4 през нощта – идеалното време за информативни есемеси.

Тия дни има избори. Веднъж на 4 години държавата ни пита какво мислим по въпроса с работата й. Възможните отговори са “ГЕРБ”, “БСП”, “ДПС”, “ДБГ”, “ДСБ”, “АТАКА”, 2-3 други, и “Каквото кажат другите”.

Аз лично искам по-малки данъци, по-малко чиновници, свободна инициатива, свободен интернет. Известно съвпадение с разбиранията ми имат ДСБ и ДБГ, с по един Интернет човек и в двете партии. Дано поне едната попадне в парламента.

Крайно време е да спрем да пазаруваме в Метро, Била, Карфур, Пикадили, Лидл и прочие. С всяко левче, което дадем там, унищожаваме бизнеса на някоя баба с градинка или на олигарх с фабрика.

За да продават във веригите, българските производители трябва да плащат такса брошура, такса каса, такса такса и какво ли още не. Френските субсидирани картофи от 4 лева едва ли плащат каквито и да е такси.

На конкурентна цена.

Аржентина е особена държава, от която можем да си извадим ценни поуки за собственото ни бъдеще.

Там всички проблеми с безработицата са разрешени с твърда ръка. 7 души бутат използваните колички, вместо 1. 10 души обслужват аптеката, вместо 2. Хотелът ви отпечатва собствен безплатен вестник и поддържа 24 часово денонощно дежурство на рецепцията с 2-ма души. Ако сте безработен и си мечтаете за такава работа, можете да гласувате за текущия популист или социалист, аржентинците са показали, че е осъществимо.

Аржентина показва как работи валутен борд в комплект със лява власт. Доларите ви са добре дошли на фиксиран курс от 5 песо за долар. Песотата от своя страна не се изкупуват обратно. Ако опитате – е, имате си сувенир, може да си купите с него рамка и да си сложите песото вътре. Може да опитате и нелегален ексчейндж, където има известен шанс да получите долар срещу 8 песо.

В Аржентина скъпите ни играчки като смартфони и нови лаптопи почти не съществуват. Има вносно мито от 50%, като бонус към проблемите с обмяната. В хранителен магазин не влязох, но чувам че имало фиксирани цени.

На обществото сякаш така му се струва ОК. Папата е аржентинец, а лошите са англичани, така е редно.

Btw, местните са готини хора.

В Аржентина хората протестират в подкрепа на папата и в подкрепа на военните. Вероятно протестират и срещу разни неща, но не съм стигнал до там да схващам надписите по плакатите.

Развих вредния навик да ходя на кино. Взеха да се появяват и хубави филми напоследък, макар и не много.

Последните седмици гледах Паркър, Кръв за кръв и Хензел и Гретел.

Паркър е готин, Кръв за кръв е с Колин Фаръл, който е готин, а Хензел и Гретел е като скрийнсейвър. Красиви хора плуват в кръв и тъпотия.

Трудно се нацелва по-празен салон. Трябва да се отбягва четвъртък, когато билетите са с отстъпка. Културата на зрителите е все по-ниска и много дрънкат. Вероятно най-добрият ден за кино в момента е сряда.

Софийска вода е в състояние да превърне всяка улица в произведение на изкувството. Използваните техники са кал, ръжда и чакъл. Инсталацията е безсрочна, за да имат шанс всички софиянци да й се насладят.

Имах щастието да съм командирован за PHPUK. В деня преди конференцията ми остана време за разходка, но времето ме хвана неподготвен. Трябваше да си взема ски грейка и шлем. В отсъствието на ски епировка, едва издържах на открито към час. Туристическата ми душа ще трябва да почака

Оня ден се возих с многодетен таксиджия, който се оплакваше че няма достатъчно работа. Това е протест, който мога да разбера, поради причини, които мога да разбера. Човекът искаше повече работа и имаше проблем с това да я намери, защото не може нищо друго да прави, освен да кара такси.

Протестите напоследък обаче са наопаки. Хора искат някой друг да им плаща тока, парното и помощите, заедно с други неща. Не искат повече работа, свобода и по-добро образование.

Лъвовете не чакат антилопата да се улови сама и да се сдъвче за тях. Животни, които искат да им носят фураж да ядат, без да мислят и мърдат особено, са говедата. В замяна ги жигосват, доят, живеят в миризливи обори, и накрая ги колят.

Миналата седмица в медиите се мярна новина, интересна с това, че на пръв поглед не би трябвало да е интересна с нищо. На някакво поредно заседание на парламента се повдигнал въпросът за депутатската ваканция. Заседанието било забележително единствено с обстоятелството, че наред с другите депутати, в залата се намирал и г-н Бойко Борисов – депутат от опозицията. Получила се някаква препирня, в която г-н Борисов застъпил схващането, че парламентът трябвало да се откаже от лятна ваканция – нали знаете, както народните приказки не могат да минат без принцесата, ламята, юнака и добрата фея, така съвременният популизъм не може без идеите, че на депутатите трябва да се вземат автомобилите, да не им се дават кюфтета и да не ходят на море.

Когато някой от залата се провикнал да похвали г-н Борисов за хубавия загар, тоест да намекне, че г-н Борисов вече е посетил морето, той отвърнал, че тенът му бил генетично заложен. Той самият искал да бъде рус, бял и със сини очи (тоест като мен, ха-ха!), но какво да правиш – природата го създала да е такъв, сякаш току-що се връща от море. После г-н Борисов си тръгнал, а журналистите го подгонили из кулоарите, препъвайки се един в друг и писукайки отзаде му най-различни въпроси. Той, без да намалява крачка, се обърнал през рамо, повдигнал вежда и им казал: „Отивам да се избеля“.

Ето на това събитие се натъкнах миналата седмица и дълго се чудих защо средствата за масово осведомяване са пожелали да го отразят, докато днес не ми просветна, че всъщност става дума за алегория. Става дума за цветовете на политиката! Ето, г-н Борисов се е родил в естествения цвят на българската политика – мургав. През по-голямата част от новата си история, още от края на 19 в., тя е била мургава и като мургава се е държала. Имало е обаче и моменти, когато е искала да се избели, че да заприлича малко на света, защото сигурно и тя като г-н Борисов тайничко си е мечтала да е руса със сини очи.

Какво ще стане с г-н Борисов, когато се избели, както обеща на журналистите? Логично, ще стане бял. И като такъв вероятно ще отиде на море, защото парламентът все пак няма да се лиши от лятна ваканция, пък и да се лиши, г-н Борисов и без друго е отказал да го посещава. Но какво става, когато един човек излезе на слънце изпод сенчестите подмоли на властта и околовластието? Нищо, ако е мургав по рождение, но не и ако се е избелил преди това. Както знаем от наблюденията си върху снежно белите чешки, полски и немски гостенки на Черноморието, на слънце бялото бързо става червено. И ако г-н Борисов се е въртял старателно на всички страни, както вероятно ще се върти в тъй сложната политическа ситуация, то наесен ще се появи в политическия живот червен отвсякъде. Червен от всякъде ще се появи и другарят Станишев, но при него е друго – той така се е родил.

Червен отвсякъде вероятно ще се появи и премиерът г-н Орешарски, макар че той почервеня сравнително по-късно, някъде при по-предишното управление. Впрочем, чели ли сте първият отчет на правителството? Това е документ, в който в зелен цвят са отбелязани онези задачи, които правителството вече е изпълнило. Всички зелени параграфи в отчета се отнасят единствено социални и популистични мерки – надбавки, енергийни помощи, цена на тока. В такива мерки няма нищо лошо, но това са мерки, които харчат, а не печелят пари. В разделите за икономика, малък и среден бизнес в отчета на правителството няма нито един оцветен в зелено параграф. А трябва да е точно обратното: парите първо трябва да се изкарат, а после да се харчат. Защото дори и в домакинствата, ако харченето на парите изпреварва тяхното спечелване, винаги се стига до теглене на заем, който после трябва да се връща от същите тези хора, които сега весело ще го изхарчат. А че в момента ще се случи именно весело харчене, ясен признак е актуализацията на бюджета и допълнителното ни задлъжняване с още един милиард. Не, в задлъжняването също няма нищо лошо, но е особено важно кой прави дълга и за какво ще го похарчи. Радва ли се сегашното управление на достатъчно одобрение от страна на хората, та да си позволи дързостта да тегли един милиард от тяхно име и да го обезпечи с техните доходи? И дали управлението ще вложи заема в реформирани сектори, така че тези сектори в бъдеще да произвеждат принадена стойност, или просто ще го изяде и, с извинение, ще го изака? Именно затова първите зелени пасажи в отчета трябваше да бъдат в секторите икономика, малък и среден бизнес, а не в социалните дейности. Но когато почервеняването е повсеместно, зелените сектори се появяват не там, където трябва.

Ето как се оказва, че избелването на политиците не е случайно, а е симптоматично и многозначително. То е прелюдия или към показването на истинския им цвят или придобиването на някакъв друг цвят, изгоден им от гледна точка на политическата конюнктура. А пък аз от своя страна, като отказвам да определям истинския цвят на Картаген, не спирам да мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За в. “Труд“

Tweet

На търпеливите читатели на този иначе политематичен блог предлагам изказването си на дискусията “Българската десница – ценности отвъд прехода“, на която ме поканиха господата от Младежкия консервативен клуб. Дискусията беше изключително интересна, като моят принос за това беше съвсем скромен. Казах неща, които съм казвал и писал и преди. Новото е парадигмата от 9 признака на десния човек. Който отговаря на поне 5 от 9-те, може формално да бъде броен за десен. Вие десни ли сте? Затегнете коланите, запалете цигарите и четете…

В нашия иначе умен и съдържателен обществен дебат по политическите въпроси трайно са се настанили две неправилни схващания. Според първото вече не си струва да се говори за ляво и дясно в политиката, защото тези понятия са се изпразнили от първоначалното си съдържание в днешния модерен свят. Второто е че десницата в България е в криза, граничеща с разпад и че в дясно могат да бъдат наблюдавани само жалки отломки на минала слава. Започвам изложението на възгледите си за дясното в България, като изразявам любезно несъгласие с тези две твърдения.

Първо, не съм съгласен, че лявото и дясното в политиката са се размили едно в друго, че вече не са това, което са били и човек трябва да избягва да ги споменава много често, когато се опитва да определи сам себе си политически. „Какво значи ляв, какво значи десен? Аз съм това, което съм!“. Такива мисли и такива изказвания могат да бъдат удобни единствено на политици, които искат „максимално да разтворят ветрилото“, тоест да убедят колкото може повече хора да гласуват за тях, независимо от техния икономически, социален и културен профил. Всъщност това че даден човек не може или не желае да определи себе си като ляв или десен, не значи, че не е ляв или десен. Ако котката не мисли себе си като Felis silvestris catus, това не означава, че не е.

Така както човек физиологически се дели на мъж и жена, така и политически се дели на ляв и десен.

Единното ни и неделимо тяло има две ръце и два крака, две очи и две уши и всички тези крайници и органи са от Бога създадени леви и десни и никога, в никакъв модерен и прогресивен свят, няма да престанат да бъдат такива. Лявото и дясното са част от цялото и цялото без тях не може да постигне целостта си. Разликата е че лявото и дясното в анатомията са дадени веднъж завинаги, докато политическото ляво и дясно могат да се сменят в убежденията на един човек с промяната на социалното му положение и дори само с промяната на възрастта. Когато съм млад предприемач, когато мачкам конкуренцията, когато плащам данъци и осигурявам работни места – аз съм десен. Когато остарея и се пенсионирам и започна повече да се интересувам от предлаганите социални услуги – тогава може би ще стана по-ляв. Същото ще се случи, ако бизнесът ми се разори и аз се принудя да се наредя на опашка в бюрото по труда. Но дори и на човек да му се случи, принуден от обстоятелствата, да промени политическите си убеждения и да премине от ляво на дясно или пък от дясно, на ляво, то това не значи, че лявото и дясното вече не съществуват. Напротив, това още веднъж доказва непоклатимото им съществуване. Още повече, че социално-икономическата ситуация на човека, както ще видим по-нататък, е важен, но не единствен фактор при неговото определяне като ляв или десен.

Съгласен съм обаче, че има разколебаване в дефинирането на хората като леви и десни.

И това разколебаване идва от нежеланието ни да си признаем, че краткият, но динамичен и вълнуващ исторически период, наречен „Български преход“, вече завърши. Много хора надигат глас: „Кога най-сетне ще свърши този преход?!“. Ами че той отдавна свърши, обаче този факт не искат да приемат онези, които смятат, че по подразбиране преходът трябва да ни изведе в една богата и просперираща България, където хората получават страшно много пари, независимо дали работят нещо или не, България, която по своята икономика и социална система прилича на нещо като Германия, Англия или Франция от добрите й времена. Никъде не пише, че краят на прехода трябва да се ознаменува с фойерверки и мед и масло от чешмата.

Преходът ни изведе там, където е мястото на една държава с нашата история, нашата култура и нашето население и в това няма нито нещо лошо, нито нещо ненормално.

Няма страшно! Това, че преходът свърши, не означава, че движението е спряло. Сега сме напълно свободни да ковем съдбата си и да градим бъдещето си. Преходът обаче наистина свърши и ясни белези за това са смяната на тоталитаризма с многопартийна парламентарна демокрация, приключилата приватизация и успешното членство на България в евроатлантическите структури. Сега България е прозападна капиталистическа страна с гарантирана частна собственост и защитени човешки права, независимо от нередностите по тези показатели, които често са тежки. Ясен белег за края на прехода е и кризата в политическата система или поне усещането за такава. Усещането за изчерпване на политическата система вече два пъти тази година изкарва хората на улиците, за да търсят нещо ново, което да отговаря на новата ситуация, в която се намира обществото.

Всеки, който казва, че има нужда от промяна в политическата система, признава, че преходът е свършил. Аз пък казвам, че преходът е свършил, без да има нужда от промяна в политическата система. Докато в България възстановяването на монархията продължава да бъде утопия, многопартийната демократична парламентарна република няма алтернатива. Тя трябва да се защитава и развива, а не да се подлага на съмнение. Проблемът не е в нормативната уредба на обществото, а в това, че никой не се съобразява с нея и вече са развити такива рафинирани схеми за заобикаляне на законите, че с пълно право можем да кажем: ние живеем в две действителности и всяка от тях си има свои закони и свои герои.

