Борисова България: всичко е мръсни схеми

„Където и да бръкнеш в България – излиза схема”, сподели в началото на мандата си премиерът Борисов. Всички се зарадвахме: ето, разбрал е човекът, къде е заровено кучето, сега ще хукне да оправя нещата.

Нищо подобно не се случи. Казвайки, че навсякъде има схеми, Борисов ни е уведомил за друго – че той намира това за удобен начин на управление. Че няма да спира схемите, а ще ги разширява, докато заместят всички правила.

Що е схема? Това е договорка между силните на деня, ползвайки закона и институциите за параван, да изпомпат някакъв ресурс от държавата, респективно – от населението. Така управлява ГЕРБ и така, очевидно, се готви да задържи властта и догодина.

Тази картинка лъсна в съвпадението на две знаменателни събития: неуспехът на съдия Венета Марковска да положи клетва като конституционен съдия; и развиващата се по същото време трагикомедия с подписването на газови договори с руския държавен монополист „Газпром”.
 

Налъми, бани и разходки по Витоша

Публикуваме позицията на Гражданска група „ЗаВитоша” в отговор на изказването на Бойко Борисов в предаването „Пред банята” по TV7 от 5 ноември 2012 год. 

Във връзка с изказването на министър-председателя г-н Борисов по повод приетия Закон за горите и ски сезона на Витоша тази година и по-точно думите му: "С рестрикциите, които приехме - нищо различно. "Орлов мост" ни победи. Витоша щеше да има хубава спортна база, на 20 минути от София, но сега няма да го имат. Ще се разхождаме. Заради хиляда души, милион и половина няма да карат ски. Ако гражданското общество е това да блокираш "Орлов мост" и да спреш даден проект, то ние имаме много, много развито гражданско общество."

От гражданска група „ЗаВитоша“, в качеството си на граждани силно ангажирани с проблемите, породени от лобистките поправки в Закона за горите и цялостното бъдеще на планината Витоша, сме длъжни да кажем следното:

•Считаме подобни тенденциозни изказвани за пълни с откровени лъжи. Напомняме, че в момента няма никаква пречка да се сменят ски съоръжения на Витоша, тъй като по силата на чл. 54. ал. 1, т. 6 от Закона за горите за подмяна на съществуващи лифтове не се изисква промяна на предназначението на горските територии.

Искът от 1 млрд. за АЕЦ „Белене“ е само началото

Има прост отговор на въпроса: „Какво се случва между Русия и България?” и този отговор е – „Нищо ново”. Поредното българско правителство не разбра, как се водят преговори с руската власт – и си плаща цената. „Атомекспортстрой” – ще рече „Газпром”, ще рече Кремъл – иска от нас 1 милиард евро.

Руснаците ще искат и други неща. И ще ги искат толкова повече, колкото повече българското правителство мънка за вечна дружба и партньорски отношения.

Защото Русия не е държава, която поддържа партньорски или приятелски отношения. Такива неща не са част от манталитета на руската власт. Тя не ги разбира и не желае да се забърква в тях. Но за да можем да живеем някак с руснаците, трябва ние да сме наясно, какво представлява руската власт-имаща прослойка. Да намерим отговор на въпроса: „Какво е (официална) Русия?”.

„С ум Русия не е разбираема, в Русия може само да се вярва” – твърди руският поет Тютчев. Упс! – както би казало поколението на Cartoon Network. Вярата, оставена без разум, си е рецепта за фундаментализъм, диктатура и подчинение. Този подход не ни трябва, макар понякога български официални лица, напити до козирката от своите кремълски домакини, да изпадат в подобни състояния.
 

Въпросът е да оградим варварството

През 1936 година Лев Троцки публикува фундаментален труд под заглавието „Накъде отива СССР?”. И дава фундаментално погрешен отговор: че Съветският съюз отивал към втора комунистическа революция, която да измете режима на Сталин.

Така е в аналитичния занаят. Ако зададеш погрешно въпроса – стигаш до грешен отговор. В сегашната политическа ситуация в България грешният въпрос е онзи, който всички си задават, а именно: „Накъде отива синята десница след очевидния разпад на СДС?”.

Въпросът е грешен, защото предполага, че в България продължава да има нормална политика, в рамките на която е важно, какво правят левите и какво – десните. А е важно, защото от техните намерения, в бъдеще превърнати в управленски действия, зависи нашият с вас живот. Във Франция, например, където десните също се душат помежду си; или в Англия, където изгряващата нова десница вкарва в паника консерваторите – там въпросът би бил резонен. Не и тук, обаче. Защото – едно е по света, друго е у нас.
 

Блогът се мести на нов адрес – ruslantrad.com

Отдавна смятах да го направя и ето, че този момент настъпи. Крайно време беше да мина на личен, платен домейн, който да ми помага повече в работата. Радвам се, че тази стъпка е направена вече и малко по малко блогът ще се премести на един нов адрес, който не е много по-различен от сегашния - http://ruslantrad.com/

 

Ще се радвам, ако читателите, които досега следяха Интидар, продължат да го правят и на навия адрес. За улеснение за онези, които са се абонирали през пощата си да получават нови постинги от блога, пускам и новия адрес на RSS емисията - http://feeds.feedburner.com/ruslantrad.

 

Наистина ще е трудно в началото целият поток от хора, които следят блога да свикнат с новия адрес, но се надявам, че това ще стане с времето. От сега там ще пускам новите публикации. В момента тече прехвърлянето на старата информация от този блог, въвеждането на новите адреси и всичко останало, което би направило ruslantrad.com напълно способен блог.

Настоящият адрес няма да го премахвам поради много причини, но ще бъде неактивен – т.е. нови публикации ще има вече на новия адрес. Вероятно ще закрия старата хранилка за RSS новини, веднага щом този постинг бъде прочетен от повече хора. Тук преживяхме много емоции-надявам се, че ще продължим и на новото място!:)

Купонът продължава, ruslantrad.com е вече активен и сте добре дошли там!

 

Поздрави, Руслан


Да благодарим на пожара край Хайфа!

„Агенция Фокус:

Заместник-министърът на външните работи Димитър Цанчев: Пожарникарите направили за няколко дни това, което дипломацията не може за 20 години”

 

Мая Ценова

 

Всяко зло – за добро, е казал народът. Да благодарим на пожара край Хайфа! Той даде възможност на българските пожарникари да „направят добра реклама на България”, а на израелския външен министър Авигдор Либерман – повод да „пристигне в четвъртък на официално посещение в България, за да благодари на страната ни за участието в погасяването на горските пожари.” (http://www.focus-news.net/?id=s3271)

За какво му е на един външен министър повод за официално посещение, може би бихте се запитали – та нали на него просто това му е работата? Работата е в това, че в случая става дума не за някой външен министър, а за един „хардлайнер” и „ултра-националист”– квалификацията не е моя, тя е на вестник „Гардиън” (http://www.guardian.co.uk/world/2009/may/12/israel-lieberman-miliband-protests) А неговите официални визити са неизбежно съпроводени със съмнения и смущение отгоре и протести отдолу – там, където има гражданско общество с глави на раменете, разбира се (вж. същата публикация на „Гардиан” например). Казвам съмнения и смущение също не случайно: отношението към външния министър на израелския кабинет в международните официални и в частност дипломатически среди е направило впечатление дори на вестник „Хаарец”, за да го накара да изведе в заглавие на неотдавнашното си интервю с помощник-държавния секретар на САЩ по близкоизточните въпроси Джефри Фелтман „Игнорират ли САЩ Авигдор Либерман?” (http://www.haaretz.com/news/features/jeffrey-feltman-is-the-u-s-ignoring-avigdor-lieberman-1.320862) Със сигурност същото това отношение е и сред вдъхновилите пи-ар-материала на Джош Смиловиц  „Къде в света е Авигдор Либерман?” (http://www.israelpolicyforum.org/blog/where-world-avigdor-lieberman), в който авторът всячески се опитва да ни покаже колко широкомащабни контакти поддържа израелският външен министър – „човек с много мисии”, който осъществил първото от 18 години насам посещение на израелски външен министър в Африка на юг от Сахара и първото от 22 години насам посещение в Южна Америка, както и бил „първият израелски външен министър изобщо, който посетил трите балкански нации – Хърватска, Сърбия и Черна гора”. (Добре, де, г-н Смиловиц, ама откога всъщност съществуват тия три балкански държави, та да има как да ги е посетил някой израелски външен министър?)

А ето и почвата, върху която израстват най-малко съмненията на домакините на г-н Либерман по света – назовани както от интервюиращия от в-к „Хаарец”, така и в дипломатичните отговори на неговия високопоставен събеседник Фелтман:

- А относно нашия министър на външните работи? Някои може би ще кажат, че той не се отнася твърде добре към тези палестински аспирации. Как Вие преценявате това?

- Ами в крайна сметка премиерът Нетаняху е главата на правителството и главата на коалицията. Той заяви публично, че неговата цел е уреждането чрез две държави. Той каза в Белия дом, че президентът Аббас е негов партньор. Той е човекът, според нас, който следва политиката, която съвпада с нашите национални интереси за постигане на уреждането чрез две държави.

- Т.е. Вие казвате: нека просто да игнорираме Либерман?

- Ами в контекста на преговорите премиерът е този, който определя дневния ред.

 

Е, в гасенето на пожара край Хайфа (нека не пропуснем да изразим съчувствие на всички пострадали за страданията им!, както и да поздравим 92-та българи, че успешно дадоха своя принос и се завърнаха живи и здрави!) взеха участие екипи от 18 държави, „около 1000 пожарни машини включително от Палестинската автономия” (http://www.bnr.bg/sites/horizont/News/World/Pages/1207pojar.aspx). Вярно, че палестинска „автономия” в смисъла на автономия просто няма – поради наличието на израелска окупация на териториите, за които става дума, но

премиерът Нетаняху благодари по телефона лично на палестинския президент Махмуд Аббас. Както и на българския премиер Борисов, а сигурно и на останалите държавни глави. Колко от 18-те държави участнички в гасенето на пожара обаче ще приемат на официално посещение външния министър Либерман, който да им поднесе и своята благодарност?

 


Писмо относно ескалиращото насилие от страна на крайно-десни групировки

ДО

 

Г-Н ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ, ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,

Г-Н БОЙКО БОРИСОВ, МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,

Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ,

Г-Н ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ, МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,

Г-Н КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ, ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,

ДЕПУТАТИТЕ ОТ 41 НАРОДНО СЪБРАНИЕ,

МЕДИИТЕ, ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО

 

Уважаеми Госпожи и Господа,

Български aктивистки aлианс и Хора срещу Расизма са неформални групи от активисти, чиято дейност е в сферата на защитата на човешките права в България.

