Тръгваме от София за Бургас. Имаме добра кола и знаем, че има цяла магистрала, по която можем да стигнем там. Ние сме твърдо решени да пием бира на централния бургаски след 2 часа и сме сигурни, че можем да го направим, ако пътуваме по магистралата с 200 км/ч. За целта на излизане от София спираме на караулката, за да направим някои технически промени по колата си с цел тя да може да вдигне необходимата Първа космическа, с която да се изстреляме до крайната си дестинация за минимум време. Тръгвайки отново обаче забелязваме, че колата ни не се движи с желаната скорост и отново спираме да правим модификации. И така нещо все не успяваме да стигнем до Бургас...

Алтернативата на този подход е след Враня да блокираме стрелката на скоростомера на 140 км/ч (колкото е ограничението по магистралите в България) и само да държим волана прав. Така, ако не спираме, след около 2:50мин ще сме в Бургас.

С постоянното си желание да пренаписваме правилата, да измисляме нови конституции, да сменяме системата изначално, и 23 години след началото на промените, ние още се държим като онзи шофьор, който иска да кара много бързо, но заради постоянното спиране се бави много повече.

А всъщност начинът да се настигне високоразвитият свят е добре известен и документиран в историята. Да, отнема време и често е болезнен, но единствено следвайки го неотклонно, можеш да се надяваш да развиеш качествата и устойчивостта, с които да просперираш.

Какво означава да караш със 140 по магистралата:

Закони. Не просто създаването на рамка от такива, но безкомпромисното им налагане. По-лесно е да го кажеш, отколкото да го постигнеш обаче. Много важно е да приемем веднъж завинаги, че законовото върховенство се постига не толкова с полицейщина и следене, колкото с личен пример, който тръгва от най-високото ниво - първите жени и мъже на държавата и стига до всеки един от нас, и нашите решения къде да си хвърляме боклуците и дали да си плащаме данъците.

Бизнес. Ще открия топлата вода, като го кажа, но май има нужда: държавите стават богати с развитието на бизнес от хората в тях. Ролята на държавата се ограничава в това да създаде "площадката", на която хората да могат да осъществят потенциала си. Единственото, което спъва българската икономика в момента е липсата на тази "площадка", която се изразява в слаби институции; объркани закони, които не създават равни условия за всички; неефективен пазар, доминиран от частни интереси; и разбира се корупцията.

Инвестиции в човешкия потенциал. Освен като страж, който осигурява стабилното и ефективно функциониране на пазара (т.2), Държавата действа и като фокусиран инвеститор в човешкия потенциал на обществото. И това в никакъв случай не означава, че институциите трябва да се превръщат в детегледачка. Благосъстоянието ни е преди всичко отговорност на самите нас.

Докато пиша това, все още очаквам отговор на въпроса си: "Каза ли някой и дума за миньорите от "Ораново" от трибуната на вр. Бузлуджа?"

Тежкото мълчание по въпроса показва доколко БСП се е превърнала в куха обвивка, накичена с розички (заради ПЕС) и петолъчки (заради антуража, който катери върха всяка година), но изцяло лишена от съдържание.

Трагедията със загиналите и затрупаните миньори беше повод "Левицата" (кавичките са символни) да започне дискусия за условията на труд на десетки хиляди българи. Не само тези, които работят при висок риск за мизерно заплащане и при символични предпазни мерки, а за всички, които нямат елементарна сигурност в работата и живота си, само защото са подчинени на самозабравили се местни и национални феодали и олигарси (което впрочем е валидно и за миньорите, които са нещо като крепостни селяни на Ковачки и неговата партия "Лидер").

Това разбира се няма как да стане, дори някой на "Позитано" да иска да проведе подобна дискусия, тъй като съществува съвсем реалният риск да бъда засегнати интересите на някой партиен... лидер (мислех да напиша спонсор, но нямаше да е достатъчно екзактно).

Оглушително е и мълчанието на оназ богопомазана прослойка от т.нар. "леви интелектуалци" (кавичките са функционални...и символни). Не чух и дума от Дърева, Волгин, Андролова и пр. Може перата им да са прекалено заети с разобличаването на конспирации, вдъхновени и организирани от Сорос, Ран-Ът, Пашата и т.н. А може и просто критичният им глас да е сподавен от рублите, натъпкани в гърлата им...

Вместо заключение

Да се върнем на темата за кухостта и фалша на БСП. Резултатът от тях е не само лишаването от представителство на прогресивните и леви хора, които в България са стотици хиляди (макар повечето от тях да са готови да скочат от Мусала преди да признаят, че са леви). Другият резултат е изпразването на официалната структура на "Левицата" от каквито и да било смислени хора, способни да свършат работа за 5 ст. професионално.

