В края на 2011 г. термосоларните инсталации по света имат обща кумулативна мощност от 188 гигавата, общо всички слънчеви мощности  са 245 гигавата, с което превишават мощностите от вятър, които достигат 238 гигавата. Доста хора смятат, че соларните панели имат по-ниска ефективност от ядрените реактори спрямо тяхната площ, които биха могли да генерират голямо количество енергия само с една малка уранова пелета. Тук обаче ще възразим:

Поради факта, че соларните панели са единственият източник на енергия, който може да бъде интегриран във всяка джаджа, лаптоп, чанта, калъф, дреха, покрив, прозорец, фасада, врата, мост, паркинг и даже пешеходна пътека, то те биха могли да навлезат в живота ни, като стават причина за използването на възможно най-малко земя, дори сравнени с ядрените централи, които бълват отпадъци, за които човечеството ще трябва да се грижи докато свят светува, да не говорим, че не могат да се скалират и да кацнат по покриви, паркинги и раници.

Това показва убийственото предимство на соларните технологии, за голямо съжаление на енергийната мафия, която може да съществува само благодарение на грандиозни като мащаб и цена проекти.

Днес се използват два вида термални соларни технологии:

1) Термосоларни централи, които генерират електричество чрез използване на слънчева светлина за производство на пара (или загряване на минерални масла), които задвижват парни турбини.

2) Термосоларни панели, които нагряват вода за директно използване в бита или промишлеността.

Шефът на отдела за възобновяема енергия към Международната енергийна асоциация (IEA) – Paolo Frankl казва: „Половината от енергията, използвана в света, е предназначена за получаване на топлина,това е повече от необходимата енергия за транспорта и електроенергията – това означава, че използването на соларна топлина ще има значително влияние в борбата за овладяване на климатичните промени и подобряване на енергийната сигурност.“

Във плана на IEA за соларно отопление и охлаждане (Solar Heating and Cooling Roadmap) са дадени нассоки как най-добре да се ускори въвеждането на соларно отопление и охлаждане чрез използването на solar heating and cooling (SHC) технологии, които имат изключително ниско отделяне на въглеродни емисии. Някои технологии, като домашни инсталации за топла вода са вече широко използвани в някои страни, други като промишлени термосоларни централи навлизат в пазарен етап, а соларното охлаждане е все още във фаза на разработки и изследвания.

Според плана на IEA много промишлени процеси, които изискват топлина, също могат да бъдат използват слънчеви инсталации за нуждите си директно.

По материали от: Clean Technica

През септември инсталираните вятърни мощности в ЕС надминаха психологическата граница от 100 Гигавата по данни на European Wind Energy Association (EWEA). Те могат да произведат енергията, необходима за 57 милиона домакинства или да заместят 39 ядрени реактора. Първите 10 Гигавата мощности в ЕС са били инсталирани в продължение на 20 години. Инсталацията на следващите 90 гигавата е отнела едва 13 години. Половината от всички мощности са инсталирани в последните 6 години.

Електроенергията от вятърните мощности в Европа замества изгарянето на 72 милиона тона въглища годишно. Натоварването на това количество въглища би изисквало 750 000 вагона с обща дължина от 11 500 километра – разстояние, равно на разстоянието от Брюксел до Буенос Айрес“ – казва Изпълнителният директор на EWEA Christian Kjaer. „Въпреки че в момента се оползотворява минимална част от огромните местни ресурси от вятърна енергия, тя има значително влияние върху енергийната сигурност и околната среда, като предимствата се простират и във създаването на много работни места и технологичен експорт.“ – посочва още той.

Някои от последните вятърни централи, които допринасят за преминаване на 100 гигаватовата бариера са:
• Anholt – 400 MW – на компанията DONG – край бреговете на Дания
• Linowo – 48 MW – на EDF Energies Nouvelles Polska – в Полша
• Ausumgaard – 12 MW – частен земевладелец в Дания (west Jutland)
• Akoumia – 7.2 MW – PPC – остров Крит

100 GW вятърни мощности спестяват годишно:
- изкопаването, транспорта и изгарянето на 72 лн.тона въглища на стойност 4,983 милиарда евро и отделянето на 219,5 милн.т. СО2;
- или екстракцията, транспорта и изгарянето на 42,4 милиона кубични метра газ на стойност 7,537 милиарда евро и отделянето на 97,8 милиона т. СО2.

По материали от: renewable-energy-sources.com

Като се вземат предвид щетите върху здравето и околната среда, енергията от вятър и слънце от новите централи в Европа е реално по-евтина от електроенергията от ядрените и въглищните централи съгласно нов доклад на немски изследователи. За обикновените потребители е трудно да пресметнат допълнителните разходи, които не са отразени директно в техните сметки за електричество. Специални привилегии, субсидии и скрити разходи се калкулират в сметките, без да споменаваме разходите за здраве и за околна среда, които остават извън тях.

Изследователите от Green Budget Germany (GBG) са направили задълбочено проучване на тези допълнителни разходи, като са взели предвид и така пренебрегваните разходи за покриване на щетите върху здравето и околната среда. Съгласно техните изводи, най-евтините източници в момента са вятърът и слънцето. Един киловат час електроенергия, произведен от вятърна централа край брега или на сушата, струва средно 0,07 Евро.

Новите соларни централи в Централна и Южна Европа произвеждат електричество на средна цена от 0,14 евро на киловат час. В Германия, цената е около 0,18 евро за покривни централи, докато в Южна Европа цената е около 0,10 евро на киловат час.

Ядрената енергия е най-скъпа поради свързаните с нея рискове

Да се изчисли реалната цена на ядрената енергия не е просто. Новоизградена ядрена централа произвежда електричесттво при средна цена от 0,20 евро на киловатчас съгласно изчисленията на Енергийната комисия на Калифорния. За сравнение, старите  централи в Германия произвеждат електричество на цена от 0,02 или 0,03 евро на киловат час.

Обаче, други рискове, които не са покрити от операторите на ядрените централи, повишават цената на ядрената енергия – например вероятността от ядрен инцидент. Фукушима и Чернобил струват стотици милиарди евро и за тези щети изцяло плаща обществото.

Bettina Meyer от GBG анализира данните за тези допълнителни разходи. Според нейните изчисления допълнителните рискове, асоциирани с ядрената енергия, добавят от 0,11 до 0,34 евро на киловат час. Ако тези разходи се добавят към цената на самата енергия, то киловат час от ядрена централа струва между 0,31 до 0,54 евро, ако централата е нова и между 0,13 и 0,36 евро на киловат час ако централата е стара.

Цената на CO2 и замърсителите на въздуха

Докладът на GBG посочва, че електричеството, произведено от нови въглищни централи, струва два пъти повече от електричествтото от вятър, и е на същата цена като електричеството от слънце. Според GBG до 2020 комбинацията от нарастващите цени на изкопаемите горива и иновации в енергийния сектор, ще превърнат вятърните и соларните централи в най-икономичния способ за добиване на електроенергия.

Изкопаемите горива – не само заради въглеродния диоксид и неговия ефект върху климата – водят до големи икономически разходи, съгласно доклада на GBG. Например фините прахови частици от въглищните централи водят до заболявания на дихателната система. Когато това доведе до заболяване на едно дете, тогава родителите или обществото чрез своите социални и здравни системи, заплащат разходите за неговото лечение.

Подробно изследване от 2006 година на бившият главен икономист на Световната банка – Nicholas Stern – също изчисли високата цена от последствията от използването на изкопаеми горива. До края на това столетие според него тези щети ще достигнат сумата от 5 трилиона евро.

Въглищните централи причиняват най-много щети върху околната среда и според изследване на Barbara Breitschopf от Fraunhofer Institute. Операторите на ТЕЦ-ове в момента плащат само частично за тези щети чрез т.нар. парникови сертификати. Жителите на Европа в момента плащат около 0,09 евро на всеки киловат час електроенергия от ТЕЦ за компенсиране на здравните щети и щетите върху околната среда.

Докато вятърните централи имат нищожен въглероден отпечатък (отчитайки разходите за производството и инсталацията на турбините), то соларните панели имат по-значителен разход на енергия за тяхното производство. Но като се вземат предвид всички разходи, те възлизат на едва 0,01 евро на киловат час слънчева енергия.

По материали от: dw.de

Енергийната агенция на Дания обяви по-рано тази седмица, че консумацията на енергия от възобновяеми източници  в страната през 2011 г. се е увеличала с 2,5 % спрямо предходната година, главно поради увеличеното производство на вятърна енергия. Като използват метода, одобрен от ЕС, датчаните са изчислили, че 23,6% от енергията, употребена в страната през 2011 г. , е от възобновяеми източници, като делът на електричеството, добито от възобновяеми източници, в общото количество електричество,произведено в страната, достига 40,7%. Делът на вятърната енергия в общото количество електроенергия за 2011 е 28,1%.

Консумираната енергия през 2011 г. е намаляла с 6,4%, като почти е достигнала нивата от преди 1990 г. Като се има предвид ангажимента на страната да намали общата консумация на енергия за периода 2006-2011 с 2%, този резултат е наистина изключителен.

Друг интересен факт е, че националният БВП е нарастнал с 0,8% за 2011 г., а същевременно енергийната ефективност е подобрена с 1,7%. Сумарно подобренията в енергийната ефективност за последните две десетилетия в страната са довели до това, че за единица БВП енергийните разходи са спаднали с 28,5%  спрямо 1990 г.

Количеството на въглеродните емисии, дължащи се на енергийната консумация в Дания, са намалели с 10,6% през 2011 до 44,3 млн. тона. Това е значително подобрение, със спад от 19,5% под нивата от 1990/1995 г.

През 2011 г. Дания е единствената страна-членка на ЕС, която е напълно енергийно независима. Тя е произвела 110% от необходимата и енергия през годината.

Дания планира до 2020 г. да добива поне 50% от необходимото и електричество от ВЕИ и до 2050 г. да елиминира напълно използването на изкопаеми горива.  Не случайно на Дания се гледа като на „лаборатория“ за прехода от въглеродна икономика, зависима от изгарянето на въглища, петрол и газ, към икономика, захранвана изцяло с енергия от възобновяеми източници.

Източник: Clean Technica   и Spiegel.de

„Глобал пауър консорциум“, който проявява интерес към възможността да инвестира в довършването на атомната електроцентрала в Белене, се оказа собственост на нигерийски принц.

В интернет бе разпространено писмото, с което сдружението заявява своя интерес и начина, по който иска да се включи към оспорвания вече 30 години енергетичен проект на България.

„Hello, sir/madam“ – започва писмото си принцът, желаещ да изсипе близо милиард долара в проекта.

„I have $8 000 000 000 but my government wants to take it because they hate my father, so I need a project to invest the moneys as fast as possible. Please, give me credit card number and the security code from it’s back in order to invest. You’ll get 30%. Be very fast because I need to transfer the moneys before it expires“ – продължава в писмото си оглавилият консорциума принц, чието име не се разкрива в кореспонденцията.

В Министерството на енергетиката е постъпило и обаждане от човек, който твърди, че е блъснат в катастрофа и е брат на всички там. Той искал да бъде пуснат АЕЦ „Белене“ в експлоатация, защото в болницата, където бил, нямало ток.

Според журналистическо проучване участие в консорциума имат и руският олигарх Остап Ибрахимович, както и Александър Томов.

