"На малцинството, незачитащо закона, на престъпниците, които взеха каквото можаха, казвам следното: Ще ви проследим, ще ви намерим, ще ви обвиним, ще ви накажем. Ще платите за това, което направихте". (Дейвид Камерън)

Съдбата нам е отредила...

В предишния постинг вече заявих предпочитанията си към Прошко Прошков за кандидат на десницата при изборите за кмет на София. Това, което обаче не бива да се забравя е, че в същия ден ще се проведат и избори за президент. И за тези избор...

Нямах желание да го обявявам публично. По ред причини, но най-вече защото тези вътрешни избори в ДСБ са съревнование между двама наистина стойностни кандидати - Прошко Прошков и Петър Москов. И на членовете и регистрираните симпатизанти ...

Написаното в този текст е моя лична позиция и по никакъв начин не бива да се асоциира с политическа партия ДСБ, към която принадлежа. Давам си сметка също, че за публикуването на подобен текст в редица европейски страни подлежа на наказа...

Днес е 6 май - Гергьовден - денят на българската бойна слава! Нека да развеем националния трибагреник и да отпразнуване победите на славната и непобедима Бълграска Армия - от Онгъла до Кандахар и Средиземно море!

Брачната церемония на Принц Уилям Артър Филип Луи и Катрин Елизабет Мидълтън в Уестминстърското Абатство.

На 19 април преди 70 години Българската Армия навлиза в новоосвободените земи в Македония и Беломорието. На този ден мечтата на 4 поколения българи за национално обединение на България в нейните етнически граници се превръща в реалност. ...

Линк към оригинала http://www.livenews.bg/comments/s/249471004  

На 5 септември 1944 година военният министър на Царство България, съветският агент ген. Иван Маринов, издава заповед българската войска да не се оказва съпротива на нахлуващата в страната ни съветска окупационна армия. Резултатите от тоз...

Преди малко повече от година палихме свещи пред Президентството в памет на политическия труп Гоце. Тогава гашнякът от Сирищник и доносник на ДС ефектно самоуби политическата си кариера, след като публикува стенограмата от разговора му с ...

Основната причина да не коментирам събитията в Египет се състои в това, че не познавам достатъчно добре ситуацията там. Досега не съм посещавал тази страна, почти не съм имал контакти с египтяни и това което зная за Египет...

Принц Кирил Преславски- Регент, брат на Цар Борис III Проф. д-р Богдан Филов- световен учен, археолог. Регент, бивш Министър-председател Генерал-лейтанант Никола Михов – Регент и военен министър

Представям ви един текст, който, макар да е публикуван преди повече от 2 години, съдържа своята актуалност и днес. Тъжната истина за днешна Европа и липсващия европейски дебат в България. Приятно четене!

Софийският градски съд осъди бившата директорка на НАП Мария Мургина на 4г. затвор - за оказване на натиск на служител от НАП и за отправяне на заплахи към регионалната директорка на НАП - Силистра. Вярно, само за четири години и, най-ве...

Редовните читатели на този блог сигурно са забелязали, че отдавна спрях да реагирам на злободневни теми и актуални събития. Някак си не виждам смисъл да се превръщам в един "тревожните мозъци", които се възмущават на всяка свин...

Изтеглете си наръчника за служебно ползване специално за модераторите в социалната мрежа!

Напоследък покрай наводнилите Facebook снимки на Таня Илиева от артистичничния пърформанс в #ДАНСwithme протестите, изобразяващ герои от картината на Дьолакроа „Свободата води народа“, пак се заговори за стандартите, по които социалната мрежа третира и тълкува понятията “nudity and pornography”. Причината бе, че много от публикуваните във Фейсбук снимки с разголената гръд на актрисата бяха изтрити, вследствие репорти от страна на „доброжелатели“, а част от профилите, които също бяха докладвани като „разпространители на порнография“ (включително и моя) получиха бан за 24 часа – без право да публикуват във Фейсбук.

В тази връзка реших да разбера по какви точно критерии модераторите в най-голямата социална мрежа решават кой от публикуваните визуални обекти (снимки, видеа) нарушава правилата и трябва да бъде изтрит и кой – не.
В основата на политиката на Фейсбук за модериране на генерираното от потребителите съдържание стоят т.нар. Facebook Community Standards. Те третират следните 10 основни теми:

• Violence and Threats
• Self-Harm
• Bullying and Harassment
• Hate Speech
• Graphic Content
• Nudity and Pornography
• Identity and Privacy
• Intellectual Property
• Phishing and Spam
• Security

По отношение на “Nudity and Pornography”, в документа се казва единствено „Facebook has a strict policy against the sharing of pornographic content and any explicitly sexual content where a minor is involved. We also impose limitations on the display of nudity. We aspire to respect people’s right to share content of personal importance, whether those are photos of a sculpture like Michelangelo’s David or family photos of a child breastfeeding.“
Доста мъгляво и неясно. Никъде другаде във Фейсбук няма да откриете по-подробно тълкувание нито по тази, нито по другите 9 основни теми от Facebook Community Standards.

И след като се поразрових още, открих нещо доста интригуващо, което, признавам си, не знаех – Фейсбук от известно време (от около 2 години) outsource-ва основната работа по модерацията на репортите по отношение Community Standards, а само една малка част от нея (вземане на решения по апели на потребители, или когато са намесени “celebrities” или VIP персони) се извършва in-house. Разбира се, цялостният контрол по външната модерация също е отговорност на Фейсбук.

Компанията, която е избрана, да модерира милионите ежедневни репорти на потребители срещу „съдържание, нарушаващо стандартите и правилата“ на социалната мрежа се казва oDesk и е базирана в Калифорния. Тя осигурява подобни услуги също и за Google и AOL.

По непотвърдена информация, изтекла от един неин бивш служител (мароканецът Amine Derkaoui), oDesk набират модератори предимно от страни с по-нисък стандарт (като Индия, Пакистан, Мароко, Филипините, Мексико, Турция и др.) и след съответното обучение (онлайн), избраните вършат работата по модерацията на репортите срещу заплащане от 1 до 4 USD на час. Миналата година те са били около 50-60 души, тази вероятно вече са 100-тина.
Благодарение на Amine Derkaoui, вече не е таен служебния наръчник, озаглавен Abuse Standards (в момента актуалната версия е 6.2), който ползват всички модератори на фирмата и който тълкува в детайли какво е позволено и какво не – като потребителско съдържание във Фейсбук.

По отношение на “nudity and pornography” по-интересното, което трябва да се знае (колкото и да изглежда странно) е следното:
След репорт, но и след съответното потвърждение от страна на модератора:

• Изтриват се всички снимки ОЧЕВИДНО изобразяващи секс (независимо дали са показаните на тях са голи или облечени), включително и анимация.
• Снимки на интимни части, включително зърна на женска гръд, се изтриват. Снимки на мъжки зърна обаче са ОК.
• Дори на снимките (в горните случаи) да са пикселизирани или цензурирани интимните части, те също се изтриват.
• Изтриват се и снимки на кърмещи жени, когато зърното на голата им гръд ясно се вижда.
• Снимки на „любовна игра“ (включително целувки между еднополови участници) са ОК.
• Изображение на произведения на изкуството (“Art nudity”), изобразяващи голи човешки фигури са ОК.

Разбира се, художествена актова фотография също е би трябвало да се приема като „арт“, но поне засега Фейсбук явно не третира снимките като изкуство.
В контекста на проблемите с изтритите снимки от арт-пърфрманса с участието на Таня Илиева, Фейсбук ги приема не като някаква форма на изкуство, а просто като “nudity with nipple clearly exposed” и едва ли модераторът „X” в Индия или Мароко, който вероятно не е и чувал за България, се замисля каква метафора представлява самата идея за това артистично изпълнение и каква е каузата на #ДАНСwithme протестите…

А извън правилата за третирането на репортите по отношение на “nudity and pornography”, в наръчника Abuse Standards 6.2 могат да се открият доста други любопитни подробности.
С особено внимание модераторите трябва да третират следните визии и постове:

• Критики срещу Кемал Ататюрк
• Публикуване на карти на Кюрдистан
• Изгаряне на турския национален флаг
• Всякакво съдържание в подкрепа на PKK (Кюрдската работническа партия) и лидера й  Абдула Йоджалан. Публикуване на флага на Кюрдистан обаче е ОК.

И в заключение още нещо интересно от тези правила свързано по-общо със секс-съдържанието, публикувано от потребителите във Фейсбук.
Можете ли да познаете, кое от долните две изречения отговаря на стандартите и кое ги нарушава и при репорт, трябва да бъде изтрито от модераторите?

1. Hello ladies, wanna suck my cock?“
2. „Looking for girls who want to have fun. Inbox me for a good time!“

Като прочетете целия наръчник по-долу ще разберете, че първото изречение е ОК, защото - „suck cock = oral sex. No details given“.
Второто изречение обаче нарушава правилата понеже се тълкува като „склоняване към секс“ (sexual solicitation“).

За да научите още много любопитни подробности за това как Фейсбук модерира съдържанието, което публикувате, изтеглете си Abuse Standards 6.2 и се съобразявайте с тях:

Abuse Standards 6 2 Operation Manual

Качил съм Abuse Standards 6.2 и тук в случай, че Sribd решат, че съм публикувал документа неправомерно.

А от тази графика може да добиете пълна представа за цялостните утвърдени процедури, свързани с репортването на неподходящо съдържание във Фейсбук (кликнете върху нея, за да я увеличите):

Благодаря за което на Константин Бъчваров – IT Консултант в VB Consult!

Как Facebook тълкува “Nudity and Pornography” и какво е разрешено, и какво не за публикуване? is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space

The post Как Facebook тълкува “Nudity and Pornography” и какво е разрешено, и какво не за публикуване? appeared first on Boris Domain | The Marketing Creative Space.

Полу-празни мисли на един полу-криминален елемент

Дълго време си задавам въпроса, защо, по дяволите, в България през последните 20-тина години нещата в се случват толкова бавно, трудно и мъчително и толкова неефективно. Защо тия, които ни управляваха през този близо четвърт век, не бяха запомнени с почти нищо позитивно, защо не промениха поне с малко представата ни, че тук, по тези географски ширини, сме като в някаква сатурнова или черна дупка, от която спасение няма и надежда всякаква трябва да оставим.

