Промяната в медиите доведе и до промяна в обществото. Вече я няма удобната хомогенна смес от полуистини, които да се тиражират навсякъде и да се приемат за достоверен факт.

Чичото, който гледа само Алфа, и момчето, което чете само Фейсбук, може да са съседи в блока, но населяват две отделни реалности. За единия Волен се е скрил под масата, а за другия г-н Сидеров достойно е отхвърлил нападението на османските орди.

Фрагментацията води до Анархия, с която, уви, трябва да се научим да живеем. Защото сами си я направихме с тия интернети и щуротии.

При Бай Тошо имаше 3 вестника, в тях пишеше буквално едно и също и народът “маршируваше” уверено във “вярната” посока, строго зададена от идеологическата линия. Безброй празни приказки и Системата рухна от глад и мизерия.

Днешната организация на обществото е по-гъвкава и демократична, но не позволява общи правила да бъдат налагани над народонаселението като цяло. Всяка една група трябва самостоятелно да извърви пътя до необходимост от законност и ред. Например на голфаджиите трябва да им дойде акъла и да спрат да се молят за евтин бензин, с който да хвърчат с по 200. Защото зад завоя може да има бавна каруца и директно конят и циганите стават на кайма, можеш да ги събираш от асфалта и да ги пълниш на суджуци…

Другарю-гражданино, за добро или за лошо вече сам управляваш съдбата си. И ако не отделяш необходимото време, ще бъдеш обруган и ограбен финансово.

Добре дошъл в един нов свят, в който политиците са все по-смешни, а лидерите са все повече, но никой от тях не може да те накара на нищо, освен ако сам не решиш да се вслушаш в него.

Замолен съм да коментирам новата визия на модерния успял българин… но просто нямам думи.

На първо място модната икона изглежда като да е бил на мач на второразряден футболен отбор. След известни зулуми в съблекалнята, изглежда да си е тръгнал с бутонките, шортите и чантата на едно или повече от момчетата… След това е минал през гробище, откъдето е свил бонбоните, сакото и мартеницата.. и е финиширал с трамвай 7-ца, където е атакувал челно група от себеподобните си шармантни бабички в опит да си направи някаква по-оригинална реклама.

С чувство за хумор, Евгени Минчев повдига нивото на клоунадата в България. Жалко, че и в лондонското метро не дефилира облечен така, щеше да ни прослави пред света.

 

Историята започва със Шекито, нисък, набит хитрец с писклив глас и хронични финансови проблеми. Една късна вечер хормоните надвили мързела и Шекито се отправил към общежитието на глухите. Дръпнал една дама, купил една галонка бира и едно зрънчо и се отправил с нея на романтично рандеву в близкото гробище. Хапнали мезето, алкохола нанежил страстите, всичко вървяло много добре, но мацето имало едно условие -  задължително да се ползва презерватив.

Бог високо, цар и аптека – далеко. И така се родила легендата. Легендата, как Шекито правил секс с опаковка от зрънчо.

 

Снимка на мотриси, които са на едва възраст и са от една и съща серия. Когато държавата си е на мястото и не служи на интереси, например на тези на автобусната мафия, се вижда резултатът…

СРАМ!

Откакто влезе в сила новия график за движение на влаковете всеки ден излизат наяве глупавите връзки и маршрути сътворени след цяла година мислене от реформираното БДЖ. Но нека сега да обърнем внимание на един друг феномен, който процъфтява в последните години в сектора. От следната връзка към новините на БНТ можем да видим как една […]

Всички заедно да свалим Данчо Лазаров от поста му!    