Източник: nenovinite

Автор: Zhelyo (Президент)

А сега сериозно по темата от Илиян Василев:

„По повод на интереса към този странен кандидат обръщам внимание на следното:

За пореден път българската държава се ангажира с неясна схема и недоказан инвеститор, при това на достатъчно високо равнище – министър и председател на Народно събрание. По принцип и по задължение правителството и високите равнища на корпоративно управление не могат да се сращат с неясни субекти – достатъчно е да направят проверка по своите канали или в Гугъл. Още по абсурдно е да се обсъжда проект за частна АЕЦ в България и то с „инвеститор“ за който няма никакво сведение за предишен опит в структурирането и финансирането на проекти от подобна величина нито зад граница, нито у нас. Не виждам основното, което се очаква от инвеститор в АЕЦ „Белене“ именно неговия стратегически характер – опит, история, финансов и управленски ресурс. Очевидно това „внезапно“ посещение в НС е подготвено и санкционирано от подходящото място.
Моят прочит на тази новина, че тя е изцяло „Made in Bulgaria” и е отчаян опит на средите, които инициираха проекта Белене да го реанимират – нещо като „Умирай трудно – Белене – 15“. Те продължават да разчитат на конкретни ползи от посредничеството при неговата реализация, а не от възвръщаемостта и неговата експлоатация.  Забележете – всички тези хора – които познаваме от българския политически и корпоративен фолклор /с малки, но забележителни изключения/ разчитат да „вземат своето“ в процеса на разходване на средства от много милиарди долари, но нито един от тях няма да гарантира за приходите. В този смисъл технически погледнато не ги интересува текущата и бъдеща несъстоятелност на проекта Белене в бъдеще време – винаги има на разположение опцията да обяви фалит. А както е известно прекалено големите не фалират – държавната патерица е винаги наблизо.
„Реанимацията“ на проекта АЕЦ „Белене“ е опит за спестяване на разкритията и разследванията – нещо като примирителен жест – както във вътрешен, така и външен план – защото разсекретяването на проекта АЕЦ „Белене“ ще „отвори“ много очи и със сигурност няма да спечели бъдещ референдум на неговите инициатори.
Проектът остава практически невъзможен – никой освен руският държавен бюджет или чрез „западнизирани“ чужди пари с неясен произход проектът не може да реанимиран . Мога да предположа, че зад т.н. американски инвеститор – стоят българска и руска банки, компании и структури. Не е изключено да има и западни компании, които участвуват „по делегация“ чрез прикрит бизнес или интерес.
Сега се вижда логиката на психологическия натиск на иск за 1 милиард евро, който при очевидната си несъстоятелност все пак би дал необходимия мотив на български политици при евентуален „завой“ обратно по пистата АЕЦ „Козлодуй“. България се унижава като влиза в спекулантски схеми, които могат само да увеличат размера на „невъзвратимите“ загуби. Сугестиите за участие на немски, американски, френски, български и всякакви други фирми са опит за прикриване на реалните действащи лица, за придаване на достоверност на т.н. инвеститори и за печелене на време, за да не се затвори окончателно язвата АЕЦ „Белене“, от която продължават да се източват огромни ресурси.
Няма уважавана западна инвестиционна банка в света, нито крупен стратегически инвеститор, който да се ангажира с този вариант на АЕЦ „Белене“ – поне докато важат екваторните принципи – задължителните глобални стандарти при банкиране на подобни проекти.
Още веднъж пояснявам, дори в абстрактният вариант на случването на проекта АЕЦ „Белене“ – той би повишил размера на частния външен дълг до над 110%, което не само ще оскъпи заемния ресурс за публичния и корпоративен сесктор, но ще изсмуче кислорода за предприемачите от кредитния хоризонт. Само 25% от тези 10 милиарда евро ще останат в българските фирми, за 100% от дълга ще остане за нашите потребители и данъкоплатци.

Слаб сценарий, слаби актьори. По стар български обичаи и тоягите, и солта и унижението.“

И накрая - „Кой е Самуел Реди?“ от Дневник.

Когато големите компании, разполагащи с мощни лобита и политически връзки, финансират свои собствени изследвания и натъкмяват резултатите в свой собствен интерес, ние всички имаме много сериозен проблем. Поради корпоративното овладяване на науката, нашият избор, нашите права и свободата ни в момента са в процес на разрушаване и потъпкване.

В идеалния „Век на разума“ науката трябва да служи за осигуряване на ясни и безпристрастни отговори на проблемите и обществото ще е способно да участва в открит, честен дебат по плюсовете и минусите на различните политики. Вместо това корпоративните интереси използват тяхна собствена фалшива наука (junk science), лобисти, връзки на най-високо ниво в правителствата и мощни PR-машини, за да мътят водата и много често да плашат хората, така че публичният дебат да бъде изкривен. Кампаниите за всеобща дезинформация станаха нещо съвсем обичайно.

Същинският научен дебат днес често се случва напълно извън обсега на общественото внимание и това се превърна в правило, особено ако са засегнати нечии печалби. Корпоративната алчност умишлено изкривява картината и води до представяне на учените и групите, които не подкрепят определени корпоративни интереси, като виновници за налагане на догми, базирани на собствен интерес.

И не е учудващо, следователно, че обществото се чувства объркано. Дори когато правотата на научните доказателства е необорима, мощните компании и групи по интереси са изключително изкусни в създаването на противоречия и заблуди чрез техните пропагандни машини. Разбира се притежанието на солидно финансиране също помага.

ExxonMobil даде $2.9 милиона на американски групи, за да дезинформират обществото по отношение на климатичните промени. American Enterprise Institute (AEI) доказано предлагаше финансиране на учени, за да публикуват критични статии по проучването на Климатичния панел към ООН от 2007 г. Самият AEI институт получи повече от $1.6 милиона от Exxon. Преди няколко години American Petroleum Institute, който включва ExxonMobil, Shell и BP, окуражаваше своите членове да изпращат своите служители на демонстрации срещу приемането на закон, който да задължи големите енергийни компании да използват по-голям дял възобновима енергия.

Независимо от това колко научно достоверни са доказателствата относно климатичните промени, целта на подобни кампании е да заблудят обществото, като създадат впечатление за сериозни съмнения и съпротива на предлаганите политики. Парите говорят. Обществото слуша.

Друга широко използвана тактика, използвана за заблуда на общественото мнение, включва насаждането от големите компании на убеждение в обществото, че съществува някаква конспирация или безскрупулни групи, които работят срещу тях и по подразбиране срещу обществото като цяло. Например тези, които твърдят, че ГМО представляват опасност за здравето и околната среда, се представят като идеологически врагове, които искат да очернят името им и да пожънат големи печалби.

„Експерти“, щедро финансирани от корпорациите, често се появяват на телевизионните ни екрани, за да излагат доводи и факти, базирани на методологически неправилни изследвания, това което наричаме junk science. Науката се превърна във футболна топка, подритвана наоколо и жертва на корпорациите, които защитават собствения си, а не обществения интерес.

Но ако корпоративната идеология се провали, не бива да забравяме че са на разположение добрите стари методи на терор. Например документи, изтекли през WikiLeaks разкриха как ГМО се налага силово на европейските нации чрез посланика на Съединените щати във Франция, който заговорничи с други правителствени лица за създаване на специален списък на всички, които сътрудничат за създаването на регулаторна рамка за ГМО, за да бъдат обект на специално внимание и да получат реципрочно възмездие.

Храна, земеделски култури и рак

Корпоративното овладяване на науката доведе до множество ужасяващи пракитки, които обаче са доста доходоносни. Проблемът отива много по-далеч от заблуждаващите реклами, които убеждават хората да си купят поредния чудодеен крем против стареене, магическо средство за красота или хранителни добавки за отслабване. Помислете за базирания в Съединените щати агромастодонт, който иска да контролира цялата верига на производство на храни и 250 000-те самоубийства на задлъжнели индийски фермери, които са били подлъгани да си купуват скъпи семена година след година от една могъща корпорация.

Подкрепени от собствените си едностранчиви научни резултати, некоректни научни изследвания, политически контакти и мощни пропагандни средства, големите корпорации захвърлиха на произвола на съдбата фермерите, които вече не можеха да произвеждат собствени култури и собствени семена за тях. Да убедят фермерите да изоставят изпитани с векове традиции, методи и култури се оказа много доходно за агромонополистите, но ужасно за тези, на които донесе смърт и страх от бъдещето.

Помислете и за грипните ваксини, които се сменят всеки сезон, за пестицидите, които убиват пчелните семейства или психиатричните лекарства. Помислете и за онкологичната индустрия. Въпреки масовите профилактични кампании и десетилетията на научни изследвания, често финансирани от самите компании, които имат интерес да поддържат, а не да изкоренят болестта, като не спират да говорят за успешни нови методи за лечение, въпреки това нивата на ракови заболявания се увеличават.

В документалния филм от 2009 „Тhe Idiot Cycle“ се твърди, че сред най-големите причинители на ракови заболявания са компаниите Bayer, BASF, Dow, Dupont, Monsanto, Syngenta, Novartis, Pfizer и др. Изводът е, че химическите концерни имат печалба от производството на химикали, които причиняват рак и след това част от тях инвестират в неговото лечение.

Сякаш това е малко, някои от тези компании сега произвеждат и ГМО-храни, които никога не са били достатъчно тествани за дългосрочните им ефекти, като например причиняването на ракови заболявания. Обикновено болестта се развива в рамките на 10-20 годишен период за жертвите.

Gilles-Eric Seralini, професор по молекулярна биология във френския University of Caen посочва колко абсурдно е само тримесечно изследване да послужи като основание за одобрение на ГМО-царевицата в над дузина страни. След преглед на данните на самата компания Monsanto, той и неговият екип откриват между останалите проблеми увреждания на черния дроб и преддиабетни изменения в плъховете, хранени с тази ГМО-царевица на Monsanto. И това е само след три месеца консумация на тази храна.

В Съединените щати, животинските и млечните продукти са високо замърсени с голям брой различни хормони, пестициди и други индустриални карциногени, някои от които са много сериозна заплаха за репродуктивната система и причиняват рак на тестисите при мъжете, рак на гърдата при жените и левкемия при децата. Използването на хормона на растежа IGF1 се асоциира с рак на гърдата, простатата и дебелото черво.

При цялото количество хормони, антибиотици, подобрители, консерванти, изкуствени оцветители, ароматизатори и подсладители, алуминий, сяра и други тежки метали в храната ни, изненада ли е че ставаме все по-болни?

Тежки анемии, трайни мозъчни увреждания, Алцхаймер и деменция, неврологични разстройства, репродуктивни проблеми, ниска интелигентност, увредена имунна система, поведенчески проблеми, ракови заболявания, хиперактивни разстройства и намалена способност за учене са само някои от нарушенията, причинявани от храната ни. Разбира се, доказването на връзката между причината и следствието ще отнеме десетилетия, през които ще бъдем обект на заблуди и лъжи , които ще ни бъдат пробутвани като „наука“ от корпорациите в хранителния бизнес.

Големите фармацевтични концерни държат в джоба си регулаторните органи и защо да съдействат за профилактика на заболяванията, когато могат да печелят от тяхното лечение? В същото време официалната медицина има отлична тактика да съветва хората да променят поведението си, като използва похвата „обвинявай жертвата“ и отвлича вниманието от истинските причини за влошаване на здравето на хората.

Науката има значение, както и приоритетите

Най-голямото предизвикателство за обикновения човек е да запази разумния демократичен контрол над науката. Най-голямото предизвикателство за науката е да запази своята независимост от мощните финансови интереси. Като се има предвид нарастващото влияние на корпорациите, въпросът става изключително спешен днес.

