса на ефективна партийна структура, тези разходи се поемат изцяло от самия кандидат, като може спокойно и лесно да се дадат стотици хиляди долари. [...]

(ЗАБЕЛЕЖКА: Преди разтрогването, заплатата на членовете на Долната камара е около 3 600 долара на месец КРАЙ НА ЗАБЕЛЕЖКАТА)

[...]За разлика от повечето си колеги, Кайси оперира ефективно с финанси, най-вече от собствения си джоб.[...]

Грамите илюстрират отчаянието, което много йорданци чувстват. Две от тях съобщават за разговори с Мамдух ал Загул, кмет на Ажлун. В първата грама се казва:

“Той смята, че сегашната система не успява да възнагради инициативата на младежи, което води до чувството за неудовлетвореност и депресия. Кметът също така вярва, че младите хора в Ажлун, които се доверяват на националните институции и чувстват, че имат някаква роля в националните или местни процеси на вземане на решения, неохотно прибягват до племенни връзки за осигурявана на заетост, възможности за образование и други услуги.

Тези фактори се комбинират, за да произведат “радикализация” в Алжун, въпреки, че кметът не е определи радикални дейности на някоя организация. Той смята, че докато на макро ниво проблемите се нерешени, радикализацията в Алжун само ще продължи да се увеличава.”

Във втората грама, кметът дава повече подробности:

“Докато не виждат, че правителството функционира правилно, те ще продължат да гласуват за племенните лидери, които се разглеждат като единствените доставчици на услуги…

“Кметът иска реформите да бъдат приети в общинските съвети, по-специално по отношение на служителите в публичния сектор. Той обясни, че общинската заетост е била използвана като форма за социално облагодетелстване в продължение на десетилетия, в резултат на некомпетентност и неефективност. По ирония на съдбата, според кмета, общинската заетост не произвежда доволни граждани, които искат по-високо качество на живот, отколкото общинската заплата може да осигури. “Така че, ние плащаме за хора, които не вършат никаква работа и не са доволни.”

[...] Ал Загул смята, че обучението и изграждането на капацитет ще бъде по-важно от притока на средства. “С голям отбор зад мен мога да направя много повече, за да помогна на общността си с по-малко суми пари. Не се нуждаем от скъпи мегапроекти в Аман.” [...]

Той говори с голямо презрение за неотдавнашното изграждане на сграда, близо до съда. Голяма сума пари е била използвана за закупуване на неподходящо парче земя и резултатът бил лошо построена сграда в неудобно място, без обществен паркинг в близост… [...]

Ал Загул казва, че са необходими три промени за реформиране на политическия живот в Йордания:

Справедливостта трябва да се прилага еднакво. Ал Загул казва, че в продължение на десетилетия гражданите на Ажлун виждат хора с връзки да действат безнаказано. Те не вярват, че правителството ще накаже угнетителите, така че се обръщат към племената, за да задоволят чувството си за справедливост. Като това дава възможност на племенните лидери да водят борба за власт помежду си, както е видно от избухването на бунтове в Ажлун през август 2009 година.

Върховенството на закона трябва да се прилага еднакво. Ал Загул казва, че срещу корупцията трябва да се действа агресивно, за да се възстановят доверието и чувството за справедливост в общините. Той би искал да види държавните служители да изпълняват задълженията си към местните граждани, без да се налага да бъдат подканени от подкупи. Накрая, той вярва, че търговските договори следва да се дават на онези, които демонстрират иновации и ефективност, а не политическа схватливост.

Равни възможности трябва да бъдат предоставяни на всички. Ал Загул е обезпокоен от засилващото се схващане сред младежите на Ажлун, че всеотдайността и упоритата работа са по-малко нещо от връзките. “Ако един не може да намери работа, място в университета или в армията на базата на квалификация, как ще съдиш политик за неговите лични квалификации и способността му да си върши работата? Не, хората ще продължат да гласуват за тези членове на собствената си фамилия (племе), които могат да донесат благосъстояние и услуги.”

По Брайън Уитакър и Wikileaks

На 15 ноември Комисията по бюджетен контрол към Европейския парламент прие законодателния доклад относно програмата “Херкюл” за насърчаване на дейности в областта на защитата на финансовите интереси на ЕС. Докладчик по досието е българският евродепутат от групата на ЕНП/ГЕРБ и бъдещ член на Европейската сметна палата, Илиана Иванова. “Програмата “Херкюл” е от първостепенна важност за ефективната [...]

Мина се повече от година, откакто Независимата анкетна комисия публикува своя доклад. Създаването на комисията, която да разгледа събитията около протестите, се разглеждаше като смел ход от страна на краля на Бахрейн.

Държавният департамент на САЩ поздравява режима за това постижение, определяно като основа за по-нататъшен напредък.

Но какво се случи след публикуването на доклада? Проектът за демокрация в Близкия изток (POMED) следи ситуацията в детайли, особено около прилагането на препоръките на доклада и смята, че липсва напредък:

“Правителството на Бахрейн е изпълнило изцяло 3 от 26-те препоръки на доклада. За две препоръки няма достатъчно информация и е невъзможно за нас да ги оценим, а 15 препоръки са само частично изпълнени.”

 

На 25 ноември, саудитският съд ще се произнесе по случая “Център за правата на човека Адала срещу Министерство на труда и социалната политика”. Правозащитната група даде под съд министерството, след като е бил отказан лиценз за легална работа на центъра, според вестник “Ал-Яум“.

Саудитска Арабия все още обмисля приемането на предложения закон за лицензиране и регулиране на организациите, свързани с гражданското общество, но ако базираната в Катиф организация “Адала” спечели делото, това може да създаде правен прецедент в кралството и да насърчи други нелицензирани групи да направят същото.

Министерството на социалните въпроси отказва да предостави лиценз на правозащитната организация, с основанието, че могат да издават разрешения за работа само на благотворителни организации и, че дейността на “Адала” не попадат в определението им за благотворителност. Министерството заяви още, че Комисията по правата на човека е органът, издаващ лицензии на правозащитни организации.

Адвокатът на центърът “Адала”, Таха Хеджи, споделя в интервю за вестника, че центърът е започнал дейността си под името “Мрежа на активисти за човешки права” през 2009 година. Официалният сайт на “Адала” споменава, че 10 декември 2011 година е датата на основаването му. Адвокатът заявява, че центърът има 21 членове-учредители, включително три жени.

Докато тече бавното дело, “Адала” се занимава с документирани и докладване относно състоянието на човешките права в Саудитска Арабия, особено в Източната провинция, която е свидетел на чести протести през последните 18 месеца. Те са една от няколкото местни правозащитни организации, действащи в страната, без лиценз.

Националното дружество за правата на човека е единствената група, която работи законно в кралството. То е създадено с одобрение на правителството през 2004 година, официално са неправителствена организация, но получава финансова подкрепа от страна на правителството.

През Riyadh Bureau

В тайванската преса се разнесе слухът, че Intel планират да направят инвестиция в размер на $377 милиона в Sharp с цел комбинирането на енергоспестяващите IGZO панели на Sharp с техните собствени процесори Haswell. Комбинираната технология трябвало да започне да се използва в третото поколение ултра...

няма да има. рейтингът му е висок и причините да няма сезон 4 нямат нищо общо с рейтинга. опровергавам глупави слухове и напразни надежди.

Стив Возняк е един от основателите на Apple, но също и човек известен с напълно честното си мнение по който и да е въпрос. В интервю на TechCrunch Возняк, например, наскоро призна, че Microsoft отделят много повече време напоследък за създаване на по-интересни за публиката продукти отколкото Apple. ...

В изтеклия проектодоклад на "тройката" за Гърция откриваме много интересна графика, която илюстрира проблемите с конкурентоспособността на страната. В Еврозоната Гърция има най-нисък дял на износа (вкл. туризма и услугите) – още от преди кризата. И това при положение, че Гърция е сравнително малка икономика, а малките икономики по принцип са много по-отворени заради малкия вътрешен пазар (вж. Ирландия, Естония, Словакия). Този проблем не може да се реши по никакъв друг начин, освен чрез структурни реформи, насърчаващи инвестициите и конкурентността.

Блогът за икономика 2012

Още през септември ви уведомихме, че от MySpace планират да обновят изцяло дизайна си. Е, промяната вече е налице. Социалната мрежа действително изглежда доста по-добре в момента, макар че е трудно да се каже дали няколко естетически подобрения ще са достатъчно силни, за да възобновят позициите й в ...

FT.com: Ireland: Europe's 'poster boy' economy

 

Блогът за икономика 2012

Има ли спасение, ако те гони мечка и как да се намери баланс между запазването на популацията на най-големия хищник у нас и сигурността на хората и стопанствата. Върху това разсъждават премиерът и министрите на последното правителствено заседание по повод забраната за ловуването на кафява мечка. На фона на доста по-скандални въпроси, занимаващи обществото в последните дни, проблемът с кафявата мечка може да изглежда по-маловажен и встрани от дневния ред. Ако се замисли обаче човек, съвсем не е за подценяване, защото не става въпрос за някаква екзотика, а за нещо съвсем реално. Според статистика на екоминистерството до края на септември т. г. са били регистрирани 52 случая на нападения от мечки, навлизащи най-често в стопанства или пчелини, за да търсят храна. За хората, живеещи в Родопите например, това си е сериозен проблем. В края на миналата година пък жена, нападната от мечка край с. Малка Арда, успя да осъди екоминистерството да й заплати 50 хиляди лева. В крайна сметка,...

Българският не ми е роден език. Но това съвсем не ми пречи да обичам и да се възхищавам на българската реч. Ако трябва да бъда напълно искрена, в преводите, които съм правила установих, че руският език за много по-богат, с много повече думи и изрази показващи различните нюанси и под-състояния. Въпреки това, обичам българския език, искам да го заявя точно и ясно. Българският е красив език. Не че има грозен такъв, макар че бих поспорила относно благозвучието на румънския или унгарския, но... Българският е красив. И онова, което му причиняваме е повече от престъпление.