В последните 1-2 години БДЖ изпитва сериозен недостиг на вагони и локомотиви. Това е и удобната причина от 2-ри април да се отменят още влакове. Подбалканската линия отново ще може да се похвали със 7-часов период от деня, в който няма да се движат влакове. Населението не протестира, явно е доволно След като през последните […]

Отново се повишиха цените на горивата и се започна с голямото мрънкане срещу Лукойл, срещу картели и тем подобни. Типично по български намерихме виновен и както винаги в нас няма никаква вина и те само ни използвали. Тъй като през миналата година 5 месеца живях в Швейцария ще ви опиша защо те не мрънкат за […]

В сайта на bTV е качен материал на зрител, който е заснел ученически автобус преминаващ през жп прелез при спунати бариери. Видеото можете да видите тук и сами да си направите изводите…

Днешните управляващи всеки ден ни лъжат, че всичките мерки(т. нар. реформа), които се взимат в жп транспорта, целят неговото оздравяване. Отмениха 1/4 от влаковете в България и чрез услужливите медии се опитват да убедят хората, че друг път нямало… От 1ви декември вече влязоха в сила нови цени на билетите за влаковете със задължителна резервация(бившите […]

Докато послушните общини с мълчанието си подкрепят премахването на близо 150 влака, някои други вече активно простират. Вече втори ден жители на Банско обявяват гражданско неподчинение, като застават на жп линията. Към гражданското неподчинение са се присъединили и цели общини, и кметове им, като например кметът на община Разлог е помолил синдикатите за помощ и […]

Нека да поставим началото с това писмо: ДО КМЕТОВЕТЕ НА: Община Златица Община Пирдоп Община Карлово Община Казанлък Община Твърдица Община Сливен Община Стралджа Община Карнобат Община Сунгурларе Община Дългопол Община Белослав Община Варна ОТВОРЕНО ПИСМО Уважаеми дами и господа, Изпращам Ви това писмо във връзка с предстоящото отменяне на влакове 3636 (София – Карлово […]

082-101

082. Забелязахме, че на български името на фирмата ни е с 25% по-дълго от това на английски и визуално тежи повече. Ако може да компенсирате тази разлика в бъдещите дизайни.


084. Мислехме си, че ще преосмислите цената на дизайна – все пак е криза навсякъде…

Сълзи от звездите за Доминик Милър в Пловдив
"Като хванах китарата, подпечатах билет за неизвестна дестинация. Не знам къде ще ме отведе това пътешествие, нито кога ще стигна" - каза пред студенти от академията преди два дни великолепният китарист Доминик Милър. За щастие, този път мина през Пловдив и го доведе до амфитеатъра. Доминик стъпваше по една странна лунна пътека, образувала се от мократа дървена сцена и осветлението на Античния. Гледката съвършено визуализира начина, по който се чувстваха близо 500-те богопомазани пловдивчани, които не се уплашиха от дъжда и майския хлад, а Милър им се отплати.



Китаристът на Стинг излезе на сцената със семплите си дрехи, с които три дни тръмбова из Пловдив- дънки, сива тениска, а над нея изчистен пуловер. Дойде пеш от хотел Одеон, където бе отседнал, въпреки, че запалена го чакаше гигантската 7-метрова лимузина на спонсора Туборг. Качи се на Античния с вечната си китара на гръб, която се е превърнала в естествена част от тялото му. С него пеш вървяха и другите три музикални диаманта- пианистът на Level 42 Майк Линдъп, белгийският басист Николас Фижман и мароканското чудо на перкусиите Рани Криджа. Без никакви ефекти и ненужни лиготии четиримата излязоха на сцената. И я запълниха така, сякаш на нея имаше цял филхармоничен оркестър. Беше странно и божествено, тъй като присъствието на музикантите се усещаше дори във вековния камък и трептенията на локвичките по дървената естрада. Милър вадеше най-чистото и красиво от малката си акустична китара, която дори не висеше през тялото му - през цялото време той я държеше в ръцете си. Прав изсвири емблематичното парче на Стинг, което той е музицирал- „Shape of my heart”, както и лиричните мелодии от новия си албум. Сменяше джаз с префинен рок, вкарваше етно елементи. Правеше всичко, каквото си поиска, без да импровизира излишно. Това място е невероятно, за нас е привилегия да сме тук, каза Милър в едно от малкото си обръщения към публиката. Това се случи, когато Доминик извади за няколко парчета електрическата си китара и показа рок зъби. Разходи се из целия си нов албум, а за кеф на меломаните около сцената извади няколко хита на Стинг, в които звучи неговата жица.


