Плевнелиев е най-харесваният български политик

Световната шампионка Сали Пиърсън спечели олимпийската титла в бягането на 100 метра с препятствия. В изключително оспорван финала австралийката изпревари само с две стотни златната медалистка от Пекин Доун Харпър от САЩ.

По този начин Пиърсън си отмъсти за загубата от американката преди четири години, когато остана втора с 10 стотни изоставане. Освен това австралийката го направи по много впечатляващ начин - с нов олимпийски рекорд 12.35 секунди.

За последно американките...

Печенката спечели трето място в едно от най-престижните състезания по бийтбокс в света - "Император на микрофона" (Emperor Of Mic). Бийтбоксърите премериха сили в Грац, Австрия, от 23 до 26 юли, а Печенката е единствената жена в 3-годишната история на състезанието. Нашето момиче от "Дим да ме няма", освен че е световен шампион при дамите за 2012

Камерън и Борисов са за строга финансова дисциплина и свободни пазари. Енергетика и сигурност бяха сред основните теми на срещата между министър-председателите на България и Великобритания в Лондон.

Подобно оръжие е използвано при скорошните масови убийства в Колорадо и Аризона. Според експерти по оръжията предимствата на този модел пистолети са, че са леки и лесни за укриване. Освен това могат да бъдат пригодени за пълнители с увеличен брой куршуми, позволяващи на стрелците да осъществят много изстрели за възможно най-кратко време.

Искра Радева се върна от традиционното турне с театъра си "Искри и сезони" преди два дни и веднага се зае с основно почистване на къщата си. И то сама. Единствено за градината отпред актрисата нае екип, който да окоси тревата. "Нямаше как, 10 дни ме нямаше в София заради турнето, което е с препълнени салони и правостоящи хора", обясни Радева. Още

Алжирецът Тауфик Махлуфи, който стана причина за един от най-куриозните моменти на олимпийските игри в Лондон, изнанадващо спечели титлата в бягането на 1500 метра. 

Първоначално 24-годишният лекоатлет беше отстранен от състезанията в английската столица, но след обжалване от неговата федерация дисквалификацията беше отменена. 

В неделя Махлуфи спечели първия полуфинал в бягането на 1500 метра. Той трябваше да участва и на 800 метра, но алжирецът искаше да пропусне тази...

Работим активно по "Южен поток"

Нова вълна заля художественото течение "графити". От стените на сгради и подлези, монументи, творчеството се разгърна на автомобилна основа с идейно-политическа тематика. Тургай Юсеин от с. Рани лист, Кърджалийско, положил върху предния капак на личния си "Голф" образите на премиера Борисов и вътрешния министър Цветанов. Обожанието си

Поп звездата Мадона изради надежда, че трите момичета от пънк групата Pussy Riot ще бъдат пуснати на свобода скоро, предаде АП. “Надявам се съдиите да бъдат снизходителни”, каза тя. Мария Альохина, Надежда Толоконикова и Екатерина Самучевич бяха арестувани през март, след като изпяха в храма “Христос Спасител” песен срещу Путин.

<b>22-годишният Иван К. бе приет по спешност във филиала на Спешна помощ в Симитли, колабирал ...

<b>22-годишният Иван К. бе приет по спешност във филиала на Спешна помощ в Симитли, колабирал ...

Ивет Лалова не успя да се класира на финала на 200 метра на олимпиадата в Лондон. Тя завърши шеста в първата полуфинална серия и постави най-добър личен резултат - 22,98 секунди. Серията бе спечелена от двукратната олимпийска шампионка Вероника Кембъл-Браун от Ямайка с време 22,32 секунди. Американката Кармелита Джетър финишира втора с 22,39

Иван Ухов спечели златния медал на висок скок и продължи олимпийската доминация на Русия в тази дисциплина в последните години. 26-годишният състезател преодоля 238 сантиметра и наследи титлата от своя сънародник Андрей Силнов.

Русия спечели трета титла на висок скок в последните четири олимпиади и общо седма в историята*. Ухов беше далеч пред останалите във финала. Той направи една грешка на 229 см, но след това от първия опит преодоля 233 см, 236 см и 238 см.

Той опита...

Плачете, девойки! Майкъл Фелпс си има много сериозно гадже. При това – красавица! Казва се Мегън Роузи. Фотографите ги засякоха на пазар, а Фелпс с усмивка се съгласи да ги снимат. И сам разкри – щастливката се казва Мегън Роузи, 25 годишна моделка от Лос Анжелис. Явно са заедно от доста време. Самата Мегън се разкрива доста щедро в социалната мрежа. Разказва, че иска да работи като модел. Отворена и непретенциозна. Готова да участва във всякакви проекти, стига да няма събличане до голо. „Обичам си работата, искам да продължа да дефилирам и да работя като преводач”, пише тя.
Синеока, руса, 178 см висока, тежи 57 килограма. Работила е като сервитьорка в нощен бар в Холивуд. В Twitter си разменя нежни думи с Фелпс. „Лека нощ, мечо!” пише му тя. „Късмет, мъчно ми е за теб”, добавя по-късно. Той е по-сдържаният от двамата.

Обществена поръчка за изграждане на национален щанд на България за международното туристическо изложение World travel market в Лондон обяви вчера министерството на икономиката и туризма. Изложението е през ноември, а стойността на поръчката е 280 000 лв. без ДДС.

<b>Силен пожар е обхванал района на хижа &quot;Орлите&quot;. </b><p>Цял ...

<b>Силен пожар е обхванал района на хижа &quot;Орлите&quot;. </b><p>Цял ...

Минималните осигурителни прагове за работещите в шивашката и трикотажната промишленост през 2013 г. ще са с 15% по-високи от тазгодишните. Така и неквалифицираните работници в бранша ще бъдат осигурявани на по-високи заплати от минималната, заяви вчера пред “Труд” Димитър Табаков, председател на Федерацията на леката промишленост към КНСБ.

Ивет Лалова не успя да се класира на финала на 200 метра на олимпиадата в Лондон. Тя завърши шеста в първата полуфинална серия и постави най-добър личен резултат - 22,98 секунди. Серията бе спечелена от двукратната олимпийска шампионка Вероника Кембъл-Браун от Ямайка с време 22,32. Американката Кармелита Джетър финишира втора с 22,39 секунди.

Водещият от Нова тв Милен Цветков от вчера е горд мъжки татко. Приятелката му Ивета го дари със син точно в 10,26 ч във вторник, съобщи "Труд". Родителите го нарекоха Боян. Отрочето им още отсега е истински юнак, защото тежи цели 3050 грама. "Раждането мина бързо и лесно, бебето и майката се чувстват прекрасно, вече ги видях", разказа в късни

Стартиралата преди 2 месеца българска хранителна банка вече е раздала 30 тона продукти на бедни хора от София, Пловдив и Пазарджик. Храните са на стойност 130 000 лв., съобщи вчера изпълнителният директор на банката Марина Бракалова. Към момента банката храни веднъж седмично по 2000 бедни сънародници. Предоставят се продукти, чийто срок на

Загасен е пожарът при Ветрен и село Зимница, област Стара Загора, съобщи репортер на БГНЕС

В шотландска ферма е открита картина, която според някои специалисти, както и според собствениците, може би е последното платно на Леонардо да Винчи, предаде Нюзру. Откритието било направено от лекарката Фиона Макларън, пише сп. “Пийпъл”. Нейното семейство притежавало картината, изобразяваща Мадоната с младенеца от 1960 г. Бащата на Фиона Джордж

За първи път от пет години насам заваля сняг в Йоханесбург, Южна Африка. Всъщност в момента там е зима, но обикновено тънка бяла покривка имало из планинските вериги, по-специално Дракенсберг, и в планините на Лесото - малка монархия, част от Южна Африка.