Контролът върху науката от страна на безотчетни корпоративно-държавни концерни поставя някои необорими въпроси относно приоритетите и как избираме да използваме технологиите. Какво да кажем за достойнствата на демокрацията и хуманноста днес, когато можем да седнем пред телевизора и да гледаме как Индия изстрелва космически спътник, без да ни е грижа за милионите хора там, които живеят възможно най-мизерния живот? Къде да търсим прогреса и „века на разума“ в свят, в който хората създават все по-сложни оръжия, за да убиват в името на мира, или унищожават околната среда в името на печалбите?

Herbert Marcuse е човекът, който посочи, че днес технологичните възможности са неизмеримо по-големи откогато и да било преди в човешката история, което означава че има много по-големи възможности за хората с власт да доминират останалите членове на обществото откогато и да било. Той също така описва науката като основен „инструмент на разума“, където разумът в идеалния случай служи за използване на потенциала на природата (и хората). Но странно, както Marcuse отбелязва, как именно науката, великият проект на „Просвещението“, днес се е превърнал в нещо далеч по-мощно и заблуждаващо, отколкото дори религията някога е била,  в потъпкването на свободата на мисълта и действието и в заместването на реалността с митове.

Американският социолог Robert Merton преди време отбеляза, че основопалагащи норми за науката са изследвания, които не обслужват ничии интереси, обща собственост на научните открития и находки и организиран и строг контрол в рамките на научната общност. Централното в тази теза е, че науката следва да се ползва като инструмент за общо благо, а не като идеология, която обслужва интересите на определени елити или да обърква, експлоатира и контролира хората.

Автор: Colin Todhunter
По материали от: globalresearch

Много, много тихата гора по склоновете на Косматица. Пепелищата още са топли. Пожарът горя два дни и техника не можеше да се качи.

Плачеше ми се вътре.

Тихо е, няма шум на листа, няма вятър, само от време на време проскърцва дърво или изпищява птица…

Комунистическият паметник на връх Косматица и гледката от него в летен ден – тук.

Черно-белите снимки ми харесват повече, но както отбеляза Юлия, не се разбира какво е затова ги пускам цветни.

Вчера вечерта загина Гьоко.

Ето го Гьоко, катери на същото това място на 26 август 2010 г., пак без осигуровка.  И тогава падна, но стана, и си замина по живо, по здраво. (архивът от http://blog.arhivatora.com/?p=3405)

Ще го споменаваме край лагерните огньове.

Беше жива легенда, сега е просто легенда.

Почивай в мир.

29/30 юни 2013, на Алеята на чинарите във Вършец се проведе арт пленер, организиран от ПП Врачански Балкан и сдружение Устойчиво общество. Ето няколко снимки, показващи атмосферата:

Миналата година се проведе фестивал на цветята

Чу се, че в РИМХГ “Иван Фунев” ще има изложба на хартия. Оказа се, че всъщност се открива изцяло нова зала, пълна със скулптури и възстановки на съкровища от хартия и друг материал… А докато гледах въртящата се в нищото триизмерна холограма на маски и глави от скулптури, си мислех – брей, хартията доста се е попороменила откакто бях дете…

Прибавям и два видеоклипа:

и

New hall in Vratsa regional museum. Sculptures and replicas of treasures from paper, also holograms. Don’t miss it.

Goatmilk fest 2013 се проведе за десети път в Горна Бела Речка. Този фестивал няма кой-знае какво общо с козето мляко (не, че не можете да си нахраните обилно с местни млечни продукти), а в нета има достатъчно подробности, за да се ориентирате какво представлява феста – няма да го правя аз. Ще ви покажа няколко снимки и два видеоклипа.

Ние ходим в това умиращо и изоставено село, за да направим неща, които в областният център не можем – а именно да си купим книги, да гледаме документални филми, да се запознаем с режисьори, да си направим тефтери и плакати, дори да си купим хубави шалове.
-

„

“Хубава си, моя горо” в изпълнение на австрийски и германски доброволци, спонтанно подкрепени от всички в залата – силен момент:

“Yesterday” на Бийтълс, изсвирено от Амара+ (миналата година свириха в изоставената кариера в Челюстница) и изпято от публиката:

Разширено издание с още снимки и вариации ще има във връзка отбелязана на това място, но малко по-късно.

Архивът от 2012 също си струва вниманието.

Фестивалът е в моя списък на Ония обекти, които не бива да пропускате.

________

Photos and video from Goatmilkfest 2013 in Gorna Bela Rechka. You should go and visit it. Not many bulgarians there

За момента махам снимките си във фейсбук, така, че някои връзки може да не работят. Може и временно да е. Следвайте ме в туитър, където съм активен.

Този блог съществува и достига до вас благодарение на car.bg

Много от вас не са го чували

Много е старо – 2000 или 2001, правено е с грамофон Рига и бийт на касети, смятайте.

Здравейте на всички! Съжалявам за известният застой в писането, но до момента обмисляхме създаването на нов адрес за блога. Сега вече новия сайт е факт и там смятам да компенсирам двумесечната липса на информация за онлайн сайтове, промоции и намаления. :)

Очаквайте много нови и интересни предложения  за пазаруване на новия адрес на блога - www.shteki.com!

Вече можете да разгледате новите попълнения на чантите Kipling в английското Javari. Подробна статия в моя блог за пазаруването от този онлайн магазин  можете да намерите ТУК.   

                

Не забравяйте, че намалението до 75% в Javari продължава! :) Приятно пазаруване!

Продължавам темата за онлайн пазаруването с още един английски сайт, който не е популярен в българското интернет пространство.
Магазинът предлага дамски и мъжки дрехи, аксесоари и обувки на близо 120 марки, сред които са:  Babycham, Killah, Miss Sixty, Desigual, Calvin Klein, Converse, Element, Feud London, Fly London, G-star, Junk food, Lipsy, Nikita, Numph, Bench, Skunkfunk, Volcom, Vans, Zoo York и др.

Цялата статия за сайта вече достъпна на новия адрес на блога: www.shteki.com

                

Продължавам темата на блога с акцент върху слабостта на всички жени – обувките и чантите. Онлайн магазинът, който ще спомена се нарича Javari и може би доста от вас вече са го чували. Сайтът е притежание на Amazon  и две от неговите версии – английската и немската (Javari.co.uk и Javari.de) доставят със сигурност до България.

Като за начало, смятам да започна с един от първите сайтове, от които самата аз си купих нещо. Сайтът е английски и е един, бих казала, много бързо развиващ се интернет магазин, в който се предлагат дрехи, аксесоари, обувки и оборудване на над 570 познати марки от различни сърф, сноуборд и скейт фирми като Animal, Protest, O’neill, Roxy, Quiksilver, Rip Curl, Reef и много други...... 

Всички подробности за името на сайта, начините на доставка и плащане, можете да прочетете в новия адрес на блога: ТУК

В Държавен вестник днес:

Решение № 494 от 22 август 2013 г. за актуализация на Плана за въвеждане на наземното цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T) в Република България, приет с Решение № 604 на Министерския съвет от 2012 г.

Окончателната дата се определя от Органа и се публикува на интернет страницата на МТИТС.

В периода от 1 септември 2013 г. до 1 ноември 2013 г. най-късно приключва съвместната работа на предавателите за наземно аналогово и наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (симулкаст).

Комисията за регулиране на съобщенията продължава разрешенията на предприятията за наземно аналогово радиоразпръскване на телевизионни сигнали с местно покритие за срок до окончателното преустановяване на разпространението на телевизионни програми чрез наземно аналогово телевизионно радиоразпръскване в Република България. Окончателната дата за преустановяване на наземното аналогово телевизионно радиоразпръскване се определя от Органа по цифровата телевизия, отчитайки изпълнението на ангажиментите на държавата по т. ІX.1 от Плана.

Взетото решение от членовете на Органа по цифровата телевизия, съдържащо окончателната дата за преустановяване на наземното аналогово телевизионно радиоразпръскване и графика за спиране на аналоговите предаватели, се публикува на интернет страницата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, чиято администрация изпълнява функциите на секретариат на органа.

Ангажираните в процеса органи ги вземат предвид при изпълняване на правомощията си съгласно настоящия План и приложимото законодателство.

Изтичането на информация е широко обсъждан въпрос в САЩ. Преди Манинг и Сноудън много вълнения предизвика Джефри Стърлинг, бивш агент на ЦРУ.

Стърлинг  очаква процес с обвинението, че е разкрил класифицирана информация относно ядрената програма  на Иран на журналиста от Ню Йорк Таймс  Джеймс Райзън, два пъти носител на Пулицър заради публикации по много значими теми: програмата за подслушване на Буш и събитията 9/11.  Смята се, че Стърлинг е допринесъл за книгата на Райзън  State of War: The Secret History of the CIA and the Bush Administration.

Въпросът е ще може ли Райзън  да се възползва от правото на защита на тайната на източниците на информация  по делото Стърлинг.

• Адвокатите на журналиста и други  организации посочват, че не са изпълнени елементите на теста, който според практиката на съда трябва да определи налага ли се разкриване на тайната на източниците.
• От Министерството на правосъдието  твърдят, че няма основание да се допуска защита на тайната на източниците, защото според решението Branzburg журналистът, като всеки обикновен гражданин, не може да откаже да свидетелства за престъпление, на което е бил очевидец.

Според Politico Райзън е заявил, че по-скоро ще отиде в затвора, отколкото да разкрие източниците си.

Публикувано в сп. Регал 07 Март 2013
Линк към оригиналния материал

Бумът на сайтовете за колективно пазаруване в България, който се случи през 2010 г., безспорно промени поведението на потребителите в интернет и най-вече на най-активната група в мрежата – хората на възраст между 20 и 40 години. Днес, три години по-късно, в България сайтовете за колективно пазаруване са над 100 и съдбата им е под въпрос - според сигурни източници в бранша едва няколко от проектите са на печалба. Проблемът е, че бизнесът моделът им има твърде големи оперативни разходи, които трудно се покриват, защото нивата на печалба от офертите устойчиво намаляват. В България съществуват и между 10 и 20 портал агрегатора, които акумулират оферти от различни сайтове за колективно пазаруване и пренасочват потребителите към тях. Те са с ниски оперативни разходи и печелят от реклама или от комисиони. Това може би временно ги прави новия хит. Като цяло обаче сайтовете за колективно пазаруване са изправени пред най-голямото предизвикателство в досегашната си история. Изглежда, че за да просъществуват в бъдеще, те ще трябва да променят бизнес модела си.

Смисълът на идеята

За да разберем по-детайлно този бизнес, най-напред трябва да вникнем в идеята му. Основната стойност за доставчиците на стоки и услуги идва оттам, че чрез сайтовете за колективно пазаруване могат да реализират големи обеми (като дават щедри отстъпки) и така да намалят високите си оперативни разходи. Когато например часовете в един козметичен салон са заети плътно от сутрин до вечер, то и делът на фиксираните разходи в отделната процедура е значително по-малък.

В търговията с бързооборотни стоки най-близко до тази концепция е веригата CBA, която договаря групово с доставчици от името на независимите магазини, членуващи в нея, и така постига отстъпки за обеми. В случая CBA действа като сайт за колективно пазаруване, а магазините под шапката й са в ролята на крайните клиенти на сайта. Концепцията е издържана във времето. А в интернет среда е привнесена и адаптирана за крайни потребители именно от сайтовете за колективно пазаруване. Според източници в интернет тези сайтове се раждат в САЩ през 2006 г. През 2008 г. отново в САЩ е създаден най-сериозният глобален играч на пазара – Groupon. На 12 юли 2010 г. в България стартира първият подобен сайт – Zadrujno.bg. През есента на 2012 г. Zadrujno.bg прекрати основната си дейност и се преструктурира в портал - агрегатор на оферти за групово пазаруване, под името MoiteSdelki.bg.