Трябва да кажа, че обичайки българския език, аз обичам да го ползвам. Във всичките му форми и в голямо количество. Да бъда по-конкретна - обичам да го говоря. И тъй като красивото и умно говорене е неизменно човешко качество, си набавих книгата “Реторика - най-важното за хубавото говорене” на Боримир Кръстев. Защото за разлика от второто - умното говорене, което се постига с натрупване на знания, първото - красивото говорене е умение, което се развива. 

Книгата е наистина добра, препоръчвам я на всеки, които иска да научи повече за говорене пред публика и за фонетично-лексикалната грамотност на езика. Но онова, което грабна вниманието ми най-много беше частта, в която се говори за думите-чуждици у нас. Авторът още в самото начало казва просто и ясно: “Чуждите думи във всеки език са неизбежна необходимост”. Аз също споделям това мнение.

Може би ви се е налагало да работите в международен екип. Тогава напълно неусетно започваш да използваш английския като работен език и думите “митинг”, “ивент” или “мейл” вместо “среща”, “събитие” или “електронно писмо”, ти се струват напълно логични. Лошото е, че когато тази дума попадне в личния ти речник, като нещо ново и по твое мнение “готино”, тя ти се лепва като излишен килограм на дупето. Неусетно започват само да се “мийт”-ваш с хората, а “мемо”-та от срещи хвърчат насам-натам из корпоративните “мейли”. Трябва да призная, че и аз съм овладяна от тази “новаторска” мода, която оцветява езика. Тези думи внасят някаква различност и модерност в речта ти и въобще с тях, като че ли изглеждаш един “силно ъпдейтнат младеж”. 

Дали обаче е така?

Проф. Кръстев пише: “Един език, особено ако не е от голяма величина, не може да мине без чужди думи. Те са следствие от политически, икономически и културни връзки с други народи. Голяма част от чуждите думи принадлежи към така наречените езикови връзки. Всякакви опити и усилия да се гонят такива думи от българския език са неуместни. Те така са се интегрирали в езика, че изглеждат свойствени за всеки образован българин. Кой днес би възразил срещу думите нация, политика, парламент, култура, театър, икономиа, банка, валута и др., думи, които се срещат в почти всички европейски езици. Такива думи да обогатявали и продължават да обогатяват българския език.”

До тук добре. Обаче...

“В определени периоди ненужни модни думи буквално нахлуват в българския език и го замърсяват. Такъв беше случаят с нахлуването на руски думи след втората световна война. Такъв е случаят в последно време с нахлуването на английски думи в нашия език. Едно е да протича по нормален начин на заемане, на разумно приемане на необходими чужди думи, друго е да изпадаме в лингвистична русофилия или в езикова англо-американомания.”

>Липсва балансът. Бих казала, че липсва усетът кога да говорим по определен начин. Думите, с които говори бизнесът звучат наистина модерно и различно, но това съвсем не означава, че в горния ред трябваше да напиша “комуникира” вместо “говори”, колкото и различно и модерно да звучи това. Както и не означава че трябва да казваме:

акцентирам вместо наблягам
анонсирам вместо съобщавам
аплаузи вместо аплодисменти
атрактивен вместо привлекателен, занимателен
борд вместо управителен съвет
брифинг вместо кратка пресконференция, изявление
визия вместо поглед, виждане
вираж вместо завой
гардирам вместо пазя
дестинация вместо направление
дилър вместо търговец
димерсия вместо измерение
екзактен вместо точен
електорат вместо избиратели, избирателно тяло
имидж вместо образ, облик, лице, лик
инвазия вместо нахлуване
иновация вместо изобретение, нововъведение
касае вместо засяга
кастинг вместо подбор
кеш вместо в брой
килър вместо убиец
комерсиален вместо търговски
лайф вместо живот, на живо
легитимен вместо законен
ниво вместо равнище
отпочвам вместо започвам
парти вместо купон, празненство
планинг вместо планиране
превенция вместо предпазване
презентация вместо представяне
преференция вместо предпочитания
приоритет вместо предимство
протежирам вместо покровителствам, закрилям
провокирам вместо предизвиквам
продуцирам вместо произвеждам
регулярно вместо редовно, постоянно
рейтинг вместо ниво
рекет вместо подкуп
сакрален вместо свещен
санирам вместо оздравявам
сепарирам вместо разделям, деля
стайл вместо стил
стартирам вместо започвам
удачно вместо точно, на място
фен вместо почитател, любител
фешън вместо мода, модерен

Трябва да призная, че според мен част тези думи са променили леко значението си. Например ние не може да кажем, че “оздравяваме жилищата” си, защото под думата “саниране” ние разбираме ясно и точно какво точно “причиняваме” на апартаментите си. Други думи пък просто допълват българския език. Не знам какъв точно е проблемът да кажем “удачно”. Този русизъм, произхождат от думата “удача” (късмет), звучи доста родно. Но вижте за необходимостта от “стайл”, “лайф” и “фешън” вече можем да поспорим.

Защо ви пиша всичко това? Още повече, че се признавам в грях, нарушавайки понякога чистотата на собствената реч. Просто, защото не бива да бъде така. В самото начало ви казах, че намирам руския език за богат и красив. Трябва да призная, че от 16 години аз говоря този език не повече от 30 минути на ден. И го обичам. И говоря за него с любов и уважение. Защото така е редно да се случва с родния ти език. Независимо кой е той - ти трябва да го уважаваш, обичаш и защитаваш чистотата му. Не бива да се поддаваш на лесното и моментно желание да го замърсиш с думи, които звучат модерно, но имат множество синоними в родната ти реч. Просто не бива! Ние сме отговорни за чистота на езика, които говорим, било то в ежедневното ни общуване, било в думи, с които се обръщаме към по-малкия ни брат или дете. Защото той ще говори като нас и той ще бъде онзи, които ще продължи да руши речта.

Привържениците на глобализационните теории може да не ме подкрепят. Не отричам, че Вавилонската кула, всички са били сплотени от общия език, но това съвсем не означава, че трябва да създадем единен и улеснен такъв сега. Но уважението е онова чувство, което започва да ни липсва все повече и повече и ако го върнем и усетим спрямо родната ни реч, тя неусетно пак ще стане “омайна, сладка”, дори в нея от време на време да се появява по някой “ивент” или “мейл”...

Седят двама мъже и си пийват ракийка с шопска салата. До тях кацнала летяща чиния, а от нея изскочило зелено човече и се приближило до масата. Невъзмутими, байганьовците продължили да си пият ракийката. Стояло зеленото човече, гледало ги, изчаквало реакция от тяхна страна, но нищо. Накрая се изнервило и казало: - Аз съм зелено човече! Мъжете го погледнали и единият казал на брата по чашка: - Е, налей на зеленото човече! Налели му домошарка в малката чашка, то пило, а мъжете продължили да се наливат. - Аз съм зелено човече! - повторило извънземното. Те пак го погледнали, но този път другият казал: - Е, налей на зеленото човече! Извънземното пак пило, мъжете продължили и те да се наливат. Зеленето човече не издържало и креснало: - Ама аз съм марсианец! - Такааа... На зеленото човече му стига! Усмихни се, България. Всички виждаме зелени човечета, когато прекалим с алкохола. Езотерици обаче твърдят, че извънземните са сред нас. Някои дори били добронамерени към човешката...

Брюксел: Разглеждаме случая "Марковска", ще излезем с официална позиция

ДАЗД отрече да има умряло дете в дома "Асен Златаров"

12 дела пред ЕСПЧ приключват с приятелски споразумения

Скандалът "Марковска" прерасна в конституционна криза

Хагският трибунал оправда хърватските генерали Анте Готовина и Младен Маркач

"Турците в България" – или за живота на етносите отвъд политиката

Скъпи приятели, наближава денят на първата по рода си Фабрика за управление на брандове. Благодарим ви за огромния интерес. Както обещахме, имаме удоволствието да обявим и изтеглената награда за участие в Brand Management Factory. Късметлията, изтеглен като печеливш в томболата, който “чете SocialEvо всеки ден” и който ще посети един безплатен модул на Brand Management Factory, е:

Илияна Върбанова от Roca Bulgaria.

 

Честито на Илияна от целия екип на SocialEvo.net!

Убедихме се, че имаме голяма и лоялна аудитория, на която сме безкрайно задължени. Заради големия интерес от читателите на Socialevo организаторите на Brand Management Factory решиха да отличат още един от заявилите интерес читателиt.

Това е Росина Тодорова от Столичен Електротранспорт. 

 

Организаторите от Ilyan.com и от The Business Institute искат да стимулират проактивните хора в държавните организации и компании, които търсят и прилагат нови знания, с цел да подобрят услугата си към клиентите. Браво на организаторите!

И така, ето че имаме двама наградени. Честито на Илияна и Росина. Надяваме се да се чувствате приятно и да придобиете много нови знания и увереност сред толкова много опитни специалисти. А за тези, които все още не знаят какво е The Brand Management Facory, вижте страницата на работилницата.

Снимка: SocialEvo

Подобни статии:

1. Спечелете пропуск за Фабриката за управление на брандове
2. Кой спечели Българските Фейсбук награди

На 27 ноември навършват 93 години от подписването на несправедливия Ньойски договор под диктата на Великите сили. Несправедливия договор доведе до несправедливо и недопустимо трудно положение на българското малцинство в Западните покрайнини, което е обречено на национална и културна асимилация (сърбизация) и обезлюдване на районите, населени с българско население. Новите политически реалности, настанали с развитието на евроинтеграционните процеси, членството на България в ЕС и кандидатурата на Сърбия за членство в ЕС, дават шанс и налагат необходимостта от преосмисляне на последствията от Ньой и промяна на досегашната политика към българското малцинство, както от страна на Сърбия, така и от страна на България и Европейския съюз.