С настоящото писмо искаме категорично да изразим крайното си безпокойство от инцидентите на расистки мотивирано насилие след снощния футболен мач между отборите на ЦСКА и Бешикташ. Както стана известно, неонацисти са пребили две момчета от ромски произход в автобус 94. Едната от жертвите е особено уязвима, защото страда от епилепсия, а е била удряна жестоко в главата. Според информация от медиите, пострадалият младеж е получил в резултат на побоя два епилептични гърча, счупване на черепа и мозъчно увреждане (http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3448751).

Напомняме, че това не е изолиран инцидент. Тази година ще бъде запомнена като маркирана с едни от най-бруталните публични нападения над роми, активисти и дори на случайни хора в столицата. (Жертвите на нацистко насилие в провинцията почти винаги остават анонимни, с изключение на жестокото убийство в Ямбол на ученик от скинара Иван Янакиев.) През месец януари бяхме свидетели на побой над студента и активист Борис Боев пред дома му. На 6 юни тази година посред бял ден в трамвай 20 същият млад човек бе бит с метални прътове отново в главата, и то при положение, че все още не е бил напълно възстановен от мозъчното сътресение, получено януари месец. Заедно с него пострадаха още трима души, единият от които е 17-годишен ученик, който претърпя операция след побоя.

Арогантните нападения не спряха: малко след инцидентът в трамвай 20 неонацисти пребиха група ромски младежи пред Президенството, пред охранителните камери на една от най-ключовите институции в страната ни. Напомняме и за убийството на млад мъж в Борисовата градина, случило се преди две години поради единствената причина, че е заприличал на гей на групичка нацисти.

Освен двамата ромски младежи, пътували мирно в автобус, по наша информация един ден по-рано от расистка атака от страна на петима младежи, отново в автобус е пострадал и чужденец от Африка, живеещ от много години в България. Той не се е обърнал за съдействие към полицията, тъй като е без документи за самоличност не по своя вина и няма основания да вярва, че българските институции биха го защитили.

Далеч не всички подобни посегателства биват отразявани от медиите. Повечето от расистките атаки всъщност остават анонимни и неадресирани, което дава самочувствие на престъпниците, че всичко им е позволено. Дори организирането и провеждането на публични, съвсем легални шествия, на които се издигат нацистки символи и се легитимират нацистки водачи (като генерал Христо Луков) и нацистка идеология. Например, всяка зима от няколко години насам неонацистките организации Кръв и Чест и Български Национален Съюз провеждат публично възпоменателни факелни шествия за Ньой и такива за Христо Луков. С други думи, тук става въпрос за открити организации, чиито симпатизанти и членове извършват расистки-мотивирани физически нападения.

Защо правителството хвърля ресурси и усилия само да бори „организираната престъпност“, а крайно-десните престъпни групировки съществуват съвсем открито и държавата не е способна да им противодейства? Не е ли нацизмът в България форма на организирана престъпност, също толкова опасна за сигурността ни, колкото и мафията? Възможно ли е крехкото мнозинство на ГЕРБ да се страхува да преследва крайно-десните групировки, за да не обиди единствените си останали партньори от АТАКА? Това поведение присъщо ли е на една партия, претендираща да е представител на модерната европейска десница и ценности?

Като граждани, активисти и нормални хора, ние настояваме да бъдат взети всички мерки, за да се противодейства и да се изкоренят наци-мотивираните атаки (независимо дали се случват посред бял ден или през нощта).

България е страната в ЕС с най-голям брой полицаи на глава от населението, в София вече има и общинска полиция, но изглежда, че ефектът върху личната ни сигурност, особено около футболни мачове, не е голям. Очевидно оборудването с камери и полицаи е хвърляне на обществени пари на данъкоплатеца на вятъра, щом като неонацизмът безпроблемно метастазира.

Искаме не камери или полицаи в градският транспорт, а коренът на това ужасно явление – неонацизмът – да бъде адекватно адресиран от държавните институции.

Очакваме първо загриженост и разпознаване на проблема, а после и поемане на отговорност за проявите на младежите, избиращи да стават нацисти и да нападат невинни граждани.

Убедени сме, че младите не избират да станат нацисти, заради по-малко камери (те нападат дори и пред камери). Вината не бива да се търси и само в семейството – преди това трябва добре да прочетем учебниците си по история и литература. Важно е да се вгледаме и в публичните послания, излъчвани от хора на най-високо равнище в държавата.

Искаме да видим конкретен план за една активна и дългосрочна държавна образователна и социална политика сред рисковите младежи.

Българският Активистки Алианс и Хора срещу Расизма остро осъждат снощните престъпления и апелират за адекватен отговор от страна на отговорните държавни институции.

 

София, 03.12.2010г.

 

С уважение,

 

Български Активистки Алианс (http://bulgarianactivistalliance.org/)

Хора срещу Расизма (http://stopnazi-bg.org/)

 


Днес няма да пиша нищо

Днес смятах да пиша, има достатъчно материал, за да напиша нещо. Но няма да го направя. Гади ми се. Искам да покажа просто един среден пръст на новини, като тази.

Ще повърна от действителността. Затова днес няма да пиша.


В защита на Джулиан Асанж и WikiLeaks

Максим Проданов

Бенджамин Франклин някога е казал, че първа отговорност на всеки гражданин е да оспорва властта. Това не е урок по морал. Не е и съвет, който трябва да приемете, защото идва от авторитетен източник. Това е проста, но гениална програма за премахване на злоупотребите в едно общество.

Не липсват хора като Даниел Елсберг, Хауърд Зин, Ноам Чомски, Джулиан Асанж, готови да разкриват злоупотребите дори с цената на лична саможертва. Обикновени хора, дълбаещи в онова, което властта е закопала дълбоко и преценила за твърде “опасно” или “неудобно” за “лаиците”. За съжаление много граждани отхвърлят това знание, приемат покровителството на властта и дори са готови да я защитават от “враговете”, дръзнали да я оспорват. Прекалено много хора са съгласни, че властта има право независимо от тяхното желание да крие информация по своя преценка “за доброто на всички”. Този хроничен недостатък на обществото ни прави демокрацията мит, неосъществена мечта, прост етикет без значение.

Днешният “враг номер едно” за властта е Джулиан Асанж – основателят на сайта УикиЛийкс, който публикува стотици хиляди тайни документи за войните в Ирак и Афганистан, и за механизмите на световната политика. В защита на Асанж застанаха Чомски и Елсберг, както и независими медии като Democracy Now. Срещу него обаче застанаха много по-силни врагове – влиятелни политици, медийни корпорации, цели правителства, мощни организации като ЦРУ, Пентагона и Интерпол.  През 2008 г. бе публикуван план на американските служби да унищожат WikiLeaks. В него се казва: “УикиЛийкс използва доверието като притегателен център… ако бъдат разкрити имената, самоличностите, ако бъдат уволнени, дадени под съд вътрешни лица и информатори, този център може да бъде повреден или унищожен…”. През 2007 г. членове на УикиЛийкс сигнализираха, че са били тайно снимани и сплашвани от полицията и членове на британското разузнаване.  Тази година администрацията на Обама поиска от Англия, Германия, Австралия и други страни от НАТО да попречат на Асанж да пътува. Точно преди публикацията на “афганистанските дневници” се появиха съмнителни обвинения срещу Асанж за сексуален тормоз. Бяха нападнати компаниите, през които УикиЛийкс получаваше дарения. Многократно бяха нападани сървърите на УикиЛийкс с т.нар. DDoS атаки. Вчера след политически натиск от американското правителство сайтът бе спрян от сървърите на AmazonPayPal блокира даренията към организацията и властите дори започнаха да сплашват обикновени граждани с уволнение, ако посетят УикиЛийкс (1)(2)(3).

Медийната атака срещу УикиЛийкс не бе по-малко ожесточена. Сара Пейлин (кандидат за вицепрезидент на САЩ от 2008 г.) каза, че Асанж трябва да бъде преследван като терорист от Ал Кайда. Том Фланаган, съветник на канадския премиер призова Асанж да бъде убит. Бил О’Райли, водещ в телевизия Фокс Нюз (на Рупърт Мърдок) заяви, че иска безпилотен самолет да удари Асанж, а информаторите му да бъдат екзекутирани като предатели.

Не мога да пропусна и Брадли Манинг – източникът на много от изтеклата информация, който вече половин година стои в плен без присъда, в очакване на военен съд. Към него се изляха не по-малко подобни заплахи. Възможно е да бъде строго наказан, за да бъдат обезкуражени бъдещи информатори.

Обявеният за най-влиятелен човек в Америка тази година – водещият на Daily Show Джон Стюарт, се обърна към Асанж с думите: “подценяваш циничността на американците към правителството им. Ние организирахме преврати в Чили, Иран, Гватемала и пр… трябва да прочетеш нещата, които вече знаем за себе си. Освен ако в документите не се казва, че извънземните от Зона 51 са убили Кенеди, спри с драматизма”.

Да оставим на страна, че е достатъчно драматично влиятелни политици да призовават да бъдеш убит, Пентагонът, Интерпол и най-големите световни правителства да искат да изчезнеш от белия свят, аргументът на Стюарт е доста плашещ. Излиза, че щом американците не се интересуват особено от престъпленията, които се извършват в тяхно име, разкрития като “Collateral Murder“, “Иракските” и “Афганистанските дневници” нямат особена важност. Наистина, когато границата на приемливото се измести толкова много, и най-отвратителното се превръща в “обикновено”. Веднага след репортажа си за УикиЛийкс, Джон Стюарт обърна внимание на другия важен проблем на деня – финансовите проблеми на “Имението Плейбой”. Драмата там бе по-забележима. Тъжно е, че вълненията на хората толкова плътно следват вълненията на масмедиите. Медиите диктуват дали смъртта на Майкъл Джексън ще бъде по-значима от убийствата, експлоатацията, заблуждаването на милиони хора. А и самите зрители предпочитат да знаят хиляди подробности за живота на звездите, отколкото основни факти за грозната ни политическа и икономическа система.

До болка в медиите ни бе повтаряно и, че информацията, идваща от УикиЛийкс е или смъртно опасна за нашата сигурност, или “нищо ново, нищо важно”. Двете неща не могат да бъдат вeрни едновременно. Но пък могат да бъдат едновременно невeрни. Бих попитал: кой знаеше за несъобщените убийства на десетки хиляди цивилни в Ирак и Афганистан; за “Collateral Murder”; за съдържанието на дипломатическите дневници? Ако “вече знаем всичко”, може ли някой сега да каже какво има в останалите 2,5 милиона документи, които упорито искаме да спрем? Знаем ли вече какво има в банковите документи, които се готви да публикува УикиЛийкс? Знаем ли какво още се крие от нас? Краткият отговор е “не”. Единственият въпрос е “искаме ли да знаем”? Въпреки умората и отчаянието от истинския образ на системата, моят отговор все още е “ДА”.