Лесен вход на пазара

Големият брой на сайтовете за колективно пазаруване, пуснати в България през последните три години, се обяснява с липсата на сериозни бариери за започването на подобен бизнес и с ниския начален капитал, нужен за целта. (Готови сайтове като софтуерен продукт може да се купят и за под 500 лева.) В комбинация с първоначалния успех на Groupon всичко това провокира интерес у голям брой предприемачи. Мнозина от тях навлязоха в сектора без конкретна дългосрочна визия, а по-скоро за да продадат после проекта си на по-голям играч. Според експерти от бранша именно това обуславя бързото пренасищане на пазара, чийто резултат е и намаляването на нивото на комисионите, получавани от сайтовете. Голяма част от доставчиците на стоки и услуги от своя страна никога не успяха да направят разлика между отделните сайтове, тяхната аудитиория и потенциала им за продажби, а се водеха единствено от краткосрочния си интерес и размер на комисиони, които трябваше да дават. Сега сайтовете за колективно пазаруване трябва да управляват голям брой сделки (някои сайтове предлагат над 150 едновременно) в различни градове и от разнороден характер. Заради силната конкуренция разходите за маркетинг растат, а маржовете на печалба са все по-ниски. Всичко това се отразява и на големите, и на малките сайтове, и в България, и в международен план. То застрашава и целия модел.

Девалвация на офертите

Бърза проверка в един от популярните портали - агрегатори на оферти за колективно пазаруване, показва, че в момента само в София активните оферти са над 3300. В началото всеки сайт беше фокусиран върху предлагането на няколко добре подбрани сделки с висока придадена стойност. Например вечеря в скъп френски ресторант на половин цена. Пренасищането на пазара обаче се отрази и на качеството на офертите. Често фирмите, опериращи сайтове за колективно пазаруване, нямаха екип от представители, които да проверяват всеки бизнес партньор, а сключваха сделки само по електронна поща и телефон. Смисълът на концепцията е категорично изместен от първоначалния му замисъл в посока масово предлагане на оферти от всякакво естество и с ниска добавена стойност.

Някои продукти, оферирани от сайтовете за колективно пазаруване, може да се намерят в магазините на по-ниски цени. Подобни случаи правят потребителите по-недоверчиви и отслабват интереса им.

Пристрастеност към намаленията

Конкуренцията между сайтовете създаде цели бизнеси (фризьорски салони, масажни или фотостудия), които продават услугите си изцяло през сайтове за колективно пазаруване. Това създаде цяла армия от потребители тип ловци на сделки (bargain hunters), които търсят промоции навсякъде и във всичко и консумират услуги само ако ги намерят из сайтове за колективно пазаруване. Много анализатори си обясняват "любовта към червения етикет" с ефектите на икономическата кризата, но общото влияние на сайтовете за колективно пазаруване върху потребителите също е важен фактор.

Подобни тенденции се наблюдаваха и в авиацията през първото десетилетие на новия век. Тогава нискобюджетните авиокомпании промениха потребителските навици и принудиха традиционните авиокомпании да започнат да намаляват цени и да пускат чести промоции.

Много класически интернет търговци вече адаптират офертите си по модела на сайтовете за колективно пазаруване. Например Booking.com, един от най-големите сайтове за хотелски резервации в Европа, предлага хотели на промоция на подобен принцип. Все по-популярна става и cashback концепцията. При нея потребителите получават между 3% и 10% като паричен бонус обратно в сметката си при пазаруване онлайн през cashback сайтове или като използват cashback карти в търговските обекти. Въпреки че засега не са правени конкретни проучвания, заетите в бранша на бързообортните стоки могат да са сигурни, че сайтовете за колективно пазаруване са променили поведението и на техните клиенти.

А сега накъде

Логично, когато се промени сърцевината на концепцията към масовост и качеството на офертите се влоши, се променя и структурата на даден бизнес. Ниските бариери за вход, липсата на изявена потребителска лоялност и липсата на съществени различия между сайтовете не допринасят за консолидацията на пазара, каквато е описана в учебниците по икономика или се наблюдава в други индустрии.

Експерти смятат, че за да имат шансове да оцелеят, представителите на този бранш трябва да променят модела си на работа. Това вече се случва реално както в международен план, така и в България. Част от промените, които наблюдаваме, включват разработване на програми за лоялност, които предлагат отстъпки при пазаруване в обекти на доставчици извън интернет (в заведения, фризьорски салони и пр.), профилиране на сайтовете по нишови пазари (за туристически оферти например), разработване на собствени дистрибуционни канали, включващи собствен внос на стоки, като стъпка в преобразуване на проектите в чист e-commerce модел.

Все още е рано за категорична прогноза за бъдещето на сайтовете за колективно пазаруване и за модела, около който ще се установят.

Докато очакваме статистиката за успешността на приключващия летен сезон по морето е добре да хвърлим поглед и над една друга и много акуратна статистика - резултатите от преброяването през 2011. Данните показват катастрофален демографски проблем в малките населени места - миграция на младите хора към три четири големи града и към чужбина. Безработицата в тези населени места е два, три пъти по-голяма от средната за страната, а миграцията на младите (квалифицирани) хора прави тези селища непривлекателни за мащабни модерни инвестиционни проекти. Не можем да предвидим какво крие бъдещето за Българските градчета и селца, но със сигурност знаем, че жителите им живеят бедно, трудно и нещастно. Вие може би живеете в големия град, но навярно вашата баба живее някъде там...

От Странджа до  Пирин, от Дунавската равнина до Тракийската низина, България крие в себе си нещо много повече от нашите корени. Родните градчета и села са приютили огромни богатства - природа, история, култура, древни обичаи, уникално земеделие и занаяти. И докато едната половина от техните жители се борят за оцеляването си, а другата половина търси начини как да ги напуснат, ние всичките останали Българи можем да им помогнем на нашите съграждани да покажат това което имат по най-добрия начин. Освен, че ще си създадат собствен разпознаваем имидж, това ще докара туристи, ще създаде пазар за местните им стоки и занаяти, но най-вече ще създаде поминък и устойчиви условия за развитие на фамилен бизнес. Ще накара много млади хора да останат и създават семейства по родните си места. 

Да се случи такова събитие е толкова трудно, колкото и лесно. Нужни са три неща - Всяко населено място трябва да определи това с което най-много се гордее, да прецени как да печели от него максимално ефективно и накрая да съумее да го презентира и продаде на когото и както трябва. Всеки знае за Смилянския боб и Белоградчишките скали, но за колко много други неща не знаем? Представете си селото на баба Ви, в което сте опитвали най-добрата сливова ракия някога. Та там хората просто знаят как да правят ракия. Представете си как това село прави от своята ракия запазена марка; как тя започва да става търсена в страната и извън нея; как изникват няколко бутикови фамилни дистиларни; как веднъж годишно се прави празник на ракията с гости от цялата страна; как в селото няколко къщи се преустройват в семейни хотелчета и се откриват няколко кръчми предлагащи уникалната напитката; как през уикендите тези кръчми се изпълват с непознати хора и как покрай ракията започват да възникват и други съпътстващи дейности - музей на ракията, курсове по ракиджииство, цех произвеждащ оборудване за варене на ракия, развива се земеделието - садят се сливови дървета, а сливите на това място са уникални и се продават скъпо и надалеч. Виждате, че животът в селото на баба Ви се завръща такъв, какъвто Вашите родители го помнят в детството си. Оптимизмът се завръща, а с него и предприемчивостта. Там вече има душа, не само тъга.

На пръв поглед звучи лесно, но какво трябва за да се случи това? Първо някой трябва искренно да иска да помогне на селото на баба Ви, второ трябва да помогне малко с екпертно мнение, малко с пари, и малко с помощ за реклама. Това също не е трудно, а добрата новина е, че нашата държава има ресурса да се погрижи за селото на баба Ви. 

Къде всъщност е трудното тогава? Трудното е да накараш държавата да го пожелае. Трудно е да накараш държавата да осъзнае, че в провинцията също живеят хора и, че туризмът не е Слънчев бряг и Банско. Освен, че е трудно е и тъжно да виждаш как с годините евро парите за развитие на Българското село отиват за развитие на някой чорбаджийски стопанства.  Тъжно е да знаеш, че може и че трябва, но да виждаш че нищо не се случва. Баба Ви, навярно е възрастна. След време ще си спомянте за нея и за селото много рядко. А пък хората които живеят там да му мислят.

Смята се, че прехода от Социализъм към пазарна икономика завърши. Може и да е завършил, но се възражда, защото установените през 90-те години практиките в Българския бизнес не еволюираха, а просто козметично се покриха с тънък слой розова боя. Кризата улющи боята и ръждата изби все по-очевидно. Случващото се в Горубсо Мадан красноречиво показва това.

Трябваше ми време да се реша да напиша тази статия, защото съм капиталист по възпитание и десните ми убеждения, въпреки че клонят към центъра, са ясно изразени. Ясно си спомням дългите следобеди прекарани с баба ми, която ме учеше колко зловещ е бил живота през Социализма, и колко прекрасно е живяло семейството ни преди 9-ти Септември. Чувството обаче е велико нещо, в момента чувствам че Капитализма ни не е правилен, не е наред и въпреки убежденията си, немога да не излея тонове критика към това което се случва в държавата. Започвам с няколко мита които са се наложили в обществото ни:

# Мит 1 – Работодателя дава хляб на работника

Твърде архаична е концепцията за работодателя благодетел, който осигурява хляба на хората в селото и трябва да му се целува ръката всеки път когато раздава заплати. Това е най-вкорененият мит, които изяжда главата на реформите, усилията за реформи, конкурентно-способността на бизнеса и в крайна сметка изяжда главата и на самия бизнес, но косвено. Днешната икономика в Европа е knowledge-based, та всъщност хората създават бизнеса и те дават хляба на работодателя. Модерният капитализъм е този който поставя хората и интересите им на първо на място, а след това бере плодовете. В този смисъл, собственикът на Горубсо е прав – миньорите са в центъра на неуспеха на дружеството. Липсата на тотална заинтересованост към тях, никакви инвестиции в условия на труд и неплащане на заплати е довело до едно – непродуктивни хора, сриващи бизнеса. Концепцията за работодателя благодател се шири на длъж и шир сред средния бизнес в страната – неплащане на заплати, лоши условия на труд, ниски осигуровки, робско отношение; всичко това е великодушно оправдано с чувството за грижа към едни бедни и нещастни души на които е осигурена „работа”. Резултатът е слаба иновативност и липса на дългосрочна конкурентноспособност на бизнеса.

# Мит 2 – Всеки чужд инвеститор е благодетел за страната ни

Това е вторият мит – шивашки фабрики, обувни фабрики, мрачни цехове и кол центрове собственост на Гърци, Италианци, Турци и всякакви други „чужди инвеститори”. Тези бизнеси често плащат минимални заплати, не плащат осигуровки, данъци и не спазват никакви условия на труд. Приносът им към БВП на страната е минимален, не създават иновативност в Икономиката и на всичкото отгоре не подлежат на санкции – техните МОЛ не са от тук, нямат собственост и като стане напечено често се прибират в родните си страни. Такъв тип инвеститори отравят икономиката ни, пречат на развитието на Българския бизнес и предразполагат към корупция и двойни стандарти. Но как да закрие държавата единствения обувен цех в селото, като лично кмета, областният управител, посланика и министъра са резнали лентата при откриването?