Беше странна нощ с този дъжд, вие я направихте фантастична, каза след незнайно как изнизалите се 90 минути Доминик Милър. И дори направи плах опит да се скрие от сцената, само за да чуе крясъците на публиката. Излезе за два мокри биса, а шоуто завърши с невероятната мелодия от песента на Стинг „Tears from the stars“. Днес не валя дъжд, а падаха сълзи от небето, бе посланието на супер музикантите. Няма думи как да опишеш красотата, отговори им публиката.



http://www.podtepeto.com/

Костас Монтис

Не ми почуквай. Знам.

И така, представете си 2018 г. Обикновено софийско жилище.

- Тате, може ли да смъкна от сметката ни 99 долара? Трябва да купя една книга.

- Така ли? Коя книга?

- Ами, на тоя… Вазов. “Под игото”.

- Че защо ще я купуваш? Имаме я.

- Супер! В кой файл е?

- Какъв файл? Ей я на рафта, третата отляво.

- Пфу! Та тя е на хартия!

- И какво от това? На твоята възраст четох от нея.

- На твоята възраст, значи. Че тук няма търсене! Как да си намеря нужните ми цитати, а? И аудио-съпровод няма. Нито анимирани картинки. Тъп текст, не може даже шрифта му да смениш. Луд ли си? На училище ще ме скъсат от подигравки. Чети си я ти!

- Добре де, ето ти я тук на DVD. Преди петнайсетина години го купих…

- Какво?! DVD?! И с какво ще я разчета тая антика, според теб? Че тя е за музея на технологиите. Още малко и на перфолента ще ми го предложиш тоя Вазов!

- Като си толкова умен, защо не потърсиш в мрежата и не си я смъкнеш безплатно?

- Да смъкна безплатно книга?!

- Естествено. На Вазов авторските права са изтекли отдавна. Все ще да се търкаля някъде.

- Тате, абе ти…? Като ти си бил малък, в началото на века, може и да е можело да смъкнеш всичко безплатно. Не си ли чул, че вече от пет години авторските права върху книгите са продадени за вечни времена на Американската асоциация на книгоиздателите? Или искаш и мен да напъхат в затвора доживотно като ония от сектата за свобода на информацията?

- Че Вазов е българин! Какво общо имат тук американските издатели?

- На кой му пука? Ти случайно да не си антиглобалист, а?

- А, не, не, разбира се!… Виж, сине, грехота е почти сто долара да дадем за някакъв файл. Защо не помолиш някой съученик да ти го даде, да го прочетеш? Все някой ще го има. После пък ти ще му дадеш някой твой.

- Да, бе! И като ми дадат техния Вазов, къде ще го чета?

- Как къде? Те тяхното си копие у тях си, ти тук, на компютъра…

- Абе ти си съвсем изостанал. Книга може да се чете само на този компютър, от който е купена. Пък и поляризацията ще е различна… Накратко, тате, давай парите. Ще си купя нормална книга.

- Добре де, ето ти еднократна парола за теглене на 99 долара от сметката ни. По наше време това бяха бая пари…

- Платих я. Thanks.

- Дай и аз да я видя тая книга… Какви са тия картинки? В оригинала нещо май ги нямаше.

- Реклами, как какви. Без тях книжката струва 699 долара.

Екранът пъстрееше от мигащи обяви: “Дърводелски услуги – Марко и син”. “Истинските юнаци ползват нашите хранителни добавки!”. “Рекламна служба `Метоха` – моментална известност навсякъде!”. “Кредити изгодно, ниски лихви”. “RADA-LESSONS.COM – всичко, на което може да ви научи разкрепостена млада учителка!”…

- А текста защо го няма? Трябва да се изчака да изчезнат рекламите ли?

- Ти от Луната ли си паднал? Има да си чааааакаш… Текстът трябва да се чете през поляризационни очила. Без тях се виждат само рекламите.

- Това пък от кой зор?!

- Как от кой? За да не може книгата да се чете незаконно, естествено. Купил съм си аз примерно книгата, платил съм си, а пък някой стои зад мен и я чете над рамото ми, без да си плаща – как я виждаш тая…

- Пълни глупости. Ако и аз си сложа очила?

