Свърши дълъг ден, изпълнен със срещи и разговори: с журналисти, с щаба, пресконференция, събрание с ДСБ-Варна, район Приморски, бира с приятели... Та в края на бирата, или по-точно на третата (и за съжаление последна...), стана дума, че Варна е в центъра на вниманието на националните медии за първи път от повече от 13 години - от балотажа между Кирил Йорданов и Добрин Митев в края на '99.
Обединена Варненска опозиция - колаж на dariknews.bg |
Важно е да знаем, че на изток България не граничи с ТИМ. Граничи с модела на политическа безотговорност и налагане на частни стратегии и приоритети, при липсата на общи.
Хората срещу мафията, а не "гражданите срещу политиците" |
"Не беше толкова в опозиция на Съветската окупация, а в деморализацията, която настъпваше, хората не само се отказваха, но и се предаваха. И той искаше да спре онази деморализация. Замислям се за хората на улицата, множеството от тях, мълчаливи, с тъжни очи, сериозни лица, когато погледнете онези хора, разбирате това което всеки вече знае, всички благоприлични хора, бяха на прага да правят още компромиси."
А. е мой клиент и приятел. И е един от организаторите на протестни действия в София - успял човек, от 20 години в частния бизнес, който иска нови правила и бъдеще за едногодишния си син в България. Политическите ни убеждения не са еднакви, но споделяме възмущение от кражбите на Тройната коалиция и от последвалия феодалния маниер на управление на ГЕРБ.
Варненци протестират срещу мафията - тя вече има и лица. |
"Национализация или смърт" ???! |
Кметът протестира... |
Провалът в стопанската политика не е наказание свише, нито следствие на природни сили. Той се дължи на лоша политика. Безработицата, влошеното образование, ниските доходи се дължат на погрешно управление. От 12 години насам, България следва фалшиви икономически приоритети, заложени през 2001г. от правителството на Сакскобургготски и потвърдени от следващите два кабинета: Земеделие, туризъм и енергетика. Тези приоритети бяха пренесени в стратегическите документи, по които България се финансира от европейските фондове, така че се превърнаха и в основни сфери на европейско финансиране. Нека ги разгледаме поотделно, през призмата на стопанското развитие на Варна и Североизтока:
На изток България граничи... със себе си. Със собствения си порочен модел на упражняване на властта, управленска безотговорност, крадене и липса на политическа воля за промяна.
В самото навечерие на кризата, оказала се най-сериозната за Западния свят след войната, демократичната политика изглеждаше минало. Изборите се превърнаха в медиен сблъсък на популисти, политическите тези отстъпиха на ловки каламбури и рекламни трикове. Печелеше по-добрият актьор с по-стабилна медийна подкрепа. Политическият сблъсък заприлича на корпоративна рекламна война.
Тръгваме от София за Бургас. Имаме добра кола и знаем, че има цяла магистрала, по която можем да стигнем там. Ние сме твърдо решени да пием бира на централния бургаски след 2 часа и сме сигурни, че можем да го направим, ако пътуваме по магистралата с 200 км/ч. За целта на излизане от София спираме на караулката, за да направим някои технически промени по колата си с цел тя да може да вдигне необходимата Първа космическа, с която да се изстреляме до крайната си дестинация за минимум време. Тръгвайки отново обаче забелязваме, че колата ни не се движи с желаната скорост и отново спираме да правим модификации. И така нещо все не успяваме да стигнем до Бургас...
Алтернативата на този подход е след Враня да блокираме стрелката на скоростомера на 140 км/ч (колкото е ограничението по магистралите в България) и само да държим волана прав. Така, ако не спираме, след около 2:50мин ще сме в Бургас.
С постоянното си желание да пренаписваме правилата, да измисляме нови конституции, да сменяме системата изначално, и 23 години след началото на промените, ние още се държим като онзи шофьор, който иска да кара много бързо, но заради постоянното спиране се бави много повече.