Или как иначе да си обясним другия забавен гаф от тазгодишната Бузлуджа, който обиколи интернет. Симпатизантка на БСП прочете реч от трибуната, обяснявайки че хора като нея са безработни не само защото са неграмотни и мързеливи, а и защото няма работа. Повтарям ПРОЧЕТЕ.


Искрено се надявам, че грешката идва при четенето, но дори да е така показва колко елементарно е подходил "отговорният фактор" при организирането на изказването.

И накрая да се върна отново към темата си отпреди няколко седмици - изходът от тази криза минава през необходимостта от създаването на нещо ново.

Има един момент, в който наглостта се превръща в страх. Панически, спиращ дъха страх, който започва да наднича иззад арогантната усмивка. Слабостта на Олигархията си личи по начините, по които се опитва да маргинализира протестите, с участието на едни и същи свои подставени лица. Да проследим:

Фаза 1: Отричане на протестите, като партийно организирани, предизвикани от опозиционната политическа сила и платени от престъпните кръгове, стоящи зад нея. Боби СИЛОвакът излиза в ТВ7 да обяснява, че Бойко Борисов му е предложил 40лв. да протестира.

Натисни за по-голям размер

Фаза 2: Признаване на "справедливите искания на гражданите" (които бяха платени и докарани от Монтана) от страна на Кабинета и среща с МНИМИ представители на протестиращите. Бобчо СИЛОвакът отива на среща в Министерски съвет.

Фаза 3: Очерняне и компрометиране на единствената мощна институция, останала извън опеката на Олигархията - Президентът на Републиката. Сайт, близък до Бобе СИЛОвак, публикува "разследване на независими журналисти", разбира се лишено от каквито и да било доказателства, за "далавери". "Разследването" е пространно отразено от всички медии, близки до Олигархията.

Фаза 4: Постоянни опити за сплашване на протестиращите чрез тиражиране ПОСТОЯННО на СЛУХОВЕ за платени провокатори от футболните агитки. Забележете, СЛУХОВЕ - Олигархията е толкова страхлива, че дори не смее реално да действа. Знае, че вдигне ли нож срещу гражданите, от нож ще умре.

Фаза 5: Последна засега. Започва мащабна акция за разделяне на протестиращите - бедни с/у богати, умни с/у глупави, морални с/у неможещи да си плащат сметките. Боб POWERman се появява заедно с едно от нелегитимно нарочените за лица на февруарските протести Ангел "Че" Славчев в студиото на ьТВ, казва за разделението бедни/богати и няколко пъти си сменя позицията дали кабинетът трябва или не трябва да подава оставка. В крайна сметка май не трябва.

А истината всички я знаем. На пл. "Независимост" се събираме всяка вечер редом бедният и богатият, слабият и силният, живеещият на жълтите павета и в отдалечените села на Странджа, обединени от желанието да извоюваме свободата и независимостта си. Тази свобода започва с оставката на кабинета на Олигархията.

И ще бъдем там, всяка вечер, докато не го постигнем.

Чакам ви довечера, в 18.30 на Ларгото.

Не си спомням черните или червените точки бяха хубави едно време - сигурно червените, все пак живеехме в ония времена...но нека си направим кратка равносметка какви черни точки натрупа кабинетът Орешарски за ТРИ СЕДМИЦИ:

• Спорни, олигархично-зависими назначения в кабинета (Тихолов, Стоянович, транспортният министър и т.н.)
• Амбиция за промяна режима на пушене в закрити пространства (пълна глупост, обслужваща лобистки интереси)
• Назначаване на Делян Пеевски за шеф на мега-структурата ДАНС, след като законът е бил променен така, че да може той да стане шеф. Впоследствие, опитът за нелегитимното му връщане в Народното събрание
• Приемане на СУПЕР-лобитско изменение на закона за хазарта, което обслужва САМО И ЕДИНСТВЕНО една компания - Еврофутбол, зад която седи лицето Васил Божков, много близък на Премиера Орешарски
• Назначаване за зам.-министър на вътрешните работи на лице, СВЪРЗАНО СЪС СИК, след като ни обясняваха как ще връщат държавата от Бойко, Пашата и...СИК. И последващото му уволнение...2 часа по-късно.
• Бях забравил и зявките и назначаването на бивши агенти на ДС във Външно министерство! Благодаря на Пламен Нейков, че ми напомни

Това е за ТРИ седмици, а Орешарски ни иска 6 месеца кредит на доверие. Как ли пък не.

Снимка: dnevnik.bg

Считам се за прогресивен човек. Предпочитам държавата, чрез закона, да урежда това, което така или иначе съществува като отношения в обществото, отколкото да се опитва да скрепи нещо, произтичащо от миналото. Също така предпочитам без упование на идеологии и догми, държавата да участва директно или индиректно в процеси, които пазарът сам по себе си не може да разреши ефективно, стига разбира се това да не води след себе си по-тежки неефективности.