Но в момента не става дума за двете действителности, в които живеем, а за лявото и дясното и преди всичко за дясното.

Една от причините да се чуват гласове, които твърдят, че ляво и дясно вече няма, е промяната в същността на десните хора, свързана именно с края на прехода. По време на прехода основна характеристика на десния човек беше антикомунизмът. Както се викаше тогава по площадите: „Кой не скача е червен!“. Тогава много хора определяха себе си като десни, единствено защото бяха пострадали от комунистическия режим или пък по време на този режим не бяха успели да постигнат онова, което смятаха, че заслужават. Сред тези „десни“ хора на прехода имаше мнозина, които бяха антикомунисти, но вярваха (а и продължават да вярват) в социалната държава и нейната водеща роля в икономиката. Същевременно през прехода имаше много „леви“ хора с икономически и финансови интереси по цял свят, които с консервативна страст желаеха дълговечното запазване на онова статукво на червени куфарчета с пари и обръчи от фирми. И днес много от „десните“ хора са по природа леви и много от „левите“ хора по икономически и социален признак са десни.

Или поне така изглежда, ако приемем, че водеща в определянето на хората като леви и десни е икономиката. Трябва ли обаче безрезервно да приемаме такова схващане?

Заклинанието на последните години е „икономически растеж“. Това според всички е рецептата за излизане от световната финансова и икономическа криза. Аз пък мисля, че икономическият растеж не е достатъчното, дори не е главното условие човек да се чувства щастлив, ако изобщо приемем за вярно, че човек непременно трябва да се чувства щастлив и че това е смисълът на всички усилия на обществото. Фетишът на икономическия растеж е потреблението, а потребителят от света на рекламите, този, който от ден на ден трябва става все по-богат и все по-задоволен откъм бира, чипс и дамски превръзки, не е най-симпатичната форма на живот, създадена от еволюцията и в никакъв случай не е образ и подобие Божие. Тоест, когато искаме да определим десния човек или десния избирател, не бива да се ръководим само от икономически критерии.

Кои са нещата, които характеризират един човек като десен?

1. Десният човек иска сам да печели парите си и да се грижи за себе си и за семейството си, като разчита на своите способности, трудолюбие и упоритост.

2. Десният човек е индивидуалист, а не колективист.

3. Десният човек е активно солидарен, а не пасивно социален. Християнството е дясна доктрина, защото казва: „Ако имаш две ризи, дай едната на ближния“. Ако беше лява доктрина, щеше да каже: „Ако нямаш нито една риза, иди да си вземеш от ближния“.

4. Десният човек иска честно и законно да се съревновава с другите хора и в това съревнование да създава материални и духовни ценности и да се стреми към съвършенство.

5. За десния човек частната собственост е свещена и неприкосновена. За него най-доброто богатство е наследеното богатство. Затова десният човек, дори да не е получил наследство, се стреми да остави наследство.

6. Най-голямата ценност на десния човек е свободата на духа и съвестта, която му позволява да направи разлика между добро и зло и го поставя пред отговорността да избере едното от тях.

7. Най-висшият морален дълг на десния човек е да зачита свободата,  достойнството и собствеността на другия.

8. Десният човек вярва в Бог, тоест приема, че истината, доброто и красотата са обективни. Че са абсолютни, а не относителни категории и не зависят от обществена или междуличностна договорка.

9. Понякога десният човек е монархист по философски и политически убеждения, защото е устроен така, че винаги да търси и да изисква от властта истина и справедливост.

Както виждате, това вече няма нищо общо нито с антикомунизма, нито със социално-икономическия детерминизъм.

Ако един български избирател отговаря на поне пет от тези девет условия, то той би могъл да бъде определен като „десен човек“, който би познал себе си в идеологията на някоя истинска дясна партия и би гласувал за нея.

Именно тези хора са българската десница и аз не мисля, че те са в някаква криза.

Би било много полезно и поучително, ако някой преброи истинските десни избиратели. Не тези, които се „пишат“ десни от носталгия по антикомунизма или от хиперлоялност към един или друг „десен“ лидер, а онези, които отговарят на поне пет от горните девет условия. Тогава ще знаем коя е българската десница. Тъй както Светата православна църква са миряните, кръстени во Христа, а не клирът, така и българската десница са десните граждани, а не политическите партии, които ги представляват. И ако през последните години някой е в криза, то това не е българската десница, а нейното политическо представителство.

В криза е и доверието на гражданите към тяхното политическо представителство.

Толкова дълбока криза, че ги прави от една страна омерзени и фрустрирани от досегашните десни партии с всичките техни цепения, люспения и тънки инженерни сметки за попадане във властта, а от друга страна хронично подозрителни, мнителни и даже параноични спрямо всяко ново нещо, което се опитва да се появи. Параграф 22: за да ти повярват, трябва да си познат; ако си познат и известен – значи си оцапан. Ако си известен, ще кажат: „Ааа, знаем го ние тоя…“; ако си ново лице, ще вдигнат рамене: „Кой го знае пък тоя?“. Изобщо, както е казал Дъглас Адамс в „Пътеводител на галактическия стопаджия“, ако някой поиска властта, то това вече е достатъчно основание тя да не му се дава.

Но тъй като, ако ние, десните хора, не вземем властта, то ще я вземе някой друг и тогава ще е неприятно за всички, добре е временно да се откажем от сложността на своята свръхинтелигентност и болезнен индивидуализъм и да видим има ли някакво просто решение на проблема дали могат да бъдат представени и как да бъдат представени във властта онези около три милиона души, отговарящи на поне пет от горните девет условия.

Няма да влизам в подробности колко и какви биха могли да бъдат тези „прости решения“. Няма и голямо значение дали нов десен политически субект ще се появи на абсолютно чисто поле или пък ще се мине през коалиции на стари партии. Това е технология. Важното е новият десен проект да покаже, че се случва на принципите на политическия морал, а не на познатата грозна калкулация на интереси.

Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

Завчера Конституционния съд отхвърли искането на ГЕРБ да бъдат касирани последните парламентарни избори. Разискванията са били главно около казуса с онези 350 000 бюлетини, които бяха заловени в деня за размисъл. Причината да се поиска цялостна отмяна на изборите не са фалшивите бюлетини, заловени в готовност за експедиция по избирателните райони, нито скандалът, който гръмна в публичното пространство, а обстоятелството, че този скандал е гръмнал точно в деня за размисъл. Тоест, ако фалшивите бюлетини бяха хванати през някой друг ден или пък изобщо не бяха хванати, то нямаше да има никакъв проблем и конституционните съдии щяха да бъдат оставени намира да мъдруват върху по-важни неща. Ето така нашето бедно и изнервено общество за пореден път си зададе въпроса що за чудо е този ден за размисъл и нужно ли е изобщо да го има.

На мен денят за размисъл винаги ми е приличал на деня на жената. Така както веднъж годишно българският мъж е кавалер, уважава и цени жената, така и веднъж годишно (или на няколко години) българският избирател размишлява. Добре е да вярваш, че макар и само понякога българският избирател размишлява. Разлики между осми март и деня за размисъл безспорно има, като най-драматичната от тях е тази, че във втория случай кръчмите не дават алкохол, докато в първия се надпреварват да правят тъкмо това, но като цяло принципът е един и същ. И ако не беше денят за размисъл, сега нямаше да губим времето на Конституционния съд, но пък щяхме да пропуснем и насладата от цирка, който се разиграва около искането за касиране. Да поразмишляваме, макар че не е ден за размисъл и някой би ни изгледал с озадачено повдигнати вежди.

Така както ГЕРБ подаде оставка на правителството си и оглави протестите срещу себе си, така и поиска да бъдат касирани изборите, организирани и проведени еднолично от него. По този начин ГЕРБ каза, че не признава изборите си, но пък депутатите му ги признаха, като положиха клетва. Положиха клетва, обаче отказаха да ходят в парламента да я изпълняват. Отказаха, защото се обявиха за предсрочни избори, но не и преди да се промени лошият и действащ в момента избирателен закон, който самите те трескаво създадоха в края на предишния си мандат. БСП пък подскочи до тавана в лицето на лидера си Станишев и заяви, че искането за касиране е „пораженческа и деструктивна позиция“ и настояванията за предсрочни избори ще доведат до „хаос и нестабилност“ в страната. Но какъв беше космосът, който предложи правителството в замяна на онзи хаос, от който така се бои? Улични протести. Протестите предизвика пъстрата кавалкада от ярки назначения, сред които бивши членове на групировки и хора, които не знаят, че са били назначени, начело на която гордо се пъчи преживелия своя трагически катарзис Делян Пеевски. После, правейки се, че по улиците на София нищо не се случва и стриктно инструктирайки полицията и тя да се прави, че нищо не се случва, правителството си задвижи Южен поток, обяви, че ще ремонтира бюджета, че ще увеличава държавния дълг и всичко останало. На този фон Волен Сидеров, сринал рейтинга си до 2-3% благодарение на откровено безпринципното си политическо поведение, изпълни пространството с такива крясъци, че стресна хора даже и в чужбина. От ГЕРБ се отцепиха няколко души, сред които и един от най-верните на г-н Борисов сподвижници – Мирослав Найденов. Говори се, че ще ги последва част от парламентарната група на ГЕРБ. Така г-н Сидеров ще престане да бъде магьосникът, който държи ключа към кворума, а ГЕРБ и БСП ще стиснат ръце в името на националното спасение.

Не мога да си представя, че ако в деня за размисъл някой наистина е размишлявал, сега щяхме да имаме парламент, в който първата политическа сила е опозиция, която обаче отказва да се явява в зала, и правителство на коалиция, в която националистите подкрепят турците, чиито килимчета съвсем неотдавна палеха пред джамията, а пък турците подкрепят столетницата, която им спретна възродителния процес, с което стана формалната причина за създаването на ДПС. За какво ни е тогава ден за размисъл! Освен пък ако изборите са били резултат не от размишление, ами просто са били купени, откраднати и фалшифицирани. Но и така да е било, то от деня за размисъл пак няма смисъл. Колкото и да размишляваш, някой пак ще си плати и ще направи каквото е решил. Наистина, що за чудо е този ден за размисъл и нужно ли е изобщо да го има. Като седнеш да размишляваш, макар и така – съвсем набързо, както седнахме сега, най-много да ти докривее и както казва Яворов: „И гледаш, слушаш, не знам досадно защо ти стане: их, опустяло!“… Така че по-добре да не размишляваме и ден за размисъл да няма. Мисленето ражда тъга. Затова ми става тъжно, когато си мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За в. “Труд“

Tweet

Довечера ще участвам в предаването “Лице в лице”  по bTV и там ще ме питат за Харта 2013 и протестите. Ето какво смятам да отговоря, ако остане достатъчно време:

Протестите са много симпатични и обнадеждаващи, но са организирани неправилно. Вместо да обикалят бавно софийските улици със свирки и барабанчета като на някой хепънинг от рода на „София диша“, хората трябва да стоят мълчаливо около парламента и никъде другаде. И трябва да стоят там не след работно време, когато слънцето се скрие и се поразхлади, а трябва да стоят денонощно на смени.

Присъствието на хората пред парламента трябва да има само едно единствено искане към законодателния орган – да промени избирателния закон, както следва:

1. Нови избирателни списъци, съставени чрез активна регистрация на гражданите, за да се неутрализират т.нар. „мъртви души“ и възможностите за злоупотреба с тях;

2. Въвеждане на машинно гласуване;

3. Въвеждане на задължително гласуване.

Тези промени са напълно постижими и то в кратки срокове. Когато парламентът гласува нов изборен закон и той влезе в сила, правителството подава оставка, парламентът се разпуска и се назначават нови предсрочни избори. Това ще бъде правото ни на последен опит да спасим парламентарната демокрация, преди кризата да се превърне в безизходица и да се наложи да търсим с каква друга демократична форма да управление да я заменяме. Разбира се, има още много какво да се иска. Трябва да се регулира медийната среда, да се неутрализират възможностите за нерегламентирани финансови инвестиции в изборите като купуване на медии и журналисти, купуване на гласове и други видове изборна корупция. Тоест да се опитаме да печелим избори не само с пари. После трябва да се промени конституцията, но не и по-рано, защото едно Велико народно събрание при сегашните условия ще бъде избрано пак с договорен вот и фалшиви бюлетини.

Мисля, че на първо време енергията на протестите трябва да се насочи единствено към постигането на описаната по-горе бърза и сравнително лесна задача. Идеите за работни групи и граждански комисии, които да анализират и диагностицират тъканта на подменената действителност, е великолепна и нежно красива, но не предлага т.нар. „тайминг“ – кое след кое и в какви срокове става и до какви междинни и крайни резултати води. Нещата трябва да са прости. Хората – не. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За OFFNews

Tweet

Ще родят ли протестите ново дясно? Ще се обедини ли най-сетне българската десница? Ще заеме ли достойното си място? Тези въпроси идват като древна молитва за дъжд, всеки път когато десните партии се издънят, разминат се с властта и започнат да се люспят от мъка. И тези въпроси ще останат без отговор, докато не получим отговор на няколко други въпроса.

1. Коя е българската десница? Грешно е да се приема, че това са партиите, които определят себе си като десни. Българската десница е голямата съвкупност от десните хора, които десните партии се ангажират да представят във властта. Както е църквата – църквата са всички кръстени во Христа миряни, а клирът води службата. За да има възраждане на десницата, всички десни хора трябва да припознаят един единствен политически субект и да му повярват, бил той лидер или партия, а най-добре и двете. Наистина, българските десни хора се промениха с годините. По време на прехода десни бяха всички антикомунисти, хора със съсипани от тоталитарния режим съдби или пък хора, които ясно виждат безбожното зло в социалистическата идеология. Сега антикомунизмът вече не е актуален. Сега, ако трябва да дефинираме десния човек, ще кажем, че това е човек, който иска сам да се грижи за себе си и семейството си, като разчита на своите способности, трудолюбие и упоритост, човек, който иска честно и законно да се съревновава с другите хора в създаването на материални и духовни изделия, човек, за когото най-голямата ценност е свободата на духа и съвестта, а най-висшият морален дълг е святото зачитане на свободата на другия. Ето това е българската десница и ако има някаква криза в нея, то е само тази, че не е адекватно представена във властта.