Много анализатори, политолози, социолози през годините също търсеха отговора на въпроса – най-вече в това, че системата, в която живеем,  е само някаква фасадна, псевдо-демокрация, а в същността си е нещо съвсем друго – плутокрация, олигархия, политическа мафиотизация, обвързване на престъпните структури с политическите върхушки, срастване на финансовия капитал с държавното управление до фаза на тотална, узаконена корупция, източване на публичния ресурс към съмнителни частни икономически групировки и всичко това за сметка на обикновения български гражданин, десетилетия наред нагло лъган, мамен, изнасилван всекидневно, ежечасно, перманентно.

Това, че си ги избираме все същите да ни управляват на всеки 4 години, разбира се, е факт, чиято мазохистична природа сега няма да анализирам. По-скоро ми е интересно да потърся общото между всички тези политически и икономически субекти, които с хищнически апетит и пълна самозабрава разсипват държавата, съсипват живота ни и бъдещето на децата ни. Говоря за т.нар. „елит” на нацията, заради който се срамувам да се нарека българин.

И след толкова време, прекарано в дълбоки размисли, на мен полу-криминалния елемент (по определението на един политик, чието име ме е гнус дори да споменавам), ми хрумна обобщаващото понятие, което подхожда идеално на системата, изградена от този роден „елит” в последните години – „Дегенератокрация”.

Няма как по друг начин да се нарече, след като тя е „болен продукт“, дело на типични дегенерати. Дегенерати не в чисто физиологично-антропологическия смисъл на понятието (макар, че съм убеден, че патолозите биха открили със сигурност и тежки деменции на ментално и генетично ниво у много от нашите политически и икономически „лидери“). Дегенерацията при тях е в морала, в ценностната система, в изкривеното чувство за справедливост, в извратения им мироглед, насочен към безскрупулна печалба на всяка цена, в пълната загуба на духовните качества, благодарение на които животинския вид Homo Sapiens претендира да се нарича Човешко същество. За тях няма нищо свято, за тях понятия като патриотизъм, отговорност, чест и принципност са лишени от всякакъв смисъл.

Дегенератите, създали дегенератокрацията, на пръв поглед са различни, но всъщността си си приличат. Те не са нито леви или десни, не са нито червени или сини, нито либерални или консервативни, нито русофили или американофили, „турци“ или националисти, не принадлежат към една и съща масонска ложа или към един финасово олигархичен кръг. Най-важното, по което си приличат, е тяхната пряка или косвена връзка с различните управления и отдели на бившата Държавна сигурност и недоскъсаната изцяло пъпна връв със службите на БКП и КПСС, превърнали се в кукловоди на т.нар. Преход, в идеолози на днешната „дегенератократична“ система. Те са навсякъде, всумукали са се като гнусни паразити в обществото ни, пропили са душите ни с отрова, опитвайки се да ни внушават, че те са моделът за подражание, че тяхната гнила каста има правото свише да ни управлява и да се разпорежда със съдбите ни. А вече на политическата и икономическата сцена излизат и второ поколение дегенерати, пардон дегенератократи, още по-отвратителни, още по-арогантни, още по-безскрупулни.

Заявявам най-отговорно – всеки, който е бил и е в момента част от управлението, част от политическия, икономическия или бизнес “елит” на България през този толкова мъчителен за 99% от българските граждани Преход, той принадлежи към „дегенератокрацията“ и заслужава само мълчаливото ни презрение.  Не че сред всяка една партия или икономическа структура, няма нормални, интелигентни, разумни хора, но дегенератокрацията просто не понася тези качества, мрази нормалността, тя притежава способността за отрицателно време да убие всичко човешко в индивидите, поддали се на властта й. За съжаление много от тези хора доброволно продадоха душите си и само единици успяха навреме да се откъснат навреме от пипалата й и да запазят малкото останало им достйнство.

Винаги съм търсил отговора, защо тези, които са се самоопределили (или са определени) като елита на нацията днес, са такива духовни изроди? Ако се върнем 100-тина години назад ще видим, че лидерите на България (с малки изключения) винаги са били сред най-уважаваните, интелигентните и авторитетните личности в държавата – професори, писатели, публицисти, учени, индустриалци…завършили престижни университети в Европа, говорещи свободно по няколко чужди езика, чувствайки се истински европейци, с изтънчена култура и стил (не отричам съществуването на партизанщината и байганьовските нрави, но действително, почти винаги те са се проявявали на едно по-ниско, провинциално ниво.)

Съвременният капитализъм изживява сериозна криза в световен мащаб точно поради корумпирания модел на обвързване на олигархичните финансови, икономичеси и политически елити, задушаващ свободния предприемачески дух и свободния пазар на стоки и идеи – в името на което дефакто преди няколко века капитализма се установи като обществена система. Това, на което сме свидетели в България обаче, е още по-трагично и безнадеждно, понеже в условията на световна криза в модела, за разлика от повечето цивилизовани държави, нас ни управляват дегенератократи.

Днес пред простащината, дебелоочието, лицемерието, наглостта и келепирлъкът, които са отличителни характеристики на управляващата ни класа през последните години, Алековия Бай Ганьо изглежда почти като положителен герой с добро образование и приемлива култура. Дегенератократите ни живеят в своя паралелна вселена и не им пука какво се случва извън нея. Създадената от кукловодите им Матрица работи досега достатъчно добре за тях да осигурява политическата и икономическата им власт. Поне до този момент.

И още един щрих към темата – както пише полският публицист Ришард Капушчински в „Теорията Дахомей“,  „въпреки най-общата си удовлетвореност или задоволство, въпреки външно видимото непримиримо противостояние или дори агресия между отделните кланове на управляващия елит, същите постоянно са нащрек и внимателно следят да не се наруши наложеният в тяхна полза ситуативен баланс; при което полагат максимални усилия и компетентни умения за налагане на ефективен контрол над масовата мизерия, така че тя да не доведе нито до отчаяние и гняв у по-обеднелите, нито до критики и претенции от страна на по-замогналите се…В крайна сметка три са стратегическите или тактическите позиции, към които управляващите се придържат, за да поддържат установения контрол върху ситуацията, и това са:  динамично увъртане на обещанията, оправдание с грешките или престъпленията на предшествениците и манипулация на социологическите изследвания…“ Познато ви е, нали?

Днес, може би за трети или четвърти път в най-новата ни история, имаме истински шанс да сложим точка на този сценарий, да сринем дегенератокрацията. Дегенератократите са загубили просташката си самоувереност и сляпата вяра в собствената им безпогрешност, наистина уплашени, объркани и …публично осрали се, опитват се даже да спрягат чужди на същността им думи като “покяние” и “катарзис”. Усещат че има съвсем реална опасност Матрицата, в която ни принуждаваха да живеем, да експлоадира и те да се окажат в политическа и икономическа безтегловност, да загубят ресурсите си, да се разпаднат връзките им с криминалната олигархия, на която слугуват и чрез която функционират и не на последно място – да им се налага да отговарят за престъпленията си пред нас, техните работодатели.

Днес истинският елит на Нацията е излязъл на битка срещу дегенератите на Нацията!

Този момент не бива да се изпуска!

Сигурен съм, че мнозина си задават въпроса, има ли с кого да заменим дегенератократите, кои ще дойдат след като изринем сегашната политическа измет и дали ще успеем да направим истинска Промяна или ще ни пробутат пак просто някаква „подмяна“? Вярно е, че всички имаме съмнения и притеснения около тези въпроси, но трябва ли те да са причина да запазим статуквото на уродливия дегенератократски обществен модел! Разбира се, че не. Няма как да стане по-лошо. По-добре ужасен край, отколкото ужас без край!

 В заключение ще цитирам един мой приятел, който каза наскоро: „задкулисието на прехода ще поставя отпечатък върху настоящето ни дотогава, докато има критична маса българи, които позволяват това. Тук вече започва трудното – нужни са много усилия, много воля, много лишения, ако щете, от страна на „добрите“, за да спечелим битката. Няма да е лесно, няма да е бързо, но в крайна сметка си мисля, че ще поставим кукловодите на прехода там, където им е мястото – извън публичните пари и ресурси. Отрежем ли тази финансова връзка, смятайте ги за погинали – не геройски при това. „Направете мафията бедна“, съветваше Джовани Фалконе. Тогава можем да ги чистим като зайци на автомобилни фарове – само ще мигат и ще се молят за пощада. Ние обаче не сме от сантименталните. Следваме съветите на другаря Макиавели. А той пише в своя “Военен трактат”: “Силният, но не смъртоносен удар означава смърт за този, който го нанася.“

Да не допускаме тази грешка и да им помогнем да изживеят своя истински …болезнен предсмъртен катарзис! “Екзактно”!

Така е, или трябва да ударим смъртоносно и да изметем дегенератокрацията на бунището на историята, или да продължим да живеем по техните правила, под угрозата самите ние да се превърнем в дегенерати!
Кое от двете ще изберем?

#ДАНСwitme – до #Fostavka!

Да изметем ДЕГЕНЕРАТОКРАЦИЯТА, за да не се превърнем в дегенерати! is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space

The post Да изметем ДЕГЕНЕРАТОКРАЦИЯТА, за да не се превърнем в дегенерати! appeared first on Boris Domain | The Marketing Creative Space.

Авторите на култовия комикс сборник решиха да предоставят на своите читатели официално пиратско копие на собствената си творба, отдавна изчерпана от книжния пазар. Respect!

Наскоро станахме свидетели на едно рядко срещано явление в българския литературен живот, което до голяма степен е прецедент в родната културна действителност. Автори – художници, писатели, творци, решиха да предоставят на почитателите си “официално” пиратско копие на собствената си книга, отдавна изчерпана на книжния пазар – “Над дъгата, 2012″, издание на Сдружение „Проектът ДЪГА”.

За по-младите ще припомня, че „Дъга – разкази в картинки“ е първото българско детско комикс списание. Първият му брой излиза в края на 1979 г. Въпреки огромното външно влияние, списанието създава свой собствен стил и е класически образ на българската илюстрация за това време. „Дъга“ набира огромна популярност през 80-те години, когато тиражът му достига 180 000 бр. В списанието са събрани колекции от комикс сериали на много световноизвестни български илюстратори, детски писатели и аниматори, сред които Доньо Донев и Борис Димовски.

Но както пише Антон Стайков (докторант във ФЖМК на СУ “Св. Климент Охридски” и главен инициатор за възраждането на “Дъга” и “пиратското” й представяне):

 ”…настоящият албум не е продължение на „старата Дъга”. Той изразява желанието на девет автори да стигнат до сегашните читатели в България, които са изморени от социални мрежи, торенти и кабелни доставчици на визуални разкази…Художниците разказват представените тук истории с универсалния език на комикса, но оцветен с нюансите от началото на 21 век…Художниците се събират в този албум, за да заявят отново любовта си към комикса и утвърдят мястото си в европейското комикс-семейство. Всички заедно кондензират годините след последния брой на “Дъга” в ново качество – техните истории са по-зрели, с усложнени сюжетни нишки и плътна структура.”