Китай очаквано продължава пълната си доминация в олимпийския турнир по тенис на маса. Сяося Ли, Нин Дин и Юе Гуо спечелиха златните медали в отборната надпревара при жените и донесоха трета титла в третата дисциплина от програмата.

Откакто тенисът на мача беше въведен като олимпийски спорт, китайците са спечелили 23 от възможни 27 титли, включително 13 от 14-те при жените.

Във финала в Лондон китайците се наложиха над тима на Япония с 3:0 победи. Световната номер 3 Сяося...

Бившият шеф на БДЖ Христо Монов отива отново на съд. Във вторник прокуратурата внесе втори обвинителен акт срещу него по обвинение за безстопанственост. Монов ще отговаря за това, че не е прекратил договор с “Мавимекс” ЕООД за ремонт на съоръжения на фериботното пристанище във Варна. Контрактът гласял, че ако фирмата не свърши работа до 65 дни...

<b>Половинката на водещия Милен Цветков - Ивета, е родила малко преди обяд на 7 август. ...

<b>Половинката на водещия Милен Цветков - Ивета, е родила малко преди обяд на 7 август. ...

Пожарът възникна този следобед

Двамата са обсъдили бъдещето на ключовите проекти, които да осигурят диверсификация на доставките на газ за Европа
Още по темата:
- Британският премиер поздрави българското правителство за закона за конфискацията

Плеймейтката Златка Димитрова и бившият футболен национал Георги Йорданов–Ламята бяха представени като посланици на "Отбор на надеждата" - тимът от български бездомници, които ще ни представят на световно първенство в Мексико. "Приемам ролята си на посланик изключително сериозно. Вече имах една среща с отбора и съм очарована от играчите в него.

Номер 1 в първия полуфинала бе голямата фаворитка Верокика Кембъл Браун, която също надмина себе си и записа 22.32, оставяйки зад себе си Кармелите Джетър, изостанала със 7 стотни.

“Холдинг БДЖ” не се е справил с изпълнението на собствения си бизнес план за първото полугодие на 2012 г. Това личи от окончателния отчет на дружеството, с който “Труд” разполага.

Ивет Лалова направи силно бягане, но очаквано отпадна в полуфиналите на 200 м. Българската лекоатлетка финишира на шеста позиция в първата серия, като постигна личен рекорд за годината - 22.98 секунди.

Двукратната олимпийска шампионка в дисциплината Вероника Кембъл-Браун спечели първия полуфинал с 22.32. Това е най-доброто постижение на спринтьорката от Ямайка за 2012 г. и много силна заявка за нова титла.

Американката Кармелита Джетър също направи много силно бягане и...

Двама професори изпитваха треньора на шампиона и носител на Купата и Суперкупата на България за PRO-лиценз. Това стана тази вечер като изпитът на Ивайло Петев бе практически и представляваше наблюдение на тренировка на „Лудогорец". Проф. Лъчезар Димитров и проф. Симо Стоянов гледаха работата на наставника на разградчани от отдалечената страна на основния терен на Тренировъчната база на „Лудогорец", не откъм трибуните, където както на всяка открита тренировка на зелените, имаше публика.

Как един премиер от клиентелистка Европа се разпорежда със спорта и бизнеса

Бойко Борисов обяснява как се грижи за футбола. Снимка: БНТ

Смятам се за нормален човек и като повечето нормални хора по света страхотно обичам да гледам спортни състезания от висока класа. Седя си в къщи, отпускам и не искам нищо друго от живота освен да се наслаждавам на олимпиадата в Лондон. Разбира се, „приказката” свършва в момента, когато започнат коментарните студия на БНТ.

Нямам абсолютно нищо против тях. Напротив, те поне пооткрехват, макар и плахо вратата на българския спорт, за да усетим миризмата на мухъл и казионен оптимизъм и разберем, че в спортните федерации и държавните структури, занимаващи се със спорта цари пълно безхаберие.

Нещо повече, става ясно, че на фона на съществуващата видимост за реформи, на практика протича реставрация на стари комунистически практики. В такъв момент като човек, изкушен от политиката, започвам да се ядосвам, а като чувам патоса, с който спортните легенди Стефка Костадинова и Любо Ганев благодарят на др. Бойко Борисов, направо полудявам.

И тъй като съм в отпуска, сядам и изчитам всичките спортни анализи, коментари и интервюта за последните дни и седмици. Пред мен лъсва с цялата си прелест следната патриотична българска картинка:

Де що има волейболисти, футболисти, олимпийски курортисти, журналисти, спортни активисти и монополисти, всички се надпреварват да пеят дитирамби за Спасителя, Мецената и Диригента на българския спорт Бойко Борисов. Всички пеят, хванати на хорце около Евксиноград, а политическите им лиги текат ли текат през стъклата на телевизионните екрани и напояват зажъднелите за финансова влага спортни терени…

Да се смееш ли, да плачеш ли? Хубаво би било да се посмеем от сърце, ако нещата не бяха толкова сериозни. Преди няколко дни премиерът Бойко Борисов даде едно забележително интервю за програмата „Спортно шоу гонг” на “Дарик радио”. Поради фундаменталното значение на това интервю, горещо го препоръчвам (виж тук).

Лично аз съм убеден, че това интервю трябва да стане настолно четиво на тези, които искат да се занимават с политика оттук нататък и да участват в следващите избори. Нищо чудно, след години то да влезе и в университетските учебници.

Винаги съм се удивлявал на възторжената лекота, с която Бойко Борисов реди думи след думи, напълно недопустими да бъдат дори помислени, а камо ли изречени публично от един министър-председател на демократична държава и то член на ЕС. За да разберете за какво става дума, ще си позволя да представя толкова близките до народните въжделения тези на премиера за развитието на спорта с няколко цитата:

„…Един по един отборите изпадаха в криза. На някои съумявам, когато идват големи инвеститори в България, в неформални разговори, да разкажа за тях и да предложа да помогнат. Така беше с “Левски”, така беше с “Нефтохимик”, със Стара Загора - там общината помогна, намерихме спонсор в Благоевград. В Гоце Делчев дадохме 250 000 лева за стадиона, за да почне отборът в А група. На “Етър” дадохме половин милион, в тази ковачница на кадри. Един по един отборите, където има възможност, им помагаме. Не виждам лошо в това. Сега на “Локомотив”, миналата година на “Ботев”….”