- Голям смешник си. Текстът се вижда само през моите очила. Твоите ще имат друг код на поляризацията.

- Добре де, дай ми твоите, да я видя тая книга…

- Как ще я видиш? Нали очилата няма да ти разпознаят ретината. Ще видиш само съобщение, че си сложил чужди очила… Тате, стига си ми пречил с твоите глупости! Трябва бързо да чета, докато не е изтекъл лицензът на книгата. Иначе, ако не искам да се самоунищожи, трябва да доплащам за свръхвреме. Не ми пречи, чета…

… След 2 часа:

- Уфф. Привърших я най-сетне.

- Какво? За два часа си изчел “Под игото”?

- Естествено. И за един щях да го прочета, ако не бяха рекламните паузи.

- Тая не я вярвам. Я ми кажи, кой е Заманов?

- Кой?!

- Яснооо. Кой е тогава Боримечката?… Кириак Стефчов?… Чорбаджи Марко поне?!…

- Откъде да знам бе, тате! Четох Home Edition. Там е само това, дето Огнянов и Рада се харесаха, и после башибозуците ги убиха. За останалото трябва да се купува Professional, или може би даже Enterprise Edition. Всичките ни пари няма да стигнат…

- Уфф… Ум не ми побира накъде е тръгнал тоя свят!

- Тръгнал ли?! Стигнал е вече! Тръгнал е бил по твое време, тогава е можело да го спрете…

-------
Това е пост от 2006. Днес все по-актуално звучи.
До 2018 дано вече не е реалност (съвсем!)
http://www.gatchev.info/blog/?p=294

Бях я позабравила тази песен...
Красота за душата!!!

Велика комбинация!!!

The Mall Of Malashevci

http://bitaka.tumblr.com/ или

http://behance.net/variysky

"Ловецът на хвърчила" от Халед Хосейни

Интервю с Иван Кръстев, политолог

Преди 10 години формулирахте различията между поколенията БДС (Български държавен стандарт) и поколението Фонетик - първото използва клавиатурата на компютъра със стандарта на пишещата машина, второто пише на български с латиница. Но през тези десет години се появи ново поколение, какво прави то?

Мисленето в поколения е опасно, то е знак или за остаряване, или за идващ взрив. Защото това, което свързва хората в поколения, не е годината на раждане, а колективен опит. Войните и революциите раждат поколения, но дали технологичните революции раждат поколения?

Поколение БДС - нашето поколение, тези, родени между 1960-а и 1970-а, е поколението на границата. Ние помним кога за пръв път сме пресекли държавната граница, ние обичаме да разказваме живота си като пресичане на граници - социални, морални, психологически. За нас 1989-а е година граница. Ние сме живели достатъчно дълго преди промяната, за да мислим "преди" и "сега" като два различни свята, да правим непрестанни сравнения между тях. Поколението Фонетик е първото, което загуби усещането за граница, то заживя направо в света. И това не е защото младите днес много пътуват, в действителност голяма част от младите продължават да живеят на мястото, където са се родили, а защото пътуването вече не е пресичане на граница, а просто преместване. Новото поколение, за което ме питате, не пише на компютъра, то живее в него. Това е поколение родено не от революция в света на политиката, а от революция в света на технологията. Това поколение аз ще нарека поколението Е. Е като Exit, като изход, но и Е като Еnter, преминаване на нов ред.

Нека започнем с поколението БДС.

Поколението БДС е поколение на читатели. Ние разказваме живота си, общуването ни е размяна на разкази. Дори снимките, които правим, мислено ги подреждаме в албуми. Обичаме или мразим училището си, казармата, университета, в който сме учили. Първата характеристика на поколението Е е, че то е визуално и виртуално. То слуша музика, разменя си картинки, но вече не си разказва истории. То е първото, което изцяло мисли и общува чрез образи и звуци. Поколението Е, нито обича, нито мрази училището си, тези, които днес са на 20 години, много често не помнят училището, в което са учили до вчера, защото там нищо не се случва. За тях виртуалната реалност е реалната реалност. Нещата се случват във виртуалното пространство - там намираш приятелите си, идентичността си или по-точно там я сменяш непрекъснато. В предните поколения другите ти дават и твоето име и твоя прякор, в поколението Е ти избираш как да се наречеш и как да се измислиш. Дори семейството ти се случва във виртуалното пространство, защото много от новите млади са отгледани от скайп майки. Езикът започва да губи значение за това поколение. Те говорят на някакъв песенен английски и на някакъв осакатен български. Те дори не говорят в изречения. Това е поколение, което обича препинателните знаци, емотикони и не обича сложните изречения.