Катар домакин на световното по футбол,Обама сърдит

22-членната комисия на ФИФА реши да избере Катар за домакин на Мондиала през 2022 година. За домакин през 2018 година пък е посочена Русия. Така за първи път в историята първенствата на планетата ще бъдат в славянска и в арабска страна.

Барак Обама пък се разсърди, че ФИФА избрала Катар пред САЩ за домакин. Е, аз не виждам защо президентът на САЩ да се ядосва, след като съществуват поне две причини страната му да не бъде избрана за домакин. Първата е, че Щатите вече са били домакин. Втората причина е, че Катар има далеч повече възможности да организира звездни световни финали, отколкото САЩ (по-скъпи стадиони, по-добра инфраструктура, много пари за артикули и какво ли още не).

Разбира се, има и трета причина, чисто на фенска основа. Всеки, който се интересува от футбол ще се съгласи, че американците са “кота нула” по отношение на този спорт. Дори не го свързват с думата “football”, а със “soccer”, защото под първото разбират съвсем различно нещо. Американската публика е напълно неориентирана по отношение на отбори, играчи и други елементи на великата игра. Не са виновни, просто този спорт не е развит там. Да не говорим, че е ужасно да ставаш в 4 сутринта, за да гледаш мачовете от световното.

Затова, съжалявам Барак, но ще трябва да гледаш световното в Кремъл и Доха. А ето и клип за стадионите, които Катар приготвя за световното първенство по футбол:

 

Click to view slideshow.


Непреходният образ на арабина в българските досиета

Мая Ценова

И преди, и сега…

или непреходността на едно равенство


Тия дни, докато човечеството преживява поредния опит да бъде пробудено, респективно орезилено в собствените си очи – този път от „Уикилийкс”, старата максима „Нищо ново под слънцето” отново ни се явява по нашенски.  Навръх 29 ноември родният независим държавен орган Комисия по досиетата ни зарадва с документалния сборник „Международният тероризъм в досиетата на Държавна сигурност”, представен подобаващо пред академична общност и журналисти в Софийския университет (Представяне на сборника, COMDOS). И подобаващо отразен в родните електронни и печатни медии (например- Документи за Държавна сигурност и терористичните групировки у нас, bTV ).

И от целия тоя комплекс от прояви надникна онова непреходно равенство: „арабин=терорист”.

Така от екрана и сайта на бТв ни конкретизират, че става дума за „всякакви терористични организации:

радикални, ислямистки, арабски, палестински, арменски националистически, латиноамерикански, баски, турски, афганистански.” (Значи, например от арменските терористични са само националистическите, но арабските са в кюпа всичките…)

Нещо повече, на арабите е посветена още една трета от текста:

„Особен интерес за службите у нас са представлявали арабските студенти. Много от тях имали смесени бракове с българки и имали право да влизат и излизат от страната без визи. Такива семейства били наблюдавани зорко от службите.”

И за да не би случайно акцентът да ни убегне, което би било в ущърб на най-съвременните тенденции, от сайта на Комисията по досиетата ни обясняват, че „изданието обхваща периода 1970 – 1991 година. Долната времева граница на документацията на ДС по проблемите на международния тероризъм съвпада с началото на бързото разпространение на явлението тероризъм в Близкия изток (1968) и в Западна Европа (1969).” А на зададения от „24 часа” въпрос на един от съставителите на сборника – доц. Йордан Баев „Подготвяли ли сме терористи в България?” представителят на академичната общност отговаря:

„В архивите на БКП има достатъчно много документи, че българската държава е оказвала финансова подкрепа и е обучавала в България активисти на промарксистки организации и групи и националноосвободителни движения от Третия свят. Документи на ДС показват, че сред обучаваните във военни училища и политически школи арабски курсанти и слушатели са се оказвали и дейци и симпатизанти на екстремистки организации като „Мюсюлмански братя”. Те са били обект на „специална опека” и постоянен негласен надзор, докато са се намирали в България.”

Така накратко, арабите от промарксистки и националноосвободителни движения се оказват вписани в графата „терористи”. Макар че и това далеч не е чак толкова голяма изненада – у нас устойчивият епитет за арабите беше „мръсни араби” още в моето ранно ученичество, към средата на 60-те. Малко по-късно понятието еволюира в равенството „араби=терористи” и оттогава досега показва устойчива тенденция към оцеляване напук на всякаквите сътресения, земетресения, цунами, вулкани, които се опитват да събудят човечеството, т.е. да го накарат да се позамисли върху общата насока на своите действия – като се почне от изхвърлянето на боклука през балкона и се стигне до ядрените бойни глави, насочени към себеподобни.

 

Можем, разбира се, да оставим настрана защо изданието на Комисията по досиетата, посветено на международния тероризъм в документацията на „бившите” български тайни служби, ни се поднася точно навръх 29 ноември – можем да го отдадем на чисто съвпадение, свързано между другото с елементарно невежество по отношение на значението на тази дата.  Но тогава пък би следвало да си зададем въпроса защо нашенецът не знае, че 29 ноември е Международният ден за солидарност с палестинския народ – обявен от ООН, точно както и Международния ден за борба със СПИН. Само че за  втория ни уведомяват надлежно от националните медии – сигурно защото СПИН може да се случи (не дай Боже) всекиму, а окупацията – само на арабите и палестинците, на тях им е хак, те са терористи, така казаха по радиото и по телевизията…

Можем да оставим настрана и това, че неарабското човечество, особено в българската си част, доста трудно може да очертае границите на арабския свят и твърде фриволно включва в него кога иранците (за техен ужас и омерзение), кога афганците, пък и пакистанците.

Остава обаче въпросът с какво подобни генерализации са в интерес на българското общество. Вярно, че в началото на януари 2010 външният министър на Държавата Израел Либерман, обърна внимание на балканските държави, че „съществуват индикации от разузнаването, че балканският регион е следващата дестинация на „ал-Каида” и други ислямски екстремистки групировки”, на което някои негови балкански колеги възразиха, че страните им не са развъдник на ал-Каида” (Bosnia FM decries Lieberman remark ‘Bosnia is al-Qaida breeding ground’,Haaretz). В някои информации по темата намери място детайлът, че Либерман „споделил впечатленията си от срещите с разузнавателните служби на африкански и латиноамерикански страни” – интересна тенденция в програмите за посещенията на един външен министър. А десетина дни по-късно на посещение в Израел беше българският премиер, който отвърнал на официалната поканата с думите: “В лицето на моето правителство Израел има добър приятел” (Либерман: “Балканите са следващата цел на “Ал Кайда”, Business Post). По време на това посещение бе подписан Меморандум за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България и Министерство на отбраната на Държавата Израел, който „дава договорно-правна основа за сътрудничество в различни сфери в областта на отбраната, сред които… борба с тероризма.” (Срещи в Израел и Палестина, Focus)

Без претенции за изчерпателно изброяване на публикациите по темата нека се задоволим само с анонса към предаването „Сеизмограф” по бТв на 6 ноември т.г., което се срещна „ребром с посланика на Израел в България Ноах Гал Гендлер за вълната от терористични заплахи в Европа и у нас и за опита на страната му в парирането на тероризма.” (Сеизмограф – 06.11.2010 г.)

На такъв фон какво да говорим за „арабите, женени за българки” или просто завършили образованието си в България, които и досега не пропускат да ни благодарят за постигнатото от тях и в личен, и в обществен план, наричайки себе си „българско лоби”, „посланици на България” – а тя продължава да се прави, че не ги познава. Или в Международния ден за солидарност с палестинския народ, да речем, представя сборник с документи на бившата Държавна сигурност за международния тероризъм. Където палестинците са разпознати и упоменати поименно. Поединично и в общия арабски кюп.

Несъмнено вглеждането в миналото има смисъл. Но има смисъл единствено, ако ни показва къде сме сгрешили, за да не повтаряме стари грешки, и къде сме били прави – за да продължим по същия път. Далеч съм от мисълта, че специалната дейност и специалните служби са ненужни на обществото. Защото по принцип не приемам за добър съветник генерализацията и абсолютизацията. Свят широк, хора всякакви… Но това, последното, както го използваме за извиняване на собствените си кривици, защо отказваме да го приложим и по отношение на другите? И ако в нашето стадо си има мърша, сме ли всички ние или повечето от нас  „октоподи”, „недосегаеми”, „нагли”? И ако ние не сме, защо в нашето публично пространство арабите да са мръсни терористи – т.е. защо априори арабин да означава подозрителен? Защо един телевизионен водещ, още повече позволил на масовия зрител да го нарича на галено „Ники” Кънчев, може да се гордее с изказвания като това, че „мадина” била оная стара част на арабските градове, „пълна с циганета, които за едно евро те водят на посочения от тебе адрес” (YouTube канал на ruslantrad, видео от шоу на Ники Кънчев с тези цитати)? Моля циганетата за извинение и си позволявам да си спомня какво настана в България преди време, когато в някакъв нов италиански речник бяха включили обяснение, че думата „вулгарен” произхождала от „българин”… Дали пък не сме си го заслужили? Добре, ама ако пък наистина арабите и преди, и сега са си били терористи – е, тогава живи да са тия, дето най-сетне ни отварят очите – по-добре късно, отколкото никога.(!?)


Черен понеделник за Сирия край Варна

Около 17,40 ч в понеделник на 10 мили югоизточно от нос Емине 130-метровият танкер “Алесандро ДП” и 94-метровият “Карам I” се сблъскаха при разминаване.

Натовареният с 2600 т. скрап “Карам I”, пътуващ под флага на Сиера Леоне, потъна много бързо. На борда му е имало 10-членен екипаж – сирийци и египтянин.

Тази вечер около 19 ч операцията бе прекратена. От потъналия кораб са спасени 5-има. Оцелелите разказали, че вероятно двама моряци са загинали на място веднага при удара. Те са били в каютите си, не са подозирали нищо и са били директно връхлетени от носа на танкера. Притесненията на морските експерти са, че сирийците на борда са били млади момчета – 18-24-годишни.

Нека намерят покой всички момчета, загинали при корабния сблъсък край Варна. Сирия и всички ние, които чакахме някоя добра новина да ни съобщи,че има още спасени,благодарим на българските власти и всички доброволци,които се включиха в търсенето на оцелели от кораба “Карам I”.



Бомбена атака в Техеран уби важен ядрен физик и рани друг

Ден, след като Wikileaks пуснаха над 250 000 документа от кореспонденцията между американски посолства по света, от които става ясно, че Иран трябва да бъде спрян, бомба уби важен ядрен физик в Иран.

Вестник Guardian съобщава, че бомбени атаки убиват Маджид Шахриари и раняват друг в Техеран. Шахриари е част от ядрената програма, разработвана в Университета Шахид Бехещи в Техеран. Вторият взрив ранява сериозно физика Феридун Абаси, преподавател в същия университет, съобщава пък иранската държавна телевизия. Press TV съобщава за мотоциклисти, които са заложили бомбите, но не е установена самоличността им.