Диана Маркова е родена в Стара Загора, но детството й минава в Казанлък. Живяла е в почти всички големи български градове, преди да дойде в София. Автор е на стихосбирката „Кръв по клавишите”, ИК „Жанет 45” 2012 г. Казва, че двата полюса в книгата й са Лудостта и Любовта. - Диана, откъде капе тази „Кръв по клавишите”? И защо млада поетеса като теб избра такова мъдро и кахърно заглавие за първата си стихосбирка? - Озаглавих стихосбирката „Кръв по клавишите” заради разлятата кръв по клавишите (б.а.- смее се). Въпреки че звучи логично, кръв не се е ляла буквално, спокойно. Но стихотворенията в тази книга са написани с кръв – кръв от сърцето ми, която се пръска от сърдечната ми артерия и се разлива по клавишите. Тук трябва да отбележа, че клавишите не са клавиши на пиано или друг музикален инструмент, а клавишите на компютъра ми. Кръвта по клавишите е метафора за искреността, истинността и голотата (острота и себераздаване) в писането. За единствения маниер, който пишещият...

Както съобщава ресурсът Engadget, компанията Elliptic Labs работи над технология с името Windows 8 Gesture Suite, позволяваща жестово управление на настолни и преносими компютри, без да е необходимо да бъде докосван техният дисплей. Чрез ултразвук разработката разпознава жестовете на потребителя в б...

Дългосрочният бюджет: Бъдещето на ЕС е заложено на карта Драстични съкращения в бюджета на ЕС за 2014—2020 г. биха го парализирали за десетилетие. В сряда се очаква депутатите да предупредят европейските лидери, по време на дебата с председателя на Комисията Барозу и заместник министъра на Кипър по европейските въпроси, да не допускат „нетните платци“ да ги [...]

Църквата няма да понесе отново да бъде изнасилена - казва още професорът от Софийския университет по повод драматичната ситуация с бъдещия избор на предстоятел на БПЦ.

Точно преди 30 години си отиде генералният секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз и председател на Президиума на Върховния съвет на СССР Леонид Брежнев. На 10 ноември 1982 година държавата смени програмната си схема и всеобща скръб завладя България.

За хората от моето поколение това означаваше следното: в училище ни накараха да почетем паметта на един непознат за нас човек, след което ни разпуснаха. По единствената телевизия излъчваха само спомени за непознатия, а от време на време прекъсваха с класическа музика. Родителите ни изпитваха силна досада от картинката.

Предварително се извинявам на искрено тъгуващите, но четирите дни между смъртта на патриарх Максим и погребението му ме върнаха във времето, когато в рамките на четири години бяхме принудени да съпреживяваме четири тоталитарни траура. Така ги беше подредила съдбата между 1981 и 1985 година – Людмила Живкова, Леонид Брежнев, Юрий Андропов, Константин Черненко.

Тук не става дума за паметта на патриарх Максим, а за нашето лицемерие. Едва ли и той си е представял краят на земния му път да стане повод за толкова грозен маскарад. В един момент се оказа, че всички са осиротели, че всички са живели според каноните, че всички са го обожавали.

Ако в тези дни беше проведено социологическо проучване, то със сигурност броят на ревностните православни християни щеше да се окаже повече от броя на населението на България. Промени се медийният език. В един момент хората се превърнахме в миряни, манастирът се превърна в обител, а телевизионните водещи започнаха да говорят на църковно-славянски.

Бивши комунисти, агенти и офицери от Държавна сигурност окупираха студиата и с изменени лица започнаха да бълват ценни мисли. Журналисти задаваха на гостите си въпроса “Вие вярващ ли сте?”. “О, да, много даже!”, отговаряха театрално покрусените. И никой не се сети да репликира, че такъв въпрос не се задава. Че въпросът за вярата е дълбоко личен и неподлежащ на скандиране.

Свещеници разказваха в национален ефир колко скромен човек е бил патриарх Максим и как е закусвал в малка чинийка. Истина е, че покойният патриарх не е попадал в контекста на митрополитите Кирил и Николай да се обяснява за автомобили и часовници. Но ако е бил влиятелен духовен пастир, както чувахме тия дни, защо не научихме за него нещо и приживе?

В дена на смъртта на патриарха в едно столично училище децата са били принудени да пазят едноминутно мълчание. След това учителка е раздала текстове за патриарха и е карала децата да ги четат пред класа. Учениците са се подчинили, но не са разбрали защо. Вероятно подобни сцени на асистирана скръб е имало и на други места.

Помните ли как се възмущавахме, направо се подигравахме с кадрите на фалшиво ревящи на глас хора заради смъртта на севернокорейския лидер Ким Чен Ир? Не е минала дори и година от тогава, а се постарахме да си създадем същото усещане.

Седмица по-късно доносници и мутри влязоха в открита битка за наследството на патриарх Максим. Маскарадът рязко приключи, лицемерието отстъпи пред реалността. И това е единствената добра новина в случая.

публикувано във Vesti.bg

Колажът е от сайта на Пловдивската митрополия

Как "вождът и учителят на всички народи" е обучавал "вожда и учителя на българския народ"? Най-автентичният отговор на този въпрос дава дневникът на Георги Димитров в страниците му за 7 ноември 1937 г.:

Откога захвърли коза и започна да носиш бабината ризка и да се снимаш в “позитивни” кампании? Да даваш “добрия” пример на “подрастващото поколение”? Откакто брат ти, плешивия, превъртя киното и го назначиха в “Колелото на късмета”? Откога стана един от тях, медийна курва от неясен калибър?

Питам аз и отгвор не искам!

Подлизурствам, следователно съществувам.

Започваме серията си "Издателски проект на седмицата" с представянето на една книга, чудесна не само като формат и начин на подкасяне към читателите си, но и като съдържание. Предстои ви да се запознаете с Унки Марлюнки, Джони и Ненаби (с ударение на последната сричка, важно е), чиито приключения Иван Раденков първо описва в "Невероятните приключения на Унки Марлюнки", а след това допълва и по различни мултимедийни начини. А защо я е кръстил "книга за татковци", предстои да разберете в миниинтервюто с него в накрая.

"Книгата съдържа 176 страници приключения, 4 песнички и над 100 картинки." Това е краткото описание, което можете да получите за издателския проект, когато разглеждате интерактивния му сайт www.knigazatatkovci.com. И в интерес на истината, възприемането на текста е доста по-пълнокръвно - разгръщаш страниците на по-малката като формат книжка, отпечатана от Полиграфически комбинат "Димитър Благоев" на специална хартия и със заоблени ръбчета, пускаш си в YouTube някоя от песните от саундтрака и се потапяш...

Пълната картина ни дава управителят на БГкнига Диана Бойчева: "Книга, разделител, плакати, диск с музика за PR цели, електронно издание, един развълнуван автор, два PR екипа и някой, който да свърши работата. Не на последно място - разпространението, защото в случаите, когато книгата се финансира и издава от самия автор, а не от утвърдено издателство, достигането до широкия пазар може да бъде затруднено". Всичко обаче започна с ето този трейлър, показващ щастливлия автор да се докосва за пръви път до хартиеното издание на книгата си:

Книгата е на пазара вече от няколко седмици, но усилията по представянето й пред нови читатели не са приключили. "Ще продължим, надявам се по достатъчно атрактивен начин, темата за татковците, които с гордост казват "Аз чета – заедно с моето дете", обяснява Стела Маркова, PR експерт на БГкнига. "С част от медиите и блогърите имаме планове, които предстоят във времето", допълва тя.

Според автора Иван Раденков на пазар като българския прессъобщенията са ефективни, но без по-стряскащи новини, скандали или вече познати лица е трудно да достигнеш до по-сериозните медийни канали. Маркова все пак е малко по-оптимистично настроена: "Приключенията на Унки Маркюнки” е мултимедиен продукт, който аз обичам да сравнявам с хубава приказка. А хубавите приказки се разказват лесно, защото по естествен път намират пътя си до желаните реципиенти. В случая, успяват да получат и телевизионно ефирно време, което, както знаем, е рядкост при книгите, още повече за дебютиращ автор". 

Кампанията по маркетиране на книгата е в начална фаза и БГкнига все още нямат пълна обратна връзка за ефективността на комуникационните канали, но отбелязват факта, че "всички, които разказват и ще продължат да разказват приказката – в традиционните и в социалните медии, а не на последно място – в междуличностни разговори, предизвикват реакции най-вече заради удоволствието, с което го правят".

Вижте какво казва авторът Иван Раденков за "Невероятните приключения на Унки Марлюнки" като издателски проект:

Кое те накара да "инвестираш" толкова много усилия и формати около една единствена книга -  оправдана ли е подобна "одисея" на малък пазар като българския?
По никой начин не е оправдана, ако тя се прави от само от един поръчител, който просто инвестира с цел печалба на пари. При мен нещата се случиха, защото имам идеи и много приятели, които пък имат способности и желание за изява. Комплексният продукт по-скоро представя различни идеи и изпълнители на пазара, отколкото да търси възвръщаемост. Ще дам примери - сайтът е направен напълно безплатно от Ники Генов, който просто се запали за идеята, а искаше да изпробва новите технологии за създаване на сайт само от една страница, не може да не напиша и музика след като съм член на Тролите и наскоро записвахме саундтрак за комикс, с приятели и самите Троли направихме и едно непрофесионално, но смея да твърдя, оригинално видео, а само за PR нужди има диск към книгата, иначе на всяка книжка има линк към сайта, откъдето човек да си свали песните.