2. Какъв да бъде новият десен проект? След като десницата не е представена добре, логично е да се попитаме как да се поправи това. Мисля, че начините са само два: да се постигне широко дясно обединение чрез включване на повече десни партии и организации (моделът ОДС от 90-те) или да се роди нов монолитен десен политически субект чрез включване на личности, при което гражданите, които досега не са се занимавали с политика, да бъдат поне два пъти повече от професионалните политици (моделът ДБГ от 2012). Проблемът на широкото обединение е този, че неговият първи ден ще е очарователно красив, а вторият му ден ще бъде уродливо грозен. През първия ден всички ще се хванат за ръце като братчета и сестричета, а през втория ден ще започнат пазарлъците и ще се окаже, че сладките позиции са по-малко, отколкото са дори само лидерите на присъдружните партии. Механичното обединение на десните партии в най-добрия случай ще доведе до сумиране на твърдите им ядра, но битката за негласуващите от омерзение или от мързел десни отново ще остане неспечелена. Другият начин, да се създаде нов монолитен субект, както се оказа, е още по-труден. Това значи или всички досегашни доброволно да прекратят съществуването си и да се влеят в новата организация, или пък да се появи отнякъде такова лидерство, което да издигне нова кауза, която да помете и обезсмисли старите. За съжаление, нашето общество вече е доста уморено, за да посрещне нов месия, макар че знае ли човек?…

3. Какво е бъдещето на дясното? Уж оптимистично, защото всички смятат, че целокупната десница се оказа извън парламента и не ѝ остава нищо друго, освен да намери бърз и хитроумен начин да попадне в него. Ситуацията обаче се усложнява от факта, че са налице една голяма псевдолява партия (БСП) и една голяма псевдодясна партия (ГЕРБ). Това не само идеологически обърква хората, но ги кара в много случаи да гласуват за едната, защото искат другата да яде бой от някого. Ситуацията се усложнява и от кризата в доверието и уважението към личностите. Ако някой стар и доказан лидер пожелае да оглави нещо ново, всички ще кажат: „А-а, знаем го ние тоя!”. Ако пък се появи ново лице, всички ще кажат: „Абе, кой е тоя, бе! Кой го знае него!”. Така че бъдещето на дясното минава през идеологията и лидерството. В неделя Радан Кънев стана шеф на ДСБ, което, както елегантно се изрази Сашо Йорданов в далечната 1992, е хубав ден за българската демокрация. Вероятно до седмици ще стегнат редиците и други партии извън парламента. Ще започнат консултации и най-вероятно ще се излезе първо с обща оценъчна декларация, а после няколко партии ще съумеят да конструират политически субект, готов да се яви ако не на предсрочни парламентарни, то със сигурност на редовни избори за европейски парламент догодина. Когато се представи добре на тях, тази конструкция ще бъде разпозната като зародиша на ново и автентично дясно представителство и ще започне да се развива като такова. А ако междувременно БСП успее да се превърне в истинска лява партия, това ще е добре за всички. Дори и за онези, които като мен мислят, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За в. “Труд“

Tweet

Мнозина знаят и с удоволствие разказват вица за Любезния Лос, в който се чува звучно „пльок“ и след като тапата изскочи, Любезният Лос поздравява: „Добър ве-е-ечер!“. Наистина, вицът завършва с тази сцена, а ние с нея започваме, но пък едва ли това е единственият случай, когато нещо в нашия живот върви наопаки.

За любезни лосове не знам, но скоро ще можем да се наслаждаваме на възпитани депутати. Вчера група бивши министри от ГЕРБ дала пресконференция. Темата била „омаскаряването на ГЕРБ от страна на новата власт“, но на фона на баналните оплаквания се прокрадва и абзацът, който ме изпълни с оптимизъм: „По думите на Дончев напускането на залата и поведението на ГЕРБ до момента има до голяма степен възпитателен характер“. След като степента на възпитателния характер е голяма, то с голяма доза надежда можем да очакваме и положителни резултати, тоест едни по-възпитани депутати, една по-възпитана политика и едно по-възпитано общество.

Но дали напусналата пленарната зала група на ГЕРБ с действията си възпитава само другите парламентарни групи? Мисля, че не. С действията си в парламента ГЕРБ възпитава преди всичко своите избиратели. Защото именно те, волно или неволно, са изпратили тази партия в парламента да прави политика от тяхно име. Затова и отказът да се прави политика, макар и срещу възнаграждение, е възпитателна мярка именно спрямо тези, заради които политиката трябва да се прави. Но тръгнали в този ред на мисли, можем да продължим и нататък.

Безспорно „до голяма степен възпитателен характер“ има и поведението на Атака. Звездният миг на тази партия бяха протестите през февруари, които от опасение дали изобщо ще влезе в парламента те ѝ дадоха двуцифрен резултат в процентно изражение. Тоест може да се каже, че в настоящия парламент Атака представлява радикализирания вот на улицата, тя е партията, изпратена в парламента, за да се бори срещу досегашните партии и да промени компрометираната политическа система, която с последното безпринципно правителство, което излъчи, стана още по-компрометирана. Вместо това обаче Атака (дали възмездно или безвъзмездно, това не знам или по-скоро за това нямам доказателства) направи възможно същото това безпринципно правителство и превърна ГЕРБ от победителка на изборите и първа сила, в опозиция, макар и неумела. Нима това поведение на Атака не е възпитателно? Възпитателно е и още как!

Възпитателно е и поведението на ДПС и то е възпитателно отново по отношение на собствените ѝ избиратели, както е при ГЕРБ и Атака, които, нека припомним, бяха добри партньори в предишния парламент и тогава заедно възпитаваха наляво и надясно. Формалният повод за създаването на ДПС в зората на демокрацията беше реакцията срещу възродителния процес. Като главен и единствен виновник за този процес беше посочена БКП, по-известна днес като БСП. Тази партия сама се определя като партия-столетница, тоест – приемница на всичко от Бузлуджа, през атентата в „Св. Неделя“ та чак до възродителния процес. Днес формалният повод за създаването на ДПС е забравен и движението участва в коалиционно правителство с възродителите на имената на членовете и избирателите си. Впрочем, движението участва в такава коалиция за втори път през последните два мандата и това безспорно има „до голяма степен възпитателен характер“.

Такъв характер има и поведението на БСП. Само че при него педагогическата мощ не е насочена само към избирателите, но и в една друга и специфична единствено за партията-столетница посока. Като членска маса и електорат положението в БСП е леко шизофренично. От една страна там има гладни, но верни на историческото дело пенсионери, които от време на време плахо прохлопват с празни тенджери, докато от друга страна имаме най-мощните и влиятелни индустриалци и банкери на прехода. Първите, най-общо казано, се олицетворяват от Янаки Стоилов, а вторите – от Сергей Станишев. Поведението на БСП по време на изборите и веднага след тях беше най-възпитателно именно спрямо Янаки Стоилов и левите избиратели, които той олицетворява. Всъщност, по моето скромно и, бързам да подчертая, съвсем непрофесионално мнение, в момента единствената автентична и истинска опозиция на властта е именно клетият г-н Янаки Стоилов. Всички останали, в общи линии, имат идентични програми, провеждат и биха провеждали, ако бяха на власт, една и съща политика. Че кой е против икономическия растеж чрез намаляване на административната тежест върху дребните и средни предприятия? Кой е против увеличаването на заетостта и намаляването на безработицата? Разликата е само в „обръчите от фирми“, които печелят обществените поръчки. Единствен г-н Стоилов продължава да вярва в социалната утопия. Друг е въпросът, че който тръгне да претворява тази утопия в законодателна и управленска практика, камък върху камък няма да остави в китната ни родина. Та, поведението на БСП с нейното на практика дясно-конформисткото правителство, е възпитателно именно спрямо левия кръжец на г-н Стоилов и гладно-лоялните избиратели, които той олицетворява и представлява.

Както се вижда от горния бърз и съвсем непретенциозен анализ, възпитателна дейност в България кипи и струи от всички и във всички посоки. Ако продължава със същата интензивност, скоро няма да остане невъзпитан нито един политически опонент и нито един симпатизант или избирател. Аз пък се чудя дали си заслужава Картаген да бъде превъзпитаван или просто трябва да бъде разрушен.

Tweet

За около половин процент вчера партията „България на гражданите“, в която членувам, не успя да влезе в парламента. Явно такава е била Божията воля и аз не протестирам. Причините са много. Оставям настрана нечестността на изборите, защото винаги съм обръщал повече внимание на това, което е зависело от мен, и по-малко на онова, което се е случило извън волята ми като подмяна на бюлетини, сплашване на застъпници, корпоративен вот и т.н. неща, които ни се случиха в Хасково. За мен по-важно е да признаем, че самите ние допуснахме съществени грешки, които можеше и да си спестим. Не успяхме да се позиционираме идеологически с нужната категоричност, както и не определихме целевите си групи и хората, които сме тръгнали да представляваме във властта. Не можеш да представляваш всички и всички интереси да защитиш. Политиката разделя, политиката не обединява. Затова и думата партия идва от латинската дума за част от цялото. Политиката е изкуството да избираш страна спрямо най-различни демаркационни линии и да заставаш на нея с упорство и последователност. Като следствие от лошото таргетиране и неясното ни идеологическо позициониране се появиха и недостатъчно категоричните ни публични послания – много хора останаха с впечатление, че сякаш не знаем каква позиция да заемем по важни за обществото и държавата въпроси. Това се отрази и на предизборната ни кампания, която имаше недостатъци както като съдържание, така и по отношение на своето планиране, организация и, не на последно място, финансиране. Ние направихме бедна кампания във всеки смисъл на тази дума. Гласът ни остана нечут, въпреки че в повечето случаи говорехме истини и предлагахме правилни решения на правилно формулирани проблеми.

Въпреки всичко не съжалявам. Благодаря на прекрасните хора от всички 11 общини на област Хасково, с които правихме заедно кампанията и въпреки скромния резултат, постигнахме номинално два пъти по-голяма подкрепа в сравнение с някои бивши управляващи партии. Вярвам, че това е само началото на всички чудесни неща, които ще направим заедно оттук нататък. Сигурен съм, че това може да се каже и за всяка друга област на България, в която „България на гражданите“ създаде своя организация. Благодаря и на тях като член на Националния съвет, макар и в оставка до следващото Национално събрание, когато ще се избере нов Национален съвет.

Сега, повече от всякога, България се нуждае от голям и истински десен политически проект. Лично аз от шест години мечтая за него и съм се мъчил да помогна за постигането му и на местни, и на парламентарни, и на президентски избори. Продължавам да вярвам, че „България на гражданите“, в чието създаване през 2011 взех вече и лично участие, за да не ми натякват, че бистря политиката от удобната и аристократична позиция на страничен и независим наблюдател, без да поема никаква конкретна отговорност, продължавам да вярвам, че „България на гражданите“ е именно този проект и той ще успее да докаже състоятелността си, когато навият парламент докаже своята несъстоятелност и техническата си неспособност да излъчи правителство. Така или иначе в тази изстрадала страна има едни, хайде да не казвам точно колко, процента хора, които създават принадена стойност, създават работни места, създават културни ценности и движат обществото напред. Те заслужават и имат пълното право да бъдат представени във властта и техните интереси да бъдат защитени чрез институциите. Тях искам аз да представлявам и техните интереси искам аз да защитавам. Откакто наблюдавам политиката, с удоволствие констатирам, че има много кадърни и много на брой кадърни десни политици, които могат да осъществят мечтания голям и истински десен проект. Всички те са граждани на България и мнозина от тях са в „България на гражданите“. Мисля, че ще е чудесно да стиснем десните си ръце, както мисля, че повече от всякога Картаген трябва да бъде разрушен!

Tweet

Започва да се превръща в традиция да коментираме последната анкета в блога, когато сме я заменили с нова. В случая последната анкета беше на тема какви са по убеждение читателите ми и бяха предложени цели 16 варианта, от които те да си избират. В анкетата участваха 1467 души, което е по-представително от повечето социологически проучвания, които се предлагат на смълчаното ни внимание по вестници и телевизии. Знаете, че ако социолозите обработят извадка от 1200 души, с мед да ги мажеш! Друг е въпросът колко представителна е самата извадка от извадката именно сред читателите на SULLA.BG, защото те през годините са доказали, че са малко по-особен биологичен вид – интелигентни, чувствителни, общо взето морални, като цяло сравнително богати и в повечето случаи леко налудничави, но без да прекрачват границите на добрия тон.

Като леви са се определили 210 души, което намирам за потресаващо. Слава Богу, за социалисти са се обявили едва 43, а за комунисти само 31. Това е донякъде ободряващо. Най-много левичари се изживяват като анархисти (56), а най-малко – като болшевики (8). А и дали настина се изживяват или само се лигавят, това, както се казва „един господ знае и стари жѐни” – вече споделих наблюдението си, че читателите тук са малко особени. Да определяш себе си като болшевик е екстравагантно. Да се определяш като анархист е логично, макар и глупаво – всеки тоталитаризъм започва с привидна анархия.

Дали обратното на анархизма е монархизмът? Не мисля. Монархизмът е обратното на някакъв хипотетичен „полиархизъм”. Обратното на анархията е хипотетичното „архия”. За съжаление, само 2% от анкетираните са се обявили за монархисти или, иначе казано, 29 души. Ако махнете мен, остават 28. Е, можем да ги изкараме и 4%, ако към тях прибавим и монархофашистите, но за мен това не е сериозно. „Монархофашизъм” е термин на полуграмотната пролетарска историография, която до такава степен не разбира нещата, че ги докарва до откровен оксиморон. Монархията е фундаментална ценност на консерватизма, на дясното, докато фашизмът е твърде ляв и социален. При това в Италия, а не в Германия, както са ни учили съветските филми. Имах случай шеговито да обсъдя термина „монархофашизъм” с един човек, за който се предполага, че разбира от тези неща. Посмяхме се от сърце. Човекът беше цар Симеон ІІ.

Много ми е приятно, че сред моите читатели консерваторите са близо два пъти повече от либералите. Първите са 18%, а вторите – 10%. 7% са либертарианците. Не знам къде да ги сложа. Ако ги пришия към либералите, дори и само заради името, то либералите почти (но не съвсем) ще се изравнят с консерваторите. Обаче няма да го направя, защото либерализмът в последните десетилетия еволюира в твърде лява посока, която го отдалечи от класическия либерализъм на „австрийските” икономисти като Мизес и Хайек, които са знаме на съвременните либертарианци. Разните неолиберали, еколози и бисексуални глави на семейства са толкова далеч от тях, колкото е далеч  и добрият стар и вечно напушен Боб Марли от другото знаме на либертарианнците – писателката Алиса Зиновиевна Розенбаум, по-известна като Айн Ранд. Тъй че, с риск да бъда гневно освиркан, съм склонен да причисля съвременните либерали към социалистите, социалдемократите и даже към болшевиките, нежели към някакъв кръжец на дясна нормалност.