Но най-вече смятам, че оставени сами и свободни, хората ще намерят най-добрият начин да живеят като индивиди и като общество. Ролята на държавните институции е да насърчават и гарантират тази свобода всекиму (а не само на тези, които могат да си я “купят”).

От тази си гледна точка, си направих своеобразен разбор на новото правилство на базата на конкретните приоритети, изтъкнати от мин-председателя и неговите министри:

Орешарски:

• Подновяване на проучванията за Белене - тоест, забравяме за насърчаването на възобновяема енергия, хвърляне на много пари за проект, който не е безспорно нужен (България към момента произвежда свръхмного енергия) и разбира се - много много крадене.
• Отпадане на предожената забрана офшорки да участват в държавни поръчки - реверанс към спонсорите, които обезпечават предизборната кампания на всички парламентарно представени партии. От друга страна, отказ на държавата да осигури ефективна работа на пазара, като създаде еднаква и справедлива среда за всички фирми.
• Преразглеждане не правилата за парите на държавните фирми - същото като предната точка - нов реверанс и преференции за няколко определени банки/търговски дружества. Все пак Делян Пеевски отново е част от управляващата коалиция.
• Отпадане пълната забрана за пушене на закрити обществени места - държавата се отказва от това да гарантира еднакъв достъп до здраве на всичките си граждани.

Вигенин:

• Връщане на агентите на ДС във Външно министерство - съвсем ясен знак, показващ, че греховете на тоталитарния режим са били просто една малка девиация. Отказ за категорично скъсване с този тоталитарен режим.

При подобна оценка, в моето съзнание няма как човек с прогресивни възгледи да намира представителство в подобен кабинет.

Всички се взираме във Фейсбук, iPad-ите и продуктите, които не съществуваха преди десетина години, когато говорим за похода на технологиите в битието ни, но истината е, че интернет и новите технологии променят много повече познати ни и съществуващи отдавна индустрии - книгоразпространението и Amazon, летенето и Ryanair, застраховането и Geico.

Навикът ни кара да си казваме, че България е прекалено назад от тези тенденции и че затова няма смисъл да мислим в тези параметри, но малко се замисляваме, че по-неразвитият пазар е и възможност да приложим много по-лесно и успешно тези иновации.

Въпросът за новите предприятия и бизнес модели, не е въпрос само за личният успех на хората, които ще го направят. Той е въпрос и за по-добри и евтини продукти, които тези по-ефективни предприятия създават за масовия потребител.

Разбира се, "мисленето" не е достатъчно, но с него се започва. Хубаво е, че и у нас се случват подобни събития, които да ни накарат да мислим по тези въпроси и да ги обсъждаме. Пример за такова е събитието DigitalK, което ще се проведе на 3 юни в София. Лекторите, които ще участват в него, имат сериозен опит точно в стартирането на предприятия, които се целят в установени компании и модели и не се страхуват да поставят под съмнение основите им. Можете да научите повече за тях от линка.

Следва анализ на изборите. 

Мога да измисля голям брой умни приказки, с които да блесна пред приятели, познати и непознати във Фейсбук. Истината обаче е, че въртейки се измежду една групичка 200-300 човека, които ги вълнува какво се случва в България (пасивно или активно), няма да променим нищо.

Не познавам някого, който не е гласувал. Така че каквото и да напиша сега за тази малка група от хора, които гласуват, колкото и искрено да се възмутим от положението в България, няма да променим нищо. Промяната ще дойде, когато гласуват онези ~50%, които в неделя си останаха вкъщи.

Сред тях има образовани и необразовани, прости и интелигентни, бедни и богати, влизащи в Интернет и четящи "Уикенд".

На мен лично ми се повдига, когато чуя някое от следните словосъчетания: "интелигентно малцинство в Интернет", "интелектуален елит", "централна градска част". На дядо Генчо от с. Пелатиково, Кюстендилско също.

Снимката е от личния ми архив :)

Направо се радвам, че "В крак с времето" беше така скоропостижно заличена. Не ме разбирайте погрешно, и аз като мнозинството от коментаторите, които се изказаха по темата, смятам че произведението беше уникално в замисъла си и реакциите, които предизвика, го доказаха.

Защо тогава се радвам, че го махнаха?

Представете си какво щеше да се случи, ако го бяха оставили. Помислете си за десетките паметници, монументи и всякакви произведения на изкуството, разпръснати из София, които се намират в окаян вид.

Надрасканият паметник първо щеше да спре да бъде сензация, после щеше да се измърля, нетолковаталантливите улични "артисти" щяха да започнат да се упражняват върху него и накрая масовата посредственост, в която тънем (по собствен избор) щеше да завладее и тази искрица чист гений.

Ролята на изкуството е да предизвиква

"В крак с времето" ни предизвика поне на няколко нива. Тези от нас, които са способни на повече от елементарното "за и против съветския комунизъм" се запитаха дали авторът не е искал да ни каже, че просто заменихме фалшивото благоговение пред едни изкуствени герои с други според конюнктурата на деня (присъствието на Дядо Кока-Коледа и Роналд Макдоналд никак не е случайно).