И все пак - книгата за татковци за самите татковци ли е предназначена или за четене от татковци на техните деца?
Детската литература е толкова силна, защото тя е първата и нейният вкус ще определя отношението ти към литературата занапред. Затова не е лесно да се пише за деца. Не бях, а и още не съм сигурен дали съм се справил и нарекох книжката си Книга за татковци. Защото на хора на моята възраст книжката ще е интересна. Ако я четят на детето си, това ще е едно споделяне, което е страхотно. Освен това ще могат да обясняват и помагат тук-таме, където не съм преценил детската липса на опит или оскверненост от света. В този смисъл - книгата е за всички, но най ще й се радват вдетинени татковци с децата си.

Ще имат ли Унки Марлюнки, Джони, Ненаби и останалите нови приключения?
Същото ме попитаха издателите от БГкнига, когато си стиснахме ръцете за романа. Отначало се зачудих, но после си казах "Защо не?!" и дори измислих заглавие и завръзка на следващата част: "Унки и космичните пътешествия".
Междувременно направих на шега настолна игра за деца и родители, която тествахме и е адски забавна, но и учеща. Нарича се "Унки и водните пътища на България" и ще предоставя страхотни обрати и приключения на игралното табло с реките в България.

Днес ще продължаим с обиколката на Истанбул, която ни спретват Петър и Биляна. Бяхме вече в Света София и Цистерните на Юстиниан, днес продължаваме към Долмабахче, Таксим и Египетския пазар. Приятно четене:

 Истанбул – обиколка

част втора

Таксим, Долмабахче и Египетския пазар

  В тази публикация ще намерите информация за:

• Улиците на Истанбул
• Площад “Таксим”, Носталгичния трамвай и главната търговска улица Истиклял
• Кулата и моста “Галата”
• Египтетския пазар или Пазарът на подправките (Еминьоню)

Улиците на Истанбул

    Продължаваме нашата разходка по площад Султанахмет и виждаме турци, които продават сочна, вкусна диня в жегата. Цената е 5 лири… - Дръж ми апарата – казва Петър. – С този огромен обектив нищо не може да се спазари… И раницата ми подръж, ще *говоря* на турски. Речникът на Петър е беден – знае “кафе”, “чай”, “кебап”, “кач’ пара?”, “комшу”, “мараба”, “буйрун”, “хаир”, “пахалъ”, “евет”, ”зорлем гюзелик олмаз” и да брои до пет, но е ходил в Китай и е станал много добър в пазаренето… (съответно макар че не разбира каква цена му казват продавачите, се пазари, докато я свали на нещо разбираемо, разбирайте 5 лири или по-малко)… Продавачът само му прави знак да изчака, докато обслужи няколко англичани и японци, след което продължаваме, ръфайки диня, за която сме платили 3 лири. Зад Синята Джамия има малък пазар с павилиончета, където също се предлагат килимите и то в комбинация. Един от продавачите е решил да се справи с жегата в автомобила си по оригинален начин…

Котките също много харесват килимите му, но да мъкнем килим по автобусите няма да стане…

  Виж, шал – може. Първоначално ни предлага натруфени шалове от изкуствена коприна, но бързо се разбираме и стигаме до два семпли, но много нежни шала, които ни допадат… Естествена коприна – няма как да я объркаш, когато току-що си пипал другата – по-приятна на допир, по-топла, не лъщи, има лека текстура и издава леко скърцащ звук при търкане. Пазарим се близо до половин час, накрая си тръгваме с видимо ядосан вид от магазина и продавачът ни настига, за да си стиснем ръцете… А Биляна има страхотен шал на супер цена, които бързо станаха два на още по-супер цена (в крайна сметка ги спазарихме двата за 30 лири + малко сувенирче подарък)…*

              Слизаме надолу, в посока Галата и се наслаждаваме на препълнените с локум витрини, китните магазинчета и ресторанти, където правят всичко пред теб, включително омесването на тестото…

      Минаваме и покрай

централна ж.п. гара Истанбул –

като локация влакът пристига буквално до пристанището, така че от тази гледна точка пътуването с влак може и да е по-добрата алтернатива…

    Излизаме от гарата и се озоваваме на…

Пристанището

  Слънцето пече ярко и очертава силуетите на десетките минарета, а под моста “Галата” и около него постоянно минават корабчета – разходка до Босфора, до Принцовите острови, до Златния рог и кой знае къде още…

    Игнорираме подвикващите “капитани” на кораби, нахалните викачи от ресторантите, “мисирите” (така си нарекохме продавачите на печена царевица), просяците и рибарите, които се опитват да ни продадат улова си и минаваме моста.

По тъмно тази част на Истанбул е не по-малко красива!

    Нашият план обаче далеч не е изпълнен. Прехвърляме се на площад Таксим.

Площад Таксим

Името „таксим“ идва от арабски и означава „разпределяне“. На това място е била крайната точка на построения през 1731 г. водопровод, идващ от север и дълъг 23 км. По заповед на султан Махмуд І през 1732 г. тук е построено разпределително съоръжение, което отвеждало водата към различни градски райони.

  Днес на това място има красиви шадравани, Паметникът на Републиката, няколко заведения… Тук е и крайната спирка на Носталгичния трамвай, както и мястото да кажем, че допуснахме грешка в предварителното си планиране.

        Вървяхме пеш от моста “Галата” до “Таксим”, което си е 3,5 km, голяма част от които яко изкачване и потене, след което хванахме Трамвая на носталгията и слязохме по средата на търговската улица, откъдето продължихме пеш до кулата “Галата”. Правилният начин е – от нос “Галата” отивате до кулата “Галата”, от там си хващате носталгичния трамвай нагоре, разглеждате площад “Таксим” и се спускате пеш спокойно и надолу по главната търговска улица… (долният край на трамвая е близо до кула Галата, а горния - на площад Таксим – бел.Ст.) Колкото до Трамвая на носталгията, силно го препоръчваме – за 3 лири ще се насладите на уникално преживяване, в което буквално се мушкате между хората, на сантиметри от тях. Направихме опит да заснемем кратко видео по темата:   Самата търговска улица (булевард Истиклял, но местните не го знаят подобно на пловдивчани, които пък не знаят името на Главната – Княз Александър Първи – бел.Ст.) съдържа всичко, което сме свикнали да виждаме по улиците на София, Париж, Барселона, Брюксел, Франкфурт и Кьолн. Световни марки, лъскави витрини, само е малко по-лъскаво и ориенталско…  

  Една от най-големите далавери и направо задължителна в жегите е да си вземете фреш. Най-изгоден е портокаловият, на цена 1 лира за 200 мл чашка. Как да не се изкушиш, особено когато е зверска жега? Продължаваме към…

Кула „Галата“

 

Кулата Галата, наричана още Кулата на Христа от генуезците и Голямата кула от византийците е издигната през 528 г. по времето на император Юстиниан. Първоначално е построена от дърво в квартала на генуезците, а през 1433 г. е достроена от камък. В османския период, в различни години, са се намирали хамбари, затвор, морски фар, пожарна кула. Според легендата, в османският период, Ахмед Челеби Хезарфен, изпитвайки своето изобретение за полет с крила, прелетял от тази кула до противоположната на азиатска страна – Юскюдар. Висока е 67 метра, като в нея може да се влезе, стига да сте там в работно време (9-20 ч.) В противен случай може да ударите по една бира и да люпите семки с местната младеж, точно под кулата…

    Ние обаче сме уморени от дългия ден, така че се прибираме към хотела.

Площад Султанахмет и Синята Джамия

изглеждат невероятно вечер.

  В началото на ден 2 директно се отправяме към

Долмабахче Сарай –

домът на последния султан на Османската империя и на първия президент на Турция… Знаем, че трябва да сме там рано, в същия часови интервал като за Св.София :) Последната спирка на трамвая ни закарва до джамията и часовниковата кула.

  [geo_mashup_map zoom="8"] [geo_mashup_location_info] Кулата е построена от султан Абдул Хамид II, висока е 27 м и е чудесен ориентир за входа на двореца, който ще ви посрещне с прекрасна градина…

  Цените на музеите в Турция обаче хич не са приятни, а и има и специално увеличение за чужденци…

  Били сме в Лувъра в Париж, Музеят на шоколада в Кьолн,  Сант Анджело в Рим,леденият бар в Барселона, замъкът в Единбург и Парламентът в Букурещ, посетили сме десетки, дори стотици туристически забележителности, но 70 лв. за вход на двама души за музей не ни се беше случвало да даваме… На всичкото отгоре, вътре в двореца и в харема е забранено да се снима. Който иска да гледа, да започне от тук и официалния сайт http://www.dolmabahcepalace.com/… Ние имаме снимки на един изключително нахален паун, който Петър дебнеше в продължение на 40 минути, докато снима това:

      Погледът на пауна ясно изразява отношението му към ценовата политика на музея. За нас определено има какво да се види, но нормалната цена за вход би следвало да е 10, максимум 12 EUR според това, което видяхме вътре… Иначе музеят се пълни въпреки всичко и на излизане, входът му изглеждаше така:

    Възползвахме се от наличието на хора наоколо и помолихме една украинка да ни снима…

  Ако се вгледате много внимателно над главите ни, ще видите ето този прекрасен фонтан…

  Портата на двореца също заслужава внимание…

  Музеят се намира точно до морето и точно до входа има едно заведение, където са заснети много драматични разговори от “Перла”, “Листопад”, “Мечтатели” и другите турски сериали, в случай, че сте им фенове разбира се…(ако ходите на мач на Бешикташ също е подходящо място за след мача ;) – бел.Ст.)

  Мятаме се на трамвая и слизаме на Капалъ чарши. Малко трудно разбираме, че Капалъ чарши в неделя си е баш “капалъ”, демек “затворена” в неделя, но след това се отправяме по малките улички в посока Мисир чарши, докато постепенно излизаме на пазара до ж.п. гарата и пристанището.