Това означава, че са неграмотни на няколко езика.

Те са грамотни на езика, на който се разбират. Те не са по-добри или по-лоши, те са различни. Това е поколение, което споделя главно емоции, то не споделя мисли. В едно свое изследване на новите млади Ивайло Дичев отбелязва, че те не планират живота си, те сърфират по него. На тях нещата им се случват. Те не се съпротивляват на света на възрастните, а най-често просто изпитват погнуса към този свят по същия начин, по който вегетарианецът изпитва погнуса към месото.

Другата характеристика на поколението Е е , че то няма отношение към историята. Това е поколение, в което ти непрекъснато общуваш с връстниците си и нямаш време да говориш с мъртвите. Днес е толкова тъжно да си възрастен човек, не просто защото парите са малко, а защото децата никога нямат време и любопитство да слушат твоята история. Това е поколение, в което историята я няма, нито семейната, нито националната. Това, което ги свързва с миналото, е Гугъл търсачката. Във въображението на това поколение географията е по-важна от историята.

Но родителите на тези младежи имат родовова памет и сигурно им е предавала по някакъв начин.

Ако вярваме на социологическите проучвания, това най-младо поколение декларира привързаност към България и българското. То се гордее с родното, но рядко го познава. В изследването на новите млади, което вече цитирах, се твърди, че делението националисти - почвеници определя противопоставянето в рамките на това поколение. Но това не е български феномен. В Европа като цяло поколението на хора между 16 и 22 години най-яростно отхвърля чуждото и чужденците. Това поколение не се бунтува срещу родителите си, то не ги забелязва. То няма никакъв интерес към стари неща – стари филми, стари книги... това е поколение, което е изцяло в новото, тук то е подчертано изнесено напред.

Как се вписва поколението Е в обществото?

За поколението Е потреблението е това, което е войната за военните поколения - формиращ опит. Това е поколение, което израства в моловете. За тях потреблението е връзката им със света и тяхното разбиране за политика е пряко свързано с опита им на потребители. Преди четири десетилетия икономистът Албърт Хършман очерта два основни начина, по които човек реагира на неудовлетворението си и търси промяна. Едната реакция, която той нарича глас, кара човек да промени света, който не му харесва, другата, която той нарича exit - изход, го кара да избяга от този свят. Гражданинът, както го описват учебниците по политология, избира "гласа" - той гласува, за да промени правителството, или с гласа си иска да промени начина, по който мобилните оператори надписват сметките, или пише възмутени писма, или съди държавата... Но това, което за мен определя новото поколение като поколение Е, е, че за новите млади естествената реакция не е желанието да промениш света, а да потърсиш друг свят. Младите не се развеждат, те се разделят, те не искат да свалят правителството, а да забравят за него. От гледна точка на това поколението Exit няма търпение да промени нищо. То непрекъснато сменя, избира, търси друг свят и затова не се застоява в този. На него революцията може да му се случи, но не повече от това.

Как се е получила тази асоциалност?

Не мисля, че става дума за асоциалност, а за друга социалност. Това е първото поколение, което изцяло е формирано от потреблението като начин на съществуване. Потреблението позволява на младите да усетят и правата, и силата си. То ги държи заедно, но в същото време прави колективните утопии демоде. В много отношения това ново поколение е по-малко комерсиално от предишните, то е способно на изключителен идеализъм и на изключителен цинизъм, но дори когато се борят с потреблението, представителите на поколението Е мислят и действат като потребители. И това тези дни може да бъде видяно на улиците на Лондон, където революцията неусетно приема формата на колективно пазаруване с отменено плащане. "Пробвай, преди да вземеш" е един от лозунгите на протеста.