За други пък произведението беше първи повод да осъзнаят и да заемат страна в противопоставянето, което съществува в обществото ни между "стари" и "нови" хора (без възрастта да е определящ фактор за разделението между тях).

И докато руските форуми и медии се възмущаваха в хор, няколко (десетки?) хиляди българи се изредиха да се снимат усмихнати пред украсения монумент, въобще недавайки вид да се интересуват от мнението на Големия Източен Брат и с това показаха, че най-накрая май идва поколение, което ще успее да се отскубне от психологическата зависимост към Русия (дали про- или анти-). Защото хората, които превърнаха "В крак с времето" в събитие не са тези, които ходят на бдения и участват в подписки за премахването на Паметника на Съветската армия. За тях той е просто част от декора на София, столицата ни, която е преживяла толкова много инвазии и господари и която е запазила по нещо от всеки.

Всяка година по това време водим едни и същи разговори/спорове.

Защо? Защо подкрепяш? Защо участваш? Защо ти пука?

Защото в Конституцията на Републиката пише:

Чл. 6.
(1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

- Цитат по сайта на Народното събрание

Защото днес са мюсюлманите и педалите, а утре може да сме аз и ти.

Защото така е правилно. Не давам страната си на омразата.

До скоро смятах, че единственият начин българският футбол да се оправи е да се разпуснат всички професионални мъжки футболни групи (А, Б и пр.) и да се започне на чисто от детско-юношеския футбол с няколко нулеви години откъм участия в турнири на УЕФА и пр.

Сега вече не мисля и че това ще е достатъчно:

Видяно първо тук.

Снимка: Юлия Лазарова, в-к "Капитал"

Само два дни след като ръководи фашисткото нападение срещу джамията "Баня башъ" в центъра на София, Волен Сидеров предизвика нов скандал, нападайки народния представител Корман Исмаилов в студиото на Българското национално радио.

Че г-н Сидеров има проблем със самоконтрола и нервите отдавна не е тайна за цялото общество, но как така се получава, че точно преди избори поведението му и на партията му става толкова отчаяно и крещящо скандално.

Като всеки уважаващ себе си фашист и г-н Сидеров страда от цяла палитра психични разстройства, започващи от неконтролируема агресия и буйност и стигнем до различни паранои.

Поведението на такива хора често се обуславя от заобикалящата ги среда (затова и специализираните институции обикновено са боядисани в приятни, меки цветове и са тихи, спокойни места).

Към настоящия момент по всичко личи, че партия "Атака" сериозно ще пострада поради "опитомяването" си и прикрепването си като неоспорим съдружник на ГЕРБ. Явно страхът у г-н Сидеров (а ние знаем, че всички расисти и фашисти са едни големи страхливци) от предстоящия изборен провал е отключил у него всичко грозно и извратено.

П.П. Докато пишех това по ТВ мина реклама, че  "великата журналистка" Цветанка "4 очи" Ризова е поканила Волен Сидеров да си излее душата в национален ефир...

Миналата седмица ми се събраха доста културни мероприятия накуп, така че реших по същия начин да споделя впечатленията си от тях.

Последователно, в рамките на 3-4 дни гледах TILT, "Стъпки в пясъка" и "Полет над кукувиче гнездо" на Александър Морфов в Народния театър. Не точно в този ред, но ще ги разделя и разгледам "стилово" - тоест филми и театър.

Филмите

TILT е очевидно добре направен и представен (рекламиран) филми за "славния" Преход, но допуска най-големия грях на българското кино от същия този период - опитва се да набута прекалено много история И теория (под теория имам предвид оценка на времето). Това освен това идва в комбинация със слаб (по мое мнение) сценарий, в който няма нищо ново и интересно. И поради това ме изненадва фактът, че филмът сякаш най-много се харесва на хора, които са "героите" на този филм - хората точно от това "изгубено" поколение, които са били на 18-ина години в края на 80-те и началото на 90-те. След като за мен (аз бях на 6 тогава) филмът не е интересен и не ми разказва увлекателно за "едно друго време", не разбирам какво може да предложи на хората, които са го живели.

Ако трябва да изтъкна една основна слабост, то тя ще е възприетият подход историята на епохата да се разказва чрез нещата, които се случват на героите.

Липсата на нетрадиционен поглед върху събитията и неубедителните и нереалистични персонажи в комбинация правят филма много слаб.

"Стъпки в пясъка" според мен е една идея напред, но пак се губи макар и в по-различни пясъци. Радвам се, че Ивайло Христов е избягал от стремежа да отговори на въпроса за "живота, вселената и всичко останало" в рамките на 90 минути, като същевременно е намерил и интересна автентична история за разказване, но историята е толкова голяма и разнообразна, че някак си отделните епизоди в нея губят връзката си.

