ВЕСЕЛА И ЗЕЛЕНА КОЛЕДА НА ВСИЧКИ НАШИ ЧИТАТЕЛИ!

От екипа на Българския сайт за зелени технологии

Световният лидер в областта на електрическото и автоматично оборудване ABB подписа договор за 130 милиона долара за доставка на подводна електропреносна линия, която ще свързва финландския остров Åland и сушата. Връзката ще бъде с дължина 158 километра и капацитет да пренася 100 мегавата. Åland е автономна финландска провинция и в момента се снабдява с електроенергия от Швеция чрез променливотокова връзка, както и от собсвено електропроизводство от ВЕИ и резервни мощности на изкопаеми горива.

Новата високоволтова постояннотокова връзка (HVDC – High Voltage Direct Current) ще направи провинцията независима от доставките от Швеция и от резервите на база изкопаеми горива. Очаква се използването на електричество от възобнновими източници да се повиши значително.

“Новата високоволтова постояннотокова електропреносна линия включва специални елементи като активно поддържане на променливотоковия волтаж, което води до по-голяма стабилност на мрежата и възможност за уникален „black-start“, което означава по-бързо възстановяване на мрежата в случай на излизане от строя. Системата е подготвена за мултитерминална конфигурация, което позволява допълнително захранване от различни генериращи мощности, като бъдещите вятърни паркове.“

“Технологията позволява подземен и подводен пренос, комбинирани с различни екологични предимства – неутрални електромагнитни полета, по-безопасни кабели и компактни конвертиращи станции. Това е идеалното решение за свързване на отдалечени електрогенериращи мощности като ВЕИ-централи, със мрежата на сушата, като се преодоляват проблемите с разстоянията и ограниченията на мрежата при стабилен пренос и минимални загуби.“

Неотдавна ABB завърши мащабен проект за свързване с HVDC-линии в рамките на проекта East-West Interconnector – подводна и подземна електропреносна линия между Англия и Ирландия, с капацитет за пренос на 500 мегавата. Официалното откриване се състоя на 20 септември 2012 г. Дължината и е 261 километра, от които 186 километра под водата и 75 километра на сушата.

По материали от: Clean Technica

На 13-ти декмеври 2012 CEZ Group обяви, че и последната вятърна турбина от 600-мегаватовия вятърен парк на компанията Fantanele/Cogealac  в Румъния, е присъединена и подава електроенергия към мрежата. Това е най-големият вятърен парк на сушата в Европа и произвежда достатъчно електроенергия, за да захрани 1 милион румънски домакинства. Вятърният парк се състои от 240 вятърни турбини на General Electric, всяка с мощност от 2,5 мегавата. Тук се намира и хилядната турбина от този клас, която американската компания инсталира в света.

Присъединяването към мрежата на последната вятърна турбина от проекта е станало в последните дни на ноември. Вятърната централа се намира в Добруджа, област Констанца – един от най-обещаващите райони за развитието на вятърната енергия в Румъния. Собственикът на проекта – CEZ Romania, е част от CEZ Group, най-голямята електрическа компания в Централна Европа.

Ondřej Šafář, проектен мениджър в CEZ казва: “Чрез проекта Fantanele/Cogealac CEZ допринася за увеличаване на дела на възобновимите електрогенериращи мощности в Румъния. Преди да бъде изградена тази вятърна централа, целият капацитет на Румъния във вятърната енергетика беше едва 14 мегавата.”

Отделните компоненти на вятърните турбини са произведени в различни точки по света. Роторните кутии са произведени във поделението на GE в Salzbergen, Германия. Витлата и кулите са от Генмания, Бразилия, Чехия, Дания, Полша и Китай. Поради значителните размери – една перка е с дължина почти 50 метра, и големият брой на компонентите, изграждането на парка е изисквало много сериозно планиране.

Използвани са дванайсет начина на транспортиране, за да бъдат доставени всички необходими компоненти до строителната площадка, която е отдалечена само на 17 километра от пристанището на Констанца. В най-усилените периоди на строителство на площадката (най-голямата за периода в цяла Европа) са работили едновременно 25 крана.

“Използването на най-модерни вятърни турбини гарантира висока ефективност и надеждност при различни метеорологични условия. Това значително увеличава производсттвения капацитет на вятърния парк“.

През 2008 ČEZ придобива правата по проекта от Continental Wind Partners. Първата вятърна турбина е издигната и присъединена към мрежата през 2010 година. Стойността на проекта е 1,1 милиарда евро, а площта, върху която е разположен – 11 000 декара. Средният наем, който получават собствениците на земи, които попадат в границите на проекта, е 3000 евро годишно, като договорите са с продължителност 49 години.

По материали от: genewscenter

От публикуваните данни на European Energy Exchange за месечната търговия на електроенергия през ноември 2012 г. се вижда ясно, че цените в Германия и Австрия (44.79 / 58.41 евро на мегаватчас базов/пиков товар) са по-ниски от тези във Франция и Швейцария (47.512 / 61.162) и по отношение цена на базови стойности, и по отношение на пикови стойности. По принцип цените често съвпадат в периодите на ниска консумация – през нощта и през почивните дни, но разликата става значителна в периодите на активно търсене.

Тази разлика се наблюдава за последните 14 последователни месеца, период, през който в Германия непрекъснато нараства количеството на енергията от ВЕИ (особено от новоинсталирани фотоволтаици) и след окончателното спиране на 8-те най-стари ядрени реактори в страната. Нещо повече – борсовите цени в Германия продължават да се понижават. Понижението е изключително драматично – с 18% – от 5.264 евроцента на киловатчас през септември 2011 г. на 4.467 евроцента за септември 2012 г.

Тези данни са изключително важни, защото Франция получава 75% от своята електроенергия от ядрени централи – енергия, на която се приписва качеството да е най-евтината базова енергия. Противниците на зелената енергия се мотивират най-често със страха, че високите цени на зелената енергия ще поставят бизнеса и индустрията в много неблагоприятно положение. Но в действителност именно големите индустриални и корпоративни потребители са тези, които се облагодетелстват от ниските цени на възобновимата електроенергия. Цените на борсата се определят от най-скъпата технология, която се пуска да генерира пикова енергия в моментите на увеличаване на потреблението, а не от цената на най-евтиния източник.

Категоричното потвърждение на това е именно огромният ръст на електроенергия от фотоволтаични мощности в Германия през последната година, което задоволява търсенето в пиковите моменти и така сваля средната цена на енергията, търгувана на борсата.

Обективно, цените на дребно на електроенергията в Германия са нарастнали с около 20% от 2007 г. насам. Но анализ на немската агенция, която регулира електроразпределителните мрежи, разкрива, че печалбите на електрическите компании са нарастнали за същия период от 1,1% на 8,2%. От агенцията са изчислили, че продажната цена на електроенергията в Германия даже трябва да се е понижила след 2009 г., ако енергийните дружества са калкулирали в цената за крайните потребители понижението на цените на едро, но за съжаление те не са го направили.

Ако се преизчислят субсидиите, предоставени на конвенциалните – въглищни и ядрени централи – за периода от 1970 до 2012, в цената на електроенергията би трябвало да има надбавка в размер на 10,2 евроцента на киловатчас, което е три пъти повече от сегашната зелена добавка от 3,59 евроцента на киловатчас. Самата зелена надбавка също би могла драстично да се намали, ако тя не се добавяше само към сметките на домакинствата и други малки потребители, докато един много голям дял от индустриалните и бизнес-потебители са напълно или частично освободени от плащането и. Само от началото на 2012 г. има нарастване с 250% на броя на едрите потребители, които се ползват от преференции и в крайна сметка именно те са големите печаливши от поевтиняването на електронеергията в страната. Така че по въпроса за разумното разпределение на разходите и ползите при реформирането на енергийния сектор в Германия има още много да се дискутира и работи в следващите години.

По материали от: renewablesinternational и cleantechnica

Количеството на енергията от ВЕИ в Германия расте непрекъснато  през 18-те месеца след спирането на осемте ядрени реактора в страната.  Но в същото време много хора в бизнес и индустриалните среди се притесняваха, че ще бъдат изправени пред недостиг на електроенергия, дори допускаха вероятността от въвеждане на режим на електроподаването. Нищо такова обаче не се случи. Напротив! През 2012 електрическите компании са реализирали експорт на електроенергия повече от когато и да било преди това.

До сега през 2012 Германия произведе толкова електричество, че в действтителност продаваше излишъците на своите съседи – Франция, Швейцария, Холандия, Белгия, Австрия, Чехия и Полша.Само година преди това Германия беше нетен вносител на електроенергия, докато за първите 10 месеца на 2012 Германия изнася 14,7 TWh (1 TWh = милиард киловатчаса) според предварителните данни на German Association of Energy and Water Industries (BDEW).

Бързото увеличение в производството на електроенергия от вятър, слънце и хидро в Германия е придружено със също толкова бързо спадане на цената на електроенергията – и то не само за консуматорите в Германия, но и за големите клиенти зад граница.

Това води до нарастване на търсенето на евтина електроенергия от Германия, по-точно в Холандия, където поради евтиния внос няколко газово-парови централи спират работа. Швейцария и Австрия също са сред най-добрите клиенти на страната.

По данни на German Federal Network Agency (The Bundesnetzagentur – BNetzA) количеството електроенергия, произведено от слънце за първите 9 месеца на 2012 г. нараства с 50% спрямо същия период на 2011 г., от вятър – с 21,3%, а ядрената електроенергия намалява с 18,4% и енергията от газови централи намалява с 15,2 %.

Делът  на енергията от слънце нараства от 4,1% на 6,1% от общото количество произведена електроенергия в страната. Делът на вятърната енергия нараства от 8,0% на 8,6%, а делът на електроенергията от биомаса достига почти 6% дял. Общо електроенергията от възобновяеми източници достига дял от 26% от общото количество електричество, произведено през първите 9 месеца на 2012 в Германия, с 10% повече от ядрената енергия, която е с дял от 16,1%.