Египетския пазар (Пазарът на подправките) 

    Пазарът на подправките (Еминьоню) e най-старият пазар в Истанбул и вторият по големина след Капалъ чарши. Има гълъби, хора, локум, билки, ядки, сушенки, маслини, риба, цветя, къна, сувенири и пойни птички.

   

(Тук вече изпадаме в лек културен шок, но…)

Пазарът е едно от малкото места, откъдето можете да си купите странни стоки, като пиявици например…

      В миналото е бил известен и като Египетския пазар заради многото подправки, внесени от Египет. (Авторите леко се заблуждават: не само в миналото, ами и днес името му е Мъсър (т.е.Египет) пазар. „Пазарът на подправките“ е буквален превод от обяснителния превод на английки, който използва турската туристическа индустрия за него. Надписът над пазара е именно Епипетски пазар** – всичко останало е обяснителен превод, подобно на израза turkish delight заместващ думата lokum (локум). Последното е особено забележително, когато видите български производител да пише на опаковката си „Български локум/Turkish delight“ – ако не вярвате, идете на фришопа на летище София ;) – бел.Ст.)  

Купуваме си това-онова и откриваме, че след толкова ходене, краката зверски ни болят. Около пазара просто няма къде да се седне, така че с прибежки и припълзяване от кафене на кафене се добираме до парка на Топ Капъ и релаксираме край чудесния градски шадраван. Нагледали сме се на Истанбул за следващите няколко години. Болят ни краката, потни сме, останали сме с 6 лири (4 за път и 2 за WC)… Взимаме си багажа от хотела, където ни изпращат също толкова сърдечно, колкото и ни посрещнаха, след което се замъкваме към автогарата, за да може този пост да приключи там, откъдето започна. Sonunda. Край.

        *Интересно как с пазарене се налага да стигнеш до нормалната цена ;) 15 лири на забрадка е обичайна цена извън туристическите територии - т.е.там където хората в Турция не се пазарят – бел.Ст. **Тема на съвсем друг разговор е, защо Капалъ чаршия не я наричаме Покритата чаршия, а Мъсър базар - го наричаме Египетски или На подправките ;) Аз като казвам, че правилото да казваме чуждите географски названия точно както го казват местните е тъпо и далече от унивесралността – никой не чува ;) – бел.Ст. Автори: Петър и Биляна Събеви Снимки: авторите   Други разкази свързани с Истанбул – на картата:   КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ :)  

Родителите не могат принудително да бъдат привличани под отговорност за неправомерно поведение от страна на техните непълнолетни деца в интернет - например ако нарушават авторски или сродни права, споделяйки файлове чрез мрежите за обмен на файлове. Това реши днес Федералният вър­ховен съд в Карл...

Акциите на Dell паднаха с 2 пункта веднага щом от компанията направиха последния си финансов отчет за изминалото тримесечие. Причината е, че, според обявените резултати, компанията е реализирала по-малко продажби от очакваните. В резултат на по-малкото продажби са по-малко и приходите им за периода....

Преди доста време в онлайн пространството се понесе слух, че известният холивудски медиен продуцент Питър Чернин ще се присъедини към борда на директорите в Twitter. Това се оказа истина. От социалната мрежа днес официално съобщиха присъединяването му към компанията. Чернин има доста голям опит в...

С приятели сте след работа. Вечерта продължава с удоволствие за всички вас и в един момент се сещате – пил съм, а колата? Как ще се прибера? Има отговор на този въпрос, вече е и под формата на приложение за Android. След създаването на TAXI Bulgaria логичната стъпка за Stenik беше да пристъпи към изграждане на подобно приложение, но този път не с таксита, а с компании, предлагащи изключително актуалната услуга “Drink and Drive”.

И ако до повечето такси компании можете да стигнете по различни канали, то при “Drink and Drive” фирмите е съвсем различно. С DND Bulgaria вече няма нужда да се ровите в интернет през смартфона си или да звъните на приятели, за да ви препоръчат фирма. Вече всички (популярни) компании са на едно място – във вашия мобилен телефон, а се очаква и списъкът да нараства на седмична база.

Ето и няколко предимствата, които получавате, ползвайки DND Bulgaria:

• Редовно обновяване на каталога с Drink and Drive компании, техните цени и добавяне на нови градове и курорти;
• Работи в офлайн режим – не е нужно винаги да имате интернет на телефона, за да използвате приложението.

 

Приложението е напълно безплатно за изтегляне и инсталиране. Заплащате само телефонния разговор или SMS според стандартните тарифи на оператора, когато поръчате услугата на избрана компания.

И в това приложение по подобие на TAXI Bulgaria е запазена добрата практика то да бъде развивано от самите потребители и компании, като отново присъстват формуляри за кандидатставане на фирми за включване в приложението, както и функция за докладване за нередности. DND Bulgaria вече е достъпно за сваляне за устройства с Android, а до броени дни се очаква и публикуването на iOS версия. Скоро ще го тествам и аз.

Снимки: Stenik

Подобни статии:

1. Google пуснаха подобрения на Google Drive за iOS и Android
2. Taxi Bulgaria: Бърза поръчка на такси за 50 секунди!

Един от многото минуси на Kindle е че ме запознава постоянно с нови заглавия, за които да си дам свободната част от заплатата, а новата книга на Гай Кавазаки за Google+ е част от тях. Свалих си книгата, за да видя какво толкова му е специалното на Гугълския Facebook… и не разбрах, но научих как да съм по-продуктивна в мрежата.

Плюсовете

What the Plus! е една от най-читаемите книги в последно време. Минава се бързо, между вечерята и лягането, като средното време за четене е към 3-4 часа. Илюстративна е и изцяло практически насочена – Гай Кавазаки не си дава свободата да плямпа излишно за това колко е готино в Google+ и преминава директно към съветите как да извлечете най-много от новата мрежа. Многото скрийншоти помагат за ориентирането в мрежата и способността да си свършите започнатата работа.

Не на последно (а може би даже на първо) място сред плюсовете на книгата е стилът на писане на Гай Кавазаки. Адски вдъхновяващ и зарибяващ, той успява някак да ви убеди, че “градът на призраци” Google+ си струва и може да ви донесе много плюсове. А с безкомпромисния си поглед върху мрежата той ви казва, че Google+ може да е вашето място в мрежата и с това право и отговорност вие можете (и трябва, за да опазите читателите си!) да селектирате коментари, да триете и блоквате досадници, да пресявате съдържание и какво ли не още.

По темата за досадниците, тезата на Кавазаки е странно освобождаваща. Той говори как трябва да прочистваме мрежата от троли и ретарди и безкомпромисно да трием коментари, които са злонамерени или не по темата. Досега винаги съм смятала, че запазването на коментари от ваши читатели е въпрос на свобода на словото, а според Кавазаки става въпрос за запазване високото качество в мрежата. Наистина, никога досега не съм гледала на възможността да триеш коментари като на отговорност към другите потребители, а може би трябва.

Минусите

Всяка книга, посветена на социална мрежа, е обречена на бързо стареене – така е и с What the Plus! Въпреки че в настоящия момент книгата е много интересна, първите метафорични книжни бръчки вече се появяват . След 6 месеца със сигурност не бих препоръчала творбата на Кавазаки, защото ще е напълно безполезна и по-млади конкуренти ще са се появили.

Друг минус е твърде схематичното съдържание на книгата. Да, съветите са полезни, но всички 200 страници приличат на голям “How-to” списък, а не на смислен текст с основна теза. Няма общо мнение за стратегия или обща цел в Google+. Да, платформата е млада и отчитам необходимостта от подобни напътствия, но главите са по-скоро блог-постове и нямате усещането, че получавате достатъчно съдържание срещу парите си, пък били те и 99 цента.

И последно – колкото и вдъхновяващ да е Кавазаки, няма сила на света, която да ви убеди в една платформа, ако там няма хора. Това е и проблемът на Google+

Заключение

Накратко, книгата е интересно четиво, което може да ви вдъхнови за кратко да изследвате Google+. Но нищо повече. Ако очаквате задълбочен преглед, не си взимайте What the Plus! Но ако искате книга с общи съвети за платформата и тънки трикове, изпробвайте я – ще останете доволни. Все пак за 3 долара ще научите доста.

Знае ли човек. То е като с парфюмите. Един ден си казваш, О, Боже, искам го... да е само мой... А после мръщиш капризно нос, уф, каква смрад... а? Има разни, дето даже го имат... и даже си го слагат, и на срещи ходят, полети с тази смрад... пфу. Какъв "мове гу" - лош вкус тоест. Та така и със зимата. Понякога ти се иска зима... и то толкова силно, че даже си вадиш екипите, скиорските, дебелите шапки и ръкавици, вълнените чорапи. Иска ти се да си ги погледаш малко, даже да ги пипнеш, да ги погалиш. Мислиш си, ето го снега, иде. Иде ли? Писал е класикът. За снега го е писал, не ще и дума. Сигурна съм. Иде ли, казвам и аз и гледам въпросително яркото слънце на циганското лято през прозореца. После пък си купувам вестник. И там, на втора страница, че и на трета - снимки на снегорини. Веднага си спомням една песен, но то е само защото много съм живяла - снегорина, момиче от сняг. И ми става едно такова умилително. Все едно сега ще извадим шейните... и ще се започне една игра, едно...

Съдия Венета Марковска на маса с Владимира Янева, председател на Софийския градски съд и семейна приятелка на вътрешния министър Цветан Цветанов и мъж на средна възраст, който според Mediapool силно прилича на бизнесмена Георги Георгиев

Прокуратурата е образувала досъдебно производство за подкуп и търговия с влияние по сигнал срещу бизнесмена Георги Георгиев, близък приятел на Венета Марковска. Това стана ясно вчера след изявлението на президента Плевнелиев и пресконференция на говорителя на главния прокурор Стелиана Кожухарова. В сигнала пише, че Георгиев е получавал дарения срещу влияние над Марковска за решаване на дела.