Ха! Виждам, че съм предложил също така „нацист”, „расист” и „националист”. Не съм предложил „фашист”, което прави парадигмата определено непълна, но никой не е съвършен, най-малкото пък авторът на този блог и на анкетите в него. „Нацист” е друг крилат термин на болшевишката историография и, поне според мен, иде да определи частен случай на националист, който членува в Германската работническа националсоциалистическа партия на г-н Хитлер. Странно е, че цели 41 души се определят като такива членове. Но пък при тях това може да е проява на някаква носталгия и дори на гневна опозиционност. Вероятно същата гневна опозиционност е накарала други 39 души да се определят като расисти. При националистите е друго. Националистите са патриоти, пречупили патриотизма си през идеала на националната държава, който, поне по моето скромно мнение, е един твърде странен гарибалдийски и карбонарски (масонски) идеал, който е донесъл на цивилизацията безспорно ценни неща, но е причинил и много деформации като френската революция, октомврийската революция, двете световни войни и студената война. По този въпрос моят съвет е следният: бъдете империалисти, а не националисти, поне докато махалото не се заклати в другата посока.

Почти колкото нацистите са еколозите. Не че не ги разбирам, но не ги харесвам. Разбирам ги, защото в глобален мащаб има респектиращо финансиране за това, с което те се занимават. За отварянето и затварянето на дупките в озоновия слой, за затоплянето и охлаждането на планетата, за островите от пластмасови бутилки, големи колкото Гренландия, за паленето и гасенето на лампите, за ядреното лоби, за петролното лоби, за разделното събиране на отпадъците, за свръх изгодната търговия с парникови емисии и т.н. Не ги харесвам, защото аз със сигурност съм отгледал повече дървета и съм спасил повече животни от над 90% от еколозите, без да съм така досаден и креслив като тях.

И като казахме за еколозите, стигаме до най-голямата група от анкетираните. Най-многобройни, цели 21% или, иначе казано, 308 души от анкетираните са определили себе си като „велосипедисти”. Ето това е най-радостно за мен! Защото определилите се като „велосипедисти” са хората с категорично доказано чувство за хумор. А хората с чувство за хумор са солта на земята, аристократите на духа и чрез тях говори Бог. Предполагам, че определилите се като „велосипедисти” са чели един текст, който и аз съм чел, харесвам и препоръчвам. Ето един откъс от него: „…в този момент откъм градинката на „Св. Георги” се надигна горд и волен силует. Възседнал своя велосипед и сякаш слял се с него в един неделим организъм, колоездачът спря и подуши въздуха. Беше възрастен екземпляр на около 40-45 години. Със загоряло, леко небръснато лице и жилесто тяло, той сякаш беше еманацията на здравословния, натурален и отговорен начин на живот – същество, което не пие, не пуши, тревожи се за природата и се надява да е живо поне още 40 години, за да може да изплати всичките си кредити” (на целия текст можете да се насладите тук).

Та, така… Такъв е профилът на гордите и волни читатели на SULLA.BG. Ако искате, правете си изводи, ако не искате, недейте да си правите. Доколко тази анкета е представителна? Не знам. Но нека имаме предвид, че участниците в нея са българи, които могат да четат, които ползват интернет, които ползват интернет за нещо различно от чалга и порно, които четат в интернет, които, освен всичко друго, четат и блогове в интернет и които в интернет, наред с другите, четат и налудничави блогове като SULLA.BG. Но пък близо 1500 души са си близо 1500 души, независимо от това какво четат и за какво ползват интернет. Мисля си, че това е все пак донякъде обнадеждаващо. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

Да, давам си сметка, че „Номерът на Прошко“ звучи почти като „Номерът на китайката“, но какво да се прави – №33 ми се падна отново, след като преди две години ми се падна като на член в щаба на Прошко Прошков за кметските избори в София. Днес беше теглен жребият за номерата на партиите в интегралната бюлетина и на организацията, в която членувам напоследък (България на гражданите), се падна 33. Веднага казаха, че това било щастливо число, защото отговаряло на Христовата възраст и на още някакви неща, които не запомних. Първо, Христовата възраст е 33 само според Лука, докато според другите трима евангелисти е 30 и това следва да се знае добре. Второ, броят на годините не е знаково число за никого, защото е твърде променливо – мени се на всеки 12 месеца. Трето, страх ме е, че ако една партия е чак на 33-то място в една бюлетина, дълга към два метра, хората ще се уморят, докато стигнат до нея. Но пък, ако някой е решил да гласува за мен, мисля си, ще го направи, дори и да съм на 99-то място.

И така, дълбокоуважаеми читатели на този скромен бложец тук, ето го вашият стар и добър Sulla кандидат за народен представител не в една, а в цели две листи – водач в Хасково и на трето място в 24 МИР на София там, „дето той е израснал и първо мляко засукал“, както пее поетът. Вие сте виновни. От 2006 година дрънкаме глупости на този интернет адрес. Започнахме с безобразна поезия, после дълго време писахме за реклами, а накрая навлязохме и в слузестата територия на политиката. Колкото по-дълбоко навлизахме, толкова повече гласове се надигаха, въпиейки: „Защо само говориш? Защо само плюеш? Всеки знае да говори и да плюе! Вземи да направиш нещо истинско, че да те видим тогаз!“

Ето го истинското. В края на 2011 с моята стара колега от националното радио Меглена и с още неколцина съмишленици решихме да доразвием президентската й кампания в парламентарна. Имали ли сме акъл да го направим? Надявам се, че да, защото намеренията ни бяха чисти, теоретични и идеалистични. До голяма степен моите са такива и сега, предполагам, че и на другите – също. Защо казвам „до голяма степен“ ли? Ами от едната гола скромност…

И така, дълбокоуважаеми читатели на скромния ми бложец, аз съм кандидат за народен представител и ако стана народен представител, се надявам да продължа да бъда щастливият и усмихнат човек, какъвто ме познавате. За вас остава приятният гъдел чрез мен да се бъзикате с парламента на тази китна, гостоприемна и трудолюбива страна. Извън кръга на шегата, няма да се „бъзикаме“ с институцията, но ще се помъчим (и то с голяма надежда за успех) да направим така, че в нея да прозвучи нашият малко скептичен, малко скандальозен, но твърде интелигентен и информиран, но винаги добронамерен, компетентен и усмихнат глас.

Предварително се извинявам, че в процеса на кампанията поне два пъти ще ви изпратя SMS-и с подканяне да гласувате за мен. Ако някой от вас не получи такъв SMS, нека ми изпрати тук своя мобилен номер (както и мобилните номера на поне 20 свои роднини и приятели :D), за да ги облъча и тях. Този SMS ще съдържа следния текст:

Това е непоискана политическа пропаганда, но въпреки това гласувайте за мен с №33 в интегралната бюлетина, ако искате вашият биологичен вид да има представителство във властта. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен!“

Tweet

Трудно приемам етикета "Блогър", защото не ми е съвсем ясно какво точно означава това. Така или иначе, фактът, че пиша нещо понякога в този блог кара мнозина да ме определят така.

Като "блогър" понякога получавам покани за редовни блогърски сбирки на по бира. Не пия, но 1-2 пъти съм ходил на такива събития да се видя с приятели.

Източник

— Ще публикувам разговора ни в блога си. Как да те представя?
— Бивш собственик на www.zamunda.net

— Още ли си свързан със Замундата и ако да, колко печелиш на месец от реклами и СМС-и?
— Какви смс-и в Замунда, каква печалба? Ето ти едно мнение на страничен наблюдател: БТВ Репортерите: „индустрията с българския торент“ – кое е истина и кое лъжа?

Комитата пред студенти-политолози

Вчера вечерта, въпреки очакванията, че предстоящият дълъг уикенд ще осуети срещата ни със студенти по политология в СУ, все пак интересуващи се да чуят какво имаме да им кажем с Комитата имаше.

Бате Косьо започна пръв с изложение на тема "Партията на Телевизора срещу Партията на Интернет." Амбициозна тема, която ще оставя на него да коментира в блога си. Ще си позволя да обобщя част от тезите, които Комитата разви, по отношение на ролята на Интернет:

• Интернет спомага за засилване на личните връзки между хората, той ги нарече "хоризонтални";
• До скоро, медиите се изявяваха като единствен или поне доминиращ посредник между институциите и гражданското общество, а Интернет разби този монопол;
• Благодарение на "намесата" на Интернет в информационния монопол на традиционните медии, обществено-политическите процеси се ускоряват...

Така аз разбрах оста на разделение между политическата власт, поддържана от "средствата за масово осведомяване" и проявите на "спонтанна демокрация", често катализирани с посредничеството на Интернет.

Бойкометърът...

Моята роля беше да разясня един от проектите, по които работим с колегата — politikat.net, или както ние сме го назовали: "гражданска инициатива за намаляване на политическото лицемерие"...

Започнах с това, че Интернет и съвременните технологии могат да служат като инструмент за упражняване на свободата на словото за намаляване на лицемерието и политическите лъжи. За пример дадох бунтовете и протестите в арабските страни от Средния Изток.

Според Wall Street Journal, Египетските власти са помолили Водафон (55% от най-големия доставчик в Египет) да спрат “тотално мрежата”... New York Times пък пише, че сирийското правителство препятства достъпа на протестиращите до социалните медии и Интернет с цел да популяризират бунта си, само три месеца след като са разрешили достъп до фейсбук и Ютюб...

Това е така, защото Facebook и Twitter с групите си и с кратките си съобщения станаха основни средства за обмен на информация между протестиращите и общодостъпен начин за организация на протестите.

Обърнах внимание и на това, че правилният въпрос (както е формулиран от нюйоркския професор по журналистика Мичъл Стивънс) не е какво се публикува в гневните антиправителствени сайтове или какво пише в туитовете на протестиращите, а да се замислим

какво научават потребителите на глобалната мрежа в повече и какво им дава тя, което ги прави по-трудни за контрол и управление...


Припомних отново и едно много показателно изказване на Тони Блеър, според когото:

"През 60-те години се е случвало кабинетът да се оттегли на двудневно съвещание, преди да излезе с изявление по даден важен въпрос. Такова нещо не може да се случи днес - още по обяд на първия ден кабинетът ще трябва да си е събрал багажа. Днес всичко е въпрос на минути. Не можеш да си позволиш да реагираш дори със секунда закъснение. Ще кажа нещо, което обикновено няма да чуете от нито един политик или обществена фигура, но повечето от тях знаят, че това е самата истина: голяма част от работата ни – освен истински важните решения, които ни се налага да вземаме – се състои в това да се опитваме да останем в крак с темпото на медиите и с тяхната хиперактивност..."

В това, според мен, е и един от отговорите на въпроса за ролята на Интернет в обществено-политическите процеси — светкавичен обмен на доказуема и актуална информация. Земетресението го доказа — първата телевизия, започнала да предава репортажи, направи това часове, след като Twitter и Facebook вече разпространяваха информация за засегнатите региони, магнитуда на земетресението и евентуалните му поражения. В тази среда медиите са заставени да се адаптират към новата (за тях) среда, която дори у нас влияе на политическия живот макар все още не в мащаб, подобен на страните от арабския свят, но със сигурност по аналогичен начин.

Примерът, който дадох е със сайта Отворен парламент — граждански гласове, който повдигна темата за приходите на БФСки, оглавявана от Цеко Минев, която обеща да дари половината от приходите си за пострадалите от наводнението в село Бисер и за едни 3.6 милиона лева държавни пари, дадени за организация на събитие на частна фирма... Само няколко дни по-късно темата влезе и в мейнстрийм медиите — Капитал писа "кой е на пързалката"...

Казано просто — Интернет има силата и възможностите да влияе на вида и качеството на информацията, както и да участва във формирането на обществено-политическите процеси.

Партията на Интернет ще победи Партията на телевизора. Въпрос на време е това да се случи дори и в България.

politikat.net и студенти политолози, София, 23 май 2012

Чл. 194. (1) Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, се наказва за кражба с лишаване от свобода до осем години.
(2) Кражба има и тогава, когато част от вещта принадлежи на виновния.
(3) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.
Чл. 195. (1) За кражба наказанието е лишаване от свобода от една до десет години:
3. ако е извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот;

Та, драги ми Асене, колкото и да си гладен, едно предполагаемо, недоказано и спорно, от правна гледна точка действие, набедено от тези, които печелят луди пари на ТВОЯ гръб, за престъпление, не може да бъде "изправено" с друго ОЧЕВИДНО престъпление, което ти извършваш в рекламното клипче на въпросната телевизия и нейната, меко казано, крайно нескопосана кампания...

Назаем от Д. Цонев

Преди време, ако си спомняш, твои приятели им пиеха мозъка със сламки до там, че ги накараха и голи да се съблечат даже, за да илюстрират, колко са ограбени...

Сега, твоите хора те вкараха директно в престъпление. Преодоляваш препятствия (проникваш с взлом, казано по-просто). За какво? За парче салам и за това, че някой си е свалил "Стъкления дом", за който ти си си получил хонорара, който тези, които са ти платили, са излъчили вече и са реализирали печалби от рекламите в праймтайма... А някой, който не е успял да изгледа филма по телевизията, сега си го е свалил, за да те гледа теб!

Какво правиш обаче ТИ?


Проникваш с взлом в дома на своя фен, за да си откраднеш парче салам...

И за да реализираш нова печалба за тези, които вече са спечелили от теб и сега услужливо те набутаха в престъпление...

Източник

След 2-3 седмично чакане моята "връзка" в ПИБ, един от пиарите на Цеко Минев, ми се обади и ми каза: "Г-н Генов, за съжаление, няма да мога да Ви съдействам за интервю с г-н Минев. Ако желаете, може след месец пак да опитаме. Може и с други въпроси..."

Това беше същността на любезния отказ, на още по-любезната покана от моя страна, Скиор номер едно на Републиката да отговори на няколко въпроса, които аз и мои приятели, сред които Тома Белев, формулирахме.