Атентатите идват ден след пускането на секретните 250 000 документа на американското правителство. Според Иран това е атака срещу ядрената му програма, още повече след разкритията на документите.


WikiLeaks разкрива разузнаване на US службите в България

Guardian пусна документи на американското правителство, които предизвикаха глобален дипломатически скандал. От документ 062392 става ясно, че на 16 юни 2009 г. е излязло разпореждане на американските служби да се следи за определена информация в България, както писа по-рано колегата Максим Проданов.

Документите са свободни за четене, достъпни в сайтовете на Guardian,NY Times,Al Jazeera,Spiegel,El Pais и Le Monde. Тук пускаме документа, който се отнася за България, публикуван от вестник Guardian. Сигурен съм,че US посланикът Джеймс Уорлик има добро обяснение за секретните документи, касаещи България.

 

Tuesday, 16 June 2009, 21:39
S E C R E T STATE 062392
NOFORN
EO 12958 DECL: 06/16/2034
TAGS PINR, KSPR, ECONBU
SUBJECT: (S) REPORTING AND COLLECTION NEEDS: BULGARIA
REF: STATE 18756
Classified By: SUZANNE MCCORMICK, DIRECTOR, INR/OPS. REASON: 1.4(C).

1. (S/NF) This cable provides the full text of the new National HUMINT Collection Directive (NHCD) on Bulgaria (paragraph 3-end) as well as a request for continued DOS reporting of biographic information relating to Bulgaria (paragraph 2).

A. (S/NF) The NHCD below supercedes the NHCD contained in Ref C and reflects the results of a recent Washington review of reporting and collection needs focused on Bulgaria. The NHCD sets forth a list of priorities (paragraph 3) and reporting and collection needs (paragraph 4) intended to guide participating USG agencies as they allocate resources and update plans to collect information on Bulgaria. The priorities may also serve as a useful tool to help the Embassy manage reporting and collection, including formulation of Mission Strategic Plans (MSPs).

B. (S/NF) This NHCD is compliant with the National Intelligence Priorities Framework (NIPF), which was established in response to NSPD-26 of February 24, 2003. If needed, GRPO can provide further background on the NIPF and the use of NIPF abbreviations (shown in parentheses following each sub-issue below) in NHCDs.

C. (S/NF) Important information responsive to the NHCD often is available to non-State members of the Country Team whose agencies participated in the review leading the the NHCD,s issuance. COMs, DCMs, and State reporting officers can assist by coordinating with other Country Team members to encourage relevant reporting through their own or State Department channels.

2. (S/NF) State biographic reporting ) including on Bulgarians:

A. (S/NF) The intelligence community relies on State reporting officers for much of the biographical information collected worldwide. Informal biographic reporting via email and other means is vital to the community’s collection efforts and can be sent to the INR/B (Biographic) office for dissemination to the IC. State reporting officers are encouraged to report on noteworthy Palestinians as information becomes available.

B. (S/NF) Reporting officers should include as much of the following information as possible when they have information relating to persons linked to Bulgaria: office and organizational titles; names, position titles and other information on business cards; numbers of telephones, cell phones, pagers and faxes; compendia of contact information, such as telephone directories (in compact disc or electronic format if available) and e-mail listings; internet and intranet “handles”, internet e-mail addresses, web site identification-URLs; credit card account numbers; frequent flyer account numbers; work schedules, and other relevant biographical information.

3. (S/NF) Bulgarian NHCD outline — priority issues:

A. National Leadership and Governance 1) Rule of Law, Corruption, and Crime (CRIM-4) 2) National Leadership (LEAD-3H) 3) Political Evolution and Democratic Reform (DEPS-4H) B. Energy Security and Foreign Relations 1) Energy Security (ESEC-3H) 2) Russia (FPOL-4H) 3) European Union (FPOL-4H) 4) Black Sea, Balkans, and Other Regional Neighbors (FPOL-4H) 5) The United States (FPOL-4H) 6) International Organizations and Other Foreign Relations (FPOL-4H) C. Financial Stability, Economic Development, and Societal Challenges 1) Financial Stability and Economic Development (ECFS-5) 2) Money Laundering (MONY-4) 3) Demographics, Minorities, and Human Rights (DEMG-5H) D. National Security 1) GRPO can provide text of this issue. 2) North Atlantic Treaty Organization (FMCC-4H) 3) Force Structure, Modernization, and Readiness (FMCC-4H) 4) Proliferation and Counterproliferation (ACWP-3) 5) Counterterrorism and Terrorism (TERR-4H) 6) Information to Support US Military Operational Planning (INFR-5H) E. Telecommunications Infrastructure and Information Systems (INFR-5H)

4. (S/NF) Reporting and collection needs:

A. National Leadership and Governance

1) Rule of Law, Corruption, and Crime (CRIM-4). Policies, plans, and efforts to develop, protect, and strengthen independent and effective judiciary, including advocates, opponents, obstacles, and progress. Government, non-public and public views about, and indications of, impact of corruption and crime on governance, internal development, financial stability, intelligence and security services, weapons security, military readiness, and foreign investment. Details about organized crime groups, including leadership, links to government and foreign entities, drug and human trafficking, credit card fraud, and computer-related crimes, including child pornography. Details about cyber crime. Government plans and efforts to combat cyber crime. Details about drug trafficking, including trends, types of drugs, production, identification of trafficking groups and individuals, money laundering, and smuggling methods and routes. Government counter-drug control and enforcement plans, organizations, capabilities, and activities. Government efforts to cooperate with international partners to control illicit drug trade. Illegal acquisition of government documents, such as passports and driver licenses. Links between terrorists, organized crime groups, and cyber criminals. Details about law enforcement organizations and capabilities, including procedures, capabilities, challenges, and plans to remedy obstacles to swift and equal justice. Plans and efforts of law enforcement organizations to use biometric systems.

2) National Leadership (LEAD-3H). Objectives, strategies, efforts, authorities, and responsibilities of national leaders. Philosophies and motives behind leadership objectives, strategies, and efforts. Identities, motives, influence, and relations among principal advisors, supporters, and opponents. Decisionmaking procedures, including differences under varying circumstances. Relations among national government entities, including president, premier, ministers, national security and defense council, intelligence and security services, legislature, prosecutor general, and judiciary.Corruption among senior officials, including off-budget financial flows in support of senior leaders. Sources of funding for political candidates, and government plans and efforts to ensure funding transparency. Public support for or opposition to administration, as well as government strategies and tactics to increase, maintain, and exercise authority. Assessment, vulnerability, personality, financial, health, and biometric information about current and emerging leaders and advisors.

3) Political Evolution and Democratic Reform (DEPS-4H). Government and public commitment to, and plans and efforts to protect and strengthen, representative government, rule of law, freedom of press, religious freedom, private ownership, and individual liberties. Policies and efforts regarding political, judicial, economic, social, and educational reform. Plans and programs to manage perceptions, including through media manipulation. Popular attitudes about Bulgaria,s evolving political, philosophical, and regional identity. Identification, roles, goals, and composition of significant societal groups, such as nongovernmental organizations (NGOs). Developments within political parties and blocs. Details about internal workings of major political parties. Strength and vitality of political parties. Information about opposition and extremist groups, including domestic and foreign support.

B. Energy Security and Foreign Relations

1) Energy Security (ESEC-3H). Policies, plans, and efforts to diversify energy sources and develop, rehabilitate, or expand energy infrastructure, including investment in capacity, efficiency, storage, nuclear power, flex-fuel, or other sources of alternative energy. Details about financing strategies, and openness to foreign investment. Willingness, plans, and efforts to develop and implement unified Europe energy security strategy. Declared and secret energy agreements with Russia, Iran, other Caspian basin countries, and others. Details about national energy policymakers, key commercial figures in the sector, and their relations with other national leaders. Views about and responses to Russian plans and efforts regarding Bulgarian dependence on Russian energy. Factors, including corruption and foreign influence, affecting government decisionmaking on key energy issues. Energy imports, including sufficiency, impact on economy, and influence on bilateral relations. Organized crime involvement in energy sector.

2) Russia (FPOL-4H). Policies, plans, and efforts regarding relations with Russia, especially on strategic issues, such as energy, security, transportation, and trade. Details about personal relations between Bulgarian leaders and Russian officials or businessmen. Senior leadership, intelligence officials, and ministerial-level vulnerabilities to Russian influence. Efforts to cooperate with or oppose Russia in support of, or opposition to, US policies. Leadership and public views about relations with Russia. Government and public attitudes about Russia,s strategic objectives in the region, and Bulgaria,s vulnerability to Russian coercion and influence. Views about Russian attempts to exploit historic and current ties in order to influence internal developments and advance Russia’s interests in Bulgaria and throughout the region.

3) European Union (FPOL-4H). Philosophies and motives behind leadership objectives, strategies, and efforts regarding the European Union (EU). Leadership and public views about levels of influence among European states, including relations between states and EU institutions as well as emergence of a preeminent state or a core alliance in Europe. Evidence of Bulgarian mismanagement of EU funding, and government efforts to ensure transparent management of financial aid. Details about formal and informal alliances between Bulgaria and other EU states, including plans and efforts to cooperate on issues of mutual concern. Plans and efforts to cooperate with regional neighbors, EU members, and non-state actors to influence EU policies. Response to Russian efforts to influence EU policies through Bulgaria. Plans and efforts, including investment strategies, regarding European Security and Defense Policy (ESDP). Plans and efforts regarding EU expansion. Plans and efforts regarding specific EU policies and decisions.

4) Black Sea, Balkans, and Other Regional Neighbors (FPOL-4H). Plans and efforts regarding relations with Black Sea and other regional neighbors. Plans and efforts to jointly respond to challenges regarding counterterrorism, counterproliferation, counternarcotics, and illegal migration. Plans and efforts regarding cooperative agreements, especially Black Sea FOR, Harmony, Enhanced Black Sea Security Proposal, and Black Sea Economic Cooperation Zone. Bulgarian participation in US-sponsored programs designed to promote regional security cooperation, healthy civil-military relations, and effective management of military resources. Plans and efforts regarding Russian influence in the region, especially on politics, energy, and other domestic issues. Plans and efforts to cooperate with regional neighbors on energy security. Details about disputes with neighbors. Relations with, and military deployments in, the Balkans. Plans and efforts to promote democracy in Eastern Europe and the Balkans. Plans and efforts regarding Macedonia and Kosovo. Policies, plans, and efforts regarding Ballistic Missile Defense.

5) The United States (FPOL-4H). Policies, strategies, and efforts concerning relations with the US. Expectations regarding diplomatic, security, and economic relations with the US. Leadership and public perceptions about US regional policies, presence, and activities. Plans and efforts to support or oppose US positions in international fora.