Тези скандални данни не бяха представени в Народното събрание преди гласуването на кандидатурата на Марковска за конституционен съдия.

Георгиев притежава многобройни имоти в страната, като много от тях са придобити с дарения, показва проверка в Имотния регистър.

Още през 2001 г. той е надарен с имот от 770 кв. и вила 60 кв. в Бояна, като дарителите си запазват право на ползване.

През 2005 г. Георгиев получава дарение от имот с площ 1455 кв/м. в София. В Царево той се договаря с кмета Петко Арнаудов да вземе терен от 1205 кв/м., разположен на метри от брега в Ахтопол срещу скромните 13 лева на квадратен метър.

През 2007 г. бизнесменът прави "голям шлем". Благодетели го даряват с апартамент от 83 кв/м на Дондуков 5. Същата година Георгиев е надарен с 20 декара ниви в землището на с. Буйновци в красивия Еленски Балкан. Третата придобивка е пак на морето и пак в Ахтопол, където бизнесменът Евстати Тодоров дарява Георгиев с 1015 кв., купени по-рано по същата схема чрез директно договаряне с община Царево.

2008 г. също е дарителоносна за Георгиев. Той се сдобива с цели четири парцела в София с обща площ около четири декара за без пари.

Част от тези съмнителни имотни придобивки са описани в разследване на Капитал от средата на 2010 г. През същата година започва досъдебното производство по сигнала срещу Георгиев.

В края на 2010 г. бизнесменът, известен в някои среди като Жоро Сърбина, прави поредния имотен удар. Той се обзавежда с апартамент от 85 кв/м. в луксозния комплекс "Сирена Апартмънтс" на първа линия в Златни пясъци, като плаща само 250 евро на квадрат, което е под себестойността на строителството.

Бърза справка в брокерските сайтове показва, че апартаментите в този комплекс се продават на цени от 1450 евро квадратния метър.

Продавачът, съгласил се на такава цена е фирмата "Златни Пясъци АД", която води десетки дела в Административен съд - Варна и във ВАС, където правораздава близката приятелка на Георги Георгиев - съдия Венета Марковска.

До последния момент Марковска и нейните защитници обвиняваха журналистите от Капитал и Медияпул, провели разследването за Жоро Сърбина, в доносничество и им приписаха тежки професионални грехове. Оказва се, че по същите факти е работило и държавното обвинение, но кой знае защо информацията не е трябвало да стане публична в процеса на избора на Марковска за конституционен съдия, а беше изнесена в последния момент.

Продукти за 4 порции:
За кюфтета:
500г кайма
1 глава лук
1 картоф
1 морков
щипка сол
щипка босилек
2с.л. мазнина

За доматен сос:
4-5 домата
1ч.ч. червено вино
2с.л. царевично нишесте
1ч.л. сол
1ч.л. червен пипер
2 зърна бахар
1 дафинов лист
1 клонка карамфил
2с.л. мазнина

Приготвяне:
Каймата се слага в купа. Картофът, морковът и лукът се почистват и измиват. Рендосват се. Добавят се към каймата. Поръсва  се щипка сол и сух босилек. Мляното месо се омесва. Купата се покрива с прозрачно фолио. Каймата се оставя за 30 минути да се овкуси. След това се оформят кюфтетата. Слагат се в тава. Поливат се с вода и мазнина. Пекат се на умерена фурна, 40 минути.
Доматите се измиват и рендосват. В метална касерола се налива доматеният сок. Доливат се 2ч.ч. вода. Съдът се похлупва и поставя на включен котлон. Сосът се вари на тих огън 20 минути. В чашата с виното се разтваря нишестето. Кашичката се налива при доматения сос. Поръсва се сол и червен пипер. Добавят се 2 зърна бахар, 1 дафинов лист и клонка карамфил. Поливат се 2с.л. мазнина. Разбърква се дървена лъжица. Съдът се похлупва, а сосът се вари още 30 минути. Порциите се сервират с по 2 или 3 кюфтета, поляти на зиг- заг с червен сос.

Когато шефът на руския газов монополист, разследван от ЕС заради монополизма си, налита в еуфория да целува и прегръща всеки български участник в церемонията по обвързването на България с руските интереси, това е издайническа мечешка прегръдка- единствен откровен жест в целия цирк с лъжите около „Южен поток”.

Познайте кой спечели и не може да се нарадва на фона на кривите усмивки на Бойко Борисов и изнасилените любезни гримаси на неговия преговарящ министър Делян Добрев!

Нито единият, нито другият, нито който и да е било от българските „победители” не се яви днес да пропагандира „победата” в конкуриращите се сутрешни телевизионни предавания. Водещият Виктор Николаев дори ги „издаде” от екрана на Би Ти Ви, че са били канени, но не са пожелали да се „похвалят”.

Защо ли?

Това прилича ли ви на обичайното поведение на Борисов и компания, които са в състояние да обявят за „успех” дори унизително слабото представяне на българските спортисти на олимпиадата в Лондон?

Ако се вярва на руските медии, командвани от Кремъл, Бойко Борисов е победил Владимир Путин, „изтръгвайки” цели 20 процента отстъпка в цената на руския газ. Но от онова, което видяхме от изпадналия в радостна истерия Алексей Милер, залитащ да млящи българските „победители”, излиза, че шефът на „Газпром” направо умира от щастие заради онези поне 2 милиарда евро, които ( пак според сценария на руските медии днес) най-голямата компания в света е загубила от сделката с най-бедната европейска държава ( което в Русия напоследък много обичат да посочват, колчем споменат нещо за България).

Вие помните ли коя е последната война, която е губила Русия? Бърз преглед показва, че това е войната с Япония през 1905 г. Но колкото Бойко Борисов е адмирал Хейкачиро Того от Банкя, толкова България днес е Япония на Балканите ( а е била наричана така по времето на Стамболов, дръзнал да се опълчи на руските заплахи и дори да скъса дипломатическите отношения с Русия, водейки България към един възход в икономиката, който никога повече не се повтаря по-късно в нашата история).

Смешката със сметката, която ни представят в тези невъзможна битка, е нещо като опит да ни кажат, че адмирал Бойко, подобно на Хейкачиро Того край Порт Артур, е потопил в Перловската река поне два милиарда евро руска печалба. Ако е така, защо се държи като да са му потънали гемиите?

Договорили са се, но не за цените, за които нищо конкретно не ни казват (били търговска тайна!), а за това как да ни баламосват за постигнатия „взаимен интерес”, който означава прокопаване на българската земя с руски траншеи за потока от руско влияние.

А и няма как да знаят какви ще бъдат утре цените- утре, а не след 15 години, както мило обещават да почакаме за първата печалба на България от транзитирането на руски газ.

Не могат и не искат да знаят как точно американското газово цунами, което се задава с евтиния шистов газ на световните пазари, ще промени ценообразуването- в САЩ цената на тази стратегическа суровина падна 4 пъти за последните 3 години, а страната изпревари Русия по добив, след което е на път да се превърне вече в износител.

Руснаците ги бива да печелят войни на принципа „ ние за цената няма да спорим” ( както се пее в прословутата песничка на Булат Окуджава от филма „Белоруската гара”). Но това се отнася за онези войни, в които Русия жертва храбро пушечното си месо, наречено народ, без оглед на жертвите. Икономическите си войни обаче Русия губи до пълна капитулация, какъвто беше случаят с разпада на СССР и просията пред победената във Втората световна война Германия за някой друг милиард германски марки ( преди петролния бум, съвпаднал с началото на управлението на Путин в края на миналото и началото на настоящото хилядолетие).

Като стана дума за хилядолетия: хилядолетния съветски рай(х), който ни обещаваха, се сгромоляса въпреки всички лъжи за неговата непобедимост и предопределена вечност- и въпреки несметните природни богатства, с които по независеща от човешкия фактор воля е надарена най-голяма сухоземна империя на света.

Не е България тази, която може да се пребори с руските опити за икономически реванш чрез суровинен шантаж. Европейският съюз обаче е колосална икономическа сила, пред която огромната по територия Русия е джудже.

Ако моите скромни разсъждения се строят на читателя незначителни оценка за падането на „българската крепост” пред чисто руския интерес на го има „Южен поток”, запознайте с позицията на Европейския съюз, която в превод от европейски език на езика на пълководеца от Банкя означава в резюме едно: ядец! Означава също, че и за Белене уж всичко беше предрешено, но когато става дума за ангажименти от геополитическо естество, България не е сама пред разплаканата от умиление руска мечка, намерила удобна хралупа в най-бедната европейска държава.

„Европейската комисия не разполага официално с важна информация за Южен поток, заяви в Брюксел комисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер, съобщи БНР.

Той отново напомни, че газопроводът ще трябва да бъде съобразен с европейските изисквания, когато стигне територията на ЕС.

България всъщност се явява първа европейска точка за тръбата, по която ще тече руски газ. Министърът на икономиката Делян Добрев на няколко пъти подчерта, че включването на страната ни в Южен поток е съгласувано с Брюксел.

От изказването на Гюнтер Йотингер обаче става ясно, че има доста неясни неща като например откъде ще минават трасетата и какви капацитети ще се реализират.

ЕК продължава да не знае дали за Южен поток ще бъде искано изключение от така наречения трети енергиен пакет на ЕС. Той въвежда задължение собствениците на подобна инфраструктура да гарантират достъп до нея и за алтернативни доставчици.

Дни преди подписването на инвестиционното решение с България високопоставен представител на „Газпром“ заяви, че по Южен поток ще се транзитира само руски газ.

По думите на Гюнтер Йотингер, ако бъде поискано такова изключение, комисията е готова да влезе в преговори и ще бъде строга, но справедлива.