А всъщност начинът да се настигне високоразвитият свят е добре известен и документиран в историята. Да, отнема време и често е болезнен, но единствено следвайки го неотклонно, можеш да се надяваш да развиеш качествата и устойчивостта, с които да просперираш.
Какво означава да караш със 140 по магистралата:
Закони. Не просто създаването на рамка от такива, но безкомпромисното им налагане. По-лесно е да го кажеш, отколкото да го постигнеш обаче. Много важно е да приемем веднъж завинаги, че законовото върховенство се постига не толкова с полицейщина и следене, колкото с личен пример, който тръгва от най-високото ниво - първите жени и мъже на държавата и стига до всеки един от нас, и нашите решения къде да си хвърляме боклуците и дали да си плащаме данъците.
Бизнес. Ще открия топлата вода, като го кажа, но май има нужда: държавите стават богати с развитието на бизнес от хората в тях. Ролята на държавата се ограничава в това да създаде "площадката", на която хората да могат да осъществят потенциала си. Единственото, което спъва българската икономика в момента е липсата на тази "площадка", която се изразява в слаби институции; объркани закони, които не създават равни условия за всички; неефективен пазар, доминиран от частни интереси; и разбира се корупцията.
Инвестиции в човешкия потенциал. Освен като страж, който осигурява стабилното и ефективно функциониране на пазара (т.2), Държавата действа и като фокусиран инвеститор в човешкия потенциал на обществото. И това в никакъв случай не означава, че институциите трябва да се превръщат в детегледачка. Благосъстоянието ни е преди всичко отговорност на самите нас.
Докато пиша това, все още очаквам отговор на въпроса си: "Каза ли някой и дума за миньорите от "Ораново" от трибуната на вр. Бузлуджа?"
Тежкото мълчание по въпроса показва доколко БСП се е превърнала в куха обвивка, накичена с розички (заради ПЕС) и петолъчки (заради антуража, който катери върха всяка година), но изцяло лишена от съдържание.
Трагедията със загиналите и затрупаните миньори беше повод "Левицата" (кавичките са символни) да започне дискусия за условията на труд на десетки хиляди българи. Не само тези, които работят при висок риск за мизерно заплащане и при символични предпазни мерки, а за всички, които нямат елементарна сигурност в работата и живота си, само защото са подчинени на самозабравили се местни и национални феодали и олигарси (което впрочем е валидно и за миньорите, които са нещо като крепостни селяни на Ковачки и неговата партия "Лидер").
Това разбира се няма как да стане, дори някой на "Позитано" да иска да проведе подобна дискусия, тъй като съществува съвсем реалният риск да бъда засегнати интересите на някой партиен... лидер (мислех да напиша спонсор, но нямаше да е достатъчно екзактно).
Оглушително е и мълчанието на оназ богопомазана прослойка от т.нар. "леви интелектуалци" (кавичките са функционални...и символни). Не чух и дума от Дърева, Волгин, Андролова и пр. Може перата им да са прекалено заети с разобличаването на конспирации, вдъхновени и организирани от Сорос, Ран-Ът, Пашата и т.н. А може и просто критичният им глас да е сподавен от рублите, натъпкани в гърлата им...
Има един момент, в който наглостта се превръща в страх. Панически, спиращ дъха страх, който започва да наднича иззад арогантната усмивка. Слабостта на Олигархията си личи по начините, по които се опитва да маргинализира протестите, с участието на едни и същи свои подставени лица. Да проследим:
Фаза 1: Отричане на протестите, като партийно организирани, предизвикани от опозиционната политическа сила и платени от престъпните кръгове, стоящи зад нея. Боби СИЛОвакът излиза в ТВ7 да обяснява, че Бойко Борисов му е предложил 40лв. да протестира.
Натисни за по-голям размер |
Не си спомням черните или червените точки бяха хубави едно време - сигурно червените, все пак живеехме в ония времена...но нека си направим кратка равносметка какви черни точки натрупа кабинетът Орешарски за ТРИ СЕДМИЦИ:
Снимка: dnevnik.bg |
Всички се взираме във Фейсбук, iPad-ите и продуктите, които не съществуваха преди десетина години, когато говорим за похода на технологиите в битието ни, но истината е, че интернет и новите технологии променят много повече познати ни и съществуващи отдавна индустрии - книгоразпространението и Amazon, летенето и Ryanair, застраховането и Geico.