6) International Organizations and Other Foreign Relations (FPOL-4H). Plans and efforts to pursue national objectives in international fora, such as the United Nations and the Organization for Security and Cooperation in Europe. Plans and efforts regarding leadership opportunities in international organizations. Details about relations with China and nations that are hostile to US interests.

C. Financial Stability, Economic Development, and Societal Challenges

1) Financial Stability and Economic Development (ECFS-5). Plans and efforts to respond to global financial crisis. Public response to financial challenges. Plans and efforts regarding economic cooperation with the US, EU, Group of Eight, and international financial institutions, including World Bank, International Monetary Fund (IMF), European Bank for Reconstruction and Development, and Paris Club. Opposition, extremist, and fringe group plans and efforts to exploit financial crisis to achieve objectives. Plans and efforts to pursue economic reform, including among monetary and fiscal policies. Plans and efforts to develop national infrastructure, and private sector and market institutions, including financial system. Plans and efforts to adopt international investment norms, protect intellectual property, and support entrepreneurs, especially in small and medium businesses. Plans and efforts to attract foreign investment. Plans and efforts to protect foreign investors from government corruption and inefficiencies. National and regional economic conditions, including real output, domestic and foreign investment, foreign trade, capital flight, monetization, and gray economy. Role and attitudes of Currency Board regarding fiscal and monetary policy. Plans and efforts to limit capital flight and barter. Economic policy decisionmaker identities, philosophies, roles, interrelations, and decisionmaking processes. Role of private businessmen in economic planning. Published and non-published national budget, including oversight and associated banks and financial institutions. Details about major financial institutions. Plans and efforts to comply with IMF agreements.

2) Money Laundering (MONY-4). Government plans and efforts to implement anti-money laundering legislation, enforcement, and prosecution. Money laundering, including methods, techniques, transactions, locations, and associated individuals, organizations, and institutions. Use of shell corporations and non-financial intermediaries, such as lawyers, accountants, and casinos, as well as related bank accounts to launder criminal proceeds. Links between money laundering groups and terrorists. Drug traffic involvement in money laundering. Use of money laundering as an influence-gaining measure.

3) Demographics, Minorities, and Human Rights (DEMG-5H). Information about, and government policies and efforts regarding, religious and ethnic minorities, especially Roma and Turks. Public attitudes toward minorities. Indications of human rights abuses. Details about demography, including birth rate, fertility rate, mortality rate, incidence of infectious diseases, and migration. Plans and efforts to respond to declining birth rates, including through promotion of immigration.

D. National Security

1) GRPO can provide text of this issue and related requirements.

2) North Atlantic Treaty Organization (FMCC-4H). Plans, efforts, and ability to maintain defense spending for force modernization, North Atlantic Treaty Organization (NATO) interoperability, meeting NATO-required spending levels and force goals, and defense capability initiative implementation. Strategy and efforts to win public support for such spending. Plans and efforts to fulfill commitments to NATO, including manpower and equipment for out-of-area operations. Actions to accommodate NATO procedures and methods. Government and public confidence in NATO Article 5 security guarantees. Attitudes toward stationing or long-term deployment of NATO or US forces on Bulgarian soil, NATO commands in Bulgaria, and out-of-country deployments of Bulgarian forces. Plans and efforts regarding NATO enlargement, including strategic concepts and future roles of the alliance. Government, including military, intelligence, and security service willingness, ability, and efforts to protect US and NATO classified information. Awareness of and concern about foreign penetration. Implementation and strengthening of personnel-vetting procedures. Policies, plans, and efforts regarding EU defense and security cooperation, including ESDP; views and intentions regarding any conflict between ESDP and NATO obligations.

3) Force Structure, Modernization, and Readiness (FMCC-4H). Details about threat assessment, including agreement and disagreement among civilian and military leaders. Perceptions about, and response to, cyber warfare threat. Plans and efforts to support or oppose US objectives in Afghanistan, Iraq, and elsewhere. Willingness and capability to participate in NATO, EU, and other multilateral relationships, including out-of-area operations, multinational peacekeeping force in Southeast Europe, and humanitarian and peacekeeping operations. Policies and efforts regarding access, overflight, and transit of US military forces and equipment. Disposition, readiness, and mission of military forces. Plans and efforts regarding force structure, military reform, and modernization, including future roles, strengths, and compositions of military services. Details about military cooperation with other nations. Details about defense industry, including plans and efforts to cooperate with foreign nations and actors. Weapon system development programs, firms, and facilities. Types, production rates, and factory markings of major weapon systems. Decisionmaking regarding acquisition of US or other nation weapon systems. Military and paramilitary manpower, structure, budget and expenditure by service and function, mission, doctrine, tactics, order of battle, command and control, equipment, maintenance, training, exercise participation, support for international peacekeeping operations, professionalism, non-commissioned officer development, health care, pay, housing, loyalty, and morale. Civil-military relations. Offensive and defensive cyber warfare policies, plans, efforts, and capabilities. Indications of national-level denial and deception program, including doctrine, targets, goals, organizations, and activities. Location, mission, organization, associated personnel, funding, development, and use of underground facilities and other hardened structures, including for protection of command and control networks, civil and military leaders, and critical resources. Details about, and transfer of, advanced engineering techniques to harden key facilities, including by use of specialty concretes. Details about dual use of underground civil infrastructure. Plans and efforts to help other states develop underground facilities and other hardened structures.

4) Proliferation and Counterproliferation (ACWP-3). Commitment, plans, efforts, and ability to manage a secure military export regime, including details about monitoring end user activities and imposing penalties for violations. Organizational readiness and capability of border police and customs officials to control borders. Plans and efforts to adhere to international control regimes. Plans and efforts to implement legislation and enforce effective export licensing regimes. Willingness and efforts to cooperate with the US to prevent proliferation. Foreign use of Bulgaria as weapons transshipment point. Details about weapons transportation, including associated firms, agents, modes, methods, routes, nodes, schedules, and communications. Details about organizations, groups, and individuals engaged in sales of weapons or technologies, especially to states that are hostile to US interests or non-state entities. Plans and efforts to circumvent antiproliferation treaties and arrangements.

5) Counterterrorism and Terrorism (TERR-4H). Government counterterrorism policies, plans, capabilities, and efforts. Government and public support for or opposition to US efforts, including military operations, in the war on international terrorism. Government willingness, capability, and effort to establish and protect legislative framework to combat terrorists; control borders; detain terrorists; seize terrorist-associated bank accounts; share intelligence; and protect weapons, associated facilities, and energy and other critical infrastructure against terrorist attack and intrusion. Terrorist plans to attack US and other persons, facilities, or interests. Terrorist plans and efforts to acquire or transship chemical, biological, radiological, or nuclear weapons. Terrorist identities, motives, objectives, strategies, locations, facilities, command structures, links to other groups or states, associations with humanitarian or medical groups, use of forged and/or modified travel documents, telecommunication methods and modes, transportation, funding, finance and business operations, money laundering, security, recruitment, and training. Indications of foreign entity, public, or local support for terrorists. Details about terrorist involvement in illicit drug and other criminal trade.

6) Information to Support US Military Operational Planning (INFR-5H). Information to support US contingency planning, including for noncombatant evacuation, and humanitarian and medical relief operations. Current status, vulnerability of, and plans to modify, critical infrastructures, especially transportation, energy, and communications. Civilian and military medical and life science capabilities and infrastructures. Military medical research and development, including new vaccines, therapeutics, and chemical, biological, radiological, and nuclear medical defense. Information, including statistics, about infectious diseases, such as avian influenza, tuberculosis, human immunodeficiency virus/acquired immune deficiency syndrome, hepatitis A, and tickborne encephalitis. Locations and levels of chemical and radiological contamination of food, water, air, and soil. Locations and types of industrial facilities with chemicals stored onsite. Descriptions and locations of potential evacuation sites, police and fire stations, hospitals, hotels, and diplomatic facilities. Plans and capabilities of government and NGOs to support, including provision of security for, relief operations. Policies, plans, and efforts regarding detained, captured, and arrested US persons, including prisoners of war and missing in action.

E. Telecommunications Infrastructure and Information Systems (INFR-5H). Current specifications, vulnerabilities, and capabilities of, and planned upgrades to, national telecommunications infrastructure and information systems, networks, and technologies used by civilian and military government authorities, including intelligence and security services. Details about command and control systems and facilities. National leadership use of, and dependencies on, dedicated telecommunications infrastructures and information systems. Details about national and regional telecommunications policies, programs, regulations, and training. Information about current, and planned upgrades to, public sector communications systems and technologies, including cellular phone networks, mobile satellite phones, very small aperture terminals, trunked and mobile radios, pagers, prepaid calling cards, firewalls, encryption, international connectivity, use of electronic data interchange, and cable and fiber networks. Information about wireless infrastructure, cellular communications capabilities and makes and models of cellular phones and their operating systems, to include second generation and third generation systems. Details about the use of satellites for telecommunication purposes, including planned system upgrades. Details about Internet and Intranet use and infrastructure, including government oversight. Details about foreign and domestic telecommunications service providers and vendors. Plans and efforts to acquire US export-controlled telecommunications equipment and technology. Plans and efforts to export or transfer state-of-the art telecommunications equipment and technology. Details about information repositories associated with radio frequency identification enabled systems used for passports, government badges, and transportation systems. Official and personal phone numbers, fax numbers, and e-mail addresses of principal civilian and military leaders.

CLINTON


Търсете ме на www.zaprehoda.blog.bg

Когато преди години се запалих по блоготворчеството, открих този блог, за да споделям своите размисли по актуални политически въпроси. Отделно в www.zaprehoda.blog.bg започнах да описвам спомени от последните 20 години. От двата бло...

Дядо Николай загуби битката, кой ще спечели войната?

Както се очакваше, изборът на нов патриарх се очертава като скандален. От години в публичното пространство се спряга името на пловдивския митрополит Николай като човек, който може да съживи българската православна църква.

БОЙКО БОРИСОВ ПОСТАВИ ПОД СЪМНЕНИЕ БЪДЕЩЕТО НА ПЛОСКИЯ ДАНЪК

Десният премиер Борисов разкритикува решението на лявото правителство на Станишев за въвеждане на плоския данък. Разкритикува го с очевидното желание в някакво бъдеще в държавния бюджет да влизат не сегашните 7 процента от фирмите, ...

ЗА БЪЛГАРСКАТА ТАЛИБАНЩИНА И ЗА „ВЕЛИКОЛЕПНИЯТ ВЕК”

             Може да се спори какво означава буквално талибанщина, в случая използвам термина да обознача едно явление, при което големи групи от обществото проявяват нетърпимос...

ЗА БЪЛГАРСКАТА ХУНВЕЙБИНЩИНА

  Преди години великият китайски кормчия Мао Цзе Дун почти разруши държавата си, която управляваше, като създаде институцията „хунвейбини”. Млади момчета и момичета с червени книжки в ръце /сборник цитати от същия Мао/ т...