Хубавото е, че филмът изглежда много по-автентичен по отношение на декор и костюми, а лековата и на моменти комична игра на Иван Бърнев, Велко Кънев и кратката поява на бате Ненчо го правят лек и забавен за гледане, въпреки сериозните и тежки теми.

Театърът

Накрая искам да обърна внимание на "Полет над кукувиче гнездо", което се играе в Народния под режисурата на Александър Морфов. Несъмнено той е явление в българския театър, независимо дали го харесвате или не. Моето мнение все още е крайно разнопосочно - например мразех "Хъшове", когато го гледах за пръв път, но след това ми хареса много.

"Полет над кукувиче гнездо" обаче е тотален провал. Усещах го още докато гледах представлението и веднага след като напуснах театъра, но се убедих тотално след като изгледах внимателно екранизацията на Милош Форман с Джак Никълсън в главната роля (и не ми казвайте, че не са сравними нещата, защото българските режисьори и актьори не отстъпват по нищо на американските - когато искат!)

Мисля, че г-н Морфов тотално е сгрешил прочита на романа на Кен Киси и го е превърнал в една елементарна и плоска творба, която представя сблъсъка на "добро" и "лошо". Ако е направено заради публиката жалко, мисля че театралната публика в България все пак е на малко по-високо ниво от подобно елементарно представяне на света (при всички условности за "нивото" на публиката...)

В представлението сблъсъкът между Макмърфи и сестра Рачид е между "добро" и "зло". Той е пияница и безделник, но е готин, себеотрицателен, не е егоист. Сестра Рачид от своя страна е един обикновен изрод, чиято роля единствено е да тормози пациентите в психиатричната болница. Ако сте гледали филма (ако не сте - задължително го направете) там героят на Никълсън е много по-"сив" (тоест лош и егоистично настроен), а сестрата прави всичко от убеждението, че така помага на пациентите си. Тоест сблъсъкът е между "ред" и "хаос".

Не случайно не споменавам актьорите от представлението - защото те са на обичайната си висота, но самото разработване на представлението ги кара да се губят и да изглеждат неубедителни (особено Валентин Ганев например, който играе д-р Спийви и направо на моменти не знаех какво прави на сцената...) Отличното изключение в този случай се нарича Иван Бърнев (Били Бибит), който е изключително убедителен в иначе трудна роля.

За съжаление, както сигурно се долавя и описанията ми, културната програма беше по-скоро разочароваща...

Снимка: sportvox.net

Досега май не съм коментирал футбол в този блог, но след като съботното "дерби" между Левски и ЦСКА се превърна в политически въпрос с милиционеро-дисидентски разсейки някак няма как да се въздържа.

Но първо футбола. Не помня откога не съм гледал така внимателно мач между любимия ми Левски и "Чорбата", но след последния идеално знам защо точно не съм гледал.

Подобен НЕфутбол от НЕфутболисти (по термина на "Три корни") не се играеше и през годините след 2000г., когато си мислехме, че българският футбол изживява "най-тежкия си период" (и когато аз ходех горе-редовно на мачовете на Левски).

Явно футболистите смятат, че ритането, блъскането и (на моменти) сбиването могат да коменсират тоталната липса на каквито и да било спортни качества, включително да се подаде пас по земя на средна дистанция (10-ина метра).

Ако в България важаха каквито и да било "модерни тенденции" по европейския тертип и Антон Генов имаше малко смелост да ги прилага, още първото полувреме трябваше да изгони поне по един футболист от всеки отбор. За два жълти картона.

Естествено, когато на терена липсват позитивни емоции, публиката се опитва да си ги набави с всички други средства. Само дето, публиката, която е останала по българските стадиони, в голямата си част, няма достатъчно мозъчен и емоционален капацитет да си намира позитивни емоции и го удря на негативни.

Футболните мачове са една от най-ярките прояви на неефективността на българската полиция. Редовият полицай е удобна мишена на гнева и недоволството, които се пораждат от тази неефективност, но истината е, че полицията и съдебната власт не си свършват работата извън футболния ден и така на жандармерията и охранителна полиция няколко пъти годишно (когато има мач, който потенциално може да събере повече от 5000 души на стадиона - това е точно няколко пъти годишно) се пада нелеката задача да намерят някакъв ред в хаоса.

Що се отнася до решението от събота цялата агитка на ЦСКА да бъде буквално изгонена от стадиона, то наистина е странно. Поне аз не помня друг такъв случай. Но също така е вярно, че повечето от хората, които ходят в секторите "Б" и "Г" на мач, го правят от "странни" подбуди. Агитките на Левски и ЦСКА са притегателни за всякакви расисти, ултрасти, неонацисти и пр. и поради тяхната многобройност и неспособността на органите на реда да се справят с тях, нормалните хора, които ходят на стадиона, за да гледат футбол го заобикалят отдалеч (главно и поради факта, че футболът липсва).