Навикът ни кара да си казваме, че България е прекалено назад от тези тенденции и че затова няма смисъл да мислим в тези параметри, но малко се замисляваме, че по-неразвитият пазар е и възможност да приложим много по-лесно и успешно тези иновации.
Въпросът за новите предприятия и бизнес модели, не е въпрос само за личният успех на хората, които ще го направят. Той е въпрос и за по-добри и евтини продукти, които тези по-ефективни предприятия създават за масовия потребител.
Разбира се, "мисленето" не е достатъчно, но с него се започва. Хубаво е, че и у нас се случват подобни събития, които да ни накарат да мислим по тези въпроси и да ги обсъждаме. Пример за такова е събитието DigitalK, което ще се проведе на 3 юни в София. Лекторите, които ще участват в него, имат сериозен опит точно в стартирането на предприятия, които се целят в установени компании и модели и не се страхуват да поставят под съмнение основите им. Можете да научите повече за тях от линка.
Следва анализ на изборите.
Мога да измисля голям брой умни приказки, с които да блесна пред приятели, познати и непознати във Фейсбук. Истината обаче е, че въртейки се измежду една групичка 200-300 човека, които ги вълнува какво се случва в България (пасивно или активно), няма да променим нищо.
Не познавам някого, който не е гласувал. Така че каквото и да напиша сега за тази малка група от хора, които гласуват, колкото и искрено да се възмутим от положението в България, няма да променим нищо. Промяната ще дойде, когато гласуват онези ~50%, които в неделя си останаха вкъщи.
Сред тях има образовани и необразовани, прости и интелигентни, бедни и богати, влизащи в Интернет и четящи "Уикенд".
На мен лично ми се повдига, когато чуя някое от следните словосъчетания: "интелигентно малцинство в Интернет", "интелектуален елит", "централна градска част". На дядо Генчо от с. Пелатиково, Кюстендилско също.
Снимката е от личния ми архив :) |
До скоро смятах, че единственият начин българският футбол да се оправи е да се разпуснат всички професионални мъжки футболни групи (А, Б и пр.) и да се започне на чисто от детско-юношеския футбол с няколко нулеви години откъм участия в турнири на УЕФА и пр.
Сега вече не мисля и че това ще е достатъчно:
Снимка: Юлия Лазарова, в-к "Капитал" |
Миналата седмица ми се събраха доста културни мероприятия накуп, така че реших по същия начин да споделя впечатленията си от тях.
Последователно, в рамките на 3-4 дни гледах TILT, "Стъпки в пясъка" и "Полет над кукувиче гнездо" на Александър Морфов в Народния театър. Не точно в този ред, но ще ги разделя и разгледам "стилово" - тоест филми и театър.
Филмите
TILT е очевидно добре направен и представен (рекламиран) филми за "славния" Преход, но допуска най-големия грях на българското кино от същия този период - опитва се да набута прекалено много история И теория (под теория имам предвид оценка на времето). Това освен това идва в комбинация със слаб (по мое мнение) сценарий, в който няма нищо ново и интересно. И поради това ме изненадва фактът, че филмът сякаш най-много се харесва на хора, които са "героите" на този филм - хората точно от това "изгубено" поколение, които са били на 18-ина години в края на 80-те и началото на 90-те. След като за мен (аз бях на 6 тогава) филмът не е интересен и не ми разказва увлекателно за "едно друго време", не разбирам какво може да предложи на хората, които са го живели.
Ако трябва да изтъкна една основна слабост, то тя ще е възприетият подход историята на епохата да се разказва чрез нещата, които се случват на героите.
Липсата на нетрадиционен поглед върху събитията и неубедителните и нереалистични персонажи в комбинация правят филма много слаб.
"Стъпки в пясъка" според мен е една идея напред, но пак се губи макар и в по-различни пясъци. Радвам се, че Ивайло Христов е избягал от стремежа да отговори на въпроса за "живота, вселената и всичко останало" в рамките на 90 минути, като същевременно е намерил и интересна автентична история за разказване, но историята е толкова голяма и разнообразна, че някак си отделните епизоди в нея губят връзката си.
Хубавото е, че филмът изглежда много по-автентичен по отношение на декор и костюми, а лековата и на моменти комична игра на Иван Бърнев, Велко Кънев и кратката поява на бате Ненчо го правят лек и забавен за гледане, въпреки сериозните и тежки теми.
Театърът
Накрая искам да обърна внимание на "Полет над кукувиче гнездо", което се играе в Народния под режисурата на Александър Морфов. Несъмнено той е явление в българския театър, независимо дали го харесвате или не. Моето мнение все още е крайно разнопосочно - например мразех "Хъшове", когато го гледах за пръв път, но след това ми хареса много.
"Полет над кукувиче гнездо" обаче е тотален провал. Усещах го още докато гледах представлението и веднага след като напуснах театъра, но се убедих тотално след като изгледах внимателно екранизацията на Милош Форман с Джак Никълсън в главната роля (и не ми казвайте, че не са сравними нещата, защото българските режисьори и актьори не отстъпват по нищо на американските - когато искат!)
Мисля, че г-н Морфов тотално е сгрешил прочита на романа на Кен Киси и го е превърнал в една елементарна и плоска творба, която представя сблъсъка на "добро" и "лошо". Ако е направено заради публиката жалко, мисля че театралната публика в България все пак е на малко по-високо ниво от подобно елементарно представяне на света (при всички условности за "нивото" на публиката...)
В представлението сблъсъкът между Макмърфи и сестра Рачид е между "добро" и "зло". Той е пияница и безделник, но е готин, себеотрицателен, не е егоист. Сестра Рачид от своя страна е един обикновен изрод, чиято роля единствено е да тормози пациентите в психиатричната болница. Ако сте гледали филма (ако не сте - задължително го направете) там героят на Никълсън е много по-"сив" (тоест лош и егоистично настроен), а сестрата прави всичко от убеждението, че така помага на пациентите си. Тоест сблъсъкът е между "ред" и "хаос".
Не случайно не споменавам актьорите от представлението - защото те са на обичайната си висота, но самото разработване на представлението ги кара да се губят и да изглеждат неубедителни (особено Валентин Ганев например, който играе д-р Спийви и направо на моменти не знаех какво прави на сцената...) Отличното изключение в този случай се нарича Иван Бърнев (Били Бибит), който е изключително убедителен в иначе трудна роля.
За съжаление, както сигурно се долавя и описанията ми, културната програма беше по-скоро разочароваща...
Снимка: sportvox.net |
Постер: imp awards |
Снощи най-накрая приключих с гледането на една 3-епизодна серия на БиБиСи "Любовта към парите", която проследява глобалната финансова криза от три любопитни ъгъла - фалитът на Лемън брадърс (епизод 1), пазарът на субстандартни ипотеки за недвижими имоти (епизод 2) и банковите фалити и държавните мерки за избягване на нова голяма депресия (епизод 3).
Поредицата е още от 2009г., но повечето от главните действащи лица, включително Гордън Браун, Алистър Дарлинг (финансов министър на Обединеното кралство при Браунс), Тимъти Гайтнър (финансов министър на САЩ в кабинета на Обама) участват с разкази, така че можем да чуем гледната точка на главните действащи лица (освен на посочените като виновници, които, традиционно, отказват да участват в подобни документални поредици).
И трите епизода са еднакво интересни, и дават вътрешен поглед върху причините и развитието на кризата на Уолстрийт и в Ситито в Лондон.
За мен обаче най-интерен беше третият епизод, в който авторите на филма разглеждат началните реакции на държавниците във Вашингтон и Лондон и как в крайна сметка световната банкова и финансова система е решена. Следва кратък преразказ.
От самото начало във Финансовото министерство на САЩ (Хазната) знаят, че проблемът, заради който банките фалират са раздадените огромни "субстандартни" ипотеки (субстандартен е просто удобен евфемизъм за даване на огромни кредити на хора, които не могат да си ги позволят, за да си купуват къщи).
До тази ситуация се стига след като финансовият министър на Щатите Ханк Поулсън отказва да се намеси и да "измъкне" (bail-out) Лемън от фалит на базата на идеологически усмотрения (нищо че няколко месеца по-рано е спасил Беър Стърнс от фалит при сходни условия). След фалита на Лемън и последвалата паника, дори Поулсън е наясно, че неолибералният "laissez-faire" няма да сработи.
Експертите на финансовото министерство излизат с три варианта за изход от кризата: 1) да се изкупят лошите активи на инвестиционните банки (т.нар. toxic assets); 2) да се рекапитализират банките, наливайки им се държавни пари (тоест да се "национализират" частично същите); или 3) да се гарантират въпросните субстандартни ипотеки, така че да не се превръщат в токсични.
Явно третият вариант бързо изпада от уравнението (навярно той би струвал прекалено скъпо, а пък и защо трябва да се спасява обикновеният човек, като може просто да се спаси големият бизнес...), но реално изборът е между рекапитализация и изкупуване на прехвърляне на огромен брой неизгодни финансови инструменти към данъкоплатците, за да може Уолстрийт да продължи да си работи както си е свикнал (и инвестиционните банкери да прибират шест-цифрени годишни бонуси).
Само че въпросният избор се прави по времето на Президента Буш и неговата администрация, която е пълна с неолиберали и почитатели на Айн Ранд (включително служилият до 2006 като председател на Федералния резерв Алън Грийнспан), не може да допусне "национализация" на банките. (От друга страна нямат подобни идеологически съображения данъкоплатците да изкупят финансовия боклук, сътворен от Уолстрийт).
След като е приет от Белия дом планът не успява да мине в Конгреса, блокиран от гласовете и на демократи, и на републиканци.
Това води до нова криза и истерия и финансовите пазари отново се срутват, заплашвайки нови финансови институции и дори цели държави. Ирландия, келтският тигър, който почитателите на радикалния свободен пазар сочат за пример години наред, почти веднага се озовава в рецесия и започва да губи работни места. Исландия буквално фалира заради огромната задлъжнялост на банките си (общият дълг на исландските банки е около 7 ПЪТИ БВП на страната!)
Британските банки също започват да изпитват силни затруднения. Кралската банка на Шотландия (Rоyal Bank of Scotland или RBS на английски) е силно засегната и застрашена от неликвидност (което би довело до фалита ѝ) заради голямата си активност на пазара на деривативи на субстандартните ипотеки.
В тази ситуация правителството на Гордън Браун и ръководството на Централната банка (Bank of England) трябва да вземат спешно решение как да постъпят. В пристъп на радикална смелост и решителност (и с подкрепата на всички основни банки разбира се) държавата се намесва и налива 50 милиарда паунда в рекапитализация на банките, национализирайки ги частично.
Във филма Браун разказва, че тази стъпка не е била съгласувана с нито едно друго правителство и едва след като е предприета Браун заминава за Париж, за да убеди европейските лидери да действат, а Дарлинг и председателя на централната банка отиват във Вашингтон, за да убедят американската администрация да направи същото. В крайна сметка планът явно убеждава лидерите от двете страни на Атлантика, защото САЩ, Германия, Франция и други държави предприемат действия към рекапитализиране на банките и успяват да предотвратят скока в бездната.
Това, което не успяват да предотвратят за съжаление е дълбоката рецесия, която постепенно обхвана целия свят. Важно е обаче да научим уроците от грешките и успехите на световните лидери.
Първо (и най-важно), че мантрата "свободният пазар ще реши всичко и ще се саморегулира" не работи. След краха почитателите ѝ казваха "трябваше да бъдат оставени банките да фалират, за да се научат", което опасно много прилича на логиката "трябва да преживеем ядрена война, за да се научим да не ползваме ядрени оръжия".