КЪДЕ СТЕ, ПЛОВДИВСКИ МОМЧЕТА И МОМИЧЕТА?

  В Русия осъдиха три момичета на по две години затвор. Става дума за групата „Пуси райът”. Вината им е, че направили „първофрмънс” в една църква. Казано по-ясно – избъзикаха се с бащицата на Русия, с&n...

10 НОВИ ИДЕИ ЗА ОЩЕ ПО-РЕШИТЕЛНО ПОДОБРЯВАНЕ БЛАГОСЪСТОЯНИЕТО НА ТРУДОВИЯ НАРОД

1. Не само 10, а на всички стоки да замръзнат цените. 2. Цените да замръзнат не за три месеца, а завинаги

КАК ДА ЗАПУШИМ ДУПКАТА В ДЪРЖАВНАТА СИГУРНОСТ?

  В националната ни сигурност има „пробив” – слушам от сутрин до вечер.

За разликата между Турция и България

Криза! Една фирма първо трябва да си плати тока, после ДДС-то - тук прошка няма. После идва ред на наема.

ДА ЖИВЕЕШ В СТРАНАТА НА ПОБЕДЕНИЯ КАПИТАЛИЗЪМ

           Онзи ден телевизиите се надпреварваха да показват най-вълнуващата сцена на сезона – Валентин Златев се изпусна пред камерните и без да иска обяви авансово изненадата...

ДОБРИЯТ ГАРД И ЛОШОТО ЧЕНГЕ

                           Цветан Петров, гардът на сина на виден „петролен бос”, остава в арес...

ЕТО ГО И ПЛАНЪТ „ТОДОРОВ”

                  Вчера Волен Сидеров обяви ПЛАНА „СИДЕРОВ”.

НЕПОПУЛЯРНО: ДА ЖИВЕЕ ЛИ ДЪРЖАВАТА БЪЛГАРИЯ?

                           Няма по-удобен и универсален лозунг от „Да живее България!” Как...

НЕПОПУЛЯРНО: ДА ИНВЕСТИРАМЕ ЛИ В МАХАЛИТЕ?

            Антон Карагьозов български гражданин от цигански произход.

НЕПОПУЛЯРНО: ИМА ЛИ БЕЗПЛАТЕН ОБЕД?

  Има прекрасни български поговорки.

НЕПОПУЛЯРНО: ДА СЕ КОНТРОЛИРАМЕ ДО СМЪРТ

Днес се случи нещо невиждано. В част от пловдивските бакалници хлябът поевтиня.

НЕПОПУЛЯРНО: ИМА ЛИ ЗАГОВОР СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ?

Знаете ли защо сме на това дередже? Защото винаги е имало заговори срещу България. Иначе сега щяхме да сме номер 1 в света. Защото сме най-образованите, най-трудолюбивите, най-гостоприемните.

ЩЕ ПОБЕДИ ЛИ ОТНОВО ЧИНОВНИКЪТ?

В края на годината Министерският съвет за малко да приеме решение, което щеше да бъде историческо - да намали таксите, които се събират от населението и бизнеса, въвеждайки нова методология. България от години е критикувана от междунаро...

НЕПОПУЛЯРНО: КАК ДА ПОМОГНЕМ НА ГЪЛЪБИН БОЕВСКИ?

Примката над Гълъбин Боевски се стяга. Първо го арестуваха с подхвърлени 9 килограма хероин в специално подготвени куфари.

НЕПОПУЛЯРНО: МЪРЗЕЛИВ И ГЛУПАВ ЛИ Е БЪЛГАРИНЪТ?

В рубриката „Непопулярно” на Пловдивската телевизия предлагаме дебат на живо по  не особено популярни тези. И така - след като сме закърмени с „Какви е деца раждала, раждала, ражда и сега българска майка юнашка!&rd...

НЕПОПУЛЯРНО: ДА ПОДКРЕПИМ МИНИСТЪР ДЯНКОВ!

Аз ще бъда една от първите жертви на пенсионната реформа. Догодина през лятото щях да се пенсионирам.

Блогът се превърна в книга

 Онзи ден получих коментар след последния ми постинг, който ме зарадва - анонимен пловдивчанин описваше как е чел /пред/ последната ми книга "Особености на филибелийския характер" и тя го накарал да се усмихне. И препоръчв...

НЕПОПУЛЯРНО: ПОУКИТЕ ОТ ГРЪЦКИ ПОПУЛИЗЪМ

              Ако „купуването и продаването на гласове е престъпление”, както ни проглушиха ушите цял месец, каква присъда трябва да получат тези политици, коит...

НЕПОПУЛЯРНО: ВЛАСТ ИЛИ ХРАНИЛКА?

                Изборният ден за мързеливите репортери е едно приятно изживяване. В деня за размисъл пощите на редакциите се задръстват със съобщения за това...

НАРЪЧНИК НА ПОПУЛИСТА

                         Едно време, като член на комсомолското бюро, наблюдавах как по-опитните кадри пишат планове ...

НЕПОПУЛЯРНО: ЩО СЕ ЛЪЖЕМ ЗА ЕТНИЧЕСКОТО НАПРЕЖЕНИЕ?

Кой ли не се изреди да ни убеждава, че етническо напрежение няма. Етническа омраза няма. Народът ни е толерантен, всички се обичаме, случаят в Катуница бил криминален, изолиран, невинен и т.н. Всичко го повтарят – от Бойко Борисов ...

НЕПОПУЛЯРНО: ДА ЗАЩИТИМ ЦАР КИРО!

   До онзи ден и аз смятах, че Кирил Рашков е виновен за всичко в тази държава. Но мнението ми рязко се промени. Най-малкото, защото когато всички говорят едно и също, трябва да се намери поне един идиот, който да застане на др...

НАЙ-ПОПУЛЯРНИТЕ ПРЕДИЗБОРНИ ЛЪЖИ

  Кой не знае прочутата мисъл на Бисмарк: „Най-много се лъже преди избори, по време на война и след лов”?

#ДАНСwithme: за смисъла на промяната

В резултат на десетките километри навъртени по софийските улици, разговорите с десетки хора и прочетеното в социалните мрежи ще споделя някои сурови размисли. Не защото си присвоявам правото да говоря от името на протестиращите, а защото от свое име искам да участвам в нещо, което се ражда пред очите ни - обществен разговор.  

За първи път от много години в България вече не е модно да казваш, че не се интересуваш от политика. За първи път виждам хора всякакви, които вървят по улиците, седят на Орлов мост или на кафе и обсъждат как да се развият протестите, как да се промени изборният кодекс, има ли легитимен начин да се излъчи някакъв тип представителство на протеста. 

Това е промяна, хора, може да ви се струва недостатъчна, некардинална, нереволюционна, но е дълбока промяна. Смисълът от всичко това ще бъде ако продължим да сме такива и после, на изборите и в рутината на ежедневието, независимо кой управлява, да ни интересува най-вече как управлява. Политиците да управляват със съзнанието, че ние сме тук и ги гледаме, а ние да не забравяме, че имаме право да изискваме и сили да се противопоставяме. Това е големият смисъл. 

Няма как да имаме демократично и прозрачно управление, ако липсва един от основните участници в публичния разговор - гражданското общество. Нито без основния посредник - медиите. В този смисъл, наблюдаваме раждането на протогражданското общество и първи опит за разчистване на медийния терен. И още нещо, за първи път от много време хората заговориха за ценности и морал в политиката. Досега сякаш тя беше привилигирована и за разлика от всичко друго в нашия си, познатия, човешкия живот, беше привилигирована да не зачита ценностите и да не се мери с морални критерии. Може и да е закъсняло, но това е начало. Има още дълъг път докато гласът на обществото се превърне в коректив на политическата класа, но първата стъпка е направена. И не, не за последните девет дни. Нито през февруари. А бавно и трудно, години наред, просто сега емоцията надви обичайния песимисъм и го забелязахме.

Всичко това изобщо не означава, че сега не трябва да продължим натиска, без разбира се да излизаме от мирния и цивилизован тон, който стана запазена марка на този протест (как да стане това също е обект на разпалени дебати по улиците и в социалните мрежи). Но ми се иска да запазим духа на протестите в себе си, да запомним колко добре сме се чувствали, когато сме съзнавали, че имаме сили за промяна. За да си го спомняме, когато изглежда, че е невъзможно да я постигнем. За да не се поддаваме на нездравословния скепсис, че нищо не се е променило сега ерго никога няма да се промени. 

Промяната е движение, не състояние.


Вдъхновяващите жени


Поводът да припомня този текст е много тъжен - почина Маргарет Тачър. Един от хората, които (нескромно, но от сърце) чувствам безкрайно близки и които с личността и делата си са оказали най-силно въздействие върху това, което се стремя да бъда. Текстът е писан за класацията Най-влиятелните жени 2011 и е публикуван във в. "Капитал".  

Жените могат да се справят отлично в много роли: някои от нас дори управляват държави. Но като цяло сме по-добри в носенето на чанта, отколкото на щик."

Повечето жени наблягат на чантите. Други определено се справят по-добре с оръжията, отколкото с миксера. А някои - много малко, не просто управляват държави, а променят света. И имат дързостта да го направят пред смаяните погледи и неудържимия сарказъм на мъжете. Мъжките предразсъдъци спрямо жените изглеждат по-силни от времето, от прогреса, от еволюцията.

Наскоро двама известни коментатори от британската телевизия Sky Sports бяха уволнени заради сексистки подмятания по адрес на футболна съдийка. Репликата "Какво разбира жена от футбол" костваше завидната кариера на отворковците. Но под нея биха се подписали 99.9% от мъжете по света.

Когато Маргарет Тачър става първата жена министър-председател на най-старата съвременна европейска демокрация - Великобритания, никой не предполага каква следа ще остави тя в британската история. Още повече че тя не просто е първата жена премиер, а първият учен, влязъл на "Даунинг стрийт" 10. Тачър не просто иска да промени правилата, по които държавата работи, тя иска да промени мисленето на хората: "Икономиката е методът; целта е да промениш сърцето и душата." Мнозина са критиците й и днес, но някой да каже, че не е успяла? Когато искаш да промениш света, трябва да си краен. Краен в принципите, в идеите, в отстояването на позицията си. Не знам какво е компромис, никоя голяма идея, за която хората са умирали под знамената, не е постигната с компромис, казва Тачър.И няма друг път, когато наследяваш държава, заразена от всички лоши болести на социализма - национализирана, допотопна, неработеща индустрия, мощни профсъюзи, чудовищен бюрократичен апарат и държавната ръка, пропълзяла във всеки дом, за да управлява живота на хората.Да ви прилича на съвременна България? Липсва само тази крайна воля да се скъса веднъж завинаги с пороците на миналото. Жизненоважна липса. Но тази воля не е просто политически инат. Тачър се основава на знанията си на учен (завършила е химия в Оксфорд), опита си на политик (член на парламента, министър на образованието), вярата си в консервативните ценности и наученото от живота над бащината й бакалница, когато казва, че хората трябва да са личности, че трябва сами да решават живота си, да работят много, но и да получават дължимото според труда си, че държавата трябва да отстъпи място на свободния пазар, а социалните помощи - на заплати, резултат от висока производителност. Факт е, че прогнозите й за съдбата на еврото са болезнена истина днес.