За съжаление нещата са добили такива размери вече, че много трудно бихме могли да върнем играта и гледането ѝ в някакви нормални разумни граници и условия.

Това би могло да се случи само с немалка доза спорни и радикални решения, като това взето от полицията в събота.

Не знам дали хората, които твърдят, че е трябвало полицията да арестува и изведе само тези, предизвиквали безредици, някога са били на мач в някой от гореспоменатите сектори, но от това, което аз съм виждал, знам, че е почти невъзможно, тъй като феновете всячески пречат на МВР да направи това.

Доводите за колективната вина (каквато наистина няма) също не са достатъчно убедително по две причини: 1) фен-клубовете нямат проблем с колективността, когато уговарят билети и условия за внасяне на пиро-техника и 2) ако полицията прецени, че една малка група застрашава живота и здравето на всички фенове в сектора/стадиона, то съвсем основателно може да прибегне до извеждане на феновете от целия стадион.

И в крайна сметка, ако отделни хора се чувстват несправедливо засегнати от действията на МВР, то нищо не пречи те да съдят организаторите на събитието за пропуснати ползи и нанесени вреди. Вместо една седмица да правим безумни съпоставки по вестници и блогове между МВР - ДС - Левски - Левски-Спартак - Батков и т.н.

Постер: imp awards

Докато още сме на вълна "финансова криза" искам да ви препоръчам още един филм, който е сред фаворитите за Оскар в графа "документални филми" тази година.

"Вътрешна афера" (преводът на заглавието е неофициален) проследява зародишът на финансовата криза в голяма дълбочина, връщайки се до 80-те години и управлението на Роналд Рейгън, което започва масовата дерегулация на финансовите пазари (дерегулация, която в крайна сметка доведе до финансовия крах на Уолстрийт).

Но освен, че проследяват кризата в историческа и глобална перспектива (филмът, както и поредицата на ББС, за която писах преди няколко дни, разглежда историята за фалита на Исландия отблизо), авторите се задълбочават и върху корупцията и конфликтът на интереси, от които е изтъкан Уолстрийт и мрежата от корупция от висши държавни служители, университетски преподаватели и научни работници, свързани с него.

Най-опасните разкрития на филма всъщност са в заключението - че финансовата индустрия всъщност много успешно се справи с задачата да се спаси (благодарение на парите на данъкоплатците) и след това да блокира всеки по-радикален опит за реформиране и регулиране на системата.

Няма да преразказвам повече, най-добре гледайте филма. Може да бъде свален от тук.

За филма научих от този блог.

Снощи най-накрая приключих с гледането на една 3-епизодна серия на БиБиСи "Любовта към парите", която проследява глобалната финансова криза от три любопитни ъгъла - фалитът на Лемън брадърс (епизод 1), пазарът на субстандартни ипотеки за недвижими имоти (епизод 2) и банковите фалити и държавните мерки за избягване на нова голяма депресия (епизод 3).

Поредицата е още от 2009г., но повечето от главните действащи лица, включително Гордън Браун, Алистър Дарлинг (финансов министър на Обединеното кралство при Браунс), Тимъти Гайтнър (финансов министър на САЩ в кабинета на Обама) участват с разкази, така че можем да чуем гледната точка на главните действащи лица (освен на посочените като виновници, които, традиционно, отказват да участват в подобни документални поредици).

И трите епизода са еднакво интересни, и дават вътрешен поглед върху причините и развитието на кризата на Уолстрийт и в Ситито в Лондон.

За мен обаче най-интерен беше третият епизод, в който авторите на филма разглеждат началните реакции на държавниците във Вашингтон и Лондон и как в крайна сметка световната банкова и финансова система е решена. Следва кратък преразказ.

От самото начало във Финансовото министерство на САЩ (Хазната) знаят, че проблемът, заради който банките фалират са раздадените огромни "субстандартни" ипотеки (субстандартен е просто удобен евфемизъм за даване на огромни кредити на хора, които не могат да си ги позволят, за да си купуват къщи).

До тази ситуация се стига след като финансовият министър на Щатите Ханк Поулсън отказва да се намеси и да "измъкне" (bail-out) Лемън от фалит на базата на идеологически усмотрения (нищо че няколко месеца по-рано е спасил Беър Стърнс от фалит при сходни условия). След фалита на Лемън и последвалата паника, дори Поулсън е наясно, че неолибералният "laissez-faire" няма да сработи.

Експертите на финансовото министерство излизат с три варианта за изход от кризата: 1) да се изкупят лошите активи на инвестиционните банки (т.нар. toxic assets); 2) да се рекапитализират банките, наливайки им се държавни пари (тоест да се "национализират" частично същите); или 3) да се гарантират въпросните субстандартни ипотеки, така че да не се превръщат в токсични.

Явно третият вариант бързо изпада от уравнението (навярно той би струвал прекалено скъпо, а пък и защо трябва да се спасява обикновеният човек, като може просто да се спаси големият бизнес...), но реално изборът е между рекапитализация и изкупуване на прехвърляне на огромен брой неизгодни финансови инструменти към данъкоплатците, за да може Уолстрийт да продължи да си работи както си е свикнал (и инвестиционните банкери да прибират шест-цифрени годишни бонуси).

Само че въпросният избор се прави по времето на Президента Буш и неговата администрация, която е пълна с неолиберали и почитатели на Айн Ранд (включително служилият до 2006 като председател на Федералния резерв Алън Грийнспан), не може да допусне "национализация" на банките. (От друга страна нямат подобни идеологически съображения данъкоплатците да изкупят финансовия боклук, сътворен от Уолстрийт).

След като е приет от Белия дом планът не успява да мине в Конгреса, блокиран от гласовете и на демократи, и на републиканци.

Това води до нова криза и истерия и финансовите пазари отново се срутват, заплашвайки нови финансови институции и дори цели държави. Ирландия, келтският тигър, който почитателите на радикалния свободен пазар сочат за пример години наред, почти веднага се озовава в рецесия и започва да губи работни места. Исландия буквално фалира заради огромната задлъжнялост на банките си (общият дълг на исландските банки е около 7 ПЪТИ БВП на страната!)

Британските банки също започват да изпитват силни затруднения. Кралската банка на Шотландия (Rоyal Bank of Scotland или RBS на английски) е силно засегната и застрашена от неликвидност (което би довело до фалита ѝ) заради голямата  си активност на пазара на деривативи на субстандартните ипотеки.

В тази ситуация правителството на Гордън Браун и ръководството на Централната банка (Bank of England) трябва да вземат спешно решение как да постъпят. В пристъп на радикална смелост и решителност (и с подкрепата на всички основни банки разбира се) държавата се намесва и налива 50 милиарда паунда в рекапитализация на банките, национализирайки ги частично.

Във филма Браун разказва, че тази стъпка не е била съгласувана с нито едно друго правителство и едва след като е предприета Браун заминава за Париж, за да убеди европейските лидери да действат, а Дарлинг и председателя на централната банка отиват във Вашингтон, за да убедят американската администрация да направи същото. В крайна сметка планът явно убеждава лидерите от двете страни на Атлантика, защото САЩ, Германия, Франция и други държави предприемат действия към рекапитализиране на банките и успяват да предотвратят скока в бездната.

Това, което не успяват да предотвратят за съжаление е дълбоката рецесия, която постепенно обхвана целия свят. Важно е обаче да научим уроците от грешките и успехите на световните лидери.

Първо (и най-важно), че мантрата "свободният пазар ще реши всичко и ще се саморегулира" не работи. След краха почитателите ѝ казваха "трябваше да бъдат оставени банките да  фалират, за да се научат", което опасно много прилича на логиката "трябва да преживеем ядрена война, за да се научим да не ползваме ядрени оръжия".

Второ, че идеологическият трепет е полезен и хубав, когато пишеш в блога си или искаш да се правиш на умен на маса, но в живота е по-добре да си разумен и гъвкав.

И трето, че левите политици обикновено са много по-отговорни финансово от десните ;)

Можете да свалите и гледате поредицата на БиБиСи "Любовта към парите"  (Love of Money) ето тук.

Снимка на корицата: ИК "Жанет 45"

Един от най-трайните митове на съвременното ни общество е, че успелите хора са продукт на самите себе си. Тоест, че заобикалящата ни среда и нейните фактори - роднини, приятели, идеологии, образование, война, мир, криза и т.н. - нямат значение.

Оттам идва и философията, реализирана и като политическо течение, че обществото/държавата трябва да оставят животът ни да се развива "от само себе си". Че най-умелите ще станат най-успешни и ще повлекат всички ни след себе си.

Че не трябва държавата да удържа част от доходите ни като данъци и да ги преразпределя (или по-точно казано реинвестира).

Че не е нужно университетите, държавните учрежения и частните компании да заделят специални квоти за представители на малцинствата и/или жени, защото тези, които са способни ще намерят начин, някак си, да успеят да се изкачат до върха на стълбицата без квоти и помощ.

"Изключителните" поставя цялата тази логика под съмнение. От канадските хокейни отбори, през манхатънските адвокати от еврейски произход и до Бил Гейтс и Стив Джобс, служейки си с убедителни примери, авторът ни показва колко много личното благоденствие и успех са продукт на порядките в обществото и… на късмет.

Оттам Гладуел извлича и логиката, че чрез прости, но обмислени усилия, обществата и държавите ни могат да успяват повече. Много повече.

Книгата не е възхвала на социалната държава или бюрократично-регулативната машина, а по-скоро културно и антропологическо изследване на съвременните общества.