С голямо уважение държа да представя комикс историите и авторите на “Над дъгата, 2012″ и още веднъж да ги поздравя за смелата им и нестандартна инициатива:

• “Дичо Пъдаря трябва да умре” – текст Сотир Гелев, рисунки Пенко Гелев
• “Ян Бибиян” – по Елин Пелин, рисунки Росен Манчев
• “Миташки и небесната джаджа” – текст и рисунки Румен Чаушев
• “Ники Внучето и Роли Кучето” – текст и рисунки Николай Додов
• “ЕЛО – Легенда за Черните Архангели” – текст Любомир Чолаков, рисунки Димитър Стоянов
• “Краят на Бенковски” – по Захари Стоянов, рисунки Владимир Коновалов
• “Дамга” – текст Марин Трошанов и Евгени Пройков, рисунки Петър Станимиров
• “Тримата Мускетари” – по Александър Дюма, художник Евгений Йорданов
• “Призрак” – текст и рисунки Сотир Гелев

А за тези, които не са успели да присъстват с флашката си на “пиратското” представяне на “Над дъгата, 2012″, могат да изтеглят своето пиратско копие тук:

Над Дъгата, 2012 by Boris Loukanov

А тук може да изтеглите “Над дъгата, 2012″ в най-популярния формат за електронни четци – ePUB.

В случай, че имате някакъв проблем със свалянето на .pdf файла от Scribd, качил съм го и тук.

И не забравяйте да поздравите авторите на “Над дъгата, 2012″ на тяхната Facebook страница!

Над Дъгата 2012 – свалете своето пиратско копие! is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space

The post Над Дъгата 2012 – свалете своето пиратско копие! appeared first on Boris Domain | The Marketing Creative Space.

“SocialMe Workshop 10″, “Продавай повече онлайн!”, “Brand Management Factory” и “Webit 2013 Bulgaria” заслужават специално внимание.

10-то юбилейно издание на SocialMe Workshops.

Самото събитие няма особена нужда от реклама. Както каза един колега – “Защо си струва да посетите SocialMe Worksshop #10? Защото всичките 9 пъти досега си заслужаваше!”

Сред най-интересните теми, които ще бъдат представени са:

• Новите тенденции в социалните медии, какво да очакваме през 2013г.;
• Новите промени в интерфейса на Facebook и как да ги използваме за бизнес цели;
• Facebook Actions – начин за привличане на ефективен трафик от лоялни посетители към модерния WEB 2.0 сайт;
• Open Graph – възможността да покорите Newsfeed-a, получавайки нови посетители, вирусно споделяне и подробни статистики
• Подгответе се за новата търсачка на Facebook – Graph Search;
• Social Customer Relationship Management;
• Как да комуникираме успешно с феновете си
• Facebook copywriting. Създаване на атрактивно съдържание
• Нови тенденции и актуални новини в областта на онлайн търговията за 2013 г.;
• Съвети и препоръки за електронни магазини.
• Връзката – Е-мейл маркетинг и социални медии;
• Как да правим успешни е-мейл кампании, които да водят до големи резултати;

А сред лекторите, както обикновено, са едни от признатите експерти в бранша: Иво Илиев от InteractAge, Ален Попович от SocialMe, Бисер Вълов от APRA Digital, Борил Богоев от WebFace Consult, Стефан Чорбанов от Stenik …

Всеки участник на SocialMe Workshop #10 ще получи като специален подарък последното издание на “Директен и дигитален маркетинг на здравия разум” - най-известната книга на Дрейтън Бърд, един от големите световни маркетинг гурута, с когото имах щастието да се запозная лично преди време.

Важно: А при регистрация с промокод BorisDomain, получавате 15% отстъпка от цената!

Събитието е на 6 април, в ИНТЕРПРЕД-СТЦ София, ул. “Драган Цанков”36.

Продавай повече онлайн! – Семинар на Interactive Seminars.

Колегите от Interactive Share, които са сред водещите компании у нас в сферата на онлайн маркетинга, за пореден път са направили силна програма откъм теми и лектори.

На семинара ще научите:

• Как да създадем успешен и работещ онлайн магазин?
• Как да накараме хората да го посещават?
• Как да продаваме онлайн – бързо и лесно?
• Каква онлайн платформа да изберете?
• Как да рекламирате своя онлайн магазин?
• Кое е полезното съдържание?
• SEO за онлайн магазин!
• Какви начини на плащане да изберете?
• Практики при създаване на успешен онлайн бизнес!

Сред лекторите са Любомир Русанов от Superhosting, Христо Радичев от Медияпост Хит Мейл, Георги Маринов от Датамакс, Павел Пенчев от Еконт Експрес, Рафи Шахугян от Студио Модерна България, Димитър Димитров от Stenik , Лили Грозева – SEO експерт…

Важно: При регистрация до 3 април, отстъпката е 25%! А с промокод BOR1104 получавате още 30% отстъпка от цената!

Събитието е на 11 април, отново в ИНТЕРПРЕД-СТЦ София, ул. “Драган Цанков”36.

Brand Management Factory – поредица от 4 семинарни модула, проект на The Business Institute и Ilyan.com
Начало – 15 април.

В Brand Management Factory участниците решават конкретни казуси с практични инструменти.
Работилницата е специално създадена за маркетинг практици:

Обученията в Brand Management Factory са насочени към маркетинг мениджъри, които управляват марки и резултати, бранд и продуктови мениджъри, които надграждaт експертиза в областите стратегически мениджмънт и управление на бюджети, специалисти по маркетинг комуникациите, които целят развитие в управлението на марки.

Модул 1 – “Заобикалящата среда и марката”

• Конкуренция – 15 април;
• Нужди на потребителите – 17 април;

Модул 2 – “Позициониране и стратегия и на марката”

• Таргетиране на клиенти и избор на канали – 22 април
• Маркетинг на дигиталните медии – 24 април

Модул 3 “Пазарно присъствие на марката”

• Управление на потребителски марки – 8 май
• Управление на B2B марки -10 май

Модул 4 – “Управление на резултатите на марката”

• Управление на маркетинг бюджета -13 май
• Анализ и оценка на маркетинг проекти -15 май

Сред лекторите са Цвети Тенева – oсновател и старши фасилитатор в The Business Institute, Георги Малчев – основател на Ilyan.com, Светлан Станоев, Христо Вълков, Анна Кираджиева и др. известни български експерти с богат практически опит в сферата на бранд маркетинга.

Възможна е регистрация както за всички семинарни модули, както и за един отделен модул.

Важно: При регистрация като читател на Boris Domain, получавате 75% отстъпка от цената за всеки модул!

Вместо 300 лв., плащате 75 лв.!

Конференция Webit Bulgaria 2013

Webit Bulgaria е най-мащабното събитие за дигитален маркетинг/реклама, технологии и предприемачество в България. Освен образователен и бизнес форум конференцията е платформа за комуникация с най-големите рекламодатели (ИТ и маркетинг отдели на банки и застрахователни компании, автомобилни компании, фармацевтични компании, FMCG компании и др.), медии (социални, офлайн и онлайн), предприемачи и висши представители на държавната администрация.

Пламен Русев (основателят и душата на Webit) отново е успял да събере световни експерти, които ще запознаят представители на бизнеса в България в сферите на дигиталния маркетинг, рекламата, новите технологии и предприемачеството. Гостите на форума ще имат възможността да се срещнат лично и да слушат лекции на над 50 водещи експерти в различни области.

Webit Bulgaria включва всъщност 2 конференции:

• Webit Digital Summit – 24 май
• Webit Leaders of the Future – 25 май

Събитието ще се състои в Rainbow Plaza, София.

Маркетинг събитията през април, препоръчани от Boris Domain is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space

The post Маркетинг събитията през април, препоръчани от Boris Domain appeared first on Boris Domain | The Marketing Creative Space.

Read Guy Kawasaki and Shawn Welch new book’ all important conclusions about “artisanal publishing” here.

“Nuts, bolts, and inspiration too. Once again, Guy delivers, kicking the shiitake out of anyone who would tell you that you shouldn’t, wouldn’t or couldn’t write a book.”

Seth Godin

With Shawn Welch, a tech wizard, Guy Kawasaki wrote “APE: Author, Publisher, Entrepreneur—How to Publish a Book” to help people take control of their writing careers by publishing their books. The thesis of APE is simple but powerful: When a self-publisher successfully fills three roles—author, publisher and entrepreneur—the potential benefits are greater than with traditional publishing.

Guy and Shawn call this “artisanal publishing.”

Artisanal publishing features writers who love their craft, and who control every aspect of the process from beginning to end. In this new approach, writers are no longer at the mercy of large, traditional publishers, and readers will have more books to read.

APE is 300 pages of tactical and practical inspiration. I decided instead of writing traditional review, just to collect together all most important conclusions in the end of any chapter of the book – like attempt for synthesis of authors ideas about “artisanal publishing” in 1300 words:

“A successful self-publisher must fill three roles: Author, Publisher, and Entrepreneur—or APE. These roles are challenging, but they are not impossible — especially if people who have done it before explain it to you.

Writing is often a lonely and difficult process, so take a moment to reflect on the good reasons and bad reasons to write a book. We still encourage you to do it, because it is one of the most rewarding experiences in life, but few things worth doing are easy.

Traditional publishing is under siege by many forces, and it is not appropriate for many writers. Self-publishing, on the other hand, is the best thing that has ever happened to writers.

The advantages of self-publishing far outweigh the disadvantages for most authors. You can use self-publishing as the end goal or a means to a traditional publishing deal.

Ebooks and tablets are rearranging the publishing landscape. Right now, only about 10 percent of publishing revenue comes from ebooks, but the technical advantages of electronic publishing are enormous. This doesn’t mean that printed books will disappear anytime soon, but for a novice self-publisher, ebooks are probably the way to go.

Let’s just cut to the essentials: write with Microsoft Word on a MacBook Air, and use Evernote, Dropbox, and YouSendIt. Let’s start writing!

There are three stages of writing a book: starting, continuing, and finishing. They all require a combination of determination, desperation, and denial that all writers, at some stage, detest. Force yourself to make a little progress every day and, after a year or so, you’ll have a book and you’ll say, “That wasn’t so bad after all.”

We’re not saying that you’ll make barrels of money as a self-publisher, but the math works. Self-publishing is an inexpensive business, and the upside potential is there. You’ll only achieve this potential if you write a good book and market it well, but at least self-publishing is an open and fair business.