Второ, че идеологическият трепет е полезен и хубав, когато пишеш в блога си или искаш да се правиш на умен на маса, но в живота е по-добре да си разумен и гъвкав.
И трето, че левите политици обикновено са много по-отговорни финансово от десните ;)
Можете да свалите и гледате поредицата на БиБиСи "Любовта към парите" (Love of Money) ето тук.
Снимка на корицата: ИК "Жанет 45" |
Независимо какво вие лично смятате, членството на Турция в ЕС в момента е де факто блокирано. Още повече, че редица европейски политици (водени от донякъде популистки основания) са категорично против идеята нехристиянски член да се присъедини към клуба на богатите.
Какво означава това за Турция и за Европа - нов материал в блога на Foreign Policy България.
Политическите коментатори в САЩ са сериозно раздвоени относно президентството на Барак Обама. Докато някои очакват той да срещне сериозни трудности да запази мястото си в Белия дом, други смятат, че освен ако няма голяма криза, с която администрацията да не се справи, Обама може да е спокоен за изборите.
Това до голяма степен зависи от това какво ще се случи в другия лагер - този на Републиканската партия - и кой ще спечели кандидатурата за президентството.
Моите разсъждения по този въпрос - в новия ми материал за блога на Foreign Policy България.
След последната ми публикация се разрази интересна дискусия в коментарите. Освен традиционните защитници на Премиера (за които използвам нарицателното "централата на ГЕРБ") се чуха и интересни мнения.
Интересна беше и препратката към сайта "Биволъ", към материал, в който се коментира автентичността на записите и се обяснява малко за т.нар. "бип"-ове, които се използват, за да се предпазват записите от фалшификации и монтажи. Материалът е интересен и го препоръчвам.
Не знам дали някой си дава сметка колко е трудно по принцип да се монтира такъв запис от "случайни" реплики, събрани оттук там. Предполагам всички сте попадали на автоматизирани системи (например, ако сте проверявали сметката си за М-тел или Глобул по телефоните за клиенти), при които предварително записан глас съобщава някаква информация (например: Вашата сметка е... сто... двадесет... и два... лева). Знаете колко изкуствено звучат подобни записи, независимо, че са подготвени със специална цел. Представяте ли си колко е вероятно тогава от записани откъслечни реплики да се събере запис, който да звучи автентично и пълно и като интонация и на гласа на участниците и т.н.
Още повече, че някои от тях (Антоний Странджев) вече потвърдиха, че записите са 100% верни (да, онзи, в който Ваньо Танов му се обажда и му казва, че Мин.-председателят на Републиката го натиска да не проверява бизнесмени...)
Тоест, цялата история с "фалшифицираните" разговори е безумна и служи само за отклоняване на вниманието. Още повече, че г-н Борисов първо каза, че са манипулирани, после каза, че Президентът му се е обадил и е казал, че натискат шефа на баскетбола (тоест не са манипулирани, така ли, г-н Борисов?) и накрая пак реши, че са манипулирани.
При наличието на подобен разговор е задължително министър-председателят да си подаде оставката, но точно както прогнозирах, той се прави, че нищо не се е случило и продължава напред. Само че напред няма. Оттук нататък, също като г-н Станишев преди него, г-н Борисов ще е един цар с корона, но без реална власт.
Още два интересни материала по случая в e-vestnik:
Колаж на в-к Дневник |
Откакто списание Foreign Policy започна да излиза на български, си имах мечта като прохождащ политолог и специалист по международни отношения (тогава бях 2 курс) да пиша за него. За съжаление списанието спря хартиения си вариант, преди да изпълня това свое желание, но днес успях да го осъществя поне частично с един материал за блога към българското издание.
"5 пъти мисли, 1 път кажи" е озаглавен материалът с някои размисли, свързани със стрелбата в аризонския град Тусън и с безотговорното и агресивно политическо говорене и противопоставяне.
Много ще се радвам да чуя и вашето мнение по темата - в коментарите под материала.
2004 - 2018 Gramophon.com