На 31 октомври 2012 г. общото количество фотоволтаични мощности в Германия, свързани с мрежата, е 32 235 MWp. Това включва новоприсъединените през октомври 612 MWp, плюс 25 503 MWp присъединени през периода 1 януари 2009 до 30 септември 2012 г. и 6 120 MWp преди 1 януари 2009 г. Само за първите 10 месеца на 2012 новоприсъединените мощности са 6 830 MWp.

Какво прави възможен този ръст? Статистиката показва, че покривните фотоволтаични системи в Германия се инсталират 10 пъти по-бързо отколкото в Съединените щати. Забележителна е и разликата в цените, която се вижда на следващите две графики:

На всички, които ще изтъкнат ролята на субсидиите, препоръчваме внимателно да разгледат следващата графика, която показва какво количество субсидии Германия е вложила през десетилетията назад в конвенционалните енергийни източници и какво във ВЕИ:

По материали от: dw.de, fraunhofer.de  , germanenergyblog.de

След инцидента във Фукушима през март 2011 германското правителство взе решение за незабавно спиране на осемте най-стари ядрени реактора и уреди законодателно спирането на всички останали ядрени реактори в страната до 2022 г. Това решение се радва на широка политическа подкрепа в Германия. Навън то бе окачествено като „паническа реакция“ и даже Forbes.com отиде толкова далеч да излезе със следното заглавие по темата – „Шантаво – или просто напълно глупаво“.
Но от специалното издание „The German Nuclear Exit“ на Бюлетина на ядрените физици, публикуван от SAGE, става ясно, че спирането на старите ядрени реактори и прехода към възобновима енергия вече дават измерими икономически и екологични предимства и топ-експерти окачествяват немския отказ от ядрената енергетика като повратен момент за сектора в световен мащаб.

В обзорната статия „От Брокдорф до Фукушима: дългото пътуване до отказа от ядрена енергия“ („From Brokdorf to Fukushima: The long journey to nuclear phase-out“) изследователят от Принстън Alexander Glaser поставя немския отказ от ядрена енергия в исторически контекст, който включва масови, достигащи мащабите на гражданска война конфронтации между антиядрените активисти и демонстранти и полицията.

Поради дългогодишната съпротива на обществеността, никой от сериозните политици в Германия от 1990 година насам не е приемал положително идеята за изграждане на нови ядрени мощности. В резултат на това, както Glaser отбелязва, завоят на страната съвсем не може да бъде наречен рязък, сериозното планиране за затваряне на ядрените централи и преход към алтернативни енергийни източници е започнало още преди едно десетилетие.

„Отказът от ядрена енергия на Германия може да послужи като практическо потвърждение на концепцията, че това е възможно, да демонстрира политическата и техническата състоятелност на подобен ход на отхвърляне на една противоречива и високорискова технология. Германският отказ от ядрена енергия, успешен или не, ще промени правилата на играта за целия свят.“ – заключава Glaser.

В същото специално издание на бюлетина Miranda Schreurs – професор по политология от Берлинския Freie Universitat пише, че отказът от ядрената енергия на Берлин и преминаването към енергия от ВЕИ вече е донесло ползи за фермерите, инвеститорите и малките фирми; Според Felix Matthes от Берлинския Institute for Applied Ecology отказът от ядрената енергия има само незначително и кратковременно влияние върху цената на електроенергията и икономиката на Германия; правистите от University of Kassel Alexander Rossnagel и Anja Hentschel обясняват защо електрическите компании няма изгледи да спечелят в съда срещу решението на правителството за затваряне на ядрените мощности.

Най-изненадващо обаче е заключението на Lutz Mez, съосновател на Environmental Policy Research Center към Freie Universitаt. Според него затварянето на ядрените централи паралелно с преминаване към възобновима енергия е историческо постижение по посока овладяване на климатичните промени. „То отделя енергията от икономическия растеж, защото от 1990 до 2011 година използваната енергия и въглеродните емисии спадат, въпреки че Брутния вътрешен продукт на страната е нарастнал с 36%.“

По материали от: nuclearpowerdaily

Франция, страната с най-голяма зависимост от ядрената енергетика в света, миналата седмица (29 ноември 2012) сложи началото на 6 месечен общонационален дебат по намерението на правителството да стартира енергиен преход към възобновими източници на енергия. Дебатът е в подкрепа на предложението на френския президент Francois Hollande да намали дела на ядрената енергия от 75 на 50% до 2020 година и да създаде „пътна карта“ за декарбонизиране на страната с ново ударение върху енергията от вятър и други възобновими източници.

Националният дебат е необходим за приемане на законова енергийна рамка през 2013 г., която да дефинира как да се намали зависимостта от ядрената енергетика, да се увеличи делът на ВЕИ и да се подобри енергийната ефективност в страната. Hollande се обяви против продължаването на зависимостта на Франция от ядрената енергетика по време на своята предизборна кампания и обяви плановете си за промяна на енергийната политика на страната през септември в Париж по време на екологична конференция.

Френският премиер-министър Jean-Marc Ayrault отговаря за разработването на пътната карта за преход към енергетика с фокус върху възобновимата енергия. „Кризата, в която се намираме в момента, е не само финансова и икономическа, тя е и екологична“ – коментира той на конференцията. Той обяви, че до края на декември 2012 френското правителство ще стартира два нови търга за изграждането на два офшорни вятърна парка в района на Le Treport и Noirmoutier.

На същата конференция Hollande обяви, че Франция затваря вратата за по-нататъшни проучвания на шистов газ, като са отхвърлени 7 заявления поради екологичните опасения около безвредността на техниката хидравличен фракинг.

Енергийният дебат, който започна в последните дни на ноември, ще протече в три фази. Първата фаза е с продължителност 2 месеца и е информационна. След нея започва етап с гражданско участие, който ще продължи от януари до април и ще завърши с препоръки, които да бъдат включени в новия закон в областта на енергийната политика.

Дебатите ще бъдат ръководени от седем колегии, съставени от представители на синдикатите, работодателите, екологични неправителствени организации, асоциации на потребителите, търговски камари, местни власти, парламентаристи и министри от правителството.

Построяването на 58 ядрени реактора във Франция принуждава последователно френските правителства да инвестират в електрическо отопление, за да бъдат усвоявани доставките на електроенергия. Сега, когато страната се чуди как да балансира сезонните отклонения в консумацията, новата генерация френски инженери наричат това безумство.

Естествено преходът от ядрена към възобновима енергия във Франция ще бъде по-скоро плавен, отколкото рязък. През 2016 предстои затворянето на най-старата ядрена централа в страната. В същото време продължава строителството на прехваления Europe pressurised reactor във Flamanville, първият нов реактор в страната от 15 години. Когато строителството му започна през 2006, EDF считаше да осъществи строителството на цена от 3,3 милиарда евро и в рамките на 5 години. До миналата година компанията все още настояваше, че строителството ще приключи до края на 2012 година.

В началото на декември обаче от EDF обявиха, че реакторът няма да подава електричество преди 2016 година (над 4 години забавяне), а цената за изграждането му е вече два пъти над първоначално обявената.

Охладняването на Франция по отношение на ядрената енергетика определено трябва да е ясен сигнал към тези държави, които смятат тепърва да строят нови ядрени мощности и да увеличават зависимостта си от тази скъпа и опасна технология.

По материали от: nuclearpowerdaily  и reuters

Първата обиколка на света без прекъсване със самолет, захранван само с енергия от слънцето, е планирана за 2015 година. Самолетът, за който вече не веднъж сме писали – Solar Impulse, е проектиран от Bertrand Piccard, първият човек обиколил света с балон (без прекъсване на полета) още през 1999 година. Голямото предимство на
Solar Impulse е неговата способност да лети 24 часа, захранван само със слънчева енергия, която се съхранява в системата от батерии за тъмната част на денонощието. Освен изключително ефективната система за съхранение на енергия, самолетът има много лека, спартанска конструкция и тежи по-малко от един джип. Захранва се с 12 000 соларни клетки, разположени на дългите му криле.

Заради изброените по-горе характеристики, самолетът може потенциално да остане неограничено време във въздуха, като се зарежда през деня. „През деня слънчевата енергия се трансформира в електричество, което захранва едновременно двигателите и се подава към батериите. След залез слънце двигателите се захранват само от батериите, но при изгрева отново слънчевите клетки генерират електричество и ги захранват. Това теоретично може да продължи безкрайно.“ – казва Piccard.

Идеята хрумва на Piccard преди 13 години, след неговата околосветска обиколка с балон, при която са били необходими голямо количество енергия и други ресурси. Това го мотивира да проектира нещо много по-икономично и самодостатъчно, в случай, че реши отново да обиколи света по възуха.

През 2009 г. след много работа и проучвания, Piccard и неговият бизнес партньор André Borschberg създават Solar Impulse. Една година по-късно те демонстрират възможностите му с полет с продължителност 26 часа над Швейцария. Ппрез юни 2012 г. те осъществиха международен полет от Испания до Мароко.

През пролетта на 2013 Borschberg и Piccard се надяват да осъществят първия полет само със слънчева енергия над Съединените щати, след което да подготвят 20-дневна околосветска обиколка за 2015 година.

По материали от: csmonitor

Един от най-добрите начини за понижаване цената на вятърната енергия е да се намалят разходите за изработване и монтаж на вятърните турбини. Ето защо GE в партньорство с Virginia Polytechnic Institute & State University и National Renewable Energy Laboratory (NREL) работят по радикално нов дизайн на вятърните перки, което променя коренно начина на производство и инсталация на вятърните турбини. Първоначалните инвестиции във вятърните турбини формират по-голямата част от цената на електричеството от вятъра. С тази нова технология се очаква драматично понижаване на цената на вятърната енергия. Това е забележително, като се има предвид, че вече вятърната енергия е втората най-евтина след тази, произведена във ВЕЦ (в САЩ).

“GE планира да използва иновативни текстилни материали за перките на вятърните турбини. Те са здрави, гъвкави, лесни за монтаж и поддръжка. Това е нова стъпка за повишаване на конкурентоспособността на вятърната енергетика.“ – казва Wendy Lin, водещ инженер и ръководител на проекта в GE. Според изчисленията на компанията, с новият дизайн на витлата цената на вятърната енергия ще спадне с 25 до 40%, и то без никакви допълнителни субсидии.