The whole point of self-publishing is to produce a book faster, better, and cheaper than a traditional publisher. These ways of avoiding the “self-published” look are simple and easy, and they increase the attractiveness, professionalism, and marketability of your book.

Not to get too metaphysical, but a cover is a window into the soul of your book. In one quick glance, it needs to tell the story of your book and attract people to want to read it. Unless you’re a professional, hire a professional to create a great cover because, in spite of how the old saying goes, you can judge a book by its cover. Or at very least, people will judge a book by its cover.

The simplest path is to write your book in Microsoft Word and upload it to Kindle Direct Publishing. If you need some help, or don’t trust uploading a Word document, author-services companies can help. If you know what you’re doing, print-on-demand can offer the best profit per book.

Many self-publishers only need to use the online reseller channel. There are five great choices: Amazon, Apple, Barnes & Noble, Google, and Kobo. They operate in similar ways, and they are an easy way to break into self-publishing.

Selling your ebook directly to customers is one of the most profitable channels of distribution for a self-publisher. You won’t benefit from the ongoing traffic of a reseller such as Amazon, but if you can drive people to your website, direct selling can work.

There are hundreds of author-services companies that would love your business. It’s impossible to review them all, but this chapter provided a framework. Our advice is that you do as much as you can yourself (with the exception of copyediting), and only buy the services that you absolutely can’t or don’t want to do.

Don’t forget that many people still prefer a printed book, and ebooks account for approximately 10 percent of the US publishing business. However, you don’t want to end up with a garage full of unsold books, so find a printer that will print on demand like Lightning Source or CreateSpace (without the author services).

Every format of a book needs a unique ISBN; all ebook platforms (Kindle, iBookstore, Nook) count as one format and thus only needs one ISBN. The hundreds of self-publishing vendors work in pretty similar ways: provide information about your book, upload the cover, upload the manuscript, and in less than a week, you’re in business. The most important step in this process is crafting the book description, so spend a few hours making it as compelling as you can.

Pricing is an art, not a science. There are many factors involved to consider and many theories to test. However, one of the advantages of self-publishing is that you can alter your pricing to see how it affects sales, so our recommendation is that you take your best guess and adjust from there. We think it’s better to guess low and work up; at least this way more people will read your book as you find the right price.

We hate leaving any money on the table, so translating a book and creating an audiobook version are interesting to us. However, both these processes are expensive and time consuming. In most cases, traditional publishers don’t rush these versions to market either. This is one area where we recommend that you take a cue from their practices.

Author beware: keep an eye out for companies looking to take advantage of you. Learn copyright laws to protect your work but also to avoid infringing on others. Protect yourself with work-for-hire agreements. And finally, self-publishing gives you the ability to revise your book quickly and efficiently, which is something traditional publishers cannot do.

Amazon has publishing covered from A to Z (Amazon to Zappos). Self-publishing is an Amazon world, so you’d be foolish to ignore it.

For self-publishers, guerrilla tactics are the way to gorilla-size success. The cost for most of these ideas is $0, and the expensive ones are no more proven than the free ones. This is because the quality of your book and the quantity of your moxie are more important than the amount of money you’ve spent.

Social media is the trifecta of marketing: fast, free, and ubiquitous. There are general-appeal services such as Google+, Facebook, Twitter, and LinkedIn. Of these, Google+ is our favorite. There are also social networks for readers and writers. All of these services provide great ways to build your platform.

These are the essential elements of an enchanting and effective social-media profile. Just keep in mind that your profile has to attract followers in a HotOrNot, at-a-glance world filled with attention-deficient people.

Finding, writing, and sharing high-content posts involves a great deal of time and effort, but this is essential to developing your platform. These tips will make you as efficient as possible, but you will have to pay your dues. The fact that building a platform is hard means that many authors won’t do it, so you’ll stand out from the crowd.

Commenting and responding on social-media services is what separates a good platform builder from an average one. Don’t think of a comment or response as one-to-one communication. They are ways to demonstrate your openness and humanity to everyone who’s watching, too.

Shawn and I want to tell you to go APE: Author a great book, Publish it quickly, and Entrepreneur your way to success.Self-publishing isn’t easy, but it’s fun and sometimes even lucrative. Plus, your book could change the world.”

Get “APE: Author, Publisher, Entrepreneur—How to Publish a Book” on Amazon.

Special Thanks to Mr. Kawaski  for giving me the opportunity to be among the first to read his new book!

APE – All You Need to Know about eBook Self-publishing in XXI century is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space

The post APE – All You Need to Know about eBook Self-publishing in XXI century appeared first on Boris Domain | The Marketing Creative Space.

„Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят!“ – със сигурност сте виждали този анархистки лозунг, изписан тук там по стените на сградите или поне из виртуалните стени в социалите мрежи. Опазил ме Бог, не съм станал анархист, нито съм преминал към „другия бряг“, да успокоя хората, които ме познават.
И все пак, наблюдавайки и анализирайки т.нар. кампания около т.нар. първи референдум в демократичната история на България, с все по-силна убеденост ми иде да напиша: „Ако този референдум би променил нещо,  щяха да го забранят!“

Дни и нощи мисля и разсъждавам за бъдещето на българската енергетика и все не мога да постигна хармония със себе си. ОК, какъв ми е изборът?

Ако бойкотирам референдума “АЕЦ Белене”, се превръщам в последовател на поредната ренегатска партийка в родния oбществен живот – тази на Меглена Пръмова, пардон Кунева. Е не, по-скоро бих подкрепил жреца на Тангра Йоло Денев, отколкото поредното политическо недоразумение, било то и с брюкселски аромат.

Ако участвам в референдума и гласувам със “ЗА“ (абсурдно е, но все пак да анализираме всички варианти) ще се влея в бодрите редици на руското енергийно лоби, на чело с Р. Овч., и разни други знайни и незнайни червени „експерти“ (единият от които беше пионер на българската порно индустрия, ама що му трябваше да влиза в политиката той си знае…може би не случайно продуцира онова прословуто „атомно Ку Ку“).

Ако участвам в референдума и гласувам с „НЕ“, излиза, че съм на страната на Баце, който въпреки че се гушкаше с Путин и/или Медведев (все забравям кой беше президент, кой – премиер), изведнъж се яви в образа на „Super Анти-Белене Man“ и каза, и рече „No Pasaran“ на проекта. Хич не ми се ще да ме припознават и като “костовист” или като изчезващ вид от самоизяждащата се синя  (уж) десница.

Като лек комедиен щрих няма как да не отбележа, че оспорващите си „Златните малинки“ на българския политически театър с номинации за третостепенна женска роля и за най-антипатичен поддържащ политик – Мария Капон и Иван Иванов странно как се оказаха лидерите на инициативните комитети „Анти Белене“. Само като ги гледам и слушам, на мен ми идва и за трета АЕЦ да гласувам, но повече да не ми ги показват тия двамата по телевизора.

В същото време тези, които можеха наистина да придадат някаква свежест и цвят в скучната сива картинка на кампанията и съответно да направят макар и мъничък пробив в абсурдното политическо статукво – ПП „Зелените“, бяха услужливо отрязани от участие в този толкова важен за обществото дебат. Акт, който едва ли изненада мнозина. Защото Зелените поне щяха да разкрият на висок глас, без да се съобразяват с партийни цветове, много нелицеприятни истини за политически далавери, корупция, комисионни, лобита и много др. въпроси, останали скрити за „послушния електорат“…

И в крайна сметка…какво да правим? Със сигурност мнозина такива неориентирани като мен си задават тоз тежък въпрос…Ами ето какво си отговарям аз!

Майната ви!  Отнася се за всички от официалната политическа сцена, представени и непредставени парламентарно!

Аз няма да бойкотирам референдума и така няма да подкрепя Пръмова-Кунева (дори и да се гушка с Барозу)!

Няма да гласувам с „ДА“ и така няма да дам рамо на разни Станишевци, Първановци, Сидеровци, Каракачановци и тем подобни червенеещи ДС креатури.

Дори да гласувам с „НЕ“, това не означава, че ще даря гласа си на ГЕРБ и тем подобни безпринципни политически субекти, обявили се срещу АЕЦ Белене, но лобиращи за добива на шистов газ и бъдещото развитие на нови ядрени мощности в Козлодуй например!

Имам приятели, които подкрепят ядрената енергетика, защото вярвят във високите технологии, и аз ги разбирам. Но всъщност истината е, че дори и най-новите достижения в ядрената енергетика нямат нищо общо с модерните технологии на ХХI век. За мен, независимо от „генерацията“ реактори и “безопасността“ на съвременните АЕЦ, тези технологии, в същността си не са се променили значимо от времето на Хирошима…Студената война….Чернобил…или Фукушима.

Аз вярвам, че „мирният атом“, е част от едно минало, което трябва, колкото се може по-бързо да забравим. Технологиии, оставящи след себе си радиоактивни боклуци, които ще са проблем 25 000 години напред за човешката цивилизация и поставят под угроза живота на нашите деца и внуци, струва ми се, че е малко цинично да наричаме „екологични” или „технологии на Бъдещето”. И всеки разумен, трезвомислещ, интелигентен човек би трябвало да се съгласи с това.

Или казано на прост език – това е все едно да трупаш тонове лайна в една част на апартамента си, без да имаш никаква идея, как да ги изчистиш, като се успокояваш, че наследниците ти все някак си ще се справят. И да се радваш, че вонята засега почти не се усеща в задимената ти кухня, където всяка вечер се наливаш с ракия менте и крещиш „Да живей България!”, замезвайки с шопска салата, направена от турски домати, македонски краставици и разни „пластмасови” ГМО зеленчици, омешани със сирене от палмово масло – всичко това на фона на родна ориенталска чалга, субсидирана по европейски проекти.

Затова…„НЕ”, ще участвам в този цирк, макар и с отвращение…може би за последен път.

Защото пък току виж точно този избор може и да промени нещичко в Системата. Колкото и наивно-идеалистично да звучи това!

Циркът Референдум 2013 – участвам, но с отвращение! is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space

The post Циркът Референдум 2013 – участвам, но с отвращение! appeared first on Boris Domain | The Marketing Creative Space.

Интервю с доц. д-р Милена Цветкова, провокирано от новата й научна монография “Книгата като Медия”

За книгата като богопроизводна медия. За етимологията, археологията, генеалогията и еволюцията на книгата. За книгата като тяло и текст. За обратната връзка с книгата. За опасната и манипулативната книга. За еротиката и патологията на книжното тяло. За бъдещето на книгата. За всичко това и за още много и интерсени факти и идеи, свързани с първата медия на човечеството – Книгата, може да прочетете в последната монография на Милена Цветкова “Книгата като Медия”, издание на “Ентусиаст“, част от поредицата на издателството “Enthusiast Libris”.