Докато първата ѝ част се занимава с причините и произхода на успеха, втората е отдадена на значението на културните обстоятелства в дадени случаи (например честите катастрофи при самолетите на "Корейски авиолинии"). В последната (условна) част на книгата си, Гладуел разглежда как дадено (негативни) културно наследство може да бъде преодоляно - чрез опита на специална образователна програма, започнала в един от най-бедните райони на Ню Йорк - Бронкс.

Независимо какво вие лично смятате, членството на Турция в ЕС в момента е де факто блокирано. Още повече, че редица европейски политици (водени от донякъде популистки основания) са категорично против идеята нехристиянски член да се присъедини към клуба на богатите.

Какво означава това за Турция и за Европа - нов материал в блога на Foreign Policy България.

Политическите коментатори в САЩ са сериозно раздвоени относно президентството на Барак Обама. Докато някои очакват той да срещне сериозни трудности да запази мястото си в Белия дом, други смятат, че освен ако няма голяма криза, с която администрацията да не се справи, Обама може да е спокоен за изборите.

Това до голяма степен зависи от това какво ще се случи в другия лагер - този на Републиканската партия - и кой ще спечели кандидатурата за президентството.

Моите разсъждения по този въпрос - в новия ми материал за блога на Foreign Policy България.

Великолепно кратко филмче, проследяващо историята на София от древността до днес. Дори и мръсна, хаотична и неподредена, обичам София повече от всеки друг град на света.

След последната ми публикация се разрази интересна дискусия в коментарите. Освен традиционните защитници на Премиера (за които използвам нарицателното "централата на ГЕРБ") се чуха и интересни мнения.

Интересна беше и препратката към сайта "Биволъ", към материал, в който се коментира автентичността на записите и се обяснява малко за т.нар. "бип"-ове, които се използват, за да се предпазват записите от фалшификации и монтажи. Материалът е интересен и го препоръчвам.

Не знам дали някой си дава сметка колко е трудно по принцип да се монтира такъв запис от "случайни" реплики, събрани оттук там. Предполагам всички сте попадали на автоматизирани системи (например, ако сте проверявали сметката си за М-тел или Глобул по телефоните за клиенти), при които предварително записан глас съобщава някаква информация (например: Вашата сметка е... сто... двадесет... и два... лева). Знаете колко изкуствено звучат подобни записи, независимо, че са подготвени със специална цел. Представяте ли си колко е вероятно тогава от записани откъслечни реплики да се събере запис, който да звучи автентично и пълно и като интонация и на гласа на участниците и т.н.

Още повече, че някои от тях (Антоний Странджев) вече потвърдиха, че записите са 100% верни (да, онзи, в който Ваньо Танов му се обажда и му казва, че Мин.-председателят на Републиката го натиска да не проверява бизнесмени...)

Тоест, цялата история с "фалшифицираните" разговори е безумна и служи само за отклоняване на вниманието. Още повече, че г-н Борисов първо каза, че са манипулирани, после каза, че Президентът му се е обадил и е казал, че натискат шефа на баскетбола (тоест не са манипулирани, така ли, г-н Борисов?) и накрая пак реши, че са манипулирани.

При наличието на подобен разговор е задължително министър-председателят да си подаде оставката, но точно както прогнозирах, той се прави, че нищо не се е случило и продължава напред. Само че напред няма. Оттук нататък, също като г-н Станишев преди него, г-н Борисов ще е един цар с корона, но без реална власт.

Още два интересни материала по случая в e-vestnik:

1. Подслушван е премиерът, а не Танов. Такъв монтаж на запис е невъзможно да се направи
2. Кой прави и кой вади записите?

Колаж на в-к Дневник

Премиерът на Републиката, г-н Бойко Борисов, в целия си блясък и със собствените си думи.

Откакто списание Foreign Policy започна да излиза на български, си имах мечта като прохождащ политолог и специалист по международни отношения (тогава бях 2 курс) да пиша за него. За съжаление списанието спря хартиения си вариант, преди да изпълня това свое желание, но днес успях да го осъществя поне частично с един материал за блога към българското издание.

"5 пъти мисли, 1 път кажи" е озаглавен материалът с някои размисли, свързани със стрелбата в аризонския град Тусън и с безотговорното и агресивно политическо говорене и противопоставяне.

Много ще се радвам да чуя и вашето мнение по темата - в коментарите под материала.

Утре съм на концерт. Освен, че съм почитател на хип-хоп музиката и харесвам изпълнителните, които ще участват, познавам главния "виновник" за това събитие и знам, че го прави, за да спази свой приятел.

Повече за Сашо и защо има нужда от подобни събития, можете да научите тук.

Надявам се да се видим утре вечер в Sofia Live. Ето и Facebook събитието.

images from:
yourmothershouldknow.tumblr.com
lowesteastside.com
advancedstyle.blogspot.com