“GE се фокусира върху архитектурни тъкани, които ще бъдат опънати около метална рамка, която напомня рибен скелет. Тъканта се опъва около „ребрата“, разположени по дължината на витлото. Традиционните вятърни витла се изработват от фибростъкло, което е по-тежко и изискват много повече труд за изработката си.

“Напредъкът в технологията и дизайна на витлата на вятърните турбини ще допринесе за изработването на много по-големи и по-леки вятърни турбини, които могат да улавят повече вятър с по-ниска скорост. С днешните технологии издигането на турбина с размери на ротора над 120 метра е истинско предизвикателство, поради ограниченията на дизайна, производството, монтажа и транспорта. Формите за изработка на частите от фибростъкло струват милиони, а широките и дълги елементи са изключително трудни за транспортиране. Всички тези бариери ще бъдат преодолени с новата технология на GE”

Друго предимство на новия дизайн е, че компонентите могат да се изграждат и асемблират на самото място, където ще бъде издигната вятърната турбина. Когато се сумират всички тези преимущества, разходите за първоначалната инвестиция като цяло се понижават драстично.

Използването на тъкани за намаляване на разходите и теглото едновременно е познато още от времето на Първата световна война, когато армията използва идеята при изработването на леки самолети.

“Проектът е на стойност от $5.6 милиона долара и има продължителност 3 години. Предвидено е новите витла на вятърните турбини да имат трайност 20 години, в продължение на които да не е необходимо никаква поддръжка на използваните текстилни материали”- се казва още в прессъобщението на компанията GE.

По материали от: Clean Technica

Спорът с над 100-годишна давност, който ограничаваше използването на постояннотокови електропреносни линии с голям волтаж, се разгаря отново. Мултинационалната компания ABB обяви, че нейните инженери са проектирали и разработили хибриден постоянно токов прекъсвач, който може да прекъсне прав ток, произведен от голяма електрическа централа за не повече от 5 милисекунди. Хибриднията постояннотоков прекъсвач комбинира в себе си иновативни ултрабързи механични задвижващи механизми (actuators) и електроника, разработена от самата компания. Според ръководството на ABB техните устройства ще променят коренно „правилата на играта“ в областта на енергетиката.

Високоволтовите постояннотокови трансмисионни линии могат да пренасят електричество на дълги разстояния много по-ефективно от променливотоковите, които се използват в момента. Ето защо постояннотоковите линии се считат за необходим елемент на енергопреносната мрежа, ако към нея се включат голямо количество ВЕИ генериращи мощности с индустриални мащаби – напр. големи слънчеви централи в пустинята или вятърни ферми в морето, поради значително по-ниската цена на преноса с тях.

„Постояннотоковите мрежи ще позволят съвместното използване на инфраструктурни ресурси като далекопроводи и трансформаторни станции, които са надеждни и то по един икономически изгоден начин с минимални загуби. Новите хибридни постоянно токови прекъсвачи на ABB могат да блокират и прекъсват постоянен ток от хиляди ампери и няколкостотин хиляди волта, което е еквивалентно на консумираното електричество от 1 милион европейци.“

Следващата стъпка е да се тестват новите постояннотокови прекъсвачи на ABB в пилотни инсталации.

Малко история:

Използването на променлив ток е разработено и промотирано от Никола Тесла и Westinghouse и се налага в началото на 20-ти век в т.нар. „Война на токовете“ (“War of the Currents”) над използването на постоянен ток, което е промотирано и спонсорирано от Томас Едисон и General Electric. Променливият ток оттогава доминира в електропроводите, електрическите мрежи и сградните инсталации.

Много устройства обаче все още работят с постоянен ток – батериите; соларните панели и вятърните турбини генерират постоянен ток; при консуматорите постоянен ток използват компютрите, клетъчните телефони, светодиодните осветителни тела. Всеки от тези уреди използва трансформатор, който преобразува променливия ток в постоянен.

Според ABB много по-икономично би било да се използва една трансформаторна станция на входа на сградата, а след това всички уреди да ползват постоянен ток вътре в нея. Това би намалило загубите при преобразуване с 10-20%. С още толкова могат да се намалят загубите, ако преобразуването става на ниво квартал, а с още доста ако се пренася и използва само постоянен ток.

Но от компанията признават, че пълната подмяна на съществуващата електропреносна мрежа е непрактично решение, но е възможно да се използва захранване с постоянен ток на новоизграждани жилищни зони, както и при електрификация на селища, които досега не са били свързани с мрежата. Захранване с постоянен ток ще бъде много удачно решение за потребителите на ток от соларни или вятърни централи, тъй като ще се намалят загубите при двукратното преобразуване на тока от тях.

Илюстрация: ThinkGeek Design

По материали от: Clean Technica

Отразявайки изборите в Съединените щати, българските медии не забелязаха някои много важни постижения на пряката демокрация там – гражданите се произнесоха на местни референдуми по важни за техните общности въпроси и на четири такива местни референдума извоюваха забрана за фракинга на тяхна територия. Това се случи в Longmont, Colorado, Ferguson Township, Centre County Pennsylvania ,Broadview Heights и Mansfield, Ohio!

В Longmont забраната на фракинга и съхранението на отпадни материали от спорната технология в границите на града (Ballot Question 300) беше подкрепена с 59% от гласовете на избирателите.

Това което се случи в това градче в Колорадо е наистина забележително, като се има предвид, че big frackers са похарчили $507,500 за да бомбардират персонално всеки дом и всеки жител на града с листовки и флайери, агитиращи за фракинга. Но в изборния ден хората послушаха своя здрав разум а не шума на парите, изсипани от Big Oil and Gas.

Избирателите във Ferguson Township, Centre County Pennsylvania, приеха Community Bill of Rights, с което се гарантира правото им на чист въздух, чиста вода, устойчиво енергийно бъдеще, защита на домовете, правото на защита на местните екосистеми и правото на самоуправление по важни въпроси. За да бъдат защитени тези права, се забранява хидрофракинга и подобни дейности на територията на общността.

Съвсем същото се случи и в Ohio: избирателите в Broadview Heights бяха безпрецедентно активни пред урните, за да подкрепят приемането на Community Bill of Rights, с което се забранява на газовите и петролните компании да извършват нови сондажи и всякакви подобни дейности в района на техния град. Подобни поправки към местните разпоредби (Charter Amendment) бяха приети и в Mansfield, Ohio, подкрепени от 62% от гласувалите, срещуу 37% против. Те одобриха добавянето на Community Bill of Rights към City Charter, с което се забранява фракинга без специално писмено разрешение от местните власти.

Гражданите не са политици – те не могат да бъдат лесно купени. Въпросът е дали политическите лидери през следващите години ще се вслушат в гласовете на хората, или ще слушат само щедрите донори на предизборните си кампании.

По материали от: stuarthsmith

„Абсурдно е, че при растящи цени на електроенергията Канадската провинция Онтарио се принуждава да изнася свръхпроизводството си на ток към съседния щат Ню Йорк, като му плаща, че го приема! Това излиза по-евтино отколкото да спре или намали работата на ядрените си централи. Защо плащаме на Ню Йорк да вземе електричеството ни?“

Статия от Jack Gibbons, Why are we paying N.Y. to take our electricity? Toronto Star August 6, 2012

„Ако сте електрическа компания, действаща в щата Ню Йорк, през последната година сте получили десетки парични преводи от провинция Онтарио за това, че взимате ток от нея.
От друга страна, ако сте жител на Онтарио, прогнозата е, че сметката ви за ток ще расте и расте. Какво се случва тук?
Просто казано, оказва се, че Онтарио разполага с огромен и неповратлив излишък от произведена енергия по две противоположни причини: добра – повишена ефективност в потреблението и лоша – прекомерни инвестиции в ядрени мощности.

Всъщност по-евтино е да се плати на съседите да вземат нашия ток отколкото да се намали производственото темпо на бавно реагиращите ядрени реактори. Според проучване на Независимия електро-системен оператор IESO (Independent Electricity System Operator, б. пр.) свръхпроизведената енергия за следващата 2013 година ще нарастне до степен че цялостният капацитет за производство ще надвиши потреблението с цели 56%.

Като следствие реалната пазарна цена на електроенергията е вече паднала до малко над 2 канадски цента за киловатчас. Но жителите на провинцията се охлаждат денонощно, борейки се с особено горещото тазгодишно лято или отопляват домовете си през студовете, така че в крайна сметка плащат много над 2 цента (от 6.5 до 11.7 цента в зависимост от часа, б. пр.). Причината е, че правителството въведе т.н. „глобално регулиране на цената” за изравняване на разликата между пазарната цена на ел. енергията и реалната стойност на производството и. Скритият „злосторник” тук е ядрената индустрия, която изяжда около 45% от платеното от потребителите „глобално” допълнение към цената.

Може би да имаме голям излишък на енергия звучи добре, но от голямо значение е какъв е неговият произход и вид. Тъй като почти цялото свръхпроизводство идва от ядрените централи и ще продължи да се увеличава след оптимизацията и скъпоструващите ремонти в АЕЦ „Брюс”, (Bruce Nuclear Plant, б. пр.) държавата е задръстена с количества енергия от извънредно негъвкав тип. Според IESO всеки реактор след спиране трябва да остане изключен от мрежата между 48 и 96 часа (в зависимост от вида му). Така че за всеки ядрен оператор самото посягане към спирачния бутон „off” е невъзможен и абсурден сценарий, който трябва да се избягва на всяка цена. Еднакво трудно е и да се намали силата на реактора. За сравнение една вятърна турбина може да бъде изключена за секунди, еднакво лесно е и за газова централа да реагира на сигнали от потреблението или пазара.

Радостно е, че свръхпроизводството предлага и няколко възможности за сваляне на цената на енергията. Първата е да приключим със започналото затваряне на нечистото производство от въглищните централи на провинцията. След като със сигурност токът от тях не ни е нужен, за какво да плащаме $367 милиона годишно на Ontario Power Generation (енергийният регулатор, б. пр.) само за лукса да ги държим в резерв за случай че изведнаж нуждата от енергия ни се удвои (равносилно на дългоочакваното откриване на живот на Марс). Ето спестяване от 2 процента в сметката ни за ток.