# Мит 3 – Държавата няма механизъм да се справи със сивата икономика

Това е най-големият мит и безспорно най-голямата пречка за създаване на модерна икономика. Във всяка икономика има браншове. И ако две конкурентни фирми в един бранш декларират различна средна заплата - примерната едната фирма - 350лв, а другата - 850лв., то тогава очевидно нещо се случва – едната компания не плаща осигуровки в пълният им размер. Това е само пример, а колко други индикатори за крос-реферънс има между браншовете в икономиката. Борбата със сивата икономика е непоследователна, нечестна и от нея страдат най-коректните. Напрактика правителството убива бизнеса. Например в търговията и източване на ДДС – най-нарушаващите фирми са тези които отдавна нямат активи и са фантомни. По веригата, актовете и глобите се налагат на фирмите които имат база и основа да ги платят.

# Мит 4 – Всеки малък бизнес трябва да се толерира

Всеки гражданин трябва да се стимулира да създава собствен бизнес и да му се създават условия да се развива успешно. Това не означава, че всеки собственик на малък бизнеса трябва да се толерира безусловно. Когато някои наложи правила за правене на бизнес (в това число и малък бизнес), всеки скача с изрази като „взимат хляба на хора”, „иззедници”. Хранителни стоки не могат да се продават в мухлясали помещения, нито пътници да се возят с 30 годишни автобуси, нито сервизна дейност да се развива с дървени трупчета и крайблокови гаражи. Този тип малък бизнес създава обществена опасност а това е най-малкият му недостатък.

Икономиката винаги е била чувствителна тема, толкова колкото и тази на здравеопазването и за да направим реална реформа и в крайна сметка сложим точка на прехода, трябва да имаме смелостта да проумеем митовете и да ги разграничим от истинските неща.

Туризма генерира много приходи за Българската икономика, но особено важни са те за малките общини, където на практика не съществува индустрия или някакъв перспективен поминък. Такива общини в България има стотици – особено много са те в регионите на Стара Планина и Родопите, където промишленост или мащабно селско стопанство не съществуват. За пример можем да кажем, че всеки автомобил пристигнал в Родопското село Триград било то и за няколко часа оставя свежи пари – в ресторантите, за вход на пещерите, евентуално за настаняване в хотел или къща за гости и други атракции. Туризмът е и най-подходящия поминък за задържане на младите в тези населени места, защото предлага динамика, интересни запознанства и врата към света.

Що се отнася до малките населени места, избягвам да използвам термните вътрешен и външен туризъм поради две причини – те представляват бутикови дестинации с ограничен капацитет, които не могат да поемат десетки хиляди гости от една страна, а от друга трябва и да започнем да мислим повече в посока, че сме Европейци, част от една общност и за местните не трябва да има съществено значение дали гостите им идват от Букурещ или пък от Варна. Въпросът е да идват...А как става това?

Най-общия начин е от дума на дума – приятелски компании се навиват на базата на опита на хора които вече са били там и докладват „позитивни впечатления”; Медийното нашумяване което се създаде около Белоградчишките скали или Перперикон е по-скоро изключение, но пък ако се замислим, точно това медийно нашумяване насочи потоци от туристи към тези места. Защото Триград може да е прекрасна дестинация, но ако Вашите приятели организират уикенд до Белоградчик, защото "всеки трябвало да отиде там", ето това е, което Ви кара да направите избора си. Активното население в България (и региона) ще извърши определен брой кратки почивки в страната тази години и няколко стотин дестинации ще трябва да се борят за тях.

Незнайно защо, никой не рекламира ефективно малки или пък големи туристически дестинации на вътрешния пазар. Любопитно е например да видиш билборд на курорта Боровец на пътя за самия курорт, все едно си тръгнал за другаде и ще го пропуснеш. Пловдив като дестинация е любимо място за Софиянци за кратки неделни разходки. С колко ще се увеличат тези пътувания ако в центъра на София има няколко билборда които просто да подсещат за тази достъпна възможност? Няколко хиляди човека в повече в Неделя безспорно ще окажат положително влияние на Пловдивската икономика, но това няма да се осети осезаемо от населението. Представете си обаче, как няколко хиляди човека в Неделен ден ще се отразят на благополучието на на град Вършец, който е с население от 5000 човека примерно?

Необходимо е малките ( а и не дотам малките) туристически дестинации да се възприемат като продукт и да започнат да се конкурират взаимно за вниманието на туриста – необходимо е да започнат да се рекламират активно сред жителите на големите градове в България и околните страни. Освен Европейски фондове, такива по-тясно насочени могат да бъдат създавани и от Българската държава. Представете си например, община Малко Търново да субсидира ежедневни екскурзии от Созопол до потайнствата на Странджа планина? Идеи има много и деиствия в тази посока са необходими час по-скоро, и ако налице има епизодични позитивни примери (например Туристическия център на Врачанския Балкан прави страхотна реклама), държавата изостава сериозно в подкрепата си за развитие на конкурентен вътрешен туризъм.

„Дестинации като Слънчев бряг трябва да се концентрират върху възможностите да привличат младежи и несемейни хора, докато курорти като Лозенец и Созопол е необходимо да залагат на семейния туризъм. По този начин не пречим на бизнеса, напротив – определяме своите целеви групи и таргетираме услугите, които предлагаме,” заяви търговският директор на TravelStoreMaker Петър Панайотов о време на откриването на семинара „Туристическия уеб сайт днес”, организиран от еCommerceAcademy.

Според него е вярно това, че хотелиерите страдат от подобен род туризъм, тъй като това е предпоставка за имуществени вреди, но в същото време трябва да се отчита и големият паричен поток, който по този начин се влива в страната.

„В арабския свят можем да видим туристи, които ползват задължително услугите на туристическа агенция, която да ги ескортира през целия им престой в страната, така че да не бъдат измамени. Това се случва и в България, което е напълно недопустимо за страна в Европейския съюз и затова трябва да се изкорени”, коментира Панайотов.

Той смята, че за туристите е от особено значение да се чувстват сигурни в една цивилизована страна, като имат свободата да ползват различни услуги, без да се страхуват да бъдат измамени.

Публикувано в Дарик Финанс 03/10/11

На всеки 5000 жители в България се пада по една туристическа компания, каза Петър Панайотов, търговски директор TravelStoreMaker, по време на конференцията „Тенденции и иновации в туристическия бизнес”, пише profit.bg.
Според него създаването на интернет туристически портал е много по-ефективно от гледна точка на времето и възможностите на клиентите.
В рамките на конференцията бе засегната и темата за социалните мрежи. Този вид информационен канал е много полезен за осъществяването на успешен бизнес модел в сферата на туризма, коментира Николай Николаев - маркетинг стратег в социалните мрежи. Камен Захариев, експерт в оптимизирането на интернет страници, подчерта, че в динамично променящия се свят на интернет е необходимо да се акцентира на определени предимства на туристическите компании, за да е възможна конкурентноспособността им пред останалите.
Повече от 150 души от Япония, Германия, Украйна, Турция, Гърция, Канада, България и други се събраха в София, за да присъстват на конференцията.

Интервю пред БНР

Туристическият бизнес традиционно се е дистрибутирал по интеренет и за това интеренет играе важна роля в него, заяви пред "Хоризонт" Петър Панайотов. Днес у нас се открива международна туристическа конференция на тема "Тенденция и иновации в туристическия бизнес". Все още в България няма разбиране защо, как и колко могат да се ползват новите технологии и по тази причина няма и статистика какъв процент от туристическите фирми използват интернет, допълни Панайотов. Цялото интервю на Веселина Миланова с Петър Панайтов може те да чуете в звуковия файл.

http://www.bnr.bg/sites/horizont/Shows/Current/BeforeEveryone/Economy/Pages/туризъм.aspx

http://www.econ.bg/interviews/article190579/хотелският-сайт-е-начин-да-се-избегнат-посредниците

Г-н Панайотов, разкажете накратко на нашите читатели за поверената ви организация?
Петър Панайотов:
TravelStoreMaker.com е американска компания, специализирана за софтуер в областта на туризма, туристическите агенции, хотелите и пр. 100% от офисите на фирмата са в София, където се разработва софтуерът. У нас е и търговският отдел. 100 души работят за компанията.
Как може един сайт да се превърне в туристически онлайн портал?
Петър Панайотов:
От близо година разработваме бизнес линия, която се казва "Хотелски сайт на бъдещето" (HotelWebSiteOfTheFuture). Тя е насочена към подобряването на директното предлагане на продукти и услуги от страна на хотелите към крайните потребители. Специфичното при хотелите в България е, че разчитат твърде много на посредници. Освен туроператорите и турагенциите, у нас има посредници и през Интернет. В страната са регистрирани десетки такива сайтове.
Целта на туристическия интернет портал е услугата да не минава през посредник, а директно да се продава на потребителя. Например, ако хотел на Слънчев бряг или Банско минава през интернет посредник, потребителят е принуден в сайта да избира между десетки хотели от района. Това от своя страна поражда ценова война между самите хотелиерите. Всеки предлага все по-атрактивна цена, за да бъде забелязан.
Ако хотелиерът иска да поддържа едно добро, "здравословно" ценообразуване, се налага да продава хотела си директно. Индивидуалните хотелски портали дават възможност на потребителите да усетят "атмосферата" на избрания обект, а не както е в общите сайтове-посредници - да има 3 снимки отвън и три отвътре.
Туристическият портал още трябва да дава възможност на потребителите да правят резервации в реално време. В момента много малка част от хотелите ни акцентират върху тази услуга. Ако вземем като база всички хотели у нас, не повече от 10% предлагат тази възможност. Едва половината от 4 и 5-звездните хотели имат тази услуга. Дву- и тризвездните хотели въобще не предлагат такова нещо. При тях има телефон за връзка или форма за изпращане на заявка.
Кои са най-важните секции, които трябва да съдържа всеки един хотелски сайт?
Петър Панайотов:
Ние препоръчваме модерните хотелски сайтове да имат видео, което показва в много по-голяма детайлност. Впрочем, няма нищо лошо да се показват и по-евтините и не толкова лъскави сгради. Всеки потребител си дава ясната сметка, че като плаща 40 лева за нощувка, няма да очаква услуги и комфорт, характерни за 4-звезден хотел. Важно е хотелиерите да представят коректна действителност на клиентите.
Други задължителни елементи са панорамните снимки, придружени с виртуална разходка в стаята. Клиентът да може да види стаята от всички ъгли. Това са т.нар. 360-градусови снимки.
Друга наша препоръка е сайтът да разполага с възможност за директна резервация на полети. Много подходящо е за столичните хотели, голяма част от клиентите на които са предимно чужденци. Например, един германец намира сайта на хотел в София, харесва му, но отива на немски сайт за полети, за да си купи билет до България. Там вижда други хотели в София, резервира всичко на едно място и забравя за първоначалния избор.
Колко ще струва на един хотелиер изграждането на сайт?
Петър Панайотов:
Хубавият и професионален сайт струва не по-малко от 2000 лева. Може да излезе и няколко десетки хиляди лева, зависи от това дали е интегриран с цялостната система на хотелиера.
Много хотели слагат на сайтовете си хубави снимки, а когато клиентът отиде на място среща нещо съвсем различно. В такива случаи потребителите могат ли да потърсят обезщетение?
Петър Панайотов:
Съгласно европейското законодателство, потребителят може да потърси обезщетение при всякакви случаи, когато е подведен. У нас такива жалби се подават в Комисията за защита на потребителите. Въпросът е дали ще се вземат за основателни подобни аргументи. Естествено хотелиерът може да излезе с аргумент, че снимките са правени преди известно време, а сега хотелът е претърпял промени и ремонти. Въобще, може да изтъкне какви ли не аргументи, само и само да защити бизнеса си.
В тази връзка ще ви дам личен пример. Наскоро бях в един хотел в Хисаря, който е реновирана база на бивш почивен дом. На сайта хотелът изглеждаше страхотно, снимките бяха ефектни и направени при нощна панорама. В действителност обаче хотелът въобще не беше толкова хубав и с обновена фасада. Хубаво е, че до толкова некоректни маркетингови трикове прибягват сравнително малко хотели.
Facebook и Тwitter как се вписват в хотелската индустрия?
Петър Панайотов:
Социалните мрежи се опитват да се впишат във всичко и навсякъде. В близко бъдеще нещата ще се канализират и ще си проличи за кои продукти и услуги, в частност в туризма, мрежите, ще имат ключова роля. Към момента мога да кажа, че се вписват доста добре, защото Facebook - като мрежа за приятели, е много подходящо място да се получат отзиви за едно или друго място.
Съвременните модерни хотелски сайтове няма ли да убият бизнеса на туристическите агенции и оператори? Ако всичко става през сайта, няма ли тези посредници да изчезнат като дейност?
Петър Панайотов:
През последните 10 години Интернет играе драматична роля в света на туристическия бранш. Освен че улеснява изключително много потребителите, Мрежата е и средство да се съкрати веригата между доставчика на услуги и крайния потребител. Тенденцията започна от авиокомпаниите, които за да намалят разходите си, предлагат самолетните билети директно на пътниците. Същото нещо се случва и при хотелиерите, макар и малко по-трудно. Проблемът е в това, че българинът всъщност се нуждае от консултацията на туристическия посредник. Едва когато се подобри потребителската му култура, за да може сам да прави избора си, тогава може да изчезне това звено.

Редактор: Лили Бончева

Инвестициите в онлайн резервации все още не са приоритет за нашата индустрия
Рая Атанасова
raya.atanasova@klassa.bg

Българският туристически бизнес трябва да се възползва от социалните мрежи, за да популяризира своя продукт, още повече че това не изисква голяма инвестиция, каза за „Класа“ Петър Панайотов, търговски директор на TravelStoreMaker.com. Той ще бъде един от лекторите в предстоящата международна конференция „Тенденции и иновации в туристическия бизнес“. През последните години усилията на бизнеса бяха насочени към изграждане на материалната база и по-малко към маркетинг. Затова страната е още на дъното на всякакви класации в онлайн резервациите и предлагането. Кризата обаче постепенно започна да променя тази ситуация. „Всеки български хотел се продава в интернет, но не директно. Това се дължи на активността на резервационните сайтове, не на самите хотелиери“, посочи Панайотов. Интернет сайтът вече не е предимство, но липсата му е недостатък, коментира той. Всъщност инвестицията в резервационна система на сайта струва колкото пет нощувки, изчисляват експертите. Българският потребител все още е недоверчив към онлайн услугите, коментира Ирена Георгиева, председател на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенции. Първоначалната инвестиция за активен сайт е около 1000 евро извън средствата за рекламирането му. Българският хотелиер не е образован как да интегрира социалните мрежи като част от своя продукт, твърди Николай Николаев, експерт маркетингови стратегии и управител на Webboratory. А според Георгиева бизнесът ни тепърва опознава социалните мрежи, докато тази политика работи успешно в страни като Мексико и Ямайка, и ние ще се учим в крачка.В Европа пазарът е различен, защото по-голямата част от приходите на бизнеса зависят от онлайн продажбите. Маркетинговите кампании не гарантират ръст на продажбите, те са гарант за добър имидж и позициониране. Вече 100-150 души посещават сайта на хотелиер след представяне в LinkedIn, Facebook, Twitter. Става дума за малка група хора, която целенасочено се интересува от услугата на конкретния хотелиер и е реално потенциален клиент, а не просто човек, който „браузва“ в интернет, смята Николаев. В България интернет употребата в туризма се развива с бързи темпове и едва сега може да се говори за наличие на онлайн пазар, твърди Вера Генова от www.CenTransit.com. Условно можем да разделим Европа на три части според развитие на интернет в туризма. Най-развит е той в Западна Европа (Великобритания, Франция, Германия, Белгия, Холандия, скандинавските държави), следват средиземноморските държави (Италия, Испания, Португалия, Гърция). Третата група е Източна Европа и в нея България и Румъния са на последно място. В Западна Европа 49% от бизнес пътниците планират и закупуват пътуванията си онлайн; 79% от бизнес сектора купуват и личните си посещения онлайн. В България повечето от корпоративните пътувания се заявяват по телефон или по имейл. Един от основните ни проблеми е, че у нас не са много популярни кредитните карти. Имаме модул за автоматично издаване на самолетни билети, но той предполага използване основно на подобни карти, обясни Генова.

Петър Панайотов, лектор на http://www.ecommerceacademy.net/:  Интернет е заплаха за туристическите предприемачи, които не искат да се развиват.

 Нов бизнес модел внася съществени промени в туристическия бранш.

Онлайн технологиите предлагат нов бизнес модел, който внася съществени промени в туристическия бранш. Тази тема ще бъде основна за международната туристическа конференция „Тенденции и иновации в туристическия бизнес”, която се организира от http://www.ecommerceacademy.net/ между 3-ти и 5-ти ноември в хотел „Шератон” в София. Конференцията ще предостави възможност на широк кръг от хора в бизнеса и извън него да добият представа по какъв начин могат да използват успешно новите интернет технологии.Конференцията беше и поводът за участието на търговския директор на http://www.travelstoremaker.com/ (един от спонсорите на събитието) и лектор на http://www.ecommerceacademy.net/ Петър Панайотов в предаването на ТВ Европа „Под лупа”. „Интернет е заплаха за туристическите компании, които не искат да се развиват и да промотират услугите си успешно. Именно иновациите трябва да са цел за всеки без значение дали е малък или голям в бизнеса”, каза Панайотов пред камерата на ТВ Европа. Той добави, че е вярно, че интернет технологиите не са за всеки, но все пак има примери за компании, които успяват да се справят и да изградят един добър туристически продукт. Конференцията на http://www.ecommerceacademy.net/ ще се опита да анализира тези нови тенденции в туристическата автоматизация и ще постави и образователен акцент. Форумът ще даде яснота и по отношение на това дали благодарение на технологиите всички играчи на туристическата сцена могат да бъдат равни, ако е верен постулатът, че е важен начинът, по който се прави бизнес, а не големината му.В студиото на „Под лупа” заедно с Петър Панайотов беше и един от преките организатори на конференцията на http://www.ecommerceacademy.net/ Красимира Карамфилова. Тя припомни, че конференцията „Тенденции и иновации в туристическия бизнес” е първата по рода си за Централна и Източна Европа.По темата за развитието на онлайн туристическия бизнес пред в. „Пари” говори и Красимир Симонски – ръководител на конференцията. Интервюто може да бъде прочетено в следващото издание на вестника следващата седмица.


http://big.bg/modules/news03/article.php?storyid=46032

Dear Readers,

I take the opportunity to inform you that I will be speaking at the first online travel conference our company (TravelStoreMaker.com) is co-organizing in Sofia next month. I will cover two topics - Trends in Travel Distribution Central & Eastern Europe and The Future of Hotel Websites. More details and registration options available at: http://www.ecommerceacademy.net/

Управлението на търговското представяне ще е най-голямото предизвикателство в управлението на продажбите през настоящата година, сочи проучване на консултантската компания за подобрение и развитие на търговското представяне Селлек.
Данните са изведени след допитване до 100 водещи български мениджъри в областта на продажбите, маркетинга и бизнес развитието.
46 от запитаните са посочили търговското представяне като топ предизвикателството в управлението на продажбите през 2010 г.
Мениджърите изразяват своите опасения относно гарантирането на цели, като разширяване на пазарен дял и повече приходи със ограничени бюджети. Растящите разходи за материали, както и свитите бюджети за грижи към клиентите, поставят под съмнение ръста на печалбите на компаниите.
Вторият и третият по популярност отговори са свързани с предизвикателствата около развитието и управлението на човешкия ресурс в продажбените отдели.
С 21% за „Развитие на търговски компетенции” и 17% за „Компенсации и бонуси”, над една трета от мениджърите, насочват своето внимание към управлението на търговския персонал, умението да го мотивират и развиват, за да постигат по-високи продажбени резултати.
Останалите два отговора – „Набиране и Задържане на Персонал” и „CRM/Управление на Клиенти” получават 10% и 6% съответно.
Любопитен факт в проучването е, че всички големи компании са отговорили, че „CRM/Управление на Клиенти” е основно предизвикателство. Това рефлектира тяхната нужда от развитие на процесите свързани с управление на клиенти и информация.
Малките и средни предприятия се вълнуват главно от „Управление на Търговското Представяне”, а големите корпорации имат сравнително балансирани отговори.
Освен тези основни предизвикателства, анкетираните посочват мотивацията на търговския персонал, като предизвикателство пред успешното търговско представяне.
Най-голямото предизвикателство през 2010 ще бъде да запазим мотивацията на търговският персонал, да развием компетенциите им, да ги поставим по-близо до клиентите и в същото време да им помогнем да разберат, какво представляват продажбите в днешно време, казва Албена Николова, директор продажби в Теси ООД.
Ще бъде предизвикателство да поддържаме мотивацията на търговците в тази трудна и конкурентна среда с ограничени капиталови и оперативни разходи, намалени компенсации, по-малко бонуси и свити бюджети за развиване на взаимоотношения с клиенти, посочва Павел Мариников, Маркетинг и бизнес развитие в Шнайдер Електрик.
Други професионалисти се интересуват повече от задържане и увеличаване на пазарния дял.
Най-голямото предизвикателство пред компаниите през 2010 ще бъде намалелите нетни проходи и свитите приходни маржове поради слабо търсене и увеличаване на цените на суровините. Правилната стратегия ще бъде задържането на добрия персонал и запазване на пазарния дял, категоричен е Любомир Илиев, търговски мениджър в Ототоп България ООД.

Поради растящата международна конкуренция, най-голямото предизвикателство през тази година ще бъде увеличаването на пазарния дял при изгодни печалби, смята Петър Панайотов, директор Продажби и Маркетинг в TravelStoreMaker.com.

Проучването на Селлекс е проведено чрез маркетинг 2.0 методи, с помощта на функциите на бизнес сайтът linkedin.com, където компанията има активно присъствие чрез дискусионни групи, публикуване на резултати от проучвания и други материали свързани с управлението и развитието на продажбите.

ЛИЦА - В-к Стандарт
Понеделник, 14 Март 2005

През 1999 г. е убеден, че напуска България завинаги
На 23 години Петър Панайотов вече работи за гиганта Procter&Gamble

Визитка
Име: Петър Панайотов
Възраст: 23 години
Образование: Хагски университет, бакалавър по бизнес администрация
Първа работа: Куртц Маркетинг - Холандия, консултант по бизнес развитие
Работа в България: Aiger Engineering- Пловдив, специалист маркетингPrоcter & Gamble - мениджър основни клиенти (от миналата седмица), базиран в Бургас

Октомври 2004 година - Петър стяга багажа си, сбогува се с приятелите и улиците на Хага и поема на югоизток, за да кацне в... България. Преди пет години, отлитайки от София, е убеден, че напуска завинаги тези географски ширини. Какво се случи обаче в живота на момчето математик и днес той пак е тук, този път в Бургас? Как така тийнейджърското му мото от "Сбогом завинаги" се промени във "Върнах се" за недоумение на приятели и роднини. Историята е кратка, защото човекът е само на 23.Животът в Холандия не е толкова лек. Хората са любезни, но резервирани. Петър се чувствал сам и залягал над лекциите, решава, че е по-разумно да завърши ускорено. Постепенно обаче намира сродни души - холандци, които днес са едни от най-близките му приятели. Но се улавял как все по-често мисли за България. Сутрин, като ставал (опитвайки се да не забелязва вечния дъжд, който просмуквал въздуха отвсякъде), включвал компютъра да прочете малко вестници от България. От "Стандарт", който направил едно от първите онлайн издания, на практика следял събитията. Но в този период дори и не му хрумвала идеята да се връща назад.Като се дипломирал, намерил в Хага доста лесно работа в израелска компания. Израелците били още по-различни по манталитет от холандците. Първоначално подозрителни, по-късно, като разбрали, че е доста добър в това, което прави, всички врати пред него се отворили.Един ден, докато си хапвал поредното парче пица като истински бизнес консултант, направил малка равносметка на собствения си живот. Постигнал всичко, за което пристигнал в Холандия - диплом, добре платена работа и перспективи за развитие. Обаче дъждовните уикенди съсипвали настроението му. Не на шега му хрумнало, че дъждът накрая ще го прогони обратно в България. Приятелите му го сметнали за луд.Но българският му период изглеждал неизбежен и започвал през октомври. Озовава се в Пловдив и три седмици по-късно вече има добра работа във фирма за продажба на машини за тютюневата промишленост. Работата му харесва, пътува из Европа, продава оборудване, трупа опит и информация. Картината в икономиката е ясна - едрите играчи в икономиката са очертани, повечето ниши са заети, а конкуренцията е много силна. Ако преди 10 години човек отваряше магазин и можеше да получава добри пари, сега от това едва се печели и 300 лева на месец.Какво прави Петър при такава ситуация. Стратегията му е да трупа опит във все по-големи компании."Няма да повярвате как вестниците повлияха на моя собствен живот - казва той днес. - Един ден пред очите ми попадна обява за работа в световен гигант. Обявата бе в "24 часа". В Хага, както ви споменах, "Стандарт" пък бе моята топла връзка с България. Като на шега подадох документи. И ето ме от миналата седмица работя в Procter&Gamble. Трябва да призная, че преминах през дълъг и сложен процес на одобрение. Но съм много доволен от себе си. От десетина дни кръстосвам между София, Пловдив и Бургас."Какво може да го накара да напусне отново страната?Трусове в икономиката и евентуална груба политическа намеса в нея, категоричен е той. Всъщност Петър принадлежи на поколение, което вероятно ще си отива и ще се връща и пак ще си отива много пъти, както чужденци ще правят същото в България. Но това е трудно разбираемо за повечето българи поради огромния им консерватизъм и липсата на всякаква информация допреди десет години за това, което става не по света, а под носа им, в Европа.
Кармелита Денева

Потребителското мнение в интернет не е канализирано, лимитирано и контролирано. Как реагират компаниите?

Публикувано в BusinessWeek - Март 2009

На 12 септември 2008 жена с никнейм monologa споделя в блога си, че за малко не си купила мухлясал хляб Нилана в магазина на Фантастико в мола Скай Сити в ж.к. Гео Милев. Хлябът не е с изтекъл срок на годност. Съобщението е прочетено от 990 души и е предизвикало 19 коментара. Жената пише писмо с приложени снимки до началник отдел Контрол на хранителни продукти и обекти за хранителни продукти на ХЕИ, до производителя Нилана и търговеца Фантастико. Нилана веднага й отговаря, че се касае за технологична грешка в опаковането и че ще провери фолиото. Компанията обещава, че ще инспектира и целия процес на производство на този вид хляб. И поднася извинения на всичките си клиенти. „Никой отговорен служител в комисиите или Фантастико не написа поне два реда с позиция", недоумява жената в блога си.
Според статистиката 30% от българите имат достъп до интернет. Мрежата се ползва за търсене и генериране на информация за потребителски стоки, търговци на дребно и доставчици. Интернет канали за информация могат да бъдат форуми, социални мрежи блогове, сайтове за сравнение и ревю, за електронна търговия, продуктови портали, сайтове на доставчици. Един от новите сайтове за мнения, който набира страхотна скорост, е izlugan.com. Създателят му Радко Миланов сподели пред BusinessWeek България, че последните 15 дни се забелязват нееднократни пикове на посетители, надхвърлящи 7000 уникални посещения дневно. Последната седмица сайтът е генерирал над 150 сигнала, на които официално са отговорили над 15 фирми. Миланов определя като най-чести оплакванията за лошо обслужване или некачествени стоки. Сигналите визират предимно телекомите и магазините за бързооборотни стоки. На трето място са магазините за техника. Компенсациите, които се търсят, според Миланов, са от връщане на парична сума до извинение за нарушени права и накърнено достойнство.
Макар и неспециализиран в мнения за стоки и услуги, популярният форум BG-Mamma.com е със 70 000 потребители и над 3 млн. публикации. Търсене по ключова дума „Кауфланд" извежда 30 стр. коментари, а по ключова дума „Персил" - 6 стр.

„100 000 български потребители на Facebook споделят неща от всекидневието си в социалната мрежа, а каква част от него е пазаруване?", пита риторично в презентацията си „Умно пазаруване или как интернет променя потребителското поведение" Петър Панайотов, директор Маркетинг & Продажби в ТравълСторМейкър.ком. Той е категоричен, че блоговете са изключително популярни и излизат на челни места в Google. При ревю сайтовете клиенти оценяват продукт, а генерираното съдържание е изцяло потребителско. „При електронната търговия артикул кафе „Сенсео" в секция храни генерира 297 коментара и препоръки, оценката е от 1 до 5 звезди. Предвид мнението на останалите потребителят моментално може да реши дали да добави този продукт в кошницата!", отбелязва в презентацията си Панайотов.
Официалните продуктови сайтове не са така популярни, защото са контролирани от фирмите. Но компаниите опитват да ги доближат до клиента, без администраторът да се намесва с редактиране на съдържанието.
В края на 2007 в столичен всекидневник излезе снимка на един от собствениците на Белла България със застреляна мечка. В резултат куп потребители бойкотираха продуктите на производителя онлайн. След гафа си Белла реши да стигне до „бунтовниците", като създаде корпоративния блог http://blog.bella.bg/, в който обаче не могат да се изказват свободно негативни мнения. Репортер на BusinessWeek България направи опит да пусне негативно съобщение, което бе задържано от системния администратор. Това е един от малкото случаи, когато доставчикът контролира мненията за продукта си.
Панайотов обобщава, че интернет е златната среда за изказване на потребителско мнение. То не е канализирано, лимитирано или контролирано. Наблюденията на маркетинговия мениджър показват, че доволен клиент дава оценка 3, а недоволен 10. Недоволните са стимулирани да споделят, но информацията невинаги е обективна.
До каква степен производителите обръщат внимание на клиентското недоволство? Докато в американските фирми има специални отдели, които следят съдържанието в интернет, касаещо компанията, в България то все още не се взима предвид, твърди Панайотов.
Миланов е на противоположно мнение. „Има случаи, в които компаниите се възползват от правото на отговор, което им даваме - казва той. - Те поместват коментарите си под конкретния сигнал. Има и фирми, които искат връзка с жалбоподателя. При съгласие от негова страна ние посредничим." По думите на Миланов, когато 7000 човека видят обоснован сигнал с прикрепени доказателства и име на фирма, резонанс в продажбите на дадена компания е невъзможно да няма.
След като клиент се оплаква, че бутилка от 7 литра минерална вода мирише на тиня и на развалени яйца, на следващия ден производителят Девин АД реагира така: „Свържете се с нас, за да регистрираме официално случая и да ни предадете водата за допълнителни изследвания в нашата лаборатория. Можете да се обадите на регионалния ни мениджър в Пловдив. Ще ви предоставим обратна информация. Благодарим за съдействието и за сигнала."
Други компании, уважили недоволните си клиенти, са букмейкърската компания Еврофутбол, пицария Уго, магазинът за мобилни телефони Алекгруп и фирма Термоклима. Много от тях не са съгласни с изразеното мнение.
Това е обратна връзка, чрез която усъвършенстваме цялостната си търговска политика", споделя маркетинговият директор на Пикадили Мариана Хаджиева. „Споделянето в интернет е естествено поведение на хора, които искат да улеснят останалите и да ги предпазят от даден проблем", казва Камелия Славейкова, изпълнителен директор
в Shell България. „Интересуваме се от разказите на нашите клиенти, за да отговорим на изискванията за качествено кафе и за перфектно обслужване", коментира Манолис Серфиотис, маркетинг директор на Marinopoulos Coffee Company, представител на Starbucks в България. „Мненията в блогове и форуми са добър информационен канал с уговорката, че повечето са анонимни", обясняват от Практикер.

В ИНТЕРЕС НА КЛИЕНТА?
Преди време Комисията за защита на потребителите (КЗП) спря заблуждаваща печатна реклама на веригата Практикер. „Фирмата е разпространявала промоционална брошура, рекламираща стоки на преференциални цени", коментират от ведомството. При извършена проверка инспектори на КЗП констатират, че един от артикулите не е в наличност. От КЗП считат, че рекламата е заблуждаваща, тъй като подканва хората да закупят продукт, който не се предлага в достатъчно количество и в този смисъл тя повлиява на икономическото им поведение. „Човек инвестира време и средства, за да отиде до обекта. След като открие, че артикулът липсва, би могъл да закупи друг на приблизителна цена, но с по-лоши характеристики или сходно качество, но на по-висока цена. И в двата случая търговецът се надява да реализира продажба, която се явява спонтанна покупка за клиента", аргументира се комисията. „Възможно е при промоция да има изчерпване на артикул поради голямо търсене. Всяка наша промоционална брошура предупреждава, че офертите са валидни до изчерпване на количествата. Конкретният случай с липсващия артикул бе решен в интерес на клиента", коментира пред BusinessWeek България Евелина Кирилова, мениджър Реклама в Практикер.
„Следим строго за качеството на продукцията и при нас няма компромиси. Но се случва клиентът да е очаквал по-различна специфика на продукта и оплакването да е породено от това", обяснява Хаджиева от Пикадили. Според нея компенсациите, които се търсят, са или парични, или замяна на стока. „Случва се клиенти да бъдат разочаровани от обслужването на конкретен служител в наш обект - признава шефката на Shell. - Проверяваме всеки сигнал и предприемаме мерки", допълва Славейкова.
„Оплакванията в 2be са различни - спрени карти заради надвишени лимити, неполучени фактури, грешно тарифирани разговори, дефектирали телефони, изгубени сим карти или карти с неактивирани услуги и т.н.", споделя Иван Катинчаров, мениджър Бизнес развитие и стратегии в 2be. По думите му най-често клиентите искат подмяна на дефектиралите крайни устройства или сторниране на надвзетите и грешно тарифирани суми от операторите. Според Катинчаров някои клиенти изпадат в крайности - пишат жалби и до компаниите, дистрибутори на продукта, и до доставчици, оператори, държавни органи и комисии. „Понякога жалбите имат основание, понякога не", допълва той.
Как се ухажва клиент
Практикер
Клиентите могат да върнат закупена стока дори след години в който и да е обект на Практикер в страната. Достатъчно е продуктът да не е използван, да е в оригинална опаковка и да има касова бележка. Практикер има развита и действаща от 3 години програма за лоялни клиенти, чиито членове са над 55 000. Веригата периодично провежда проучване „таен купувач".
Пикадили
Веригата в партньорство с Easypay направи възможно плащането на много услуги на едно място като данъци, сметки за комунално-битови, мобилни услуги, интернет и др. на информационните щандове в Пикадили. Предоставят се услуги като химическо чистене, продажба на цветя, застраховки и потребителско кредитиране. Идеята е да се спести време на клиентите. Над 220 000 души имат карти Пикадили клуб, чрез които трупат точки и получават разнообразни продукти и подаръци.
Shell
Служителите на Shell България често оказват първа помощ на клиенти, пострадали при инциденти в близост до бензиностанциите, или предоставят изгубени документи или големи суми пари. Shell предлага на бизнес клиентите си карта, с която безкасово се плаща в страната и в Европа. Тя предлага намаляване на администрацията и контрол на фирмените разходи за гориво. Услугата еuroShell Online следи разходите за гориво в реално време.
Starbucks
Веригата разработи два обекта в София, предстои отваряне на трето заведение в Бургас Мол Плаза тази пролет. Клиентите посещават кафе веригата заради качеството на кафето, макар и на по-висока цена. Компанията опитва да е „третото място" между дома и работата, където човек да отдъхва. Всеки обект има картонени карти за коментари от полученото обслужване.
2be
В обектите на веригата се предлага безплатна консултация за най-подходящия пакет за клиента, персонално обслужване през периода на договорните отношения, преференциални цени на крайни устройства, сервиз и поддръжка, обслужване на място, без клиентът да излиза от офиса си.

Интервю с Петър Панайотов,
в-к Стандарт Март 2005

- Как се озовахте точно в Холандия?

- Бяхме група от 10-15 съученици, които бясно се подготвяхме да атакуваме европейските и американските колежи и университети. Целта ни бе само една: да емигрираме завинаги и да не се връщаме назад. Въпреки че първоначално исках да отида в САЩ, избрах Холандия, защото университетът в Хага предлагаше интересна за мен специалност и изцяло преподаване на английски.

- А с какво ще запомните Холандия?

- Тя е екзотична посвоему. Външно е сходна с Белгия - има силна бюрокрация, строги и принципни хора, но и относително голяма социална свобода. Екзотичното е във факта, че това е държава с най-голям брой велосипеди на глава от населението и със свободното продаване и купуване на лека дрога. Иска ми се да ви дам още няколко примера в този смисъл. Всеки шофьор задължително дава път на пешеходците, а полицията често глобява например за неработещ фар на велосипед.

- Казвате, че далеч от България сте видели добрите й страни - посочете една от тях?

- Защо само една, ще посоча поне три, които оформиха моето крайно решение да се преместя отново тук: климата, топлотата на хората, бързо развиващата се икономика.

- Каква е според вас икономиката в момента?

- За разлика от западноевропейската българската се развива с добри темпове. Ако се опитам да я опиша не толкова икономически, бих казал, че тя е като нива, която се обработва бавно, но качествено през последните 5-6 години.

- Вие лично как печелите тук?

- Добре. Една много добра заплата в левове ми осигурява стандарт на живот, доста сходен със средноевропейския. А тези заплати у нас вече не са изключения, преди бяха, но сега не - особено в София, Пловдив, Варна. В този смисъл мога да кажа, че се чувствам доста добре в България и стандартът ми на живот не е по-лош от този в Холандия.

- Как според вас ще растат доходите?

- Смятам, че през следващите пет години безработицата ще намалее и ще имаме ръст на доходите. Де факто доходите са зависими от безработицата. Защо? Един българин преди 5-6 години, когато нямаше достатъчно работа, бе готов да получава и 150 лева, сега за по-малко от 250 лева, а в София дори и за 400 не би го направил. Ако в град като Пловдив се построят още три големи завода, което е абсолютно реалистично, безработицата рязко ще намалее, а за някои длъжности ще настъпи глад.Това според мен е основният двигател на ръста на заплатите. Нито една фирма не дава заплати с пъти повече от пазара на труда в даден регион. Ако някой е готов да работи за 300 лева, няма логика да му се предлагат 600.

Публикация във в-к Сега
Август 2004

30-ина български студенти, които учат в университети по целия свят, обсъдиха на кръгла маса в края на юли условията, които биха ги върнали обратно у нас.

Едва ли има по-оборотен синоним на благополучие в нашия език от формулата "чужбина". По време на Възраждането народните работи са се движили от хора, живели или учили в чужбина. За разлика от тогава днешните емигранти рядко тръгват с едничката цел някой ден отново да се върнат в родината.Но тази мрачна тенденция има шансове да намали бясната скорост, с която се движеше в последните 15 години.За първи път от началото на прехода миналата година върналите се у нас са повече, отколкото напусналите, съобщи председателят на Агенцията за българите в чужбина Антон Пиралков. По данни на Гранична полиция емиграционният баланс за нашата страна (разликата между броя на влезлите български граждани и броя на излезлите) е отрицатален през 2001 и 2002 г. - съответно минус 58 755 души и минус 33 778 души. Но миналата година е плюс 179 души. "Разликата е малка, но това означава, че сме достигнали дъното на тенденцията за емигриране и сега отскачаме обратно нагореОчаквам тази тенденция да се запази и да се засили", допълни той. Според Пиралков българските емигранти са преминали през един технологичен период от време, през който са получили образованието си, работили са известно време по професията си и вече започват да се завръщат обратно в страната. Никой обаче не може да каже каква част от тях са онези младежи, които биха могли да вкарат "сиво вещество" в България. Но примери има.Първият предразсъдък, който най-често подхващат и емоционално започват да развенчават нашите студенти зад граница, когато се върнат, е "митът чужбина". Именно това несъответствие между очакванията и реалността се нарежда сред аргументите им в полза на завръщането. "За един български студент, който учи навън, е много по-лесно да се реализира в собствената си страна, отколкото в чужбина. Там трябва да се доказваш многократно повече", обяснява Слави Василев, председател на Международната асоциация на българските студенти. Освен това, в някои сектори като финансовия, например, местата вече са заети дори в страна като Англия, допълва Милко Павлов, който учи финанси в Нотингам."За разлика от чужбина, ако имаш добра квалификация, у нас ти си този, който избира в коя компания да работи", убеден е Петър Панайотов, който скоро е завършил бизнесадминистрация в Холандия и се е върнал да работи у нас. Според него финансовите причини не са единствените, които могат да мотивират един студент в чужбина да остане там или да се върне, след като завърши. Важна е и социо-културната интеграция, т.е. дали е готов отново да приеме балканския манталитет на мислене и работа. Експерти го наричат "война на манталитетите". Пребиваването в чужбина променя нравите и когато се върнеш, се появява страхът от пороците на нашето общество - назначаването на работа с връзки, шефовете, които те спират и блокират творческия ти потенциал, споделят наши студенти зад граница. "Младите българи в чужбина трябва да виждат, че младите в България се реализират и успяват в страната си. За това ние черпим информация от мненията на роднини и приятели и от интернет-издания на пресата. А те ни подлагат на непрекъсната атака от негативизъм и ни разколебават да се върнем", подчертава още Панайотов. "Единствено мои приятели холандци, които са били на почивка в България, ме убеждаваха в обратното", отбелязва с нотка на сарказъм младежът. Завърнал се у нас обаче и сравнявайки с холандския опит, Панайотов е изненадан от работата и стила на някои български фирми и тяхната отвореност към назначаването на наши студенти, завършили в чужбина. Бизнес администрацията, която е завършил Панайотов, навярно е добър избор на специалност, с която може да си намери работа у нас, ако се съди по наблюденията на експерти от работодателски организации. Те показват, че в момента бизнесът у нас търси мениджъри на средно равнище...продължава

Microsoft helps government fight corruption, but the price is high
[by our correspondent in Sofia, Peter Panyatov]
Article published in britishpublishers.com /eStrategies , June 2004

The driving force behind eGov in Bulgaria is not the agreement the government signed with the European Union, but rather the belief that the project will help in the fight against corruption and bureaucracy. All preceding governments have failed in achieving significant improvements in the level of corruption and any positive development in this direction will receive a warm welcome from the people in the context of upcoming elections.
According to he minister of state administration Dimitar Kalchev Dimitar Kalchev, by 2005 Bulgarians will benefit from more than 20 electronic services ranging from change of address to participation in elections.
The databases of the municipal, regional, and state administration will be integrated into one mega-database, facilitating communication between all the state organizations.
For now, Bulgarian eGovernment offers four basic services to citizens and legal entities. Citizens can obtain information about their social-security status and inquire about the legal status of all the entities operating in the country. Companies can only check their dues to the social security funds.
The eGovernment will soon add few more services that will facilitate the submission of tax and statistical forms.
But the first reactions to the programme were far from positive. Only one company was licensed to issue electronic certificates (eSignatures) to the public. Obtaining such a certificate currently costs a bit more than 60 euro. In a country where the average monthly salary hardly exceeds 200 euro, spending 60 euro on an e-signature is considered a major investment by citizens and businesses alike.
The first 20,000 early adopters are reportedly unsatisfied with the value they receive for the money. The number of users is expanding at a very low pace, despite the recent countrywide eGovernment advertising campaign.
And the eSignature fee is not the only obstacle to the popularization of the initiative. More than 50 percent of the Bulgarian population does not have access to the Internet or is computer-illiterate. The majority of those people are retired, workers, and unemployed – all social groups that heavily interact with the state administration. A similar issue arises for the other important eGovernment target group – corporate users. Only a small percentage of the SME are technologically ready to exchange information with the state administration online.
The eGovernment plans date back to 2001, when Bulgaria signed an agreement with the European Union to develop a user-friendly administration. The agreement calls for delivery of services to residents and businesses in an efficient and easily accessible way. The proper function is to be supported by the development of transparent organizational, communication and informational environment that is in line with the best practices of the European Union.
The responsibility to develop and implement the eGovernment technology was given to Microsoft. The company tried hard to win this project by series of charity initiatives. It has been donating software and computers to local schools for the past few years. Government officials received free of charge notebooks with localized software installed on them. Bill Gates himself paid a visit to the country a couple of years ago.
The eGovernment project itself is very sound and the state seems to be committed to putting it into practice. The government secured financing mostly from the state budget. Just a small part of the funds come from several EU pre-accession programs. Last year the parliament gave its contribution to the project by passing the long expected eSignature law.
The programme is being run by the Coordination Center for Information, Communication and Management Technologies (www.ccit.government.bg).
Previous Top

Английските сайтове за сърф и скейт дрехи и аксесоари – Surfdome.com и Shore.co.uk също не остават назад с намаленията. В surfdome.com разпродажбата е до 50% и включва над 15 000 намалени дамски, мъжки и детски дрехи аксесоари. Тук ще намерите много летни предложения за бански, чехли, шорти, шапки! Другият подобен онлайн магазин – shore.co.uk също …

Прочетете повече »

Стартираха разпродажбите и в онлайн магазина за обувки – schuh.eu! В сайта се предлагат обувки на много известни фирми като Adidas, Converse, Camper, Diesel, Fila, Fred Perry, Hush Puppies, Iron Fist, Keds, Nike, New balance, Reebok, Reef, Circa, Toms, Ted Baker, UGG, Vans, Timberland и много други. На сайта се предлагат обувки и от тяхна …

Прочетете повече »