„…Дойдоха Дучето, фенклуба, с молба към мен (става дума за ЦСКА). Казах им, че съм говорил с президента на „Газпром” Милър, че ако влезе октомври „Южен поток”, с 50/50 собственост на тръбите, най-титулуваният ни клуб е добре да получи спонсор. Вярно, че той се интересуваше от “Левски”, но “Левски” вече има спонсор, вече е късно. Октомври месец, живот и здраве, ще влязат в ЦСКА. Всяка по-голяма фирма, която влиза в България, аз настоявам да си избере да подпомага някой отбор…”

„…Въпреки кризата направихме залата в София, през юни ...

Българската топ спринтьорка Ивет Лалова завърши на шесто място в полуфиналната серия на 200 метра от олимпийския турнир по лека атлетика. Ивет пробяга дистанцията за 22.98 секунди, но не успя да намери място във финала. Това все пак е най-добър личен резултат за българската спринтьорка, европейската шампионка Лалова, за сезона. За нея слизането под 23 секунди на дисциплината, която по принцип не е нейната основна, също е добро постижение. Серията бе спечелена от Вероника Кембъл-Браун с време 22.32, а Кармелита Джетър също даде отлично време – 2...

Младата актриса, която се омъжи изненадващо в началото на лятото, от септември започва да репетира пиесата "Имам нужда от теб" на Нийл Саймън. В нея ще участват още Георги Кадурин, Мария Статулова, Стефан Стефанов и Искра Радева. Пиесата ще е новото заглавие в афиша на частния театър "Искри и сезони". Режисьор ще е Илия Добрев.

Премиерът Бойко Борисов се срещна с английския си колега Дейвид Камерън, с когото обсъди избора на трасе за проекта "Набуко". Ако наесен бъде решено пътят на каспийския газ да минава през България, това със сигурност ще свали цената му, защото няма да се налага да го купуваме от Турция.

Отпада забраната за движение

Това е първата публична поява на Асад от няколко седмици насам. Местонахождението му е неизвестно от 18 юли, когато атентат в Дамаск уби двама негови силови министри и зет му. Според официалното съобщение Асад е приел Джалили в Дамаск. Двамата обсъдиха двустранните отношения и обстановката в региона, обяви националната телевизия.

Водещият от Нова тв Милен Цветков е горд мъжки татко. Приятелката му Ивета го дари със син точно в 10,26 ч във вторник. Родителите го нарекоха Боян. Отрочето им още отсега е истински юнак, защото тежи цели 3050 грама. “Раждането мина бързо и лесно, бебето и майката се чувстват прекрасно, вече ги видях”, разказа в късния следобед пред

Шестима души са пострадали при пожар в Гърция. Огънят гори край град Мегалополи. Шест самолета и хеликоптер са се включили в гасенето на пожара.

Почти всичките 43 метеорологични станции в страната отчетоха вчера нови температурни рекорди. По данни на НИМХ към 18 часа само термометрите в Кърджали, Свиленград и на връх Мусала не са надминали постигнатите преди години най-високи стойности. Най-топло беше в Русе, където жегата достигна до 43,5 градуса. Рекордът в града е от 1978 г., когато е б

Жител на село Приселци, Варненско, опитва ланската ракия, да я сравни с прясно сварената в селския казан ракия. Снимка: Impact Press Group -impactpressgroup.org

Да, българинът е космополит. Мисли на едро, цветно, с размаха на импресионист. Но все по-често си представям неговия свят, събран в чаша с ракия – бял, жълтеникав или тютюневомътен, ограден от синджира на високия градус. Един цял свят, който може да възпламени международното положение, да подрежда футболни резултати, да заздравява приятелства или да разруши други.

Българинът е вгледан в тази чаша с ракия. Тя му е като кандило – попсува властта, потропа по масата, вдигне чашата и прогонва злите сили. Чашата е олтар, който събира разкази, светове. Тя е като лагерен огън за угнетената душа.

У нас няма психоаналитици, каквито се вихрят на запад. Тук има чаша с ракия. Тя е събрала толкова сълзи, молитви и истории. Добрата ракия-психоаналитик се познава с това, че в нея коричката хляб не потъва. Сълзите така са я засолили, че прилича на Мъртво море.

Данни на Световната здравна организация и Министерството на здравеопазването твърдят, че в България всеки трети мъж редовно консумира твърд алкохол. При жените – една на десет. Според последното преброяване на населението, това прави над 1 млн. мъже и над 350 хил. жени. Общо около 1,350 млн. българи, които споделят своята мъка в кехлибарената чаша. Това са хора, чиито свят се брои с големите ракии. Мечтите им са вързани в телената мрежа на гроздови синджир.

В този свят социалната чувствителност е попарена като устни от първак. Тези хора се интересуват от политиката до толкова, до колкото да я използват за да нарушат смълчаването и да разгонят полепналите мухи по лепкавата маса. Те гласуват, но не искат да знаят за кого. Затова са удобни на всички.

Протестират на маса, но не и на площада. Според тях пълната чаша ракия може да промени много повече, отколкото пресъхналото гърло, крещящо “Оставка”. Горчивината е в първите глътки, след това идва тишината на вътрешната безметежност, която улавя като в паяжина всеки гняв.

Човекът с чаша, не се интересува от гражданските си права. Смята, че са му нарушени едва, когато властта загрее темата за акциза върху домашния алкохол. Той не се интересува от здравеопазване, защото вярва в лечебните свойства на ракията. Когато тя не може да помогне, ще я замези и с още някоя и друга скилидка чесън.

Цените на горива,  на храните – хляба, зеленчуците, олиото, може и да скачат, но това не буди внимание. През чашата с ракия всяко повишение изглежда като комар, пленен от сълза кехлибар. С ракията ти също ставаш фосил, пленен в собствената си безпомощност и вкаменена апатия към средата, в която живееш.

Чашата с ракия  няма нужда от образование. С нея не трябва да мислиш критично за настоящето. Тя е по-силна от това – тук удавници няма, защото отдавна си потънал.

Тези дни браншови организации съобщиха, че предстои поскъпване на алкохола. Скъпи горива и слаби добиви на грозде. В началото на лятото на българина му отнеха тютюневия дим. Сега обаче никотинът влиза в съюз с етила. Дали това няма да възбуди градуса на недоволството и да скъса гроздовия синджир? Дали бурята в чаша ракия няма да излезе на площада?

От блога на Илия Вълков

Управата на Сан Бернадино обявява фалита на града. Снимка: от тв екрана

Агонията на Сан Бернардино се вижда още на излизане от магистралата. Бурените са си проправили път отстрани на платното, изгорелите клони на палмите са се провесили, защото не ги подкастрят редовно, половината от търговския център “Инланд” е затворен, а паркингът около него е обречен на бавна разруха.

Табелите “Продава се” и “Под наем” се редуват пред празни парцели. Центърът на града е като мъртъв. В него покрай цели улици се нижат изоставени магазин, бутици, ресторанти и кафенета, чиито мръсни витрини са покрити с хартия или със шперплат.

В един от малкото отворени магазини на улица “Еф”, в което се продават монети и сребърни предмети, двайсетгодишен мъж влиза с протрита раница през рамо и се опитва да продаде хармониката си. От хигиенни съображения собственикът Бъд Еймнъс отказва да я купи и младежът си тръгва с обезсърчен вид.

Управлявани сме от мошеници и най-лошите от тях са в Калифорния, казва Еймнъс. “Строителните предприемачи раздуха цените на недвижимите имоти и правителството ги остави да си правят каквото си искат. Сега, когато този мехур се спука, гледайте в какво състояние сме. Градът ни вече няма приходи. Това е истинска катастрофа”, казва собственикът на магазина.