Може би социалното за това поколение е, че то много бързо се организира за някакви акции?

Днес в рамките на часове огромни групи хора могат да се съберат на площадите на нашите градове. Те могат да се съберат там, защото са гневни или защото им е скучно, и най-важното е, че властта не се интересува защо се събират, а просто се страхува от възможността да се съберат толкова бързо. Но новите протестни движения се разпадат така лесно, както са се появили. Протестиращите нямат никаква трайна връзка. Част от тези хора са много интелигентни, граждански активни хора, пука им за неща, на които на други не им пука, като почнеш от природа, минеш през здравословен начин на живот и т.н. Но всичко това продължава в рамките на 3 до 5 минути.

Къде е отношението към държавата за това поколение?

То не знае за нейното съществуване. Това поколение е първото, което не живее в държавата, а в своите виртуални и невиртуални общности. Новите млади са спонтанни либератарианци. Новият свят, който описвам, е създаден от две сили - пазара и интернет, общото между тях е, че те овластяват човек да следва собствените си предпочитания, но в същото време заплашват обществото такова, каквото го познаваме. Ако позволиш на човек да прави каквото иска, той ще се вижда с хора, които приличат на него, които обичат музиката, която той обича, и които се вбесяват от нещата, от които той се вбесява. Това не можеше да се случи преди, защото държавата непрестанно смесва хората, тя иска да създаде общност и затова не обича създадените не от нея общности. Например в казармата попадаш в среда, в която не можеш да си представиш, че ще попаднеш. Изведнъж до теб е човек, който никога не си е мил зъбите, и ако не си бил войник, ти никога няма да знаеш, че съществуват такива хора. Сега ти можеш да избегнеш почти всички, които не харесваш. И постепенно младите започват да живеят в едни стерилен свят, много уютен, много защитен свят, но и много уязвим. Обществата са победили обществото. Това е първото поколение, което живее в ситуация на разпаднало се публично пространство. Но това поколение не знае нищо за държавата и защото държавата не прави нищо за това поколение. Ако погледнете Западна Европа, ще видите, че това е поколение, което най-вероятно ще живее по-бедно и по-трудно от поколението на родителите си.

Интересно е какво искат да постигнат?

В рамките на това поколение има повече различни амбиции и идеи за успех, отколкото в предните поколения именно, защото общото пространство е изчезнало. Днес няма признат модел за успех. В този свят мирно съвместно съществуват и тези, които искат да покорят Уолстрийт, и тези, които искат да го разрушат, и тези, които не знаят какво е Уолстрийт. Или с други думи, това, което прави това поколение, не е някаква обща политическа платформа.

Ако през 1968 г. студентите протестираха, защото не искат да живеят като родителите си, това поколение е гневно, защото вече не може да живее като родителите си. Не защото иска да промени света на родителите си. В този смисъл това е поколение на изчезващото благополучие.

Но ако погледнем форумите в интернет, ще видим една изключителна агресия в представителите на това поколение. Защо?

Това поколение е по детински жестоко, защото това е първото поколение, което е получило правото да бъде анонимно в своята агресия. Във виртуалното пространство за разлика от махалата, в която е израстало поколението на родителите им, ти можеш да удариш, без да се страхуваш, че ще те ударят. Един от новите феномени, които набира сила в много страни, е агресия чрез подмяна - някой създава дубликат на твоята фейсбук страница и се опитва да те скара с най-добрите ти приятели. Или с други думи, публичното пространство е заменено от партизанско пространство, в което нищо не е това, за което се представя. Не случайно в книгите и филмите, които поколението Е обича, е пълно с вампири.

А разбираме ли това поколение?

Не. И това е нормално, ние сме формирани от различен опит. Ние затова обичаме да говорим за поколения, за да се успокоим, че не разбираме. Когато преди няколко месеца неизвестни представители на поколението Е покриха паметника на Съветската армия с изображения на герои от американската масова култура, нашето поколение побърза да се възмути (едната част) и да се възхити (другата част), но и за едните, и другите изрисуването на паметника на Съветската армия не може да е нищо друго освен жест по отношение на Съветската армия. Ние дори не можем да допуснем, че някои може да рисува по този паметник и това да не са изказвания за комунизма. А в действителност това поколение родено след смъртта на СССР, може дори не знаят за неговото съществуване и този паметник е просто нещо голямо и грозно, паметник на неумиращия конформизъм.