Тъй като обаждането на пиара на Цеко Минев може да се разтълкува с много по-кратки думички, примерно: "Разкарай се, кой си ти, че ще смущаваш Негово Банкерско Скиорчество", реших да публикувам въпросите, които вероятно няма нито един журналист, акредитиран да отразява разточителните олигархично-правителствени вакханалии по ски курортите, няма да му ги зададе.

Това са питанките, на които Цеко Минев не пожела да отговори дори писмено:

1. Г-н Минев, какво е Вашето мнение - на какво законово основание спряха тази зима лифтовете на Витоша, тъй като ограничаенията в закона от март 2011 са същите, като при стария?
2. Защо, според Вас, не работеше лифт "Заека", свързан и, ако не греша, е собственост на МФВС?
3. Ако станете министър на спорта за 1 година, какво бихте направили?
4. Г-н Минев, в медиите се спекулира че вие сте реалният собственик на фирмите Юлен и Витоша ски. Каква е истината -  имате ли участие в тяхната собственост? 
5. Г-н Минев, в медиите излезе информация, че Федерацията по ски е сключвала договори с фирми управлявани от членове на управителният съвет на федерацията или техни близки. Каква е истината - има ли действително такива договори?
6. Г-н Минев, вестник 7 дни спорт публикува Ваше мнение, че Тома Белев е престъпник. Това наистина ли е Ваше мнение и в какви престъпления смятате, че е извършил?
7.  Г-н Минев, Федерацията по ски организира няколко пъти инициативата "научи се да караш ски". Кой помогна финансово за тази инициатива и колко деца до момента е обхванала тя?
8.  Кога ще имаме световни и олимпийски шампиони в алпийските ски?
9. Има ли у нас условия за провеждане на зимна олимпиада и къде?
10. Г-н Минев, кое, според Вас, може да върне българите по ски-курортите в България, тъй като много от нашите сънародници предпочитат да карат ски в чужбина, на по-евтини места, при получават по-качествена услуга?
11. И последният ми въпрос е по-скоро стратегически и хипотетичен. Как виждате бъдещето на ски спорта и туризма в България в условията на климатични промени и очаквания годините да стават все по-сухи, топли и непредвидими?

Оня ден, на 18 април, беше обявен първият Консултативен съвет при президента по развитие на регионите и инфраструктурата. Бях чул, че сред темите щяло да бъде и електронното правителство...

Съветът беше обявен като първия, който щял да бъде излъчван на живо в Интернет. С това влезе в новините.

Според мен, нищо друго нямаше.

Прежалих 3 часа и седнах пред компютъра с намерението да изгледам цялата емисия. Ще коментирам събитието като обикновен, средностатистичеки потребител, който професионално, или от граждански интерес бе решил да чуе какво ще си говорят президента, министрите, областните управители, депутатите и другите, присъствали на събитието.

Формат

Няма как форматът да е работещ при наличието на толкова много хора, които имат своите 3 минути за изказване. Лично на мен, опитът да събереш 30 участници в управлението под една или друга форма, да им зададеш една толкова обширна тема и да им дадеш техните 3 минути за изказване е нещо, като да организираш много продължителен брейнсторминг, резултатите от който ще анализираш впоследствие.

Освен това, минимум 30% от времето премина в благодарности към домакина, което допълнително разводни обстановката.

Лично аз, за времето, в което имах нормална свързаност и можех да гледам и слушам, не успях да разбера или да откроя някоя от темите. Нито път забелязах да се стигне до идеи за конкретни решения или действия.

До тук с формата.

Като разбрах, че нищо няма да науча или разбера, се замислих за

Техническото обезпечаване

И то беше далеч от приемливото за институция, като Президентството.

Бих откроил следните сериозни технически проблеми, които всеки администратор, особено, ако поддържа и обезпечава сайта на Президента, трябва да ограничи:

1. Използването на продуктите на Microsoft (Media Player и Microsoft Media Player) сериозно ограничава възможността на потребителите, ползващи все по-популярната Mac OS и други платформи, тъй като, в общия случай, това предполага инсталирането на допълнителен (платен или безплатен) софтуер и, въпреки това, не гарантира нормалното възпроизвеждане на излъчвания видео поток от сайта на Президента. Вместо това, можеха да се постараят да изградят, за времето, с което разполагаха, видео раздела на сайта според съвременните HTML5 стандарти или поне да ползват други плейъри, които биха гарантирали достъпа на много по-широк кръг потребители на мрежата;
2. Освен това, тази конфигурация на излъчвания видео поток изолира и все по-широкия спектър мобилни устройства и платформи, които завземат все по-голям дял от потреблението на Интернет;
3. Недопустимо е, при подобна реклама и заявка за "отваряне" на управлението и институцията, администраторите да не са предвидили и да не са изчислили върхови натоварвания на съвръра, поради големия брой зрители, което доведе до нееднократно сриване и "увисване" на предаването от офиса на Президента;
4. Редно е, при подобна заявка за "отворено управление", особено, ако една от заявените теми е "електронното правителство", администраторите на сайта да помислят и за алтернативни канали за излъчване на съвета. Нещо, което липсваше на 18 април и за което всеки средно компетентен потребител би се досетил;
5. Въпреки желанието на оператора на камерата, не всичко бе достъпно за зрителите, като например презентацията на Секретаря на Президента по икономиката и развитието на регионите и инфраструктурата, Елица Николова, която остана извън кадър.

Снимка с неизвестен източник... (#stopACTA)

Спорът около вредите и ползите от това, "да знаем, дали България разполага с индустриални количества шистов газ" прилича на спора между оптимиста и песимиста дали чашата с вода е наполовина пълна или наполовина празна.

С едно малко изключение.

Водата на оптимиста и песимиста тук е чиста.

Да разгледаме примера с водата, в контекста на добива на шистов газ по метода хидравлично разбиване.

Когато дискутираме вредите и ползите от това "да знаем дали България разполага с количества шистов газ, достатъчни за индустриален добив" няма как да не си зададем въпроса за чистотата на водата в чашата на оптимиста и песимиста, които спорят.

Оптимистът, в случая с шистовия газ, твърди, че водата е чиста или, че няма никакви рискове замърсената да се смеси с чистата. Тоест, за него чашата е до половината пълна. Ако бъде потвърден фактът, че разполагаме с огромни залежи на шистов газ, оптимистът твърди, че чашата ще се препълни толкова, че цената на газа да се доближи до американската — четири пъти по-евтин от руския.

Добре, но не съвсем.

От месеци се опитвам да разбера как точно оптимистът си представя това "доближаване" в условия, в които България се намира, където Газпром контролира огромната част от пазара, а делът от евентуалния добив на шистов газ, който България ще получи, в зависимост от концесионния договор, може да бъде от 1.5 до 30%. Не е ясно как добитият на територията на България от американската корпорация Шеврон шистов газ ще е в състояние да повлияе на 400% по-високите цени на газа от Газпром. Ако някой желае да закупи газ, извън договорените проценти, ще трябва да плати пазарни цени в среда, контролирана отново от Газпром. 

снимка

Борисов помолил Искров, той щял да помоли директорите на СИБанк и Банка ДСК да върнат служителите си на работа в събота и неделя...

Междувременно, в петък вечер ПИБ щяла да преведе едни 1,200,000 лв...

Надява се Борисов, че работниците ще си получат парите. Благодарен бил на всички страни, защото "добруването на работниците му е важно"...

Аз пък се надявам някога да науча отговорите на следните въпроси:

1. От къде са се взели парите?
2. На какво законово основание Борисов твърди, в петък вечерта, че ПИБ ще преведе сумата от 1.2 милиона лева? Ще помоли собствениците на банката ли?
3. Преводите към работниците най-вероятно ще минат през системата БИСЕРА, при която, ако преводът е направен след 15:45 на единия работен ден, ще бъде на разположение за получаване на СЛЕДВАЩИЯ работен ден след 10:30, сиреч, понеделник... И на БИСЕРА ли ще се обадят господата Борисов и Искров, за да задвижат преводите през почивните дни?
4. При толкова много молби, към СИБанк, Банка ДСК и, евентуално, ПИБ, какви молби ще трябва да изпълни в замяна Борисов, когато дойде време да си върне "услугите"?

Говорим ли за контент, няма по-подходяща картинка

1. Индустриите на съдържание отказват да се адаптират към новите условия на информационното общество. 
2. Репресивните органи систематично се опитват със законови или околозаконови методи да разширят правата и възможностите си за навлизане в личното пространство на гражданите.

1. Нееднократни, продължаващи опити за разширяване на правомощията на репресивните органи за контрол на мрежата и достъп до личното ни виртуално пространство и интервенция в личните ни цифрови права. 
2. Тенденция към многократно завишаване на употреба на СРС и достъп до трафични данни, докато борбата с престъпността и разкриваемостта на престъпления нямат положително развитие, а дори обратното.

В тази връзка, сравнението с Русия е неизбежно. Изборите и политическите драми в Русия, погледнати през призмата на гражданското присъствие в Интернет, разделят Русия на две — на „Партия на телевизора“ и на „Партия на Интернет“.

WEBCAFE ме провокираха, понеже не си падам по тази музика, да потърся едно, извинете, отвратително и елементарно чалга парче на Южен вятър, което е обявено за любимото на премиера Борисов. Не съм го чувал да го казва, но вярвам на Уебкафеджиите...

Пак от тях научих, че МЮЗИКАУТОР не можели да решат казуса с кражбата на Южен вятър, защото при тях парчето било с "неизвестен автор"...

Та, това парче е откраднато нота по нота от една много велика рок банда, групата Omega.

Това е оригиналът:



Това е ФАЛШИФИКАТЪТ:



Десетки, сигурно стотици хиляди са феновете на вероятно най-популярната българска банда ФСБ, които изпяха (в два албума) "След десет години"...



...но малцина знаят, че това парче е на Le Orme и се казва "Amico di ieri"



Ако ФСБ на корицата на албума си "След десет години" и при първото изпяване на песента в "Non Stop" все пак свенливо споменават, че музиката е на Antonio Pagliuca (без да става дума за Le Orme), то Южният вятър не съм забелязал да са се посвенили да откраднат мотамо музиката и да опорочат парчето на Омега по този отвратителен начин.

Иначе, "батальонът се строява" да брани авторското и сродните права чрез ACTA...

Вчера, 08 февруари 2012 г. правната комисия и комисиите по информационни технологии и по култура, гражданско общество и медии проведоха съвместно заседание по темата ACTA. Присъстваха министрите Трайчо Трайков и Вежди Рашидов, представители на IT сектора, организации за защита и колективно управление на авторски и сродни права, юристи и граждани.

Ще започна с аргументите, а после и един въпрос. Първо, тук се казаха много думи, че споразумението няма да промени по никакъв начин българското законодателство.
Тогава ми е странно, защо се чуха тука искания възможно най-бързо да се приеме. Нали нищо няма да се промени? Нещо не ми е ясна връзката между двете неща. 

Второ, имам чувството, че живея аз в различен свят. Значи, докладчикът в Европарламента обявява това споразумение за маскарад, дава си оставката, посланичката на Словения в Токио се извинява на словенския народ, че е подписала такова споразумение. 

Полша спря процедурите по ACTA, Чехия спря процедурите по ACTA, обаче ние тук живеем в някаква паралелна вселена, в която чуваме съвсем други работи.
Има нужда от основна реформа, в авторското право, в сродните права и то точно свързана с това, че репресивните мерки навлизат сериозно в личното пространство на гражданите. Тази реформа е наложена от технологичния прогрес. Тя не е защото някакви хора са се една сутрин и са казали „Ами, дайте сега ще се реформираме.“ 

Поради причината че, всеки човек в джоба си има телефон, на бюрото си има компютър и не може до всеки телефон и компютър да се сложи полицай. Абсолютно невъзможно е. 

Значи, трябва да се направи реформа. И естествено, да се намали до минимум лицемерието, защото ако си спомняте, когато живеехме по времето на комунизма, тиранията започваше от лицемерието, от лъжите, които се говореха, в публичното пространство, пренесени в живота те се превръщаха в тирания и в репресия.
Така че ние това трябва да го отхвърлим. И, заявленията че няма да се промени законодателството, те могат да се разглеждат и от обратната страна. Няма да се промени законодателството, няма да има реформа в тази област, значи България завинаги ще изостава на опашката. 

Това е неприемливо. 

Значи, въпросът е. Значи, знаете че текат паралелни процедури, в българския парламент и в европейския. Значи, ако българския парламент ратифицира, а европейският парламент не ратифицира споразумението, интересно ми е какви ще са последствията за България. 

Благодаря и да отговори този, който се чувства компетентен.

Асен Генов:



Вежди Рашидов:



Трайчо Трайков:

Здравейте всички, държа да ви запозная с позицията си относно Проекторешение за шистовия газ, публикувано вчера в политическия профил на Иван Костов във ФБ, председател на партията в която вече от два дни не членувам:

С това Проекторешение пак поставяте каруцата пред коня. Е, този път поне не поставяте пред коня скапана тиква, както направихте с остарялото становище (от 29 юни, 2011) на ГИ на БАН, което нарекохте "експертиза", въпреки че в него пише "не биха могли да се ангажират с аргументирано експертно мнение относно технологията за извличане на шистов газ посредством хидравлично разбиване". Ето как трябва да се случват нещата около шистовия газ според статията ми, която предлагах на вниманието Ви, на г-н Иван Иванов и на новоизбраното Националното ръководство на ДСБ докато още бях член на партията (до вчера), в която се позовавам на американските академици в риск комуникацията: "Логичните действия на българските институции, от позицията на адекватната риск комуникация, с оглед на легитимността на предпазния принцип и предвид интереса на цялата общественост, са да не подписват договори за концесии преди да бъдат извършени следните управленски и комуникационни стъпки:

• Правителството да изчака юридическия анализ на ЕК за адекватността на действащото в ЕС законодателството на проблемите при добива на шистов газ. 

• Отговорните институции, в лицето на МОСВ и МИЕТ, да изготвят подробен доклад за рисковете при технологията хидравлично разбиване – с оглед на световния опит и с помощтта на учени от всички страни, изследващи рисковете от тази технология.

• Правителството да изисква и да получи цялата информация за проучванията и производствения процес по добиване на шистов газ от всеки един изпълнител, проявяващ интерес към добив на територията на България, включително за химикалите, които се използват. 

• Правителството и Народното събрание да инициират промени в Закона за подземните богатства и в Закона за концесиите, така че те да отговарят на новите измерения на риска, които технологията хидравлично разбиване поставя. 