Сан Бернардино е четвъртият град в Калифорния, който обяви несъстоятелност след Валехо, Стоктън и Мамът лейкс. Очаква се Комптън да последва примера му в близко бъдеще.

И това е само началото, твърди служителка в кметството на Сан Бернардино, която си почива на празния площад пред кметството. После сочи към пасажа, свързващ площада с мола “Карусел”. Доскоро търговският център привличаше толкова много хора, че те трябваше да паркират колите си на километър оттук, разказва тя.Днес в огромния триетажен мол има само два отворени магазина. Градът обаче поддържа сградата в добро състояние, защото на партера се нанесе частно училище.

Признаците на фалита са навсякъде в Сан Бернардино, в който живеят 210 000 души и който е построен в подножието на Сиера Невада, планинска верига, постоянно обвита в облак смог, носещ се над долината на Лос Анжелис.

Столицата на киното е на 100 километра западно от този град. Но единственият признак за географската и културната близост на двете населени места е стар афиш за концерт, дирижиран от Карло Понти-младши, сина на София Лорен, който до май беше диригент на филхармонията на Сан Бернардино.

През изминалите две десетилетия, градът загуби близо 86 000 работни места. Военновъздушната база, намираща се там, затвори врати, както и заводът за стомана “Кайзер стийл”.

Железопътната компания “Санта Фе” се премести на друго място. Подобно на други градове в страната цените на недвижимите имоти скочиха до небивали висоти през 90-те години и първото десетилетие на XXI в., за да се сринат след 2008 г. предизвиквайки катастрофална серия от запориране и конфискация на имущество.

Що се касае до приходите от ДДС, те продължават да намаляват с 10-16 милиона долара на година. Резултатът е, че Сан Бернардино днес има бюджетен дефицит от 45,8 млн. долара и няма средства, за да плати нито заплатите на чиновниците си, нито на доставчиците си, които започнаха да искат пари в брой за извършените от тях услуги.

В хазната на Сан Бернардино има само 150 хил. долара. А до края на месеца общинските власти трябва да изплатят 3,4 млн. долара на жители, съгласили се да им отпуснат заем, който после да бъде погасен под формата на пенсионен влог.

62-годишната общинска служителка Джери Франске казва с отчаяние в гласа: “Градът е управляван от некомпетентни хора. Кучето ми щеше да свърши по-добра работа от тези хора”. От 18 години се бъхтя в дирекцията по градоустройство на общината и ето докъде стигнахме, жалва се тя.

През последните три ...

Ройтерс

Сергей Лавров. Снимка: от тв екрана

Руският външен министър Сергей Лавров казва “не” на Запада по въпроса за Сирия толкова много пъти, че може да си съперничи за титлата “Г-н Нет” със своя предшественик от времето на Студената война.

В момент, когато Москва се противопоставя на ръководените от САЩ усилия за нови санкции срещу Сирия и за отстраняване от власт на президента Башар Асад, каленият в битките дипломат, който е и заклет пушач, се оказва също толкова труден събеседник, колкото и дългогодишният съветски функционер, безкомпромисният Андрей Громико.

Лавров е причината за голямото вайкане и недоволство на Запада, който смята, че политиката на неговата страна е пречка за спиране на кръвопролитията в Сирия.

Но той печели похвали в Русия за това, че упорито защитава позицията на Москва. За твърдолинейния президент Владимир Путин, който се върна в Кремъл след четиригодишно отсъствие, той е точният човек на точното място в точното време.

62-годишният бивш посланик в ООН изглежда се наслаждава на предизвикателството. Лавров, който отдавна е свикнал да го критикуват, превръща в изкуство безкомпромисната дипломация и отбива всяка нова нападка срещу позицията на Русия, като просто отново заявява каква е руската политика. За Сергей Лавров това е дипломатическа игра”, каза редакторът на сп. “Русия в глобалната политика” Фьодор Лукянов.

Всички, които преди конфликта в Сирия са се съмнявали в непреклонността на Лавров, би трябвало да се върнат към 2003 г., когато той се противопостави на опитите на тогавашния генерален секретар на ООН Кофи Анан да наложи забрана за пушене в централата на организацията в Ню Йорк. Лавров продължи да пуши, казвайки, че Анан “не е собственик на тази сграда”.

Той има остър език, а почитатели и съперници го описват като голям професионалист и човек, с когото трудно се преговаря. Анан каза, че “се е научил да цени както мъдростта, така и остроумието му”.

През почти десетте си години като постоянен представител на Москва в ООН Лавров се прочу със своята неотстъпчивост. По съветско време Громико също заемаше този пост, преди да стане външен министър

Именно там той кали своите умения в дипломатическите битки и по-късно ги пускаше в употреба в моментите, когато трябваше да се противопостави на съперници или партньори, които виждаха света по различен начин, включително по отношение на бившия държавен секретар на САЩ Кондълиза Райс.

Дългогодишният журналист и член на американския Съвет за международни отношения Глен Кеслър го нарича “шоумен, който без колебание използва дипломатически кинжал”. За отношенията му с Райс Кеслър каза, че той е знаел как “да я управлява”.

Изграждане на образа на Русия

Уменията на Лавров и славата му на труден преговарящ го направиха естествен избор за Путин, когато през юли 2004 г. президентът решаваше кого да назначи за външен министър на мястото на Игор Иванов.

Въпреки че като държавен глава Путин ръководи външната политика, руски експерти казват, че Лавров е повече от обикновен изпълнител на политиките, които му диктува Кремъл.

“Никой не може да се мери с него по професионализъм и умение да общува”, заяви бившият директор на Националната лаборатория за външна политика Владимир Фролов, който сега ръководи комуникационна компания “Лефф груп”.

“Неговата независимост зависи от въпроса. За Сирия той очевидно има голямо влияние. Той до голяма степен направлява политиката и има известни основания да твърди, че е върнал Русия в центъра на вземането на решения на международната сцена”, каза той.

На Запад Лавров и страната му са критикувани, че блокират призивите за оттегляне на Асад от властта. Когато в четвъртък Анан подаде оставка от поста специален пратеник за Сирия, той се оплака от “обвинения и обиди в Съвета за сигурност”, от липса на воля за мир сред главните действащи лица.

Държавният секретар на САЩ ...

“Гардиън” за причините за миналогодишните бунтове във Великобритания

Размириците в Лондон. Снимка: ЕПА/БТА

Отровата на неравенството стоеше зад бунтовете от миналото лято, констатира британският вестник “Гардиън” по повод отбелязваната днес първата годишнина от началото на размирици в квартали на Лондон и в други градове. Според вестника правителството още не е направило главните си изводи за тези събития, станали причина за смъртта на петима души.

Ако се опитваш да обясниш размириците, най-безопасната стратегия е да не слагаш акцента върху една причина, а да изложиш дълъг списък от фактори, допринесли за тези събития. Това направи и създадената от правителството комисия, която включи в списъка на причините изолирането от общността, семейните проблеми, слабата социална мобилност, лошите отношения между полицията и младежите, консуматорската нагласа. Разбира се, всичко това е вярно, но трябва да се отиде и по-нататък, подчертава вестникът.