АЕЦ Пикеринг (the Pickering “A” Nuclear Station) междувременно стана носител на съмнителната „слава” на рекордно по себестойност ядрено производство в цяла Северна Америка. Тази остаряваща, уязвима за аварии централа е двойна заплаха – за финансите и за сигурността на населението. Извеждането и от нейната мъчителна борба с работата би било най-благородният жест към онтарийския потребител и данъкоплатец. Затварянето на АЕЦ Пикеринг ще свали цената на електричеството с още 5 процента.

Но, ще запитате, какво ще стане ако икономиката ненадейно „превключи” на висока скорост? Няма ли да ни трябват тези мощности? Всички експерти отговарят с „не”. От 2005 г. насам потреблението на ел. енергия в Онтарио е спаднало с 10%. Причините са в широк диапазон – от текущите подобрения в ефикасното потребление (оборудване, уреди, осветление) до намаляване на дела на тежката индустрия в Онтарио (по всичко изглежда необратима тенденция).

Като се започне с North American Electric Reliability Corporation (Корпорация за Североамериканска електрическа надеждност, б. пр), отговорна за континенталната мрежа и се завърши с Association of Мajor Power Consumers in Ontario (Асоциацията на главните потребители на енегия в Онтарио, б. пр.) всички са единодушни, че потреблението ще се задържи на сегашните нива или ще спада за следващите най-малко 8 години.

Това ни насочва към най-важната измежду всички възможности за намаляване на цената на електроенергията: Понастоящем правителството на Онтарио все още има намерение да вложи десетки милиарди в нови ядрени мощности. Замразяването на този план с фокус в миналото би произвел драматичен ефект за намаляване на цените в бъдещето, замествайки го с опции с повече сигурност и взаимозаменяемост като например увеличен дял на високоефективните централи, съчетаващи топлоелектрически и енергопроизводителни функции, като пренос на по-евтина енергия от ВЕЦ-овете на Квебек, както и повишаване на ефективността и разумното използване. В това последното нашето общество има да извърви дълъг път, за да стигне конкурентите си.

Да си припомним, че всеки ядрен проект на Онтарио в миналото е завършвал със солидно завишаване на първоначалния му бюджет и ще се уверим, че двойното залагане на ядрената карта ще доведе нашите сметки за електричество да ударят в тавана.

Авторът Джак Гибонс е председател на Ontario Clean Air Association ( Сдружение за чист въздух на Онтарио, б. пр.).
Превод: Васко Попвасилев (Онтарио)

image via eVolo

В Хамбург, Германия,  започва строителство на енергийно неутрална къща – наречена BIQ, която ще използва микроводорасли за производство на необходимата и енергия. Според информация от Evolo този проект ще бъде първият реален тест за нова фасадна система, която използва микроводораслите едновременно като източник на енергия и на засенчване за сградата. Проектът трябва да бъде завършен през 2013 г., когато Хамбург ще бъде домакин на International Building Exhibition (IBA) и една от демонстрираните строителни новости на изложението ще бъде именно Био-адаптивната фасада.

Адаптирането на фасадата използва свойството на зелените микроводорасли да се развиват активно при ярка светлина, като по този начин я предпазва от изключителна яркост и прегряване. Като се размножават активно, микроводораслите блокират директната слънчева светлина, като я трансформират в мека, зелена, дифузна светлина.

Самите водоросли след това ще се отделят в специален биореактор, чрез който ще се получава енергия. Ще се използва и затоплената от слънцето вода във фасадните панели за добив на електроенергия.

По този начин фотосинтезата ще осигурява динамичен отговор на сградата спрямо количеството слънчево греене и едновременно с това чиста енергия. Фасадните компоненти за BIQ house ще бъдат произведени от немската компания Colt International, на базата на разработената концепция и дизайн на биореакторите от водещата международна дизайнерска компания Arup, съвместно с немската SSC Strategic Science Consult. Самата BIQ house е проектирана за изложението IBA от австрийската компания Splitterwerk Architects, базирана в Грац.

image via eVolo

Този проект е супер „зелен“ и супер иновативен дори за Германия, която вече покрива 10% от енергийните си нужното и електричество със соларна енергия. Проектът ще спомогне за разработването на стандартите за нискоенергийни пасивни къщи.

„Използването на биохимични процеси за осигуряване на адаптивно засенчване е наистина иновативно и устойчиво решение – казва Jan Wurm, лидер на изследователския екип нна Arup Europe – страхотно е да видим как работи в реални условия. Освен че генерира чиста енергия и осигурява сянка в слънчеви дни, адаптивната фасада е визуално атрактивна и ще даде нови възможности на архитектите и собствениците на сгради.“

BIQ house трябва да бъде завършена през март 2013 г., когато учените, инженерите и строителите, които ще посетят International Building Exhibition в Хамбург, ще имат възможност да видят с очите си това зелено „чудо“, както и системите, които стоят зад него.

По материали от: sustainablecitiescollective.com

Най-добрият катализатор за водородните горивни клетки e платината, но тя има най-малко два основни недостатъка: скъпа е и деградира с течение на времето. Химиците от университета Brown са създали евтин катализатор с по-дълъг живот, като използват графен, кобалт и кобалтов окис – това е най-добрият неплатинов катализатор до момента. Докладът е публикуван в международното издание на Angewandte Chemie.

Shouheng Sun от Brown University и неговите студенти са създали графенов лист, покрит с наночастици от кобалт и кобалтов окис, който катализира редукцията на кислорода по същия начин като платината, но в същото време може да се използва много по-дълго време.

Редукцията на кислорода се извършва на катода на водородната горивна клетка. Кислородът действа като електронна „фуния“, като „изсмуква“ електроните от водородното гориво. Реакцията изисква катализатор и досега най-подходящият беше платината. Поради високата и цена водородните горивни клетки не можеха да се наложат за масова употреба, а се използват само в някои специални случаи.

Новият графеново-кобалтов материал е най-обещаващият кандидат до момента за заместител на платината. Той е първият, който не е направен от благороден метал, но същевременно има същите свойства.
Лабораторните тестове показват, че новият катализатор е малко по-бавен при стартиране на процеса на редукция на кислорода, но след като вече реакцията е започнала, новият материал е по-бърз от платината.

Кобалтът е често срещащ се метал, а цената му е пъти по-ниска от тази на платината. Графенът е въглероден лист с дебелина от 1 атом, като въглеродните атоми са подредени в решетка с формата на пчелна пита. Той е обект на активни разработки в последните години заради своята здравина, електрични свойства и каталитичен потенциал.

Sun и неговият екип използват метод на самоасемблиране, който им дава повече контрол върху характеристиките на материала. Първо, те дисперсират кобалтови наночастици и графен в различни разтвори. След това двата разтвора се смесват и се обработват със звукови вълни, за да се гарантира равномерно и пълно смесване. При това наночастиците се прикрепват равномерно към графена, като образуват един единствен слой, с което се гарантира използването на максималния потенциал на всяка частица в реакцията.

След това материала се извлича от разтвора чрез центрофугиране и се изсушава. Когато се изложи на действието на въздуха, атомите кобалт във въшния слой на наночастиците се окисляват и образуват „черупка“ от кобалтов окис, който предпазва кобалтовата сърцевина.

Дебелината на обвивката от кобалтов оксид може да бъде контролирана, като се прилага нагряване до 70 градуса по Целзий за различно време. Колгото по-дълът е периодът на нагряване, толкова по-голяма е дебелината на обвивката от кобалтов оксид. Експериментите са показали, че оптимална дебелина на обвивката от гледна точка на каталитичните свойства е 1 нанометър.

Според Sun разработването на подходящи неплатинови катализатори за горивните клетки е начинът те да излезат от лабораториите и да се използват широко като източник на енергия. За техния обещаващ материал обаче са нужни още изследвания в лабораторни условия, преди да е готов за практическо използване.

По материали от: news.brown.edu

Philips показа първата в света безжична персонална светодиодна система за осветление, която може да се закупи директно чрез магазините на Apple. Комплектът на Philips съдържа три светодиодни крушки, които могат да се монтират във всяка стандартна фасунка и модул за връзка със съществуващите безжични рутери.

Клиентите ще могат да контролират осветлението чрез всеки iOS или Android смартфон, след като си свалят съответното софтуерно приложение, което им позволява да персонализират цвета и интензитета на светлината, както и да задават режим на работа.

“Системата hue на Philips задава нови правила на играта. Точно както с телевизорите и телефоните, и с осветлението вече ще имаме напълно различен стил на използване – казва Bruno Biasiotta, CEO на Philips Lighting North America – Във Philips продължаваме да предефинираме изкуството на възможното и да изместваме границите, не само като предлагаме невероятно качество на осветлението, но и чрез неговото дигитализиране даваме възможност за интегрирането му по един нов начин за подобряване качеството на живота.“

С помощта на Philips hue никога повече няма да се чудите каква крушка да си купите, тъй като тя предлага от бяло до топло жълто, като в белия спектър предлага същия цвят като на лампите с нажежаема жичка. Освен това имате на разположение 16 милиона цвята по избор; може да настроите системата за деликатно събуждане или за спокойно заспиване вечер; от едно електронно устройство могат да бъдат контролирани индивидуално до 50 hue-лампи; пестите енергия, тъй като консумацията е едва 8,5 вата на лампа.

Другата новина, свързана със светодиодното осветление, са положителните отзиви от изследване сред представители на 100 американски града, които използват светодиодно улично осветление. 95% от анкетираните са изразили удовлетворение от неговото използване. Спестяванията са средно 60% от разходите за енергия и поддръжка, и дори повече, когато се използват сензори за включване при движение. Без съмнение икономичността има принос за положителните отзиви.

45% от светодиодните улични осветителни системи в тези градове са инсталирани по проекти на Американския фонд за възстановяване и развитие, чието финансиране обаче е към края си. Добрата новина е, че светодиодното осветление вече се приближава като цена до традиционното, като се очаква да бъде конкурентоспособно в рамките на следващите няколко години.

По материали от: cleantechnica

Санди, разрушителната буря, която връхлетя източното крайбрежие на САЩ и Карибите, напомни отново, че вятърът и слънцето са безопасни източници на енергия, нещо, което сме склонни да подценяваме преди природните катаклизми да блокират традиционните енергийни мрежи.
За разлика от въглищните и газовите централи те не се нуждаят от логистично осигуряване на горива. И няма опасност от радиационно замърсяване като във Фукушима Даичи след земетресението, последвано от цунами миналата година в Япония.

Слънчевите и вятърните инсталации не бяха предмет на публични притеснения през изтеклата седмица, за разлика от ТЕЦ-овете и ядрените централи – три от тях – в New Jersey и New York – бяха изключени. Мирисът на природен газ в наводнените райони привличаше вниманието на тези, които осъзнаваха опасността.

Тук се откроява голямата разлика между алтернативната/възобновяемата енергия и конвенционалната – вятърът и слънцето се впрягат в прости системи, които са предразположени да създават много по-малко проблеми.

Прост дизайн, просто опериране

„На първо място, вятърните и слънчевите централи не се нуждаят от външен източник на енергия за своята работа или за охлаждане на реакторите – изтъква John Kourtoff, президент и CEO на базираната в Торонто компания Trillium Power Wind – Централите не се нуждаят от газ, петрол или въглища, които да бъдат добити от земните недра, преработени, пренесени/транспортирани за използване за добив на енергия.“

„На второ място те имитират природата в своя дизайн, така че са по-устойчиви и устояват на природни бедствия по-добре.“ – добавя Kourtoff. Той припомня още, че миналата година в опустошената от цунами Япония офшорните вятърни централи не понесоха щети.

„Ако загубите една перка на вятърна турбина, това не блокира цялата вятърна централа. Точно както цветето няма да загине, ако бъде откъснато едно листенце от него. Но за сложни индустриални системи като ТЕЦ и АЕЦ излизането от строя на минимална част от системата налага да бъде спряно цялото съоръжение.“

“Ако мълния удари един панел в соларната централа, той излиза от строя, но не и цялата централа. Защото соларната централа работи на клетъчен модел. Дори една клетка да е непродуктивна, останалите клетки продължават да оперират.“

Kourtoff нарича ядрените и топлоцентралите технологии от индустриалната ера, докато последните вятърни и соларни системи – “Renewables 2.0”, тъй като техният дизайн е станал по-опростен, с по-малък брой движещи се части и по-голяма ефективност.

“Защо хората купуват продуктите на Apple? Заради простотата на техния дизайн. Хората намират красота в простотата, в природата. Нима сте чули някой да казва: „Виж каква красива ядрена централа?“ Но отражението на грациозно въртящите се перки на вятърна турбина във водата изглежда толкова красиво!“ – смята още Kourtoff.

Простотата означава практичност

“Когато говорим за възобновими енергийни технологии, те със сигурност спомагат за възстановяване на мрежата след природни бедствия като урагана Санди.“ – казва Carol Murphy, изпълнителен директор на Alliance for Clean Energy – New York. “За ядрените централи са необходими седмици, дори месеци, за да започнат отново да подават електричество към мрежата. Вятърните и слънчевите мощности възстановяват своята работа много по-бързо.“

Как ВЕИ-централите понесоха бурята?

По предварителни оценки, ВЕИ-инсталациите са понесли изключително добре урагана Санди. ISO New England досега няма получени доклади за щети на вятърни или соларни централи. Iberdrola Renewables, която има вятърни централи в Massachusetts, New Hampshire, New York и Pennsylvania, докладва за незначителни проблеми.

“Ние наблюдавахме ситуацията и изключихме централите като предпазна мярка за оборудването. Инспекциите след преминаване на бурята показват минимални щети. Ние сме изключително доволни от нашите екипи и състоянието на централите при това изключително бедствие.“ – казва Jan Johnson, директор по комуникациите на Iberdrola Renewables.

Long Island понесе най-тежките щети, като повечето от 1,1 милиона абонати останаха без електрозахранване. В същото време 32-мегаватовата фотоволтаична централа тук се представи доста добре. Нищо катастрофално не се е случило според Matt Hartwig, говорител на BP Alternative Energy, оператор на централата.

New York, Connecticut и други райони, които бяха ударени лошо от урагана Санди, са на различен етап от разработване на техните дългосрочни енергийни планове. Предстои да се разбере дали уроците от Санди и представянето на ВЕИ-инсталациите ще дадат своето отражение при публичното им обсъждане.

По материали от: renewableenergyworld

Премиерът на Шотландия Alex Salmond само преди дни обяви, че новата цел на страната е до 2015 година 50% от електричеството да бъде добивано от възобновяеми източници. Шотландия вече надмина своята цел от 31% електричество от ВЕИ за 2011 година с около 4%. „Когато станах министър-председател през 2007 г. аз наследих цел Шотландия да добива 50% от своята електроенергия от ВЕИ до 2020 г. Сега ние вече знаем, че можем да постигнем много повече от това и много по-бързо.“- казва той.

По думите на премиера възобновяемата енергетика представлява „огромна икономическа възможност“. Поставянето на нова цел за развитието и означава нарастване на броя на зелените работни места, които сега са над 11 000, особено след като през миналата година се наблюдава бум на инвестиции във възобновяеми проекти на стойност 2,3 милиарда паунда.

Шотландия смята да постигне тази нова по-амибициозна цел чрез изграждане на офшорни вятърни централи, проекти за добив на енергия от приливите и морските вълни. Страната също така планира да намали емисиите на парникови газове с 42% до 2020 г.

И в Германия развитието на енергетиката от възобновяеми източници надминава прогнозите на правителството. Според висш държавен служител в рамките на следващите 10 години делът на електричеството, добивано от ВЕИ в страната ще нараства по-бързо от предвиденото и ще достигне 50%.

Настоящият бум на нови вятърни, соларни и други ВЕИ инсталации ще доведе до надвишаване на националната цел на Германия за 35% ВЕИ електричество до 2022 г. Това заяви Stephan Kohler, който оглавява правителствената агенция, която контролира националната електропреносна мрежа. „Мисля, че 50% до 2022 г. е реалистична величина – казва той още – До този момент ние ще съумеем да интергираме възобновяемите инсталации в националната електропреносна мрежа.“

По материали от: businessweek и Clean Technica

Във времето на непрекъснати технически иновации, вероятно не отдавате особено значение на това дали телевизори с един и същ размер и от един тип биха консумирали еднакво количество енергия. А би трябвало. Най-икономичните – LED-телевизорите – консумират средно около 20-25% по-малко електроенергия в сравнение с LCD и плазмените телевизори. Но това съвсем не разкрива пълната картина – ако вземем средния размер телевизор, продаван през 2012 (в САЩ) – 37-инча – се появява разлика от 400% в ефективността на най-икономичния и най-неикономичния модел с този размер. Само в Съединените щати се продават приблизително 40 милиона нови телевизора годишно. Това означава потенциални спестявания в размер на 11,2 милиарда киловатчаса електроенергия или 1,34 милиарда долара по-малко разходи годишно, ако бъдат избирани най-икономичните модели.

11.2 милиарда киловатчаса се равнява на потреблението на 996 454 американски домакинства (като се вземе средната консумация). Или ако използваме друго сравнение – да бъде спестена толкова електроенергия, означава да бъдат изключени напълно от мрежата Бостън и Сан Франциско. За да илюстрираме спестените въглеродни емисии, пък можем да сравним тази икономия със спирането на 1,5 милиона автомобила.

Ето защо Enervee създават рейтингова скала Enervee Score – от 0 до 100 (най-икономичен модел) за сравняване на енергийната ефективност на различните модели и марки телевизори спрямо различния размер на екраните им. Това означава, че когато потребителят избира нов телевизор, той може да направи преценка как да спести разходи от сметки при използването на уреда, без да прави жертви по отношение на размера или други характеристики.

На сайта на Enervee има калкулатор, с чиято помощ всеки може да сравни колко икономичен е неговият телевизор – “Score my TV” за телевизори, произведени след 1990 г. спрямо средните показатели на телевизорите, които се продават в момента на пазара.

За сега има разработена рейтингова скала само за телевизори, но компанията планира до края на годината да разработи такива за още 20 от най-използваните електронни устройства и електроуреди. Подмяната на неикономичните модели може да доведе до спестявания в размер на милиарди долари (а защо не и левове?).  Например при хладилниците разходите за 5 години са средно 300$, но за някои модели достигат 1800.

А ето и илюстрация какво означава рейтинговата скала и как тя отразява разходите, произтичащи от ползването на даден продукт според неговия Enervee-рейтинг: според времето на използване и цената на електричеството разходите, които генерира един и същ телевизор за 5 годишен период:
8 часа на ден,Maui (вторият по големина остров на Хаваите) – 2 350 $,
3 часа на ден, Tacoma, щата Вашингтон – 160 $.

По материали от: Clean Technica

Използвайки данни от Environmental Performance Index на Yale University, Direct Blinds са създали интерактивна карта на енергийните стандарти за 19 страни от Г-20, както и за 10-те държави „отличници“ в света. Картата предлага информация по два показателя: дял на възобновимата енергия и въглеродните емисии.




Infographic by directblinds.co.uk

Можете да намерите интерактивната карта в пълен размер на Direct Blinds
А ние научихме тази новина от: Clean Technica

Бъдещето на ядрената/атомна енергетика става все по-мрачно и безперспективно. В Съединетите щати електроенергийният оператор Dominion Resources обяви вчера, че затваря по икономически причини своята ядрена централа Kewaunee в Wisconsin през 2013 година. Причината за това решение са ниските цени на електроенергията в резултат на слабото потребление в Средния Запад на САЩ, както и липсата на пазари.
Ядрената централа Kewaunee разполага с един реактор с мощност от 556 MW и е започнала работа през 1974 година. През 2011 г. Nuclear Regulatory Commission (ядреният регулатор на Съединените щати) удължи лиценза на централата за още 20 години – до 2033 г.

Значителното нарастване на дела на природния газ на енергийния пазар в САЩ доведе до историческо понижаване на цените в електроенергийния сектор. Решението за затварянето на централата Kewaunee е показателно за ниската конкурентност на ядрения сектор в Средния Запад. Това е първото решение за затваряне на ядрена централа поради дългосрочното понижаване на цените и намалялото търсене на електроенергия.

Само преди дни в Литва хората казаха категоричено „НЕ“ на изграждането на нова ядрена централа на референдум и се присъединиха към далновидните германци, швейцарци, италианци, австрийци и гражданите на Квебек!

Ами това е – започна се…Ядрената енергетика се запъти натам където и е мястото – в историята!

В същото време българските политици си играят с нервите и бъдещето ни, обсъждайки фундаментален въпрос като атомна ли е ядрената енергетика или обратно. Скудоумните и сервилни медии, удобно за енергийната мафия, се опитват да оставят дебата по темата на това ниво. В никакъв случай не можем да очакваме от тях задълбочен разговор по същество, още по-малко актуална информация.

По материали от: fitchratings

Izhar Gafni е създалтел на индустриални машини за белене на нарове и за зашиване на обувки, които са носители на награди за индустриален дизайн. Но същевременно той е вело-ентусиаст и е проектирал множество карбонови изделия. Един ден чува за някой, който е направил картонено кану. Идеята се промъква дълбоко в съзнанието му и накрая неизбежно го довежда до създаването на картонен велосипед, наречен от него Alfa. Велосипедът може да издържи колоездачи с тегло до 220 кг. Той е изцяло рециклируем и изключително лек, като в същото време рамката му е по-здрава от такава, направена с карбонови влакна.

Alfa тежи малко повече от 9 кг., но може да издържи колоездачи с тегло 24 пъти по-голямо от собственото си. Велосипедът е снабден с верига и педали. Но може би най-хубавото е, че велосипедът е проектиран така, че да се произвежда промишлено на цена от 9 до 12 долара на бройка и само 5 долара за детския вариант. Това го прави не само най-екологичният велосипед, който можем да си представим, но и най-евтиният.

Но както ще се убедите от видеото, процесът на създаване на велосипеда е бил продължителен и труден. Много инженери убеждавали Gafni, че идеята му е неизпълнима. Но той бил убеден, че ако хартията се третира по подходящия начин, тя може да бъде невероятно здрава. Както при изработването на оригами или опитите да скъсате телефонен указател, обяснява той: „Ако прегънете листа веднъж, здравината не се увеличава само два пъти, а три пъти.“

Проектирането и изработването на крайния вариант е отнело 3 години. През първите две авторът експериментирал с качествата на хартията, което му донесло няколко патента. Последната година била необходима да се превърне прототипът, напомнящ кантонена кутия на колела, в нещо, което прилича на напълно нормален велосипед.

В момента Gafni работи с компания за набиране на финансиране за започване на производство на велосипеди за възрастни и за деца. И ако успее, както и ако велосипедите оправдаят очакванията, Alfa може да се превърне в революция в транспорта.

Велосипедите са сред най-ефикасните транспортни средства на планетата, като трансформират 99% от енергията на колоездача в движение, което 5 пъти по-бързо от ходенето. Представете си какво означава това за развиващите се държави, таъй като Alfa може да се движи и по черни пътища, или ако се снабди с маломощен мотор за удължаване на пробега.Или пък какво означава за децата в едно училище, на които могат да се предоставят велосипеди на цената на няколко билетчета за ученическия автобус.


По материали от: fastcodesign

Вятърната енергетика е млада индустрия и има възможности за подобряване на дизайна на вятърните турбини, за да навлезе по-широко, особено в градски условия. От гледна точка на еколозите, дизайнерите и предприемачите могат да положат още усилия за намаляване на ефекта на вятърните турбини на околната среда. Например птиците могат да бъдат наранени от движещите се перки. А естетичните изисквания за вписване в градския пейзаж определено са много по-големи, за разлика от морския бряг, пустинята или слабо населените селски райони.

Една млада компания счита, че е намерила отговор на тези два въпроса и предлага нов дизайн, наречен от тях Windstrument. Те обявяват своя продукт за „напълно достъпна вятърна енергийна система, която е тиха, мощна, безопасна за птиците и може да се скалира.“

Особено последната характеристика е доста интригуваща. Дизайнът е компактен и приятен за окото и може да се впише чудесно в градска среда за малки по мащаб инсталации. Домовете или някои малки бизнеси имат малки енергийни нужди, така че една турбина, монтирана на покрива или в градината би била напълно достатъчна. Но за нуждите на един цял квартал или голям индустриален потребител например, върху пилона могат да се поставят голям брой турбини. Получената конфигурация е наречена “Windorchard” от своите създатели.

Формата на перките е т.нар. конични „helicoid“-и, вдъхновени от дизайна на издути корабни платна и способни да запазват своята функционалност и при най-яростни ветрове. Освен това те разпръскват въздуха по такъв начин, че не увличат птиците и не представляват опасност за тях. При почти две годишни тестове в местности, обитавани от множество пернати обитатели, не е била наранена нито една птица.

За момента най-големият проблем за компанията изглежда увеличаването на производството. Месечният капацитет е само няколко хиляди турбини. Целта им е да увеличат това количество четирикратно в рамките на следващата година.

По материали от: fastcoexist

Когато Съединените щати игнорират предупрежденията на собствените си учени и изследователи и разрешават използването на генно-модифицирани храни да навлезат в хранителната верига и околната среда, те правят безпрецедентен залог със здравето на всички настоящщи и бъдещи поколения чрез една технология в ембрионален стадий. Две десетилетия по-късно лекарите и учените наблюдават една ужасяваща тенденция. Всички сериозни здравословни проблеми при лабораторните животни, добитъка и домашните любимци, които са хранени с ГМО-храни сега застрашително се увеличават сред населението на страната. И когато ГМО-храните се премахнат от тяхната диета, здравето им значително се подобрява.

Въпреки че са правени опити за увеличаване на хранителната полза и продуктивността на различни стопански култури, двете основни характеристики, които са добавени в ГМО-културите до днес са резистентност към хербициди и способност да генерират собствени токсини, които убиват вредителите. Тези резултати не представляват никаква полза за здравето, а дават само икономически предимства.

Филмът представя убедителни доказателства за катастрофално влошаващото се здраве на американците и особено на децата и предлага решения как да предпазим себе си и нашето бъдеще.

Повече информация за ГМО-културите можете да намерите на:
responsibletechnology.org/gmo-education – найй-изчерпателният източник на информация по темата в мрежата.

Siemens Energy са сключили договор за доставка и изграждане на още една вятърна централа в Турция. Тя ще включва 22 вятърни турбини и ще бъде изградена в Балабанли до град Текирдаг в европейската част на страната. Това е четвъртият договор на Siemens в Турция, който ще осигури изграждането на 50 мегаватов вятърен парк, достатъчен за захранването с чиста електроенергия на 43 000 турски домакинства.

“Турският вятърен пазар е привлекателен за компанията Siemens и ние очакваме да расте в бъдеще“ – казва Felix Ferlemann, CEO на Wind Power Division на Siemens Energy. “Четвъртата поръчка за вятърни мощности от Турция показва, че нашата компания е конкурентна не само в офшорния сектор, но сме много успешни и при изграждане на вятърни паркове на сушата.“

Siemens ще осигури 22 вятърни турбини, всяка с капацитет от 2.3 мегавата и ротор с размери 108 метра. Siemens ще осигури също така и дългосрочно поддържане и удължен гаранционен период за основните компоненти за целия срок на договора.

По материали от: Clean Technica
На снимката: Вятърни турбини на турския остров Bozcaada

Много интересен метод за съхранение на излишната енергия от ВЕИ-инсталациите се базира на използването на супер охладен въздух, който се съхранява докато енергията стане необходима. Системата се разработва от британската компания Highview Power, която изгражда пилотен проект недалеч от топлоелектрическа централа край Slough.

Системата охлажда въздуха до криогенни температури около -129 градуса по C) и го съхранява в контейнери. Когато е необходима допълнителна енергия, втечненият въздух се изпарява и се използва за задвижване на турбини, при което се генерира електричество. Това е сходно с паровите турбини, които също разчитат на смяна на агрегатното състояние на водата от течност в газ. Системите могат да се комбинират с производство на топлина и така да се повиши ефективността на цялата инсталация.

Настоящият пилотен проект със замразен въздух не достига ефективността на обичайните системи за съхранение на енергия (средно 70-80% и повече). Но инженерите, които ряботят по проекта вярват че могат да подобрят системата и да достигнат подобни стойности на ефективността, когато системата се скалира.

Едно малко допълнително предимство на този метод е необходимостта за филтриране на въздуха от сажди и други дребни прахови частици преди да бъде замразен, така че освен да съхранява енергия, замразеният въздух подобрява качеството на въздуха в околността на системата след размразяването си и освобождаването обратно в атмосферата.

По материали от: ecogeek

Строителният бум се превърна в запазена марка за България през годините на прехода. За съжаление, в значителната си част той се състои от абсурдни правни и архитектурни приумици, на пръв поглед невъзможни за реализация и понякога направо опасни начинания, припомнят от „За да остане природа в България“ – Коалиция от неправителствени организации и граждански групи. До този момент практически хората нямаха право да се противопоставят на незаконната постройка, замърсяващата фабрика, шумната дискотека или опасния трафопост, които застрашаваха здравето, а често и живота им.

От средата на октомври 2012 г. обаче ситуацията се променя: всеки гражданин ще може да обжалва строително разрешение или подробен или общ устройствен план, който го ощетява, дори без да е непосредствен съсед.

Коалиция „За да остане природа в България” заведе дело в Комитета за прилагане на Орхуската конвенция на ООН заради ограничения достъп до правосъдие при обжалването на общи и подробни устройствени планове и разрешителни за строеж, одобрени по Закона за устройство на територията (ЗУТ).Благодарение на усилията на „За да остане природа в България“ управляващите следва да приведат националното законодателство и особено Закона за устройство на територията в унисон с международните стандарти за достъп до правосъдие. Така ще се даде възможност на гражданското общество да контролира всеки опит на уязвимите за корупция общински администрации да позволяват застрояване в нарушение на обществения интерес.

Промяната стана възможна с Решение на Комитета по Орхуската конвенция, което обяви основни текстове на Закона за устройство на територията (ЗУТ) за накърняващи гражданското участие в тези процеси.

В съвсем близкото бъдеще този факт ще се превърне в повратна точка за развитието на урбанистиката, териториално-устройственото планиране и въобще строителния бизнес в България.

Така България се присъедини към отбора на цивилизованите държави, където развитието на градската среда и обликът на ландшафта се прави след широки обществени обсъждания, консенсусни решения и в полза на гражданите. Защото досега българското законодателство беше единственото в Европа, което изрично забранява всякакъв достъп до информация за готвени устройствени планове (ПУП и ОУП) и инвестиционни проекти, които чакат строително разрешение, както и тяхното обжалване.

Историята

В тотално противоречие с правото да живеят в екологосъобразна и безопасна среда досега българските граждани нямаха пълноценна възможност да реагират на строителни нарушения.

Причината е, че Законът за устройство на територията (ЗУТ) съдържа силни ограничения по отношение на обжалваемостта на разрешенията за строеж, които се простират само до съсобственици и някои съседи. Това създава условия за корупция, защото оставя изхода от подобни решения изцяло в ръцете на две потенциално заинтересовани страни: общините и инвеститорите.

През годините, тази порочна практика доведе до редица строителни безумия, като строителство в защитените територии и реализация на опасни за хората проекти като например лифтът за Седемте рилски езера в Национален парк Рила, който е построен върху свлачище.

Абсурдната процедура по отношение на безконтролното издаване на строителни разрешения е един от катализаторите на срива в цените на недвижимите имоти и спукването на имотния и строителния балон, който по своите мащаби са сред най-големите в Европа.

Тъй като липсата на възможност за обжалване на подобни казуси е в нарушение на правата на гражданите, през 2011 г. коалицията от природозащитни организации „За да остане природа в България” се обърна към Комитета на Орхуската конвенция – най-влиятелната институция за защита на гражданските права в областта на екологията. Целта на коалицията беше да се даде възможност на гражданите да заемат активна и пълноценна позиция по отношение на качеството на живот и безопасността им.

Заради драстичните нарушения в българското строителство, Орхуската конвенция зае изключително категорично решение, което има европейска значимост. Именно то ще даде възможност на гражданите да защитават интересите си от строителните предприемачи.

Исканията

Коалиция „За да остане природа в България” ще изпрати искане до президента Росен Плевнелиев за налагане на вето и за връщане за преразглеждане в Народното събрание на определени членове на ЗУТ, които се отнасят до обжалваемостта. Става въпрос за член 215 (6).

Ако това не стане, съдебната система ще се задръсти от граждански дела, които ще спрат голяма част от активните инвестиционни проекти и ще блокират работата на магистратите, предупреждават от коалицията. Това е така, защото в момента строителните планове могат да се обжалват изцяло, което да ги стопира за неопределен период от време. Идеята на експертите от Коалицията е да се даде възможност да бъдат обжалвани само проблемните точки.

Примери:

Ски зона Банско в Национален парк Пирин – заради нарушения на концесионния договор, одобрени от Община Банско, които бяха потвърдени от Министерство на околната среда и водите през 2010 г.

Лифт от хижа Пионерска до хижа Рилски езера в Национален парк Рила – одобрен от Община Сапарева баня без актуална оценка за въздействие върху околната среда и изграден върху свлачище

Общия устройствен план на Община Царево в Природен парк Странджа – одобрен от Министерство на регионалното развитие и благоустройството през 2008 г. със сериозни нарушения на европейските директиви за Натура 2000

Общия устройствен план на Община Варна – одобрен от Министерство на регионалното развитие и благоустройството с процедурни нарушения

Ски център Супер Перелик в Родопите – одобрен от Община Смолян без екологична оценка

Камчийски пясъци – проект „Камчия парк“, одобрен от Община Долни чифлик без екологична оценка и предвиден върху нарочно закрита защитена местност

Корал – курортно селище върху бившия къмпинг „Корал“, одобрено от Община Царево с процедурни нарушения

Иракли – курортни селища, одобрени от Община Несебър без оценка за въздействие върху околната среда

По материали от: forthenature  и  wwf.panda.org

Темата на Blog Action Day 2012 е The Power of WE. Именно 2012 година в България предлага изключително успешни примери за силата на хората, обединени от някаква идея, да променят дневния ред, налаган от администрацията и политиците – тук можем да посочим успеха на протестиращите на Орлов мост срещу промяната в Закона за горите; участието на доброволци в потушаването на горски пожари и гражданските протести срещу хидрофракинга. Но ние избираме да представим една вдъхновяваща идея, която има потенциала да се развива в бъдеще и хората, които стоят зад нея:  Това са ЗЕЛЕНИЯТ ОТБОР НА БЪЛГАРИЯ и техния проект „1 МИЛИОН“.

„Може ли една идея да обедини толкова хора, че да успеят с общи усилия, изцяло доброволни, без чужда финансова помощ, да засадят 1 000 000 дървета!?

Идейна платформа на проекта:

Проект „1 милион“ е свързан с идеята до 2015г. обикновени хора от цялата страна да успеем да засадим или залесим 1 000 000 дървета в България!
Това е изцяло доброволческа инициатива и има за цел да покаже пред всеки един от нас, че можем да се обединяваме и вършим добрини, съвсем задружно, независимо от различията и несретата, в която живеем. Можем да направим нещо толкова добро без външна помощ, без фирми, без спонсорства, без политици, без лобита и платен PR.

Това е повече от трудно, но ние вярваме, че ще успеем!

За да осъществим нашата идея, ще спазваме всички норми и изисквания, свързани с местообитания, подходящи видове, климат, почви и т.н.
Крайната цел е да създадем нещо добро, красиво и полезно за България и за Човечеството!

Зеленият отбор на България е обединен от група ентусиасти, които искат да докажат, че си заслужава човек да върши добро. Може да се опише , и като спонтанно създадена доброволческа формация от разнородни персонажи, които обединени от високата цел, създадоха една благотворна среда с много настроение и дух.

Понеже няма да отделяме пари за реклама, започнахме да създаваме мултимедийни видео клипове с информационна идея.

Greenteam Bulgaria- Project 1 million -Green videos for all people from Greenteambg on Vimeo.

Върху специално създадена  карта на всички акции до сега, са отбелязани местата, броя и вида на засадените дървета.

Официален интернет сайт: www.greenteambg.com

Има ли определена територия на която да се залесят тези дървета?

Не, няма конкретна територия. Идеята е да се засадят в България. Естествено обача е да се спазват основните лесовъдски принципи. За овошните дървета това няма да е от решаващо значение.
Надяваме се да имаме възможност да работим върху държавни и частни земи. Всеки, който участва може да види Подходящите дървета за неговия регион, надморска височина и почви.

Колко човека участват в това начинание?

Това е един от най-важните въпроси. Основната цел не е да се засадят някакви си един милион дървета. Идеята е всеки един човек да може да участва. Няма значение къде се намирате в България, важното е, че искате да покажете и дадете пример, че добрите идеи, добрите хора и доброволческите инициативи могат да бъдат полезни и с общи усилия да променяме света, в който живеем. Природата има нужда от нас и считаме, че дойде времето да действаме в нейна полза.
В този ред на мисли можем да се съберем и участваме 100-на човека, но важното е да разширим идеята и в нея да участва всеки един човек от България.
Идеята е напълно отворена и свободна. В нея могат да участват неограничен брой хора.

Как всеки един човек от България може да участва?

Имаме създадено място, в което се отброяват всички акции и дървета. Има списък с дървета подходящи за различните части на страната. Ако примерно сте от Варна – виждате подходящите дървета във вашия район и действате:

1) Намирате подходящо и сигурно местенце на вашето бъдещо дърво.
2) Намирате фиданка от най-близкия разсадник и я засаждате по Правилата.
3) Намирате семена от дървото, което ви вдъхновява и правите разсад на мястото, където искате да расте за в бъдеще.

Едно от условията за участие в проекта е да снимате вашата фиданка, семена или едногодишен поник, който засаждате на определеното от вас място.Всичко това изпращате на нашия официален мейл. В отговор ще получите специален сертификат с табелка на която ще е описан проекта. Ако участвате с повече от едно дръвче, на табелката ще са описани всички дръвчета.

Кой финансира целия проект?

Това е проект, който няма и не иска да има финансова помощ или намеса. Идеята е революционна, но никой не е казал, че това ще ни спре. Ние разчитаме на доброволните действия и усилия на всякакви хора от България. Ако някой реши да купи 100 фиданки и да ги залеси ще бъде прекрасно, но целта ни е да предложим едно предизвикателство и да изпитаме нашите съвременни схващания за успех и монетарна система. Парите може да са всичко, но някои добри каузи могат да бъдат по-силни от тях и да се осъществят без тяхната намеса. Ако успеем да се обединим за нещо позитивно и добронамерено, значи целта е постигната.

Ако в края на 2014г. успеем да засадим 1 000 000 дървета, без да сме използвали парите на някой конкретен човек или организация, ще бъде една малка победа на обикновените хора, доброто, добродетелите и добруването. Нека всеки сам реши дали би участвал в подобна кауза. Защото крайната цел е това да се преведе като пример по цялата Планета и хората да повярват, че заедно могат да работят и да успяват без значение на религията, етноса или цвета на кожата…и тогава да засадят …нашата втора цел: 7 милиарда дървета. Вместо да се вайкаме, че има стотици милиони декари и хектари унищожени гори, ще започен с реални действия и зелен пример, който освен всичко ще ни научи да ценим и уважаваме природата и нейните творения. Тук може да се говори много, но нека всеки сам да реши дали би превъзмогнал своите слабости и би направил това усилие. Ти решаваш!

Каква е крайната цел?

Крайната цел е с примера, който даваме, да вдъхновим повече хора в запазването на безценното природно богатство, което имаме. След проект 1000000, който се надяваме да се случи до 2014г.-2015г. ни очаква най-голямото предизвикателство: Проект Земя: 7 милиарда засадени дървета на Планетата без намесата на финансови донори, спонсори и т. н. Проект изцяло отдаден на хората и човечеството. От хората към природата и майката Земя, на която живеем.

Второ официално видео към проект 1 милион „Имам само теб…сега“ from Greenteambg on Vimeo.

Кой стои зад това?

Шепа ентусиазирани мечтатели. В началото 3-ма след това 10, и така напред. И всъщност зад това е всеки един човек, който приеме идеята и се включи в нея. Това е проект на всички българи…до приключването на проект 1 милион, след него това ще бъде проект на Цялото Човечество. В него отсъства разделението на расова, верска или друга основа. Всеки свободно може да се включи – по всяко време. Сега може да има създатели и радетели на идеята, но в основата си идеята е изцяло независима система, която не би се влияела от допълнителна подкрепа.

Какви дървета ще се засаждат?

Типичните за Българската природа. Желателно е да има грижи след първоначалното засаждане.

За втория проект ще пишем писма до всички университети на Планетата! Вероятно проект 7 милиарда да стартира и преди завършването на проект милион.

Кой ще осигури толкова дървета- фиданки?

Като обща цифра 1 милион е много, но ако се разпределят по територията на България, не звучи толкова много.
В разсадниците в страната има доста големи количества фиданки, от една до три и повече години. Една част ще се вземат от там. Ще си кандидатстваме с молба за безвъзмездно осигуряване. Ако там ударим на камък, има няколко алтернативни плана.

1) Събират се жълъди и се засяват там, където искаме да фиксираме бъдещото дърво. Това е един от най-приемливите варианти. Същото важи и за други подходящи за засаждане семена от други дървета. Този начин може да действа само на частни терени. Ако решим да го вършим на случайни места или държавни земи ще има вероятност дърветата да бъдат изсечени още в млада възраст /при този метод се изкисва сертифициране от Лесовъд- ще се ползват лесовъди от регионалните лесничейства/.

2) За да засяваме семена на държавна земя, която предварително сме помолили да ни предоставят, ще е нужна следната процедура: Събираме семената. Записваме точните дървета, район или местност и ги носим за сертифициране при някой лесовъд от най-близкото горско стопанство.
За целта трябва да се направи бланка към проекта и да се предостави на съответното горско стопанство.

3) Партизански метод: Сравнително ефикасен, но краткосрочен.

4) Фукуока метод- Кратко описание на метода и възможности за неговата реализация в реални условия ще намерите в интеренет.

От къде дойде идеята?

Идеята дойде спонтанно, но беше продиктувана от няколко основни фактора:
‘ Огромното обезлесяване в тропичните гори
‘ Огромните пространства пустеещи земи с нулева използваемост
‘ Нуждата от реални активни действия на всеки един човек на нашата Планета. Всички виждаме последиците от човешката цивилизация.
‘ Показване на реален пример с действие на старото и младото поколение, което трябва да осъзнае своята отговорност пред природата
‘ Даване на пример за децата. Бъдещето е в техни ръце, но ние все още управляваме колата към опасните пътища…
‘ Направихме 4 акции със засаждане на дървета и установихме, че да даваш живот на дръвчета е невероятно вдъхновение и неподправено удоволствие. Бяхме заредени след всяка една акция. Така, че започнахме да мислим все по-мащабно.

Партнирате ли си с някой?

Бихме искали да си партнираме с всички, стига да няма намесени пари, лобита и задкулисни интереси. Идеята е кристално чиста и не бихме желали да се замърсява по никакъв начин.
Всеки, който участва, трябва да го направи доброволно, а не от името на някаква организация. Знаем, че с това ще забавим изпълнението на крайната цел, но това е проект на хората, в тяхната чиста човешка и духовна същина. Вероятно има организации, които биха спомогнали с десетки хиляди дървета и това ще е прекрасна новина, доказваща, че добрите идеи се разпространяват във всички посоки и форми.

Какво следва след проект 1 милион?

Проект 1 милион е проект на народа на България. Ако успеем да го осъществим, ще докажем, че добруваме за нашата древна земя и ни пука за бъдещето и.
След проект 1 милион ще дадем идеята да се разпространява по цялата планета. Това ще е проект : Земя със 7 милиарда засадени дървета. За него ще помолим независими организации и университети, които ще трябва да спазят първичната идея: без финансова подкрепа и политически или други лобита. Това е проект за доброто, добродетелите и добруването на човешката цивилизация към природата.

Имате ли нещо общо със зелената партия или друга партия?

Зеленият отбор на България е изцяло доброволческа форма на организация. Ние съзряхме идеята и веднага я предоставихме на България и света. Зад нас няма нищо и никой, ние сме ентусиасти, и това е нашето вдъхновение и кураж.
Не случайно държим зад този проект да няма политически партии, организации, фирми и лобита. Искаме идеята да успее, без това да носи дивиденти на някой. Този път ще спечели природата и всички хора, които са участвали, и най-вече бъдещите поколения. За едно стандартно дърво е нужно между 50-100 години, за да съзре нормално. Надеждата ни е тези дървета да не се изсичат за дървесина, но това времето и бъдещето ще покаже.

Приемате ли спонсорства?

Не, нямаме банкови сметки и не приемаме спонсорства. Ако някой иска да помогне, но няма физическа възможност, може сам да осигури фиданки и да ни предостави информация за това. Но идеята на проекта е доброволческа. Така, че всеки случай ще се описва в архива на проекта, като различните бройки ще се допълват за съответните райони.

Какви ПР акции подготвяте с цел реклама?

Не подготвяме никакви ПР акции. Ако някоя медия реши да даде гласност на цялостната идея, вероятно това ще бъде в полза, но ние няма да правим усилия в тази насока. Разчитаме да се разчуе от уста на уста и от пример на пример. Кой знае, може да успеем, независимо от утвърдения песимизъм, с който се сблъскваме често.
Имаме и идея да де пуснат два видео клипа с информация за проекта. Единият вече присъства във Vbox7, Vimeo и youtube.

Видео клипове може да се видят във Vimeo и Youtube.“

Специални благодарности на Калин Стайков, координатор от GreenTeamBG, който любезно ни предостави информация за представянето на Зеленият отбор и проект „1 Милион“.

„Нано-цветя“ – новосъздадени структури, състоящи се от германиев сулфид (GeS), имат потенциала да отворят път за следващата генерация соларни клетки и устройства за съхранение на енергия. Тези „цветя“, създадени от изследователите в North Carolina State University от полупроводников материал, се отличават с изключително голяма активна повърхност благодарение на многобройните тънкослойни „листенца“.

“Създаването на тези „нано-цветя“ от германиев сулфид е вълнуващо постижение, тъй като то предоставя изключително голяма повърхност в малко пространство“ – споделя Dr. Linyou Cao, професор по материалознание в университета на Северна Каролина и съавтор на научната публикация. – “Това може значително да повиши капацитета на литиево-йонните батерии например, тъй като по-тънка структура с по-голяма активна вътрешна повърхност може да носи повече литиеви йони. По същите причини, тези GeS-цветя могат да доведат до полупроводници с по-голям капацитет, които също да се използват за съхранение на енергия.“

„Цветните“ структури са създадени от изследователите чрез процес, който започва с нагряване на прах от германиев сулфид в пещ до неговото изпаряване. След това парите се издухват в по-студена част на пещта, където германиевият сулфид се „утаява“ от въздуха в тънък слой с дебелина от едва 20-30 нанометра и дължина около 100 микрометра. С натрупването на такива ултратънки листове, те се нагъват един около друг и формират структура, която наподобява карамфил.

„За да получите такава структура, е много важно да контролирате потока от GeS-пари“ – казва Cao – “ така че те да формират листове, а не бучки“.

GeS се държи подобно на графита, като се утаява в структурно организирани слоеве и листове. Но е значително по-различен по отношение на атомната си структура. Германиевият сулфид е отличен материал за създаване на соларни клетки, изключително ефективен при конвертирането на слънчевата светлина в електричество. Много важно за неговото практическо използване е това, че е сравнително евтин и напълно нетоксичен.

По материали от: Clean Technica 

Обединяването на две чисти технологии, приложими в градска среда, води до значителен положителен ефект – комбинирането на зелен покрив и покривна фотоволтаична инсталация.

Растенията на зелените покриви понижават околната температура на въздуха чрез изпарението, което осъществяват. Именно поради този охлаждащ ефект фотоволтаичните панели функционират по-добре върху зелени покриви. Другият елемент, който подпомага фотоволтаиците на зеления покрив, е това, че зеленината поглъща праха във въздуха и така запазва по-чиста повърхността на соларните панели и по този начин повишава тяхната ефективност. Това прави едновременно по-лесна поддръжката на панелите и повишава тяхната производителност.

Няколко изследователски екипа са стратирали проекти за да оценят с колко точно се повишава ефективността на фотоволтаиците, които са монтинари на зелени покриви.

Преди време сайтът СleanTechnica писа, че соларните панели върху зелени покриви генерират значително повече електроенергия – до 16% повече спрямо тези, монтирани на обикновени покриви, особено през летните дни. Експеримент на Bronx Design & Construction Academy установи доста по-различен резултат – 3%.

Но въпреки различията в двата експеримента, и двата илюстрират ползата от комбинирането на двете технологии. Няколко процента по-голяма производителност могат да дадат значителна разлика във възвръщаемостта на инвестицията в покривна инсталация. В дългосрочен план това прави покривните фотоволтаици достъпни за повече хора, като съкращава срока за тяхното изплащане.

И като фенове на зелените покриви, ще споменем и резултатите от друго изследване на University of Michigan (Green roof valuation: a probabilistic economic analysis of environmental benefits), което изчислява, че зелен покрив с площ от 1,950 m2 води до спестявания от $200,000 за времето на своята експлоатация в сравнение с обикновен покрив за същия период. Почти две трети от спестяванията се дължат на понижената енергийна консумация на сградата.

По материали от: cleantechnica