• Компаниите, проявяващи интерес към проучвания и добив на шистов газ да инициират обществени обсъждания с участието на всички заинтересовани страни и носителите на риска. 

• Правителството да спази задължителната предварителна екологична оценка за всяка конкретна полева работа по проучване и добив, съгласно действащото в България законодателство. 

• Отделите по комуникации и връзки с обществеността в институциите и компаниите да предават с помощта на и чрез медиите, чрез достъпни за публиката език и визуални средства, информацията за всички активности, изброени дотук. Комуникаторите и журналистите трябва да действат с висок морал и професионализъм.

Още по темата от Петър Карджилов тук.

Вместо да пиша дълги постинги, по-добре е да споделя няколко изпиратствани записа от сайтовете на телевизиите от тази сутрин.

Въоръжете се с търпение и изгледайте тези около 60 минути видео. В ролите основно — Комитата, Емо Георгиев и моя милост, освен Теодор Захов, Данчо Караджов и хора от министерствата...:

Няколко въпроса, на които всеки защитник на тезата, че от геополитическа гледна точка проучването и добивът на Шистов газ от американската фирма Шеврон ще ни помогне да се освободим от руската енергийна зависимост...

1. Вярно ли е, че земите, където ще се проучва и евентуално добива Шистов газ, са собственост на Валентин Златев?
2. Вярно ли е, че Шеврон добива Шистов газ на много места по света заедно с Лукойл?
3. Как точно Законът за концесиите регламентира и какви права той дава на концесионера върху добитата суровина, в случай, че такава бъде открита?
4. Какъв точно процент от евентуално добития Шистов газ ще получи българската държава, при условие, че при добива на злато от Дънди Прешъс Металс по данни, които са публично известни, България получава под 2 процента?
5. Ако допуснем, че България получи 5 пъти повече от газа, от колкото от златото на Дънди и достигне примерно до 10 процента, как точно това ще ни помогне да "изнудим" руснаците да ни продават по-евтино техния газ?
6. По какви пазарни цени ще си купуваме собствения газ, добит от Шеврон?
7. Ако приемем, че ще това ще са цените от средиземноморския пазар на газ, кое ще принуди Шеврон да ни го продават по-евтино от цените на газа на Лукойл, който доминира и на този пазар?
8. Как българската държава ще принуди Шеврон да разкрие всичките няколко стотин химикала, които са включени в течността, която се използва за хидравличното разбиване, ако част от тях са фирмена или търговска тайна?
9. Вярно ли е, че регионът, където ще се провежда проучването и евентуалния добив е подземна вододайна зона?
10. Смятате ли, че и ние сме идиоти?

Тези дни в медиите се появиха следните интерпретации на протестите срещу добива и проучването за шистов газ по метода "хидравлично разбиване" (фракинг):

"Тази кампания с протестите срещу добива на шистов газ беше организирана от пиар фирми от чужбина с мощна финансова подкрепа. Тези, които протестират и тези, които преговарят, го знаят това. Има върхушка, която е мотивирана и хора, които възприемат идеята по някакъв начин, защото мислят, че това е техен интерес" 

„Трябва да ни е ясно имаме ли индустриални възможности за добиване на шистов газ. Ние купуваме газ от Русия за 420 долара на 1000 кубически метра, а в държавите, които произвеждат газ цената е 99 долара за 1000 кубически метра”

Иван Костов. Източник

Това са двете тези, с които политиците умело подменят темата за шистовия газ и добива му чрез "хидравлично разбиване" или т. нар. фракинг. Ето как описва тази технология Евгений Дайнов за в. 24 часа:

[При] технологията “фракинг" (хидравлично разбиване) [се вкарва] сонда дълбоко надолу, тя помпа под налягане вода, пясък и химикали, с които разбива пластовете и освобождава газа от скалната прегръдка. С този подход Америка осигурява 30% от нуждите си и стана трети след Русия производител на газ. Дотук е ясно. Оттук започват споровете. Химикалите, казват ни “шистистите", са от репертоара на хранителната промишленост - напълно безвредн безвредни. Това е лъжа. Става дума за коктейл от 650 вида химикали, пазени в “търговска тайна". Но се знае, че съдържат радиоактивни газове като радон, а също така метан, арсен, ацетон, химикали от породата на антифриза и подобни.

14 водещи петролни и газови компании са употребили повече от 780 милиона галона продукти за хидравлично разбиване, без да се брои водата, добавена към сондите. В крайна сметка, компаниите са употребили повече от 2,500 продукта за хидравлично разбиване, съдържащи 750 различни химикали и други компоненти. Съставката BTEX — Бензолът, Тоулолът, Ксилолът и Етилбензолът са включени в SDWA (Закон за сигурната (чиста) питейна вода; Safe Drinking Water Act) и са опасни замърсители на въздуха. Компаниите извършващи хидравлично разбиване са инжектирали 11.4 милиона галона продукри, съдържащи поне един от BTEX химикалите през последните 5 години. Метанолът, който е употребяван при 342 продукта за хидравлично разбиване, е бил най-широко използваният химикал между 2005 и 2009 г. Тази субстанция е опасен замърсите на въздуха и е потенциален кандидат за списъка, регулиран от Закона за чистата питейна вода. Други най-широко срещани химикали са Isopropyl alcohol, 2-butoxyethanol, и ethylene glycol. Много от течностите, използвани за хидравлично разбиване, съдържат химикали, които са фирмена или търговска тайна. Компаниите са използвали 94 милиона галона, включващи 279 продукта, описани като фирмена или търговска тайна. В много от случаите петролните и газовите компании не са в състояние да идентифицират тези химикали, обект на фирмена и търговска тайна, което подсказва, че тези компании инжектират химикали, които не могат да идентифицират.... 

Снимка: Дарик

Вчера Сметната палата отказа да направи одит на Българската православна църква, защото държавната субсидия за вероизповеданието от 1 милион и 500 хиляди лева, според председателя й, Валери Йорданов, "е под нивото на същественост". Другаде писаха, че няма да има проверка заради "малък публичен интерес"...

Думите му, цитирани от Дарик, са:

„Много са малки сумите. За 1,5 млн. лв. просто... Ние имаме толкова огромни, високобюджетни организации с десетки, стотици милиони. Тази субсидия е прекалено малка. В бъдеще може, но по принцип това е под нивото на същественост за проверка. Те нямат държавни имоти или общински, които да стопанисват. Субсидията за мюсюлманското вероизповедание е половин милион, а за църквата милион и нещо. Малък е публичният интерес с оглед на малкия ресурс"

Направих си труда да се свържа с мои познати, компетентни по темата, чиято професионална дейност е свързана с функциите на Дирекция "Вероизповедания" и от тях получих отговор на следните въпроси за разпределението на държавната субсидия за някои вероизповедания. Обърнете внимание на разминаването в думите на Валери Димитров и сумата, която фактически е разпределила дирекцията за мюсюлманското вероизповедание. Не твърдя, че е умишлено, но почти тройно разминаване е недопустимо за служител на Сметната палата (или за Дирекцията).


Как се определя размера на държавната субсидия?


На основание чл. 35, т. 9 от Закона за вероизповеданията и чл. 74, т. 8 от Устройствения правилник на Министерски съвет и на неговата администрация дирекция „Вероизповедания” на МС проучва нуждите и чрез дирекция „Бюджет и Финанси" прави предложения пред Министерския съвет по проекта за държавния бюджет за размера на държавната субсидия за подпомагане на официално регистрираните в страната вероизповедания. След одобрението на предложението от Министерство на финансите и гласуването му от Народното събрание същото се записва в приложение № 3 на Закона за държавния бюджет за съответната година.

Проучванията се правят чрез съгласуване с централните ръководства на вероизповеданията, митрополиите на БПЦ и районните ръководства на другите вероизповедания, църковните и джамийските настоятелства и духовните съвети. Критериите по които се работи при определяне на конкретните суми за
отделните вероизповедания са:

• Численост на вярващите. 
• Брой на молитвените домове на вероизповеданието и състоянието им. 
• Колко от молитвените домове са паметници на културата. 
• Налагаща се финансова издръжка за пълноценна работа на вероизповеданието. 
• Състояние на сградния фонд и охраната на паметници на културата със световно, европейско и национално значение. 
• Предварително обсъдено и планирано издаване на религиозна литература от страна на вероизповеданията.

На базата на получените, разгледани и одобрени искания от централните ръководствата и местните поделения на вероизповеданията дирекция „Вероизповедания” изготвят списъци по траншове с предложения за конкретното разпределение на субсидиите за местните поделения на вероизповеданията.

Направените списъци се предоставят на главния секретар на МС за утвърждаване.След утвърденето им от главния секретар на МС списъци се предоставя на дирекция „Бюджет и Финанси" на Министерския съвет за изпълнение.

Дирекция „Вероизповедания”:

• Следи за своевременното изпращане на разпределените субсидии до бенефициентите, чрез получаване на разпечатки от дирекция „Бюджет и Финанси" на МС. 
• С писма информира ръководствата на централните, местните поделения на вероизповеданията и кметовете на съответните населени места за размера на разпределената им държавна субсидия, както и за указанията и сроковете за нейното усвояване и отчитане в дирекцията.
• Контролира с извършването на проверки на място на случаен принцип
законосъобразното и целесъобразното изразходване на средствата от
вероизповеданията. 
• Съставят се протоколи от проверките. 
• Осигурява своевременен отчет за изразходените от вероизповеданията
субсидии чрез получаване на заверени копия от оригиналните отчети, които се пазят в архива на получилите субсидии молитвени домове и манастири. 
• В края на бюджетната година получените отчетни документи от вероизповеданията се комплектоват и се предава в архива на дирекция „Бюджет и Финанси" на МС.

В какъв размер и на кои вероизповедания се разпределя държавната субсидия?


Това става съгласно Приложение № 3 от Закона за държавния бюджет. Специално за субсидията за БПЦ трябва да се знае, че тя се разпределя целево за всеки храм или манастир в зависимост от подаденото искане от съответната митрополия или църковно настоятелство. Дирекцията стриктно следи за целевото използване на отпусната субсидия за съответния обект. Има случаи, в които се налага пренасочване на средства от един храм към друг, но това става сред изрично решение на епархийския съвет на съответната митрополия, която изпраща до ДВ мотивирано предложение за това. Решение за пренасочване на средства става единствено след писмено разреше на директора на ДВ.

Необходими документи за кандидатстване от страна на местни поделения на БПЦ Искане от църковното настоятелство към храма, в което накратко се обосновава необходимостта от ремонт на сградата. Същото трябва да е подписано от председателя на църковното настоятелство, който по право е свещеник (чл. 140, т. 4 от Устава на Българската православна църква) и задължително да са оказани имената му и координати за връзка с него. Количествено-стойностна сметка за предстоящите строителни дейности, изготвена от техническо лице. Снимки, удостоверяващи актуалното състояние на храма. Документ от съответната банка, че титуляр на посочената банкова сметка е църковно настоятелство, архиерейско наместничество или митрополия.

Копие от заповедта за назначение на председателя на църковното настоятелство от съответната митрополия.

Как се прехвърлят сумите на субсидията към субсидираните вероизповедания, какъв е механизмът?


Разпределената субсидия се превежда по банков път от дирекция „Бюджет и Финанси” на МС по посочената в искането на съответното централно или местно поделение банкова сметка За тази цел ДВ изисква в комплекта документи за кандидатстване да бъде приложен документ от съответна банка, че посочената в искането сметка е на централно ръководство или местно поделение на съответното вероизповедание. Когато местното поделение няма собствена банкова а използва банковата сметка на централното ръководство, ДВ в уведомителното си писмо до това ръководство упоменава името, населеното място и сумата за съответното местно поделение и моли средствата да бъдат предадени своевременно на управителното тяло на това поделение за целевото им изразходване.

Как се заявява исканата сума, ако сумата не се отпуска еднократно и централно по сметка на изповеданията? 

В 80% от случаите ДВ разпределя значително много по-малка сума от исканите средства от местните поделения. Това се налага поради огромния брой молби за субсидии, които постъпват в дирекцията и размера на субсидията, определен от ЗДБ. В дирекция „Вероизповедания” постъпват средно между 800 и 1100 молби за субсидия всяка година.

Как се отчитат изразходваните средства от вероизповеданията към ДВ?

В изпратените уведомителни писма за отпуснатата субсидия са разписани указанията за целевото изразходване на същата, както и сроковете за усвояване и отчитане на отпусната субсидия в дирекцията. Всяка година този срок е до 15 декември. До тази дата в дирекция „Вероизповедания” трябва да постъпят заверени копия от оригиналните отчетно-финансовите документи от съответните централни или местни поделения на вероизповеданията.

Ако до тази дата не постъпят необходимите документи, дирекция „Вероизповедания” с писмо или по телефона напомня на централните ръководства и местните поделения за задължението им за отчитане на средствата.Извършват се проверки на място.


Отчита ли ДВ и как изразходваната субсидия, определена със Закона за Държавния бюджет?

През м. декември всяка година в дирекция „Бюджет и Финанси" на МС, Министерство на финансите и КПЧВПЖГ на НС се представя отчет за изразходването на разпределената субсидия за вероизповеданията.


От планираните 1 660 000.00 лв. за БПЦ в страната са подпомогнати частично при строителство и ремонт 301 храмове и 30 манастири. Средствата определени за Мюсюлманското вероизповедание бяха в размер на 180 000. 00 лв. от които са изразходени 181 000.00 лв. за ремонт на 33 джамии.

От планираните 40 000.00 лв. за други вероизповедание са изразходени 46 000 лв. за 10 молитвени домове на различни вероизповедания (Католическа църква в България, Будистка общност в България, Съюза на евангелските съборни църкви, Божия църква в България, Съюза за евангелските петдесетни църкви, Свидетели на Йехова и Българска Божия църква).

Изненада!

Ще кажа няколко добри думи за ГЕРБ. Фактически първите, от как настоящият ни премиер се домогна до кметския пост в София, а от там се упъти да съсипва държавата с диктаторските си амбиции, инфантителен управленски подход и арогантно и некомпетентно клиентелистко обкръжение.

За щастие, въпреки, че за скритите мотиви на подобно решение има тепърва да гадаем, вчера ГЕРБ предпочетоха да не допуснат една безспорно и признато рискова технология. Какви са политическите мотиви за това решение предстои евентуално да научим, но при всички случаи, по-разумно е да не се прибързва с разрешаване на определено рискова технология, която, ако това, което е достъпно като данни и информация в Интернет е вярно, застрашава на отравяне цели региони, в които се прилага.

Какво направиха ГЕРБ? Приеха решение, с което забраниха т. нар. хидравлично разбиване, или, най-общо казано, забраниха добива на шистов газ.

Протест за Витоша, 12.01.2012. Снимка: Георги Грънчаров

Приеха го след многократни промени в настроенията на лидера си по темата... Приеха го под натиск от улицата, сиреч, под страх. Тоест, няма за какво толкова да им се благодари, но все пак, подкрепен от напазаруваните "независими" депутати, Борисов може да прокара какъвто си иска закон...

Междувременно, някои самообявили се за единствени стожери на демокрацията и автентични изразители на антикомунизма в България политици (сякаш ние не сме скачали по улиците, за да пращаме колцина от тях мандат след мандат в парламента с гласовете си) и най-вече част техните поддръжници, прибързаха да разлепят рубладжийските етикети. Опитаха се да натикат защитниците на околната среда в един кюп с недоразуменията Яне Янев, Волен Сидеров и, о, ужас, комунистите.

В конкретния случай те направиха опит да принизят защитата на природните богатства, красотата и чистотата на околната среда, живота и здравето на гражданите до обслужване на руски енергийни и политически интереси. Така те показаха пълна неспособност или нежелание да се съобразят с необходимостта от защита на ресурси, които не ни принадлежат и сме задължени да запазим за поколенията след нас. Сред тях са чистата природа, природните богатства и здравето на хората.

Подобни сравнения са, меко казано, обидни за всички тези, които години наред загърбват политическите си пристрастия и се обявяват в защита на тези ценности в България. Обидно е тези хора да бъдат назовавани с определения, които фанатично преданите на несъстоятелните гео-политически тези не се посвениха да раздават щедро дни на ред, отчаяно защитавайки отново чужди гео-политически и финансово-корпоративни интереси.

Раздаваха етикети без да се замислят, че към тях самите и политическите им лидери могат да бъдат зададени няколко много прости, но важни въпроса.

Например, къде бяха те, когато шепа граждани протестираха на Орлов мост срещу Путин, именно заради руските енергийни интереси и лоби?..

Какво направиха те, за да спрат ядреното и фосилното енергийно лоби и мафия и да предпазят страната ни от заробващото им влияние?

А къде бяха, когато държавата бе лишена от рафинерията Нефтохим, с което де факто пазарът на фосилните горива в България бе монополизиран от Лукойл в степен, корпорацията днес да държи, по данни от медиите, около 80% от него?...

Какво направиха защитниците на свободния пазар през годините, в които бяха на власт, за изграждането на национална стратегия за енергийна ефективност и ефективно въвеждане и употреба на местните възобновяеми енергийни ресурси като средство за диверсификация и скъсване с руската енергийна зависимост?

Нищо!

Снимка: Георги Грънчаров

Вместо това, напоследък отново извадиха от ръкава коза на антикомунизЪма и рубладжийството и с ожесточение го развяват под носовете на 20-30 годишни младежи, протестиращи в защита на най-важния ресурс, с който разполага страната ни — красивата и чиста природа... Пуснаха от политическия килер призрака на антикомунизма и но въоръжиха идеологически с подходяща терминология: "Каспийски газ срещу руски газ, руски срещу местен шистов газ... Западни ядрени централи срещу руски ядрени централи... Местни въглища срещу вносни въглища..." (Както го написа един мой приятел във Facebook — Петко Ковачев)

Гласоподавателите, господа, дори и младите, не са глупаци и са чувствителни към лицемерието. По тази причина подобно отношение към тях се капитализира във висок процент гъбари по изборите, а Скакауецът е способен да събере почти толкова гласове, колкото доскорошните "автентични" носители и изразители на демократични ценности... Лицемерието към избирателите, както казах, струва скъпо.

В своя опит да оправдаят логически геополитическите си екзорсистки заклинания, вероятно най-приемливото оправдание, за което можаха да се сетят е, че и те били за чиста околна среда, за недопускане на вредни и рискови технологии, но така, да се забранявало ангро било опасен рецидив от миналото. Трябвало поне проучванията да се разрешат, а не да се забраняват!...

Нищо, че собствените им "експерти" се надбягваха да ни обясняват, че проучванията не били порискови или по-различни от тези, за нефт и земен газ...

Еми, ако не са по-различни, нека проучват, мораториумът не ги лови, нали така?..

А до тогава, България просто ще остане по-чиста без шиста! 


И отново ще се бори, този път, в защита на Природен парк Витоша от олигарха Цеко Минев и креатурата му Витоша ски.

По примера на американската Wikipedia утре (считано от полунощ) този блог ще стане недостъпен за едно денонощие.

Защото "сопата" заплашва да "удари" всички нас.

И защото културата на Интернет е на на последно място култура на свободата. И на отстояването й.

Криза е!..

Парите не стигат, а Вие имате голям бизнес и още по-големи амбиции…

Вече сте на възраст, на която добре знаете, че дядо Коледа не съществува, а единственият начин да получите подаръци от него е сам да си ги купите…

Решавате се и го правите! Влизате сам в ролята на добрия белобрад старец и започвате да пазарувате с влиянието си закони…

Купувате си поправка, с която се премахват законовите ограничения и Ви спестява, по изчисление на природозащитни организации, около 60 милиона лева...

Купувате си поправка в закона, благодарение на която вещно право върху държавни земи се учредява без търг...

Купувате си и поправка, с която правото на ползване на горски територии се обвързва с наличието на лифтове и ски влекове, на които Вие естествено сте собственик. Е, не Вие, а акционерно дружество, чийто мажоритарен собственик е офшорка от Вирджинските острови, а Вие, злите езици говорят, сте действителният й собственик...

Между тях се прокрадва и поправка, с която изискванията към гаранциите за произхода и законността на добива и износа на дървесина отпадат, естествено, във Ваша полза и за Ваше удобство, ако някога ви хрумне да се занимаете и с това...

Почти всичките благини, изброени по-горе, могат спокойно да бъдат наградени със званието "Лобистка поправка 2011" в полза на едно акционерно дружество с капитал 50 хиляди лв, зад което се крие въпросната офшорка...

Да обобщим какво получава за Коледа преоблеклият се като добрия белобрад старец голям бизнесмен, с още по-големи амбиции:

Отменя се таксата, дължима от всеки инвеститор, застрояващ горски територии, която се използва за залесяване на нови гори, за сметка на унищожените при строителството. Отпада необходимостта от законова процедура по урбанизация на горските територии, преди да може да се строят на тях ски съоръжения. Въвежда се вещно право на ползване на ски пистите и то се дава на собствениците на лифтовете и влековете, забележете, без търг или каквато и да било публична процедура.

Казано още по-просто: Вашата витошка ски фирма придобива преференциална, по силата на закон, позиция пред всички други в бранша, като тази привилегия включва възможността да не плащате такси, които до сега е трябвало да плащате при намерение да строите писти и ски съоръжения. Получавате в бонус и привилегията да придобивате право да ползвате писти без търг, сиреч, без да участвате в конкурентните механизми на свободния пазар.

С други думи, монополът на безскрупулния Ви бизнес с най-стария природен парк в Европа, емблема на Столицата и (бивше) неоценимо богатство за софиянци става факт...


А Вашите амбиции не са малки! Планирате 17 км. нови ски писти на площ от около 850 декара и нови ски съоръжения, с обща площ над 1100 декара...

Да, ама приложимите Закон за горите и Закон за защитените територии Ви пречат, което пък Ви принуждава сам да влезнете в ролята на белобрадия старец. Очевидно, за сега, успешно...

Найс, а?

Интересно е и друго!

Как Витоша ски третира конкуренцията си? Подобаващо на амбициите и бизнес-стила Ви!..

На Витоша, Витоша ски продава сезонната ски учителска карта за почти 1300 евро, докато идентична услуга в Алпите е около 400 евро. Ски учителите амортизирали пистите повече от обикновените туристи. Затова!

Освен това, от скоро, Федерацията по ски, с председател Цеко Минев, основава Направление Професионални ски учители. Структура, която дублира дейността на Сдружението Българско ски училище. Не само дублира, ами и разпраща нареждане скъпите карти да се продават само на сертифицираните от новото Направление ски учители, игнорирайки тези, от Сдружението...

Така Ви върви бизнесът, докато не решите, че са Ви необходими цитираните по-горе подаръци, които партия, правителство и парламент Ви правят веднага, щом влезнете в ролята на добрия белобрад старец и, къде с изнудване, саботирайки ски сезона край София, къде с лобизъм, не започнете да си пазарувате сами подаръците през акционерното дружество, зад което се кипри вирджинската офшорка.

Какъв е проблемът с офшорките?

Почти никакъв. Освен, че техните собственици и капиталите им са неясни. А те може и да са сиви или черни, кой знае?

По тази причина законодателят с Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари изисква прилагането на по-тежки мерки за идентифициране на високорискови клиенти, а в тази категория са включени и офшорните компании...

Сиреч, извън риска за неясен капитал и собственици, друг сериозен проблем с офшорките като че ли няма...

Ho! Ho! Ho! Happy New Year! — тананикате си Вие, прибирайки се вкъщи след успешния шопинг тур за законодателни промени в мол “Министерски съвет” и мол “Народно събрание”...

Снимки от архива на Маня

Очевидно лишени от аргументи, финансовите структури и интереси, скрити зав Витоша ски, Юлен и други фурми, доминирани от анонимни офшорни компании, пуснаха в употреба най-популярното оръжие — черният PR, оплювайки за пореден път моите приятели и познати: директорът на Парк Витоша, Тома Белев, членовете на партия Зелените, Андрей Ковачев и Петко Ковачев (ало, журналистите, запомнете, бе, хора, те НЕ СА РОДНИНИ...)

Снимка от профила на Тома във Facebook

От известно време сме свидетели на това, как една частна фирма, Витоша ски, изнудва държавата, спирайки ски сезона на Витоша в услуга интересите си.

Въпреки това, че държавата, в лицето на Изпълнителната агенция по горите, увери Витоша ски, че няма проблем да ползва съоръженията, сезонът не бе открит.

Стигна се до там, че държавата, със завидна скорост, пришпори удобните за фирмата промени, с които да се даде право на фирмата да строи в горски територии...

С цел да си отговоря ясно какво се крие зад рекета, който Витоша ски извършва над държавата, дирекцията на природния парк и от там, над всички български граждани, зададох няколко въпроса на Тома Белев, директор на дирекцията на природен парк Витоша.

Вярвам, че ако истината за посегателствата върху околната среда бъде казана публично,  тя има силата да предизвика нова вълна от протести, подобна на тази, която кулминира в най-твърдата и масова вълна от недоволство срещу тройната коалиция, изкарала хиляди на площад Народно събрание на 14 януари 2009 г.

Благодаря на Тома Белев за отговорите и му пожелавам весела Коледа, щастлива нова 2012 г. и успех в опазването на околната среда и природните богатства на страната.

Асен Генов: Защо Витоша ски не откри ски сезона тази зима, какви са исканията им и основателни ли са те от законова гледна точка?

Тома Белев: Защо една частна търговска фирма не иска да работи е трудно да се каже от външен наблюдател. Публичните им изявления обвързаха отказа им да обслужват лифтовете с липсата на сервитутно право за трасетата им, както и невъзможността да наемат високопланинските ливади за да ги ползват за ски писти. С това си изявление Витоша ски за първи път признаха, че фирмата няма вещни права върху територията, която ползва. Това не е фатално -  за да могат да работят трябва просто да си платят наем за ползването на държавните имоти. Що се отнася до ползването на ливадите – тук ситуацията е още по-странна. До момента всяка година фирмата плащаше държавни такси точно за ползването на тези ливадни съобщества и това не им пречеше да работят. Тази година това изведнъж се оказа някакъв проблем за тях. В началото на декември се проведе   една голяма среща на всички заинтересовани държавни администрации с участието на депутати, агенцията по горите, министерствата на околната среда, на регионалното развитие, на икономиката и Столична община с Витоша ски АД. На нея всички държавни органи заявиха, че няма законови пречки фирмата да работи стига да си плати наема за ползваните площи, но фирмата постоянно повтаряше, че ако работи ще наруши закона и за това няма да работи докато не се промени закона за горите.

Асен Генов: Какви точно са намеренията на Витоша ски, довели до провалянето на ски сезона на Витоша тази година, пречи ли законодателството по някакъв начин на реализацията на тези намерения и необходими ли са промени в законовата рамка, в полза на фирмата-концесионер?

Тома Белев: Трябва да те поправя – на територията на Природния парк Витоша няма отдадена концесия. Витоша ски АД е основен собственик на лифтове и влекове в планината, но има и други такива. Всеки може да дойде и поиска да постави преместваеми лифтове или влекове в планината или да си наеме писти в рамките на съществуващите ски-зони, и да ги получи. Витоша ски нямат някакви особени права различни от тези на останалите фирми в България по отношение на Витоша. Преди три години фирмата представи своите намерения да разшири значително зоната за ски туризъм край Алеко. Планът бе отхвърлен от Министерство на околната среда и водите двукратно. В основата на тези отхвърляния беше забраната за ново строителство в парка,  която е наложена от Плана за управление и противоречията с целите на НАТУРА 2000. В този смисъл законови промени не са достатъчни – те могат да облекчат административните процедури, да намалят разходите на фирмата или да премахнат конкуренцията, но не им дават възможност автоматично да застроят планината. Това може да стане само ако се промени Планът за управление на природния парк. Което не е невъзможно и предполагам, че следващия натиск ще бъде в тази посока.

Асен Генов: Знаеш ли какви точно изменения и на кои закони предлага Министерски съвет и защо се твърди, че са в интерес на Витоша ски?