Запитан вижда ли проблем между обвързването на подписаното днес у нас споразумение за Южен поток с бъдещата отстъпка в цената на газа за България, комисарят по енергетиката заяви, че това е въпрос за партньорите по договора. Kafene.net

Share on Facebook

Ким Тхуи е родена в Сайгон, Южен Виетнам, през 1968 г. Тя е дъщеря на онези „корабни хора”, които напускат ада на родината си, за да се приютят в страна, която би пожелала да ги приеме, в случая Канада. Потокът на живота я води от прекрасната къща в Сайгон, откъдето заможното й семейство е прогонено от войниците на Хо Ши Мин, през вонящия малайзийски бежански лагер до гостоприемното убежище в Квебек. Ким завършва право в Монреал, но се отдава на писането. "Ру" е първата й книга, а в тази автобиография читателят ще прочете невероятната история на нейния изпълнен с обрати живот. Потокът на мисълта й се излива в кратки глави, като началото на всяка подхваща края на предишната: хората, които среща по пътя си, ситуациите, в които изпада, и трагични, и смешни, и нелепи, и разтърсващи, семейството й с многобройните лели и чичовци, кой от кой по-колоритен, мъжете в живота й, синовете й, единият от които е аутист, огромната майчина любов, обичта към родната страна, където са й пели люлчини...

Това е опит да опишем едно несъществуващо телевизионно шоу - началото му, развитието му и резултатите му, така, както ни диктува единствено фантазията. Държим да отбележим, че нищо от описанието ни не отговаря на действителността, така че ние бихме могли да наречем себе си лъжци. Но няма да го направим! Ето за какво става въпрос: Шоуто се излъчва по една от телевизиите на малка държава. Сценарият не е колосален в сложността си - просто всичко, което се случва с участниците в него, трябва да бъде възможно най-близко до реалния живот. През целия месец, в който ще се излъчва предаването, в сградата ще има поне десетина скрити камери, които ще следят интимния живот на участниците. Трябва да уточним, че участниците са затворени и изолирани от света. Те са лишени от книги, вестници, радио, телевизия, интернет, пощенски гълъби, вестоносци, телеграфи, пощенски хрътки и джиесеми, тоест от нещата, чрез които хората доста наивно си въобразяват, че обменят мислите си. И научават какво се...

Всяка книга е амулет – притежава магически сили, отключващи се в мига, в който я разгърнеш. Някои романи те подтикват да мислиш, което – нека си признаем – в днешно време е същинско омайващо вълшебство. Други творби пък имат способността да населяват света около теб и в теб с въображаеми създания. А има и истории, които ти напомнят, че си жив, че всеки момент от съществуването е мисия за теб, урок, и трябва не просто да съществуваш, а да тълкуваш миговете, защото всичко е важно. Всичко има смисъл. Както ни учи „Ру”.

Ако кажете „ru” във Франция, в ушите на събеседника ви ще зашуми поток. Ако изречете „ru” във Виетнам обаче, звукът ще е от люлчина песен. Уж простичка дума, а наситена с множество образи и значения, подобно на всеки един от сегментите в книгата на Ким Тхуи.

Тънка, с нежнорозова корица и множество бели пространства след текста, оставени на вас, на читателите, на вашите мисли и чувства, породени от прочетеното, „Ру” ще спечели сърцето ви. Ще го направи с искреност, защото всяка една случка и среща е преживяна. Ще го направи с ведрост, ненатрапчива мъдрост и малки порции красотата, опаковани в мигове като подаръци. Ще го направи с хумор. Ще го направи и със силата на духа на своята авторка, която, въпреки всичко преживяно, остава несломима, мъдра и позитивна.

Ким Тхуи е родена във Виетнам, но семейството ѝ е принудено да емигрира заради репресиите на комунистите. От претъпканите с окаяници кораби през малайзийските бежански лагери до канадската провинция Квебек, пътят е дълъг и ако съдим по „Ру”, изминат успешно и пълноценно. Без омраза и недоверие, без лепене на етикети… само със съзерцание, разбиране и обич.

Не знам какво повече да ви кажа, за да ви убедя да прочетете „Ру”. Не мога да я анализирам, защото ме спечели като приятел, а не само като читател. Достави ми чисто удоволствие, макар и страниците да преминаха толкова бързо през мен заради малкия обем. Понякога имаме нужда точно от това – малко книжно лакомство, малко книжна любов, не огромен интелектуален труд, а само емоция, която да ни зареди за ежедневието с нови сили. И да ни помогне да мечтаем с лекота.

Прибирам се след работа по Околовръстното. От Драгалевци към Горубляне. Малко след 6. И след мен се появяват ярки синьо-червени светлини. Две коли на НСО избутват колите от двете леви ленти вдясно, за да минат. Пускам ги, не ми се занимава да преча, тегля им една наум. Като ме отминават пак ускорявам след тях.
Колите по този маршрут са толкова много, че мерцедесът и BMW-то на властта не могат да поддържат повече от 90 км/ч. Просто като избутат един от вдясно, пред него има друга кола и така. естествено всички се “помотват” да ги пуснат, това да не е  линейка? Оказва се че без изобщо да нарушавам правилника си карам спокойно с тяхната скорост (всъщност и всички други).

На разклона за Младост, двете коли свиват вдясно и поемат към Residential Park Sofia. Аха – президеднтът е. Неясно защо той има право да се прибере по-бързо при семейството си, отколкото аз – редови данъкоплатец. Друго си е президентско семейство – по-важно някак. Не че се прибира по-бързо, но очевидно се опитва. Поне ползва само две от 16-те си коли…

Резултатът за него е – същото време за прибиране (е, предполагам, че хората по пресечките на бул. България мислят друго), но куп псувни от обикновените прибиращи се трудови хора. Защо е нужно това?

снимката е само примерна, това е просто някаква кола на НСО

---

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

коментирайте на страницата ->

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

Очаква се потребителите и бизнеса в световен мащаб да направят над $ 1 трилион покупки през мобилни устройства до 2017 г., според нов доклад на фирмата за маркетингови проучвания IDC.

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

/Фили/ Вчера в София представители на Българския енергиен холдинг и руската компания „Газпром” подписаха инвестиционно решение за изграждане на газопровода „Южен поток”. Постигнато бе и споразумение за намаляване с около 20 процента на цените на руския газ, което ще влезе в сила от началото на 2013 година.

- Пламен, преговорите за „Южен поток” продължиха цели 8 години, но все пак договор има. Какви са неговите основни параметри?

- Само руската част на газопровода, Фили, е дълга 2 500 километра. Тръбите ще излизат край Анапа и после по дъното на Черно море ще стигат до България, откъдето се разделят. Северното направление е през Сърбия и Унгария за Словения и Австрия, а южното – за Италия. Ще бъдат захранени също мрежите на Македония и Хърватска.

Общият капацитет на „Южен поток” е около 63 милиарда кубически метра газ, като се очаква той да бъде достигнат през 2018-2019 година, но първата тръба ще заработи още през 2015-та. Стойността на българската част от проекта е 3 милиарда и 300 милиона евро, като Българският енергиен холдинг, който е реалната страна по договора, и „Газпром” притежават по 50 процента собственост върху съоръжението. През последните дни правителствени представители обявиха, че всъщност строителството на газопровода ще се финансира изцяло на проектна основа, тоест, държавата няма да бъде обвързана, включително и с държавни гаранции. Предвижда се 100 процента от средствата да се вземат назаем, а после да се изплащат с част от транзитните такси. Твърди се, че газопроводът ще се изплати за 15 години, докато експлоатационният му срок е 25, а жизненият цикъл на самата  тръба – около 40 години.

- Пламен, всичко това звучи добре като икономически и технически параметри, но дали наистина ще се случи?

- Сложен въпрос, Фили, чиито положителен отговор никой не може да гарантира. При всички случаи обаче не си първият човек, който изпитва съмнения. Те започват от темата дали Русия има газ, за да захранва достатъчно дълго пълния капацитет на „Южен поток”. Не дали има газ като обем, защото тя обем има, но дали технически е осигурен достъпът до него. Руснаците казват – да, редица специалисти се съмняват. При това може би с право, като се знаят проблемите напоследък със захранването на брата-близнак – газопровода „Северен поток”. Вторият проблем е свързан с банковия заем. Трудно изглежда, поне в момента, някоя банка да даде сто процента финансиране, над 3 милиарда евро, без никаква държавна гаранция. Вариантът, предвиден по-рано – от заем да се търсят 70 на сто от парите, а 30 на сто да се осигурят от собствени средства – беше по-реалистичен. Той обаче не устройваше България, която няма, а дори и да има, няма готовност да извади и плати сега половин милиард евро срещу печалби в бъдеще. Ако все пак се намери такава банка, то тя най-вероятно ще е руска и ето как опираме до третия, най-сериозен повод за съмнения, свързани с „Южен поток” – политическите.

- Какъв е политическият аспект тук?

- Той се свързва най-вече с прекалената българска енергийна зависимост от Русия, Фили и необходимостта тя да бъде намалена. И друг път е ставало дума, че България е почти сто процента зависима и новите проекти не спомагат за диверсификация на газовите, пък и другите енергийни доставки. Диверсификацията не само е една от важните български цели, поставени официално от правителството на Бойко Борисов в енергийния сектор, а е част също и от общата европейска енергийна стратегия. Някои специалисти тук казват, че „Южен поток” е нова тръба и значи – ето ви стъпка към разнообразяване на доставките. Само че не и на доставчика – възразяват техните опоненти. Струва ми се, възразяват с право. Защото за нашата енергийна независимост не е важно дали газът тече по една или две тръби, а е важно да тече не само от Русия насам. Отдавна обещаваните интерконекторни връзки с преносните системи на приятелски страни като Турция, Гърция и Румъния не са готови, въпреки усилията, които правителството уж полага за реализацията им. Газовите сондажи, които се правят на българска територия, още не са дали съществен резултат. След странна публична кампания на еколози, Парламентът забрани сондажите за шистов газ, технологията, която в САЩ смъкна цената на газа до 64 долара за хиляда кубически метра, докато ние плащаме на руснаците 534 евро за същото количество.