Доц. д-р Милена Цветкова е преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Защитила е дисертационен труд „Четенето – антиманипулативен филтър. Индивидуалност и аудиовизуална манипулация“. Автор е на монографиите „Четенето – антиманипулативен филтър“, „Комуникационен мениджмънт“ и „Информационна култура: Името на четенето“. Автор-съставител на пет биобиблиографии. Съавтор е в енциклопедиите „Българска книга“, „Български енциклопедичен речник“, „Съвременна българска енциклопедия“.

От 2001 г. до днес разработва и преподава дисциплините „Книгата като медия“, „Съвременно световно книгоиздаване“, „Теория на четенето“, „Читател и четене“, „Писане на дипломен проект и работа с източници“, „Научноизследователски проект“. Ръководи магистърските програми „Печатни медии“ и „Книгоиздаване“ (от 2004 г.). Води образователния курс за докторантите във ФЖМК „Методика на дисертационното изследване“.

Написала си 600 страници книга за Книгата, като проследяваш развитието й отпреди 35 000 г., цялата пред-гутенбергова епоха и след нея, до наши дни. Можеш ли да синтезираш твоята идея за Книгата в 6 изречения?

Книгата – това е разказ със знаци върху материална или виртуална площ. Това е била книгата преди 7000 години, това ще бъде и след още толкова. Като започнем от каменната библиотека в Ика, преминем през глинените плочки в Месопотамия, книгите колони и книгите стени в Древен Египет, златните книги на етруските и стигнем до най-невъобразимите форми на „живи“ или телепатични книги в научната фантастика – всичко това са „медиуми“ за четене. След 7000 години нищо чудно върховата иновация да са отпечатаните хартиени книги, а електронните да са пазен в крионов кувьоз музеен експонат. Но името на изобретението ще бъде винаги „книга“. Мисията на това изобретение е константа – да разкажеш история от разстояние от свое име в свое отсъствие. Книгата за мен е първата и последната медия на човечеството.

Често пъти изказваш “еретични” тези, които са встрани от общоприетите идеи. В “Книгата като Медия” пишеш за “патологика на книжното тяло”, за опасните книги…

Опасна книга априори не съществува. В смисъла на „книгата като издателски продукт“ опасни книги няма. Но в смисъла на „книгата като медия“ говоря за текстове – посредници в криминални актове и за текстове – съучастници в престъпността. Опасността е заложена в съдържанието – сектантско, нацистко, негационистично, дискриминационно, шовинистично, антисемитско, фундаменталистко, терористично и т.н. Сред опасните книги ще разпознаем и Деветте книги на Деветимата непознати и „Ръкописът на Войнич“. Що се отнася за главата „Патологика на книжното тяло“…. в нея разкривам криминогенното „поведение“ на книгата. Тук ще узнавам кои са книгите убийци и отровните книги, как книгите се превръщат в библиокадаври, в книги-пластинати, в книги с втъкана трупна пепел, ДНК и кръв и как антроподермичната библиопегия оправдава книгите от човешка кожа.

Какво е “анти-книга”?

Анти-книгата е нефункциониращата книга, книгата без читател. Наричам я несъстоялата се медия – нежеланата книга, ненужната книга, еднократната книга и празната книга.

Книгата манипулатор ли е?

Всяка книга манипулира. При всяка книга манипулацията е възможна, когато за читател се търси индивидът от тълпата – „тълпоидът“. Книгата е най-предпочитаното в научните среди средство за манипулация: като започнем от класическия пример за Дон Кихот, преминем през душевните състояния на Пушкиновата Татяна („Евгений Онегин“), мадам Бовари или Том Сойер и се спрем на буквализма в поведението на съвременните „сапунени“ и „чиклит“ дами, „екшън“ полицаи и супергерои.

Как се измерва Коефициента на полезно действие (КПД) на книгата?

Чрез обратна връзка, която книгата провокира. Но реалният й мащаб се вижда само когато се абстрахираме от оценките и просто измерим социалните й „децибели“. Защото високо КПД има книга, която получава обратна връзка не само във вид на читателски отзиви, рецензиране и цитиране, а и във вид на плагиатство, пиратство, кражба или цензура.

Кой е по-важен – Авторът или Читателят?

Не авторът, а читателят има водещо място в медийното битие на книгата. Защото авторът, преди да израсне като такъв, също е бил само читател. Читател е и докато пише. Съдържанието, което е написал, не би могло да е изцяло негово. Преди да го завърши, и той е чел, слушал, черпил идеи, имитирал, копирал от други. Авторът е читател впоследствие и на собственото си произведение. Иначе не би имало преработени или допълнени издания. Защото авторът не винаги е известен, а и не винаги е човек. Когато казвам, че авторът дори може да не е човек, имам предвид машинно генерираните текстове и книгите, писани от компютър или от робот. Читателят е този, който влива живот в книгата. Няма ли очи, които да я прочетат, книгата е „тухла“. Всички звена в жизнения цикъл на книгата съществуват само заради читателя. Без него и автори, и редактори, и преводачи, и издатели, и търговци, и библиотекари са излишни.

Какво е бъдещето на Книгата според теб?

Много често напоследък слушаме разни невротични апокалиптични заклинания за Края на Книгата, че Книгата щяла да умре, изместена от новите информационни технологии и новите медии, което е абсолютна глупост. Хартията умира, не Книгата, хартията гори, не Книгата! “Краят на книгата” може да се случи само, ако някак си производството на идеи се обяви в ликвидация, ако някой наложи вето върху идеята за Книгата, ако я обяви за реакционна или за вид биотероризъм спрямо човешкия мозък.

Книгата притежава качества, които не могат да бъдат имитирани от новите медии. Електронната книга дойде „на помощ“, а не „на смяна“ на физическата, защото показа, че възможностите на аналоговата книга не са изчерпани. Просто не сме знаели (или сме забравили) как да ги използваме и как да ги подобряваме. В момента е почти невъзможно да се предположи какви екстри ще имат книгите след няколко години. Може би ще станат по-близки по формат до 3D филмите, но с текст за естествено четене. Вероятен носител ще е от типа „кристал“ – подредени страници с дебелина една молекула и с възможност да се проектират в пространството във всяка позиция и с всякакъв размер.

Но всяка поредна иновация е доказателство за извършващия се днес обратен процес на синкретизъм, на сливане на всички медийни канали и технологии в единна среда – отново наричана „книга“. Днешната книга е ембрионът на следващата цивилизация, но в същото време е и наследник на древността.

От тук може да изтеглите Съдържанието, както и 2 кратки откъса от “Книгата като Медия”:

А тук може да прочетете една научна статия на Милена Цветкова по същата тема.

Всичко за Книгата в една книга is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space

The post Всичко за Книгата в една книга appeared first on Boris Domain | The Marketing Creative Space.

Гост блог-пост от Калин Каракехайов

Калин се занимава активно със SEO и SEM повече от 4 години. Известен е с големите мрежи от сайтове, които изгражда, както и с някои нетрадиционни техники за линк билдинг. Основен участник в отбора, спечелил SEO състезанието “ипотпал” и лектор на SEO конференция 2011. В момента работи по различни свои проекти, сред които се откроява амбициозната идея за Българска интернет търсачка.

Въпреки че Google е безспорен лидер в онлайн търсенето почти в целия свят, той не успява навсякъде да се пребори с местните търсачки. За момента у нас Google реално все още е единственият сайт за търсене, но новата интернет търсачка на България Napred.BG се опитва да промени това, предлагайки на българските потребители много улеснения, с които за момента Google не разполага.

Разбира се, екипът на Napred.BG се отнася към постигнатото от Google с огромно уважение. Всеки ден в Интернет се излива неизчислимо количество нова информация, най-вече под формата на текст. Огромна част от този текст е безполезна, повтаряща се, никому не нужна информация. Никой не би могъл да се справи по-добре с подреждането на тази информация, отсяването на полезната и предлагане на търсене за части от секундата, от Google. Затова за разлика от Jabse.com например, Napred.BG не се фокусира върху техническата част, в която Google са изключително силни, а работи в посока по-добро usability.

Едно от улесненията, предлагани от Napred.BG е, че когато потърсите някоя ясна или точна дума, като “linkedin” например, търсачката директно ви пренасочва към конкретния сайт. Редакторите в екипа са покрили и най-често срещаните и възможни грешки на изписване за голяма част от сайтовете (общо над 50 000 възможни търсения), така че дори да напишете “линкедин” пак ще попаднете на правилното място. Редакторите са направили и специални страници за най-често търсените у нас думи, като резултатите са ръчно подбрани и описани от тях. Така ако въведете за търсене “online filmi” ще се отвори станицата napred.bg/филми-онлайн.html. Ако искате все пак да получите резултатите на Google по дадено търсене, които ще ви представят повече като бройка сайтове, но по-малко като качество, може да кликнете на бутона “Google търсене”.

Napred.BG ви дава възможността да търсите директно и в другите най-известни и често посещавани сайтове, като Wikipedia, IMDB, Zamunda, Youtube, Vbox и други. Още един начин, по който българската търсачка ви пести време, освен досега посочените, е облакът под полето за търсене, който се генерира от вашите заявки и пази често посещаваните ви сайтове само на 1 клик разстояние.

Ако вашето търсене не попада в правилата, които редакторите са създали за директно пренасочване или за собствени резултати, ще бъдете препратени към резултатите на Google за това търсене. По този начин Napred.BG не ви ощетява по никакъв начин, а само може да ви спести време и да направи онлайн търсенето ви по-лесно и приятно.

Повече може да научите и от това видео:

Тествайте Napred.BG и дайте своите отзиви! Ако ви допадне, заповядайте и в нашата Facebook страница.

Калин Каракехайов за своя проект Napred BG – българската интернет търсачка is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space

The post Калин Каракехайов за своя проект Napred BG – българската интернет търсачка appeared first on Boris Domain | The Marketing Creative Space.

Наскоро почти на шега реших да се пробвам да стана сертифициран Google AdWords Professional/Individual (GAP). Официалното стъпване на Google в България и професионалната работа на младия им екип, отговарящ за българското представителство също повлияха за решението ми. В крайна сметка си издържах задължителните изпити и вече мога да окача поредния сертификат на стената ми .

Надявам се този пост да бъде полезен за всички, които са решили да се сертифицират в близко бъдеще.

Първо, създайте си профил в Google Engage.

Това е важно, защото там може да започнете с basic уроци по запознаването с AdWords платформата и най-вече, защото ви се осигуряват безплатни ваучери за изпитите, които по принцип струват 50 USD. Политиката на Google напоследък е да раздава безплатни ваучери на всеки, изявил желание да се сертифицира, така че не се притеснявайте, ако първия път не успеете. Заявявате си нов ваучер, който ви изпращат по мейл в рамките на 2 дни и след седмица (минималния срок, да се явите отново на изпит, ако не сте успели преди това) се пробвате отново.

Какви са задължителните изпити, които трябва да вземете?

Изпитите са 4, от които трябва да вземете минимум 2, за да се сертифицирате – Google Advertising Fundamentals Exam (за success са ви необходими минимум 85% верни отговори), който е задължителен и по избор един от 3-те „Advanced” – Search Advertising Advanced Exam (минимумът, за да се вземе е 80%), Display Advertising Advanced Exam (минимум 70% верни отговори) или Reporting & Analysis Advanced Exam (минимум 75% ).
Един ваучер-код ви дава право да се явите на всичките 4 изпита.
Аз лично взех “Fundamentals” от втория път, след което се пробвах на “Search Advanced”, но не успях. На следващия ден реших просто да разгледам какво представлява „Display Advanced” и го минах набързо без дори специално да съм се подготвял, но за моя огромна изненада се оказа, че съм изкарал 76% и с това съм взел и втория задължителен за сертифицирането изпит.
Като допълнение – за съжаление няма как да видите след края на изпита, на кои въпроси сте отговорили правилно и кои сте сгрешили, системата нe позволява това.

Какво представлява самия изпит?

Влизате в Сертификационния център на Google  и си създавате профил. От таба My exames, кликвате върху изпита, който искате да вземете, като преди това въвеждате кода от безплатния ваучер. После трябва да изтеглите десктоп апликация от Google Testing Center, от която се стартира самия изпит. Тя се визуализира full screen и няма опция за минимизиране. Преди да започнете разгледайте подробно описаните условия на изпита и функционалностите на апликацията. Въпросите за 4-те изпита са между 109 и 113, на които трябва да отговорите в рамките на 2 часа. Представляват въпрос/условие/казус с 4 отговора, един от които е верният.Програмата дава възможност да маркирате тези въпроси, за които не сте сигурни и после да се върнете отново към тях. Реално, без бързане, всички въпроси се минават за между 75 и 90 минути (в горния ляв ъгъл на интерфейса виждате колко време е изминало от началото на изпита). Така че ще ви останат поне още 30-40 минути да прецизирате отговорите си. В рамките на 2-та часа преди да сте натиснали бутона „End” на изпита, може да се връщате назад и да сменяте отговорите, колкото пъти искате.
И още нещо важно – ако случайно ви спре интернета, излезе ви неотложна друга работа или усещате, че нещо не сте във форма, може да прекратите изпита и по-късно (след няколко часа или след няколко дни) да го продължите. Системата ще ви върне там където сте прекъснали, с времето, което ви е останало, когато сте излезли.

Как да се подготвите за изпитите?

Първо – ако нямате поне минимален практически опит с Google AdWords ( и с Google Analitycs), ако не сте провели поне 1-2 макар и малки кампании, шансът да се справите е минимален. Просто голяма част от въпросите са чисто практически насочени и за да им отговорите е задължително да сте „разцъкали” навсякъде из интерфейса на платформата.
Аз например не успях да мина Search Advertising Advanced изпита, понеже не малка част от въпросите там са свързани с My Client Center (MCC), AdWords Editor и AdWords API, с които реално нямам почти никакъв практически опит.

Второ, рзбира се, необходимо е и малко да се почете. Помощни ресурси има и в Engage  , но най-добре да ползвате Помощния център на Google AdWords Certification Program.
Проблемът там е, че информацията е разделена на малки части, с доста линкове и препратки, което пречи да я систематизирате, особено ако имате нужда от по-цялостна подготовка, а не само от знания по определени теми, които не познавате добре.
Затова аз успях да изровя една е-книга, която съдържа цялата информация от Help-а на Google AdWords Certification Program, но систематизирана на едно място (върху някакви си 345 страници). Препоръчвам ви я като безценно помагало за всичките 4 сертификационни изпита:

За тези с електронни четци, може да изтеглите документа в ePUB  или в MOBI формат.

Неотдавна Google пуснаха тази много ценна е-книжка специално за Display рекламата в тяхната мрежа, която също ще ви е изключително полезна:

При успех, самият сертификат (в pdf) си го изтегляте от профила си в Google Testing Center.

Други полезни ресурси от Google:

• Agency Age
• Experienced Advertiser
• Ads Referenced Manager
• Creative Sandbox

В заключение

Не се опитвайте да търсите в Google някакви примерни тестове с готови отговори или нещо подобно. Няма да откриете или ако случайно намерите, няма да са актуални и едва ли ще ви помогнат особено. Съществуват и някакви платени интерактивни пакети за упражнения, но тях не съм ги тествал и не мога да ги оценя дали са полезни. Но доколкото знам, въпросите от официалните тестове за Google AdWords сертификация ги сменят изцяло или до голяма степен всеки месец, затова разчитайте най-вече на себе си.
И ако трябва да формулирам какво ви е нужно, за да успеете на изпитите – това е 40% опит, 59% подготовка и 1% късмет. Успех !

Всичко, което ви е нужно, да успеете с изпитите за Google AdWords сертификация is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space

The post Всичко, което ви е нужно, да успеете с изпитите за Google AdWords сертификация appeared first on Boris Domain | The Marketing Creative Space.

Фешън компанията Only и певецът Alb създадоха интерактивни “видео – shopping” филмчета, използвайки възможностите на Flash и HTML 5 технологиите.

Неотдавна в интернет почти по едно и също време се появиха 2 интересни видео филмчета, които експериментират с нов креативн подход по отношение на възможностите за нестандартно е-commerce потребителско преживяване.

Най-общо казано, гледате видеото и ако си харесате нещо, което видите там – дрехи, обувки, аксесоари и други предмети, можете да кликнете в “real time”, да паузирате филмчето, да разгледате офертата за дадения артикул онлайн и съответно да направите покупка, ако решите.

 Първото видео, озаглавено “The Liberation”, е на датския фешън бранд “Only”. То е основа на кампанията му “Only because we can!”, представяща лятната им колекция. Идеята за креативния експеримент е на рекламната агенция Uncle Grey, а цялостната техническа реализация е на дигиталната компания North Kingdom. Cамият филм е продуциран от небезизвестният шведски режисьор Кристофър фон Райс.

Препоръчвам ви да се потопите в нестандартното интерактивно “Only because we can” video - shopping преживяване, а това е интересно case study видео за самото изпълнение на проекта:

За разлика от “Only because we can“, където е използвана изцяло Flash технологията за реализацията на проекта, второто видео, което искам да представя на вниманието ви, е базирано изцяло на HTML 5 и поради тази причина може да се гледа само с Google Chrome браузър. Концепцията е същата, има малки разлики в самото изпълнение.

Става дума за видео клип на френския “инди” артист Клемент Дакюин, известен с творческия си псевдоним Alb, който за да финансира новия си албум, решава да продаде голяма част от вещите си, използвайки видеото на пилотния му сингъл “Golden Chains”. Още докато го гледат, потребителите могат да кликнат и да си закупят артикулите от видеото, които са “изложени” за продажба в eBay и Etsy.

Проектът е реализиран от Кевин Салембие и Жулиен Боасино от агенцията CLM BBDO, а видеото е режисирано от Джонатан Брода.

От този линк може да се позабавлявате с видеото (не забравяйте за Chrome браузъра)!

За други два криейтив HTML 5 експеримента, създадени с подкрепата на Google Creative, може да прочетете тук и тук.

Гледай видео и купувай, каквото си харесаш – креативна идея за електронни магазини is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space

The post Гледай видео и купувай, каквото си харесаш – креативна идея за електронни магазини appeared first on Boris Domain | The Marketing Creative Space.

Image: JUUST SAY YES TO PRIVACY by Michael on Flickr

Малко необичайно е за европейски регламент да влезе в сила в неделя, но тъкмо такъв е случаят с най-новия инструмент за защита на личните данни – Регламент 611/2013

относно мерките, приложими за съобщаването на нарушения на сигурността на личните данни съгласно Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации

който влезе в сила вчера (25.08.2013).

За какво става дума?

Обхватът на регламента е уреден в неговия член 1 и гласи

Настоящият регламент се прилага за съобщаването на нарушения на сигурността на лични данни от страна на доставчици на публичнодостъпни електронни съобщителни услуги (“доставчикът”).

Какви са задълженията на доставчика?

Доставчикът на първо място е длъжен да уведоми националния компетентен орган не по-късно от 24 часа след откриване на нарушението на сигурността на лични данни, когато това е възможно. За целта доставчикът трябва да използва единния европейски формуляр, съставляващ Приложение I към регламента.

В допълнение, доставчикът е длъжен да уведоми и своите абонати, освен ако уведомяването им може да изложи на риск правилното разследване на нарушението. За тази цел доставчикът е длъжен да използва единния европейски формуляр, съставляващ Приложение II към регламента.

Доставчикът също така е освободен от задължението си да уведомява потребители, когато

е доказал в удовлетворителна степен пред националния компетентен орган, че е взел подходящи технически мерки за защита и че тези мерки са приложени за данните, засегнати от нарушаването на сигурността.

Такива технически мерки за защита трябва да правят данните неразбираеми за всяко лице, което не е упълномощено за достъп до тях.

С други думи, доставчикът е освободен от това си задължение, когато е криптирал съхраняваните от него лични данни с достатъчно добър алгоритъм.

Кой всъщност е „доставчикът“?

Всеки телеком и/или интернет доставчик.

Кой е „националният компетентен орган“?

В България това е Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).

Кога е налице „нарушение на сигурността на личните данни“?

Когато доставчикът е получил достатъчно информация, че е имало произшествие, свързано със сигурността, довело до компрометиране на лични данни.

Какъв е смисълът от регламент 611/2013?

Този въпрос вероятно си задават мнозина, които помнят доста сходните разпоредби в директива 2009/136, които у нас бяха транспонирани в чл. 261в от Закона за електронните съобщения (ЗЕС).

Основната причина според Европейската Комисия се корени в прекалено разнопосочното транспониране на цитираната директива 2009/136, което предвиждало различни срокове за уведомяване или поставило под въпрос нейната приложимост спрямо интернет провайдърите в някои страни-членки на ЕС.

С приемането на регламента се изяснява кой е длъжен да уведомява, постановява се единен 24-часов срок за реакция, както и се определят уеднаквените за цялата територия на ЕС формуляри, с които доставчиците да изпълняват уведомитените си задължения.

Сума сумарум

регламент 611/2013 е крачка напред не само в политиката на защита на лични данни, но и по отношение на по-засилената пазарна евроинтеграция в сферата на телеком и интернет услугите.

Image: La Liberte guidant le peuple @ #ДАНСwithme
by Emil A. Georgiev on Flickr

На 29-ия ден от протеста #ДАНСwithme групата зевзеци, свързвана с публикуващия пародийни вести сайт Не!Новините, за пореден път прояви завидно въображение и се погрижи не само за доброто настроение на протеста, но и за много сериозното му отразяване в чуждите (най-вече френските) медии (тук, тук и тук).

Новинарските шегаджии пресъздадоха познатата картина „Свободата води народа“ на френския художник Йожен Дьолакроа (Eugene Delacroix) и по този начин за малко възобновиха популярната през XIX век европейска купонджийска традиция, позната като tableau vivant.

Безмислено е да споменавам, че така декорираната групичка се радваше на огромното внимание на всякакви любители и професионални фотографи, голяма част от които впоследствие сподели снимките си в социалните медии.

С това, обаче, започнаха и проблемите.

Оказа се, че някой много внимателно следи кой какво споделя във Фейсбук и изобщо не си поплюва да го докладва на назначените в тази компания блюстители на морала. Последните пък, вероятно без много-много да му мислят, почнали да раздават банове наред. От приятелите и познатите ми, с такива се сдобиха Комитата и Крис Георгиев.

Забраните за ползване са с основание violation of the public morality and decency, но я само за момент се замислете, че към него се добавеха и потенциални претенции, почиващи върху твърдението за нарушени авторски права?

В миналото въпросът дали и доколко такива tableaux vivants нарушават авторските права върху картини е бил предмет не само на академични дискусии, но и на съдебни спорове.

Българското съвремие пък ни показва, че когато съдържание с определена политическа релевантност е достъпно някъде в мрежата и същият достъп не е угоден за някой явен или задкулисен играч, то съдържанието мигновено бива свалено заради твърдяно нарушение на авторски права.

Така че, другарки и другари, да се поблагодарим на zhelyo & cie, че се спряха на произведение, авторските права върху което са погаснали отдавна, защото в противен случай вие нямаше да се разминете само с 48-часов бан да ползвате Фейсбук, а за мен щеше да е много трудно да отбивам молбите ви да ви помагам pro bono -).

Все пак в цялата работа има и нещо положително, а то е видимото обществено въздействие от заснетия по-горе пърформанс.

Защото кой каквото ще да казва, но когато Свободата поведе народа, никой не може да го спре.

Image by opensource.com on Flickr

В рамките на проведения от нея на 9 юли тази година уъркшоп, комисията по правни въпроси (JURI) в Европейския парламент се е занимала с определени правни въпроси на свободния софтуер и софтуера с отворен код (FOSS).

В тази връзка организаторите на събитието са събрали изложенията на участвалите презентатори и са ги публикували под формата на един мащабен и състоящ се от 104 страници компендиум.

Не позволявайте на над стостраничния обем да ви страхува и хвърлете един поглед на линкнатия по-горе файл.

Защо си заслужава?

В първия материал Eben Moglen, авторът на най-популярната опен сорс лицензия GPL, дава малко подробности за процеса на създаването на нейната версия 3.

От втория материал можете да научите повече за хармонизираната с европейските правни реалности лицензия за софтуер с отворен код EUPL, а в третата тема италианският адвокат Carlo Piana прави дисекция на по-познатите измежду FOSS лицензиите (GPL, MPL, APL) и ги анализира в контекста на правните им особености.

След

авторскоправната и договорна тематика

идва мястото и на ролята на софтуера с отворен код в обществените поръчки, която се тематизира във втората серия от 3 статии.

Rishab Ghosh ни разяснява изработените на европейско равнище ръководства относно това как да се третира свободният софтуер в

процеса на публичното набавяне

а Phillipe Laurent от университета в Намюр представя изследването си за почините на някои държави членки на ЕС (Холандия, Испания, Обединеното кралство и Франция) да отразят особеностите на опен сорс софтуера в правилата си за обществени поръчки.

На финала Oliver Altehage, Kirsten Boege и Dr. Jutta Kreyss споделят опита си от проекта LiMux, който е резултат от политическото решение на общинската управа на град Мюнхен да мигрира повече от 15.000 компютъра от Windows на Linux.

Надявам се най-късно тук да съм ви убедил да прегледате 104-те страници на документа и ви желая приятно четене!

Image: courtesy of ignorepeevski.tumblr.com

Тези дни находчив наш сънародник-програмист създал допълнение (приставка, extension) за браузъра Chrome, чиято функция е да алармира потребителя си.

На практика допълнението се задейства, в случай че ползващият го интернет потребител иска да посети някой от

уебсайтовете, контролирани от медийната империя

на несъстоялия се председател на ДАНС и депутат от ДПС Делян Пеевски.

Вчера управителят на няколко медии и журналист с, меко казано, спорна слава, Николай Бареков обвини Юлияна Плевнелиева в корпоративна хакерска атака лично срещу него, както и срещу представляван от него бизнес.

Любопитната за пишещия тези редове блогър новина се съдържа в разпространяваното от подопечните на Бареков медии съобщение, че последният вече сезирал КЗК, Прокуратурата и дори Европейската комисия. Известните с журналистическата си обективност средства за информация обаче недоисказаха какво точно се очаква да направят сезираните институции.

Нейсе, идеята ми не беше да коментирам

юридически несъстоятелните обвинения

срещу разпространението на браузърен add-on, който се инсталира доброволно от желаещия да го ползва потребител.

По-скоро ми се щеше да кажа няколко думи за конституционно гарантираното право на всеки един от нас свободно да достъпва информацията, която желае.

Защото то се обуславя от свободния подбор на информационни източници, което казано по-простичко означава, че

всеки има право да гледа, слуша или чете

медиите, които харесва и съответно да игнорира онези, които не му допадат.

Така погледнато, всеки опит за атака върху софтуерни приложения a la #ignorepeevski е израз на агресия срещу нашата медийна свобода и личния ни избор, ако така сме решили, да не се съобразяваме с написаното в определени сайтове.

По-лошо дори – това е опит да ни забранят да игнорираме медийната олигархия.

Да си изясним опасността и да й дадем отпор днес е важно, ако не искаме да осъмнем с телевизори, програмирани да работят само на каналите 7 и 77* утре.

* В телевизионния пакет на кабелния ми доставчик канал 7 е запазен за ТВ7, а 77 – за новинарската й сестра News 7.

Image: Edward Snowden, courtesy of ЕПА / БГНЕС

Днес гостувах в Нашият ден (сутрешният блок на БНР Христо Ботев), където разговарях с журналистите Тео Иванов и Люба Константинова.

Image: Prism 1 by refeia on Flickr

Разтреслият дигиталното ни общество PRISM скандал буквално разби илюзиите ми, че личната ни неприкосновеност онлайн може да разчита на каквато и да е защита.

Да, и това го заявявам с пълното съзнание, че никога не съм се съмнявал сериозно в честите предупреждения за съществуването на всеобхватни технически способи за следенето на интернет трафика.

Мислех (или по-скоро исках да вярвам), че на последното може да се противодейства с правни механизми.

Вече не мисля така, защото скандалът ми онагледи, че личната ни неприкосновеност е мъртва. При това де юре и де факто.

Особено неприятно ми е, че смъртоносният удар в случая идва не от обичайните заподозрени в лицето на правителствените служби, а от любимите ни нови, цветни и суперфенси залъгалки като Facebook, Google и Skype.

Защо?

Защото се оказва, че те са предоставяли на американската NSA достъп до всички потребителски данни, с които са разполагали. Доброволно, макар и сега да отричат. С което демонстрират отношението си към цялото европейско data protection тралала.

Решение?

Мисля, че няма. Не и истинско.

Кофти, но по всичко личи, че изборът ни се свежда до това да имаме или интернет, или лична неприкосновеност.

Като в оня виц, дето не можело хем оная работа до края, хем душата в рая.

П. С.

Една идея по-оптимистичен и предлагащ някаква алтернатива е този пост на Григор Гачев.

Image: Eurocopter by Rainer Vandalismus on Flickr

Който е пътувал с влак в Германия най-вероятно е обръщал внимание на множеството художествено обработени със спрейове вагони, чието почистване само за миналата година е струвало на Deutsche Bahn сериозната сума от 7,4 милиона евро.

Че доставчикът не железопътната транспортна услуга се опитва да открие

крайно решение за този проблем

не би трябвало да учудва никого.

Разбира се, крайно за едни често е още по-крайно за други и това се онагледява много добре в материалите на немския вестник Bild am Sonntag и американския сайт BoingBoing, според които Deutsche Bahn ще се снабди с безпилотни летателни апарати, които да заснемат нанасящите вреди спрейъри.

Придобитите по този начин кадри трябва да послужат за издирването на нарушителите, а събраните допълнителни данни като GPS координати и час на деня – като доказателства относно извършеното деяние.

Големият въпрос, който се задава тук е дали

правото на собственост на Deutsche Bahn надделява

над правото на лична неприкосновеност на уличените по този начин спрейъри, както и какво ще стане, ако последните започнат да носят качулки или пък по друг начин да прикриват лицата си?

Да не забравяме, че по подобни причини на много места в Обединеното кралство има забрана за носене на суичъри (hoodies).

Тематиката е интересна, защото прекалено много прилича на онази, свързана с опитите на някои правоприлагащи органи и съдействащите им носители на авторски или сродни права да идентифицират, уличават и издирват обменящи си цифрово съдържание потребители на интернет.

Та така, от тук и фарисейският ми въпрос: следва ли правото на лична неприкосновеност да действа като шапка-невидимка, зад чието удобно прикритие да се нарушават основните права на други?

Какво мислите вие?

Преди повече от година и половина писах за сериозните парични апетити, които белгийското дружество за колективно управление на авторски и сродни права „Societe d’Auteurs Belge – Belgische Auteurs Maatschappij“ (SABAM) отправи към интернет доставчиците в малкото европейско кралство.

Според тогавашните си представи, SABAM искаше да постигне законодателна промяна и да въведе задължението за провайдърите на мрежова свързаност

да й плащат плоско отчисление

както за разрешеното, така и за неразрешеното ползване на съдържание от страна на техните клиенти.