“Гардиън” се опитва да обясни как действа социалната отрова, която кара някои хора да се питат дали са по-ценни от други хора, но не малко по-ценни, а с усещане за пълно превъзходство над почти безполезните. Парите стават мерило за ценността на личността.

Според изследване на “Файненшъл таймс” сред сто компании мнозина от техните ръководители получават 300 пъти по-големи заплати от повечето от младшите служители, продължава “Гардиън” и заключава, че няма по-добър начин от този да кажеш на голяма част от хората, че са почти безполезни, след като получават една трета от един процент от заплатите на техните шефове.

Мнозина смятат, че разликите в заплащането, отразяват разликите в способностите. Тоест, че богатите са съвършени, а бедните - глупави. Но от изследванията за гъвкавостта на мозъка от ранна възраст узнаваме, че разликите в социалния или класовия статус са по-скоро причина, а не следствие от разликите в способностите.

По принцип антисоциалните общества предизвикват антисоциално поведение, смята авторите на статията в “Гардиън”. По-голямото неравенство отслабва общността, доверието отстъпва на конкуренцията за статус, страда семейния живот, децата растат готови да живеят по принципа “човек за човека е вълк”, класовите различия и предразсъдъци се засилват, а социалната мобилност се забавя.

Ако консумативността помага за укрепване на накърненото чувство на себеуважение, даже у хората с доходи над средните, как да се справим с чувството за безполезност, което възниква при младежката безработица или седмични заплати на новоназаначени от по 56 лири (ок. 70 евро), пита “Гардиън” в материала си по повод първата годишнина от размириците в Лондон и други британски градове.

БТА

Мерил Стрийп в “Жената на френския лейтенант”

Този роман е едно трайно приключение. Не само за читателите, които непрекъснато го преоткриват, но и за съзвездието актьори в прекрасната му екранна версия от началото на 80-те години на миналия век, както и за създателите и изпълнителите на театралната постановка от 2006 г. Това е и поредната литературна загадка, подарена на света от един неуморно любопитен писател, за да държи в напрежение мислите на поколение след поколение нови и нови почитатели.

Всъщност за тази книга Джон Фаулз признава, че му е най-любимата от всички, и то защото най-силно го е изненадала. Тя е нещо като холограма на творческото му съзнание, в която героите се движат непредвидимо по индивидуалните си траектории, а той се промъква между тях, но повече да ги наблюдава, отколкото да ги насочва. Докато накрая всички се озовават пред три възможни финала и ги изиграват докрай… заедно с вече задъхания и недоумяващ читател.

Интересно, че романът, написан през 60-те години на миналия век и пропит с бохемските бунтарски идеи на онова време, се появява на български почти две десетилетия по-късно, когато свободният дух не може повече да бъде държан затворен в бутилка. А сега, във века на електронната култура, по литературните форуми млади хора все още питат „Коя е Сара? Откъде идва?“ – и я вписват в ситуациите и дилемите на своето модерно време.

Колкото е изненадващ в своето разнообразно творчество, толкова и заобичван е Джон Фаулз от всеки, който влезе в съприкосновение с неговите светове – същински лабиринти на човешките състояния (the human condition – както се казва в хуманитаристиката).

Може би той печели читателите си с това, че не заема класическата позиция на всезнаещия писател, не се прави на съдник, нито си позволява да иронизира или да разкрива със сарказъм човешки слабости и постъпки, както се надпреварваха да правят мнозина от позабравените му вече съвременници.

Чужд на сюрреализъм и други модни тенденции, той създава нещо като словесни клипове на поредици от случки с хора, търсещи или попадащи в ситуации, в които им става съучастник и се опитва да се вмести в тяхната гледна точка, а не да им налага своята.

Това му повеляват убежденията на екзистенциалист, който не отрича философските пристрастия на другите, така както „не може да се откаже никому да живее в една или друга къща, а и не могат да се отрекат някои удобства или красиви кътчета на всяка от тези къщи…“.

За Фаулз екзистенциализмът е „покана постоянно да се преразглежда мотивацията“ за едно или друго действие, да се преценява всяка ситуация според мотивите за участие в нея. Защото всяка отделна личност трябва да има правото да избира – колкото често иска – дали да принадлежи (или не) към някакъв организиран обществен ред (към какъвто е по принцип враждебно настроен точно този писател).

Но привилегията да правиш избор и да владееш собствения си живот е нещо, за което човек трябва да се подготвя, да се учи. „Екзистенциалната воля за свободен избор възпитава у индивида интелектуалната тревожност, която му помага да осъзнае необходимостта да се научи да подбира житейския си път… А за да се чувствам свободен самият аз, трябва да дам свобода и на Чарлз, и на Тина, и на Сара, дори на ужасната мисис Поултни.“

Именно свободата на избора е – според мен – ...

На фона на издънките на стрелци, борци, атлети само боксьорите (донякъде) и волейболистите са като бяла врана в българската делегация на олимпиадата в Лондон и засега носят радост на прегладнелия за успехи и медали запалянко. (Виж стр. 35) Но докато момчетата и момичето с ръкавиците се бият всеки за себе си, то единственият ни представител

ДПА

На Мадридското летище мъж плаче неутешимо. “Никога не съм си мислел, че животът би могъл да е толкова жесток”, казва той. “Кризата в Испания ми къса сърцето”.

Андрес Самуеса е дошъл на летището, за да се сбогува с дъщеря си и две малки племенници, които се завръщат в родния Еквадор.

“Дойдох тук на 17-годишна възраст, преди 11 години”, разказва дъщерята Нели. “Дълго време се справяхме добре”. Нели работела като домашна прислужница, а съпругът й - на строителни обекти. Тогава обаче идва икономическата криза.

“(Съпругът ми) е безработен от четири години, а аз - от две. Къщата, която си бяхме купили, ни бе отнета от банката, тъй като вече не можехме да плащаме (ипотеката). Тръгваме си с по-малко от това, с което дойдохме. Не успяхме”.

Сцената, на която всекидневникът “Паис” стана свидетел, съвсем не е рядкост на летището. Десетки хиляди имигранти, които години наред даваха своя принос за испанската икономика и се бореха за по-добър живот, са принудени да се простят с мечтата си.

“Разиграват се социални драми”, отбелязва Владимир Паспуел, председател на асоциацията на еквадорските имигранти Руминауи. Общо 600 000 еквадорски имигранти в Испания формират третата по-големина имигрантска общност в страната, след румънците и мароканците. В интервю за ДПА той заяви, че около 7000 еквадорци, купили си домове на кредит, са ги загубили или са на път да ги загубят.

От края на 90-те години (на миналия век) икономическият бум в Испания я превърна в магнит за имигрантите, чийто брой се увеличи петорно за едно десетилетие. Страната с 46-милионно население сега има около 5 милиона чуждестранни жители, от които 2,6 милиона идват извън Европейския съюз.

Мигрантите от Латинска Америка или Мароко бяха тежко засегнати от икономическата криза, която остави без работа близо 25 % от трудоспособното население. Сред имигрантите равнището на безработица е близо 37 %. Над половината от бездомните хора в Мадрид вече са имигранти, според данни, цитирани от всекидневника “Мундо”.

Около 230 000 имигранти - както и над 40 000 испанци - са напуснали Испания през първата половина на годината, според Националния статистически институт. Населението на Испания намалява за първи път от десетилетия.

Повечето хора, които напускат, са от Латинска Америка, където много икономики нарастват по-бързо от европейските. Групите, купуващи си еднопосочни билети, включват колумбийци, аржентинци, боливийци и перуанци, а също мароканци и полски имигранти.

Много от латиноамериканците се тръгват по програми за “доброволно връщане”, които им предлагат самолетни билети и финансови стимули. Около 17 000 еквадорци са напуснали по такива програми, предложени от испанското и еквадорското правителство, посочва Паспуел.

Финансовите стимули обаче обикновено са твърде скромни, за да могат връщащите се да започнат бизнес, допълва той. “Някои от тях се справят добре, но мнозина се затрудняват да си намерят работа в Еквадор”.

Еквадорските имигранти са прекарали средно осем до 10 години в Испания и много от връщащите се чувстват сякаш ги “изтръгват брутално” от корените им, твърди Паспуел.

“Твърде вероятно те са загубили приятелския си кръг в Еквадор и повече да не мислят и не живеят като местни. Жизненият стандарт е по-нисък, отколкото в Испания. Някои от децата им отказват да напуснат Испания и остават”.

За някои трудностите по приспособяването са толкова големи, че те се връщат обратно в Испания. Други отиват да си търсят работа в Белгия, Италия или Великобритания, където пък се сблъскват с езикова бариера.

За разлика от някои други европейски страни, в Испания, където няма крайно дясна партия, кризата предизвика малко открити антиимигрантски нагласи. Анализатори отдават политическата умереност на общите език и културно наследство, които латиноамериканците споделят с испанците.

Паспуел обаче усеща, че расизмът се е засилил с икономическата криза. “Политиците не го показват, но ти го забелязваш в разговорите с испанците”, казва той.

Кризата ...

Асошиейтед прес

Бунтовете в Тунис. Снимка: АП/БТА

Хиляди твърдолинейни мюсюлмани скандират лозунги против евреите. Нощем младежи вилнеят из градовете, протестирайки срещу “богохулното” изкуство. Демонстрации на религиозни студенти се израждат в юмручни боеве и оскверняване на тунизийския национален флаг.

В люлката на Арабската пролет преходът от диктатура към демокрация до голяма степен беше по-безпроблемен, отколкото в съседните страни, защото тук нямаше жадни за власт военни или въоръжени милиции, които да пречат на процеса.

Но управлението на подкрепяната от светски сили ислямистка партия е изправено пред неочаквана заплаха - нарастващата дързост на свръхконсервативните мюсюлмани -салафистите, които искат да наложат на тази 10-милионна африканска страна строго управление по законите на исляма.

Смята се, че твърдолинейните салафисти са само няколко десетки хиляди. Но техните организирани и чести протести срещу това, което те смятат за поругаване на исляма, особено от страна на хора на изкуството, разтърсиха Тунис и успяха да мобилизират недоволните и гневни младежи много по-умело, отколкото светските опозиционни партии.

Експерти предупреждават, че евентуален икономически спад може да превърне тези изблици на гняв с религиозен оттенък в новия език на опозицията. Тунизийската икономика се сви с 2 процента за последната година и безработицата възлиза на 18 процента - при младите е и по-висока.

“Няма съмнение, че безработицата влошава положението”, каза Уилям Лорънс, представител за Северна Африка на международната неправителствена организация Международна кризисна група. “Те се присъединяват към салафизма, защото нямат към какво по-добро да се присъединят от социална, политическа и духовна гледна точка”.

В новите условия на свобода на словото салафистите агресивно нападат свободно изразеното мнение на тези, които според тях обиждат исляма. Основната им мишена са творци, които са използвали демократичното въстание, за да поставят остри, често пъти провокативни въпроси за отношенията между религия и общество. Потисканото по време на режима на президента Зин ел Абидин Бен Али напрежение излиза на повърхността.

Филм, озаглавен “Нито Аллах, нито господар”, посветен на секуларизма и дело на режисьор атеист, излъчен по телевизията анимационен филм, в който Бог е изобразен като старец, и наскоро организирана изложба, засягаща религиозни теми - всичко това предизвика гнева на салафистите.

Изложбата “Пролетта на изкуствата”, организирана през юни в богатото предградие на столицата Тунис Ла Марса, стана причина за безредици, при които загина един човек и бяха ранени 100. Много от картините поставяха под въпрос ролята на религията в обществото, като някои от тях очевидно бяха насочени към салафистите. Имаше изображения на забулени жени, окачени на боксови круши, на забулени жени, затрупани с камъни, картини на демонични брадати лица.

Оглавяваното от ислямисти правителство реагираше предпазливо на салафистките демонстрации, съзнавайки, че те самите някога са били жертва на правителствени репресии и страхувайки се от още по-голямо радикализиране на салафистите.

Това стана причина правителството да бъде обвинявано от либералната и лявата опозиция, че е неспособно да опази стабилността, та дори и по-лошо - в съучастие в извършваното от екстремисти насилие.

За тунизийските власти борбата със салафистите се усложнява и от факта, че те не са обединени в ясно и единно движение, а по-скоро са разделени на различни групи, някои от които дори може да са манипулирани от светски настроени представители на стария режим. Именно в това е разликата с Египет, където салафистите си създадоха политически партии и участват в политическия живот.

Салафистите не изникнаха от нищото в следреволюционен Тунис. Движението се разви тихомълком при управлението на Бен Али, който активно репресираше умерените мюсюлмани от управляващата сега партия “Ан Нахда” - продължители на присъщата за Тунис традиция на реформаторския ислям.

При управлението на Бен Али имамите се назначаваха от държавата и религиозните училища се затваряха. Много от хората, които бяха отритнати от официалната светска култура на френскоговорящия елит, се обърнаха към строгия салафистки ислям ...

в.Комерсант- Власт

Наследственият диктатор на КНДР Ким Чен-ун се появи на откриване на детска градина в Пхенян с неизвестна жена. Снимка: от тв екрана

Пред жителите на Северна Корея бе представена новата им първа лейди - И Сол-джу. Формалностите бяха спазени - известието дойде без предупреждение и без каквито и да било подробности. При все това събитието е наистина безпрецедентно и вече накара оптимистично настроени експерти по корейските въпроси да съзрат тук първия намек, че КНДР може да се отвори към света.

На 25 юли 2012 г. Корейската централна телеграфна агенция (КЦТА) разпространи може би едно от най-важните си съобщения през последните месеци, дори години, озаглавено “В присъствието на маршал Ким Чен-ун се състоя церемония по откриването на Народния увеселителен парк Рунгна”. В него на хората в страната бе съобщено, че вече си имат първа дама. Ей тъй между другото, без подробности. В третия абзац се казваше, че в церемонията са участвали “маршал Ким Чен-ун и съпругата му И Сол-джу”.

След внимателна проверка в архивите на КЦТА, основния севернокорейски в. “Нодон синмун” и други медии в КНДР стана ясно, че името И Сол-джу се среща за пръв път в тази новина. Оттогава КЦТА редовно я споменава в своите сводки, но без никакви подробности. Хората в Северна Корея, а впрочем и в цял свят, все още нямат ни най-малка представа коя е тя, как се е запознала с Ким Чен-ун и кога е бил сключен техният брак. Според мнозина наблюдатели обаче името и външният й вид говорят за сходство с млада певица, участвала през 2010 г. в тържествен новогодишен концерт в Пхенян.

И Сол-джу (всъщност без никой още да знае името и положението й) привлече за пръв път вниманието на експертите на 6 юли, когато я видяха седнала до Ким Чен-ун на концерт, посетен буквално от цялото военно, партийно и политическо ръководство на страната. Любопитство събуди и самата поява на тази жена, и това, че тя сякаш бе пренебрегната от официалните медии.

Ким Чен-ун и И Сол-джу (все още безименна) отново се появиха пред публика на 8 юли, когато целият севернокорейски елит придружи младия Ким по време на церемония с полагане на венци в мавзолея на Ким Ир-сен по повод 18-ата годишнина от смъртта му. След още ден-два И Сол-джу и Ким Чен-ун - пак заедно, но вече без никакъв елит, посетиха детска градина в Пхенян. КЦТА естествено съобщи за събитието, разпространи дори снимки, но отново пренебрегна спътничката на Ким.

Булевардният печат в цял свят експлодира. “Приятелката на диктатора е омъжена поп звезда, с която баща му забранявал да се среща!” - крещеше заглавие от лондонския “Дейли мейл”. “Севернокорейският лидер има връзка с омъжена певица” - не оставаше назад индийският “Нюзтрак Индия”.

Всъщност И неведнъж се бе появявала и на снимки, и на видеозаписи - просто никой не я забелязваше. Аналитици твърдят, че за пръв път е била видяна в обкръжението на Ким скоро след смъртта на майка му през 2004 г. А след кончината на Ким Чен-ир тя почти винаги присъства на снимките от проявите с участие на Ким Чен-ун. Една фотография показва как тя минава пред високопоставени партийни чиновници, събрали се за последно сбогом с Ким Чен-ир. А на снимка от среща на Ким Чен-ун с Централния военен комитет на Корейската трудова партия (КТП) и служители от личния му секретариат И се вижда през няколко реда от държавния лидер.

Минимумът информация поражда максимум слухове и теории. Внезапната поява на И Сол-джу не е изключение. Южнокорейският печат и многобройните пхенянолози в Южна Корея представят най-разнообразни версии. Една от тях гласи, че И Сол-джу в момента е на 27 години и е завършила ...

в. Та неа

Шимон Перес е пял на гръцки много пъти! Президентът на Израел научил гръцки песни от баща си Ицхак Перски и се разчувства много, когато чуе гръцки мотиви, особено от популярния израелски певец Йехуда Поликер, който е син на еврейско семейство в Солун.

89-годишният президент, бивш премиер, министър на външните работи, на отбраната и на финансите, създател на оръжейната програма на новосъздадената израелска армия в началото на кариерата си, пристига в понеделник на официално посещение в Гърция за първи път в качеството си на държавен глава.

Целта е да се активизира гръцко-израелското сътрудничество в политическата, военната, енергийната, търговската и туристическата сфера.

Откъде обаче идва познаването на гръцки песни? Една неизвестна за много хора история свързва с Гърция бащата на наградения с Нобелова награда заради активния принос за помиряване с палестинците израелски президент.

Историята се развива в трудното време на Втората световна война и е свързана с гръцката съпротива на германските окупатори. В продължение на почти две години бащата на Перес преживява редица перипетии в окупирана Гърция. Там той попада с парашут заедно с британска мисия; пленен е от германци, бяга и оцелява, ядейки … гущери; става храненик на монаси в манастир, наслаждавайки се една година на Акропола от килията си!

Бяга с малка лодка с помощта на бунтовници, отново в хванат, отново бяга .. край нямат перипетиите му в Гърция. Израелският президент ги разказва миналата година на гръцкия си колега Каролос Папуляс.

Историята започва през 1942 година, когато група британски саботьори, към която е и бащата на Шимон Перес, скача в планините на Атиковиотия. Полският евреин Ицхак Перски се е установил от 1932 г. в намиращата се под британско управление Палестина и през войната доброволно се записва в еврейския батальон на британската армия.

Падайки в Гърция, някъде между планините Парнасос и Еликонас, губи останалите си другари и почти веднага е арестуван от германците. “Бързо успява да избяга от затвора и прекарва много месеци, бродейки в гористите местности на Атика и ядейки трева и гущери”, обяснява самият Шимон Перес, пише в книгата на Фотини Томай, която е начело на дипломатическия и исторически архив на министерството на външните работи.

При един от преходите си той среща калугер, който също търси храна в гората. Монаси го приемат и го крият около една година в манастира си. Историята не казва кой е конкретният манастир, но проучване на Томай заключава, че по всяка вероятност това е манастира на Хасия, близо до планината Парнита, който тогава е мъжки.

БТА

в. Фигаро

Полицай е обхванат от пламъци от коктейл “Молотов” при безредиците в Атина. Снимка: АП/БТА

Затънала в кризата и сблъскваща се с нарастващата престъпност, Атина обмисля да преназначи 1500 полицаи, които досега отговаряха за ескорта на министрите, на депутатите и на лидерите на политическите партии. Сега тези полицаи ще бъдат пренасочени в борбата срещу престъпността.

Ако това предложение се приеме, само президентът на Гърция, премиерът и магистратите от Върховния съд ще имат в бъдеще правото на подобаваща засилена охрана. Политиците с по-нисък ранг ще трябва да се задоволят с по-малък ескорт и по-облекчени мерки за сигурност.

Сполиос Киркетос, председател на полицейския синдикат, смята тази инициатива за необходима. “Сега има такова неоправдано и огромно пилеене на държавни пари”, подчертава той. “Някои министри или бизнесмени се възползват от системата, за да имат охрана от 10 дори от 30 полицаи, вместо да наемат частни охранители”, допълва той.

Икономическите проблеми на Гърция пораждат, според много експерти, социална криза, която благоприятства престъпността. Всеки ден пресата разказва за престъпления, нападения, обири, които тровят живота на големите градове, острови и села.

Пенелопи, жителка на квартала Патисия в центъра на Атина, признава, че се страхува да замине във ваканция това лято. “Първо, аз и мъжът ми не разполагаме с необходимите средства, за да си позволим едно лятно бягство. Но преди всичко съм ужасена от мисълта, че могат да оберат апартамента ни. Алармата или блиндираната врата вече не плашат крадците. В 65-те квадратни метра на апартамента ми се намират най-ценните ми предмети”, споделя Пенелопи.

Статистическите данни, публикувани от министерството на обществения ред и защитата на гражданите, подхранват този стаен страх. В общ план увеличението на престъпленията може и да не е обезпокояващо, но броят на обирите на жилища, регистрирани в Атина, между 2010 г. и 2011 г. се е удвоил.

В очите на някои полицаи тази козметична реорганизация на полицията цели да успокои социалното недоволство, насочено срещу върховете на страната, което се очаква да достигне апогея си с обявяването до края на лятото на нови мерки за икономии.