Какво очаква поколението Е?

Този въпрос ми напомня за вица за двете гадателки, които се срещат и едната казва на другата: "Ти си добре, аз как съм." Голямата промяна, която навярно ще се случи в рамките на това поколение, е, че изведнъж младите ще загубят политическата и символическата си власт. През последните сто години всички се интересуваха какво мислят младите, какво купуват младите, какво искат младите, но светът, който идва е свят, в който не младите, а много старите ще имат значение, първо, защото ще са много, второ, защото ще са по-богати и, трето, защото не младите, а старите са бъдещето, поне когато става дума за Европа.

Какво значи бъдещето принадлежи на старите?

Ако вярваме на демографите през 2050 година, около 30 процента от жителите на стария континент ще са стари или по-точно на възраст над 60 години. В Европа ще живеят много хора, които ще са на възраст над 80 години. Представете си тази картина и ще се съгласите, че посивяването на Европа радикално ще промени и това как пазарът и това как политиката оценява различните поколения. Ако в края на 20 век, големият проблем на Европа е недостига на места в детските градини, то в идващите десетилетия големия въпрос ще е как да се грижи за възрастните хора. Днес "бабата" е една от малкото работещи институции в България, но утре, ще ни са нужни "баби", които да се грижат за бабите и дядовците. Демографската промяна, която описвам ще се отрази на всичко-на страховете ни, на надеждите ни, на това което предлага пазарът. Но остаряването на обществата в Европа ще промени не просто пенсионната възраст, но и самата ни идея за бъдеще. Ако през 20 век представата ни за стар човек е някой, който непрекъснато си спомня, какво е правил като млад, през този век, да бъдеш млад в голяма степен ще значи да мислиш непрекъснато за това, как ще живееш, когато остарееш. Или ако говорим за поколения, навярно вече е време да мислим не само за новите млади, но и за новите стари.
 
Капитал / интервюто взе Йово Николов / снимка Цветелина Белутова
http://www.capital.bg/light/lica/2011/09/15/1156885_pokolenieto_e/

:)) Хареса ми този анонс.
Да вземем да идем до там...

Нищо подобно фест 2011
...е музикален фест на открито, който се случва в град Стрелча.

Стрелча се намира през две преки от Пловдив, на две бири разстояние от София и вляво от пътя за морето.

Запазете си последната събота на август (27-ми) и елате при нас!

На стадиона сме!

Входът е свободен!!!

Спането също – носете си палатки и чували!!!

Стрелча не е пре(д)взета. Слуша от джаз до пънк. Полицаите тук пишат поезия, а светулките са по-големи от звездите!

Почистих килера - изхвърлих всичко излишно.

Последната капчица вяра побързах да сложа на скришно.

Изхвърлих всички нечестни приятелства, стари обиди, ограбващи ме познанства.
...
Изведнъж се получи доста пространство.

Изметох и амбиции разни. И рафтовете останаха празни.

Тогава започнах да подреждам:

Най-отгоре, като крехък и фин порцелан, подредих всички мои надежди.

До тях - някой и друг бъдещ план.

После, на по-долния ред, като луксозен пакет, сложих най-скъпите спомени.

В килера оставих, безспорно, най-важното само: за точка опорна - едно вярно приятелско рамо.

Последно - проветрих и стана прекрасно!

А беше толкова задушно и тясно...

Кристина Филипова

---

Стоят в една баня трима мъже – журналист, директор на пивоварна и земеделски производител. И на тримата им е до коленете – на журналиста езика, на директора корема, на земеделеца ръцете.