Всичко това означава продължаване на зависимостта. Този проблем до голяма степен се запазва и в новия договор за „Южен поток”, подписан вчера. Той не само не отваря, а директно ограничава възможността по същата тръба да тече газ, закупен от други, не руски източници. Неизвестно защо, това ограничение е прието от българската страна, въпреки че противоречи както на българския интерес, така и на европейските директиви за енергийните доставки.

- Пламен, при последните преговори с руснаците обаче въпроса за зависимостите сякаш остана настрани. Вместо това правителството хвърли усилия да обвърже съгласието за проекта „Южен поток” с договаряне на по-изгодни цени за руския газ през следващите 6 години. Доколко тези усилия се увенчаха с успех?

- Правителството е доволно, Фили. Вчера преговорите зациклиха, заради желанието на България да обвърже с цената на газа подписа си за изграждане на „Южен поток”, нещо, с което руснаците разбираемо отказваха да се съгласят. Наложи се в последния момент, когато срокът за подписване вече изтичаше, премиерът Бойко Борисов да разговаря по телефона с руския президент Владимир Путин и така се стигна до повода за радост на управляващите. Както бе обявено от премиера Борисов, през следващите шест години цената на руския газ за България ще падне с около 20 процента.

- Пламен, намаление от 20 на сто е наистина сериозно.

- Така е, Фили. Точните параметри на цената остават търговска тайна, но приблизителните сметки показват, че от януари 2013 година тя ще бъде около 420 евро за хиляда кубически метра газ. В сравнение с 534 евро досега, намалението е наистина значително. Лъжицата катран в тази каца с мед обаче е фактът, че дори и тази по-ниска цена, която ще плаща бедна България занапред, остава по-висока, отколкото цената, която и в момента плаща богата Германия. Но, какво да се прави, отдавна е известно, Фили, че истинската справедливост е дефицитен продукт. Особено в тази Вселена.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Във Facebook често се появяват хубави снимки, статии или коментари, които много ни се иска да споделим със своите приятели. Когато обаче сме с мобилния си телефон, това няма как да стане. Всъщност нямаше как да стане – вече е възможно с обновените Facebook приложения в App Store и Google Play. Преди дни Inside Facebook докладваха, че мобилния сайт на Facebook поддържа тази функционалност и че се очаква тя да споходи и мобилните приложения. Вече е там и е наистина удобна и проста. Натискате „Share“ под снимка, статус или видео например, добавяте малко текст от себе си, избирате с кого да я споделите и действате. Точно както на facebook.com.

Обновеното приложение за iOS има и други благинки. Вече има емотиконки, както е в приложението на Facebook Messenger. Отделно по-лесно могат да се tag-ват и хора под снимки, постове и пр. Във версията за Android също има подобрения по отношение на tag-ването по снимките. Сваляйте бързо, докато са пресни!

Подобни статии:

1. Facebook App Center вече е тук и дава препоръки за мобилни приложения
2. Pinterest за iPad и Android е вече тук!

Преди повече от две години Google предоставиха възможност на своите потребители да персонализират началната страница на търсачката с изображения  или графика по свой вкус. Тази функция вече няма да бъде достъпна. Новината, която беше обявена още през септември, изненада голяма част от ползвателите на онлайн търсачката. Ако вие също сте променили визията на началната страница на Google, можете да се радвате на тази възможност до 16-и ноември, след това услугата няма да бъде активна. Това обявиха от Google със следното съобщение:

Благодарим ви, че използвате фонови изображения. Със създаването на по-рационализирана страница на търсенето с Google за всички повече няма да можем да поддържаме персонализирането по този начин. Затова от 16 ноември 2012 г. вече няма да можете да виждате фоновите си изображения.

Всичко това се случва в момент, в който конкурентите на гиганта Google също полагат значителни усилия да увеличат своя дял в търсенето онлайн. Microsoft например също направиха няколко нови промени в Bing, ориентирани към началната страница на търсачката, като стартираха нова функция, позволяваща на потребителите да свалят изображения, които да служат като фон. Снимките се променят всеки ден и са свързани с актуални новини, годишнина или празник. От Yahoo също залагат на нов дизайн, който трябва да излезе съвсем скоро.

Промяната на Google не се харесва на много хора. Вие как я приемате? 

Подобни статии:

1. Вече можете да добавяте интерактивни изображения в Twitter
2. Google напомня за рождените дни като Facebook

Най-популярната професионална социална мрежа в света, LinkenIn, публикува интересна инфографика на своя официален блог, показваща кои са най-мечтаните професии в света. Информацията се базира на 8000 отговора на професионалисти, които имат активни и добре развити профили в социалната мрежа. Така LinkeIn отговаря на един много интересен въпрос, а именно за каква кариера си мечтаят повечето от нас.

Без никакви изненади най-мечтаната професия в Швеция, Индия, Сингапур и Индонезия е инженер. В Германия и Хонг Конг най-голяма част от потребителите на LinkeIn си мечтаят да бъдат учени. Изненадващо или не, доктор е най-желаната професия в ЮАР и Нова Зеландия. В Канада и САЩ мечтаят да бъдат учители, докато във Франция и Австрия хората искат да станат пилоти на самолет или хеликоптер.

По-подробна е информацията, разбира се, за профилите на потребителите в САЩ. Виждаме, че отвъд океана най-много мъже мечтаят да станат атлети и пилоти, а жените мечтаят за кариера в образованието или да станат ветеринарни лекари.

Снимка: LinkedIn

Подобни статии:

1. LinkedIn пусна опцията „followers“
2. Какво споделяме най-често в социалните мрежи [Инфографика]

Във вторник от популярния сайт за видео споделяне Vimeo обявиха, че пускат нова услуга „pay-to-view”, с която интернет потребителите ще имат възможност срещу заплащане да гледат пълнометражни филми. Услугата стартира в началото на следващата година, но още след нейното анонсиране от Vimeo представиха и първите шест филма, които вече са достъпни за посетителите на сайта. А това са именно „We Are Legion“, „Jeremy Jones’ Further“, „Beauty is Embarrassing“, „Sunny“, „Shut Up And Play The Hits“, „Sons Of The Clouds“. Изглежда, че цените и продължителността за наемане са различни за всеки филм – стойностите им варират от $5.00 за наем от 7 дни, $4.99 за 2 дни, както и $9.00 за 60 дни. Пълнометражните филми ще могат да се гледат на всяко устройство: смартфони, таблети, игрови конзоли, свързани с телевизор, дори и за някои „извънземни технологии“, шеговито подхвърля екипът, стоящ зад Vimeo.

Създателите на сайта откриват в новата услуга една страхотна възможност за филмовите творци да споделят своите работи чрез сайта, да печелят от своята работа и, най-важното, директно да взаимодействат с публиката. От друга страна феновете на Vimeo ще имат възможност да се запознаят с произведенията както на водещи режисьори в кино индустрията, така и с продукциите на по-неизвестни и прохождащи творци, и то на достъпни за това цени.

Бъдещите планове на Vimeo са да създаде една подходяща среда, в която филмовите творци ще трупат материални ресурси, които да могат да инвестират в нови филмови проекти. Чрез старта на  услуга „pay-to-view” екипът на популярния сайт иска да покаже подкрепата, която оказва на оригиналните филмови разработки и на хората, които стоят зад тяхното създаване.

Подобни статии:

1. Как да свалим видео от YouTube и Vimeo
2. Вземете своите безплатни визитки от Facebook!

Интересно изследване, проведено в университета на Масачузец, хвърля светлина върху това кога потребителите се отказват да гледат дадено видео. Проучването е направено от Рамеш Ситъраман и Шунмуга Кришнан. Данните, които ще видите, се базират на 6.7 милиона уникални потребителя, които са гледали 23 милиона видео материала. Извадката представя потребители от Северна Америка (79%), Азия (12%), Европа (8%) и други страни (1%). 

Първите числа, които правят впечатление в изследването, показват, че потребителите, които възнамеряват да гледат дълго видео, са по-търпеливи от тези, които очакват кратък видео клип. Графиката показва, че още на 4-тата секунда 20% от тези, които очакват да видят кратък материал, изключват прозореца или напускат сайта. Тази реакция обаче се наблюдава едва на 8-та секунда при потребителите, очакващи дълго видео. Това означава, че ако вашите видеа са кратки, е добре те да се зареждат под 4 секунди.

Другата интересна графика касае бързината на интернет връзката. Корелацията между скоростта и вероятността за напускане при видео материалите е доста силна, както се убеждаваме сами. Потребителите, гледащи видео през мобилни устройства, достигат степен на напускане от 20% чак около 13-та секунда. Свързаните с интернет през DSL, Cable или Fiber, достигат 20-те процента още на 4-та секунда. 

Данните от изследването на Рамеш Ситъраман и Шунмуга Кришнан ни показват, че когато става въпрос за видео съдържание, е добре то да е добре оптимизирано, за да не се получава висока „степен на отпадане“, позната още като „bounce rate“. При мобилните версии на нашите сайтове можем да си позволим по-дълго зареждане, но отново е добре да сме под 10 секунди „време на зареждане“, или „loading time“.

Вижте цялото съдържание на изследването Video Stream Quality Impacts Viewer Behavior: Inferring Causality Using Quasi-Experimental Designs.

Снимка: Free Icons

Подобни статии:

1. Autocomplete предпочитан от потребителите в Google
2. Потребителите на Pinterest купуват по-често онлайн и харчат повече от Facebook потребителите