“Вече няма време за губене и това е единственото решение, щом като държавата трябва да наема на работа по-малко хора”, казва Сполиос Киркетос. “Така че трябва да намалим гнева на нашите събратя”, казва той.

Правителството реши също така да утрои броя на граничните полицаи по границата с Турция, в североизточната част на страната. Предвидено е там да бъдат изпратени допълнителни 1200 полицаи. Мярката е породена от опасенията за евентуален поток от бежанци от Сирия в идните седмици.

“Ако преместването на полицаите позволява да се икономисат няколко хиляди евро, дали тази стъпка ще е достатъчна, за да се намали престъпността или на притока на имигрантите”, пита Натасия Петрула, адвокатка, специализирала се в областта на наказателното право.

“Правителството трябва най-накрая да реши каква миграционна политика ще има и най-вече как по-добре да се подготвят полицаите, които понякога са прекалено млади и разполагат с малко средства, за да имат правилната мотивация”, допълва Петрула.

В края на август проектът за реформа на полицията трябва да бъде предложен за одобрение на председателя на парламента Евангелос Меймаракис.

БТА

Когато настъпи моментът да се напише историята за историческата гражданска война в Сирия, 30 юни 2012 г. със сигурност ще бъде отбелязан като единственият истински момент на надежда. На този ден в Женева петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН се обединиха и излязоха с комюнике, призоваващо за преход към демократична система в Сирия и формиране на правителство на национално единство, в което опозиционни лидери и членове на настоящото правителство да си поделят властта.

Те призоваха за твърд график за честни избори. И с оглед на хаоса, който последва след наложената от САЩ схема на дебаасификация в Ирак, обявиха, че трябва да се запази приемствеността в правителствените институции и квалифицираните служители в държавните служби на Сирия да останат на работа. Това включваше военните сили и силите за сигурност, които обаче трябваше в бъдеще да спазват човешките права.

Те призоваха също сирийското правителство и опозиционни групи да обявят примирие. Разумно, подробно и конструктивно, комюникето бе забележително и с това, което не съдържаше. Макар призивът за правителство на национално единство да означаваше, че авторитарният режим в Сирия трябва да бъде разпуснат, постоянните членове на Съвета за сигурност не използваха обичайното клише за “смяна на режима”, което свежда сложните въпроси до отстраняването на една-единствена важна личност. Нямаше конкретно искане Башар Асад да се оттегли, още по-малко като условие за преговори между правителството и неговите противници, както западните държави и повечето сирийски опозиционни групи настояваха по-рано.

Накратко, комюникето изглежда най-накрая постави САЩ, Великобритания и Франция, както и Турция и Катар, които също присъстваха на срещата в Женева, в безпристрастна позиция. Това бе най-успешният момент за Кофи Анан като специален пратеник на ООН и Арабската лига.

Няколко дни по-късно Русия внесе за обсъждане в ООН в Ню Йорк проекторезолюция, която подкрепяше новия подход. Проектът призоваваше страните членки да работят в духа на сътрудничество, характерен за текста от Женева, да разширят екипа от наблюдатели на ООН в Сирия и да настояват за примирие. Тогава дойде саботажът. Великобритания, Франция и САЩ предложиха конкурентна проекторезолюция с едностранните елементи, които по-рано бяха накарали Русия и Китай да наложат вето - наказание за Асад, ако той не се подчини, заплахи за санкции, нито дума за натиск върху опозицията и прикрити намеци за евентуални военни сили с отпратката към седма глава от Устава на ООН.

Резолюцията бе пълна катастрофа и не е чудно, че когато обясняваше мотивите за оставката си (пред “Файненшъл таймс” в петък), Кофи Анан открои неуспеха на Съвета за сигурност да подкрепи препоръките от Женева. Анан е твърде добър дипломат, за да вземе открито нечия страна, но е ясно разочарованието му от големите западни сили заради обвиненията им срещу Русия и Китай.

Недоволството му е споделено от новите сили на международната сцена, чийто гняв от доминиращия западен консенсус нараства. Когато миналата седмица Общото събрание на ООН обсъждаше саудитската резолюция, която последва примера на Запада и призова за санкции и за оттеглянето на Асад, Бразилия, Индия и Южна Африка се обявиха против. На Запад е лесно Русия да бъде заклеймена заради отказа й да подкрепи международно наложена смяна на режима с обяснението, че Владимир Путин се опасявал от “цветна революция” в Русия (макар такава перспектива да няма).

Демократичният авторитет на Китай е обект на насмешки. Но когато други три страни от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Република Южна Африка), които организират честни, спокойни и редовни избори, се обявят против западния подход към Сирия, време е това да се отбележи. Всъщност Западът се съобрази с позицията им. Той накара саудитците да разводнят проекта, за да не получи по-малко от половината от гласовете.

Отстъплението бе само тактическо. Администрацията на Обама бързо обяви, че ...

"Аз съм против цензурата и през цялата си кариера съм насърчавала свободата на словото”, заяви певицата в Москва преди снощния концерт от световното турне MDNA. “Случващото се с “Пуси райът” е несправедливо, голяма трагедия ще е, ако ги тикнат в затвора за 7 години”, каза още певицата. И обясни, че няма как да се разграничат изкуство и политика.

БДЖ разполага само с 11 имота, които може да прехвърли на държавата, както поиска онзи ден финансовото министерство, съобщиха за “Труд” от дружеството. С този ход вицепремиерът Симеон Дянков се надява да възстанови парите, платени от хазната по необслужван заем на БДЖ към Световната банка.

Треньорът на Ваня Стамболова Георги Димитров отново реши да привлече вниманието към себе си по нестандартен начин. Именитият ни специалист иска да докара възпитаничката си с патерици в София, макар че тя въобще не се нуждае от такива, за да се предвижва. Както е ясно, Ваня замина контузена за Лондон, а там се спъна в първото препятствие в серията си на 400 м хърдели и отпадна безславно.

Писателят и сценарист Тодор Монов, чийто най-известен роман се казва "Смърт няма", сам избра своята смърт. На 2 септември 1996 г. той прерязва вените си в почивната станция на СБП в Хисаря. Камериерка намира обляното му в кръв тяло във ваната на стаята, в която е отседнал. Същия ден от инсулт на сцената в Стара Загора умира и Георги Георгиев-Гец

Министър-председателят Бойко Борисов и британският му колега Дейвид Камерън са обсъдили на срещата си в Лондон днес съвместните действия в борбата срещу тероризма и сътрудничеството между правоохранителните и специалните служби на Великобритания и България след бургаския атентат, както и задълбочаването на политическия и икономически диалог между двете страни, съобщи БНР.

След срещата Бойко Борисов заяви, че Дейвид Камерън, както и израелските официални власти са обявили, че имат...

Холандската състезателка по конен спорт Анки ван Грунсвен стана петата спортистка в историята, която печели медали от шест олимпиади.

44-годишната холандка взе бронз заедно с Едвард Гал и Аделинде Корнелисен в отборната надпревара в дисциплината обездка. Това е общо девети олимпийски медал в кариерата на Грунсвен, която освен това има две световни и четири европейски титли.

Другите спортисти, които са печелили отличие от шест олимпиади, са германците Ханс Гюнтер Винклер...