В книгата си "Годините на Даунинг Стрийт" Маргарет Тачър пише: "Страните с по-слабо развита икономика щяха да бъдат съсипани от единната валута, но те се надяваха да получат достатъчно субсидии, така че съгласието им щеше да бъде оправдано. Случаят с Гърция бе класически."20 години по-късно тя едва ли се радва, че се е оказала не толкова добър пророк, колкото отличен познавач на хората и мотивите им за действие.Противно на популярната фраза, че зад всеки успял мъж стои умна жена, Тачър обича да подчертава колко важна е била за нея подкрепата на съпруга й Денис, когото тя нарича най-добрия си приятел. И го описва с фразата: "Стремежът да победиш е заложен в повечето от нас. Волята да победиш е въпрос на тренинг. Начинът, по който ще победиш, е въпрос на чест." А Тачър побеждава с чест в много битки: срещу профсъюзите, за съкращаването на бюджетните разходи, за съживяването на икономиката и една съвсем истинска - Фолклендската война. Само за два мандата и малко отгоре. Подобно на много силни хора тя си тръгва не защото е победена, а защото е предадена. Но с чест. 

Не знам каква е химическата формула на политиката, но другата най-влиятелна жена на нашето време също е химик. Докторът по квантова химия Ангела Меркел неофициално управлява Европейския съюз, откакто се вихри дълговата криза в еврозоната. Израснала в Източна Германия, след обединението Меркел става член на Християндемократическия съюз и според мнозина е по-реформаторски настроена от собствената си партия. Подобно на Тачър през 2005 г. Меркел става първата жена премиер на родината си и първият канцлер след Втората световна война, който идва от Източна Германия. През 2009 г. е преизбрана, и то в коалиция със Свободните демократи и с обещания за намаляване на данъците и подкрепа на бизнеса в разгара на кризата, когато останалите политици се надпреварваха да защитават бедните и онеправданите. В момента обаче Ангела Меркел е повлечена надолу от спадащата популярност на коалиционния си партньор, и то в година, когато в няколко провинции предстоят решаващи местни избори. Причината е нарастващото недоволство на германците, че са принудени да плащат за "греховете" на бедстващите периферни икономики в еврозоната. Но канцлерът прави всичко възможно това положение да бъде прекратено, като бъдат въведени строги условия за всяка страна, която поиска да бъде "спасена" от партньорите си, както и споделяне на финансовите рискове от страна на частния сектор.

Защото не без основание Меркел, както и останалите европейски лидери, е обвинявана, че спасяването на изнемогващите под дългова тежест държави всъщност е заради техните кредитори - големите банки. До момента всичко показва, че Меркел ще излезе с чест от тази битка, а според мен ще убеди в това и сънародниците си. Тя вече има силен коз в ръцете си - Германия отбеляза 3.6% ръст на икономиката за 2010 г., абсолютен рекорд в Европейския съюз и повече от този на САЩ - 2.9%.   За разлика от Желязната лейди (Тачър) в изтеклите грами от "Уикилийкс" Меркел беше определена като "тефлонова" заради своята безличност, не особена оригиналност и защото по нея нищо не залепва. Факт - г-жа Меркел не притежава харизма, нито впечатлява с ораторско майсторство, а напоследък често ми се случва, докато чакам някоя нейна публична изява, да си мисля "Дано не е с лилавото сако!". Според мен саката на Меркел неслучайно често се повтарят и причината не е, че няма пари или време да си направи нов гардероб. Подобно на брошките на бившия американски държавен секретар Мадлин Олбрайт саката на Меркел носят своеобразно послание - лилавото тя слага, когато предстои битка, поне според неофициалната ми лична статистика. Аз обаче, макар досега да не съм имала професионалния късмет да общувам лично с г-жа Меркел, смятам, че нейната безличност е по-скоро хладнокръвие, инертността - спокойствие, а желязната й воля е извън всякакво съмнение. Очевидно има и завидно чувство за равновесие, балансирайки между интересите на най-силната европейска държава и на разклатения Европейски съюз. Неслучайно медиите шушукат, че председателят на Европейската комисия Жозе Барозу се чувствал пренебрегнат и неистово се опитвал да излезе от сянката на Меркел. Неслучайно играч от световна класа като френския президент Никола Саркози се пише за най-добрия й приятел. 

И въпреки всичко има нещо, което издава, че под сдържаността г-жа Меркел е емоционална и страстна личност. Тя е запален футболен почитател, горещ привърженик на германския национален отбор и почетен член на местния "Енерги Котбус". Винаги когато има възможност, тя е на трибуната за важни мачове на националния отбор и неведнъж камерите са я хващали да скача от радост и да ръкопляска в подкрепа на националите. По време на срещата на върха на Г-20 в Торонто миналата година Меркел напусна срещата за малко, за да изгледа заедно с британския премиер Дайвид Камерън мача Англия - Германия от световното първенство, за нейна радост спечелен от германците с 4 на 1.Може би от гледна точка на историята е прибързано да оценяваме Меркел като политик сега, но безспорно е, че тя пое руля в съдбоносен момент. "Бъдещето на еврозоната сега зависи от германското лидерство. Хайде, г-жо канцлер, историята чука на вратата. А историята винаги чука само веднъж", написа Тимъти Гартън Аш.

И ако, образно казано, Тачър е куражът, а Меркел постоянството, Вероника Герин е искрата. Онова вътрешно дяволче, което не те оставя да приемаш безропотно света около теб, което непрекъснато те кара да искаш повече и да караш и останалите да искат повече. Дори когато те изобщо не си дават сметка, че имат това право. Вероника Герин е журналистката, която вярваше, че хората имат право да знаят, и смяташе, че си струва да плати това право с живота си. Историята й звучи невероятно и днес, а още повече в Ирландия в началото на 90-те години. Вероника Герин става журналист късно, тя учи счетоводство и политически науки, създава ПР агенция, докато не решава, че в Ирландия стават твърде нередни неща, които трябва да бъдат изобличени. Трафик на наркотици, организирана престъпност, корупция до най-високо ниво - нищо не може да спре Вероника Герин да напише поредния си материал.  Дори смъртните заплахи, дори нахлуването в дома й, когато е простреляна в крака. Вероника Герин е застреляна с 6 куршума в колата си на 26 юни 1996 г. Тя е на 37 години, а синът й - на 6. Това е първото убийство на журналист в Ирландия и обществото е разтърсено. Натискът върху властите е толкова голям, че води до най-мащабното разследване срещу организираната престъпност, в резултат на което убийците на Вероника Герин са заловени и осъдени. С промяна в законодателството се създава специална служба, която да разследва, запорира и отнема имущество, придобито от престъпна дейност.

Далеч съм от мисълта, че трябва да умрем, за да постигнем целта си. Дори не е необходимо да си отговорим на въпроса готови ли сме на това - през XXI век човек може да загуби живота си по много по-префинени начини от убийството. Въпросът обаче, който трябва да си задаваме всяка сутрин пред огледалото, е "Докъде съм готова да стигна?" - в битките, в компромисите, в очакванията си. Да помним, че не обществото, началниците и съпрузите ни са тези, които решават какъв да бъде животът ни. Че всеки компромис има ефекта на пеперудата - дори леко потрепване на крилете, дори най-дребното отстъпление може да променят живота ни, да го направят зависим от чуждите очаквания и желания, и то дори без да си даваме сметка за това. Разказах ви за три жени, безкрайно различни, но със сходна съдба - да променят историята. Историята не само на собствения си живот, но и на милиони други хора. Понякога това просто се случва - оказваш се във време и място, когато нямаш друг избор, освен да поемеш тази отговорност. Понякога изобщо не е необходимо да си световно важен - просто трябва да кажеш правилните думи на детето си, да свършиш добре работата си, да подредиш къщата си, да се опълчиш на фирмата, която ти спира тока твърде често без причина, или на учителката, която не позволява на детето ти да нарисува кукер с надпис AC/DC на ръкавите.

Всъщност думите в началото принадлежат на Маргарет Тачър. Започнах с тях с надеждата, че много жени, концентрирани върху избора на чанта, ще прочетат този текст до края. За да разберат, че дори в избора на чанта може да проявят повече индивидуалност и въображение от съветите на модните списания. Че колкото и на света около тях да му е удобно да ги направи подвластни на избора на чанта, те имат право да искат повече, да могат повече, да направят повече. За да разберат, че щом могат да носят достойно дамска чанта, могат да направят каквото поискат, включително да управляват държави. Но това не е задължително. Каквото и да правим, важното е да променяме света. В това сме най-добри.

Снимка: European Union   

Вуйчо Ваньо от Варна

Никога не съм писала за театър. Не защото не го обичам, по-скоро от смущение, че не съм достатъчно компетентна. Друго си е всеки да има мнение за футбола, политиката и възпитанието на децата. Но за театъра...Една провокация, очевидно успешна, ме накара да се осмеля. Получих неустоимото предложение да напиша нещо в блога си за избрана от мен постановка на варненския театър по време на софийското му турне. Така се сдобих с покана за „Вуйчо Ваньо”.

Признавам си, не съм ходила на театър от години. Преди десетина години знаех афишите наизуст, още повече, че една приятелка държеше да видим всяка премиера. После децата, работата и всички дежурни оправдания направиха театъра една от точките в списъка „10-те неща, които бих правила, ако имах време”. Казвам това, за да обясня колебанията си да се изкажа за варненския „Вуйчо Ваньо”. Освен текста на Чехов, за постановката знаех само, че има 3 номинации ИКАР 2013 – за режисура на Пламен Марков, за главна женска роля на ГерганаПлетньова (Соня) и за авторска музика на Калин Николов.

Първото определение, което ми хрумна, гледайки спектакъла, беше неочакван. Представям си Чеховите текстове казани тихо, почти шепнешком, а в това представление героите доста крещят. Което ги прави много съвременни, много близки до нас. Защото ние не крещим, а би трябвало. Питаме се и ние като Чеховите герои какво правим с живота си, защо живеем тъй глупаво и бездарно, но мълчаливо някак се питаме, тихичко, тайно. А вуйчо Ваньо (Стоян Радев) не шепне, той крещи, негодува, обвинява. Изобщо, много гняв има в представлението, но от този, нашенския, който те кара да се напиеш, да попсуеш и накрая, примирен, да продължиш постарому.