Да пием за онези мъже, които имат по-интересни неща до коленете.
---

Животът се състои от труд и удоволствия. Най-висша форма на труд е науката. Най-висше удоволствие - жената. Човек се старае да разпределя времето си между двете. Всяка от тях обаче изисква цялото време. Тогава? Да пием за онези, които знаят как да го правят.
---

Един източен мъдрец някога казал: "Пази се от козела отпред, от коня отзад и от жената отгоре."
Да пием за личния суверенитет!
---

Много се чудех как да ви кажа два грузински тоста на руски език. Знаете, че 50% от стойността на тези тостове е в разваления руски, на който грузинците говорят, или по-точно в специфичния им акцент. Затова ще ви ги предам на български и само там, където е невъзможен превод - на руски. Тоствете са от социалистическо време, и тъкмо поради това са много симпатични.

Живял някога един цар. Имал той прекрасна дъщеря. Веднъж, както се къпела в реката си изпуснала пръстена във водата. Тук пръстен, там пръстен - няма го. Посърнала тя и баща й издал заповед - който намери пръстена на дъщеря ми, ще я вземе за жена и ще получи в добавка половината царство. Ако не успее - ще му бъде отрязана главата. Дошъл един юнак. Левент и половина. Красавец и три четвърти. Скочил в реката. Търсил, търсил, не намерил пръстена. Отрязали му главата. (Тук се спира за кратък разбор на международната обстановка и най-вече да се отпие по глътка, след което се продължава) Дошъл втори. Още по-левент, още по-хубавец. Скочил във реката. Търсил, търсил, нищо не намерил. Отрязали му главата. (Пак почивка) Тогава дошъл трети. Несравним. Скочил във водата... Нищо не намерил. Отрязали му главата. (Почивка. Изобщо с почивките се продължава докато се вдигне достатъчно кръвното на компанията) И тогава дошъл... Отрязали му главата. (Тук вече нама почивка) И тогава... И тогава дошла съветската власт. Да пием за съветската власт, която прекрати всичките тези безобразия!

---
Имало едно време един момък. Левент и половина, красавец и... знаете колко. Само дето бил много беден. Дошло време да се жени, а той няма овен (баран - нали пусто там трябва да занесе овена като дар, че без него няма да му дадат момата). Посърнал той. Какво да прави? Отишъл при съседа си и му се примолил: Съседе, помогни, моля те. Услужи ми с един баран. Искам да се оженя, а нямам нито един. Съседът - мъдър и добър човек се почесал по кратуната, па рекал: Слушай сега, баран не мога да ти дам, щото нямам, обаче мога да ти дам един съвет. Ще отидеш при Мимино. Познаваш ли го Мимино? От съседното село? А така. Той има. Отиди при него и му кажи, че аз те пращам. Ще ти даде. Отива нашия при Мимино от съседното село и: Мимино, скъпи, праща ме моя съсед да ми услужиш с един баран. Ще се женя, а аз нямам. Почесал се Мимино по кратуната па рекъл: Абе аз баран не мога да ти дам щото нямам. Ама ще ти дам един съвет. Отиди при Гуладзе от съседното село. Той ми е пръв приятел. Ще ти даде, той има. Отива нашия при Гуладзе и почва всичко отначало... (Гуладзе естествено няма баран, но му дава един съвет - да иде при Мингеля. Мингеля му дава съвет да иде при Дунашвили... и така докато отново кръвното на компанията е качено на нужното ниво) ... Отишъл тогава нашия момък при... А той се погладил по брадата, почесал по главата, па рекъл: Не мога да ти дам баран. Нямам. Но мога да ти дам един съвет... Не издържал нашия и се развикал: -Не хочу я советов! Мне баран нужен. Тiь понимаеш? БАРАН! -Что тiь говориш молодой человек? - отговаря стареца - Тiь слiьшиш себе? Мiь страна советов дорогой мой, не страна баранов!
Да пием за мъдреците, от чиито съвети понякога се нуждаем.
---

Спросили у англичанина, у француза и у грузина, что висит у них ниже пояса? Англичанин ответил: "Ниже пояса у меня висит, то чем я горжусь".
Француз ответил: "Ниже пояса висит, то чем я горжусь и удовлетворяю женщин".
Грузин ответил: "Ниже пояса у меня висит кинжал, а то что у них висит, у меня стоит!".
Так выпьем за мужиков!
---