Тома Белев: Министерство на земеделието представи законопроекта и той е публикуван за обществено обсъждане до 29 декември на портала за обществени консултации на Министерски съвет. По темата която те интересува в него се предлага строителството на стълбове на лифтове и ски-писти да се извършва без превръщане на горските територии в урбанизирани. Това предложение премахва плащането на една такса, която до момент дължи всеки инвеститор, който иска да застрои горски територии и  която се използва за залесяване на нови гори за сметка на унищожените при строителството. Друго предложение на закона е да се въведе вещното право на ползване за ски писти (обикновено то е дългосрочно)  и то да се дава на собствениците на прилежащите ски-лифтове и влекове без търг. Аз лично не считам,  че тези предложения променят по някакъв начин съществуващото положение – и до момента тези, които желаеха да ползват ски-писти можеха да го направят чрез дългосрочен наем . Единствената разлика е изискването за публичен търг при наемните отношения, който липсва при учредяване право на ползване. Що се отнася до възможността основите на стълбовете на лифтове да се застрояват без да се изключват от горските територии, трябва да се отчете, че площта на основите на един 10 километров лифт не надвишават 1 декар и дължимата такса за урбанизирането им е пренебрежимо малка спрямо стойността на инвестицията – максимум 20 хил. лева срещу минимум 20 млн.лева инвестиция. Най-значимо ще е влиянието на проекто-закона по отношение разрешаване на  строителството на ски-писти в горите – при тях цялата площ се счита за строеж поради което дължимите такси за урбанизиране достигаха големи размери и тяхното премахване е сериозно облекчение. Но както вече посочих, строителството на нови писти и лифтове е забранено с плана за управление на Витоша и тези облекчения по никакъв начин не касаят най-стария парк на Балканите.

Асен Генов: Какви са основанията за организиране на конкурс за нови директори на някои природни паркове в България и най-вече на ПП Витоша?

Тома Белев: С приемането на новия закон за горите през март 2011 година се въведе изискването директорите на структурите на Изпълнителната агенция по горите да се назначават след конкурс. Повечето от директорите на паркове са назначавани преди 2000 година при действието на най-стария закон за горите, при който нямаше изискване за конкурси и това вероятно е мотива за обявяването им днес.

Асен Генов: Какво се цели и какво може да се случи при евентуален нов директор на някой от "проблемните" природни паркове, Витоша, Врачански Балкан, Русенски Лом и Шуменско плато, който е "по-благосклонен" към около-законните инвестиционни намерения на олигархията? 

Тома Белев: Дирекциите на природните паркове прилагат плановете за управление на парковете. Тези планове са и основните инструменти за управление на територията им – те посочват режимите и нормите в парка, определят къде и колко може да се строи, ловува, ползва дървесина и т.н. Всеки директор на парк дава становище дали едно инвестиционно предложение отговаря на плана за управление на парка или не, контролира дали плана за управление се спазва при отделните човешки дейностти, сигнализира към компетентните органи при установяване на нарушения. Тези права колкото и малки да са, със сигурност може да се прилагат „по-благосклонно” или „по-твърдо”. И това вероятно изкушава някои инвеститори да си мислят, че могат да си осигурят „извънсистемна” подкрепа чрез персонални решения. Към териториите на парковете има много апетити – нови ски-курорти, хотели, ветрогенератори, мини ВЕЦ, преексплоатиране на водите,  горите и дивеча, мини и кариери и т.н. До момента това не се случваше заради твърдите позиции на парковите адмнинистрации. Доколко тези позиции ще се запазят и занапред всички ще можем да се убедим и сами.

Асен Генов: Имаме ли, според теб, основания да се съмняваме в обективността и честността при оценка на евентуалните кандидати за директори на тези природни паркове и какви?

Тома Белев: Ти знаеш, че през последните три години срещу мен се води черна ПР акция след като на основата на плана за управление се противопоставихме на  застрояването на парка и превръщането му в голям ски-курорт. С публикации в жълти издания се опитаха да ми разрушат семейството, да  омаловажат работата на дирекцията, да ни спрат изобщо да работим,  даже ме изкараха убиец и престъпник поне по двайсетина члена от Наказателния кодекс. Искаха оставката ми поне 100 пъти. Нашата позиция, че всеки който ползва държавни имоти в парка Витоша трябва да плаща дължимите суми не се харесва на няколко големи инвеститори и това допълнително засили вълната от хули и клевети. Оказа се, че има фирми които имат задължения със стотици хиляди лева . Това ни навлече сериозни затруднения в работата – само за последните 5 месеца имахме десетина проверки, 4 от които по-едно и също време. Тогава преброих, че ни проверяват повече хора, отколкото служители има дирекцията и беше трудно даже да им оказваме помощ на всеки от тях да се ориентира в това което проверява. Естествено не се откриха никакви нарушения. Сега се обявява конкурс, за който разбрах от журналистите. Колкото и да съм непредубеден и да вярвам в почтеността и обективността на колегите, започвам леко да се съмнявам.

Асен Генов: Как посрещаш празниците?

Тома Белев: Със семейството у дома. Между Коледа и Нова  година продължаваме с колегите да работим – подготвяме нов проект по Оперативна програма Околна среда и подписваме договора по един вече спечелен проект. С него ще успеем да възстановим два изчезнали вида от планината – най-красивата българска пеперуда - Голям аполон и един български ендемичен вид риба – главоча и  да ремонтираме алеите в района на Златните мостове, Офелиите, Момина скала, Алеко и Бистрица. Работата продължава, независимо от пречките.

Конституционният съд (КС) се произнесе по искането за касиране на президентските избори в България.


Решението, лишено от солидна вътрешна и международно-правна аргументация, се свежда до много елементарно и, за съжаление, изцяло не-юридическо твърдение: има нарушения, но те са несъществени… Именно, несъществени:

В становището на новоизбраните президент и вицепрезидент Росен Асенов Плевнелиев и Маргарита Стефанова Попова се заключава, че не е възможно в едни нормални демократични избори, както при всяко човешко дело, да няма пропуски и нарушения и се прави позоваване на практиката на Конституционния съд за това, че от решаващо значение при преценката за законност на произведени избори е дали по делото ще се установят толкова съществени и многобройни нарушения на закона, които да мотивират у Съда убеждението, че ако не бяха се случили, изборният резултат щеше да бъде друг.

Така с едно несъществено от професионална гледна точка определение членовете на КС, довършиха това, което ГЕРБ и лично Искра Фидосова започнаха — окончателно легитимираха отношението на политическия елит към българския народ като към идиоти по същество.

Междувременно, впечатлението, че ни имат за идиоти по същество се затвърди и от напълно йезуитското, лицемерно и популистко обръщение на Европейския парламент към Русия, с призив да повторят изборите.

Защо йезуитско, лицемерно и популистко?

Йезуитско, лицемерно и популистко именно защото същият този Европейски парламент, доминиран от ЕНП, не пожела да призове България да проведе отново изборите.

Значи, когато нещата опират до държава, управлявана от "посестрима" партия, нещата са окей, а когато същите по сила, характер и мащаб нарушения се извършват в страна, извън ЕС, тогава може да размахаме нравоучително пръст, така ли?..

Така е, когато нарушенията са "несъществени"...

Решението на КС доказва и друго.

Конституцията трябва да бъде променена, а делата за касиране на президентски и парламентарни избори трябва да се водят по процедура, подобна на делата за касиране на кметските избори. Така жалбоподателите ще имат шанс адекватно да развият и докажат тезите си в (да се надяваме) справедливо съдебно съревнование.

Ако подобна промяна бъде приета, жалбоподателите ще могат и да сезират по-горна инстанция, а 12-те "архонта" в КС няма да могат, да речем, под натиска на политическия картел в България, да се "саморазправят" с неудобен кандидат, спечелил неочаквано изборите.

Ако такава промяна бъде приета, независими или "неудобни" за политическия картел кандидати и партии ще могат, следвайки стандартна и достъпна административна процедура, да потърсят адекватна защита на пасивното си изборно право, ако то бъде нарушено...


ПО СВЕТА, във всяка държава, където съществува подобна институция, сред най-честните и почтени съдии в държавата се избират неколцина с идеята, че те ще формират Конституционния съд, а той, от своя страна, ще има ПОСЛЕДНАТА ДУМА по върховенството и справедливостта на Закона.
Как е у нас?

По същество, макар да се позовава на "несъществените" нарушения, решението на КС е тежка присъда за цялото българско общество.

Това решение, по съществото си ще тежи на съвестта на 12-те "архонта" в КС и нищо не може да компенсира това, че именно те санираха всички закононарушения с йезуитско и лицемерно определение преди предстоящите през 2013 година парламентарни избори...

Административният съд София-град (АССГ), в лицето на съдии Лозан Панов (по делото за касиране на изборите на кмет) и Славейкова (по делото за касиране на изборите за общински съветници) трябва до няколко дни да се произнесе по двете жалби.

Въпреки, че новият правосъден министър "не вижда проблеми с независимостта на съдебната система", начинът, по който протекоха двете дела показва дълбок проблем с независимостта на съда в България. Всички доказателствени искания на жалбоподателите бяха отхвърлени, но въпреки това, съдът, в нарушение на правната логика и принцип, остави на жалбоподателите тежестта да докажат твърденията си за нарушения, свързани с прозрачни бюлетини, нарушения при броенето на гласовете, ограничаване на избирателните права на гражданите, невалидни, сгрешени, нищожни и фалшифицирани протоколи и други, които правят резултата в София неопределяем...

На всички присъствали на делата, граждани и журналисти, стана ясно, че представителите на ОИК и кмета Фандъкова, нямат никакви разумни, правно издържани аргументи срещу всички безспорни и публично известни факти за драстичните нарушения на изборния процес в София и цялата страна.

Така, съдът по безспорен начин утвърди и доказа това, че решението по двете дела няма да е законово, а политическо.

Това е така, защото няма достатъчно независим съд или съдия, с планове за кариерно развитие, който да отмени или оспори по някакъв начин изборната победа на диктаторско-милиционерската структура ГЕРБ. Избори, организирани и проведени в условия на тотален натиск над избирателите и при пълен провал на ГЕРБ в намерението им да ограничат търговията с гласове. Избори, които бяха опорочени и от това, че лично министърът на вътрешните работи участва в тях като шеф на щаба на водещата политическа сила. Избори, при които изборната администрация, ОИК-овете и ЦИК доказаха своята пълна несъстоятелност и некомпетентност, но не събраха куража да си подадат оставките.

Стигнахме и до абсурда, представителят на дясната опозиция в ЦИК да НЕ изрази особено мнение и да подпише без забележки становището на комисията до Конституционния съд, въпреки, че 11 от членовете на комисията имат възражения например, по прозрачността на бюлетините.

Така е в България.

През това време в Русия има масови, с участието на стотици хиляди граждани, протести срещу откраднатия им глас.

У нас? Стотина протестираха пред ЦИК... 7-8 души дойдоха една вечер пред ОИК-София да протестират срещу измамата... И с това се изчерпи гражданската съвест и потенциал да защитят фундамента на демокрацията — честни и свободни избори.

Затова в Русия, президентът Медведев (не беше ли Путин? Ааа, не! Той се кандидатира за идните избори. Обърках се от въртележките на медвепута) поне на думи обеща да провери всички сигнали за нарушения на изборния процес в Русия...

У нас? Фидосова брани с цяло тяло изборния кодекс и твърди, че изборите са протекли при "ясни правила" и, че "нямало нарушения". Грешките били "от преди", а процентът на хората, лишени от право да гласуват, бил 0.1...

Ето затова, за разлика от правосъдния ни министър, г-жа Ковачева, аз се съмнявам в независимостта на българския съд и съм сигурен, че АССГ ще призведе просто едно абсурдно, изцяло политическо решение, без грам правно основание и никакъв морал.

До дни ще станем свидетели на поредното падение на "независимата" ни съдебна система. Вероятно, най-абсурдното, за което няма да са виновни следствието и МВР, а ще си е виновен самият съд... Ще си е виновен заради липсата на кураж и воля, въпреки личния дискомфорт и риск, да отсъди адекватно и по съвест, а не по интерес или под натиск.

Има само един начин АССГ да не произведе чак най-абсурдното решение за 2011 и то е Конституционният съд да избърза и да се произнесе тази година по жалбата за касиране на президентските избори...

...Не по-малко абсурдно!

А ние? Тихо, да не ни събудят гърците!

Публикувам две копия на разписки, издадени от Информационно обслужване на СИК при въвеждане на данните от резултатите от изборите за кмет и съветници в София. В последствие, протоколът е загубен и Информационно обслужване тази разписка, коригирана два пъти, служи за изработване на СЛУЖЕБЕН ПРОТОКОЛ,  на базата на който е формиран крайният резултат от изборите в столицата...

ТЕЗИ РАЗПИСКИ СА ГАРАНЦИЯТА, ЧЕ ДАННИТЕ ВЪВ ВСИЧКИТЕ СЛУЖЕБНИ ПРОТОКОЛИ СА ВЕРНИ, А КРАЙНИЯТ РЕЗУЛТАТ — ДЕЙСТВИТЕЛЕН И ЗАКОНЕН!


Нито разписките, нито служебните протоколи имат подписи. Данните са извлечени от архива на Информационно обслужване и са ЕДИНСТВЕНИЯ ИЗТОЧНИК НА ИНФОРМАЦИЯ за резултатите в секциите, за които има служебни протоколи, а повторно преброяване не бе допуснато от съда.

Първата разписка е сгрешена и е издадена втора за същата СИК, с "коригирани" резултати.

Вижте сами как...

Трамваят, в който скинари пребиха правозащитници. снимка в-к Труд

Това, че подобна номинация печели по такъв категоричен начин наградата на публиката в годишен конкурс "Човек на годината" (2011) за мен е симптоматично.

Никой не може да ме убеди, че приносът към правата на животните е по-достоен и важен от приноса към правата на хората и към обществото като цяло.

Твърдо съм убеден, че нормалното общество, основано на принципа на правото и Закона, е това общество, което може да гарантира правата на всичките си членове, вкл. и четириногите, а не обратното.

Няма ли законност, всичко е на повърхността. Повърхностна демокрация, повърхностна свобода на словото, повърхностни права, свеждащи се до правото да попсуваме реално или в мрежата телевизора, след като са ни облъчили с поредната доза политическа помия, беззаконие, безотговорност и безхаберие. И празни приказки.

Не мога, дори заради аргумента, да допусна, че всеки един от номинираните (част от които познавам лично): отказалата се Любослава Русева, Светла Енчева, Антоанета Цонева, Калина Павлова, покойният Дими Паница, Христо Комарницки, проф. Велислав Минеков, Атанас Чобанов, а и всички останали, имат по-малък принос към нормализацията на обществото ни и защита на правата на човека, от Мила Бобадова. Толкова по-малък принос, че трябва резултатите от гласуването на публиката за тези ярки личности, които обществото познава и повече или по-малко цени или обича, да са 10, 20 пъти по-слаби от тези, на ветеринарния лекар, допринесъл за защита на правата на животните.