Въпросната инициатива вероятно е пропаднала, поради което дръзновеният във воденето на съдебни битки белгийски ОКУП е решил да заведе дела срещу Belgacom, Telnet и Voo в качеството им на трите най-големи доставчика в страната, с искането същите да й плащат 3,4% от своя оборот (прессъобщение, TorrentFreak, Ars Technica).

Аргументацията на SABAM е, че потребителите на интернет услуги имат достъп до съдържанието от репертоара им, но за това не си плащат на правилното място, сиреч при авторите, а на грешното – при мрежовите доставчици.

Личното ми мнение е

че информационното общество трябва да представлява win-win в отношенията между автори и потребители.

Последните би трябвало да могат бързо, лесно, удобно и изгодно да достъпват и ползват съдържание онлайн, за което пък авторите му да получават разумно възнаграждение.

В този смисъл моделът с плащането на някакво процентно отчисление не ми изглежда никак сбъркан, стига, разбира се, да представлява подходящ лиценз за потребителите и да гарантира справедливото разпределение на събраните средства между авторите.

Що се отнася до изхода на заведените дела, то не бих се учудил, ако те увеличат и без това оформилия се като сериозен съдебен пасив (повече тук, тук и тук) на SABAM.

Image: Article 19 by art makes me smile on Flickr

Article 19 е неправителствена организация, чието име препраща към чл. 19 от Всеобщата декларация за правата на човека.

Както можете да си представите, основните й дейности са насочени към защитата на основните човешки права на свободно изразяване и достъп до информация, които пък в последните години

все по-често се оказват в конфликт

с различните права над обекти на индустриална собственост и авторскоправна закрила.

В тази връзка и тъкмо в навечерието на световния ден на интелектуалната собственост от организацията са публикували своя манифест The Right To Share: Principles on Freedom of Expression and Copyright in the Digital Age.

Основната теза на документа е, че в условията на развиващото се с бързото настъпване на интернет информационно общество, споменатият вече конфликт е довел до

траен дисбаланс

между интересите на творците и правоносителите от една страна и потребителите на съдържание от друга.

Има ли изход?

Да, съставителите на манифеста предлагат няколко възможности, които бих обобщил до следните послания

1. Отпадане на отговорността за нетърговски нарушения върху обекти, закриляни от авторското право;

2. Преосмисляне на авторскоправната защита в цифровата среда;

3. Въвеждане на всеобхватни мерки за насърчаване на достъпа до знание и култура;

4. Нов прочит на всички международни договори с предмет защита на авторското право през призмата на основните човешки права.

Звучи познато, нали?

Да, подобни тези от време на време се прокрадват дори в речите на еврокомисарски величия като Нийли Крус и Мишел Барние. Което пък за мен е сигурен знак, че рано или късно някои от посланията ще бъдат претворени в дела.

В този смисъл

не се колебайте да хвърлите един поглед

на документа.

Обемът му от 28 страници не бива да ви стряска, защото е написан на приятно достъпен език, а това прави четенето му възможно дори в работна среда.

Ако имате въпроси – аз съм насреща!

Inage: Data storm by Herkie on Flickr

При днешната си разходка из дебрите на внесените и чакащи своето парламентарно гласуване законопроекти се натъкнах на нещо прелюбопитно.

Става дума за една от последните законодателни идеи на подалото неотдавна оставка правителство „Борисов“, с което се предвижда диференцирана ставка за ДДС в размер на 24%, която да се налага върху

електронна услуга, която изцяло или предимно включва пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително услуги по преноса, осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване, без да се включват услуги, свързани със съдържанието и/или контрола върху него, като в обхвата на електронните съобщителни услуги се включват услугите на информационното общество, които не се състоят изцяло или предимно от пренос на сигнали чрез електронни съобщителни мрежи

От мотивите на вече напусналото политическата сцена правителство става ясно, че все по-масовият достъп до далекосъобщителната технология и свързаните с нея услуги може да послужи не само като удобен генератор на бюджетни средства, но и като косвен метод за медийна регулация.

Много ми е интересно дали засегнатият от промените бранш ще се опита да финансира протести, които да засенчат насочените срещу търговското споразумение ACTA от преди около година.

Защо "Да изкачиш 45 градуса рампа"? Защото на такива условия бяха подложени избирателите с двигателни проблеми на няколко секции подвизаващи се в 45 ОУ "Константин Величков" - София.

Така изглеждаше секция № 16 в 25 МИР, която беше в техникума Попов. Случи се това, че председателката на СИК помоли доброволно да напуснем секцията след края на изборния ден, за да не се налага да ни гони. Доводите, които тя изтъкна са, че ако сме били много хора сме щели да пречим при преброяването на гласовете. Двама наблюдатели и още един куп застъпници седяха навън пред секцията докато се преброят гласовете и се разпечатат копия от протоколите.

Ogromna opa6ka nad 200 dushi izvan posolstvoto 4akat svoq red

Протичане на Изборния Ден в Лондон, към 12 часа местно време... опашка почти до Роял Албърт Хол. Проблемите в тази избирателна секция бяха напълно пресказуеми, но все пак ще опиша директните си наблюдения. 1. Има две огромни опашки, съпътствани от предсказуем безпорядък. Много хора пристигат и автоматично се отказват - всеки има ангажименти, а много хора просто не желаят да прекарат почивния си ден по този начин. Опашките са: една за тези, регистрирали се предварително и една за тези, които подават декларация на място. Към 11:30 в секцията влизаха гласоподаватели, чакали около 2.5 ч, ненаправили предварителна регистрация, и такива чакали около 1 час, с направена регистрация онлайн. 2. Проблемно е това, че има хора, подали заявление онлайн, които се оказват в "другия" списък - този за секцията в Тотнъм, която е на около 20 км от посолството. Припомням, че за Лондон имаше над 1000 подадени завления, а за съседни общини - Тотнъм, Баркинг и Сатън - по около 200. Според тези бройки, би трябвало да се разкрият 5 избирателни секции на територията на Голям Лондон (територия с около 50 000 българи, еквивалентна на Област София-Град). Все едно Герман, Нови Искър и Железница да са една населено място - София. 3. Дописването на хора в списъка отнема най-много време от цялата процедура. Ако оставим настрана недостига на избирателни секции в Лондон, необяснимо е решението да се разпределят регистрираните на случаен принцип между двете - така поне половината предварителни заявления трябва да попълват нови декларации. Би било нормално подалите заявления за Тотнъм да бъдат вписани в списъка за Тотнъм, а дори и тези, подали за Баркинг да бъдат вписани в списъка за Тотнъм, защото между двете общини има удобни транспортни връзки. 4. Пред секцията има напрежение. Опашките едва се движат, а някои чакащи твърдят, че познати на Председателя на СИК влизат с предимство. Източник: Наблюдател на ИРПС - Мария Пейчева карвър

Пред секцията, отворена в посолството в Париж, Франция (СЕКЦИЯ № 325200217, Адрес: Ambassade de Bulgarie, 1 avenue Rapp, 75007 Paris), около 16 - 17 часа местно време, има огромна опашка от избиратели, в чакане да дадат своя вот. Опашката започва от стаята, предназначена за гласуване, през двора на посолството, като излиза на улицата (над 20 метра само на улицата, вж. приложените снимки). За да упражнят своя вот, на избирателите се налага да чакат с часове! Този проблем произтича непосредствено от факта, че откритата секция е само една (вместо 2 или 3) в резултат на рестриктивните текстове на Изборния кодекс касаещи сформирането на секции в чужбина.

Местоположение: 18-та избирателна секция намираща се в гр. София в сградата на 11-то ОУ. Съдържание на сигнала: Трите имена и ЕГН-та на всички граждани пристигнали да гласуват се казват на висок глас пред членовете на комисията и присъстващите в помещението за гласуване наблюдатели. Прави впечатление че някои от наблюдателите си записват ЕГН-тата на мобилните телефони и таблети.

На 12,05,2013г. ,В 14,50 ч. гр.Русе,кв.Дружба се движи автомобил с рег номер Р 0823 ВВ и с мегафон подканва гражданите да гласуват с белютина номер 27.

Бих искал да подам сигнал за нарушение на чл. 197а, ал. 1 от Изберателния закон в избирателна секция 19 в гр. София, 14 СОУ "Асен Златаров", като ми беше дадена бюлетина, която вече бе откъсната от кочана с бюлетините и тя не бе откъсната в момента на получаването й от мен. Доколкото разбрах от всички присъстващи в стаята това е практика в тази избирателна секция.

Здравейте, Може би вече е късно, но не е зле да насочите вниманието си към изборите в гр.Котел, област Сливен. Там има компактно ромско население от няколко хиляди души, които гласуват "под строй" и по списъци, разнасяни от дебеловрати момчета. На последните избори тези момчета бяха толкова нагли, че дори не се криеха, а колата им с огромен партиен плакат беше спряна на 100 м от училището с изборните секции.

В 26-та СИК - ул.Атанас Далчев - Техникум по фризьорство - гр.София ми дадоха предварително подпечатана бюлетина от разпластена купчина, а не от кочан. На забележката ми,че това е нарушение на Изборния кодекс, лелките смутолевиха, че така било по-лесно :)

ДО: МВР РИК Благоевград КОПИЕ ЦИК СИГНАЛ за купуване на гласове и заплаха над избиратели в изборния ден 12 май В 15.20 в централата на Сдружение „ГИСДИ” постъпи следната информация: В село Катунци, община Сандански, в градинката пред училище „Христо Ботев”, в което са открити три избирателни секции с номера 68, 69, 70 лицето Илия Сирачки от сутринта заплашва избиратели, че ще ги бие ако не гласуват правилно. Лицето Стоян Борисов Антов раздава по 50 лева на избирател, за да гласуват правилно. Лицето Красимир Кисов стои пред входа на изборното помещение, заплашвайки хората че ще ги бие ако не гласуват правилно. За случая са пуснати три жалби до полицията и към момента няма предприети действия по нея. Молим за спешна намеса, тъй като констатираното действие представлява съществено и грубо нарушение на НК и ИК Гл. секретар на Сдружение „ГИСДИ”

17 СОУ Дамян Груев, кв. Западен парк. Отворен е само единият вход на училищния двор. По този начин много възрастни хора и инвалиди, които живеят от неговата страна са принудени да заобикалят, за да стигнат до другия вход - разстояние около 300 метра.

За да стигне моя баща до избирателната секция се наложи да носим на ръце инвалидната количка през шест стъпала.