И много движение, което прави иначе мудното действие и дългите философски монолози по-динамични, заостря вниманието и слага оригинални акценти на неочаквани места. Дори хора, несклонни да понесат три часа Чехов, защото го намират за отегчителен и твърде философски, биха били приятно изненадани. Заведох именно такъв човек на представлението и преди началото той ме заплаши, че за отмъщение ще ме заведе на концерт на Содом. Но после каза, че всъщност е било доста „свежо”.

Всеки може да намери себе си сред персонажите на сцената: професорът - книжен плъх, хрантутникът - мижитурка, секси докторът-циник, чаровният патетично нещастен вуйчо Ваньо, красивата нацупена и отегчена професорша. И разбира се, Соня.

Гергана Плетньова беше причината искрено да харесам представлението, да се усмихвам и да ме стяга гърлото. Невротична, влюбена, гневна, истерична, плаха, отчаяна и искрена във всяка дума. Изобщо, истинска Соня. Препълнената зала на Сатиричния театър очевидно беше на същото мнение, съдейки по бурните аплодисменти за актрисата и топлия прием на публиката. Която съпреживяваше активно действието на сцената през цялото време, кога с бурен смях (признавам си, подразних се, че някои се смееха повечко и по-често, отколкото ми се нравеше, но емоциите са заразително нещо), кога с гробно мълчание.  

Иначе, както се полага, в последното действие гръмна и пистолет, ако и да не висеше на стената в първото. Актьорите разголваха не само душите си. Имаше много чай и разбира се, много водка. Много горчивина, по-малко смях и в крайна сметка, надежда, че все пак може, да, би могло някак си да изживеем живота си не толкова глупаво, не толкова бездарно...

Снимка: ДТ "Стоян Бъчваров" Варна
  

Десетте неща, които преоткрих през 2012-а


Семейството, като общност, която макар обикновено да е дразнеща с претенциите и очакванията си, е винаги готова да те подкрепи, макар не винаги по начина, по който очакваш. Но с времето човек се учи да оценява неочакваните неща.  

Децата, с които прекарвам повече време от всякога. Предимно учим заедно: аз им помагам с уроците, те ме учат да съм родител, приятел, партньор, дете. Без излишна скромност си пиша петица за годината и обещавам да се постарая повече догодина.

Здравето, което като всеки сравнително млад и здрав човек винаги пренебрегвам. Но рано или късно, когато човек отказва да чуе здравия разум на тялото си, то го заставя да легне и да се подчинява. Слушането на тялото е полезно, разбираш, че малко неща си струват жертвите, които правиш за тях.

Времето, което сякаш отминава все по-бързо, а нещата, които искам да направя, стават все повече. Но вместо да го гоня, реших да спра. Така имам безкрайно много време за нещата, които обичам. А и преди да спра не знаех кои са те.

Класическата музика, макар в случая да не е преоткриване, защото никога не съм я познавала добре. Но наваксвам, без амбиция да стана познавач. По-скоро опитвам от всичко като дете, проникнало тайно в затворена сладкарница.

Детството си, за което често мисля в опит да си обясня защо съм такава, каквато съм. И дали постъпвам честно спрямо децата си.

Уважението към себе си, към това което съм и бих могла да съм, ако не бях най-големия си враг.

Смисъла от работата, но не работата, която си длъжен да работиш по стечение на обстоятелствата, а това, което умееш, което те прави смислен. Дължа си признанието, че никога работата ми не е била просто работа, винаги съм обичала това, което правя. Сега обаче смятам да правя това, което обичам.

Писането, което пренебрегвах заради всичко друго "по-важно" в живота си.

Посоката, която все ми се изплъзваше, а винаги много съм държала да имам. Оставих я да си върви, накъдето е тръгнала. Може да ме открие някъде, някога. 



Журналистите Борко


Когато бях първи курс във Факултета по журналистика много се впечатлих от израза, че журналистиката била куче-пазач (watchdog). С патос и самочувствие, типични за 18-годишните, твърдях, че кучето е символ на покорството, то е „най-добрия прител на човека”, а медиите не може да са най-добрия приятел на когото и да е. Те трябва да хапят, не да се умилкват. Хайде, хайде, кучето може и да хапе, казваха приятелите ми, не особено заинтригувани от темата. Не, казвах, може ако е вълк, не ако е овчарско куче. Абе имаше нещо сбъркано в тая американска метафора, ама не можех да им обясня какво.

18 години по-късно вече знам какво съм имала предвид. Осъзнах го по повод знаменитото премиерско българско овчарско куче Борко. Всъщност, знаех го и преди, но Борко ми помогна да нарека нещата с истинските им имена. Работила съм в частни  и държавни медии, правила съм компромиси, но никога със съвестта си и морала си. Не съм съобщавала поръчкова новина, нито съм правила услуги на бизнесмени или политици. Обаче продължавам да се чувствам един Борко, само защото съм била част от системата.

Защото колеги, може да сме много достойни хора, направо страшни пичове може да сме, обаче е важно кой дава на Борко мръвката. Важно е дали е месар или собственик на медиа. Важно е дали е искал да създаде медиа, защото медиите са важни, или защото носят пари, или защото харчат пари, изкарани другаде, или защото купуват влияние. Не е важно дали в конкретен момент дадена медиа е опозиция на дадените управляващи, важно е каква ще бъде утре, когато властта се смени. Защото това ще са „нашите хора” и ние ще получим това, което сега не ни се дава, та ни се налага да сме опозиция.

Защото единствената причина в България изобщо да има опозиционни медии е, че всяка власт си води своите любимци и на останалите им се налага да са в опозиция, докато си чакат реда. В България медиите не са критични към властта в полза на обществото, а в полза на други кандидати за властта. Но има един проблем. В последните години забелязвам, че смяната на властите не води автоматично до смяна на бизнес любимците. Съответно, собственици на медии. Което до какво води? До унищожителна конкуренция между медиите кой да се сложи на властта повече, защото следващият кастинг за любимци не се вижда на хоризонта.

Тая битка обаче се води на други нива, журналистите не участват в нея. Е, някои участват, но те са друг вид професионалисти. Има и хора, които искрено се бунтуват, искрено искат да променят нещо, да размътят блатото. Но голямата част от гилдията просто ходи на работа. Или просто напуска. Ако може да прави нещо друго, разбира се. За първи път си зададох въпроса срам ли ме е да сервирам кафе или да продавам на пазара ако се наложи преди близо три години. Отговорих си положително, макар да не го направих. Продължавам да смятам, че е по-достойно и по-честно спрямо себе си и спрямо смисъла на професията си да я оставим, вместо да я покварим.    

Не си представям, че мога да работя в медиа, където основната ми задача ще бъде да отразявам Бойко Борисов. Защото това не е лесна задача. Направо творческа си е. Всички прояви на премиера са режисирани така, щото да бъдат обстойно отразени, с цената на максимален стрес и усилия от страна на медиите. Дали ще получат известие посред нощ, че призори Първият ще закрие пожара, или ще висят като прани гащи пред вратата на Съвета в Брюксел (или ще го преследват по коридорите, за удивление и присмех на колегите си), няма особена разлика. И това е хитро, защото, някак си, като има паника, медиите смятат, че е много важно да отразят, вероятно нещо важно ще каже. И тичат, тичат, а после той казва някаква томителна простотия, ама я пускат, премиерът е все пак. Или пък е забавно, а забавлението носи рейтинг. Дори и да му се подиграваш, пак го отразяваш, нали? А народът се смее, смее, но не вижда нищо лошо, в крайна сметка. И проблемът не е в Бойко Борисов, нали разбирате? Той е само симптом.

Така в шеги и закачки стигнахме до тук, когато спокойно можем да кажем, че медиите в България са куче-пазач на властта, нейният Борко. Тия в опозиция вече нямат надежда да станат следващия Борко на следващата власт, защото както изглежда, статуквото е бетонирано. Властта може и да се смени, макар в момента това да ми изглежда невъзможно, но истинските владетели на положението ще останат същите, парите ще останат същите. Само имената ще се сменят, но какво тук значат някакви си имена. А дори и да се сменят бизнес любимците на властта, какво ще спечелят от това медиите? Някои ще фалират, станали ненужни, други от първи опозиционери ще станат рупори на властта. Кой печели от това? Журналистите ли? Обществото ли? Печели властта, защото нейният верен Борко е винаги на стража. 

Съжалявам, че ще ви разочаровам, но няма хепи енд. Няма магическа рецепта, която да направи медиите едиственото нормално нещо в държавата. И не вярвам, че отчаяната съпротива на броени хора е достатъчна, макар да е жизнено важна. Не съм се отказала, а щом четете това, очевидно вие също не сте, но сме твърде малко и твърде бедни, за да си купим обществено влияние. А тези като нас и тези, които имат нужда от нас стават все по-малко. Иде армия от хора, които искат да ядат, не да са свободни. И нямам право да ги упреквам. Но упреквам себе си и всички нас, че допуснахме това да се случва. Дължахме си повече, нали?

P.S. Поднасям искрени извинения на породата българско овчарско куче за сравнението.

Снимка: Wikimedia Commons (това не е Борко)

Луксозният Лозенец - вода и кал до колене

Това е Кръста, кръстовището на бул. "Джеймс Баучър" и бул. "Черни връх", когато вали. Преминаването през кръстовището е предизвикателство както за автомобилите, така и за пешеходците, освен ако не са снабдени с плавници и неопрени. Слизайки надолу в посока Кошарите положението е още по-зле, още повече предвид обилната кал около строежа на метрото. Което прави специалната екипировка още по-наложителна. 

Не, че дъждът пречи на усиления труд на строително-ремонтната бригада - както се вижда при внимателно взиране в снимката, асфалтът дими. Не разбирам от строителство, така че не мога да коментирам качеството на работата в тези условия. Обаче точно тази кръпка, както и да се направи, все е тая, май. Ако сте пропуснали да видите дима, ще почувствате как обувките ви потъват в пресния асфалт. Защото просто няма как да разберете, че не бива да минавате оттам, нали? 




Улица "Драгалевска"- кал и дупки.  

Районът около РУМ-а: няма как да минете оттам, без да се окаляте до колене. Особено ако тепърва излизате, няма как да се явите в "цивилизациятя" в нормален вид. Освен ако не си носите обувки и панталон за смяна. 


А това е местната забележителност- езерцето зад РУМ-а. Минаването покрай него е висш пилотаж, местните си знаят как да пълзят покрай оградата на близката кръчма, като Том Круз по скалата в "Мисията невъзможна". Ноо няма нищо невъзможно за столичани в Лозенец, вервайте ми.


Нямаше как да си снимам дънките отзад, но пък в обувките ми шаваха попови лъжички. 

Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване